Intellectual property planet ви пожелава приятно изкарване на предстоящите празници.
Весели празници!
четвъртък, 23 декември 2021 г.
сряда, 22 декември 2021 г.
Square не успя да регистрира CASH APP, като европейска марка
Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑211/20 Square, Inc. срещу EUIPO.
Американската финтех компания Square, Inc., която наскоро се преименува на Block Inc, заявява следната комбинирана европейска марка за клас 36 - Electronic transfer of financial instruments for others:
EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания: Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 въз основа на това, че знакът: i) няма отличителен характер; и/или (ii) е потенциално описателен за заявените стоки.
Според ведомството целевата публика е както специализирана (финансови специалисти), така и неспециализирана (обикновенни потребители), които са достатъчно добре информирани и наблюдателни във връзка с посочените услуги.
Имайки предвид елементите на марката и думите CASH APP, е много вероятно потребителите да приемат, че става дума за приложение за трансфер на пари, а не за отличителен търговски знак.
Решението е обжалвано. Според Square, EUIPO не е направило коректен анализ на знака концентрирайки се само върху отделните му елементи. Освен това думите в знака били разбираеми само за част от потребителите. В допълнение същата марка била регистрирана вече във Великобритания.
Съдът отхвърля аргументите на американската компания и потвърждава решението на EUIPO. Според съда ведомството правилно е оценило марката, като неотличителна и описателна за посочените услуги в клас 36.
Съдът напомня, че е достатъчно марката да има описателно значение само на един от езиците в ЕС за да бъде отказана.
Фактът, че същата марка е регистрирана във Великобритания е ирелевантен, тъй като европейското законодателство е независимо още повече в светлината на Брекзит.
Този казус е показателен за брандинг стратегиите на компаниите по света. Square е една от големите финтех компании в света и въпреки това изборът на бранд за приложението й е леко странен, тъй като действително въпросната марка е неотличителна. Подобни словосъчетания и визуални елементи се използват от множество конкуренти.
понеделник, 20 декември 2021 г.
MONET DESIGN не може да бъде търговска марка в Япония поради асоциация с CLAUDE MONET
Интересен казус от Япония за конфликт между марки на основата на име и репутация на известна личност.
Казусът касае заявка за следната комбинирана марка съдържаща словна част MONET DESIGN за класове 16, 20, 25, 27, 35, 41, 42, и 45:
Срещу тази заявка е подадена опозиция от френската организация ACADEMIE DES BEAUX-ARTS притежател на словна международна марка “CLAUDE MONET”.
Основанието е чл. 4(1)(vii) от Закона за търговските марки в Япония, който забранява регистрацията на всяка марка, която може да причини вреда на обществения интерес и да наруши реда на лоялна конкуренция. В това число попада е регистрацията на имена на известни исторически личности.
Според Патентното ведомство на страната потребителите биха направили директна връзка между думата MONET и името на известния френски художник.
Организацията притежател на марката управлява активно наследството на художника, което представлява съществена културна ценност за цяла Франция.
С оглед на това ведомството потвърждава опозицията.
Източник: Masaki Mikami - Marks IP Law Firm.
сряда, 15 декември 2021 г.
Monster Energy не успя да докаже използване на един продукт за два Ницки класа пред Европейския съд
Интересен казус пред Общия съд на Европейския съюз получи своето решение наскоро.
Обединените дела T-758/20 и T-759/20 касаят опит на Frito Lay да отмени поради неизползване европейска марка ‘MONSTER’ № 009492158 за класове 5, 29, 30 и 33 притежание на Monster Energy.
Според компанията притежател на марката, тя е използвана едновременно за два класа 30 и 32. Причината за това твърдение е че компанията предлага своя продукт X-PRESSO MONSTER, който комбинирал характеристиките на кафе напитка от клас 30 и енергийна напитка от клас 32.
В своето решение Общият съд потвърждава основното правило, че един краен продукт може да се класифицира, като цяло само в един клас от Ницката класификация.
Според съда макар продуктът да комбинира вкус на кафе по своята същност той е само енергийна напитка. Доводът на Monster Energy, че някои потребители купуват продукта разглеждайки го, като кафе напитка е отхвърлен.
Другият довод на компанията, че напитката е съставен продукт също е отхвърлен. Съставен продукт е само този, който се продава, като цяло но съставните му части могат да имат самостоятелна пазарна стойност. В случая обаче съдът приема, че крайната напитка е завършен хомогеннен продукт, чиято единствена цел е да бъде енергийна напитка с вкус на кафе.
С оглед на това жалбата на Monster Energy е отхвърлена.
понеделник, 13 декември 2021 г.
Сони загуби GT надпревара за своя марка в ЕС
Европейският съд излезе с решение по дело T‑463/20, Sony Interactive Entertainment Europe Ltd и Wai Leong Wong, което оценява ролята на стилизираните словни елементи при сравнение на търговски марки.
