Перални машини и дизайн в Индия - Washing machines and design in India

Marques Class 46 съобщава за интересно съдебно решение в Индия. То касае спор между Whirlpool of India Ltd v Videocon Industries Ltd.
Върховният съд в Бомбай забранява на Videocon Industries Ltd.  да използва дизайн на пералня машина, сходен на такъв ползван от Whirlpool.
Особеното в случая е че Videocon Industries е притежател на регистриран дизайн за въпросната пералня.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Marques Class 46 reports about an interesting judgment in India. It concerns a dispute between Whirlpool of India Ltd v Videocon Industries Ltd.
Bombay High Court bans Videocon Industries Ltd. to use the design of washing machine similar to one used by Whirlpool.
The peculiar thing is that Videocon Industries is the owner of a registered design for that washing machine.
More information can be found here.

Нови такси за регистрация на международни марки за Южна Корея - New fees for registration of international trademarks for South Korea

WIPO съобщава за въвеждането на нови индивидуални такси при регистрация на международни марки за територията на Южна Корея.

Новите такси са както следва:

Individual Designation Fee		Amounts (in Swiss francs)
International Application	–   for each design	210
First Renewal	–   for each industrial design	339
Second Renewal	–   for each industrial design	800
Third Renewal	–   for each industrial design	923

English version

WIPO reports about introduction of new individual fees for designation of South Korea in international trademark applications. The fees are as follows:

Сертификати за допълнителна защита и антидоти - решение на Европейският съд - Supplementary protection certificates and antidotes - decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело № C‑11/13 Bayer CropScience AG срещу Deutsches Patent-und Markenamt. Делото касае следното:

Bayer е титуляр на европейски патент, издаден за Германия и озаглавен „заместени изоксазолини, процес за добиването им, продукти, в които те се съдържат, и употребата им като антидоти“. В обхвата на защита на този патент попада изоксадифенът, който е антидот.

На 10 юли 2003 г. Bayer CropScience подава до Deutsches Patent- und Markenamt заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита за изоксадифен и неговите соли и естери. Това заявление се основава на временното РПП, предоставено на 21 март 2003 г. от германските органи съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, на продукт за растителна защита за хербицидна употреба, чието търговско наименование е MaisTer. Този продукт се състои от форамсулфурон, изоксадифен и йодосулфурон.

В подкрепа на заявлението си Bayer посочва като първо РПП в Европейския съюз това, издадено от италианските органи на 10 април 2001 г., за продукт за растителна защита, търгуван под търговското име Ricestar, съдържащ феноксапроп-P-етил и изоксадифен-етил.

С решение от 12 март 2007 г. Deutsches Patent- und Markenamt отхвърля това заявление, като се позовава по същество на три основания. Първо, издаденото на 21 март 2003 г. РПП било временно разрешение, второ, заявлението за издаване на сертификат за допълнителна защита се отнасяло само до едно активно вещество, а това РПП визирало комбинация от активни вещества, и трето, било невъзможно да се мотивира с издаденото на 10 април 2001 г. РПП, тъй като то било издадено за комбинация от активни вещества, различна от тази в предоставеното на 21 март 2003 г. РПП.

Bayer подава жалба срещу това решение, която е предмет на главното производство. Запитващата юрисдикция констатира, че след приемането на посоченото решение са постановени редица решения на Съда, релевантни за делото по главното производство. Според тази юрисдикция в решение Hogan Lovells International (C‑229/09, EU:C:2010:673) Съдът постановява, че сертификат за допълнителна защита може да се издаде въз основа на временно РПП. Посочената юрисдикция добавя, че в решение Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), както и в решение Georgetown University и др. (C‑422/10, EU:C:2011:776), Съдът тълкува Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (OВ L 152, стр. 1) в смисъл, че заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита само на една активна съставка не може да бъде отхвърлено с мотива, че същата не е единствената активна съставка, съдържаща се в разглеждания лекарствен продукт.

Предвид тези обстоятелства запитващата юрисдикция намира, че занапред е възможно да се предостави сертификат за допълнителна защита въз основа на временното РПП, предоставено на 21 март 2003 г., и да се изчисли срокът на действие на сертификата за допълнителна защита, като се вземе под внимание издаденото от италианските органи на 10 април 2001 г. РПП за Ricestar, макар съставът на този продукт да не е същият като този на MaisTer.

Запитващата юрисдикция обаче се съмнява дали е възможно да бъде издаден сертификат за допълнителна защита на антидот. Тя припомня, че член 2 от Регламент № 1610/96 позволява да се предостави такъв сертификат за всеки продукт, защитен с патент и подложен съгласно член 4 от Директива 91/414 на РПП, преди да бъде пуснат на пазара като продукт за растителна защита. Запитващата юрисдикция уточнява, че понятието „продукти за растителна защита“ е дефинирано в член 1, точка 1, буква a) от Регламент № 1610/96 по отношение на активните вещества, които тези продукти съдържат и чието действие е да защитават растенията от вредни организми. Същевременно според запитващата юрисдикция антидотите нямат такова действие, а целят предотвратяване на увреждащото действие на активна съставка хербицид в култури, за да се повиши ефективността ѝ.

Като се има предвид най-много косвеното действие на антидота върху растенията или вредните организми, запитващата юрисдикция пита дали е възможно да се приеме, че този вид вещество попада в обхвата на понятието „активни вещества“ по смисъла на Регламент№ 1610/96.

Що се отнася до текста на член 1 от този регламент, посочената юрисдикция счита, че антидотът може да се приеме за активно вещество предвид неговото въздействие върху целевите организми. Тя разкрива обаче редица източници на несъответствия със съществуващата съдебна практика, до които би довело подобно тълкуване.

