Европейкият съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.
Казусът касае въпросът дали има нарушаване на права върху регистрирано европейско географско означение, ако обозначената продукция е единствено за целите на износ от територията на ЕС. Предосторията на спора е следната:
Гръцките власти уведомяват Комисията, че предприятия със седалище в Дания изнасят сирене в трети държави под наименованията „Feta“ „датско Feta“ и „датско сирене Feta“, въпреки че този продукт не е в съответствие с продуктовата спецификация на ЗНП „Feta“.
Въпреки исканията на гръцките власти датските власти отказват да преустановят тази практика, като приемат, че тя не противоречи на правото на Съюза, тъй като според тях Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани на територията на Съюза, и следователно не забранява на датските предприятия да използват наименованието „Feta“, за да обозначат датското сирене, изнасяно в трети държави, в които това наименование не е защитено.
На 26 януари 2018 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, в което посочва, че като не е предотвратила или спряла нарушението, състоящо се в посочената практика, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по член 13 от Регламент № 1151/2012, и е нарушила член 4, параграф 3 ДЕС.
След като Кралство Дания отговаря, че не споделя гледната точка на Комисията, на 25 януари 2019 г. тя издава мотивирано становище, в което иска от тази държава членка да преустанови това несъобразяване с правото на Съюза и посоченото нарушение.
Кралство Дания отговаря на мотивираното становище с писмо от 22 март 2019 г., в което поддържа позицията си.
При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.
С решения на председателя на Съда от 8 и 18 септември 2020 г. Република Гърция и Република Кипър са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
Според решението на Европейския съд:
В съображение 18 от Регламент № 11512012 се посочва, че конкретните цели на защитата на ЗНП и ЗГУ са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупка.
Освен това от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решения от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 35 и цитираната съдебна практика и по аналогия от 9 септември 2021 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑783/19, EU:C:2021:713, т. 49).
Тъй като Кралство Дания изтъква, че от тези цели следва, че Регламент № 1151/2012 е насочен към въвеждане на система за защита на ЗНП и ЗГУ за продукти, пуснати в обращение на вътрешния пазар, защото посочените потребители са тези в Съюза, следва да се отбележи, че този регламент несъмнено се отнася за тези потребители, а не за потребители в трети държави. Всъщност посоченият регламент, приет на основание член 118 ДФЕС, се отнася до функционирането на вътрешния пазар и както отбелязва тази държава членка, е насочен към целостта на вътрешния пазар и информирането на потребителя в Съюза.
Следва също да се отбележи, че целта за информиране на потребителите и целта за гарантиране на справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти са свързани помежду си, тъй като информирането на потребителите е насочено по-специално, както е видно от съдебната практика към това да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи.
Въпреки това, както следва от съображение 18 и от член 4, буква а) от Регламент № 1151/2012, целта да се гарантират справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти, сама по себе си представлява цел, преследвана от този регламент. Това се отнася и за целта да се гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, закрепено в член 1, буква в) от този регламент.
Очевидно е обаче, че използването на ЗНП „Feta“ за обозначаване на продукти, произведени на територията на Съюза, които не отговарят на продуктовата спецификация на това ЗНП, засяга посочените две цели, дори тези продукти да са предназначени за износ в трети държави.
Накрая, на четвърто място, що се отнася до спазването на принципа на правна сигурност, следва да се констатира, че несъмнено в Регламент № 1151/2012 не е посочено изрично, че той се прилага и за продуктите, произведени в Съюза за целите на износа в трети държави. Въпреки това, с оглед по-специално на общия и недвусмислен характер на членове 13, 36 и 37 от Регламент № 1151/2012, които не предвиждат изключение спрямо такива продукти, и на факта, че упоменатите в точка 59 от настоящото решение цели са ясно посочени в членове 1 и 4 от този регламент, член 13, параграф 3 от него изглежда ясен и недвусмислен, доколкото задължава държавите членки да вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на използването на ЗНП или на ЗГУ за обозначаване на произведени на тяхна територия продукти, които не отговарят на приложимата продуктова спецификация, включително когато тези продукти са предназначени за износ в трети държави.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Като не е предотвратило или спряло използването от датските млекопроизводители на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Feta“ за обозначаване на сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на това ЗНП, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
