Европейският съд излезе с решение по дело
C‑56/16 P EUIPO срещу Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP. Делото касае следното:
На 27 октомври 2006 г. [Bruichladdich Distillery Co. Ltd (наричано по-нататък „Bruichladdich“)] подава заявка за регистрация на марка [на Европейския съюз] в [EUIPO] на основание Регламент [№ 207/2009].
Словният знак „PORT CHARLOTTE“ (наричан по-нататък „оспорената марка“) е марката, за която се отнася поисканата регистрация.
Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки“.
На 18 октомври 2007 г. оспорената марка е регистрирана под номер 5421474 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността.
На 7 април 2011 г. [IVDP] подава до [EUIPO] искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, член 53, параграф 2, буква г) и член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009, доколкото марката обозначава посочените в точка 3 по-горе стоки.
В отговор на искането за обявяване на недействителност [Bruichladdich] свежда списъка с продуктите, за които е регистрирана оспорената марка, до продуктите, съответстващи на следното описание: „Уиски“.
В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност [IVDP] посочва наименованията за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, които […] били защитени във всички държави членки от редица разпоредби на португалското право и от член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] […].
С решение от 30 април 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.
На 22 май 2013 г. [IVDP] подава жалба до [EUIPO] на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.
С[ъс спорното решение] четвърти апелативен състав на [EUIPO] отхвърля жалбата.
На първо място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, с основния довод, че защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Европейския съюз, тъй като се урежда единствено от Регламент № [1234/2007]. […]
Освен това тези географски указания били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № [1234/2007]. Тъй като [IVDP] се позовава на известността на тези наименования за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от същия регламент, апелативният състав е приел, че оспорената марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не е било необходимо да се проверява дали те са известни. […] Португалският потребител знаел, че „географското понятие всъщност е Oporto или Porto, а Port е само съкратената му форма, която се използва върху етикетите на бутилките за вино за обозначаването на вида защитено от това географско указание вино“ (т. 19—26 от [спорното] решение).
Във връзка с това апелативният състав отхвърля довода на [IVDP], че закрилата по член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] трябва да обхваща всеки знак, „включващ“ понятието „port“. Също така нямало „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от същия регламент, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение. Поради това според апелативния състав, без да е необходимо да се преценява дали оспорената марка е известна или не, жалбата не следва да бъде уважена въз основа на разпоредбите на правото на Съюза за закрила на географските указания за вина (т. 27—29 от [спорното] решение).
На второ място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, с оглед на твърдените наименования за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, регистрирани при Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на 18 март 1983 г. под номер 682 в съответствие с Лисабонската спогодба. […]
На трето място, апелативният състав отхвърля основанията, които са изведени от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от същия регламент. […]“.
Решението на съда:
116 В случая при самостоятелната преценка на фактите в точки 71 и 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че тъй като знакът „PORT CHARLOTTE“ се състои от понятието „port“ и от собственото име Charlotte, съответния потребител ще го възприеме като логическа и концептуална единица, като позоваване на пристанище, тоест място на брега на море или река, към което е добавено собствено име, представляващо най-важният и отличителен елемент от оспорената марка. Според Общия съд съответният потребител няма да възприеме този знак като географско позоваване на виното порто, ползващо се от разглежданото наименование за произход.
120 С третото си основание на насрещната жалба IVDP твърди, че като е приел в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че използването на оспорената марка „PORT CHARLOTTE“, регистрирана за уиски, не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ Общият съд е нарушил тази разпоредба.
124 Без да допусне грешка в правото, Общият съд е приложил произтичащия от тази съдебна практика основен критерий, като е постановил в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на констатациите, изложени в точка 71 от същото съдебно решение, макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка и средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход.
125 В посочената точка 76 Общият съд допълва, че тази преценка се потвърждава от различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на виното порто и на уискито по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса, които са добре известни на средния потребител и са правилно припомнени от апелативния състав в точки 20 и 34 от спорното решение.
В тази връзка съда:
1) Отменя решението на Общия съд от 18 ноември 2015 г., Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto/СХВП — Bruichladdich Distillery (PORT CHARLOTTE) (T‑659/14, EU:T:2015:863).
2) Отхвърля жалбата по дело T‑659/14, подадена от Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4).
3) Осъжда Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP да заплати направените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Bruichladdich Distillery Co. Ltd съдебни разноски в двете съдебни производства.
4) Португалската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
.bmp)
