Макс Верстапен загуби спор с Найк за търговска марка

Световният шампион във Формула 1 Макс Верстапен заявява своя нова търговска марка MAX 1 в Беналюкс за класове 25, 35 и 41. 

Целта на марката е да помогне на пилота от Формула 1 да използва своето име MAX заедно с цифрата 1, като световен шампион, за различни мърчандайзинг стоки и услуги, като дрехи и тн.

Срещу тази марка обаче е подадена опозиция от Nike на база по-ранна известна марка AIR MAX използвана за маратонки.

Патентното ведомство приема марките за визуално и фонетично сходни до определена степен, което се дължи на елемента MAX. Установено е и сходство между стоките на двете марки.

Представителите на Макс Верстапен изтъкват, че между значите не може да възникне объркване в потребителите, тъй като MAX 1 асоциира с пилота и неговите успехи във Формула 1.

Ведомството отхвърля този довод, като посочва, че за сравнението марките трябва да се отчитат, както са представени, а не по начина по който се използват напрактика.

Източник: Marks & Clerk - Sarah Chittock for Lexology.

Nike се приготвя за Мета Вселената с марки за виртуални дрехи и обувки

Както е известно тази година Фейсбук обяви началото на своя нов проект посветен на създаването на Мета Вселена, виртуално пространство, което ще копира реалния живот. Идеята е сходна на тази от романа Ready Player One на американския автор Ernest Cline.

През годините и други компании са проявявали интерес към създаването на подобно виртуално пространство но Фейсбук е първата, която започва реално да го изгражда.

Макар да сме далече от завършването на Мета Вселената, някои компании започнаха да се приготвят за бъдещето. Американската компания за спортна екипировка NIKE заяви наскоро серия от марки в САЩ за виртуални дрехи и други различни аксесоари.

Предположонието е че в бъдеще всеки който иска да използва Мета Вселената ще има собствен личен аватар, който ще бъде негово копие но във виртуалния свят. В тази връзка ще бъде възможно този аватар да купува виртуални стоки, включително и за да покаже социален статус, както е в реалния живот.

Тези виртуални стоки могат да бъдат уникални и да се продават включително на база блокчейн технология. Поради това притежаването на виртуални стоки с определена марка може да се превърне в сериозен бизнес. 

Интересното е че Nike са посочили в заявките си за марки: Виртуални стоки с възможност за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване, изкуство, играчки и аксесоари за използване онлайн и в онлайн виртуални светове - в клас 9.

Към момента Ницката класификация за стоки и услуги при регистрация на марки не включва виртуални дрехи, виртуални обувки и тн. Може би това е причината Nike да ги определя, като компютърни програми. Много е вероятно в бъдеще Ницката класификация да претърпи редица промени свърани с новите видове стоки и услуги, които биха били предлагани в Мета Вселената.

Puma загуби спор с Nike относно марка FOOTWARE във Великобритания

Puma загуби опозиция срещу заявена във Великобритания от страна на NIKE марка FOOTWARE за класове 9, 38, 42.

Според немската компания марката представлява граматически неправилно изписаната дума FOOTWEAR, която има конкретно значение за обувки.

От тази гледна точка марката е неотличителна и описателна във връзка с посочените стоки и услуги, тъй като може да се възприеме например, като софтуер свързан с употребата на обувки.

Nike отвръщат, че частта WARE вече е била регистрирана, като марка за посочените класове, както и че Puma също имат марка SPORTSWARE.

Патентното ведомство на Великобритания отхвърля опозицията. Според него не са приведени достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата, че FOOTWARE  е описателна дума за стоки и услуги свързани със софтуер и телекомуникации.

Самото изписване на думата предполага потребителите да се замислят преди да направят връзка с описателната дума Footwear.

Този казус е пример за така наречените сугестивни марки, които могат да имат определен смисъл и асоциации с конкретни стоки и услуги но този смисъл да изисква допълнителни мисловни усилия от страна на потребителите за да бъде разпознат. При подобни случаи тези марки могат да получат закрила.

Източник: Charlotte Wilding - Kemp Little LLP за Lexology.

Nike не успя да регистрира “JUST DO IT” в Япония

Masaki Mikami публикува интересна статия относно отказана словна марка “JUST DO IT” заявена от NIKE за клас 3 в Япония.

Според законодателството в страната, притежател на марка ползваща се с репутация има право да я заяви, като защитна марка, и за несвързани стоки и услуги.

Според Патентното ведомство на Япония обаче няма доказателства за това дали марката е използвана, като търговски знак във връзка със стоките от клас 25, поради което не възприема марката за общоизвестна.

При обжалването, Апелативният борд потвърждава отказът. Макар да приема наличие на определена степен на популярност на слогана “JUST DO IT”, бордът счита, че приведените доказателства не са достатъчни за да се приеме, че марката е станала общоизвестна на територията на Япония.

Тази новина е пример за това, че статутът на общоизвестна марка не може да се предполага, а трябва да се докаже и то с необходимият обем от доказателства.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.

Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.