През 2017 година г-н Wai Leong Wong подава заявка за словна европейска марка GT RACING за клас 18 - „Кожа и имитация на кожа и изделия от тези материали (които не са включени в други класове), а именно кожени чанти, калъфи, чанти, раници, портфейли, портмонета, багажи и куфари; чанти; Спортни чанти; куфари и пътни чанти; калъфи за суета; чанти, раници и раници; Портфейли, калъфи за ключове, портмонета и чанти; калъфи за кредитни карти, калъфи за визитни карти; чанти, чанти за бутилки, чанти за плочи, чанти за книги; дамски чанти; пазарски чанти; калъфи, багаж и куфари, уикенд чанти; куфарчета; чадъри и бастуни; чадъри за голф; части, принадлежности и аксесоари за всички горепосочени стоки.
Срещу тази марка е подадена опозиция от SONY на основание серия от по-ранни марки:
- Фигуративна европейска марка No 820738 за класове 9, 16, 28:
- Комбинирана европейска марка No 12340981 за класове 9, 16, 28 и 41:
EUIPO отхвърля опозицията. Според ведомството посочените знаци са несходни на заявения.
Повечето от марките се състоят от напълно различни словни части. По отношение на елемента GT ведомството приема че той не сходен на по-ранната марка No 820738, тъй като няма фонетично, визуално и концептуално сходство. Причината е че по-ранният знак е представен по такъв стилизиран начин при който потребителите трудно биха разпознали директно думата GT. По-вероятно е потребителите да възприемат марката единствено, като фигуративен елемент.
Европейският съд потвърждава това решение.
петък, 10 декември 2021 г.
Малайзия се присъедини към DesignView
Патентното ведомство на Малайзия се присъедини към DesignView, глобалната база данни за промишлени дизайни управлявана от EUIPO.
По този начин нови 39 000 дизайна ще бъдат добавени към базата, която дава достъп до над 18 милиона регистрирани дизайна по цял свят.
сряда, 8 декември 2021 г.
Разходи по възнаграждения за представители по индустрилна собственост - становище на Генералния адвокат на Европейския съд
Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑531/20 NovaText GmbH срещу Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.
Делото касае следната предостиярия:
Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък „Университетът“) предявява пред Областен съд Манхайм, Германия иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.
В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.
На основание член 278, параграф 6 от Граждански процесуален кодекс правният спор е разрешен с писмена спогодба. На 23 май 2017 г. първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.
На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на 50 000 EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.
С определение от 8 декември 2017 г. първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на 10 528,95 EUR. От тази сума 4867,70 EUR са за оказаното от представителя по индустриална собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски(7).
NovaText подава въззивна жалба до Висш областен съд Карлсруе, Германия)за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.
Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:
– тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали „добавена стойност“ спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.
– за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.
– с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от германската конституция.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Федерален върховен съд. След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG(8), посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.
Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебното производство, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:
– на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,
– на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,
– на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.
В този контекст Федерален върховен съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?“.
Становището на Генералния адвокат:
„Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост“.
понеделник, 6 декември 2021 г.
Не всички връзки за обувки могат да бъдат търговски марки в ЕС
Интересен казус от Европа касаещ регистрация на позиционна марка. Австрийската компания Think Schuhwerk GmbH заявява следната позиционна европейска марка с описание - обувки с връзки с червени накрайници:
Технически обхвата на закрила на марката касае именно тези връзки с червени крайща.
EUIPO отказва регистрация на знака на абсолютни основания - липса на присъща отличителност. По правило външният вид на продукт може да бъде търговска марка само ако се различава съществено от външния вид на други подобни продукти.
Според ведомството в конкретния случай това не е така, напротив на пазара има сходни продукти със сходни характеристики. Червените крайща на връзките имат единствено декоративен характер.
Решението е обжалвано пред Общият съд на Европейския съюз, който го потвърждава изцяло.
Според съда отличителността на знака не зависи от това колко е нов или оригинален, а до каква степен се отклонява от съществуващите типични продукти на пазара.
Доводът на заявителя, че всички останали дизайни на връзки за обувки остават на разположение на конкурентите поради което конкретният може да бъде регистриран, също е отхвърлен, като нямащ общо с основанията за отказ.
Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB
сряда, 1 декември 2021 г.
Колко могъщ е силуетът на Мики Маус - казус с търговски марки от Япония
Masaki Mikami съобщава за интересен спор за търговски марки в Япония. Казусът касае следната заявка за комбинирана марка за клас 35 - услуги за търговия на дребно или едро във връзка със захарни изделия, преработени храни и напитки (чай, кафе, какао):
Срещу тази марка е подадена опозиция от американската компания Дисни на основание следната фигуративна марка с претендирана репутация в Япония:
Патентното ведомство отхвърля опозицията макар да приема доводите за наличието на сериозна репутация от страна на по-ранната марка на Дисни.
Според ведомството марките не са сходни във визуално отношение, както поради наличието на словна част в по-късната марка, така и поради факта, че графичната част е обърната надолу.
Фонетично марките са различни, заявената има фонетично възприемане, докато по-ранната няма никакво.
Концептуално марките също са различни, заявената има словна част, докато графичната част на по-ранната не извиква конкретно значение.
Поради тези причини ведомството приеме, че не е налице нужното сходство между знаците, което да доведе до объркване на потребителите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)