Jaguar загуби дело за марка касаеща Land Rover

Европейският съд излезе с решение по дело T‑629/14, Jaguar Land Rover Ltd v  OHIM. Делото касая опит на Jaguar да регистрира следната европейска марка за класове 12, 14, 28:

OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания, липса на отличителност за следните стоки:

- Клас 12: "Превозни средства; Апарати за придвижване по земя, вода и въздух, линейки, Автомобили, Автомобили, Колички за голф, Електрически превозни средства, военни превозни средства за транспорт, Моторни къщи, Хладилни превозни средства, превозни средства за дистанционно управление, различни от играчки, спортни автомобили, микробуси [средства], Превозни средства за придвижване по земя, въздух, вода или железопътен транспорт, автомобилни органи, Automobile шаси, автомобилни качулки, органи за превозни средства, Абсорбатори за превозни средства, шасито на превозното средство, капаци на превозни средства [образна] ";

- Клас 28: "Игри и играчки, игри, радиоуправляеми играчки, превозни средства умален модел комплекти [играчки], модел превозни средства мащаб, превозни средства играчки, Играчки".

Решението е обжалвано. Апелативният борд отменя решението само за стоките:
"Апарати за придвижване по въздух или по вода". 

Съдът потвърждава това решение, като приема, че формата на автомобила представен от
Jaguar, макар да има отделни отличителни елементи, като цяло не се различава от стандартната визия на подобен тип автомобили.

Източник: WIPR.

Европейският съд взе решение по делото Nestlé SA v Cadbury - The European court ruled in the case Nestlé SA v Cadbury

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑215/14 Société des Produits Nestlé SA  v  Cadbury UK Ltd. Делото касае следното: 

Разглежданата в главното производство стока се продава в Обединеното кралство от 1935 г. от Rowntree & Co Ltd под наименованието „Rowntree’s Chocolote Crisp“. През 1937 г. наименованието на стоката е променено на „Kit Kat Chocolate Crisp“ и впоследствие е съкратено на „Kit Kat“. През 1988 г. дружеството, чието ново фирмено наименование е „Rowntree plc“, е придобито от Nestlé.

Макар че през продължителен период стоката се продава в двупластова опаковка, като вътрешната е от сребърно фолио, а външната — от хартиена опаковка с отпечатано лого в червено и бяло, съдържащо думите „Kit Kat“, настоящата опаковка е еднопластова със същото лого. Дизайнът на логото е претърпял развитие през годините, но като цяло се е запазил същият.

Основната форма на стоката е останала почти непроменена от 1935 г. досега, само размерите ѝ са леко променени. Настоящият външен вид на неопакования продукт е следният:

Следва да се изтъкне, че върху всяко надлъжно парче думите „Kit Kat“ са изобразени релефно заедно с части от овала, който съставлява логото.

На 8 юли 2010 г. Nestlé подава заявка за регистрация на графично представения по-долу триизмерен знак (наричан по-нататък „разглежданата марка“) като марка на Обединеното кралство.

Разглежданата марка се различава от актуалната форма на стоката по това, че не съдържа релефно изобразените думи „Kit Kat“.

Заявката е подадена за следните стоки от клас 30 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и допълнена:

„Шоколад; шоколадови сладкарски изделия; шоколадови продукти; сладкарски изделия; продукти на шоколадова основа; хлебни изделия; сладкиши; бисквити; бисквити с шоколадова глазура; вафли с шоколадова глазура; торти; бисквити; вафли“.

Заявката е приета от британското ведомство за марките и публикувана с оглед на представяне на възражения. Според него, макар марката да е лишена от присъщ отличителен характер, лицето, подало заявка за регистрация на тази марка, доказва, че тя е придобила отличителен характер вследствие нейното използване.

На 28 януари 2011 г. Cadbury подава възражение срещу заявката за регистрация, като посочва различни основания, по-специално посочва, че регистрацията следва да бъде отказана въз основа на разпоредбите на Закона от 1994 г. относно марките, който транспонира член 3, параграф 1, буква б) и буква д), подточки i) и ii) и параграф 3 от Директива 2008/95.

С решение от 20 юни 2013 г. проверителят на британското ведомство за марките приема, че марката е лишена от присъщ отличителен характер и не е придобила такъв характер вследствие на нейното използване.

