Европейските патенти ще важат и на територията на Мароко - European patents will have effect on the territory of Morocco

Мароко подписа споразумение с Европейското патентно ведомство с което европейските патенти вече ще бъдат законово признати и на територията на Мароко.

Считано от 01.03.2015 всеки, който заявява европейски патент ще може да иска неговото признаване и на територията на Мароко.

Повече информация може да откриете тук.

English version

Marocco signed an Agreement with the European patent office by which all European patents will have legal effect on the territory of the country.

Since 01.03.2015 everyone who applied for European patent will be able to request legal protection on the territory of Marocco.

More information here.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. 9 патента в битка за годишната награда "Изобретател на годината" в България. За повече информация тук. 

2.  Холандия: Апелативният съд се произнесе във връзка с продажбата на е-книги втора ръка.

За повече информация тук.

3. TM5 ID List – Представяне на инструмент за търсене. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. 9 patents in the battle for the annual prize "Inventor of the Year" in Bulgaria. For more information here.

 2. Netherlands: The Court of Appeal ruled in connection with the sale of second hand e-books . For more information here.

3. TM5 ID List - Presentation of search tool. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

Изчерпване на авторски права и продажба в интернет - Exhaustion of copyrights and sales on Internet

Европейският съд излезе с решение по дело C‑419/13 Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright. Делото касае следното:

Pictoright е нидерландска организация за колективно управление на авторски права, която защитава интересите на членуващите в нея титуляри на авторски права. Въз основа на споразумения с чуждестранни организации със същия предмет на дейност Pictoright защитава в Нидерландия също интересите на чуждестранни художници и на техните наследници. На Pictoright е възложено да управлява авторските права от името на титулярите, по-специално като издава лицензи и като противодейства срещу нарушенията на тези права.

Чрез уебсайта си Allposters търгува с постери и други художествени репродукции на известни художници, авторските права върху които се управляват от Pictoright. Allposters предлага на своите клиенти по-специално репродукции под формата на постери, рамкирани постери и постери върху дърво или върху платно за рисуване. За да се изработи последният продукт, първо върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. Allposters квалифицира този процес и неговия резултат като „пренасяне върху платно“.

Pictoright възразява срещу продажбата на пренесените изображения върху платно, възпроизвеждащи закриляни с авторски права произведения, без съгласието на неговите клиенти, титуляри на авторските права, и като заплашва Allposters с предприемането на съдебни действия, иска тази дейност да бъде преустановена.

Тъй като Allposters отказва да се съобрази с това искане, Pictoright предявява иск срещу него пред Rechtbank Roermond (Районен съд Рурмонд), като претендира преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските и неимуществените права на техните титуляри.

С решение от 22 септември 2010 г. Rechtbank Roermond отхвърля този иск. Поради това Pictoright обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос), който отменя посоченото съдебно решение с решение от 3 януари 2012 г. и уважава голяма част от исканията на Pictoright.

Според последния съд продажбата на постер или на платно, върху които е възпроизведено художествено произведение, представлява публикуване по смисъла на нидерландското право. В действителност от решението на Hoge Raad der Nederlanden от 19 януари 1979 г. по дело (NJ 1979/412, Poortvliet) следвало, че е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Закона за авторското право, ако копие, пуснатото на пазара от титуляря на правото, се разпространява публично под друга форма, доколкото в резултат на това лицето, което търгува с тази нова форма на това копие, разполага с нови възможности да го използва (наричана по-нататък „съдебната практика по делото Poortvliet“). Тъй като установява, че хартиените постери, продавани със съгласието на титулярите на авторските права, претърпявали съществено изменение, вследствие на което на Allposters се предлагали нови възможности да използва съответните копия, доколкото това изменение позволявало на Allposters да ги продава на практика на по-високи цени и да се насочи към различна целева група, Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch приема, че търгуването с пренесените върху платно изображения съставлява публикуване, което е забранено съгласно националното право, и отхвърля доводите на Allposters, изведени от изчерпването на правото на разпространение.

Allposters подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва по-специално относимостта на съдебната практика по делото Poortvliet, както и начина, по който се тълкуват понятията за изчерпване и за публикуване, които според него били хармонизирани в рамките на Съюза. Според Allposters при разпространението на дадено произведение, инкорпорирано в даден материален обект, независимо дали той е пуснат в продажба от титуляря на авторското право или с негово съгласие, е налице изчерпване на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2, от Директива 2001/29. Евентуалното последващо изменение на този обект не би имало никакви последици върху изчерпването на правото на разпространение. Pictoright посочва обаче, че тъй като правото на преработка все още не е хармонизирано в рамките на уредбата на авторските права в правото на Съюза, съдебната практика по делото Poortvliet остава валидна или най-малкото в съответствие с правото на Съюза.

