Европейският съд излезе с решение по съединени дела
C‑682/18 и C‑683/18 Frank Peterson срещу Google LLC и Elsevier Inc. срещу Cyando AG.
Делата касаят накратко въпросът касаещ отговорността на оператори на съдържание, като Youtube във връзка с нарушаване на авторски права. Казусите имат следната предистория:
По дело C‑682/18
Г‑н Peterson е музикален продуцент и твърди, че е собственик на дружеството Nemo Studios.
На 20 май 1996 г. дружеството Nemo Studio Frank Peterson сключва с артистката изпълнителка Sarah Brightman договор за изключителното право на използване в целия свят на звуко- и видеозаписи на нейните изпълнения. През 2005 г. към договора е сключено допълнително споразумение. На 1 септември 2000 г. г‑н Peterson сключва от свое име и от името на дружеството Nemo Studios лицензионно споразумение с Capitol Records Inc. за изключителните права на дистрибуция на записите и изпълненията на Sarah Brightman от Capitol Records.
През ноември 2008 г. на пазара е пуснат албумът „A Winter Symphony“ с интерпретирани от изпълнителката произведения. На 4 ноември 2008 г. Sarah Brightman започва турне, наречено „Symphony Tour“, по време на което изпълнява записаните в албума произведения.
На 6 и 7 ноември 2008 г. произведения от този албум и лични концертни записи от турнето са достъпни на интернет платформата YouTube и са свързани с неподвижни и с подвижни изображения. С писмо от 7 ноември 2008 г. г‑н Peterson, който в подкрепа на искането си представя моментни снимки на екрана, предназначени да докажат изтъкнатите от него факти, се обръща към Google Germany и иска от него, както и от Google да направят изявления, че се задължават да преустановят нарушението, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция. След това Google Germany се обръща към YouTube, което с помощта на изпратените от г‑н Peterson снимки на екран ръчно издирва интернет адресите (URL) на разглежданите видеоклипове и блокира достъпа до тях. Страните в главното производство спорят относно обхвата на това блокиране на достъпа.
На 19 ноември 2008 г. на платформата YouTube отново има възможност за достъп до звукозаписи на изпълненията на артистката изпълнителка, като те са свързани с неподвижни и подвижни изображения.
Вследствие на това г‑н Peterson предявява пред Областен съд Хамбург, Германия иск срещу Google и YouTube за преустановяване на нарушение, за предоставяне на информация и за установяване на задължението им да заплатят обезщетение за вреди. В подкрепа на иска си той се позовава на собствените си права като продуцент на албума „A Winter Symphony“, както и на собствените си права и на права, произтичащи от правата на изпълнителката, свързани с изпълнението на произведения, съдържащи се в посочения албум, който е реализиран с неговото творческо участие в качеството му на продуцент и хорист. Освен това по отношение на концертните записи от турнето „Symphony Tour“ той изтъква, че е композитор и автор на текстовете на различни произведения от албума. Също така в качеството си на издател той притежавал производни на авторските права по отношение на различни музикални произведения.
С решение от 3 септември 2010 г. сезираната юрисдикция уважава иска в частта относно три музикални произведения и го отхвърля в останалата му част.
Г‑н Peterson и ответниците в главното производство обжалват това решение пред Висш областен съд Хамбург, Германия. Г‑н Peterson иска да се забрани на ответниците в главното производство да предоставят на публично разположение в синхронизиран вид или във вид, който по друг начин е свързан със съдържание на трети лица, или с рекламна цел, дванадесет звукозаписа или изпълнения, съдържащи се в продуцирания от него албум „A Winter Symphony“ на изпълнителката Sarah Brightman, както и дванадесет композирани от него музикални произведения от концертите в рамките на турнето „Symphony Tour“, или — при условията на евентуалност — да дават възможност на трети лица да предоставят по този начин на публично разположение съответните произведения. Освен това той иска да му се предостави информация относно незаконните действия и относно оборота или печалбата, реализирани благодарение на тези действия. Той иска също YouTube да бъде осъдено да заплати обезщетение за вреди, а Google да бъде осъдено да върне придобитото без основание. При условията на евентуалност той иска да получи информация относно потребителите на интернет платформата YouTube, които са качили въпросните творби, използвайки псевдоним.