Проверителят приема, че формата, за която се отнася заявката за регистрация, има три характеристики:

–  обикновена правоъгълна форма във вид на плочка,

–  наличие, разположение и дълбочина на надлъжните вдлъбнатини на плочката, и

–  брой на вдлъбнатините, който наред с ширината на плочката определя броя на отделните „блокчета“.

Според проверителя първата от тези характеристики е форма, която произтича от естеството на самите стоки, и затова не може да бъде регистрирана, с изключение обаче на „тортите“ и на „сладкишите“, за които формата на марката се отклонява значително от нормите на сектора. Тъй като останалите две характеристики са нужни за постигане на технически резултат, той отхвърля заявката за регистрация в останалата част.

На 18 юли 2013 г. Nestlé обжалва това решение пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Intellectual Property), като оспорва твърдението, че разглежданата марка не е придобила отличителен характер чрез използването ѝ преди съответната дата. Освен това Nestlé изтъква, че марката не се свежда само до формата, която произтича от естеството на самите стоки, или до формата, която е нужна за постигане на технически резултат.

С насрещна жалба от същия ден Cadbury оспорва решението от 20 юни 2013 г., доколкото посочената юрисдикция приема, че по отношение на тортите и сладкишите разглежданата марка има присъщ отличителен характер и не се свежда само до формата, която произтича от естеството на самата стока, или до тази, която е нужна за постигане на технически резултат.

High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Intellectual Property) най-напред приема, че проверителят не е следвало да прави разлика между торти и сладкиши, от една страна, и всички останали стоки от клас 30 от Ницската спогодба, от друга страна, независимо дали е доказан отличителен характер на разглежданата марка или приложимост на член 3, параграф 1, буква д), подточки i) и ii) от Директива 2008/95.

По-нататък, що се отнася до това дали разглежданата марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ преди съответната дата, след като припомня съдебната практика в тази област, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали е достатъчно съществена част от заинтересования кръг потребители да разпознават марката и да я свързват с продуктите на заявителя на марката, за да се установи придобила ли е дадена марка отличителен характер към съответната дата. Всъщност според нея по-скоро заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители преценяват, че марката обозначава произхода на стоките, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка.

На последно място, относно формата, която произтича от естеството на самата стока и формата, която е нужна за постигане на технически резултат, запитващата юрисдикция изтъква, че съществува съвсем малко съдебна практика по член 3, параграф 1, буква д), подточки i) и ii) от Директивата 2008/95.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Intellectual Property) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?

2)Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?

3) Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска регистрацията като марка на знак, състоящ се от формата на стоката, когато тази форма съдържа три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигането на технически резултат, при условие обаче че поне едно от основанията за отказ, посочени в тази разпоредба, се прилага изцяло към съответната форма.

2)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, който позволява да се откаже регистрацията на знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, трябва да се тълкува в смисъл, че той се отнася до начина, по който функционира разглежданата стока, и не се прилага към начина, по който тя се произвежда.

3) За да се регистрира марка, придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95 като част от друга регистрирана марка или пък в съчетание с такава марка, заявителят на марката трябва да докаже, че заинтересованият кръг потребители възприема стоката или услугата, обозначена само с тази марка, като произхождаща от определено предприятие, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка.

English version

The European court ruled in Case C‑215/14 Société des Produits Nestlé SA  v  Cadbury UK Ltd. The case concerns the following: 

The product at issue in the main proceedings was placed on the market in the United Kingdom in 1935 by Rowntree & Co Ltd, under the name ‘Rowntree’s Chocolate Crisp’. In 1937, the name of the product was changed to ‘Kit Kat Chocolate Crisp’, and then shortened to ‘Kit Kat’. In 1988, that company, whose new trading name was Rowntree plc, was acquired by Nestlé.

For a long period, the product was sold in two layers of packaging, the inner layer being silver foil and the outer layer being printed paper with a red and white logo bearing the words ‘Kit Kat’, but the current packaging consists of a single layer bearing that same logo. The logo’s appearance has evolved over time, but has not changed greatly.

The basic shape of the product has remained almost entirely unchanged since 1935; only its size has been altered slightly. The current appearance of the product without its packaging is shown below:

It should be noted that each finger is embossed with the words ‘Kit Kat’ and with sections of the oval shape which form part of the logo.

On 8 July 2010, Nestlé filed an application for registration of the three-dimensional sign graphically represented below (‘the trade mark at issue’) as a trade mark in the United Kingdom:

The trade mark at issue therefore differs from the actual shape of the product in that it omits the embossed words ‘Kit Kat’.

