Европейският съд излезе с решение по дело
C‑516/13 Dimensione Direct Sales Srl, Michele Labianca срещу Knoll International SpA. Делото касае следното:
Knoll
принадлежи към групата Knoll, чието дружество майка Knoll Inc. е със
седалище в Пенсилвания (Съединените щати). Тази група произвежда и
продава в целия свят висококачествени мебели. Knoll продава, наред с
другото, стол „Wassily“ и маса „Laccio“, създадени от Marcel Breuer,
както и кресло, табуретка, шезлонг и маса „Barcelona“, столове „Brno“ и
„Prag“ и конзолен стол „Freischwinger“, създадени от Ludwig Mies van der
Rohe (наричани по-нататък общо „защитените изделия“). Knoll има
разрешение да се ползва от изключителните авторски права, притежавани от
дружеството майка, за използване на тези защитени изделия в Германия.
Dimensione
е дружество с ограничена отговорност, чийто управител е г‑н Labianca.
То разпространява в Европа дизайнерски мебели чрез пряка продажба и
предлага за продажба мебели на своя уебсайт.
През
2005 г. и 2006 г. Dimensione рекламира предлагането на мебели, подобни
на защитените изделия на свой уебсайт, достъпен на немски език, в
различни германски ежедневници и списания, както и в рекламна листовка, в
която се посочва следното:
„Придобивате
вашите мебели в Италия, но плащате едва при получаването или доставката
от превозвач, упълномощен да приема плащания (услуга, предоставяна при
поискване)“.
Knoll
счита, че предлаганите за продажба мебели от Dimensione са имитации и
фалшификати на защитените изделия и предявява срещу последното дружество
и г‑н Labianca иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), за
да им се забрани да предлагат тези мебели за продажба в Германия. В
подкрепа на иска си Knoll твърди, че посочените мебели са защитени с
авторско право като произведения на приложните изкуства. Според него,
като рекламира копията на защитените изделия в Германия, Dimensione е
нарушил неговото и на дружеството майка право по член 17, параграф 1 от
Закона от 9 септември 1965 г. за авторското право и сродните му права,
изменен.
Landgericht
Hamburg уважава иска на Knoll. Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg
(Върховен областен съд на Хамбург) се произнася по жалбата на Dimensione
и на г‑н Labianca и потвърждава постановеното от първата инстанция
решение. Поради тази причина последните подават ревизионна жалба пред
Bundesgerichtshof.
Последният
съд посочва, че уважаването на жалбата зависи от тълкуването на член 4,
параграф 1 от Директива 2001/29, и по-специално от въпроса дали правото
на разпространение по тази разпоредба обхваща правото публично да се
предлага за продажба оригинал или копие от защитеното произведение. При
утвърдителен отговор на този въпрос се поставят два други въпроса, а
именно дали, от една страна, правото публично да се предлага за продажба
оригинал или копие от произведението, обхваща и изключителното право да
се рекламират тези обекти и от друга страна, дали е нарушено правото на
разпространение, когато въз основа на предложение за продажба на
оригинала или на копия от произведението не се стигне до придобиването
им. Запитващата юрисдикция счита, че на тези въпроси следва да се
отговори утвърдително.
При
тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да
постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Обхваща
ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива
2001/29/ЕО правото публично да се предлага за продажба оригинал или
копие от произведението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Обхваща
ли правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от
произведението освен предложението за сключване на договор и рекламната
дейност?
3) Нарушено ли е
правото на разпространение, когато въз основа на офертата не се стигне
до придобиване на оригинала или на копия от произведението?“.
Решението на съда:
Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права
в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че позволява
на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено
произведение да се противопостави на предложението за продажба или на
целевата реклама по отношение на оригинал или копие на това произведение
дори ако не е установено, че тази реклама е довела до придобиването на
закриляния обект от купувач в Съюза, доколкото посочената реклама
стимулира потребителите в държавата членка, в която това произведение е
защитено с авторско право, да го придобият.
English version
European court ruled in case C‑516/13 Dimensione Direct Sales Srl, Michele Labianca срещу Knoll International SpA. Делото касае следното:
Knoll
belongs to the Knoll group, whose parent company, Knoll Inc., has its
headquarters in Pennsylvania (United States). That group manufactures
high-value furniture and sells it worldwide. Knoll distributes, inter
alia, ‘Wassily’ chairs and ‘Laccio’ tables designed by Marcel Breuer and
‘Barcelona’ chairs, stools, couches and tables, ‘Brno’ and ‘Prague’
chairs, and a ‘cantilever’ chair designed by Ludwig Mies van der Rohe
(together, ‘the protected designs’). Knoll is authorised to assert the
exclusive copyright, held by its parent company, in those designs
protected in Germany.
Dimensione
is a private limited company whose Managing Director is Mr Labianca.
Dimensione distributes designer furniture by direct sale in Europe and
offers furniture for sale on its website.
In
2005 and 2006, Dimensione advertised furniture similar to the protected
designs on its website, which is available in German, and in various
German daily newspapers and magazines and in an advertising brochure,
stating as follows:
‘Buy your furniture
from Italy, but pay nothing until collection or delivery by a forwarding
agent authorised to take payment (service arranged on request).’
Since
it believed that the items of furniture offered for sale by Dimensione
were imitations or counterfeit versions of the protected designs, Knoll
brought an action against Dimensione and Mr Labianca before the
Landgericht Hamburg (Regional Court, Hamburg) seeking an order
prohibiting them from offering that furniture for sale in Germany. In
support of its action, Knoll submitted that those items of furniture are
protected under copyright law as works of applied art. In its view, by
advertising copies of the protected designs in Germany, Dimensione
infringed its rights and those of its parent company under
Paragraph 17(1) of the Law on copyright and related rights of
9 September 1965, as amended.
The
Landgericht Hamburg granted Knoll’s application. The Hanseatisches
Oberlandesgericht Hamburg (Higher Regional Court, Hamburg), ruling on
the appeal brought by Dimensione and by Mr Labianca, upheld the judgment
given at first instance. Dimensione and Mr Labianca then brought an
appeal on a point of law (‘Revision’) before the Bundesgerichtshof (the
referring court).
The
Bundesgerichtshof observes that the success of that appeal is dependent
on the interpretation of Article 4(1) of Directive 2001/29 and in
particular the question whether the distribution right laid down in that
provision includes the right to offer the original or a copy of a
protected work to the public for sale. If that question is to be
answered in the affirmative two further questions arise, namely, first,
whether the right to offer the original of a work or copies of it also
includes the exclusive right to advertise those objects, and, second,
whether the distribution right is infringed where no purchase of such an
original or such copies takes place on the basis of the offer for sale
of them. The referring court takes the view that those questions must be
answered in the affirmative.
In
those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the
proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice
for a preliminary ruling:
1. Does
the distribution right under Article 4(1) of Directive 2001/29 include
the right to offer the original or copies of the work to the public for
sale?
If the first question is to be answered in the affirmative:
2. Does
the right to offer the original or copies of the work to the public for
sale include not only contractual offers, but also advertising
measures?
3. Is the distribution
right infringed even if no purchase of the original or copies of the
work takes place on the basis of the offer?’
The Court's decision:
Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the
European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the
harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the
information society must be interpreted as meaning that it allows a
holder of an exclusive right to distribute a protected work to prevent
an offer for sale or a targeted advertisement of the original or a copy
of that work, even if it is not established that that advertisement gave
rise to the purchase of the protected work by an EU buyer, in so far as
that advertisement invites consumers of the Member State in which that
work is protected by copyright to purchase it.
