Супермен загуби битка в Япония

Интересен казус от Япония свързан с определяне на сходство между търговски марки. Спорът касае заявена от известния японски изобретател  Dr. Nakamatsu национална марка за класове  5,9,10,25,28, 35, 45:

Марката се използва за обозначаване на прозрачни шлемове за предпазване от ковид вирус.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Warner Bros. Entertainment Inc. на основание по-ранни словни и комбинирани марки SUPERMAN в класове 25 и 28. Според компанията двете марки са сходни и потребителите биха асоциирали заявената марка с по-ранните имайки предвид и популярността на комикс героя.

Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията намирайки марките за несходни. Според ведомството заявената марка няма конкретен смисъл. Тя няма конкретно значение свързващо със супергероя от комиксите. Визуално знаците се различават включително и с оглед използване на японската азбука катакана.

Това е интересно решение в което са отразени езиковите специфики в Япония. Подобен казус в Европа или САЩ почти сигурно би завършил с успешна опозиция както поради фонетичната прилика, така и поради общото значение. Думата M.E.N може да се възприеме, като множествено число на MAN в английския език, което създава сходно значение.

Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm.

Времени мерки при защита на патенти - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело По дело C‑44/21 Phoenix Contact GmbH & Co. KG срещу HARTING Deutschland GmbH & Co. KG, Harting Electric GmbH & Co. KG. Делото касае следната предистория:

На 5 март 2013 г. Phoenix Contact подава заявка за патент за щепсел със защитен предпазител на проводника. В рамките на процедурата, предшестваща издаването на този патент, Harting Electric представя становище относно патентоспособността на посочения продукт.

На 26 ноември 2020 г. заявеният патент е издаден на Phoenix Contact, по-специално за Германия.

На 14 декември 2020 г. Phoenix Contact подава искане пред запитващата юрисдикция за постановяване на временни мерки с цел да се забрани на HARTING Deutschland и на Harting Electric да нарушават разглеждания патент.

Съобщението за издаването на този патент е публикувано в Европейския патентен бюлетин на 23 декември 2020 г.

На 15 януари 2021 г. Harting Electric подава възражение срещу посочения патент пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ).

Запитващата юрисдикция отбелязва, че е стигнала до предварителния извод, че разглежданият патент е действителен и че е предмет на нарушение. Тя счита, че действителността на този патент не е застрашена.

Тази юрисдикция обаче уточнява, че е възпрепятствана да постанови временна мярка поради обвързващата съдебна практика на Върховен областен съд Мюнхен, Германия, съгласно която, за да може да постанови определение за постановяване на временни мерки относно нарушението на патент, не е достатъчно съответният патент да е бил издаден от издалия го орган, в случая ЕПВ, след подробна проверка на неговата патентоспособност и въпросът за действителността на този патент да е бил предмет и на съдебен контрол в рамките на молбата за постановяване на временни мерки.

Така съгласно тази съдебна практика, за да бъдат постановени временни мерки, съответният патент трябвало освен това да бъде предмет на решение на ЕПВ в рамките на производство по възражение или по обжалване, или на решение на Федерален патентен съд, Германия в рамките на производство за обявяване на недействителност, с което се потвърждава, че патентът предоставя закрила на разглеждания продукт.

Тъй като счита, че посочената съдебна практика е несъвместима с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива [2004/48] практиката на върховни областни съдилища, Германия, компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?“.

Решение на Европейския съд:

Член 9, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на разглеждания патент не е била потвърдена най-малкото със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност.

