Чили спечели казус срещу Перу относно терминът PISCO

Чилийската винарна Sociedad Anónima Viña Santa Rita успя да спечели казус пред патентното ведомство на Великобритания и да регистрира своя търговска марка в състава на която фигурира думата PISCO за клас 33.

Казусът касае дългогодишен спор между Чили и Перу относно използване на името PISCO  за обозначаване на вина с оглед на факта, че и двете държави произвеждат такова вино от векове. Според патентното ведемство на Перу само производители от страната могат да използват това найменование, като предоставя доказателства за внос на продукция с наименованието в страни от ЕС.

Патентното ведомство на Великобритания обаче стига до заключението, че е малко вероятно потребителите да свържат терминът PISCO конкретно с Перу. В допълнение с оглед комбинираният характер на заявената марка, вероятността за подобна асоциация намалява още повече.

Подобни казуси между двете държави съществуват и в Индия и Австралия.

Източник: WIPR.

BIO не може да бъде европейска марка

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R1507/2019-2, който касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за класове 3 и 5:

EUIPO отказва регистрация на абсолютни основания  член 7(1)(b) EUTMR. Според ведомството заявеният знак е неотличителен и описателен за заявените стоки в класове 3 и 5, дори и да се приеме, че потребителят влага по-голяма внимание при тяхната покупка. Думата BIO означава, органичен, биологичен и не може да представлява знак за търговски произход на стоките.

Наличието на цветове и графични елементи не е достатъчно да преодолее липсата на присъща отличителност на марката, тъй като нито сами по себе си нито взети в цялост те са в състояние да създадат нужната степен на отличителност.

Източник: Alicante news.

Нови изисквания при заявяване на марки в САЩ

Marques Class 46 съобщава за нови изисквания на USPTO относно подаване на заявки за търговски марки в САЩ.

Според тях при заявка за нова търговска марка, за да получи входяща дата, тя трябва да съдържа и електронна поща на заявителя независимо от факта, че заявката може да е подадена през представител по индистреална собственост.

В допълнение, при доказване използването на търговска марка, според изискванията на законодателството в страната, предоставеният спесимен трябва да показва търговската марка реално поставена върху съответния продукт. Предоставянето на отделни етикети, без визията на продукта, може да бъде отхвърляне от ведомството.

Възможна ли e авторскоправна закрила на външния вид на велосипеди, която има и технически характер?

Генералният адвокат на Европейския съд  Campos Sánchez-Bordona  Case C‑833/18 SI, Brompton Bicycle Ltd. v Chedech / Get2Get. Делото касае:

През 1975 г. г‑н SI създава модел на сгъваем велосипед, който нарича Brompton.

През следващата година той основава дружеството Brompton Ltd. с цел да предлага на пазара сгъваемия си велосипед в сътрудничество с по-голямо предприятие, което да осигури производството и разпространението му. Тъй като не открива заинтересовано предприятие, той продължава да работи самостоятелно.

През 1981 г. г‑н SI получава първата поръчка за 30 велосипеда Brompton, които произвежда с малко по-различен видим външен вид от оригиналния.

Оттогава развива дейността на дружеството си, за да популяризира своя сгъваем велосипед, който от 1987 г. насам предлага на пазара в следната форма:

Brompton Ltd. притежава патент за механизма за сгъване на велосипеда (характеризиращ се с това, че приема три положения: разгънато, „стендбай“ и сгънато), който патент по-късно става обществено достояние.

Г‑н SI твърди също така, че притежава и имуществени права, произтичащи от авторското право върху видимия външен вид на велосипеда Brompton.

Дружество GET2GET от Корея, специализирано в производството на спортни стоки, произвежда и предлага на пазара сгъваем велосипед (Chedech) с видим външен вид, подобен на велосипеда Brompton, който също се сгъва в три положения:

Тъй като Brompton Ltd. и г‑н SI считат, че GET2GET нарушава авторските им права върху велосипеда Brompton, предявяват иск срещу него пред запитващата юрисдикция, от която в основни линии искат: а) да постанови, че велосипедите Chedech, независимо от отличителните знаци, поставени върху тях, нарушават авторското право на Brompton Ltd. и неимуществените права на г‑н SI върху велосипеда Brompton, и б) да разпореди преустановяването на действията, нарушаващи правата им и изтеглянето на продукта от пазара(8).

GET2GET твърди, че видимият външен вид на неговия велосипед е наложен от търсеното техническо решение и че е приел нарочно техниката на сгъване (за която преди това Brompton Ltd. е имало патент, който впоследствие е изтекъл), тъй като е най-функционалният метод. То изтъква, че това техническо ограничение определя видимия външен вид на велосипеда Chedech.

В отговор Brompton Ltd. и г‑н SI посочват, че на пазара има други велосипеди, сгъваеми в три положения, които имат различен видим външен вид от притежавания от тях велосипед, поради което те разполагат с авторско право върху него. Видимият му външен вид показва наличието на творчески решения и следователно — оригиналност.

В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–   наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–  ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–  волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–  наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

Становището на Генералния адвокат:

„1)  Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не предоставят закрила с авторско право на промишлено приложими създадени продукти, чиято форма е предопределена изключително от техническата им функция.

2) За да установи дали конкретните особености на формата на продукт са продиктувани изключително от техническата му функция, компетентният съд следва да отчете всички релевантни обективни обстоятелства за всеки конкретен случай, включително наличието на по-ранен патент или промишлен дизайн за същия продукт, ефективността на формата за получаване на техническия резултат и волята за постигането му.