Така в решение Massachusetts Institute of Technology (C‑431/04, EU:C:2006:291) Съдът постановява, в областта на лекарствените продукти за хуманна употреба, че ексципиентът, тоест вещество без самостоятелно терапевтично действие, няма качеството на „активна съставка“ по Регламент № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на допълнителен сертификат за закрила на лекарствените продукти (OВ L 182, стр. 1). Това решение на Съда би могло според запитващата юрисдикция да доведе до ограничаване на понятието „активни съставки“ до тези, които пряко упражняват собствено действие на растителна защита. Същевременно тази юрисдикция е на мнение, че начинът на действие на антидота не е непременно съпоставим с този на ексципиента в лекарствен продукт и уточнява, че всъщност антидотът понякога е задължителен за използването на дадено активно вещество.

По-нататък, като се позовава на решение Söll (C‑420/10, EU:C:2012:111), запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът вече е постановил, че понятието „биоцид“ обхваща и продуктите, които оказват само непряко въздействие върху целевите вредители, стига да съдържат едно или няколко активни вещества, необходими за процеса, който води до целяното действие.

Впрочем тази юрисдикция подчертава, че влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414 на Съвета (OВ L 309, стр. 1) може да допринесе за уточняване на съдържанието на понятията „продукт“ и „активни вещества“. Тези понятия, както са използвани в Регламент № 1610/96, са възпроизведени в Директива 91/414. Тази директива обаче е отменена и заменена с Регламент № 1107/2009. Последният разграничава занапред понятията за активни вещества, антидоти, синергисти, коформуланти и адюванти. Член 2, параграф 3, буква а) от Регламент № 1107/2009 дефинира антидотите като „вещества или препарати, които се добавят към продукт за растителна защита с цел отстраняване или ограничаване на фитотоксичното въздействие на продукта за растителна защита върху някои растения“.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Регламент № 1610/96 не е бил изменян след приемането на Регламент № 1107/2009. Въпреки това, поради връзката, съществуваща между тези два регламента, понятието „активни вещества“ би трябвало да бъде дефинирано по един и същ начин за всеки от тях. В резултат на това сертификат за допълнителна защита не може да се предостави за антидот.

Освен това от 2005 г. по инициатива на Комисията Федерална република Германия била изоставила своята практика, изразяваща се в това да декларира и регистрира антидотите според същите правила като тези за активните вещества. Вследствие на това запитващата юрисдикция посочва, че може да бъде на практика невъзможно за притежателя на патент за антидот, който желае да получи сертификат за допълнителна защита, но не разполага с РПП за фитосанитарен продукт, да успее да установи дали трето лице разполага с такова РПП. Според тази юрисдикция това може да създаде впечатление, че не е било налице намерение антидотите да се третират по същия начин като активните вещества.

Запитващата юрисдикция забелязва обаче, че този подход се сблъсква с факта, че при действието на Регламент № 1107/2009 материалноправните условия за одобряване на антидот са доста сходни с изискванията за одобряване на активно вещество. Между двете разглеждани процедури имало „връзка на функционална еквивалентност“ по смисъла на решение Hogan Lovells International (EU:C:2010:673). При това положение процедурата за издаване на РПП за антидот би могла да продължи толкова, колкото и за активно вещество. Като се има предвид целта на Регламент № 1610/96, това би могло да обоснове предоставянето на сертификат за допълнителна защита.

В конкретния случай запитващата юрисдикция подчертава, че изоксадифенът е бил разгледан в рамките на процедура за издаване на временно РПП на продукт, съдържащ две други активни вещества. Продължителността на тази процедура била съкратила ефективния срок на защита на патента. Поради тази причина може да бъде обосновано това вещество да получи сертификат за допълнителна защита. От друга страна, според тази юрисдикция такова тълкуване може да се окаже в противоречие със съдебната практика, произтичаща от решение BASF (C‑258/99, EU:C:2001:261, точка 31), в което Съдът постановява, че РПП не е сред критериите, възприети в Регламент № 1610/96 за дефиниране на понятието „продукт“.

При тези обстоятелства Bundespatentgericht решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли понятието „продукт“, [съдържащо се] в член 3, параграф 1 и в член 1, точка 8, и понятието „активни вещества“, [съдържащо се] в член 1, точка 3 от Регламент [№ 1610/96], да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им попада и антидот?“.

Решението на съда:

Понятието „продукт“, съдържащо се в член 1, точка 8 и в член 3, параграф 1 от Регламент № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита, както и понятието „активни вещества“, съдържащо се в член 1, точка 3 от този регламент, трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им може да попадне вещество, предназначено да се използва като антидот, стига то да има токсично, фитотоксично или собствено действие на растителна защита.

English version

The European Court ruled in Case № C-11/13 Bayer CropScience AG v Deutsches Patent-und Markenamt. The case concerns the following:

Bayer is the owner of a European patent issued with effect for Germany and titled ‘substituted isoxazolines, process for producing them, agents containing them and their use as safeners’. That patent covers Isoxadifen, a safener.

On 10 July 2003, Bayer filed an application with the Deutsches Patent- und Markenamt for a supplementary protection certificate for Isoxadifen and the salts and esters thereof. That application was based on the provisional MA, granted on 21 March 2003 by the German authorities, in accordance with Article 8(1) of Directive 91/414, in respect of a plant protection product to be used as a herbicide, marketed under the name ‘MaisTer’. That product is composed of Foramsulfuron, Isoxadifen and Iodosulfuron.

In support of its application, Bayer designated as the first MA issued in the European Union that issued by the Italian authorities, on 10 April 2001, in respect of a plant protection product marketed under the name ‘Ricestar’, composed of Fenoxaprop-P-ethyl and Isoxadifen-ethyl.

By decision of 12 March 2007, the Deutsches Patent- und Markenamt refused that application, putting forward, in essence, three grounds. First, the MA granted on 21 March 2003 was a provisional MA; secondly, the application for a supplementary protection certificate was directed at a single active substance, whereas that MA covered a combination of active substances; and, thirdly, it was impossible to rely on the MA issued on 10 April 2001 since that MA had been for a different combination of active substances than that covered by the MA granted on 21 March 2003.