С решение от 1 юли 2015 г. Висш областен съд Хамбург изменя частично решението, постановено в първоинстанционното производство, и осъжда ответниците в главното производство да не дават възможност на трети лица по отношение на седем музикални произведения да предоставят на публично разположение в синхронизиран вид или във вид, който по друг начин е свързан със съдържание на трети лица, или с рекламна цел звукозаписи или изпълнения на артистката изпълнителка от албума „A Winter Symphony“. Освен това той осъжда ответниците в главното производство да посочат имената и пощенските адреси на потребителите на платформата, качили на нея музикалните произведения, използвайки псевдоним, или, при липса на пощенски адрес — електронния адрес на тези потребители. Въззивният съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част като частично недопустима и частично неоснователна.
Що се отнася до седемте музикални произведения от албума „A Winter Symphony“, въззивният съд приема, че правата на г‑н Peterson са били нарушени, тъй като тези произведения са били качени без разрешение на платформата за споделяне на видеоклипове на YouTube и са свързани с анимирани изображения, като филми, взети от рекламния видеоклип на изпълнителката. Той приема, че YouTube не носи отговорност за тези нарушения в качеството си на извършител или съучастник, тъй като не играло активна роля при създаването или качването на спорното съдържание на платформата и не е присвоило това чуждо съдържание. Освен това, тъй като не било запознато с конкретните нарушения, то нямало необходимия умисъл, за да носи отговорност като съучастник. YouTube обаче било отговорно като „лице, което допринася за извършването на нарушението, тъй като не изпълнило задълженията си за поведение. Така, що се отнася до посочените произведения, въпреки че му били сигнализирани незаконни действия във връзка с тях, то не отстранило незабавно оспореното съдържание, нито блокирало достъпа до него.
Що се отнася до концертните записи от турнето „Symphony Tour“, YouTube обаче не нарушило никакво задължение за поведение. Видеоклиповете, които съдържат посочените музикални произведения, наистина били незаконно качени от трети лица на платформата за споделяне на видеоклипове. YouTube обаче не било информирано в достатъчна степен за тези нарушения или извършило своевременно необходимото блокиране на достъпа до въпросното съдържание, или не можело да бъде упреквано, че не е изпълнило задължението незабавно да блокира това съдържание.
Федерален върховен съд, Германия допуска ревизионата жалба срещу решението на въззивния съд, като ограничава нейния обхват до исканията, обявени за допустими от въззивния съд. В ревизионната си жалба г‑н Peterson продължава да поддържа своите искания, доколкото те са отхвърлени като неоснователни от въззивния съд. В ревизионната си жалба ответниците в главното производство молят искът да бъде отхвърлен в неговата цялост.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че основателността на жалбата на г‑н Peterson зависи, на първо място, от обстоятелството дали поведението на YouTube в спора по главното производство представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за авторското право. Тя счита, че това би могло да е така само по отношение на седемте музикални произведения от албума „A Winter Symphony“, които YouTube не е отстранило или блокирало незабавно, въпреки че е било уведомено за установения от въззивния съд факт, че тези произведения са били незаконно предоставени на публично разположение чрез платформата му.
Всъщност, като поддържа платформата си, YouTube не изпълнявало ключова роля по смисъла на практиката на Съда, която е необходима, за да може поведението му да се квалифицира като акт на разгласяване, ако, след като му е станало известно предоставянето на публично разположение на съдържание, което нарушава авторското право, то го отстранява или незабавно блокира достъпа до него. За да може да се приеме, че YouTube изпълнява такава роля, било необходимо то напълно да съзнава последиците от поведението си, и по-специално липсата на разрешение от носителя на правата. Тъй като обаче качването на видеоклипове ставало автоматично, YouTube не знаело за предоставянето на публично разположение на съдържание, нарушаващо авторското право, докато притежателят на правата не го уведоми за това. Запитващата юрисдикция подчертава, че YouTube информира потребителите в общите си условия за използване, а след това и по време на процеса на качване, че им е забранено да нарушават авторското право чрез неговата платформа и предоставя на притежателите на права способи, чрез които те могат да предприемат действия срещу такива нарушения.
