Европейският съд излезе с решение по дело
Case C‑379/14 TOP Logistics BV, Van Caem International BV v Bacardi & Company
Ltd, Bacardi International Ltd; Bacardi & Company Ltd, Bacardi
International Ltd v TOP Logistics BV, Van Caem International BV.
Делото касае следното:
TOP
Logistics, с предишно наименование Mevi Internationaal Expeditiebedrijf
BV (наричано по-нататък „Mevi“), е дружество, което се занимава със
складиране и претоварване на стоки. Дружеството разполага с лиценз за
управление на митнически и данъчен склад.
Van Caem е дружество, което се занимава с международна търговия на маркови стоки.
Bacardi произвежда и пуска на пазара алкохолни напитки. Дружеството притежава различни марки за тези стоки.
През
2006 г. по искане на Van Caem няколко произведени от Bacardi пратки,
превозвани към Нидерландия от трета държава, са складирани при Mevi на
пристанището в Ротердам (Нидерландия).
Стоките
са били поставени в митнически режим на отложено плащане външен транзит
или митническо складиране, като подобни стоки се означават като „стоки
T1“.
Впоследствие
някои от тези стоки са пуснати в свободно обращение и поставени в режим
на отложено плащане на акциз. По този начин стоките напускат
митническите режими на отложено плащане, уредени в членове 91, 92 и 98
от Митническия кодекс, и попадат в данъчен склад.
Тъй
като не се съгласява с вноса на разглежданите стоки в ЕИП и след като
научава, че продуктовите кодове са били свалени от бутилките,
съставляващи съответните пратки, Bacardi ги иззема и иска от Rechtbank
Rotterdam да постанови няколко мерки. За тази цел дружеството се
позовава на засягане на регистрираните му в Бенелюкс марки.
С
решение от 19 ноември 2008 г. Rechtbank Rotterdam (съд на Ротердам)
констатира, че вносът на разглежданите стоки в ЕИП засяга марките,
регистрирани в Бенелюкс, и приема някои от поисканите мерки.
TOP
Logistics обжалва това решение пред Gerechtshof Den Haag (апелативен
съд на Хага). Van Caem е допуснато да встъпи в апелативното
производство.
С
междинно решение от 30 октомври 2012 г. тази юрисдикция приема, че
докато разглежданите стоки имат статут на стоки T1, няма засягане на
марките на Bacardi, регистрирани в Бенелюкс.
Колкото
до въпроса дали е налице засягане на посочените марки, веднага след
като разглежданите стоки са поставени в режим на отложено плащане на
акциз, в междинното си решение въпросната юрисдикция посочва намерението
си да отправи преюдициално запитване.
В
акта за отправяне на преюдициално запитване Gerechtshof Den Haag
посочва, че за разлика от случая със стоките T1, евентуално дължимите
вносни митни сборове са били платени за стоките, които се намират в
данъчен склад. Ето защо последните стоки са внесени по смисъла на
Директива 92/12 и пуснати в свободно обращение. Те са станали общностни
стоки.
Тези
констатации обаче според Gerechtshof Den Haag не трябва задължително да
доведат до заключението, че разглежданите стоки са внесени по смисъла
на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104.
От
друга страна, Gerechtshof Den Haag има съмнения по въпроса дали по
отношение на стоките, поставени в режим на отложено плащане на акциз,
може да става въпрос за „използване“ „в търговската дейност“ по смисъла
на член 5, параграф 1 от Директива 89/104 и за опасност от засягане на
една от функциите на марката по смисъла на практиката на Съда.
При тези условия Gerechtshof Den Haag решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Въпросите
се отнасят до стоки с произход извън ЕИП, които, след като са били
въведени на територията на ЕИП (не от притежателя на марката и без
негово съгласие), са поставени в режим външен транзит или в режим
митническо складиране […] в държава — членка на Европейския съюз.
1) Следва
ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при
обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено
плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3,
буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на
знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да
забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
2) При
утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при
обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в
държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на
отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на
марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си
върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се
противопостави на присъствието на тези стоки?“.
Решението на съда:
Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на
Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на
държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че
притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки,
може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на
отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е
внесъл в Европейското икономическо пространство и ги е пуснал в свободно
обращение, без съгласието на притежателя на марката.
English version
The European Court issued a judgment in Case C-379/14 TOP Logistics BV, Van Caem International BV v Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd; Bacardi & Company Ltd, Bacardi International Ltd v TOP Logistics BV, Van Caem International BV.