Bayer brought an action against that decision, which is the subject of the main proceedings. The referring court notes that, since the adoption of that decision, the Court has delivered several judgments relevant to the case in the main proceedings. According to that court, in Hogan Lovells International (C‑229/09, EU:C:2010:673), the Court held that a supplementary protection certificate may be issued on the basis of a provisional MA. That court adds that, in Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773) and Georgetown University and Others (C‑422/10, EU:C:2011:776), the Court interpreted Regulation (EC) No 469/2009 of the European Parliament and of the Council of 6 May 2009 concerning the supplementary protection certificate for medicinal products (OJ 2009 L 152, p. 1) as meaning that an application for a supplementary protection certificate in respect of a single active ingredient cannot be rejected on the ground that that is not the only active ingredient of which the medicinal product at issue is composed.

Having regard to those factors, the referring court takes the view that it is now possible to grant a supplementary protection certificate on the basis of the provisional MA granted on 21 March 2003 and to calculate the duration of the supplementary protection certificate taking into consideration the MA issued by the Italian authorities on 10 April 2001 for Ricestar, even though the composition of that product is not identical to that of MaisTer.

The referring court nevertheless has doubts as to whether it is possible to issue a supplementary protection certificate for a safener. It points out that Article 2 of Regulation No 1610/96 allows the grant of such a certificate for any product protected by a patent and subject, as a plant protection product, to an MA, in accordance with Article 4 of Directive 91/414. It states that the term ‘plant protection products’ is defined in Article 1(1)(a) of Regulation No 1610/96 by reference to the active substances which those products contain and whose effect is to protect plants against harmful organisms. According to the referring court, safeners do not have this effect, but are intended to prevent the harmful effects of a herbicidal active substance, in order to increase its effectiveness.

Having regard to the fact that safeners have at the most an indirect effect on plants or harmful organisms, the referring court raises the issue of whether it is possible to consider that type of substance to be covered by the term ‘active substances’ within the meaning of Regulation No 1610/96.

So far as concerns the wording of Article 1 of that regulation, that court is of the opinion that a safener can be considered to be an active substance having regard to its effects on the target organisms. However, it draws attention to several sources of tension with the existing case-law should that interpretation be followed.

Thus, in Massachusetts Institute of Technology (C‑431/04, EU:C:2006:291) the Court held, concerning medicinal products for human use, that an excipient, that is to say a substance which does not have any therapeutic effect on its own, is not covered by the term ‘active ingredient’ in Council Regulation (EEC) No 1768/92 of 18 June 1992 concerning the creation of a supplementary protection certificate for medicinal products (OJ 1992 L 182, p. 1). That judgment of the Court could, according to the referring court, lead to the term ‘active substances’ being limited to substances which have a direct plant protection effect of their own. Nevertheless, that court takes the view that the means of action of a safener is not necessarily comparable to that of an excipient in a medicinal product and it points out that a safener is sometimes essential for the use of an active substance.

Furthermore, the referring court observes, by reference to Söll (C‑420/10, EU:C:2012:111), that the Court has already held that the term ‘biocidal products’ also covers products that act only indirectly on the target harmful organisms, so long as they contain one or more active substances necessary to the process giving rise to the action sought.

Moreover, that court draws attention to the fact that the entry into force of Regulation (EC) No 1107/2009 of the European Parliament and of the Council of 21 October 2009 concerning the placing of plant protection products on the market and repealing Council Directives 79/117/EEC and 91/414 (OJ 2009 L 309, p. 1) could contribute to the clarification of the terms ‘product’ and ‘active substances’. Those terms, as they are used in Regulation No 1610/96, have been reproduced from Directive 91/414. That directive was repealed and replaced by Regulation No 1107/2009. The regulation now distinguishes between the concepts of active substances, safeners, synergists, co-formulants and adjuvants. Article 2(3)(a) of Regulation No 1107/2009 thus defines safeners as ‘substances or preparations which are added to a plant protection product to eliminate or reduce phytotoxic effects of the plant protection product on certain plants’.

The referring court states that Regulation No 1610/96 was not amended after the adoption of Regulation No 1107/2009. However, on account of the link between those two regulations, the term ‘active substances’ should be defined in the same way for the purposes of each of them. Consequently, a supplementary protection certificate cannot be granted for a safener.

In addition, since 2005, on the Commission’s initiative, the Federal Republic of Germany has abandoned its practice of declaring and listing safeners according to the same rules as those relating to active substances. Consequently, the referring court states that it may be impossible in practice for the owner of a patent for a safener, who wishes to obtain a supplementary protection certificate but does not have an MA for a plant protection product, to identify whether a third party has such an MA. According to that court, that may suggest that it was not intended that safeners should be treated in the same way as active substances.

The referring court nevertheless observes that this approach is difficult to reconcile with the fact that, under Regulation No 1107/2009, the substantive conditions for approval of a safener are very largely the same as those required for the approval of an active substance. There is a ‘link of functional equivalence’ between the two procedures concerned within the meaning of Hogan Lovells International (EU:C:2010:673). Therefore, the procedure for obtaining an MA for a safener could last as long as that for an active substance. Having regard to the purpose of Regulation No 1610/96, that could justify the grant of a supplementary protection certificate.

In the present case, the referring court points out that Isoxadifen was examined in connection with a procedure for a provisional MA for a product containing two other active substances. The duration of that procedure reduced the effective duration of the protection provided by the patent. Consequently, granting a supplementary protection certificate covering that substance might be justified. However, according to that court, such an interpretation could conflict with the case-law stemming from BASF (C‑258/99, EU:C:2001:261, paragraph 31), in which the Court held that the MA is not among the criteria used by Regulation No 1610/96 to define the term ‘product’.

In those circumstances, the Federal Patent Court (Bundespatentgericht) decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:

‘Are the terms “product” in Article 3(1) and Article 1.8 and “active substances” in Article 1.3 of [Regulation No 1610/96] to be interpreted as covering a safener?’

The Court's decision

The term ‘product’ in Article 1.8 and Article 3(1) of Regulation (EC) No 1610/96 of the European Parliament and of the Council of 23 July 1996 concerning the creation of a supplementary protection certificate for plant protection products, and the term ‘active substances’ in Article 1.3 of that regulation, must be interpreted as meaning that those terms may cover a substance intended to be used as a safener, where that substance has a toxic, phytotoxic or plant protection action of its own. 

