Procter & Gamble спечели важно тълкувателно решение пред Европейския съд относно марка HUGO BOSS

Европейският съд излезе с решение по дело C‑355/21 Perfumesco.pl sp. z o.o. sp.k. срещу Procter & Gamble International Operations SA, което фокусира нашето внимание върху въпроса дали законно произведени стоки обозначени с марка но внесени на територията на ЕС нерегламентирано подлежат на унищожаване по аналогия с фалшиви стоки. Предисторията на казусът е следната:

Procter & Gamble е производител на парфюмерийни изделия. По силата на договор за лицензия, предоставена му от HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „HUGO BOSS TMM“), то има изключително право да използва словната марка на Европейския съюз „HUGO BOSS“ (наричана по-нататък „марката „HUGO BOSS“) и да предявява и поддържа от свое име искове за нарушения на правата върху нея. Тази марка е регистрирана за следните стоки от клас 3:

„Пулверизатори за парфюми; парфюмерия, дезодоранти за тяло; сапуни; продукти за тяло и козметични продукти“.

За да могат клиентите да изпробват продуктите, обозначени с марката „HUGO BOSS“, HUGO BOSS TMM безплатно предоставя на разположение на оторизираните от него продавачи и дистрибутори мостри от продуктите за изпитване или „тестери“ единствено с цел представяне и реклама на козметичните продукти, във флакони, идентични с тези за продажба, върху които е поставена марката „HUGO BOSS“. Външната им опаковка е ярка, едноцветна, с видима информация, че мострите не са предназначени за продажба, като е посочено например: „not for sale“ (не е за продажба), „demonstration“ (мостра) или „tester“ (тестер). Мострите не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

От януари 2012 г. Perfumesco.pl извършва икономическа дейност, свързана с продажбата на едро на парфюмерийни продукти чрез интернет магазин. Дружеството редовно изпраща ценови листи на интернет продавачите на козметични продукти, като предлага за продажба, наред с другото, и мостри на парфюмерийни продукти, обозначени с марката „HUGO BOSS“, на които има надпис „Tester“, посочвайки, че тези мостри не се различават по аромат от нормалния продукт. Според запитващата юрисдикция Perfumesco.pl нито премахва, нито закрива баркодовете върху външната опаковка на продуктите с тази марка, и доверявайки се на съдоговорителите си за редовния произход на закупуваните продукти, не следи за произхода им и не проверява дали евентуално баркодовете им не са премахнати.

На 28 юли 2016 г. в изпълнение на определение за допускане на обезпечение съдебен изпълнител в Полша изземва парфюми, тоалетна и парфюмна вода с опаковки с марката „HUGO BOSS“, представляващи тестери, непредназначени за продажба, указващи — по твърдения на Procter & Gamble — отреждането им от производителя за пускане на пазара извън ЕИП, като от опаковките им са премахнати или заличени бар кодовете.

Procter & Gamble предявява иск пред Окръжен съд Варшава, Полша, който с решение от 26 юни 2017 г. по-специално задължава Perfumesco.pl да унищожи определени парфюми, тоалетна и парфюмна вода, чиито опаковки са обозначени с марката „HUGO BOSS“, и в частност тестери, които не са пуснати на пазара на ЕИП от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

С решение от 20 септември 2018 г. Апелативен съд Варшава, Полша отхвърля жалбата на Perfumesco.pl. Този съд по-специално приема, че съгласно член 102, параграф 2 от Регламент № 207/2009 съдът за марките на Европейския съюз може да налага мерки в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай, и че тази разпоредба допуска прилагането на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Споменатият апелативен съд установява, че Окръжен съд Варшава не е допуснал грешка при прилагането на последния посочен член.

