Hyatt загуби спор за търговска марка в Япония

Японското патентно ведомство излезе с интересно решение относно сходство на търговски марки.

Японска компания регистрира успешно национална марка GRAN CLUB в класове 43 и 44 - ресторантьорство, временно настаняване, салони за красота и др.

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от страна на международната верига хотели Hyatt International Corporation на основание по-ранна марка GRAND CLUB за същите услуги.

Патентното ведомство на страната излиза с решение, според което марките не са объркващо сходни макар и за сходни и идентични услуги. 

Според ведомството наличието на буквата D в по-ранната марка е достатъчно основание за да се приеме, че потребителите биха направили разлика между знаците.

Hyatt твърдят, че тяхната марка се произнася ɡræn-klʌb, без отчетливо звучене на буквата D. Ведомството обаче счита, че не е доказано потребителите в Япония да произнасят марката по този начин.

За сравнение с практиката в Европа, най-вероятно подобна заявка би била отказана, тъй като една буква разлика и то в края на думата не би била достатъчна да преодолее сходството на знаците особено при наличието на сходство и на стоките и услугите.

Казусът обаче е показателен не само за различията в практиката по отношение на защита на търговските марки в отделните страни  но и за значението на възприемането на съответния език и азбука в тези държави.

Източник: Masaki MIKAMI – Marks IP Law Firm.

Европейска марка за хотелски услуги е валидна дори когато хотелите са извън територията на ЕС

Апелативният борд на EUIPO излезе с интересно решение по спор R 1264/2020-1 между Kerzner International Limited и BINTER CARGO, S.L.

Казусът касае регистрирана през 2008г. марка ATLANTIS в следните класове 16, 28, 36, 41, 43 и 44. Най-общо марката е регистрирана и се използва във връзка с хотелско настаняване и туристически услуги.  

През 2018 година е подадено искане от BINTER CARGO за отмяна на регистрацията поради неизползване в продължение на 5 последователни години.

След приведени доказателства EUIPO решава, че марката трябва да бъде отменена за всички стоки и услуги с изключение на тези свързани с организиране настаняване в туристически центрове и резервации свързани с хотели и ресторанти.

Според ведомството останалите стоки и услуги трябва да отпаднат, тъй като не е възможно потребителите да използват марката на територията на ЕС при положение, че трябва физически да напуснат съюза за да се възползват от хотелските услуги и тн. предлагани от заявителя в Дубай и Бахамите.

Апелативният борд отменя това решение. Според Борда няма териториално изискване за предоставяне на стоки и услуги в законодателството на ЕС. От тази гледна точка не е важно мястото където услугите се предоставят физически, а мястото където те са предлагани на потребителиге по начин по който заявителят оформя пазарен дял с тях. В случая услуги с марката са предлагани на потребители на територията на ЕС. В допълнение рекламата и маркетинга свързан с услугите също представлява вид използване на марката на територията на съюза.

Поради това Борда отменя решението в частта му за клас 43 и го потвърждава за останалите стоки, тъй като макар те да се предлагани в хотелите на заявителя не е ясно дали потребителите от ЕС за ги купували реално.

Източник:  D Young & Co LLP - Agnieszka Stephenson за Lexology.

Как се уреждат авторски и сродни права от хотели, ресторанти и търговски обекти?

Дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерство на културата публикува интересна разясняваща брошура относно уреждане на авторски и сродни права в хотели и ресторанти, търговски обекти и организатори на събития.

Материалът представя по достъпен начин информация за основните авторски и сродни права, които трябва да бъдат уредени и начинът по който това да стане.

Повече информация тук.

Booking.com може да бъде търговска марка в САЩ

Съдът във Вирджиния отсъди, че следната заявена американска марка може да бъде регистрирана в клас 43 - хотелски резервации:

Първоначално американското патентно ведомство отказва регистрацията поради слаба отличителност на марката и описателността й за услугите в класове 39 и 43.

Според съда обаче заявителят е предоставил достатъчно доказателства, които показват придобита вторична отличителност на марката за услугите от клас 43.

Поради това съдът връща случая за преразглеждане от ведомството, за регистрация на марката в клас 43 и преценка дали комбинацията от цветове и шрифт е достатъчна за регистрацията й в клас 39.