1The application was made in respect of the following goods in class 30 of the Nice Agreement concerning the International Classification of Goods and Services for the Purposes of the Registration of Marks of 15 June 1957, as revised and amended:

‘Chocolate; chocolate confectionery; chocolate products; confectionery; chocolate-based preparations; bakery goods; pastries; biscuits; biscuits having chocolate coating; chocolate coated wafer biscuits; cakes; cookies; wafers’.

The Trade Marks Registry of the United Kingdom Intellectual Property Office accepted the application and it was published for the purposes of opposition. The view was taken that, even though the trade mark at issue had no inherent distinctive character, the trade mark applicant had shown that it had acquired distinctive character following the use made of it.

On 28 January 2011, Cadbury filed a notice of opposition to the application for registration putting forward various pleas, in particular a plea alleging that registration should be refused on the basis of the provisions of the Trade Marks Act 1994 which transpose Article 3(1)(b), Article 3(1)(e)(i) and (ii) and Article 3(3) of Directive 2008/95.

By decision of 20 June 2013, the examiner of the United Kingdom Intellectual Property Office found that the trade mark at issue was devoid of inherent distinctive character and that it had not acquired such a character following the use which had been made of it.

 The examiner found that the shape in respect of which registration was sought has three features:

–   the basic rectangular slab shape;

–  the presence, position and depth of the grooves running along the length of the bar, and

–  the number of grooves, which, together with the width of the bar, determine the number of ‘fingers’.

The examiner took the view that the first of those features is a shape which results from the nature of the goods themselves and cannot, therefore, be registered, except in respect of ‘cakes’ and ‘pastries’, for which the shape of the trade mark departs significantly from norms of the sector. Since the other two features are necessary to obtain a technical result, he rejected the application for registration as to the remainder.

On 18 July 2013, Nestlé appealed against that decision to the High Court of Justice of England & Wales, Chancery Division, Intellectual Property (United Kingdom), challenging the conclusion that the trade mark at issue had not acquired distinctive character through the use made of it prior to the relevant date. Moreover, Nestlé claims that the trade mark at issue does not consist exclusively of either the shape which results from the nature of the goods themselves, or the shape which is necessary to obtain a technical result.

By a cross-appeal filed on the same day, Cadbury challenged the decision of 20 June 2013 in so far as that court found that the trade mark at issue had inherent distinctive character in respect of cakes and pastries and that it did not consist exclusively of either the shape resulting from the nature of the goods themselves or the shape necessary to obtain a technical result.

The High Court of Justice of England & Wales, Chancery Division, Intellectual Property, takes the view, first of all, that the examiner should not have made a distinction between, on the one hand, cakes and pastries and, on the other, all the other goods in class 30 of the Nice Agreement, either in relation to the proof of distinctive character of the trade mark at issue or to the applicability of Article 3(1)(e)(i) and (ii) of Directive 2008/95.

Secondly, as regards the question of whether the trade mark at issue had acquired distinctive character through the use made of it prior to the relevant date, the referring court, after reviewing the relevant case-law, seeks to ascertain whether, in order to establish that a trade mark has acquired distinctive character, it is sufficient that, at the relevant date, a significant proportion of the relevant class of persons recognise the trade mark and associate it with the trade mark applicant’s goods. The referring court takes the view that the trade mark applicant must prove that a significant proportion of the relevant class of persons regard the trade mark (as opposed to any other trade mark which may also be present) as indicating the origin of the goods.

 Finally, so far as concerns the shape resulting from the nature of the goods themselves and the shape necessary to obtain a technical result, the referring court points out that there is little case-law relating to Article 3(1)(e)(i) and (ii) of Directive 2008/95.

In those circumstances, the High Court of Justice of England & Wales, Chancery Division, Intellectual Property, decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

(1) In order to establish that a trade mark has acquired distinctive character following the use that had been made of it within the meaning of Article 3(3) of Directive 2008/95 ..., is it sufficient for the applicant for registration to prove that at the relevant date a significant proportion of the relevant class of persons recognise the mark and associate it with the applicant’s goods in the sense that, if they were to consider who marketed goods bearing that mark, they would identify the applicant; or must the applicant prove that a significant proportion of the relevant class of persons rely upon the mark (as opposed to any other trade marks which may also be present) as indicating the origin of the goods?