Най-напред, този апелативен съд приема, че видно от текста му, член 286 от Закона за индустриалната собственост се прилага само ако продуктите са незаконно произведени или обозначени и че разглежданият случай не е такъв. Всъщност Procter & Gamble не твърдяло, че иззетите парфюми не са оригинални продукти, а че HUGO BOSS TMM не е дало съгласие за пускането им на пазара в ЕИП и че Perfumesco.pl не е доказало наличието на такова съгласие.

По-нататък, той приема, че споменатият член 286 транспонира в полското право член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и в съответствие с него следва да се тълкува в смисъл, че всяка стока, която накърнява право на индустриална собственост, трябва да се счита за незаконно произведена по смисъла на този член 286.

Накрая, той отбелязва, че иззетите парфюми имат маскиращи стикери, които не позволяват да се установи географският район, за който са предназначени, и че маскиращите кодове са поставени върху отстранените кодове за сигурност. Той уточнява, че макар да няма доказателства, че кодовете са свалени от Perfumesco.pl, като търговец в тази област то е трябвало да знае, че продуктите са пуснати на пазара въпреки съмнителния им произход. Той отбелязва също и че тестерите били пуснати в продажба от Perfumesco.pl, което би следвало да е напълно наясно с липсата на съгласие на HUGO BOSS TMM за пускането им на пазара в ЕИП.

Perfumesco.pl. подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен съд, Полша, като се позовава по-специално на нарушение на член 286 от Закона за индустриална собственост. В това отношение Procter & Gamble твърди, че притежателят на марката „HUGO BOSS“ не е дал съгласие за пускането на пазара на конфискуваните стоки на територията на ЕИП, без обаче да оспорва оригиналния произход на тези стоки.

Според запитващата юрисдикция съдилищата, които са разгледали спора в главното производство по същество, са обърнали внимание на текста на член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и са приложили съответстващо с правото на Съюза тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според тези съдилища член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 се отнася до стоки, за които е установено, че нарушават правото върху интелектуална собственост, и че следователно унищожаването на такива стоки може да се разпореди, дори и ако те не са — както изисква съответният текст в националното законодателство — незаконно „произведени или обозначени“.

Според запитващата юрисдикция, от една страна, буквалното тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост се подкрепя — включително и в правната доктрина — от редица доводи, сред които по-специално такива, свързани с приетото през 2007 г. изменение на този член вследствие на прилагането на Директива 2004/48. От друга страна, с оглед на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, тълкуването на член 286 следва да се основава на член 10, параграф 1 от тази директива.

При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 10 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно която защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, се отнася само до незаконно произведени или незаконно обозначени стоки и не може да се прилага за стоки, неправомерно пуснати на пазара на територията на [ЕИП], за които не може да се установи, че са били незаконно произведени или незаконно обозначени?“.

Решението на Европейския съд:

Член 10 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно което защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, не би могла да се приложи по отношение на стоки, произведени и обозначени с марка на Европейския съюз със съгласието на притежателя на тази марка, но пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство без негово съгласие.

Заличаване на марка е възможно въпреки оттегляне на основание по съдебно дело - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно решение по дело C‑256/21 KP срещу TV, Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, касаещо въпроса дали една европейска марка може да бъде заличена от съда, въпреки че причината за започване на делото е отпаднала. Казусът има следната предистория:

KP е притежател на словната марка на Европейския съюз „Apfelzügle“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 19 октомври 2017 г. за услуги от класове 35, 41 и 43. Безспорно е, че терминът „Apfelzügle“ обозначава превозно средство, състоящо се от няколко теглени от трактор ремаркета, използвано при събирането на реколтата от ябълки.

На 26 септември 2018 г. TV, стопанисващ ферма с овощни насаждения, и община Бодман-Лудвигсхафен публикуват информация с рекламна цел относно дейност по бране и дегустация на ябълки в рамките на обиколка с Apfelzügle.