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Урежда ли член 4 от Директива 2001/29 въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в ЕИП от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената ѝ форма?

2) a) При положителен отговор на първия въпрос, в този случай обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?

б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат в този случай, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение не препятства или не прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?

в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, според който не може да се твърди, че е налице изчерпване само поради обстоятелството, че препродаващото лице е изменило форма на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet, NJ 1979/412)?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

English version

The European Court ruled in Case C-419/13 Art & Allposters International BV against Stichting Pictoright. The case concerns the following:

Pictoright is a Netherlands copyright collecting society which looks after the interests of copyright owners affiliated to it. It also safeguards, in the Netherlands, the interests of foreign artists and their heirs on the basis of agreements concluded with foreign entities with the same purpose. Pictoright is mandated to exploit copyright on behalf of the rightholders in particular by licensing and by taking action against infringements of that copyright.

Allposters, through its websites, markets posters and other reproductions depicting the works of famous painters, which are covered by the copyright exploited by Pictoright. Among other products, Allposters offers its clients reproductions in the form of posters, framed posters, posters on wood and images on canvases. In order to produce an image on canvas, a synthetic coating (laminate) is first applied to a paper poster depicting the chosen work. Next, the image on the poster is transferred from the paper to a canvas by means of a chemical process. Finally, that canvas is stretched over a wooden frame. The image of the work disappears from the paper backing during the process. Allposters refers to both it and its result as ‘canvas transfer’.

Pictoright opposed the sale of canvas transfers reproducing works protected by copyright without the consent of its clients, the holders of that copyright, calling on Allposters to cease that activity and threatening legal proceedings.

As Allposters refused to respond to that request, Pictoright brought an action against it before the Rechtbank Roermond (Roermond District Court) seeking that it be ordered to cease all infringement, direct or indirect, of the rightholders’ copyright and moral rights.

By decision of 22 September 2010, the Rechtbank Roermond dismissed that action. Pictoright then appealed against that decision before the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch (Regional Court of Appeal, ’s-Hertogenbosch) which, by judgment of 3 January 2012, annulled the decision and upheld most of Pictoright’s claims.

In the latter court’s view, the sale of a poster or canvas which reproduces an artistic work constitutes a publication within the meaning of Netherlands law. It followed from the judgment of the Hoge Raad der Nederlanden of 19 January 1979 (NJ 1979/412, Poortvliet) that there is a new publication, within the meaning of Article 12 of the Law on copyright, where the copy of a work placed on the market by the rightholder is distributed to the public under another form, to the extent that whoever markets that new form of that copy has new opportunities for exploitation (‘the Poortvliet doctrine’). Taking the view that the paper poster, marketed with the copyright holder’s consent, underwent a major alteration offering Allposters new opportunities for exploitation, in so far as that alteration allows it to charge higher prices and to target a different group, the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch found that the marketing of canvas transfers constituted a publication which was prohibited under national law and rejected Allposters’ argument that the distribution right had been exhausted.

Allposters brought an appeal in cassation before the referring court. It challenges inter alia the relevance of the Poortvliet doctrine and the interpretation given to the concepts of ‘exhaustion’ and ‘publication’, which, it submits, are harmonised within the European Union. Allposters considers that there is exhaustion of the distribution right, within the meaning of Article 4(2) of Directive 2001/29, upon distribution of a work incorporated into a tangible object if it has been offered for sale by the copyright holder or with his consent. Any subsequent alteration to that object has no impact on exhaustion of the distribution right. Pictoright maintains, on the other hand, that, in the absence of harmonisation of the adaptation right in EU law in the field of copyright, the Poortvliet doctrine remains valid or is at least in compliance with EU law.

In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

(1) Does Article 4 of Directive 2001/29 govern the answer to the question whether the distribution right of the copyright holder may be exercised with regard to the reproduction of a copyright-protected work which has been sold and delivered within the [EEA] by or with the consent of the rightholder in the case where that reproduction had subsequently undergone an alteration in respect of its form and is again brought into circulation in that form?