(2) Where a shape consists of three essential features, one of which results from the nature of the goods themselves and two of which are necessary to obtain a technical result, is registration of that shape as a trade mark precluded by Article 3(1)(e)(i) and/or (ii) of Directive 2008/95 ...?

(3) Should Article 3(1)(e)(ii) of Directive 2008/95 ... be interpreted as precluding registration of shapes which are necessary to obtain a technical result with regard to the manner in which the goods are manufactured as opposed to the manner in which the goods function?’ 

The Court decision:

1. Article 3(1)(e) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks must be interpreted as precluding registration as a trade mark of a sign consisting of the shape of goods where that shape contains three essential features, one of which results from the nature of the goods themselves and two of which are necessary to obtain a technical result, provided, however, that at least one of the grounds for refusal of registration set out in that provision is fully applicable to the shape at issue.

2.Article 3(1)(e)(ii) of Directive 2008/95, under which registration may be refused of signs consisting exclusively of the shape of goods which is necessary to obtain a technical result, must be interpreted as referring only to the manner in which the goods at issue function and it does not apply to the manner in which the goods are manufactured.

3. In order to obtain registration of a trade mark which has acquired a distinctive character following the use which has been made of it within the meaning of Article 3(3) of Directive 2008/95, regardless of whether that use is as part of another registered trade mark or in conjunction with such a mark, the trade mark applicant must prove that the relevant class of persons perceive the goods or services designated exclusively by the mark applied for, as opposed to any other mark which might also be present, as originating from a particular company

Контрол от притежателя на марка върху внесени без негово разрешение стоки в ЕС - A control of a trade mark owner on imported goods without his permission in the EU

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑379/14 TOP Logistics BV, Van Caem International BV v Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd; Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd v TOP Logistics BV, Van Caem International BV.

Делото касае следното:

TOP Logistics, с предишно наименование Mevi Internationaal Expeditiebedrijf BV (наричано по-нататък „Mevi“), е дружество, което се занимава със складиране и претоварване на стоки. Дружеството разполага с лиценз за управление на митнически и данъчен склад.

Van Caem е дружество, което се занимава с международна търговия на маркови стоки.

Bacardi произвежда и пуска на пазара алкохолни напитки. Дружеството притежава различни марки за тези стоки.

През 2006 г. по искане на Van Caem няколко произведени от Bacardi пратки, превозвани към Нидерландия от трета държава, са складирани при Mevi на пристанището в Ротердам (Нидерландия).

Стоките са били поставени в митнически режим на отложено плащане външен транзит или митническо складиране, като подобни стоки се означават като „стоки T1“.

Впоследствие някои от тези стоки са пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз. По този начин стоките напускат митническите режими на отложено плащане, уредени в членове 91, 92 и 98 от Митническия кодекс, и попадат в данъчен склад.

Тъй като не се съгласява с вноса на разглежданите стоки в ЕИП и след като научава, че продуктовите кодове са били свалени от бутилките, съставляващи съответните пратки, Bacardi ги иззема и иска от Rechtbank Rotterdam да постанови няколко мерки. За тази цел дружеството се позовава на засягане на регистрираните му в Бенелюкс марки.

С решение от 19 ноември 2008 г. Rechtbank Rotterdam (съд на Ротердам) констатира, че вносът на разглежданите стоки в ЕИП засяга марките, регистрирани в Бенелюкс, и приема някои от поисканите мерки.

TOP Logistics обжалва това решение пред Gerechtshof Den Haag (апелативен съд на Хага). Van Caem е допуснато да встъпи в апелативното производство.

С междинно решение от 30 октомври 2012 г. тази юрисдикция приема, че докато разглежданите стоки имат статут на стоки T1, няма засягане на марките на Bacardi, регистрирани в Бенелюкс.

Колкото до въпроса дали е налице засягане на посочените марки, веднага след като разглежданите стоки са поставени в режим на отложено плащане на акциз, в междинното си решение въпросната юрисдикция посочва намерението си да отправи преюдициално запитване.

В акта за отправяне на преюдициално запитване Gerechtshof Den Haag посочва, че за разлика от случая със стоките T1, евентуално дължимите вносни митни сборове са били платени за стоките, които се намират в данъчен склад. Ето защо последните стоки са внесени по смисъла на Директива 92/12 и пуснати в свободно обращение. Те са станали общностни стоки.