KP предявява пред Областен съд Мюнхен, Германия иск за нарушение на спорната марка, за да бъде забранено на TV и на община Бодман-Лудвигсхафен да използват думата „Apfelzügle“ за услугите, обхванати от тази марка. Пред същата юрисдикция TV и община Бодман-Лудвигсхафен предявяват насрещни искове за обявяване на спорната марка за недействителна на основание член 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 1, букви б), в) и г) от същия регламент.

В съдебното заседание, проведено пред Областен съд Мюнхен, KP оттегля този иск за установяване на нарушение.

Тъй като въпреки посоченото оттегляне TV и община Бодман-Лудвигсхафен поддържат насрещните си искове, с решение от 10 март 2020 г. Областен съд Мюнхен приема, че тези искове са допустими, обявява спорната марка за недействителна за услугите от клас 41 и отхвърля насрещните искове в останалата им част.

Община Бодман-Лудвигсхафен подава въззивна жалба срещу това решение пред Върховен областен съд Мюнхен, Германия, който е запитващата юрисдикция, като претендира спорната марка да бъде обявена за недействителна и по отношение на услугите от класове 35 и 43.

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че тя следва предварително да прецени допустимостта на насрещните искове, предявени от ответниците, предвид оттеглянето на иска на KP, като посочената юрисдикция отбелязва, че по този въпрос тя не е обвързана от решението на първоинстанционния съд.

В това отношение, като се позовава на смисъла и целта на насрещния иск, предвиден в Регламент 2017/1001, запитващата юрисдикция изразява съмнения относно възможността съд за марките на Европейския съюз да се произнесе по такъв насрещен иск, когато е оттеглен искът за установяване на нарушение, вследствие на който е бил предявен насрещният иск.

По-конкретно запитващата юрисдикция припомня, че регистрацията на марка на Европейския съюз е акт на орган на Европейския съюз и че националните юрисдикции не разполагат с компетентност да отменят тези актове, освен ако изрично не е предвидено изключение, като това за предявяване на насрещен иск, което освен това се потвърждавало с член 128, параграф 7 от Регламент 2017/1001. Всъщност според запитващата юрисдикция в тази област EUIPO разполага с „принципна компетентност“, която ѝ е предоставена „с предимство“. Това произтичало по-специално от член 63, параграф 1 от Регламент 2017/1001.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно преобладаващата германска доктрина случай като настоящия попада не в приложното поле на Регламент 2017/1001, а по силата на член 129, параграф 3 от този регламент попада в приложното поле на правилата, уреждащи германското гражданско производство, и по-специално на член 261, параграф 3, точка 2 от ZPO, съгласно който компетентността на съда за марките на Европейския съюз, установена в резултат от предявяването на насрещен иск, не зависи от изхода на иска за нарушение и следователно не може да отпадне в случай на оттегляне на последния.

Според запитващата юрисдикция обаче необходимостта да се осигури възможност за ответника да се защити вече не съществува, когато поради оттегляне на иска съдът за марките на Европейския съюз вече няма основание да се произнесе по иска за установяване на нарушение. Това тълкуване се потвърждавало и от решение от 19 октомври 2017 г., Raimund (C‑425/16, EU:C:2017:776). Така националното процесуално право трябвало да се прилага само докато е висящо производството по обжалване, предвидено в правото на Съюза. Освен това подобно тълкуване не би довело до прекомерна и несъразмерна тежест за жалбоподателя, тъй като той винаги ще разполага с възможността да сезира EUIPO по силата на член 63 от Регламент 2017/1001.

При тези обстоятелства Върховен областен съд Мюнхен решава да спре производството и да постави на Съда следният преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 124, буква г) и член 128 [от Регламент 2017/1001] да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на [Европейския съюз] продължава да има правомощието да се произнесе по недействителността на марка на [Европейския съюз], твърдяна с насрещен иск по смисъла на член 128 [от Регламент 2017/1001], дори след като основаният на тази марка на Европейския съюз иск за нарушение по смисъла на член 124, буква а) [от този регламент] на практика е оттеглен?“.

