Lidl спечели спор относно домейна lidl-de.website

Международната верига хранителни магазини Lidl спечели спор пред Арбитражния център на WIPO относно домейн lidl-de.website.

Казусът касае регистриран през 2021 домейн lidl-de.website от страна на физическо лице. Домейнът е бил неактивен през повечето време с изключение на период в който е показвал информация касаеща Lidl с пренасочване към трети сайтове.

Немската компания стартира процедура за преустановяване ползването на домейна от страна на физическото лице и неговия трансфер към компанията.

За да бъде успешна подобна процедура сe изисква комулативното наличие на следните фактори:

• Името на домейна е идентично или объркващо сходно  на търговска марка или марка за услуга, върху която жалбоподателят има права; и
• Ответникът няма права или законни интереси по отношение на домейна; и
• Домейнът е регистриран и се използва недобросъвестно.

Lidl посочват наличието на множество по-ранни марки, като:

• Немска марка No. 2006134 for LIDL registered on 11 November, 1991;
• Немска марка No. 30009606 for LIDL registered on 9 March, 2000;
• Европейска марка No. 001779784 for logo registered on 12 November, 2001;
• Европейска марка No. 001778679 for LIDL registered on 22 August, 2002;
• Европейска марка No. 013192752 for logo registered on 27 February, 2015;
• Международна марка No. 748064 for LIDL registered on 26 July, 2000;
• Международна марка No. 974355 for LIDL registered on 9 May, 2008;

WIPO приема, че домейнът е объркващо сходен на регистрираните марки, тъй като те са включени изцяло в неговия състав. Eлементите .de и .website за генерични и описателни и не допринасят за разграничаването на знаците.

Според Арбитража заявителят на домейна няма законнен интерес да го ползва, тъй като той асоциира с бизнеса и географския произход на компанията Lidl.

WIPO приема, че домейнът е регистриран недобросъвестно, тъй като заявителят е знаел за бизнеса на Lidl и се е опитвал да се възползва от неговата репутация и разпознаваемост.

Поради това домейнът е трансфериран към Lidl.

Източник: WIPO.

Нова база данни за географски означения от цял свят

Marques Class 46 съобщава новината за нова база данни за търсене на географски означения предоставена от EUIPO.

GIView е база от налични над 5000 географски означения от цял свят. Те могат да бъдат търсени, както по тяхното наименование, така и по страна. Резултатите могат да бъдат видяни, като лист или като карта на света с отбелязване на държавите, където географските означения за защитени.

Повече информация може да откриете във видеото по-долу.

Европейският съюз се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Европейския съюз към Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход. Спогодбата влиза в сила считано от 26.02.2020.

Тази спогодба позволява регистрация на географски означения в различни старни членки на базата на една заявка. С присъединяването на ЕС към нея, всеки притежател на европейско наименования за произход ще може да кандидатства за международно такова използвайки механизмите на WIPO.

За повече информация тук.

Търговските преговори между Автралия и ЕС се сблъскаха с проблема за географските означения

Както е известно към настоящия момент Европейският съюз и Австралия са в преговори за сключване на търговско споразумение по аналогия с тези сключени с Канада и Япония.

В тази връзка на поредните преговори между страните в Камбера, европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Phil Hogan изказа своите опасения за евентуален провел на преговорите.

Причината за това е спорът за признаване защитата на европейските географски означение на територията на Австралия.

Проблемът в това отношение е че от десетилетия местни производители използват найменования, като Prosecco и Feta за маркетирането на своите продукти свободно.

Едно от изискванията на Европейският съюз за сключване на подобни сделки, обаче, е признаването на валидността на европейските географските означения, което цели защита интересите на европейските производители на традиционни продукти.

При подобни ситуации обикновенно се стига до компромис, като се дава гратисен период на местните производители след който те трябва да преустановят използавнето на означенията, или евентуално да ги видоизменят добавяйки произведено в съответната страна.

Източник: The Sydney Morning Herald.