Тези констатации обаче според Gerechtshof Den Haag не трябва задължително да доведат до заключението, че разглежданите стоки са внесени по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104.

От друга страна, Gerechtshof Den Haag има съмнения по въпроса дали по отношение на стоките, поставени в режим на отложено плащане на акциз, може да става въпрос за „използване“ „в търговската дейност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 89/104 и за опасност от засягане на една от функциите на марката по смисъла на практиката на Съда.

При тези условия Gerechtshof Den Haag решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Въпросите се отнасят до стоки с произход извън ЕИП, които, след като са били въведени на територията на ЕИП (не от притежателя на марката и без негово съгласие), са поставени в режим външен транзит или в режим митническо складиране […] в държава — членка на Европейския съюз.

1) Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?“.

Решението на съда:

Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки, може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е внесъл в Европейското икономическо пространство и ги е пуснал в свободно обращение, без съгласието на притежателя на марката.

English version

The European Court issued a judgment in Case C-379/14 TOP Logistics BV, Van Caem International BV v Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd; Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd v TOP Logistics BV, Van Caem International BV.
The case concerns the following:

TOP Logistics, formerly Mevi Internationaal Expeditiebedrijf BV (‘Mevi’), is an undertaking active in the storage and transhipment of goods. It has a licence to operate a customs warehouse and an excise warehouse.

Van Caem is an undertaking active in the international trade in trade-marked goods.

Bacardi produces and markets alcoholic drinks. It is the proprietor of various trade marks for those products.

During 2006, at the request of Van Caem, several consignments produced by Bacardi, transported to the Netherlands from a third State, were stored with Mevi in the port of Rotterdam (Netherlands).

Those goods were placed under the customs suspension arrangement for external transit or customs warehousing, such goods being known as (‘T1 goods’).

Subsequently, some of those goods were released for free circulation and placed under the duty suspension arrangement. Accordingly, those goods left the customs suspension arrangement regulated by Articles 91, 92 and 98 of the Customs Code and were placed in a tax warehouse.

Not having consented to the introduction of the goods at issue into the EEA and having, furthermore, learnt that the product codes had been removed from the bottles in the relevant consignments, Bacardi had them seized and sought various orders from the Rechtbank Rotterdam (District Court, Rotterdam). For that purpose it relied on an infringement of its Benelux trade marks.

By judgment of 19 November 2008, the Rechtbank Rotterdam held that the introduction into the EEA of the goods at issue infringed Bacardi’s Benelux trade marks and it took some of the requested measures.

TOP Logistics brought an appeal before the Gerechtshof Den Haag (Court of Appeal, The Hague). Van Caem was granted leave to intervene in those appeal proceedings.

By interlocutory judgment of 30 October 2012, that jurisdiction ruled that, as long as the goods at issue had the status of T1 goods, there was no infringement of Bacardi’s Benelux trademarks.

As to whether those marks had been infringed once the goods at issue had been placed under the duty suspension arrangement, that Court stated, in its interlocutory judgment, its intention of submitting a request for a preliminary ruling.

In the order for reference, the Gerechtshof Den Haag states that, unlike in the case of T1 goods, any import duties which might be payable were paid for goods in a tax warehouse. Those goods have, consequently, been imported within the meaning of Directive 92/12 and released into free circulation. They have become Community goods.

Those findings must not, however, according to the Gerechtshof Den Haag, necessarily lead to the conclusion that the goods at issue have been imported within the meaning of Article 5(3)(c) of Directive 89/104.

Moreover, the Gerechtshof Den Haag has doubts whether, in relation to goods placed under the duty suspension arrangement, there can be ‘use’ ‘in the course of trade’ within the meaning of Article 5(1) of Directive 89/104 and a likelihood of an adverse effect on one of the functions of the trade mark within the meaning of the case-law of the Court.

In those circumstances, the Gerechtshof te Amsterdam decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

‘These questions concern goods originating outside the EEA which, after having been brought into the territory of the EEA (neither by the trade mark proprietor nor with its consent), are placed in a Member State of the European Union under the external transit procedure or under the customs warehousing procedure.

(1) Where such goods are subsequently placed under a duty suspension arrangement, as in the present case, must those goods then be regarded as having been imported within the meaning of Article 5(3)(c) of Directive 89/104 with the result that there is “use (of the sign) in the course of trade” that can be prohibited by the trade mark proprietor pursuant to Article 5(1) of that directive?

