Lego се замеси в съдебно дело за дизайн на яке в САЩ

Авторското право е едно от основните права на интелектуална собственост, което обаче предполага сложни съдебни битки в случай на конфликт.

Един подобен казус са оформя около практиката на LEGO да използва персонажи и истории от филми и сериали при разработката на конструктори за деца.

В случая компанията използва визия на кожено яке, известно като “Concannon Jacket”, носено от Antoni Porowski в риалити шоуто Queer Eye на Netflix, за изработка на визия на играчка.

James Concannon  е артиста създал дизайна на якето, като той дава разрешение на Netflix за използването на този дизайн в реалити шоуто.

Според него, LEGO използват неправомерно сходна визия на това яке за своите играчки “Queer Eye – The Fab 5 Loft” базирани на образите от риалити шоуто на Netflix.

Според компанията обаче, те имат право да използват този дизайн, тъй като са получили лиценнзия от Netflix на база разрешението дадено от самия артист за използване на въпросното яке.

Предстой да научим, как ще се развие този казус.

Според законодателството в САЩ, дизайнът на дрехи, като цяло не е обект на авторско право с изключение на отделни елементи от тях, които могат да бъдат оригинални произведения.

С оглед на това в случая казусът ще се концентрира не върху дизайнът на якето, като цяло, а върху отделните негови елементи, които могат да са обект на права.

Източник: Source: SS Rana & Co - Ananyaa Banerjee and Nitika Sinha for Lexology.

Честит световен ден на интелектуалната собственост!

Днес всички работещи в сферата на интелектуалната собственост отбелязват световният ден на интелектуалната собственост. Тази година WIPO посвещава този ден на ролята на младежта за развитие на иновациите. 

За повече информация тук.

JUST EGG не може да бъде европейска марка за заместители на яйца

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус със заявена от американската компания Eat Just, Inc. европейска марка JUST EGG за следните стоки:

- клас 29 - заместител на яйца на растителна основа; течен заместител на яйцата; преработена храна на растителна основа.

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7(1)(g) от EUTMR във връзка с член 7(2), EUTMR.

Според ведомството английско говорящите потребители в ЕС ще възприемат марката, като "Просто, Само Яйца".

От друга страна посочените в заявката стоки касаят заместители на яйца. С оглед на това е възможно потребителите да бъдат заблудени относно характеристиките на стоките обозначавани с марката приемайки, че те съдържат яйца поради смисълът, който знакът комуникира.

Апелативният борд потвърждава това решение в неговата цялост.

Казусът показва колко важно е прецизирането на значението на една марка във връзка с посочените в нейната заявка стоки. Ако между двете има конфликт, който да породи заблуда в потребителското съзнание, марката може да бъде отказана.

Източник: Alicante News.

Нарушаване на права върху дизайн на BMW и правоприлагане в ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑421/20 Acacia Srl срещу Bayerische Motoren Werke AG, което касае накратко определяне на територията за правоприлагане при нарушаване на права върху промишлен дизайн на Общността. 

Казусът има следната предистория:

Acacia е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги разпространява в редица държави членки.

Тъй като смята, че разпространяването на определени джанти в Германия от страна на Acacia представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, BMW предявява иск за нарушение пред посочен от Федерална република Германия съд за промишлените дизайни на Общността. Този съд приема, че е компетентен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. В качеството си на ответник Acacia поддържа, че за спорните джанти се прилага член 110 от този регламент и поради това не е налице нарушение.

Посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение, разпорежда преустановяване на нарушението и въз основа на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 прилага германското право по отношение на т.нар. „допълнителни“ искания на BMW — за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Въз основа на правилата, предвидени в това национално право, въпросните искания са уважени в основната им част.

Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва наличието на нарушение и освен това смята, че по отношение на допълнителните искания на BMW е приложимо италианското право.

Запитващата юрисдикция констатира, че в настоящия случай компетентността на посочените от Федерална република Германия съдилища за промишлените дизайни на Общността произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение.

Тя обаче се съмнява кое национално право е приложимо по отношение на допълнителните искания на BMW. Тя отбелязва, че изходът на спора ще зависи в известна степен от този въпрос, тъй като нормите на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право.

Посочената юрисдикция смята, че член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) може би налага извод, че в случая е приложимо италианското право. В това отношение тя констатира, че вредоносният факт е настъпил в Италия, тъй като от територията на тази държава членка спорните продукти са доставяни в Германия.

Същевременно обсъжданите в главното производство продукти, предмет на нарушението, са продавани в Германия и за тази цел за тях са публикувани реклами в интернет, насочени към потребителите, които се намират на територията на тази държава членка.

При тези обстоятелства Висш областен съд Дюселдорф, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението допълнителни искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) за целите на определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението допълнителни искания съгласно член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет, и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и то включително когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?“.