The case concerns the following:
TOP
Logistics, formerly Mevi Internationaal Expeditiebedrijf BV (‘Mevi’),
is an undertaking active in the storage and transhipment of goods. It
has a licence to operate a customs warehouse and an excise warehouse.
Van Caem is an undertaking active in the international trade in trade-marked goods.
Bacardi produces and markets alcoholic drinks. It is the proprietor of various trade marks for those products.
During
2006, at the request of Van Caem, several consignments produced by
Bacardi, transported to the Netherlands from a third State, were stored
with Mevi in the port of Rotterdam (Netherlands).
Those
goods were placed under the customs suspension arrangement for external
transit or customs warehousing, such goods being known as (‘T1 goods’).
Subsequently,
some of those goods were released for free circulation and placed under
the duty suspension arrangement. Accordingly, those goods left the
customs suspension arrangement regulated by Articles 91, 92 and 98 of
the Customs Code and were placed in a tax warehouse.
Not
having consented to the introduction of the goods at issue into the EEA
and having, furthermore, learnt that the product codes had been removed
from the bottles in the relevant consignments, Bacardi had them seized
and sought various orders from the Rechtbank Rotterdam (District Court,
Rotterdam). For that purpose it relied on an infringement of its Benelux
trade marks.
By
judgment of 19 November 2008, the Rechtbank Rotterdam held that the
introduction into the EEA of the goods at issue infringed Bacardi’s
Benelux trade marks and it took some of the requested measures.
TOP
Logistics brought an appeal before the Gerechtshof Den Haag (Court of
Appeal, The Hague). Van Caem was granted leave to intervene in those
appeal proceedings.
By
interlocutory judgment of 30 October 2012, that jurisdiction ruled
that, as long as the goods at issue had the status of T1 goods, there
was no infringement of Bacardi’s Benelux trademarks.
As
to whether those marks had been infringed once the goods at issue had
been placed under the duty suspension arrangement, that Court stated, in
its interlocutory judgment, its intention of submitting a request for a
preliminary ruling.
In
the order for reference, the Gerechtshof Den Haag states that, unlike
in the case of T1 goods, any import duties which might be payable were
paid for goods in a tax warehouse. Those goods have, consequently, been
imported within the meaning of Directive 92/12 and released into free
circulation. They have become Community goods.
Those
findings must not, however, according to the Gerechtshof Den Haag,
necessarily lead to the conclusion that the goods at issue have been
imported within the meaning of Article 5(3)(c) of Directive 89/104.
Moreover,
the Gerechtshof Den Haag has doubts whether, in relation to goods
placed under the duty suspension arrangement, there can be ‘use’ ‘in the
course of trade’ within the meaning of Article 5(1) of Directive 89/104
and a likelihood of an adverse effect on one of the functions of the
trade mark within the meaning of the case-law of the Court.
In
those circumstances, the Gerechtshof te Amsterdam decided to stay the
proceedings and to refer the following questions to the Court for a
preliminary ruling:
‘These questions
concern goods originating outside the EEA which, after having been
brought into the territory of the EEA (neither by the trade mark
proprietor nor with its consent), are placed in a Member State of the
European Union under the external transit procedure or under the customs
warehousing procedure.
(1) Where
such goods are subsequently placed under a duty suspension arrangement,
as in the present case, must those goods then be regarded as having
been imported within the meaning of Article 5(3)(c) of Directive 89/104
with the result that there is “use (of the sign) in the course of trade”
that can be prohibited by the trade mark proprietor pursuant to
Article 5(1) of that directive?
(2) If
Question 1 is answered in the affirmative, must it then be accepted
that in circumstances such as those in the case at issue, the mere
presence in a Member State of such goods (which have been placed under a
duty suspension arrangement in that Member State) does not prejudice,
or cannot prejudice, the functions of the trade mark, with the result
that the trade mark proprietor which invokes national trade mark rights
in that Member State cannot oppose that presence?’
The Court's decision:
Article 5 of the First Council Directive
89/104/EEC of 21 December 1988 to approximate the laws of the Member
States relating to trade marks must be interpreted as meaning that the
proprietor of a trade mark registered in one or more Member States may
oppose a third party placing goods bearing that trade mark under the
duty suspension arrangement after they have been introduced into the EEA
and released for free circulation without the consent of that
proprietor.
