Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело
C‑421/13 Apple Inc. срещу Deutsches Patent- und Markenamt. Делото касае следното:
На 10 ноември
2010 г. Apple получава разрешение от United States Patent and Trademark
Office (Ведомство за патентите и марките в Съединените американски щати)
за регистрация на триизмерна марка, състояща се в представяне
посредством многоцветна рисунка (по-специално в стоманеносиво и
светлокафяво), на представителните си магазини („flagship stores“) за
услуги от клас 35 по смисъла на Ницската спогодба относно международната
класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, приета по
време на дипломатическата конференция в Ница на 15 юни 1957 г.,
ревизирана последно в Женева на 13 май 1977 г. и изменена на
28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies,
том 1154, № I‑18200, стр. 89 [обн. ДВ бр. 64, 20 юли 2001 г.], наричана
по-нататък „Ницската спогодба“), а именно за „услуги, предоставяни в
рамките на търговията на дребно с компютри, компютърен софтуер,
компютърни периферни устройства, мобилни телефони, битова електроника и
аксесоари и свързаните с тях демонстрации на продукти“.
Посоченото
представяне, описано от Apple като „отличителен дизайн и оформление на
магазин за търговия на дребно“, е следното:
Впоследствие
в приложение на Мадридската спогодба за международна регистрация на
марките от 14 април 1891 г., преразгледана и последно изменена на
28 септември 1979 г. (
Recueil des traités des Nations unies,
том 828, № I‑11852, стр. 390), Apple разширява използването на тази
марка в международен план. Това разширяване на използването е било
прието от някои държави и отхвърлено от други.
На
24 януари 2013 г. DPMA отказва разширяването на използването на тази
триизмерна международна марка (IR 1060321) на германска територия с
мотива, че представянето на помещения, предназначени за продажбата на
стоките на дадено предприятие, представлява само представяне на
съществен аспект от търговската дейност на това предприятие. Разбира се,
дори и да е възможно потребителят да приеме обзавеждането на такова
помещение като указание за качеството и ценовия клас на стоките, той не
би възприел такова обзавеждане като указание за техния произход. Освен
това представеното търговско помещение в случая не се отличава в
достатъчна степен от магазините на другите доставчици на електронни
стоки.
Apple обжалва посоченото решение за отказ на DPMA пред Bundespatentgericht.
Според
тази юрисдикция обзавеждането, представено чрез триизмерен знак,
изобразен в точка 9 от настоящото решение, притежава особености, които
го отличават от обичайното обзавеждане на търговски помещения в този
икономически сектор.
Bundespatentgericht
обаче приема, че спорът, с който е сезиран, повдига по-съществени
въпроси в областта на правото на марките, поради което решава да спре
производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва
ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че
възможността за закрила на „опаковката [на стока]“ включва също и
възможността за закрила на външния вид, в който се предоставя дадена
услуга?
2) Следва ли член 2 и
член 3, параграф 1 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че
знак, представящ външния вид, в който се предоставя дадена услуга, може
да бъде регистриран като марка?
3) Следва
ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че изискването
за графично представяне е изпълнено със самото представяне на рисунка,
или е необходимо да се представи в допълнение и описание на външния вид
или данни за абсолютните размери в дадени мерни единици или за
относителните размери с данни за пропорциите?
4) Следва
ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че обхватът на
закрилата, предоставяна с марката за услуги в рамките на търговията на
дребно с услуги, се разпростира и по отношение на произвежданите от
самия търговец на дребно стоки?“.
Решението на съда:
Членове 2 и 3 от Директива 2008/95/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за
сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките
трябва да се тълкуват в смисъл, че представянето само чрез рисунка на
обзавеждането на търговско помещение за продажба на стоки, без да се
посочват размерът и пропорциите, може да бъде регистрирано като марка за
услуги, представляващи свързани с тези стоки услуги, но които не са
неделима част от предлагането им за продажба, при условие че то може да
отличи стоките или услугите, предлагани от лицето, подало заявката за
регистрацията им, от тези на други предприятия и че не се прилага нито
едно от основанията за отказ, посочени в тази директива.
English version
The European Court issued an interpretative judgment in Case C-421/13 Apple Inc. v Deutsches Patent-und Markenamt. The case concerns the following:
On
10 November 2010, Apple obtained from the United States Patent and
Trademark Office the registration of a three-dimensional trade mark
consisting of the representation, by a design in colour (in particular,
metallic grey and light brown), of its flagship stores for services
within the meaning of Class 35 of the Nice Agreement concerning the
International Classification of Goods and Services for the Purpose of
the Registration of Marks adopted during the diplomatic conference of
Nice on 15 June 1957 and last revised at Geneva on 13 May 1977 and
modified on 28 September 1979 (
United Nations Treaty Series,
Vol. 1154, No I‑18200, p. 89, the ‘Nice Agreement’), namely for ‘retail
store services featuring computers, computer software, computer
peripherals, mobile phones, consumer electronics and related accessories
and demonstrations of products relating thereto’.
That representation, described by Apple as ‘the distinctive design and layout of a retail store’, is as follows:
Subsequently,
Apple sought to extend this trade mark internationally under the Madrid
Agreement concerning the International Registration of Marks of
14 April 1891, as revised and amended most recently on 28 September 1979
(
United Nations Treaty Series, Vol. 828, No I‑11852, p. 390). That extension was accepted in some States and refused in others.
On
24 January 2013, the DPMA refused the extension of that
three-dimensional international trade mark (IR 1060321) to German
territory on the ground that the depiction of the space devoted to the
sale of the undertaking’s products was nothing other than the
representation of an essential aspect of that undertaking’s business.
The DPMA considered that while it is true that consumers may perceive
the layout of such a retail space as an indication of the quality and
price bracket of the products, they would not see it as an indication of
their commercial origin. Besides, it considered that the retail store
depicted in the case before it was not sufficiently distinguishable from
the stores of other providers of electronic products.
Apple appealed to the Bundespatentgericht against the DPMA’s refusal decision.
That
court considers that the layout depicted by the three-dimensional trade
mark, reproduced in paragraph 9 of this judgment, has features that
distinguishes it from the usual layout of retail stores in that
electronic sector.
Nevertheless,
taking the view that the dispute before it raises more fundamental
questions concerning trade mark law, the Bundespatentgericht decided to
stay the proceedings and to refer the following questions to the Court
of Justice:
‘(1) Is Article 2
of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that the possibility
of protection for the ‘packaging of goods’ also extends to the
presentation of the establishment in which a service is provided?
(2) Are
Articles 2 and 3(1) of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning
that a sign representing the presentation of the establishment in which
a service is provided is capable of being registered as a trade mark?
(3) Is Article 2 of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning
that the requirement for graphic representability is satisfied by a
representation by a design alone or with such additions as a description
of the layout or indications of the absolute dimensions in metres or of
relative dimensions with indications as to proportions?
(4) Is
Article 2 of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that the
scale of the protection afforded by a trade mark for retail services
also extends to the goods produced by the retailer itself?’
The Court's decision is:
Articles 2 and 3 of Directive 2008/95 of
the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to
approximate the laws of the Member States relating to trade marks must
be interpreted as meaning that the representation, by a design alone,
without indicating the size or the proportions, of the layout of a
retail store, may be registered as a trade mark for services consisting
in services relating to those goods but which do not form an integral
part of the offer for sale thereof, provided that the sign is capable of
distinguishing the services of the applicant for registration from
those of other undertakings; and, that registration is not precluded by
any of the grounds for refusal set out in that directive.