(2)  If Question 1 is answered in the affirmative, must it then be accepted that in circumstances such as those in the case at issue, the mere presence in a Member State of such goods (which have been placed under a duty suspension arrangement in that Member State) does not prejudice, or cannot prejudice, the functions of the trade mark, with the result that the trade mark proprietor which invokes national trade mark rights in that Member State cannot oppose that presence?’

The Court's decision:

Article 5 of the First Council Directive 89/104/EEC of 21 December 1988 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks must be interpreted as meaning that the proprietor of a trade mark registered in one or more Member States may oppose a third party placing goods bearing that trade mark under the duty suspension arrangement after they have been introduced into the EEA and released for free circulation without the consent of that proprietor.

BORN и Европейския съд - BORN and The European Court

Европейският съд излезе с решение по дело  T-401/12. То касае опит на Robert Klinger OHG да регистрира европейска марка JUNGBORN за класове 29, 30 и 32.
Срещу тази марка е подадена опозиция от Develey Holding GmbH&co на основата на по-ранна немска марка BORN за същите класове.
OHIM приема, че има наличие между така посочените марки, което може да създаде объркване сред потребителите имайки предвид и идентичните стоки в посочените класове.
За релевантния потребител в Германия първата част от марката JUNG би се асоциирала с думата млад. Втората част от думата BORN няма конкретно значение на немски. Поради това тази дума има обособено съществено значение при цялостното възприемане на марката, което може да създаде объркване в потребителите вземайки предвид по-ранната марка за идентичните стоки.

Съдът потвърждава това решение.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-401/12. It is about the attempt of Robert Klinger OHG to register an European trademark JUNGBORN for Classes 29, 30 and 32.Against this mark was filled an opposition by Develey Holding GmbH & co based on an earlier German mark BORN for the same classes.OHIM accepted that there was similarity between both marks, which can creates confusion among consumers given the identical goods.For the relevant consumer in Germany the first part of the contested mark JUNG would associate with the word young. The second part BORN has no specific meaning in German. Therefore, this word has a separate essential meaning in the overall perception of the mark, which can create confusion in consumers taking into account the earlier trademark and the identical goods. 

The Court upheld that decision.

 information on Marques Class 46.

Huawei wins temporary injunction in Motorola case - Huawei наложи временно ограничение на Motorola

Китайската технологична компания Huawei успя да изиска от съдът в Ню Йорк да наложи временно ограничение на американската компания Motorola да не разкрива конфиденциална информация предоставена й от Huawei.
Случаят касае опит на Motorola да продаде технологична информация на Nokia Siemens Networks, който е един от основните конкуренти на Huawei в областта.
Проблемът идва от факта, че Motorola и Huawei работят заедно от години по различни проекти, при което специфична технологична информация е била предоставяна от Huawei на Motorola. В един момент обаче от Motorola решават да продадат определени активи на Nokia Siemens, които според Huawei засягат предоставена от тях технологична информация. По този начин китайската компания е застрашена в конкурентната си борба с Nokia Siemens.
Motorola се опитват да дадат гаранции на Huawei, че оценяваната на близо 1,2 милиарда долара сделка, не засяга техните интереси, но безуспешно.
Съдът налага ограничение на Motorola да се разпорежда с тази информация поне докато не се направи цялостен одит за да се определи, каква част от информацията е конфиденциална за Huawei. Одитът ще струва 500 000 долара и ще бъде за сметка на китайската компания.
Повече информация може да откриете тук.

English version

A chinese technology company Huawei has achieved success by requiring from the court of New York to impose a temporary injunction to the U.S. company Motorola to not disclose confidential information provided it by Huawei.
The case concerns an attempt of Motorola to sell a technology information to Nokia Siemens Networks which is one of the major competitors of Huawei in the area.
The problem comes from the fact that Motorola and Huawei are working together for years on various projects in which specific technological information has been provided by Huawei to Motorola. At one point, however, Motorola decided to sell certain assets to Nokia Siemens. According to Huawei by this way it is affected their technological information. Thus, the Chinese company is threatened in its competitive struggle with Nokia Siemens.
Motorola is trying to provide assurances of Huawei, that this deal, which is worth nearly 1.2 billion dollars does not affect their interests but without success.
The court imposed a injunction to Motorola to dispose of this information until the comprehensive audit does not show how much of the information is confidential for Huawei. The audit will cost 500,000 dollars and will be paid by a Chinese company.
More information can be found here.