Решението на съда:

Член 124, букви а) и г) и член 128 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на Европейския съюз, сезиран с иск за нарушение, основан на марка на Европейския съюз, чиято валидност се оспорва с насрещен иск за обявяване на недействителност, остава компетентен да се произнесе по валидността на тази марка въпреки оттеглянето на главния иск.

Притежателят на марка PHILADELPHIA се противопостави успешно срещу марка VEGANDELPHIA

Използването на марка, която асоциира с друга общоизвестна такава винаги крие особен риск от проблеми. Това показва и казусът между Intercontinental Great Brands LLC и Costa & Casimiro, Lda.

Португалската компания Costa & Casimiro регистрира следната комбинирана европейска марка за клас 29 - Крем за мазане на основата на бадеми; Приготвени плодови продукти; Зеленчукови мазнини за хранителни цели; Растителни масла за хранителни цели; Смесени растителни масла за кулинарна употреба; Зеленчукови екстракти за храни; Зеленчукови пастети; Бадеми, обработени; Бадемово масло:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от американската компания Intercontinental Great Brands на основание по-ранни словни марки PHILADELPHIA в ЕС, Испания и Португалия, всички за клас 29 за - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; Консервирани, сушени и варени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, плодови сосове; яйца, мляко и млечни продукти, сирене, крема сирене; хранителни масла и мазнини.

В допълнение, компанията е претендирала репутация на своите марки на основание член 8(5) EUTMR, като според нея марката на заявителя черпи от вече наличната репутация, като по този начин се облагодетелства.

EUIPO приема че стоките са идентични и сходни. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни визуално и фотетично до средна степен. Марките не са сходни в концептуално отношение.

Първата част от заявената марка VEGAN е описателна за посочените стоки от клас 29. Втората част DELPHIA асоциира визуално и фонетично с по-ранната марка, която означава град в САЩ, като това име не е описателно за стоките от клас 29.

Доводите на заявителя, че DELPHIA е име на човек не са приети от ведомството, тъй като макар да съществуват такива производни имена, те не са разпространени на територията на ЕС и повечето потребители не биха разпознали думата, като лично име.

Intercontinental Great Brands доказва успешно, че използва марките си на територията на ЕС и че те са известни, като се цитират и конкретни пазарни дялове в отделни страни, подкрепени с информация за рекламни дейности.

EUIPO приема марката с доказана репутация, като в същото време приема, че заявената марка може да извлича предимства от асоциацията си с по-ранните марки. Макар и на второ място в заявената марка думата DELPHIA има пряка асоциация с марки PHILADELPHIA , като цялостно заявената марка може да се възприеме, като веган вариант на по-ранните марки с репутация.

С оглед на това, EUIPO потвърждава искането за  заличаване в неговата цялост.

Източник: Alicante News.

Единният Европейски Съд отваря врати

Комитетът по подготовката за въвеждането на Единният Патентен съд на ЕС обяви, че съдът ще отвори врати на 01.04.2023г. Считано от тази дата съдът ще започне да получава и разглежда съдебни дела свързани с патентна защита.

Както е известно Единният патентен съд е нов наднационален съд, създаден въз основа на Споразумението за единния патентен съд, подписано от 25 държави членки на Европейския съюз,включително и България. Съдът ще се състои от Първоинстанционен съд, Апелативен съд и Регистър.

Целта на съда е да действа на европейски ниво, като по този начин се улесни и ускори защитата на правоприлагането на патенти в ЕС, което от своя страна да повиши конкурентноспособността на Съюза по отношение защита на нови технологии и привличане на инвеститори основаващи се на иновации.

Пост на Риана в Инстаграм създаде проблеми за европейски дизайн на Puma

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по спор R726/2001-3, който касае следният регистриран от PUMA европейски дизайн за маратонки с приоритетна дата от 25.07.2016:

Впоследствие срещу този дизайн е подадено искане за заличаване на основание липса на новост и оригиналност. 