Запитващата юрисдикция посочва, че ако разглежданото в главното производство поведение на YouTube не може да се квалифицира като публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за авторското право, е необходимо, на второ място, да се установи дали дейността на оператора на платформа за споделяне на видеоклипове като тази на YouTube попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, така че този оператор може да се ползва от освобождаване от отговорност за съхраняваната на неговата платформа информация. Тази юрисдикция отбелязва, че както е видно от установените от въззивния съд обстоятелства, YouTube не свързвало с реклама видеоклиповете, нарушаващи авторските права на г‑н Peterson. Възниквал обаче въпросът дали, като се имат предвид другите обстоятелства по случая, обобщени в точка 30 от настоящото решение, YouTube все пак е имало активна роля, която е пречка за прилагането на посочената разпоредба.
В случай че ролята на YouTube трябва да се квалифицира като неутрална и поради това дейността му попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, на трето място, възниквал въпросът дали „[действителните] сведения за незаконна дейност или информация“ и „запоз[наването] с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по смисъла на тази разпоредба, трябва да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация. Според запитващата юрисдикция на този въпрос следва да се отговори утвърдително. Всъщност от текста и структурата на посочената разпоредба следвало, че не е достатъчно доставчикът по принцип да е знаел, че услугите му се използват за извършване на някаква незаконна дейност. Следователно нарушението трябвало да бъде конкретно и точно сигнализирано на доставчика, за да може той да го установи, без задълбочена проверка от правна и фактическа страна.
Запитващата юрисдикция посочва, че ако разглежданото в главното производство поведение на YouTube попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, на четвърто място, възниквал и въпросът дали е съвместимо с член 8, параграф 3 от Директивата за авторското право в полза на притежателя на права да може да се постанови съдебна забрана срещу оператор на платформа за споделяне на видеоклипове, чиито услуги са били използвани от трето лице за извършване на нарушение на авторско право или на сродните му права, само ако след уведомяването за явно нарушение на такова право операторът не е предприел незабавни действия, за да отстрани въпросното съдържание или да блокира достъпа до него и за да следи тези нарушения да не се повторят. Според посочената юрисдикция на този въпрос следва да се отговори утвърдително, тъй като от член 14, параграф 1 и от член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия следвало, че в националното право на държавите членки може да се предвиди издаването на съдебна забрана срещу такъв оператор само ако той действително има сведения за незаконната дейност или информация.
В случай че поведението на YouTube не попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, на пето място, възниквал въпросът дали дори при липса на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за авторското право YouTube трябва да се счита за „нарушител“, срещу който, за разлика от „посредника“, може да се предяви не само иск за преустановяване на нарушение, но и иск за обезщетение за вреди и за връщане на получената печалба съгласно членове 11 и 13 от Директивата относно упражняването на права.
Отново в посочената в предходната точка хипотеза и в случай че в това отношение Съдът възприеме становището на запитващата юрисдикция, че YouTube трябвало да се счита за нарушител, на шесто и последно място, възниквал въпросът дали задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение за вреди на основание член 13, параграф 1 от Директивата относно упражняването на права, може да бъде поставено в зависимост от условието той да е действал умишлено както по отношение на собствената си незаконосъобразна дейност, така и по отношение на конкретната незаконна дейност на третото лице.
При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директивата за авторското право] операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със защитено с авторско право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако
– с платформата той реализира приходи от реклама,
– качването е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,
– съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,
– в условията за ползване и в рамките на процеса на качване операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,
– операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,
– операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,
доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или, след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет платформа за споделяне на видеоклипове в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия] сведенията за незаконната дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?
4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:
Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директивата за авторското право] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?
5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директивата относно упражняването на права]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:
Може ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директивата относно упражняването на права] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“.
По дело C‑683/18
Elsevier е международно издателство за специализирана литература и притежава изключителни права на използване върху разглежданите в главното производство произведения.