(2) (a)   If the answer to Question 1 is in the affirmative, does the fact that there has been an alteration as referred to in Question 1 have any bearing on the answer to the question whether exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29] is hindered or interrupted?

(b) If the answer to Question 2(a) is in the affirmative, what criteria should then be applied in order to determine whether an alteration exists in respect of the form of the reproduction which hinders or interrupts exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29]?

(c) Do those criteria leave room for the criterion developed in Netherlands national law to the effect that there is no longer any question of exhaustion on the sole ground that the reseller has given the reproductions a different form and has disseminated them among the public in that form (judgment of the Hoge Raad of 19 January 1979 in Poortvliet, NJ 1979/412)?’

The Court decision:

Article 4(2) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the rule of exhaustion of the distribution right set out in Article 4(2) of Directive 2001/29 does not apply in a situation where a reproduction of a protected work, after having been marketed in the European Union with the copyright holder’s consent, has undergone an alteration of its medium, such as the transfer of that reproduction from a paper poster onto a canvas, and is placed on the market again in its new form.

Марки, шум и прахосмукачки - Trademarks, noise and vacuum cleaners

Европейският съд излезе с решение по дело T‑11/14, Grundig Multimedia AG v Office for Harmonisation in the Internal Market . Случаят касае опит за регистрация на европейска марка PIANISSIMO за различни машини включително и прахосмукачки.

OHIM отказва регистрацията на абсолютни основания. На италиански думата PIANO означава безшумен. Поради това марката е неотличителна и описателна за посочените стоки.

Съдът потвърждава това решение. Потребителите биха разбрали марката, като промоционален термин при продажбата на прахосмукачки. Фактът че думата PIANISSIMO означава и - много бавен - не е меродавен в случая.

Източник: IP Kat.

English version

The European Court ruled in Case T‑11/14, Grundig Multimedia AG v Office for Harmonisation in the Internal Market. It concerns an attempt for registration of a Community trademark PIANISSIMO for different machines including vacuum cleaners.

OHIM rejected the registration on the absolute ground for refusal. The word PIANO means noiseless in Italian. Because of this the mark is devoid of any distinctive character for the above mention products.

The Court upheld the decision. The consumers could perceived this mark as a promotional word taking into account the vacuum cleaner's characteristics. The fact that PIANISSIMO means also - very slow - in Italian is irrelevant for this case.

Source: IP Kat.

Нова база данни на WIPO - Global Design Database - WIPO's new Global Design Database

WIPO въведе в експлоатация нова база данни. Тя се нарича Global Design Database и дава достъп до заявени и регистрирани промишлени дизайни в различни държави по света.

Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO launched a new database called Global Design Database which offers access to applications and registrations for industrial designs in different countries around the world.

More information can be found here.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. EPO е получило рекордните 273 000 заявки за патенти през 2014 г., ръст с около 3%. За повече информация тук.

2. Африканска организация за интелектуална собственост (OAPI) се присъедини към TMclass. За повече информация тук.  

3.  Куба, ром и географските означения. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. EPO has received a record 273,000 patent applications in 2014, an increase of about 3%. For more information here.

2. African Intellectual Property Organization (OAPI) joined TMclass. For more information here.

3. Cuba, rum and geographical indications. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

Използване на електронни бази данни - решение на Европейския съд - Use of e-databases - a decision of the European court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑30/14  Ryanair Ltd срещу  PR Aviation BV. Делото касае следното:

PR Aviation поддържа интернет страница, на която потребителите могат да търсят данни за полети на нискотарифни авиокомпании, да сравняват цени и да резервират полети, като за последната операция се плаща комисиона. PR Aviation получава необходимите за отговора на всяко отделно запитване данни по автоматизиран път, и по-специално от масив от данни, свързан с достъпната и за потребителите интернет страница на Ryanair.

Достъпът до посочената интернет страница предполага, че нейният посетител приема прилагането на общите условия на Ryanair, като „маркира“ съответната кутийка. Към момента на осъществяване на разглежданите в главното производство факти посочените условия съдържат следните клаузи:

2. Изключителна дистрибуция. Тази интернет страница и телефонният център на Ryanair са изключителните дистрибутори на услугите на Ryanair. Ryanair.com е единствената интернет страница, която има право да продава места за полетите на Ryanair. Ryanair не разрешава на други страници да продават места за неговите полети, независимо дали става въпрос за резервации на самостоятелни места или на пакетни почивки (package). […]

3. Разрешено използване. Вие може да използвате тази интернет страница само за следните частни, нетърговски цели: i) разглеждане на тази интернет страница, ii) извършване на резервации, iii) проверка/промяна на резервации, iv) проверка на информация за час на кацане и излитане, v) онлайн регистрация, vi) отваряне на други интернет страници чрез връзки, които се намират на тази интернет страница, vii) използване на други функции, които може да се намерят на тази интернет страница.