Нови главоболия за Фейсбук в Европа по отношение опазване на лични данни

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑319/20 Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited, срещу Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. Делото има следната предостория:

Meta Platforms Ireland, което управлява услугите на онлайн социалната мрежа Facebook в Съюза, е администратор на лични данни на потребителите на тази социална мрежа в Съюза. Facebook Germany GmbH, със седалище в Германия, рекламира на адрес www.facebook.de продажбата на рекламно пространство. На интернет платформата Facebook, и по-специално на интернет адрес www.facebook.de, се намира т.нар. „App-Zentrum“ (център за приложения), където Meta Platforms Ireland предлага на потребителите достъп до безплатни игри, предоставени от трети лица. При отварянето на някои от игрите в центъра за приложения се появява указание, че използването на съответното приложение позволява на дружеството за игри да получи определени лични данни и го оправомощава да публикува от името на потребителя определена информация, като например неговия резултат, както и друга информация. Използването предполага съгласието на потребителя с общите търговски условия на приложението и с неговите правила за защита на данните. Освен това за една конкретна игра се посочва, че приложението има право да публикува статуса, снимки и друга информация от името на потребителя.

Според Федерацията, която има активна процесуална легитимация съгласно член 4 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, указанията, предоставяни от съответните игри в центъра за приложения, са нелоялни по-специално поради неспазването на правните изисквания за получаване на валидно съгласие от потребителя съгласно разпоредбите, регламентиращи защитата на данните. Освен това тя счита, че указанието, че приложението има право да публикува определена лична информация от името на потребителя, е неоправдано неблагоприятно за потребителя общо търговско условие.

В този контекст Федерацията предявява пред Областен съд Берлин, Германия иск за преустановяване на нарушенията срещу Meta platforms Ireland на основание член 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и Гражданския кодекс. Този иск е предявен без оглед на конкретно нарушение на права на субект на данни и без мандат от такъв субект.

Областен съд Берлин осъжда Meta Platforms Ireland в съответствие с исканията на Федерацията. Подадената от Meta Platforms Ireland пред Висш областен съд Берлин, Германия въззивна жалба е отхвърлена. Тогава Meta Platforms Ireland подава пред запитващата юрисдикция ревизионна жалба срещу решението на въззивния съд.

Запитващата юрисдикция счита, че искът на Федерацията е основателен, тъй като Meta Platforms Ireland е нарушило член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция, както и член 2, параграф 2, първо изречение, точка 11 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения и е използвало недействително общо търговско условие по смисъла на член 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения.

Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения относно допустимостта на иска на Федерацията. Всъщност според нея не е изключено Федерацията, която към момента на предявяване на иска си е била процесуално легитимирана на основание член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция и член 3, параграф 1, първо изречение, точка 1 от Закона за исковете за преустановяване на нарушения, да е загубила тази легитимация в хода на производството след влизането в сила на ОРЗД, и по-специално на член 80, параграфи 1 и 2 и член 84, параграф 1 от него. Ако случаят е такъв, запитващата юрисдикция би трябвало да уважи подадената от Meta Platforms Ireland ревизионна жалба и да отхвърли иска на Федерацията, тъй като съгласно релевантните разпоредби на германското процесуално право активната процесуална легитимация трябва да е налице до приключване на делото пред последната инстанция.

Според запитващата юрисдикция преценката на текста, общия дух и целта на разпоредбите на ОРЗД не дава ясен отговор на този въпрос.

Що се отнася до текста на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 80, параграф 1 от ОРЗД, за активната процесуална легитимация на структури, организации или сдружения с нестопанска цел, които са надлежно учредени в съответствие с правото на държава членка, е необходимо субектът на данни да е възложил мандат на структура, организация или сдружение да упражнява от негово име правата по членове 77—79 от ОРЗД и правото на обезщетение по член 82 от ОРЗД, когато то е предвидено в правото на държавата членка.

Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че активната процесуална легитимация по член 8, параграф 3, точка 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не дава възможност да се предяви такъв иск въз основа на предоставен от субект на данни мандат и от негово име с цел защита на неговите лични права. Напротив, тя предоставяла на сдружение — на собствено основание, което произтича от член 3, параграф 1 и член 3а от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция — обективно конституирана активна процесуална легитимация за предявяване на иск за нарушение на разпоредбите на ОРЗД, независимо дали е налице нарушение на конкретни права на отделни субекти на данни и дали да е възложен мандат от такива субекти.