Cyando поддържа платформата Uploaded за съхраняване и споделяне на файлове, която е достъпна посредством уебсайтовете uploaded.net, uploaded.to и ul.to. Тази платформа предлага на всеки интернет потребител безплатно място за съхраняване, за да качва (upload) файлове, независимо какво е тяхното съдържание. За качването на файлове на посочената платформа е необходимо да се създаде профил — с потребителско име и парола, като се предостави по-специално електронен адрес. Качването от потребител на файл онлайн се извършва автоматично и без предварителен преглед или контрол от страна на Cyando. За всеки качен файл Cyando генерира автоматично хипервръзка за изтегляне (download-link), която позволява пряк достъп до съответния файл, и я съобщава автоматично на качилия файла потребител.
Cyando не предлага нито списък на съдържанието, нито функция за търсене на съхраняваните на неговата платформа файлове. Потребителите обаче могат да споделят в интернет предоставените им от Cyando хипервръзки за изтегляне, по-специално в блогове, форуми, а също и в „съвкупности от хипервръзки“. Посочените съвкупности, предлагани от трети лица, индексират тези връзки, предоставят информация относно съдържанието на файловете, към които препращат посочените връзки и така дават възможност на интернет потребителите да търсят файловете, които желаят да изтеглят. По този начин други интернет потребители могат да получат достъп до файловете, съхранявани на платформата на Cyando.
Изтеглянето (download) на файлове от платформата на Cyando е безплатно. Количеството и скоростта на изтеглянето обаче са ограничени за нерегистрираните потребители, както и за потребителите, които имат безплатен абонамент. Потребителите, които разполагат с платен абонамент, ползват дневен обем за изтегляне от 30 GB, който може да се кумулира до най-много 500 GB без ограничение на скоростта на изтегляне. Те могат да извършват неограничен брой едновременни изтегляния, като не е необходимо да изчакват между отделните изтегляния. Цената на такъв абонамент е между 4,99 EUR за два дни и 99,99 EUR за две години. Cyando плаща на качилите файлове потребители възнаграждение в зависимост от броя на изтеглянията на тези файлове. Така за 1000 изтегляния се изплащат до 40 EUR.
Съгласно общите условия на Cyando на потребителите на платформата му е забранено да нарушават авторското право.
Запитващата юрисдикция посочва, че тази платформа се използва както за законни, така и за нарушаващи авторското право приложения. Cyando е уведомено, че на платформата му са качени над 9500 произведения, за които в нарушение на авторското право хипервръзките за изтегляне са споделени в интернет на около 800 различни сайтове (съвкупности от хипервръзки, блогове, форуми).
По-специално след проучвания, проведени в периода 11—19 декември 2013 г., Elsevier уведомява Cyando с две писма от 10 януари 2014 г. и 17 януари 2014 г., че три произведения, за които има изключителни права на използване, а именно „Gray’s Anatomy for Students“, „Atlas of Human Anatomy“ и „Campbell-Walsh Urology“, могат да се разглеждат като файлове посредством съвкупностите от хипервръзки rehabgate.com, avaxhome.ws и bookarchive.ws.
Elsevier предявява иск срещу Cyando пред Областен съд Мюнхен I, Германия. Elsevier иска по-специално Cyando да бъде осъдено да преустанови нарушението главно в качеството на извършител на нарушенията на авторското право спрямо разглежданите в главното производство произведения, при условията на евентуалност, като съучастник в извършването на тези нарушения и при условията на евентуалност спрямо предходното — в качеството на „лице, което допринася за извършването на нарушението. Elsevier иска също Cyando да бъде осъдено да му предостави определени сведения, както и да му заплати обезщетение за вреди за посочените нарушения.
С решение от 18 март 2016 г. Областен съд Мюнхен I осъжда Cyando да преустанови съучастието си в нарушенията на авторското право спрямо три от разглежданите в главното производство произведения, а именно посочените в писмата от 10 януари 2014 г. и 17 януари 2014 г.
Elsevier и Cyando обжалват това решение пред Висш областен съд, Мюнхен, Германия.
С решение от 2 март 2017 г. въззивният съд изменя решението, постановено в първоинстанционното производство. Посоченият съд осъжда Cyando в качеството му на „лице, което допринася за извършването на нарушението“ за нарушенията на авторското право по отношение на трите произведения, посочени в писмата от 10 януари 2014 г. и 17 януари 2014 г., и отхвърля иска в останалата му част.