Използването на автоматизирани системи или софтуер за извличането на данни от тази интернет страница или от интернет страница www.bookryanair.com за търговски цели („screen scraping“) е забранено, с изключение на случаите, когато трети лица са сключили направо с Ryanair писмено лицензионно споразумение, което дава на съответното трето лице достъп до информацията на Ryanair за цените, полетите и полетните разписания, и то само за сравняване на цените“.

Като се позовава на Директива 96/9, на Закона за базите данни, както и на Aw, Ryanair твърди, че PR Aviation е нарушило правата му върху неговия масив от данни и че е действало в нарушение на общите условия за използване на неговата интернет страница, въпреки че ги е приело. Ryanair иска PR Aviation да бъде осъдено да се въздържа от всякакво нарушение на неговите права под страх от имуществена санкция, както и да му заплати обезщетение.

С решение от 28 юли 2010 г. Rechtbank Utrecht (Районен съд Утрехт) отхвърля искането на Ryanair, доколкото то се основава на нарушение на Директива 96/9 и на Закона за базите данни. За сметка на това съдът уважава искането в частта му, която се основава на Aw, и осъжда PR Aviation да се въздържа от всякакво нарушение на авторските права на Ryanair върху полетните му данни, както и да обезщети последното за претърпените вреди.

PR Aviation подава въззивна жалба срещу това решение. Ryanair подава насрещна жалба срещу решението, в която оспорва становището на Rechtbank Utrecht, че не може да се ползва от закрилата, предвидена в Директива 96/9 и в Закона за базите данни.

С решение от 13 март 2012 г. Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) отменя решението на Rechtbank Utrecht и отхвърля насрещната жалба на Ryanair.

Що се отнася до авторското право, Gerechtshof постановява по същество, че дори да се приеме, че публикуваната от Ryanair дигитална информация попада под закрилата на писмените произведения („geschriftenbescherming“) по смисъла на член 10, параграф 1, точка 1 от Aw, PR Aviation не е нарушило правата на Ryanair, тъй като неговото поведение съответства на нормалното използване по смисъла на член 24а, параграф 1 от Aw, което следователно е законосъобразно, на интернет страницата на Ryanair. Той добавя, че предвидената в общите условия на Ryanair забрана за ползване на интернет страницата на последното за търговски цели не може да промени направения по-горе извод, като се има предвид по-специално член 24а, параграф 3 от Aw, който съответства на член 15 от Директива 96/9.

Що се отнася до правото sui generis, Gerechtshof te Amsterdam приема, че Ryanair не е доказало наличието на „съществена инвестиция“ при създаването на своя масив от данни по смисъла на Директива 96/9 и на Закона за базите данни.

Ryanair подава жалба срещу решението на Gerechtshof te Amsterdam до Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). В подкрепа на жалбата си то посочва едно-единствено основание, което се състои от две части.

В първата част от това основание Ryanair оспорва становището на апелативната инстанция, че не може да се ползва от закрилата на писмените произведения по смисъла на член 10, параграф 1, точка 1 от Aw.

В това отношение запитващата юрисдикция счита обаче, че за целите на авторскоправната закрила няма други критерии освен този за оригиналност. Подчертавайки, че съгласно решението на Gerechtshof te Amsterdam масивът от данни на Ryanair не отговаря на този критерий, тя стига до заключението, че тази част от изтъкнатото от Ryanair основание не може да доведе до касиране на посоченото решение.

В рамките на втората част от основанието на жалбата, изложено при условията на евентуалност, Ryanair твърди по същество, че Gerechtshof te Amsterdam погрешно е приел, че неспазването от PR Aviation на наложената му договорна забрана да извлича данни от базата на Ryanair за търговски цели, без да е сключило писмено лицензионно споразумение с последното дружество, не представлява неизпълнение на задължения от негова страна.

В това отношение запитващата юрисдикция си задава въпроса дали приложното поле на Директива 96/9 обхваща базите данни, които не се закрилят нито от авторското право въз основа на глава ІІ от Директивата, нито от право sui generis въз основа на глава III от същата директива, и оттам дали ограниченията на свободата на договаряне, които следват от член 6, параграф 1 и членове 8 и 15 от Директивата, се прилагат и за такива бази данни.