Аржентина въведе електронни сертификати за марки - Argentina introduced electronic certificates for trademarks

IP Tango съобщава за нововъведения относно регистрацията на търговски марки в Аржентина. 

Докато отборът на Аржентина играе на световното първенство в Бразилия, Патентното ведомство на страната въведе електронни сертификати за регистрирани и подновени марки. 

Това е част от въвеждането на нова електронна система за регистрация на марки, която да замени поетапно хартиеното заявяване на марки.

Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Tango reports for some innovations regarding the registration of trademarks in Argentina.  

While the Argentinian's foodball team team is playing on the World Cup in Brazil, the Patent Office of the country introduces electronic certificates for registered and renewed trademarks.
This is part of the introduction of a new electronic system for registration of trademarks, which would replace paper filing. More information can be found here.

Важно решение на Европейският съд относно нерегистриран дизайн - An important decision of the European Court on unregistered design

Европейският съд излезе с решение по дело № C‑345/13, Karen Millen Fashions Ltd срещу Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. Делото касае следното:

KMF е дружество по английското право, което произвежда и продава дамско облекло.

Dunnes е голяма група за търговия на дребно със значителна тежест в Ирландия, което продава и дамско облекло.

През 2005 г. KMF разработва дизайна и пуска в продажба в Ирландия раирана риза във варианти в синьо и в сиво-кафяво с черна трикотажна блуза над нея (наричани по-нататък „облеклата на KMF“).

Представители на Dunnes купуват мостри от облеклата на KMF от един от обектите на това дружество в Ирландия. Впоследствие Dunnes организира производството на тези облекла, като поръчва копирането им извън Ирландия, и в края на 2006 г. пуска в продажба копираните облекла в ирландските си магазини.

На 2 януари 2007 г. KMF подава жалба пред High Court с твърдението, че притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността за посочените облекла, и по-специално иска да се наложи забрана на Dunnes да използва този дизайн, а също така иска да получи обезщетение.

High Court уважава жалбата.

Dunnes обжалва решението на High Court пред Supreme Court.

Supreme Court посочва, че Dunnes не оспорва копирането на облеклата на KMF, и приема, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, за чийто притежател се обявява KMF, е нов.

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Dunnes оспорва притежаването от KMF на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за всяко от неговите облекла на основание, че от една страна, те не са оригинални по смисъла на Регламент № 6/2002, и от друга страна, този регламент налагал на KMF да докаже всъщност, че тези облекла са оригинални.

При това положение Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от:

a) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен, или

б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?

2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?“.

Решението на съда:

1)  Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме наличието на оригиналност на даден дизайн, общото впечатление, което той създава у информирания потребител, следва да бъде различно от общото впечатление, което се създава у такъв потребител не от съчетанието на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени дизайни, а от един или повече по-ранни дизайни, взети поотделно.

2) Член 85, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, да приеме нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен, притежателят на този дизайн не е длъжен да докаже, че той се отличава с оригиналност по смисъла на член 6 от Регламента, а само трябва да посочи с какво този промишлен дизайн е оригинален, тоест да посочи елемента или елементите от промишления дизайн, които според него му придават оригиналност.

English version

The European Court ruled in Case № C-345/13, Karen Millen Fashions Ltd v Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. The case concerns the following:

KMF is a company incorporated under the law of England and Wales which carries on the business of producing and selling women’s clothing.

Dunnes is a substantial retailing group in Ireland which, among other things, sells women’s clothing.

In 2005 KMF designed and placed on sale in Ireland a striped shirt (in a blue and a stone brown version) and a black knit top (‘the KMF garments’).

Examples of the KMF garments were purchased by representatives of Dunnes from one of KMF’s Irish outlets. Dunnes subsequently had copies of the garments manufactured outside Ireland and put them on sale in its Irish stores in late 2006.

Asserting itself to be the holder of unregistered Community designs relating to the garments, on 2 January 2007, KMF commenced proceedings in the High Court in which it claimed, inter alia, injunctions restraining Dunnes from using the designs, and damages.

 The High Court upheld that action.

 Dunnes brought an appeal against the judgment of the High Court before the Supreme Court.

That court states that Dunnes does not dispute that it copied the KMF garments and acknowledges that the unregistered Community designs of which KMF claims to be the holder are new designs.

However, it is clear from the order for reference that Dunnes disputes that KMF is the holder of an unregistered Community design for each of the KMF garments on the grounds, first, that the garments do not have individual character within the meaning of Regulation No 6/2002 and, secondly, that that regulation requires KMF to prove, as a matter of fact, that the garments have individual character.

 It was in those circumstances that the Supreme Court decided to stay the proceedings and to refer two questions to the Court for a preliminary ruling:

‘1.  In consideration of the individual character of a design which is claimed to be entitled to be protected as an unregistered Community design for the purposes of [Regulation No 6/2002], is the overall impression it produces on the informed user, within the meaning of Article 6 of that Regulation, to be considered by reference to whether it differs from the overall impression produced on such a user by:

(a)   any individual design which has previously been made available to the public, or

(b)  any combination of known design features from more than one such earlier design?

2.  Is a Community design court obliged to treat an unregistered Community design as valid for the purposes of Article 85(2) of [Regulation No 6/2002] where the right holder merely indicates what constitutes the individual character of the design or is the right holder obliged to prove that the design has individual character in accordance with Article 6 of that Regulation?’

The Court's decision:

1. Article 6 of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community designs is to be interpreted as meaning that, in order for a design to be considered to have individual character, the overall impression which that design produces on the informed user must be different from that produced on such a user not by a combination of features taken in isolation and drawn from a number of earlier designs, but by one or more earlier designs, taken individually.