Както е известно законодателството не само в САЩ позволява регистрацията и на неотличителни знаци, като марки но единствено ако се докаже придобита отличителност вследствие на интензивно търговско използване за продължителен период от време. Целта тук е заявителят да покаже, че макар и неотличителна по природа неговата марка се възприема от потребителите, като търговски източник.

Източник: The TTABlog. 

FORTUNE срещу FORTUNE HOTELS - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T-579/15, For Tune срещу EUIPO. For Tune заявява следната европейска марка:

Марката е заявена за следните класове:

 
- Клас 35: "Реклама; бизнес мениджмънт; бизнес администрация; офис функции, така и на всички услуги на списъка по азбучен ред в този клас;

- Клас 41: "Образование; предоставяне на обучение; забавление; спортни и културни дейности "и всички услуги на списъка по азбучен ред в този клас;

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна немска марка   'FORTUNE-HOTELS' за същите класове.

Заявителят твърди, че марките не са сходни, тъй като в неговата има визуално разделение на думите с цвят FOR TUNE.

Според съда и EUIPO обаче марките са сходни с оглед наличието на общ елемент, думата FORTUNE, което се разбира и от немските потребители. Марките са визуално, фонетично и смислово сходни за сходни и идентични стоки. 

Разликите в марките, наличието на визуално разграничение и наличие на думата hotels в по-ранната марка не са достатъчни за преодоляване на сходството.

Източник: Marques Class 46.

Авторско право и разгласяване на произведения в хотелски стаи

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑641/15 Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH  срещу  Hettegger Hotel Edelweiss GmbH. Делото касае следното:

Hettegger Hotel Edelweiss GmbH (наричано по-нататък „дружество Hettegger Hotel Edelweiss“), ответник в главното производство, е дружество на австрийското право. То управлява включително хотел в местността Гросарл (Австрия). Стаите в хотела са оборудвани с телевизионни приемници, които позволяват приемането с помощта на принадлежаща на хотела колективна антена на предавания от различни телевизионни оператори.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk е организация за колективно управление на авторски и сродни права. Тя управлява по-специално правата на множество национални и чуждестранни телевизионни оператори, включително на организации, чиито предавания могат да се приемат в стаите на хотела, принадлежащ на дружество Hettegger Hotel Edelweiss.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk счита, че дружество Hettegger Hotel Edelweiss, като осигурява възможност за приемане на телевизионен сигнал в стаите на управлявания от него хотел, осъществява публично разгласяване на място, достъпно за публиката срещу заплащане — по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 — на предавания на телевизионни оператори, чиито интереси посочената организация за колективно управление представлява. Поради това според нея дейността на дружество Hettegger Hotel Edelweiss, свързана с инсталирането на телевизионни приемници в хотелските стаи и предоставянето в тях на телевизионен сигнал, попада под действието на изключителното право на телевизионните оператори. Следователно посоченото дружество дължало справедливо заплащане в замяна на даденото му съгласие да извършва тази дейност.

С оглед на изложеното Verwertungsgesellschaft Rundfunk се обръща към запитващата юрисдикция с иск, предявен против дружество Hettegger Hotel Edelweiss, за предоставянето на информация относно броя на стаите в управлявания от него хотел и телевизионните канали, които могат да се приемат в тях, както и за обезщетение за разгласяването на тези канали до момента.

Дружество Hettegger Hotel Edelweiss оспорва основателността на иска, като по-специално посочва, че хотелските стаи не са места, достъпни за публиката срещу заплащане по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, поради което разгласяването на предавания на телевизионни оператори в тях не попада под действието на предвиденото в тези разпоредби изключително право.

При тези обстоятелства Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изпълнено ли е условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива [2006/115], когато

–  в отделните стаи на хотел са поставени телевизори, чрез които стопанисващото хотела лице дава възможност за приемането на сигнала на различни телевизионни и радиопрограми („телевизия в хотелските стаи“), и

–  за ползването на стаята (с „телевизия в хотелската стая“) стопанисващото хотела лице изисква плащането на цена за стаята на нощувка („цена на стаята“), което включва и използването на телевизора и на телевизионни и радиопрограми, които същият позволява да бъдат приемани?“.

Мнението на Генералния адвокат:

 „Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че оборудването на хотелски стаи с приемници и предоставянето чрез тях на достъп до телевизионен или радиосигнал не представлява публично разгласяване на предаванията на излъчващи организации на място, достъпно за публиката срещу заплащане по смисъла на посочената разпоредба“.