При това положение Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Действието на Директива [96/9] обхваща ли и онлайн бази данни, които не се закрилят нито от авторското право въз основа на глава II от Директивата, нито от правото sui generis въз основа на глава III [от тази директива], и то в смисъл, че свободата да се използват такива бази данни не може, в приложение (независимо дали по аналогия или не) на член 6, параграф 1 и член 8 във връзка с член 15 от Директива [96/9], да бъде ограничавана с договор?“.

Решението на съда:

Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложима към база данни, която не се закриля нито от авторското право, нито от правото sui generis въз основа на тази директива, така че член 6, параграф 1 и членове 8 и 15 от Директивата не са пречка създателят на такава база данни да установи договорни ограничения за използването ѝ от трети лица, без да се засяга приложимото национално право.

English version

The European court ruled in case C‑30/14  Ryanair Ltd vs.  PR Aviation BV.The case concerns the following:

PR Aviation operates a website on which consumers can search through the flight data of low-cost air companies, compare prices and, on payment of commission, book a flight. It obtains the necessary data to respond to an individual query by automated means, inter alia, from a dataset linked to the Ryanair website also accessible to consumers.

Access to that website presupposes that the visitor to the site accepts the application of Ryanair’s general terms and conditions by ticking a box to that effect. At the material time, those conditions contained the following clauses:

2.Exclusive distribution. This website and the Ryanair call centre are the exclusive distributors of Ryanair services. Ryanair.com is the only website authorised to sell Ryanair flights. Ryanair does not authorise other websites to sell its flights, whether on their own or as part of a package. …

3.Permitted use. You are not permitted to use this website other than for the following, private, non-commercial purposes: (i) viewing this website; (ii) making bookings; (iii) reviewing/changing bookings; (iv) checking arrival/departure information; (v) performing online check-in; (vi) transferring to other websites through links provided on this website; and (vii) making use of other facilities that may be provided on the website.

The use of automated systems or software to extract data from this website or www.bookryanair.com for commercial purposes, (‘screen scraping’) is prohibited unless the third party has directly concluded a written licence agreement with Ryanair in which permits it access to Ryanair’s price, flight and timetable information for the sole purpose of price comparison.’

Relying on Directive 96/9, the Database Law and the Aw, Ryanair claimed that PR Aviation had infringed its rights relating to its data set and that it had acted contrary to the terms and condition of use of its website which the latter had accepted. It sought an order against PR Aviation to refrain from any infringement of its rights, on pain of a financial penalty and for PR Aviation to pay damages.

By judgment of 28 July 2010, the Rechtbank Utrecht (Local Court, Utrecht) dismissed Ryanair’s claim in so far as it was based on an infringement of Directive 96/9 and the Database Law. However, it accepted the application in so far as it was based on the Aw and ordered PR Aviation to refrain from any infringement of Ryanair’s copyright in respect of its flight data and to pay compensation for the harm suffered.

PR Aviation brought an appeal against that judgment. Ryanair brought a cross appeal challenging the assessment of the Rechtbank Utrecht, according to which it is not entitled to the protection provided for by Directive 96/9 and the Database Law.

By judgment of 13 March 2012, the Gerechtshof te Amsterdam (Court of Appeal, Amsterdam) set aside the judgment of the Rechtbank Utrecht and dismissed Ryanair’s cross appeal.

In essence, it held, as regards copyright, that even assuming the digital information made public by Ryanair were covered by the protection of written materials (‘geschriftenbeschering’), for the purpose of Article 10(1)(1) of the Aw, PR Aviation had not infringed Ryanair’s rights, given that its conduct corresponded to normal, within the meaning of Article 24a(1) of the Aw, and therefore legitimate use of the Ryanair website. It added that the prohibition in Ryanair’s terms and conditions on using its website for commercial purposes was not capable of invalidating the previous finding, taking account, in particular, of Article 24a(3) of the Aw, which corresponds to Article 15 of Directive 96/9.

As regards the sui generis right, the Gerechtshof te Amsterdam held that Ryanair had not established the existence of ‘substantial investment’ in the creation of its data set, within the meaning of Directive 96/9 and the Database Law.