2. Article 85(2) of Regulation No 6/2002 must be interpreted as meaning that, in order for a Community design court to treat an unregistered Community design as valid, the right holder of that design is not required to prove that it has individual character within the meaning of Article 6 of that regulation, but need only indicate what constitutes the individual character of that design, that is to say, indicates what, in his view, are the element or elements of the design concerned which give it its individual characte

BORN и Европейския съд - BORN and The European Court

Европейският съд излезе с решение по дело  T-401/12. То касае опит на Robert Klinger OHG да регистрира европейска марка JUNGBORN за класове 29, 30 и 32.
Срещу тази марка е подадена опозиция от Develey Holding GmbH&co на основата на по-ранна немска марка BORN за същите класове.
OHIM приема, че има наличие между така посочените марки, което може да създаде объркване сред потребителите имайки предвид и идентичните стоки в посочените класове.
За релевантния потребител в Германия първата част от марката JUNG би се асоциирала с думата млад. Втората част от думата BORN няма конкретно значение на немски. Поради това тази дума има обособено съществено значение при цялостното възприемане на марката, което може да създаде объркване в потребителите вземайки предвид по-ранната марка за идентичните стоки.

Съдът потвърждава това решение.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-401/12. It is about the attempt of Robert Klinger OHG to register an European trademark JUNGBORN for Classes 29, 30 and 32.Against this mark was filled an opposition by Develey Holding GmbH & co based on an earlier German mark BORN for the same classes.OHIM accepted that there was similarity between both marks, which can creates confusion among consumers given the identical goods.For the relevant consumer in Germany the first part of the contested mark JUNG would associate with the word young. The second part BORN has no specific meaning in German. Therefore, this word has a separate essential meaning in the overall perception of the mark, which can create confusion in consumers taking into account the earlier trademark and the identical goods. 

The Court upheld that decision.

 information on Marques Class 46.

Кратки IP новини от Бълргария и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1.  Македония се присъедини към Договора от Найроби за закрила на олимпийския символ. За повече информация тук.

2.  С началото на световното първенство, брандовете са обзети от футболна треска. За повече информация тук.

3. Toshiba подава заявка за патент върху метод за е-чекиране. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. Macedonia joined the Nairobi Treaty on the Protection of the Olympic symbol. For more information here.

2. With the start of the World Cup, brands are obsessed with football fever. For more information here.

3. Toshiba applies for a patent on a method for e-check. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.  

Flexi не може да бъде марка в Европа за определени стоки - Flexi can not be a trademark in Europe for certain goods

Европейският съд излезе с решение по дело T-352/12. То касае опит на мексиканската компания Grupo Flexi de León, СА да регистрира марка на Общността FLEXI за стоките от класове 18 и 25 включително чанти, продукти от кожа, обувки и дрехи.
OHIM отказва регистрацията на марката поради сходството и с думата FLEXIBLE, която е описателна за посочените стоки. Според ведомството FLEXI може да се възприеме, като съкращение от потребителите на думата Flexible.
Съдът потвърждава това решение за отказ на регистрацията на марката.
информация Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-352/12. It is about the attempt of the Mexican company Grupo Flexi de León, CA to register a Community trade mark FLEXI for goods in Classes 18 and 25 including bags, leather goods, shoes and clothing.
OHIM refused registration of the mark because of the similarity with the word FLEXIBLE, which is descriptive for these goods. According to the Office FLEXI can be seen as an abbreviation of the word Flexible by the consumers .
The Court upheld the decision for refusal of the trademark registration.
information Marques Class 46.

Становище на КЗК относно европейска директива касаеща търговската тайна

Комисията за защита на конкуренцията на Р.България излезе със становище относно проект за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Заключението от становището е:

С оглед на гореизложеното, КЗК застъпва принципното становище, че целите на разглежданото предложение на Директива ще бъдат постигнати най-пълно чрез приемането на законодателен акт на частното право, който да съдържа и урежда специфичните институти на гражданскоправната защита на неразкритите ноу-хау и търговските тайни, по аналогия с регламентацията на останалите обекти на правото на интелектуалната собственост, и който да
гарантира ефективна защита за нарушените субективни права на всички правоимащи субекти чрез средствата на гражданското правораздаване. Целите на предложението на Директива не могат да бъдат изпълнени чрез изменения и допълнения в ЗЗК, тъй като той урежда различни обществени отношения и има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, а не защита на обекти на правото на интелектуална собственост.

Пълният текст може да откриете тук.

Европейското и китайското патентни ведомство представиха нова услуга Global Dossier - European and Chinese Patent Offices introduced a new service called Global Dossier

Европейското патентно ведомство информира за постигнато споразумение с Патентното ведомство на Китай на създаването на нова услуга наречена Global Dossier. Тя представлява база данни която съдържа ивформация с досиетата на фамилии от патентни заявки подадени в различни офиси по света.

Повече информация може да откриете тук.

English version

The European Patent Office informed about reaching an agreement with the Patent Office of China for launching for families of patent applications filed in various offices around the world. More information can be found here.

Налична интелектуална собственост при сделки и нови проекти - “Background IPR” in transactions and new projects

IP Draughts публикува интересна статия за уреждането на правата за ползване на налична интелектуална собственост в договори касаещи общи проекти.
Наличната интелектуална собственост е цялата интелектуална собственост, която съществува в началото на сделката или проекта. Тя включва патенти, дизайни, марки, ноу-хау, търговски тайни, домейни и тн.
Споразуменията за използване на подобна интелектуална собственост трябва да бъдат внимателно изготвени и да се предвидят точните клаузи с цел избягване на спорове. Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Draughts published an interesting article about the settlement of  “Background IPR” in  different greements concerning joint projects.“Background IPR” represent all available intellectual property that exists at the beginning of the deal or project. It includes patents, designs, trademarks, know-how, trade secrets, domain names and so on.Agreements for the use of such intellectual property should be carefully prepared and including proper clauses in order to avoid disputes. More information can be found here.

Юрисдикция при нарушаване на права върху търговски марки и нелоялна конкуренция в Европа - Jurisdiction for trademarks infringement and unfair competition in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело C‑360/12 Coty Germany GmbH срещу First Note Perfumes NV. Делото касае следното:

От акта за преюдициално запитване е видно, че Coty Germany, установено в Mayence (Германия), произвежда и разпространява парфюми и козметични стоки. То е притежател на правата върху триизмерната марка на Общността (в черно и бяло) № 003788767, която възпроизвежда флакон и е регистрирана за парфюмерийни стоки.