Решение на съда:

Член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.

Съхраняване на съдържание в облака за лични нужди може да изисква компенсационно възнаграждение - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑433/20 Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH срещу Strato AG.

Накратко казусът касае въпросът дали сървъри предлагащи облачно пространство за съхраняване на съдържание трябва да бъдат включени в схемите за авторскоправни компенсации на авторите на съдържание.

Делото има следната предистория:

Austro-Mechana е дружество за колективно управление на авторски права, което от свое име, но в качеството на довереник, в интерес и за сметка на носителите на авторските права, упражнява по-специално законоустановените права на възнаграждението, дължимо по силата на член 42b, параграф 1 от Закона за авторското право в редакцията му, приложима към спора по главното производство.

Търговския съд Виена, Австрия с искане за представяне на счетоводни отчети, както и за заплащане на възнаграждение за „информационни носители от всякакъв вид“, поради това че Strato престира на своите бизнес и частни клиенти услуга, известна под наименованието „HiDrive“, с която им предоставя пространството за съхранение в облак (cloud computing).

Strato оспорва направените искания с мотива, че за компютърните услуги в облак не се дължи никакво възнаграждение. Дружеството потвърждава, че вече е платило в Германия — държавата членка, в която се съхраняват сървърите му — таксата за авторско право, тъй като тази такса е била включена в цената на тези сървъри от техния производител или вносител. То добавя, че ползвателите, намиращи се в Австрия, също вече са платили такса за копиране за лично ползване (наричана по-нататък „таксата за копиране за лично ползване“) върху крайните устройства, необходими за тегленето на съдържание в облак.

С решение от 25 февруари 2020 г. Търговски съд Виена отхвърля исканията на Austro-Mechana, като приема, че Strato не прехвърля информационни носители на своите клиенти, а им предоставя услуга за онлайн съхраняване.

Austro-Mechana обжалва това решение пред Върховен областен съд Виена, Австрия, който, като се позовава на решение от 29 ноември 2017 г., VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:913), отбелязва, че съществува несигурност по въпроса дали съхраняването на съдържание в облак попада в приложното поле на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Върховен областен съд Виена решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?

2) Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):

– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,

–   и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в тази разпоредба израз „възпроизвеждане върху какъвто и да е носител“ обхваща създаването за лични цели на резервни копия на защитени с авторско право произведения върху сървър, в който на разположение на потребител е предоставено пространство за съхранение от доставчика на компютърна услуга в облак.

2)  Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, транспонираща предвиденото в тази разпоредба изключение, която предвижда, че доставчиците на компютърни услуги за съхранение в облак не са длъжни да заплащат справедливо обезщетение за целите на създаването без разрешение на резервни копия на закриляни от авторското право произведения от физически лица, ползватели на тези услуги, за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, стига тази правна уредба да предвижда плащането на справедливо обезщетение в полза на притежателите на права.

Дания с проблеми относно географско означение за сирене Фета

Генералният адвокат на Европейския съд Т. ĆAPETA излезе със становище по Дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Делото касае следната предистория:

Делото касае защитата на географското означение „Feta“ и неговото правоприлагане на територията на Дания.

По настоящото дело Европейската комисия предявява иск, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент № 1151/2012(3), като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ върху сирене, произвеждано в Дания и предназначено за износ в трети държави. Комисията твърди също, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС сам по себе си или във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент № 1151/2012.

„Feta“ е вид сирене, което традиционно се произвежда от овче или овче и козе мляко в някои части на Гърция. От значение за настоящото дело е, че от 2002 г. наименованието „Feta“ е регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП) съгласно правото на Съюза(5).

Съгласно Регламент № 1151/2012 регистрацията на наименованието „Feta“ като ЗНП означава, че то може да се използва само за сирене, което е с произход от посочения географски район в Гърция и отговаря на продуктовата спецификация в Регламент № 1829/2002.

Член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на регистрирани ЗНП на тяхна територия. Комисията, подкрепена от Република Гърция и Република Кипър, твърди, че Кралство Дания е нарушило това задължение, като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ за сирене, което е произведено в Дания и е предназначено за износ в трети държави.

Кралство Дания не отрича, че не предотвратява и не спира производителите на негова територия да използват наименованието „Feta“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети държави. То обаче счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не обхваща износа за трети държави. Следователно според него използването на наименованието „Feta“ за сирене, произведено в Дания, но предназначено само за износ за пазарите на трети държави, където наименованието „Feta“ не е защитено въз основа на международно споразумение, не представлява нарушение на Регламент № 1151/2012. Ето защо фактът, че не се предотвратява или спира използването на наименованието „Feta“ за изнасяно сирене, не съставлявал нарушение на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, тъй като от тази разпоредба не произтичало такова задължение.