Ryanair has appealed against the judgment of the Gerechtshof te Amsterdam before the Hoge Raad der Nederlanden (Netherlands Supreme Court). In support of its appeal, it relies on a single ground of appeal which consists of two parts.

In the first part of that ground of appeal, Ryanair criticises the assessment of the court of appeal, according to which it is not entitled to the protection of written materials for the purposes of Article 10(1)(1) of the Aw.

In that connection, the referring court takes the view that no criterion other than that of originality is effective for the purposes of protection by copyright. Observing that it follows from the judgment of the Gerechtshof te Amsterdam that Ryanair’s data set does not satisfy that criterion, it concludes that that part of the ground of appeal relied on by Ryanair cannot result in the judgment being set aside.

In the second part of its ground of appeal, pleaded in the alternative, Ryanair claims, essentially, that the Gerechtshof te Amsterdam wrongly held that the fact that PR Aviation had ignored the contractual prohibition preventing it from extracting data from Ryanair’s database for commercial purposes without having concluded a written licence agreement with Ryanair did not constitute an infringement on its part.

In that connection, the referring court asks whether the scope of Directive 96/9 covers databases which are not protected either under Chapter II thereof by copyright or under Chapter III by the sui generis right and, if, therefore, the limits on contractual freedom which result from Articles 6(1), 8 and 15 of that directive also apply to such databases.

In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:

‘Does the operation of [Directive 96/9] also extend to online databases which are not protected by copyright on the basis of Chapter II of [that directive], and also not by a sui generis right on the basis of Chapter III, in the sense that the freedom to use such databases through the (whether or not analogous) application of Article[s] 6(1) and 8 in conjunction with Article 15 [of Directive 96/9], may not be limited contractually?’

The Court's decision:

Directive 96/9/EC of the European Parliament and of the Council of 11 March 1996 on the legal protection of databases must be interpreted as meaning that it is not applicable to a database which is not protected either by copyright or by the sui generis right under that directive, so that Articles 6(1), 8 and 15 of that directive do not preclude the author of such a database from laying down contractual limitations on its use by third parties, without prejudice to the applicable national law.

Дизайн на обувки във Франция, съдебни дела и някой тънкости - Shoe's design, lawsuits and some minutest details

JIPLP публикува интересна статия на Richard Milchior касаеща съдебно дело за авторски права върху обувки във Франция.

Mr Rautureau създава през 1982 година дизайн на обувки под марката POM D’API. През 2003 година авторът създава нов дизайн наречен ROCK PERFECTO.

През 2004 година Mr Rautureau продава всичките си дизайни на компанията Rautureau Apple Shoe, която започва да ги използва. Трансферът е удостоверен с декларация пред френския съд.

Rautureau Apple Shoe завежда съдебно дело срещу Sonia Rykie, която продава обувки със сходен дизайн на този на ROCK PERFECTO.

Според  Sonia Rykie, обаче този дизайн не е нов и оригинален, тъй като има известни подобни дизайни на обувки от 50-те и 60-те години на 20в. Освен това авторството на Mr Rautureau е оспорено.

Според съда предоставените декларации и публикации не доказват, факта че именно Mr Rautureau е автор на въпросните дизайни.

Относно оригиналността на дизайна на обувките, съда приема, че той е оригинален. При неговото създаване са комбинирани различни елементи от дизайни на други обувки, но получената комбинация е плод на авторски труд и е оригинална.

По отношение на претендираното нарушение на авторски права обаче, съдъб приема, че такова не е налице поради факта, че дизайна използван от Sonia Rykie не е идентичен на този на Rautureau Apple Shoe.

Делото показва практиката относно доказване на авторство и оригиналност на произведения във Франция. Очевидно е необходимо внимателно окомплектоване на доказателства в момента на създаване на дизайните, които в последствие да могат да послужат при подобни съдебни дела.

Източник JIPLP.

English version

JIPLP published and interesting article by Richard Milchior about a lawsuit on copyright of shoe's design in France.

Mr Rautureau created in 1982 a shoe's design used under brand POM D’API. He added new design called ROCK PERFECTO in 2003. After that he sold both designs to the Rautureau Apple Shoe company which has used them until now.

This company accused Sonia Rykie of copyright infringement because she sells shoes with similar design.

In return, Sonia Rykie claimed that Mr Rautureau's is not the real author and that his designs are not original because some similar designs had already existed in 1950s/60s.

According to the court all submitted  affidavits and publications by Rautureau Apple Shoe were not sufficient to prove that Mr Rautureau was the real author of above mention designs. The court accepted, however, that the designs are original because they are produced through creative combination of already existing design elements.