Според европейското законодателство, един промишлен дизайн може да бъде защитен само ако е нов и оригинален към датата на подаване на заявката. Това изисква да няма публична информация за дизайна 12 месеца преди заявяването му, както и цялостното впечатление от дизайна да бъде различно от съществуващи подобни по-ранни на пазара.

В случая се приведени доказателства от 2014 година под формата на постове в Инстаграм на известната американска певица Риана, снимана с обувки имащи сходен външен вид.

Според Апелативният борд подобна публикация с над 300 000 лайка и нейното отразяване в медиите е стабилно доказателство, че въпросният дизайн е бил публично известен преди подаването на заявка за него. Публикацията е надлежно датирана, като е посочен и нейният интернет източник.

Според Борда двата сравнявани дизайна създават сходно впечатление. Обувките се състоят от дебела подметка, както и от сходно ситуирани линии и дупки.

Казусът е нагледен пример колко важно е да не се разкрива никаква информация за дизайните обект на защита преди подаването на нужните заявки в Патентно ведомство. При подобни ситуации вариантите са или заявката да бъде входирана по-бързо или съответните маркетингови активности да бъдат забавени във времето.

Източник: Alicante News.

Видимостта на седалка за велосипед е ключов фактор за нейната защита в ЕС

Генаралният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑472/21 Monz Handelsgesellschaft International mbH & Co. KG срещу Büchel GmbH & Co. Fahrzeugtechnik KG.

Казусът касае интерпретация относно дали съставна част от комплексно изделие може да представлява самостоятелен дизайн и в каква степен тя трябва да бъде видима. Казусът има следната предостория:

Monz Handelsgesellschaft International mbH & Co. KG (наричано по-нататък „Monz“), притежава дизайн № 40 2011 004 383-0001, регистриран в немското ведомство за патенти и марки за изделията „седалки за велосипеди или мотоциклети“, считано от 3 ноември 2011 г. Индустриалният дизайн е регистриран със следното единствено изображение, показващо долната страна на седалка:

На 27 юли 2016 г. Büchel GmbH & Co. Fahrzeugtechnik KG (наричано по-нататък „Büchel“), подава искане до DPMA за обявяване на оспорвания дизайн за недействителен, като изтъква, че той не изпълнявал изискванията за получаване на защитата, а именно за нововъведение и индивидуален характер. То поддържа, че съгласно член 4 от DesignG този дизайн се изключвал от защитата, защото като съставна част от сложен продукт „велосипед“ или „мотоциклет“ не бил видим при нормална употреба.

С решение от 10 август 2018 г. DPMA отхвърля искането за обявяване на недействителност, като приема, че няма основание за изключване на оспорвания дизайн от защитата съгласно член 4 от DesignG. Според него, макар дизайнът, поискан за „седалки за велосипед [или] мотоциклет“, безспорно да е „съставна част от сложен продукт“, последната все пак остава видима при нормална употреба на този сложен продукт. DPMA счита, че в нормалната употреба се включва и „несвързано с поддръжката, сервизното обслужване или поправките разглобяване и повторно сглобяване на седалката“, още повече че член 1, точка 4 от DesignG съдържа „изчерпателен списък на необичайните употреби по смисъла на член 4 от DesignG, който е замислен като изключение и съответно подлежи на стриктно тълкуване“(5). Според DPMA от тази разпоредба следва, че „всяка употреба от крайния потребител, която не е мярка по поддръжка, сервизно обслужване или поправка […], представлява нормална употреба“.