По същество основният спор между страните по настоящото дело е за това дали приложимото право на Съюза забранява използването на наименованието „Feta“ за изнасяни за трети държави продукти, които не са произведени в съответствие с продуктовата спецификация на „Feta“ като регистрирано ЗНП.

Следва да бъде ясно, че спорът не се отнася до компетентността на Съюза. Кралство Дания не твърди, че Съюзът не е компетентен да приема законодателни актове, с които да забрани използването на наименованието „Feta“ за изнасяни продукти. То само твърди, че съгласно действащото законодателство законодателят на Съюза не е избрал да забрани такова използване.

Следователно по настоящото дело Съдът трябва да тълкува приложното поле на Регламент № 1151/2012. Предпоставка за това е да се разбере какви са основната причина и цел на закрилата на географските означения, и по-точно на ЗНП, така както са предвидени от законодателя на Съюза. По това дело се повдигат и някои важни въпроси относно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени срещу държавите членки.

Становището на Генералния адвокат:

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

1)  да обяви, че като не е предотвратило или спряло използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни,

2) да отхвърли иска в останалата му част,

3) да осъди Европейската комисия и Кралство Дания да понесат направените от тях съдебни разноски и

4)  да осъди Република Гърция и Република Кипър да понесат направените от тях съдебни разноски.

Чили се присъедини към Мадриския протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Чили към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки, който влиза в сила за страната от 04.07.2022г.

След тази дата страната ще може да бъде посочване в международни заявки за марки, което ще улесни значително заявители от други страни, които искат да имат регистрирана марка в Чили.

Zara не успя да се възползва от Брекзит при казус със своя европейска марка

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑467/20, Inditex срещу EUIPO.

През 2010 година Inditex заявява европейска марка ZARA за класове 29, 30, 31, 32, 35, 43.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Ffauf Italia SpA на основание по-ранни марки ZARA и LE DELIZIE ZARA, част от които марки във Великобритания, за класове 29 и 30.

Казусът се проточва десет години, при което Inditex обжалва решението на EUIPO пред Общия съд, като твърди, че част от по-ранните марки трябва да отпаднат с оглед на това, че Великобритания не е част от ЕС към момента на обжалването.

Общият съд отхвърля този аргумент, като потвърждава че посочените по-ранни права трябва да се разглеждат към момента на възникване на казуса през 2010, а не към момента на неговото обжалване през 2020.

Това решение затвърждава възможността казуси започнали преди Брекзит да бъдат приключени на база цитирани към момента на тяхното възникване права независимо от последващото напускане на ЕС от Великобритания.

Wonder Woman загуби спор срещу Wonder Mum във Великобритания

Съдът във Великобритания излезе с решение по интересен казус свързан с популярния персонаж от комиксите Wonder Woman.

През 2019 година Unilever подават заявка за марка WONDER MUM за клас 3 - сапуни; парфюмерия; етерични масла; дезодоранти и антиперспиранти; продукти за грижа за косата.

Срещу тази заявка е подадена отопоция от DC Comics притежател на по-ранна марка WONDER WOMAN с претендирана репутация на територията на Великобритания.

Опозицията е отхвърлена от Патентното ведомство, което е потвърдено и от съда при обжалването.

Ведомството приема, че марките са сходни в ниска степен от концептуална гледна точка, което не е достатъчно за да се приеме възможност за объркване на потребителите.

Доказателствата предоставени от DC за наличие на репутация на марката им са приети за недостатъчни. Фактът че компанията е посочила WONDER WOMAN, като един от най-известните комикс персонажи в света не е достатъчен сам по себе си за да се приеме, че репутацията на марката е доказана на територията на Великобритания.

Приложената информация за глобалните приходи от продажби на стоки и услуги свързани с WONDER WOMAN са определени, като неубедителни, тъй като не е ясно каква част от тях касаят Великобритания конкретно.

Друг основен проблем е факта, че няма достатъчно доказателства, които да покажат, че WONDER WOMAN е приемана от потребителите, като търговска марка, а не просто като персонаж от комикси. Това е важно тъй като един знак може да претендира статус на търговска марка само ако може да посочи конкретен търговски произход на съответните стоки и услуги.

От тази гледна точка фактът че персонажът WONDER WOMAN е популярен сред хората по света не е достатъчно условие за да се приеме, че той представлява търговска марка.

Претенцията за недобросъвестно заявяване на по-късната марка също са отхвърлени, тъй като не са предоставени достатъчно данни за мърчандайзинг използването на по-ранната марка от DC на територията на страната.

Казусът показва нагледно колко трудно може да бъде правоприлагането на права върху търговски марки за персонажи. Такива персонажи трябва да бъдат реално използвани във връзка със стоки и услуги в качеството им на марки, а не на художествени произведения.

Източник: IPKAT.