McDonald's отвърна на удара и спечели спор относно своя марка BIG MAC в ЕС

През 2019г., McDonald's загуби спор по отмяна на своя европейска марка BIG MAC поради недоказано неизползване за период от 5 последоватилни години. Искането за това беше подадено от ирланската верига заведения за бързо хранене Supermac’s.

EUIPO отменя регистрацията на марката приемайки предоставените доказателства за използване, като недостатъчни.

Решението е обжалвано и наскоро Апелативният борд на EUIPO излезе с решение, което отменя предходното приемайки, че марката е с доказано използване за следното:

• клас 29 - храни, приготвени от месни и птичи продукти.
• клас 30 - сандвичи.
• клас 42 - услуги, свързани с функциониране на ресторанти, съоръжения за достъп до автомобили и приготвяне на храни за внасяне.

Бордът приема, че част от предоставените първоначално доказателства не са били оценени подобаващо от EUIPO. Например информацията от Wikipedia, макар и да може да бъде коригирана, съдържа редица линкове към статии от независими източници, които също доказват използване на марката.

Според Борда предоставените от McDonald's допълнителни доказателства затвърждават първоначалните и показват използване на марката. Пример за такова доказателство е ‘Big Mac Index’, който се използва в някои страни за да оцени благосъстоянието на хората.

Предоставените допълнително рекламни материали, социологическо проучване и извадки от финансови документи също подкрепят заключението за използване на марката на територията на ЕС.

В същото време BIG MAC се използва за наименование на сандвичи само в обектите на McDonald's, което свидетелства за това че марката се свърза единствено с бизнеса на компанията и не е генерично.

Казусът е показателен за това колко важно е наличието на качествени доказателства събирани в продължение на дълъг период от време. Подобни искания за отмяна са част от воденето на конкурентни войни и предварителната подготовка може да се окаже решаваща.

Източник: EUIPO.

Кога йогата може да бъде опасна за защитата на една търговска марка?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  Case T‑443/21 YAplus DBA Yoga Alliance срещу Swami Vidyanand.

Делото касае конфликт между търговски марки с неотличителни доминиращи елементи и има следната предистория:

През 2018г. г-н Swami Vidyanand заявява следната международна марка с посочване на ЕС за клас 41 - образование; осигуряване на обучение; развлечения; спортни и културни дейности:

Срещу тази марка е подадена опозиция от YAplus DBA Yoga Alliance на база следната по-ранна европейска марка за класове 35, 41, 42. 

На 2 април 2020 г. EUIPO потвърждава опозицията. По същество ведомството констатира първо, че разглежданите услуги са идентични или подобни и че са насочени както към широката публика, така и към професионалисти със средно ниво на внимание, и второ, че знаците са визуално сходни до средна степен, много сходни фонетично и концептуално подобни в ниска степен. Трето, EUIPO установява, че отличителният характер на по-ранната марка е нормален въпреки наличието в нея на определени елементи, най-много слабо отличителни, като техните декоративни елементи или често срещания словен елемент „yoga“. Накрая, той установи, че е налице вероятност от объркване въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

Решението е обжалвано и Апелативния борд го отменя, след което следва обжалване през Общия съд.

Според съда марките не са сходни до степен да объркат потребителите. Причината е че доминиращите елементи в двете марки Yoga Alliance са с много ниска степен на отличителност по отношение на услугите от клас 41.

Поради това останалите елементи в марките имат по-голяма тежест при оценката на сходството. В конкретния случай марките не са достатъчно визуално сходни за да причинят объркване сред потребителите.

Казусът е показателен за минусите от използване на слабоотличителни елементи, като търговски марки. Въпреки че е възможно те да получат регистрация в комбинация с други елементи, техния обхват на закрила е по-малък в сравнение с присъщо отличителните знаци, което създава предпоставки за невъзможност от водене на спорове за сходство и объркване на потребителите с конкуренти.

Lego не успя да регистрира 3D марка в Япония

Lego, един от най-големите и разпознаваеми производители на детски играчки в света, е известен и със сериозното си отношение към защитата на своята интелектуална собственост.

Благодарение на Masaki Mikami научаваме за нов, неуспешен, опит на Lego да защитят в Япония, като марка визията на своите популярни фигурки на хора от конструкторите си за деца.

Lego заявяват следната 3D марка представляваща фигурка на човек, за клас 28:

Патентното ведомство на страна постановява отказ на абсолютни основания - липса на отличителност, описателност, и наличие на естетическа стойност. Според ведомството, фигурката представлява визия на човек, като сходни визии се използват масово и от други производители. Освен това фигурката е направена, така че да се прикрепя към други обекти част от конструктура, както и да се комбинира с различни аксесоари, които променят естетическата й визия. От тази гледна точка потребителите не биха възприели фигурката, като означение за търговски произход.