Вкусът на храните не може да бъде обект на авторско право според Европейският съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑310/17 Levola Hengelo BV срещу Smilde Foods BV, което най-общо касае въпросът дали вкус на хранителни продукти може да бъде обект на авторско право. Предисторията е:

Heksenkaas, или Heks’nkaas (наричано по-нататък „Heksenkaas“), е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.

На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.

От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.

Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд, Нидерландия).

След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Gelderland (Районен съд, Гелдерланд) да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.

С решение от 10 юни 2015 г. Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.

 Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.

Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия), Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.

Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Cour de cassation (Касационен съд, Франция) категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.

При тези условия Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) а)      Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:

б)Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?

г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?

2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):

а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?

б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?

в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?

г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.

McDonald’s спечели съдебно дело пред Европейския съд

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T-518/13, което касае заличаване на регистрирана европейска марка MACCOFFEE от компания от Сингапур за храни и напитки. McDonald’s атакува тази марка на база фамилия от известни марки McFISH, McTOAST, McMUFFIN, McRIB, McFLURRY, CHICKEN McNUGGETS, McCHICKEN, EGG McMUFFIN, McFEAST, BIG MAC, PITAMAC и McDonald’s.

Европейският съд заличава марката поради факта, че тя се състой от частицата MAC и неотличителната дума COFFEE, поради което има голяма вероятност потребителите да свържат марката с останалите марки от фамилията на McDonald’s, част от които също комбинират тази частица с описателни думи.

Според съда: 

"В случая в точка 90 от обжалваното решение апелативният състав е стигнал до извода, че съответните потребители са тези, които имат отношение към обхванатите от оспорената марка стоки, а именно широкият кръг потребители в Съюза, проявяващ средно равнище на внимание. Освен това в точка 108 от обжалваното решение апелативният състав е стигнал до извода, че е надлежно доказано, че използването без основателна причина на оспорената марка би довело до неоснователно извличане на полза от репутацията на марката „McDONALD’S“. Всъщност, както е видно от точки 102—108 от същото решение, апелативният състав е приел, че има голяма вероятност оспорената марка да следва примера на марката „McDONALD’S“ с цел възползване от нейната привлекателност, репутация и престиж, както и с цел използване без финансова компенсация на положените от встъпилата страна търговски усилия за създаването и поддържането на образа на марката „McDONALD’S“. Според апелативния състав съвкупността от фактори в случая позволява всъщност да се стигне до извода, че съответните потребители или съществена част от тях могат да направят мислено връзка между конфликтните марки, доколкото виждайки оспорената марка, поставена върху продукти, тясно свързани с тези на встъпилата страна, те могат да бъдат привлечени от обстоятелството, че тази марка има практически същата представка и възпроизвежда същата структура като марката „McDONALD’S“ и да свържат посочената марка със семейството от марки „Mc“, в основата на което е марката „McDONALD’S“."

"Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че апелативният състав не е имал основание да констатира в обжалваното решение значителната репутация на представката „mc“, съчетана с наименованието на елемент от меню или на хранителен продукт, по отношение на ресторантьорските услуги за бързо хранене и продуктите, съдържащи се в менюто на заведенията за бързо хранене, следва да се отбележи, че това оплакване е отхвърлено в точка 63 по-горе. Апелативният състав има основание да направи извода, че значителната репутация на марката „McDONALD’S“ обхваща характерните елементи на семейството от марки „Mc“, без да е необходимо да се проверява, както поддържа жалбоподателят, дали всяка от съставляващите посоченото семейство марки е марка с репутация."

Източник: Marques Class 46.

Словенски мед защитен, като географско означение в ЕС - Slovenian honey protected as a geographical indication in the EU

Европейската комисия публикува решение 751/2013 за регистрацията на Kraški med     ( натурален мед произведен в Словения), като географско означение на територията на ЕС.
Това е 17 регистрирано географско означение от Словения.

English version

The European Commission issued a decision 751/2013 on the registration of Kraški med (a natural honey producing in Slovenia) as a geographical indication for the territory of  EU.
This is a 17 registered geographical indication of Slovenia.