Coty Germany разпространява дамския парфюм „Davidoff Cool Water Woman“ в цветен флакон с надписи, който възпроизвежда марката на Общността.

First Note е установено в Oelegem (Белгия) дружество, което търгува на едро с парфюми. През януари 2007 г. то е продало парфюма „Blue Safe for Women“ на Stefan P. Warenhandel (наричан по-нататък „Stefan P.“), чието място на търговска дейност се намира в Германия. От акта за преюдициално запитване е видно, че последният е получил доставката на стоките от First Note в Белгия и след това ги е препродал на германска територия.

Coty Germany подава иск срещу First Note, като поддържа, че разпространяването от последното на посочения парфюм във флакон, подобен на този, чието изображение е предмет на посочената по-горе марка, представлява нарушение на правата върху марката, неразрешена сравнителна реклама и нелоялна имитация.

Искът е отхвърлен както в първоинстанционното производство, така и от въззивната инстанция. В решението си последната приема, че германските юрисдикции нямат международна компетентност. Coty Germany подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof. В подкрепа на жалбата си то се позовава на марка на Общността № 003788767, както и на обстоятелството, че в закона за мерките срещу нелоялната конкуренция подобни практики са забранени и, при условията на евентуалност, в случай че подобно кумулиране на претенциите е изключено, се основава, на първо място, на марката на Общността и на второ място, на германския закон за мерките срещу нелоялната конкуренция.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Член 93, параграф 5 от Регламент […] № 40/94 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в една държава членка (държава членка А) е било извършено нарушение по смисъла на [посочената разпоредба] в случаите, когато с извършено в друга държава членка деяние (държава членка Б) е осъществено съучастие в нарушението, извършено в първата държава членка (държава членка А)?

2) Член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 трябва ли да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държава членка А) в случаите, когато непозволеното увреждане, което е предмет на производството или от което се черпят претенции, е извършено в друга държава членка (държава членка Б) и се изразява в съучастие в извършеното в първата държава членка (държава членка А) непозволено увреждане (основно деяние)?“.

Решението на съда:

1) Съдържащото се в член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността понятие „територия [на държавата членка, на която] е било извършено нарушение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато продажба и доставка на стока, с която се нарушават права върху марка, са извършени на територията на държава членка и са последвани от препродажба от приобретателя на територията на друга държава членка, тази разпоредба не позволява да се установи правораздавателна компетентност за разглеждане на иск за установяване на нарушение на правата върху марката, предявен срещу първоначалния продавач, който от своя страна не е упражнил дейност в държавата членка, към която принадлежи сезираната юрисдикция.

2) Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при твърдение за неразрешена сравнителна реклама или нелоялна имитация на защитен с марка на Общността знак, забранени от закона за мерките срещу нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) в държавата членка, към която принадлежи сезираната юрисдикция, тази разпоредба не позволява да се установи въз основа на мястото на настъпване на събитието, причинило вреда вследствие на нарушаването на този закон, компетентността на юрисдикция на посочената държава членка, при положение че този от предполагаемите извършители, срещу когото е предявен иск пред същата юрисдикция, не е упражнил дейност в тази държава. За разлика от това в този случай посочената разпоредба позволява да се установи въз основа на мястото на настъпване на вредата правораздавателната компетентност за разглеждане на иск за установяване на отговорност, който се основава на посочения национален закон и е предявен срещу лице, което е установено в друга държава членка и за което се твърди, че е извършило в нея деяние, което е причинило или има риск да причини вреда в рамките на правораздавателния район на сезираната юрисдикция.

English version

The European Court ruled in Case C-360/12 Coty Germany GmbH vs. First Note Perfumes NV. The case concerns the following:

According to the order for reference, Coty Germany, established in Mainz (Germany), produces and distributes perfumes and cosmetic products. It is the proprietor of rights to the three-dimensional Community trade mark (black/white) No 003788767, representing a bottle, registered with respect to perfumes.

Coty Germany markets the ladies’ perfume ‘Davidoff Cool Water Woman’ in a coloured bottle with lettering on it reproducing that Community trade mark.

First Note, a company established in Oelegem (Belgium), is a perfume wholesaler. In January 2007, it sold a perfume called ‘Blue Safe for Women’ to Stefan P. Warenhandel (‘Stefan P.’), whose place of business is in Germany. The order for reference states that Stefan P. took delivery of those products at the premises of First Note in Belgium and subsequently resold them in Germany.

Coty Germany brought an action against First Note, claiming that the distribution by First Note of that perfume in a bottle similar to that represented in the trade mark referred to above constituted an infringement of a trade mark, unlawful comparative advertising and unfair imitation.

That action was dismissed both at first instance and on appeal. It was held on appeal that the German courts had no international jurisdiction. Coty Germany brought an appeal on a point of law before the Bundesgerichtshof. In support of that appeal, it relied on Community trade mark No 003788767 and the fact that, under the Law against unfair competition, such commercial practices are prohibited and, in the alternative, it relied, in the event that such a cumulative claim was not possible, primarily on the Community trade mark and secondly on the German Law against unfair competition.

In those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings before it and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1.Is Article 93(5) of Regulation … No 40/94 to be interpreted as meaning that an act of infringement is committed in one Member State (Member State A), within the meaning of [that provision], in the case where, as a result of an act in another Member State (Member State B), there is participation in the infringement in the first-named Member State (Member State A)?

2. Is Article 5(3) of Regulation … No 44/2001 to be interpreted as meaning that the harmful event occurred in one Member State (Member State A) if the tortious act which is the subject of the action or from which claims are derived was committed in another Member State (Member State B) and consists in participation in the tortious act (principal act) which took place in the first-named Member State (Member State A)?’

The Court's decision:

1. The concept of ‘the Member State in which the act of infringement has been committed’ in Article 93(5) of Council Regulation (EC) No 40/94 of 20 December 1993 on the Community trade mark must be interpreted as meaning that, in the event of a sale and delivery of a counterfeit product in one Member State, followed by a resale by the purchaser in another Member State, that provision does not allow jurisdiction to be established to hear an infringement action against the original seller who did not himself act in the Member State where the court seised is situated.