Решението е обжалвано.

Съдът потвърждава позицията на патентното ведомство, като приема че фигурката може да изпълнява техническа функция, както и да има значителна естентическа стойност поради възможността да се комбинира с различни аксесоари, като шапки, очила, дрехи и тн.

Предоставено е социологическо проучване за доказване на придобита отличителност. Според него 37,32% от респондентите свързват фигурката с бранда на Lego. Съдът обаче не приема това за достатъчно, тъй като според същото проучване 37,45% от запитаните свързват фигурката с други производители. 

Марка OSCAR продължава да е валидна в ЕС след атака за неизползване

Ако една марка е регистрирана в ЕС но е за бизнес модел свързан с държава извън ЕС, при какви обстоятелства използването на марката ще бъде прието за осъществено на територията на ЕС.

Това е въпросът на който Апелативният борд на EUIPO отговори наскоро по спор R 1841/2021-5, OSCAR.

Казусът касае искане за отмяна поради неизползване на регистрацията на европейска марка OSCAR в клас 41 - развлекателни и образователни услуги, а именно провеждане на годишна церемония по награждаване за признание за изключителни постижения във филмовата индустрия.

EUIPO отхвърля искането, като приема, че марката е използвана на територията на Европейския съюз. 

Макар известната филмова церемония по награждаване да се осъществява в Лос Анжлесик, САЩ, марка OSCAR е била обект на множество рекламни компании, таргетиращи потребители в Европа. Рекламата сама по себе си е вид използване на марката.

Освен това притежателят на марката е предоставил серия от лицензии към телевизионни организации в ЕС за излъчване на церемонията, което също представлява използване на марката.

Излъчваната церемония е била гледана от милионни европейски потребители, като сама по себе си тя представлява развлекателна услуга.

Апелативният борд потвърждава това решение и искането на отмяна е отхвърлено.

Преди време EUIPO излезе с аналогично заключение и по отношение предоставяне на хотелски услуги на територията на ЕС от хотел, който се намира в друга държава.

Трудности при регистрация на позиционни марки в ЕС

Ролята на описанието при регистрация на позиционни марки по стария ред предвиден в Регламент 207/2009 - това е въпросът на който Общият съд на Европейския съюз отговори в дело T‑487/21 Neoperl AG срещу EUIPO.

Делото има следната предистория:

През 2016 година Neoperl заявява следната позиционна марка в ЕС за клас 11 - санитарни елементи за вставяне, по-специално регулатори на струя и образуватели на струя:

В допълнение марката е съпътствана от следното описание:

„Марката е сензорна позиционна марка. Закрилата се иска за структура, разположена в единия край на цилиндрична санитарна вставка, предназначена за изтичане на вода, насочена навън и излизаща извън нееластична основа, като тази структура е съставена от кръгли, концентрични и еластични пластини от няколко милиметра височина върху цялата повърхност на накрайника, като еластичните пластини могат да бъдат деформирани чрез натискане на основата с пръст, успоредно на основата. За останалата част от контура на вставката, посочена с пунктир в изображението, не е поискана закрила“.

EUIPO отказва регистрация на знака, като приема че позиционна марка с подобно описание не е допустима за регистрация спрямо действащия тогава Регламент. В допълнение ведомството приема марката за неотличителна.

Решението е обжалвано.

Според  Регламент № 207/2009 даден знак може да представлява марка на Европейския съюз, ако отговаря на посочените в тази разпоредба условия, сред които и това да може да бъде изобразена по графичен начин. Тъй като графичното изображение има за цел по-специално да дефинира самата марка, за да се определи точният предмет на закрилата, предоставена от регистрираната марка на притежателя ѝ, то трябва да е ясно, точно, пълно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно.

Общият съд приема, че EUIPO е постановило отказът си извън приложното поле на закона.

В настоящия случай  апелативният състав не е проверил дали заявеният за регистрация знак може да представлява марка, тъй като е приел, че подобна проверка е ирелевантна с оглед на неговия извод, че посоченият знак няма отличителен характер. Така, противно на това, което следва от съображенията свързани с правилата за разглеждане на заявките за регистрация с оглед на абсолютните основания за отказ, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, апелативният състав е извършил проверка на отличителния характер на посочения знак, без да провери предварително дали той може да представлява марка.

В същото време обаче Общият съд приема, че заявеният знак не може да бъде марка.