Въззивният съд приема по-специално, че Elsevier не може да търси отговорност от Cyando в качеството му на извършител на разглежданите нарушения на авторското право. Всъщност приносът на Cyando се ограничавал до предоставянето на технически средства, позволяващи предоставянето на публично разположение на разглежданите произведения. Поради незнанието за такива нарушения, извършени от потребители на неговата платформа, Cyando не можело да се счита и за техен съучастник. Cyando обаче било длъжно в качеството си на „лице, което допринася за извършването на нарушението“ да преустанови нарушенията на авторското право спрямо трите произведения, посочени в писмата от 10 януари 2014 г. и 17 януари 2014 г. Що се отнася до друго произведение, което е озаглавено „Robbins Basic Pathology“ и също е разглеждано в главното производство, Cyando обаче не нарушило задълженията си за контрол, тъй като това произведение било публикувано отново едва две години и половина след установяването на първото нарушение, породило тези задължения за контрол. Освен това в качеството си на „лице, което допринася за извършването на нарушението“ Cyando не било длъжно да заплати обезщетение за вреди.
В рамките на анализа си въззивният съд по-специално констатира, че чрез организацията на системата си за заплащане, предоставянето на хипервръзки за изтегляне, позволяващи пряк достъп до качените файлове, и възможността за анонимно използване на платформата му Cyando в значителна степен насърчава използването ѝ за незаконни цели. Потребителите, заинтересовани от изтеглянето на файлове, били по-скоро склонни да сключват платен абонамент, който им дава право на привилегирован потребителски профил, когато посредством тази платформа могат да изтеглят защитени с авторско право привлекателни произведения. Cyando подбуждало своите потребители да качват файлове, за които може да се предположи, че често ще бъдат изтеглени, като им плащало възнаграждение за честото изтегляне на качените от тях файлове и им предоставяло участие в приходите, генерирани от привличането на нови потребители. Доколкото това възнаграждение зависи от броя на изтеглянията на даден файл и следователно от привлекателността му за публиката, потребителите били подбуждани да качват защитено с авторско право съдържание, достъпът до което иначе би бил възможен само срещу заплащане. Освен поради обстоятелството че хипервръзките за изтегляне предоставят пряк достъп до качените файлове, извършилите качването потребители имали възможност лесно да споделят тези файлове със заинтересовани от изтеглянето потребители, по-конкретно чрез съвкупности от хипервръзки. На последно място, анонимността при използването на платформата намалявала опасността за потребителите да им се търси отговорност по съдебен ред за извършени нарушения на авторското право.
Макар във въззивната си жалба Elsevier да твърди, че съдържанието, което нарушава авторското право, представлява между 90 % и 96 % от файловете, които могат да бъдат разглеждани на платформата на Cyando, което последното оспорва, въззивният съд обаче не е установил какъв е съответният дял на законното използване на тази платформа и на използването ѝ за незаконни цели.
С допуснатата от Федерален върховен съд, Германия ревизионната жалба, която Cyando иска да бъде отхвърлена, Elsevier продължава да поддържа исканията си.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че основателността на жалбата зависи, на първо място, от обстоятелството дали поведението на оператора на платформа за съхраняване и споделяне на файлове като тази на Cyando представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за авторското право. Тя счита, че можело да се приеме, че Cyando играе ключова роля по смисъла на практиката на Съда, която е необходима, за да може поведението му да се квалифицира като акт на разгласяване. В това отношение запитващата юрисдикция констатира, че Cyando наистина не знае за незаконното предоставяне на защитено съдържание, докато притежателят на правата не го уведоми за това, тъй това съдържание се качва от трети лица. Освен това в условията за ползване на неговата платформа Cyando уведомява потребителите си, че им е забранено да нарушават авторското право чрез нея. На Cyando обаче било известно обстоятелството, че чрез платформата му незаконно се разгласява публично значително по обем защитено съдържание. Освен това Cyando значително увеличавало опасността платформата му да се използва за незаконни цели чрез системата си на заплащане, чрез предоставянето на хипервръзки за изтегляне, позволяващи пряк достъп до качените файлове, и чрез възможността за анонимно използване на платформата му.