2. Article 5(3) of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that, in the event of an allegation of unlawful comparative advertising or unfair imitation of a sign protected by a Community trade mark, prohibited by the law against unfair competition (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) of the Member State in which the court seised is situated, that provision does not allow jurisdiction to be established, on the basis of the place where the event giving rise to the damage resulting from the infringement of that law occurred, for a court in that Member State where the presumed perpetrator who is sued there did not himself act there. By contrast, in such a case, that provision does allow jurisdiction to be established, on the basis of the place of occurrence of damage, to hear an action for damages based on that national law brought against a person established in another Member State and who is alleged to have committed, in that State, an act which caused or may cause damage within the jurisdiction of that court.

Нужно ли е разрешение от автора за разглеждане на интернет сайт - Is it necessary an author's permission in case of looking through websites

Европейският съд излезе с решение по дело C‑360/13. То касае спор относно това дали дали е необходимо съгласие от притежателите на авторски права в случай на разглеждане на интернет сайт и правените в тази връзка кеширания на информация.

В детайли:

PRCA е организация, обединяваща професионалисти в областта на връзките с обществеността. Те използват услугата по преглед на медиите, предлагана от групата от дружества Meltwater (наричана по-нататък „Meltwater“), която им осигурява достъп онлайн до доклади, в които се прави преглед на публикувани в интернет статии от пресата, като тези доклади се правят въз основа на посочени от клиентите ключови думи.

NLA e организация, създадена от издателите на вестници в Обединеното кралство, за да дава колективни лицензи за съдържанието на вестници.

NLA смята, че Meltwater и неговите клиенти трябвало да получат разрешение от притежателите на авторски права, за да предоставят и съответно да получават услугата по преглед на медиите.

Meltwater се съгласява да заплати за лиценз за бази данни в интернет. PRCA обаче продължава да поддържа, че не се изисква лиценз за получаването онлайн на обзорни доклади от клиентите на Meltwater.

Сезираните със спора High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division и Court of Appeal (England & Wales) приемат, че за да ползват услугата на Meltwater, членовете на PRCA трябвало да получат лиценз или съгласие от NLA.

PRCA сезира Supreme Court of the United Kingdom с въззивна жалба срещу това решение, като поддържа по-конкретно, че когато неговите членове просто преглеждат обзорни доклади на сайта на Meltwater в интернет, те нямат нужда от разрешение от титулярите на права.

NLA поддържа, че за тази дейност е необходимо разрешение от титулярите на авторско право, тъй като при разглеждането на сайта в интернет на екрана на компютъра на крайния потребител се появяват копия (наричани по-нататък „копия на екрана“) и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър автоматично се записват копия (наричани по-нататък „кеширани копия“). Тези копия всъщност били „възпроизвеждане“ по смисъла на член 2 от Директива 2001/29, по отношение на което не се прилагало предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива освобождаване.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че образуваното пред нея производство се отнася до въпроса дали интернет потребителите, които разглеждат сайтове в интернет на компютрите си, без да ги изтеглят или разпечатват, нарушават авторските права поради създаването на копия на екрана и кеширани копия, освен ако имат разрешение от притежателите на правата да правят такива копия.

Във връзка с това запитващата юрисдикция първо посочва, че когато интернет потребителят разглежда сайт в интернет на своя компютър, без да го изтегля, съответните технологични процеси налагат създаването на тези копия. Това създаване е автоматична последица от търсенето в интернет и то не изисква никаква човешка намеса освен решението за достъп до съответния сайт в интернет. Копията на екрана и кешираните копия се запазват само докато продължава обикновеният процес, свързан с използването на интернет. Освен това унищожаването на тези копия не изисква никаква човешка намеса. Разбира се, копията в кешираната памет могат да бъдат съзнателно унищожени от съответния интернет потребител. Ако обаче той не направи това, при нормалното функциониране след известен период от време, който зависи от капацитета на кешираната памет, както и от степента и честотата на използване на интернет от съответния интернет потребител, тези копия се заменят с друго съдържание.

След това запитващата юрисдикция уточнява, че копието на екрана е съществена част от използваната технология, без която сайтът в интернет не може да бъде видян, и то ще остане на екрана докато интернет потребителят излезе от този сайт. Кешираната памет е универсален белег, присъщ на съвременната технология за търсене в интернет, без която интернет няма да може да се справи с настоящия обем на предаване на данни онлайн и няма да функционира правилно. Затова създаването на копия на екрана и в кешираната памет е необходимо за правилното и ефективно функциониране на технологичните процеси, използвани при търсенето в интернет.

Накрая запитващата юрисдикция подчертава, че обикновено, когато търси в интернет, интернет потребителят не иска да прави копие от изображението, освен ако не реши да го изтегли или отпечата. Целта му е да види съдържанието на избрания сайт в интернет. Следователно копията на екрана и в кешираната памет са просто инцидентна последица от това, че той използва компютъра си, за да разгледа сайт в интернет.

Въз основа на тези съображения запитващата юрисдикция стига до извода, че копията на екрана и в кешираната памет отговарят на предвидените в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 условия. Въпреки това преюдициално запитване до Съда на ЕС ще е полезно, за да се осигури еднакво прилагане на правото на Съюза в целия Европейски съюз.

Във връзка с това тя уточнява, че не е сигурна дали тези копия са временни, дали имат преходен или инцидентен характер и дали са неразделна и съществена част от технологичния процес. Тя обаче смята, че такива копия непременно отговарят на другите условия, предвидени в член 5, параграф 1 от посочената директива.