3)  Когато техническата функция е единственият определящ за видимия външен вид фактор, наличието на други алтернативни форми е ирелевантно. Обратно, може да е релевантно обстоятелството, че избраната форма включва значителни нефункционални елементи, наложени от свободния избор на автора им“.

Южна Африка се присъединява към Мадридския протокол

Marques Class 46 съобщава интересната новина за одобрението от страна на парламента в Южна Африка присъединяване на страната към Мадридския протокол за международна регистрация на марки.

Предстой подписване на документа от страна на президента на страната, след което съответните инструменти ще бъдат депозирани в WIPO.

Както е известно Мадридската система позволява международна регистрация на марки чрез подаване на една заявка и заплащане на една такса. Присъединяването на Южна Африка към системата ще бъде огромно облекчение за всеки бизнес, които иска да оперира там и съответно да защити своите търговски марки.

MIM е сходна марка на MUMM според Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑589/18 Vins el Cep, SL срещу EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 33 Алкохолни напитки (с изключение на бира):

Срещу тази марка е подадена опозиция на база по-ранни марки ММ, MUMM и следната комбинирана марка, всички в клас 33:

EUIPO потвърждава опозицията приемайки наличие на възможност за объркване на потребителите. Според ведомството доминиращ елемент в заявената марка е словната част MIM. Той е сходен на по-ранните марки MM и MUMM поради еднаквите начални и крайни букви. Фонетично марките също са сходни. В концептуално естество знаците не са сходни поради факта, че думата MUMM означава кураж на немски. Във визуално отношение марките са сходни. Наличието на думата Nature в по-късната марка не намалява възможността за объркване, тъй като тя има второстепенно значение при възприятието й от потребителите.

Решението е потвърдено от Общия съд.

Недобросъвестност, стоки и услуги и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело Case C‑371/18, Sky plc, Sky v

SkyKick. Делото касае няколко ключови въпроси относно регистрацията на търговски марки на територията на ЕС. Въпросите към съда са (неофициален превод):

(1) Може ли марка на ЕС или национална търговска марка, регистрирана в държава-членка, да бъде обявена изцяло или частично за невалидна, поради факта, че липсва яснота и прецизност относно термините на посочените в заявката стоки и услуги, за да да се даде възможност на компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на тези термини степента на защитата, предоставена от марката?

(2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, дали термин като „компютърен софтуер“ е твърде общ и обхваща стоки, които са твърде променливи, за да бъдат съвместими с функцията на марката като указание за произход, за да бъде терминът достатъчно ясен и точен, с цел компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на този термин степента на защитата, предоставена от марката?

(3) Може ли да представлява недобросъвестност заявяването за регистрация на марка без намерение тя да бъде използвана във връзка с посочените стоки или услуги?

(4) Ако отговорът на въпрос (3) е „да“, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използвате марката във връзка с други от посочените стоки или услуги?

(5) Съвместим ли е раздел 32, параграф 3 от Закона за търговските марки на Обединеното кралство от 1994 г. с [Директива 2015/2436]? “

Решението на съда:

1. Членове 7 и 51 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г., и член 3 от Първа директива на Съвета 89/104 / ЕИО от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува означавайки, че марка на Общността или национална марка не може да бъде обявена изцяло или частично недействителна на основание, че термините използвани за обозначават стоките и услугите, за които тази марка е регистрирана, нямат яснота и прецизност.

2. Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, изменен с Регламент № 1891/2006, и член 3, параграф 2, буква г) от Първа директива 89/104 трябва да се тълкуват така, че дадена марка, заявена без намерение да се използва във връзка със стоките и услугите, обхванати от регистрацията, представлява недобросъвестност по смисъла на тези разпоредби, ако заявителят е имал намерение или да уврежда, по начин несъответстващ на честните практики, интересите на трети страни или да получа, без дори да са цели конкретна трета страна, изключително право за цели, различни от тези, които попадат във функцията на марката. Когато липсата на намерение за използване на марката в съответствие с основните й функции се отнася само за определени стоки или услуги, посочени в заявката, тази заявка представлява недобросъвестност само доколкото се отнася до тези конкретни стоки или услуги.

3. Първа директива 89/104 трябва да се тълкува като не забланяваща разпоредба от националното законодателство, според която заявителят за регистрация на марка трябва да заяви, че марката се използва по отношение на стоките и услугите, по отношение на които е искана регистрацията или че има добросъвестно намерение тя да бъде използвана, доколкото нарушението на такова задължение само по себе си не представлява основание за недействителност на марката.

Tiffany спечели казус срещу британски гражданин със същото име

През 2018 година собственикът на малка британска компания Tiffany Parmar решава да заяви национална марка "Cotswold Lashes by Tiffany" за класове 3 (козметика), 41 (услуги за образование и красота) и 44 (хигиенни и козметични услуги).

Американската компания Tiffany подава опозиция срещу тази марка на база фамилия от по-ранни марки Tiffany в класове 3, 14, 41, както и наличие на марка с репутация, с оглед използването на бранда в страната от 1868г. насам.

Патентното ведомство на Великобритания потвърждава опозицията и отказва регистрацията на заявената марка.

Според ведомството наличието на думата Tiffany е достатъчно за да причини потенциално объркване в потребителите относно произхода на стоките.

Претенцията за репутацията на марката е оставена без разглеждане, тъй като посочените от Tiffany стоки за които важи тази репутация са достатъчно различни от стоките на заявената марка.

Казусът е показателен за това, че регистрацията на лични имена, като търговски марки може да бъде трудна, ако тези имена съвпадат с вече известна и наложена търговска марка.