В случай че Съдът приемел, че поведението на оператора на платформа за съхраняване и споделяне на файлове като тази на Cyando не представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за авторското право, запитващата юрисдикция по същество поставя същите въпроси като въпроси от втори до шести по дело C‑682/18.
При тези условия Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. a) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директивата за авторското право] оператор [на платформа за съхраняване и споделяне на файлове], чрез която потребители предоставят на публично разположение файлове със защитено с авторско право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако
– качването е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,
– в условията за ползване операторът указва, че не е позволено качването на съдържание, което нарушава авторските права,
– операторът получава доходи от извършването на услугата,
– [платформата] се използва за законни приложения, но операторът има сведения, че в значителен брой случаи е предоставено на разположение и съдържание, с което се нарушават авторски права (повече от 9500 произведения),
– операторът не предлага списък на съдържанието и функция за търсене, но предоставяни на разположение от него хипервръзки за изтегляне на файлове без ограничение се включват от трети лица в съвкупности от хипервръзки в интернет, в които се съдържа информация за съдържанието на файловете и които предоставят възможност за търсене на определено съдържание,
– посредством начина, по който той изплаща възнаграждения за изтеглените файлове в зависимост от търсенето, той насърчава качването на защитено с авторски права съдържание, което иначе може да се придобива от потребителите само срещу заплащане
и
– посредством предоставянето на възможността за анонимно качване на файлове се увеличава вероятността да не се търси отговорност от потребителите за нарушения на авторското право?
б) Променя ли се тази преценка, ако посредством [платформата за съхраняване и споделяне на файлове] се предоставят на разположение предложения, с които се нарушават авторски права, като техният обем е между 90 % и 96 % от общото потребление [на платформата за съхраняване и споделяне на файлове]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператор [на платформа за съхраняване и споделяне на файлове] в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директивата за електронната търговия] сведенията за незаконна дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?
4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:
Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директивата за авторското право] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?
5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства оператор [на платформа за съхраняване и споделяне на файлове] да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директивата относно упражняването на права]?
Решението на съда:
1) Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, не извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на посочената разпоредба, освен ако извън рамките на самото предоставяне на платформата на разположение той допринася за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание в нарушение на авторското право. Такъв е по-специално случаят, когато този оператор има конкретни сведения, че на неговата платформа незаконно е предоставено на разположение защитено съдържание, и не отстрани или блокира незабавно достъпа до него, или когато този оператор, макар да знае или да е трябвало да знае, че по принцип чрез неговата платформа незаконно се предоставя на публично разположение защитено съдържание от нейните потребители, не предприема подходящите технически мерки, които могат да се очакват от полагащ обичайно дължимата грижа оператор в неговото положение, за да се противопостави надеждно и ефикасно на нарушенията на авторското право в тази платформа, или още когато този оператор участва в подбора на защитено съдържание, което незаконно се разгласява публично, предоставя на платформата си средства, специално предназначени за незаконното споделяне на такова съдържание, или съзнателно насърчава споделянето, за което може да свидетелства обстоятелството, че посоченият оператор е възприел икономически модел, поощряващ потребителите на платформата му незаконно да разгласяват публично защитено съдържание в нея.
2) Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността на оператора на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове попада в обхвата на тази разпоредба, при условие че този оператор няма активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира каченото на платформата му съдържание.
Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се изключи съгласно тази разпоредба възможността такъв оператор да се ползва от предвиденото в посочения член 14, параграф 1 освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия на своите потребители във връзка с каченото на платформата му защитено съдържание.
3) Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска по силата на националното право в полза на притежателя на авторско или на сродно право да може да се постанови съдебна забрана срещу посредника, чиято услуга е била използвана от трето лице за нарушаване на правото му, без този посредник да е имал сведения за това по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31, само ако преди започването на съдебното производство посредникът е бил предварително уведомен за нарушението и не е предприел незабавни действия, за да отстрани въпросното съдържание или да блокира достъпа до него и за да гарантира, че тези нарушения няма да се повторят. При прилагането на това условие националните юрисдикции следва обаче да се уверят, че то не води до забавяне на действителното преустановяване на нарушението по такъв начин, че на притежателя на правата се причиняват несъразмерни вреди.