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 80, параграф 2 от ОРЗД не предвижда обективно конституирана активна процесуална легитимация на сдружение да иска прилагане на правото на защита на личните данни, тъй като тази разпоредба изисква предвидените в ОРЗД права на субекта на данни да са били действително нарушени при обработването на лични данни.

Освен това според запитващата юрисдикция активната процесуална легитимация на сдружение като предвидената в член 8, параграф 3 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция не може да се изведе от член 84, параграф 1 от ОЗДР, съгласно който държавите членки определят правила за други санкции, приложими за нарушения на този регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Всъщност активната процесуална легитимация на сдружение като посочената в член 8, параграф 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция не можела да се счита за „санкция“ по смисъла на тази разпоредба от ОРЗД.

Що се отнася до общия дух на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция счита, че от факта, че този регламент хармонизира по-специално правомощията на надзорните органи, може да се заключи, че най-вече тези органи трябва да контролират прилагането на разпоредбите на посочения регламент. Въпреки това вметнатият израз „[б]ез да се засягат които и да било други […] средства за правна защита“, използван в член 77, параграф 1, член 78, параграфи 1 и 2 и член 79, параграф 1 от ОРЗД, би могъл да обори тезата, че посоченият регламент урежда изчерпателно контрола на правоприлагането.

Що се отнася до целта на разпоредбите на ОРЗД, запитващата юрисдикция посочва, че полезното му действие би могло да бъде в подкрепа на наличието на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право съгласно член 8, параграф 3, точка 3 от Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция независимо от нарушаването на конкретни права на субекти на данни, доколкото това би запазило една допълнителна възможност за контрол на правоприлагането с цел гарантиране на възможно най-високо равнище на защита на личните данни в съответствие със съображение 10 от ОРЗД. Въпреки това би могло да се счита, че признаването на активна процесуална легитимация на сдруженията по силата на конкурентното право противоречи на целта за хармонизация, която си поставя ОРЗД.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли разпоредбите на глава VIII от [ОРЗД], и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1 от него, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данни — предоставя, от една страна, на конкуренти и от друга страна, на оправомощени съгласно националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на [ОРЗД] — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?“.

Решение на съда:

Член 80, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на сдружение за защита на интересите на потребителите да предяви иск — без да му е възложен мандат за това и независимо дали са нарушени конкретни права на субекти на данни — срещу предполагаемия извършител на посегателство срещу защитата на лични данни, като се позове на нарушаване на забраната за нелоялни търговски практики, на закон за защита на потребителите или на забраната за използване на недействителни общи търговски условия, когато съответното обработване на данни може да засегне правата, които идентифицирани физически лица или физически лица, които могат да бъдат идентифицирани, черпят от този регламент.

Facebook с нови проблеми относно регистрация на своите марки META

Както е известно преди време компанията майка на Facebook се преименува на META, за което бяха подадени заявки за търговски марки. Този блог вече писа за евентуалните предизвикателства пред регистрацията на тези марки поради множеството по-ранно регистрирани марки META в множество държави за сходни стоки и услуги.

В тази връзка, швейцарската нестопанска организация Dfinity Foundation заведе съдебно дело срещо META в САЩ за нарушаване на права върху найното лого представляващо математическия знак за безкрайност. 

Фондацията притежава следната международна марка с приоритет от 2017г. за териториите на САЩ, ЕС, Китай и Русия:

Марката е регистрирана за следните класове стоки и услуги:

09 Софтуер; електронни публикации за изтегляне.

35 Събиране и систематизиране на информация в компютърни бази данни; Услуги за обработка на данни; Услуги за управление на бизнес процеси и свързани услуги, предоставяни от консултанти.

38 Предоставяне на достъп до компютърни мрежи, интернет платформи, банки данни и електронни публикации; Услуги за цифрово предаване на аудио и видео данни; Предоставяне на достъп до бази данни в Интернет, цифрова музика, особено във формат MP3, включително; Предаване на видео чрез цифрови мрежи; Предоставяне на достъп до бази данни и информация чрез глобални компютърни мрежи; Осигуряване на връзки към глобална комуникационна мрежа или към бази данни чрез телекомуникационни средства.