След подадена от Büchel жалба по административен ред срещу това решение Федерален патентен съд, Германия постановява, с решение от 27 февруари 2020 г., че оспорваният дизайн е недействителен, тъй като не изпълнява изискванията за нововъведение и индивидуален характер. Според този съд на защита на дизайна съгласно член 4 от DesignG по принцип подлежат само съставните части, които остават „видими в качеството си на компоненти на сложния продукт след монтирането/присъединяването им към него“. Обратно, перспектива, която възниква само поради или при отделянето на съставната част от сложен продукт, не може да е основание за видимост, водеща до недопускане на изключването на защитата съгласно член 4 от DesignG. За нормална употреба по смисъла на член 1, точка 4 от DesignG посоченият съд приема само карането на велосипед, както и качването и слизането от него. Според него при тези употреби долната страна на седалката не е видима нито за крайния потребител, нито за трето лице. Monz подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Федерален върховен съд, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) „Видима“ ли е по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/71] съставна част, съдържаща индустриален дизайн, ако е обективно възможно да се разпознае дизайнът, когато съставната част е вече в монтирано състояние, или видимостта се преценява в зависимост от определени условия на употреба или в зависимост от определена перспектива на даден наблюдател?

2) Ако на въпрос 1 следва да се отговори в смисъл, че видимостта е решаващ фактор при определени условия на употреба или определена перспектива на даден наблюдател:

а) При преценката на „нормалната употреба“ на съставна част от крайния потребител по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71] от значение ли е целта на употребата, предвидена от производителя на съставната част или на сложния продукт, или е релевантна обичайната употреба на сложния продукт от крайния потребител?

б) Какви са критериите, които позволяват да се прецени дали употребата на съставна част от крайния потребител е „нормална“ по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71]?“.

Становище на Генералния адвокат:

Член 3, параграф 3 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни следва да се тълкува в смисъл, че:

• за да може индустриален дизайн, прилаган или съдържащ се в продукт, който съставлява съставна част от сложен продукт, да подлежи на защита по силата тази директива, разглежданата съставна част трябва да е видима при нормална употреба на този сложен продукт.

2) Член 3, параграф 4 от Директива 98/71 следва да се тълкува в смисъл, че:

• понятието „нормална употреба“ обхваща всички ситуации, които могат разумно да възникнат при употребата на сложен продукт от крайния потребител“.

Ако тази позиция на Генералният адвокат се потвърди и от Европейския съд това ще даде по-широка интерпретация на видимо използване на съставна част в сложно изделие.

Lidl загуби съдебно дело относно известното шоколадово зайче на Lindt

Швейцарският федерален съд излезе с решение по дело между производителят на шоколадови изделия Lindt & Sprüngli и търговската верига Lidl.

Казусът касае следното продавано от Lild шоколадово зайче с марка Favorina:

Lindt & Sprüngli инициират съдебно дело срещу Lidl на основание нарушаване на права върху следната регистрирана трийзмерна марка:

Федералният съд в страната се произнася с което приема за доказано нарушаването на правата върху марката на Lindt & Sprüngli и отсъжда преустановяване на всякакво използване и рекламиране на спорните шоколадови зайчета от страна на Lidl.

Според съда предоставеното от Lindt & Sprüngli социологическо проучване доказва по безспорен начин, че потребителите свързват тази форма на продукта с Lindt & Sprüngli независимо от цвета на зайчето.

Според съда наличието на словна марка Favorina в използваните от Lidl продукти не е достатъчно условие за преодоляване възможността за объркване сред потребителите. Съдът приема че при избор на хранителни продукти, където вниманието на потребителте не е завишено, те могат да направят своя избор дори и без да прочетат марката, виждайки единствено разпознаваемата и известна форма на продукта.

Източник: Kluwer Trademark Blog

България е на 35 място в света по иновации - годишен доклад на WIPO

WIPO публикува годишният си Глобален индекс за иновации за 2022.Според данните най-иновативната държава в света е Швейцария, следвана от САЩ, Швеция и Великобритания.

България е класирана на 35 място в света, каквато е била и позицията на страната през 2021.

Пълният анализ за България може да откриете тук.

Пълният текст на доклада може да откриете тук.