Европейският съд излезе с решение по дело
C‑367/15 Stowarzyszenie „Oławska Telewizja Kablowa“ срещу Stowarzyszenie Filmowców Polskichл Делото касае следното:
SFP е организация за колективно управление на авторски права с разрешение да извършва в Полша дейност по управление и закрила на авторски права върху аудиовизуални произведения. Що се отнася до OTK, то излъчва телевизионни програми чрез кабелна телевизионна мрежа на територията на град Олава (Полша).
След като на 30 декември 1998 г. е прекратен лицензионният договор, в който страните в главното производство определят правилата за заплащане на възнаграждения, OTK продължава да ползва произведения, защитени с авторски права, като сезира Komisja Prawa Autorskiego (Комисия по авторското право в Полша), като иска по същество да бъде определен размерът на дължимото възнаграждение за ползването на управляваните от SFP авторски права. С решение от 6 март 2009 г. тази комисия определя посоченото възнаграждение в размера на 1,6 % от нетните приходи без данък върху добавената стойност, които OTK е реализирало вследствие на препредаването по кабел, без някои заплатени от последното такси. Тъй като и самото OTK изчислява размера на дължимото възнаграждение на тази основа, то изплаща на SFP сумата от 34 312,69 полски злоти (PLN) (около 7 736,11 EUR) с оглед на реализираните за периода от 2006 г. до 2008 г.
На 12 януари 2009 г. SFP предявява иск срещу OTK, с който иска, по-специално на основание на член 79, параграф 1, точка 3, буква b) от UPAPP, до сключването на нов лицензионен договор на OTK да бъде забранено да препредава защитени аудиовизуални произведения, както и същото да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 390 337,50 PLN (около 88 005,17 EUR) плюс дължимата законова лихва.
С решение от 11 август 2009 г. Sąd Okręgowy we Wrocławiu (Окръжен съд, Вроцлав, Полша) осъжда OTK да заплати на SFP сума в размер на 160 275,69 PLN (около 36 135,62 EUR) плюс дължимата законова лихва, като отхвърля по същество иска в останалата му част. Тъй като подадените от двете страни въззивни жалби срещу това решение са отхвърлени, страните подават и касационни жалби. С решение от 15 юни 2011 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) обаче връща делото за ново разглеждане на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд, Вроцлав, Полша), който постановява второ решение по делото на 19 декември 2011 г. И това решение е отменено от Sąd Najwyższy (Върховен съд) в рамките на образуваното във връзка с това касационно производство, а делото отново е върнато за ново разглеждане на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд, Вроцлав). Постановеното впоследствие съдебно решение от последния съд се обжалва с подадено от OTK касационна жалба.
С оглед на обстоятелството, че във връзка с последната жалба следва да разгледа делото за трети път, Sąd Najwyższy (Върховен съд) има съмнения относно съвместимостта на член 79, параграф 1, точка 3, буква b) от UPAPP с член 13 от Директива 2004/48. В действителност тази разпоредба от UPAPP предвижда възможността по молба на притежателя на имуществени авторски права, които са били нарушени, да му бъде присъдено обезщетение, като му бъде изплатена сума, равна на двойния или тройния размер на съответното възнаграждение. Следователно посочената разпоредба съдържа вид санкция.
Освен това запитващата юрисдикция поставя въпроса дали предвиденото в Директива 2004/48 обезщетяване на носинеля на имуществено авторско право изисква той да докаже вредоносното събитие, претърпяната вреда и нейния размер, причинно-следствената връзка между вредоносното събитие и вредата, както и виновното поведение на нарушителя.
При тези обстоятелства Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Може ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че притежателят на имуществени авторски права, които са нарушени, може да иска обезщетение за причинените му вреди въз основа на установените общи правила, или, без да е необходимо да се доказва вредата и причинно-следствената връзка между събитието, довело до нарушаване на авторските права, и претърпяната вреда, да иска заплащане на парична сума, равняваща се на двойния размер, или в случай на виновно нарушение на авторското право — на тройния размер на съответното възнаграждение, при положение че съгласно член 13 от Директива 2004/48 съдът се произнася по размера на обезщетението, като взема предвид посочените в член 13, параграф 1, буква а) обстоятелства, и само като алтернатива може, когато е уместно, да определи фиксирано обезщетение въз основа на елементите, посочени в член 13, параграф 1, буква б) от директивата? Възможно ли е с оглед на член 13 от директивата да се присъжда, по искане на съответната страна, предварително определено по размер фиксирано обезщетение, което съответства на двойния или на тройния размер на съответното възнаграждение, предвид факта че в съображение 26 от директивата се уточнява, че целта ѝ не е да се въвежда наказателно обезщетение?“.
Решение на съда:
Член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която притежателят на засегнато право на интелектуална собственост може да претендира от нарушителя на това право или поправяне на претърпените вреди, като се отчитат всички приложими аспекти на конкретния случай, или, без да е необходимо да доказва действителната вреда, заплащане на сума равна на двойния, а в случай на виновно нарушение — на тройния размер на съответното възнаграждение, което би било дължимо за разрешаването на ползването на съответното произведение.