Така, що се отнася до въпроса дали заявеният за регистрация знак отговаря на условията за регистрация, посочени в член 4 от Регламент № 207/2009, е важно да се отбележи, че несъмнено структурата на този знак, предвидена в края на цилиндрична санитарна вставка, доколкото е съставена от кръгови и концентрични пластини от няколко милиметра височина по цялата повърхност на накрайника, може да бъде изобразена графично, както следва от изображението му. Не стоят така нещата обаче, както признава EUIPO  по отношение на сензорното възприятие, което тази структура създава за еластичността на пластините, които могат да се деформират чрез натискане на основата с пръст, успоредно на основата. Както обаче бе припомнено даден знак може да представлява марка на Европейския съюз, ако отговаря на посочените в тази разпоредба условия, сред които условието да може да бъде графично изобразен, като освен това графично изображение на марка трябва да бъде ясно, точно, само по себе си пълно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно.

Безспорно, правило 3, параграф 3 от Регламент № 2868/95 предвижда, че заявката за регистрация „може да съдържа описание на марката“. Ето защо, както по същество поддържа жалбоподателят, при положение че заявката за регистрация съдържа описание, то трябва да бъде разгледано заедно с графичното изображение. Съгласно съдебната практика обаче, когато заявката е придружена от словесно описание на знака, това описание трябва да спомогне за уточняване на предмета и обхвата на закрилата, поискана съгласно правото на марките, и такова описание не може да противоречи на графичното изображение на марката, нито да породи съмнения относно предмета и обхвата на това графично изображение.

В конкретния случай обаче сензорното възприятие, създадено от заявения за регистрация знак, не следва точно и изцяло от графичното изображение на самия знак, а най-много от приложеното към него описание. Следователно това описание не уточнява графичното изображение на посочения знак по смисъла на съдебната практика, а напротив, може да породи съмнения относно предмета и обхвата на това графично изображение, доколкото то се опитва да разшири предмета на исканата закрила, както по същество изтъква EUIPO.

От гореизложеното следва, че знакът, чиято регистрация се иска, не отговаря на условията, посочени в член 4 от Регламент № 207/2009, и следователно е в разрез с абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква а) от този регламент.

Как абстрактно изображение на куче може да повлияе върху опозиция срещу марка в ЕС?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑596/21 Société Elmar Wolf срещу Fuxtec GmbH.

Делото касае сходство на фигуративни марки и има следната предистория:

Fuxtec GmbH притежава следната международна марка с посочване на ЕС, за класове 4, 7, 8, 12 и 35:

Срещу тази марка е подадена опозиция от  Société Elmar Wolf на основание серия от по-ранни марки за класове 7, 8 и 35, със следното изображение:

EUIPO отхвърля опозицията намирайки двете марки за несходни. Решението е обжалвано пред съда.

Съдът потвърждава позицията на EUIPO, като приема знаците за несходни. Според съда по-ранната марка създава ясно впечатление за животно от семейство кучета. По-късната марка от своя страна е силно стилизирана без допълнителни детайли. Поради тази причина потребителите трябва да положат допълнителни усилия за да разпознаят животно от семейство кучета, ако въобще това е възможно да се случи веднага.

Доводът на притежателят на по-ранните марки, че те притежават висока степен на отличителност поради, факта че не описват стоките и услугите си, е отхвърлен от съда, който приема, че такава отличителност не може да се констатира по презумция единствено на база връзка със стоките и услугите.

OAPI се присъедини към Лисабонското споразумение

WIPO съобщава за присъединяването на African Intellectual Property Organization (OAPI) към Лисабонското споразумение за международна регистрация на наименования за произходи географски означения.  

По този начин ще се предостави възможност за международна регистрация на географски означения в 17 африкански държави членки на OAPI в това число Камерун, Сенегал, Мали и др.

Споразумението влиза в сила за OAPI считано от 15.03.2023г.

Повече информация може да откриете тук.

Adidas загуби съдебно дело срещу Thom Browne за известния дизайн с три ивици

Adidas загуби съдебно дело срещу известния моден дизайнер Thom Browne в САЩ.

Казусът касае обвинение от страна на немската компания към дизайнера за неразрешено използване на популярния модел с три ивици характерен за дизайна на почти всички продукти на Adidas. Компанията притежава множество регистрирани търговски марки за този дизайн, който е въведен за първи път през 1952 година, след като е закупен от финландската компания Karhu срещу две бутилки уиски.

От своя страна Thom Browne използва модел с четири ивици. През 2007 година дизайнерът използва 3 ивици за своите стоки, като след възражение от Adidas той добавя още една ивица.

Спорът касае дали дизайнът с четири ивици не нарушава правата върху регистрираните марки на Adidas и дали въобще ивиците са четири, а не три но черни.

Според съда обаче Adidas не са успяли да докажат, че използвания от Thom Browne би объркал потребителите да мислят, че става дума за техния дизайн. Продуктите на двете компании не са директни конкуренти, тъй като тези на Thom Browne са само във високия ценови сегмент. В допълнение са приведени примери и за други компании използващи дизайни с линии за техните продукти.

Източник: The Guardian.