42 Проектиране и разработка на компютри и софтуер; дизайн на компютърна база данни; проектиране и разработване на електронни бази данни; създаване и разработване на компютърни програми за обработка на данни; Услуги за миграция на данни; хостинг на компютърни сайтове (уеб сайтове); Хостинг на компютъризирани данни, файлове, приложения и информация; Хостинг на софтуерни приложения за трети лица; хостинг на компютърни бази данни; Хостинг на мултимедийни и интерактивни приложения; хостинг на платформи в интернет.

В допълнение компанията притежава и следната фигуративна марка от 2019г.:

От своя страна по-голямата част от марките на Meta са заявени през 2021г., като не са открити такива свързани само със знака за безкрайност.

Предстой да видиме какво развитие ще има този спор и дали той ще бъде решен от съда или чрез споразумение между компаниите, което е често случващ се изход при подобни казуси.

Източник: TURNER WRIGHT, Cointelegraph.com

Нови такси за посочване на Филипините в международни заявки за търговски марки

 WIPO съобщава за промяна в индивидуалните такси за посочване на Филипините в международни заявки за търговски марки. Промяната влиза в сила считано от 26.05.2022, новите такси са както следва:

Право да бъдеш забравен - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд по дело срещу Google

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе с позиция по Дело C‑460/20 TU,RE срещу Google LLC. Казусът има следната предостория:

TU заема отговорна длъжност или притежава дялове в различни дружества, които предлагат финансови услуги. RE е била партньорка в личния живот на TU и до май 2015 г. — прокурист на едно от тези дружества. На 27 април, 4 юни и 16 юни 2015 г. на уебсайта www.g[…]net (наричан по-нататък „g-net“) са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин и изразяват съмнения относно сериозността на инвестиционния модел на някои от тези дружества. Статията от 4 юни 2015 г. е придружена от четири снимки — три на TU и една на RE, на които ищците са представени да управляват луксозни автомобили, в хеликоптер и пред чартърен самолет. Заедно със статиите тези изображения могат да внушат, че ищците се наслаждават на лукс, финансиран от трети лица. Съгласно правната информация на този уебсайт („Impressum“) негов оператор е G-LLC. Според собствената му информация целта на G-LLC е „да допринася трайно за предотвратяване на измами в икономиката и обществото чрез активно разясняване и постоянна прозрачност“. Бизнес моделът на G-LLC обаче се критикува в различни публикации, по-специално с обвинението, че въпросното дружество се опитва да изнудва предприятия, като първо публикува негативни съобщения и след това предлага срещу заплащане на така наречената такса за защита да ги изтрие. При въвеждане на собствени и фамилни имена на ищците в интернет търсачката на Google — както самостоятелно, така и във връзка с определени имена на дружества — Google показва в списък на резултати от търсенето статиите от 4 и 16 юни 2015 г., а при въвеждане на определени имена на дружества показва статията от 27 април 2015 г. Тези резултати съдържат хипервръзка към въпросните статии. Освен това Google показва снимките на ищците, съдържащи се в статията от 4 юни 2015 г., под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“) в прегледа на резултатите при търсени с негова помощ изображения.

 Ищците искат от ответника, от една страна, да премахне от резултатите при търсене въпросните статии, които според тях съдържат определен брой погрешни твърдения и клеветнически мнения, основани на неверни факти, и от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултати от търсенето. Те твърдят, че са станали жертви на изнудване от страна на G-LLC. Ответникът отказва да изпълни това искане, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват спорните статии и изображения, и като се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

При това положение Федераленият върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2) Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1)  Член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на претегляне на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато поради твърдяна неистинност на информацията в съдържанието, което се включва в резултатите от търсене, се разглежда искане, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, за премахване на резултати при търсене, решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства prima facie за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)  Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което трябва да се извърши в рамките на разглеждането на искане за премахване от резултатите при търсене, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, с което е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки“.