При това положение Supreme Court of the United Kingdom решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато:

–  краен потребител разглежда уеб страница, без да изтегля информация, разпечатва или действа по какъвто и да е друг начин, за да направи копие от нея,

–  копия от тази страница автоматично се записват на екрана и в кешираната памет на твърдия диск [на компютъра] на крайния потребител,

– създаването на тези копия е необходимо за технологичните процеси, свързани с правилното и ефективно търсене в интернет,

–  копието на екрана остава върху екрана, докато крайният потребител затвори съответната страница, когато то се заличава автоматично при нормалното функциониране на компютъра,

–  кешираното копие остава в кешираната памет, докато бъде заменено с друго съдържание, когато крайният потребител разглежда други уеб страници, когато то е автоматично унищожено при нормалното функциониране на компютъра; и

–  копията се запазват не повече от времето, през което протича обикновеният процес, свързан с използването на интернет, посочен по-горе в [четвърто и пето тире],

временни, преходни или инцидентни ли са тези копия и представляват ли неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО?“.

Решение на съда:

Член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че копията на екрана на компютъра на потребителя и копията в кешираната памет на твърдия диск на този компютър, направени от краен потребител при разглеждане на сайт в интернет, отговарят на условията тези копия да са временни, да имат преходен или инцидентен характер и да представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, както и на определените в член 5, параграф 5 от тази директива условия и при това положение могат да се правят без разрешението на титулярите на авторски права.

 English version

The European Court ruled in Case C-360/13. It concerns a dispute about whether a consent is needed by copyright holders in a case of looking over websites and caching information in this regard.

In details:

The PRCA is an association of public relations professionals. Those professionals use the media monitoring service offered by the Meltwater group of companies (‘Meltwater’), which makes available to them, online, monitoring reports on press articles published on the internet, those reports being compiled on the basis of key words provided by the customers.

The NLA is a body set up by the publishers of newspapers in the United Kingdom for the purpose of providing collective licensing of newspaper content.

The NLA took the view that Meltwater and its customers were required to obtain authorisation from the copyright holders for, respectively, providing and receiving the media monitoring service.

Meltwater agreed to enter into a web database licence. The PRCA, however, maintained that the online receipt of the monitoring reports by Meltwater’s customers not require a licence.

Seised of the dispute, the High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, and the Court of Appeal (England & Wales) held that the members of the PRCA were required to obtain a licence or consent from the NLA in order to receive Meltwater’s service.

The PRCA brought an appeal against that decision before the Supreme Court of the United Kingdom, claiming, in particular, that its members do not need authorisation from rights holders when they confine themselves to viewing the monitoring reports on Meltwater’s website.

The NLA contended that that activity requires the authorisation of the copyright holders, in so far as viewing the website leads to copies being made on the user’s computer screen (‘the on-screen copies’) and in the internet ‘cache’ of that computer’s hard disk (‘the cached copies’). It contends that those copies constitute ‘reproductions’, within the meaning of Article 2 of Directive 2001/29, that do not come within the exemption provided for in Article 5(1) of that directive.

The referring court observes that the proceedings before it concern the question whether internet users who view websites on their computers without downloading or printing them out are committing infringements of copyright by reason of the creation of on-screen copies and cached copies, unless they have the authorisation of the rights holders to make such copies.

In this connection, the referring court states, first of all, that when an internet user views a website on his computer, without downloading it, the technical processes involved require the copies in question to be made. The creation of those copies is the automatic result of browsing the internet and requires no human intervention other than the decision to access the website in question. The on-screen copies and the cached copies are retained only for the ordinary duration of the processes associated with internet usage. In addition, the deletion of those copies does not require any human intervention. It is true that the cached copies may be deleted deliberately by the internet user concerned. However, if the internet user does not do this, those copies are normally replaced by other content after a certain time, which depends on the capacity of the cache and the extent and frequency of internet usage by the internet user concerned.

Next, the referring court states that the on-screen copy is an essential part of the technology involved, without which the website cannot be viewed, and remains on the screen until the internet user moves away from the site in question. The internet cache is a universal feature inherent in current internet-browsing technology, without which the internet would be unable to cope with current volumes of online data transmission and would not function properly. The creation of on-screen copies and cached copies is therefore indispensable to the correct and efficient operation of the technical processes involved in internet browsing.

Lastly, the referring court points out that, ordinarily, when an internet user browses the internet, he does not set out to make a copy of the image unless he chooses to download it or to print it out. His aim is to view the content of the website selected. The on-screen copies and the cached copies are therefore merely the incidental consequence of the use of his computer to view a website.

In the light of those considerations, the referring court concluded that on-screen copies and cached copies satisfy the conditions laid down in Article 5(1) of Directive 2001/29. None the less, a request for a preliminary ruling to the Court would, it found, be desirable for the purpose of ensuring the uniform application of EU law throughout the territory of the European Union.

In this connection, it explains that it is uncertain as to whether those copies are temporary, whether they are transient or incidental in nature and whether they are an integral part of the technological process. By contrast, it takes the view that such copies are bound to satisfy the other conditions laid down in Article 5(1) of Directive 2001/29.

In those circumstances, the Supreme Court of the United Kingdom decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘In circumstances where:

–  an end-user views a web-page without downloading, printing or otherwise setting out to make a copy of it;

–  copies of that web-page are automatically made on screen and in the internet “cache” on the end-user’s [computer] hard disk;

–  the creation of those copies is indispensable to the technical processes involved in correct and efficient internet browsing;

–  the screen copy remains on screen until the end-user moves away from the relevant web-page, when it is automatically deleted by the normal operation of the computer;

–  the cached copy remains in the cache until it is overwritten by other material as the end-user views further web-pages, when it is automatically deleted by the normal operation of the computer; and

–  the copies are retained for no longer than the ordinary processes associated with internet use referred to [in the fourth and fifth indents] continue;

are such copies (i) temporary, (ii) transient or incidental and (iii) an integral and essential part of the technological process within the meaning of Article 5(1) of Directive 2001/29/EC?’

The Court's decision:

Article 5 of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the copies on the user’s computer screen and the copies in the internet ‘cache’ of that computer’s hard disk, made by an end-user in the course of viewing a website, satisfy the conditions that those copies must be temporary, that they must be transient or incidental in nature and that they must constitute an integral and essential part of a technological process, as well as the conditions laid down in Article 5(5) of that directive, and that they may therefore be made without the authorisation of the copyright holders.