At length the court ruled that there is no copyright infringement because Mr Rautureau's design are not identical to those of Sonia Rykie.

This decision shows how important is for every author to collect proper evidences for its authorship in France. 

Source: JIPLP.

Chanel заведе съдебно ново дело в САЩ - Chanel field a new lawsuit in US

Модната компания Chanel старитара съдебно дело срещу Shop Jeen в Ню Йорк. Делото е основано на обвинения за нарушаване на права на интелектуална собственост във връзка с марки и дизайни на Chanel. Според компанията Shop Jeen разпространява различни калъфи представляващи формата на парфюми на Chanel. Това е предпоставка за въвеждане на потребителите в заблуждение, че посочените аксесоари са одобрени от компанията или че се произвеждат с нейно съгласие.

Chanel иска обезщетение в размер на 2 милиона долара за всеки продукт нарушаващ техните права.

Източник: WIPR.

English version

The fashion company Chanel field a lawsuit against Shop Jeen in New York. The case concerns an accusation of intellectual property infringement refer to trademarks and designs owned by Chanel. According to the company Shop Jeen sells different phone cases which have designs identical to those possessed by Chanel. This could be serious prerequisite for confusion among the consumers that these products are produced and selling with the permission of Chanel.

The company seeks compensation to the amount of 2 million dollars for every infringing product.

Source: WIPR.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. САЩ: Нашата патентна система е провалена, почти всяко патентовано изобретение никога не започва да се използва. За повече информация тук.

2. European Copyright Society призовава за реформа и унифициране на европейското законодателство в областта на авторското право. За повече информация тук.

3. Ръст в регистрацията на .EU домейни. Пълният отчет на EURid, може да се види на тук. 

 Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. USA: Our patent system is failed, almost any patented invention never began to be used. For more information here.

2. European Copyright Society calls for reform and unification of European legislation in the field of copyright. For more information here.

3. Growth in EU domain name registrations. The full text of the EURid report can be found here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

 

Нов вид марки и предизвикателствата пред техният маркетинг и защита - New kind of marks and the challenges to their marketing and protection

WIPR публикува много интересна статия касаеща оформящият се нов вид марки, така наречените "Fluid trademarks".

Най-общо това са марки, които се използват в многообразие от визии и представяния. Добър пример в това отношение е логото на Google, което често се трасформира по различни поводи, като празници, годишнини и тн.

Този вид използване на марката добавя нов маркетингов ефект, който има множество положителни страни но който поставя и серия от предизвикателства при управлението на бранда.

От друга страна самата защита на такива марки може да бъде доста сложна. Причината за това е във факта, че те използват постоянно променящи се визии и форми.

Обобщено заклирата може да се търси на основа на законодателството за търговски марки, промишлен дизайн, авторско право.

Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPR published very interesting article on one new kind of trademarks so called "Fluid trademarks".

Overall this are marks using and presented in different images and visions. A good example in this regard is the Google's logo which often is change in case of celebrations, anniversary and so on.

This new brand usage gives new marketing effect which has a variety of positive sides but put some questions concerning brand management.

On the other hand trademark protection itself could be very complex. The reason for that is that this brands change so many times.

To sum up the protection of such marks can be base on trademark, design and copyright legislation.

For more information here.

MARS защити дизайнът и марката си за храни за животни в Белгия - MARS protect its design and mark for pet foods in Belgium

Търговският съд на Брюксел излезе с решение по съдебно дело относно нарушаване на Х - образна форма на храна на животни предлагана от MARS.

Компанията атакува друга белгийска фирма, която предлага храни за животни в същата форма.

Според съда марката на MARS е отличителна. Освен това съдът приема за валиден и дизайн за същата форма притежаван от компанията.

Обвинената компания твърди, че дизайна на продукта е невалиден, тъй като изпълнява техническа функция, която се изразява в невъзможността на пръчките да се търкалят при консумация от животните.  Това е отхвърлено от съда.

Според решението на съда дизайна на формата на храната е валиден поради факта, че в случая има голяма свобода относно оформянето на храни за животни.

Повече информация може да откриете тук.

Източник Marques Class 46.

English version

The Commercial court in Brussels ruled in case on infringement of "X"-shaped chew food sticks for dogs, offered by MARS.

The company accused another Belgium competitor for infringement of its X stick mark and design.

According to the Court the MARS' X trademark is distinctive. Moreover the Court accepts that the MARS' X stick design is valid too.

Accused company asserted that the design is not valid because perform technical function by preventing the sticks from rolling away.

The Court ruled that this designs is absolutely valid because there was a high degree of freedom when designing chew sticks and that the parties’ designs did not produce a different overall impression on the ‘informed user’. 

More information here.

Source: Marques Class 46.

Русия и Ирландия се присъединиха към Design View - Russia and Ireland join Design View

Патентните ведомства на Русия и Ирландия се присъединиха към общата база данни за дизайни Design View. По този начин към базата данни бяха добавени нови 2000 ирландски дизайни и около 55 000 руски. Общият брой на достъпните дизайни през Design View вече е над 3,6 милионна.

Източник: Marques Class 46.

English version

The Patent Offices of Russian Federation and Ireland joined the common database for designs Design View. In this way new 2000 Irish designs and about 55 000 Russian were added to the database, which now gives access to more than 3,6 million designs.

Source: Marques Class 46.

IKEA постигна споразумение относно използване на марката си - IKEA reaches an agreement regarding its trademark usage

Jules Yap е създателка на сайта ikeahackers.net, който предоставя информация и снимков материал относно поправени или модифицирани мебили закупени от IKEA.

Сайтът е създаден без разрешението на компанията поради което последната изпраща предупредително писмо до Jules Yap с искане за преустановяване използването на марката на компанията.

След осъществена среща между двете страни обаче е постигнато споразумение, според което Jules Yap ще продължи да използва марката IKEA стига по този начин да не се уронва доброто име и репутация на компанията и нейните продукти.

Това е пример за интересна стратегия относно защита на стойността на една известна марка.

Класическият вариант за това е водене на съдебно дело за преустановяване на използването и налагане на имуществени санкции.

В случая обаче IP политиката на IKEA е значително по-гъвкава. Подписаното споразумение решава проблема с използването на марката, тъй като чрез него се дава официално разрешение на ползвателя да я използва. Това обаче става при определени условия - опазване на рапутацията на марката, компанията и нейните продукти.

По този начин IKEA гарантира стабилността на защитата на интелектуалната си собственост, като в същото време промотира и разширява използването на бранда си в интернет простраството, което води до увеличаване на разпознаваемостта на марката сред потребителите.

Прилагането на подобен тип стратегии обаче изисква добро познаване на въпросните касаещи интелектуалната собственост в една компания и не на последно място налична IP политика, която да се прилага последователно.

Източник: TBO.

English version

Jules Yap is a founder of ikeahackers.net, a web site for sharing of information regarding repaired or modified IKEA's furniture. In this site every consumer can submit pictures or information about such IKEA items.

The founder hasn't got any permission by IKEA for this usage of the brand.

The company sent a cease-and-desist letter but after one meeting with Jules Yap an agreement has been reached. According to it Jules Yap will continue to use the IKEA brand only if this does not bring harm or damage to the brand.

The traditional way to solve such kind of issues is to launch a law suit. In the particular case IKEA's IP policy is much more flexible. They use the agreement to protect its trademark, the way in which it is using, so overall they protect brand's reputation and equity. On the other hand they allowed this usage which extends the online recognition of the brand and its distinguishness among consumers.

Execution of such policies requires good understanding of all issues related to intellectual property matters in the relevant company and last but not least existing of strong IP policy consistently accomplishing .

Source TBO.

Черна гора се присъедини към TM Class - Montenegro joins TM Class

Marques Class 46 съобщава за присъединяването на Патентното ведомство на Черна гора към общата база данни за класификация на стоки и услуги TM Class.

По този начин достъпните езици в базата данни стават 31, с което се улeснява значително заявяването на търговски марки в Европа.

Източник: Marques Class 46 и  Jelena Jankovic (PETOSEVIC's IP News Eastern Europe).

English version

Marques Class 46 reports about accession of Montenegro's Patent Office to the databases for classification of goods and services TM Class. In this way accessible languages in the databases became 31 which significantly facilitates  filling of new trademarks in Europe.

Source: Marques Class 46 and  Jelena Jankovic (PETOSEVIC's IP News Eastern Europe).

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! - HAPPY NEW YEAR!

Intellectual Property Planet ви пожелава честита нова 2015 година!

Желаем ви много здраве, щастие и успехи.

English version

Intellectual Property Planet wishes you a happy new 2015!
We wish you good health, happiness and success.