Германия се присъедини към Сингапурското споразумение - Germany has joined the Singapore agreement

Германия е поредната държава, която се присъединява към Сингапурското споразумение относно защитата на търговските марки.
Споразумението влиза в сила за страната считано от 20.09.2013.
информация на WIPO.

English version

Germany is the latest country which joins the Singapore agreement on the protection of trademarks.
This Agreement shall enter into force for the country on 20/09/2013.
information WIPO.

Великобритания се присъедини към Виенската спогодба - The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland joined the Vienna Agreement

Една новина още от месец юни, когато WIPO информира за присъединяването на Великобритания към Виенската спогодба за образните елементи на марките.

Великобритания е декларирала, че се възползва от предвидената възможност в член 4(5) на Спогодбата. Тя влиза в сила за страната от 11.09.2013.

English version

One news releasde in June, when WIPO informed about the UK's accession to the  Vienna Agreement Establishing an International Classification of the Figurative Elements of Marks. 

The UK has declared that it takes advantagefrom the possibility provided in Article 4 (5) of the Agreement. It shall enter into force for the country on 11/09/2013.

Европейският съд, бутилки за мляко и недобросъвестност - The European Court, milk bottles and bad faith

Европейският съд излезе с решение по дело C‑320/12  Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankenævnet for Patenter og Varemærker преди около един месец.
Делото касае следното:

През 1965 г. Yakult регистрира в Япония като промишлен дизайн или модел пластмасова бутилка за млечна напитка, която впоследствие е регистрирана като марка в Япония и в редица други страни, сред които държави — членки на Европейския съюз.

От 1977 г. Malaysia Dairy произвежда и продава млечна напитка в пластмасова бутилка. След подаване през 1980 г. на заявка Malaysia Dairy регистрира по-конкретно в Малайзия своята пластмасова бутилка.

През 1993 г. Malaysia Dairy и Yakult сключват спогодба, установяваща взаимните им права и задължения във връзка с използването и регистрацията на техните бутилки в определени държави.

Вследствие на подадена през 1995 г. заявка за регистрация Malaysia Dairy регистрира в Дания своята пластмасова бутилка като триизмерна марка.

На 16 октомври 2000 г. Yakult възразява срещу тази регистрация, поради това че Malaysia Dairy е знаело или е трябвало да знае за съществуването в чужбина на по-ранни идентични марки на Yakult към момента на подаване на своята заявка за регистрация по смисъла на член 15, параграф 3, точка 3 от Закона за марките. С решение от 14 юни 2005 г. Patent- og Varemærkestyrelsen (датското Ведомство за патентите и марките) отхвърля претенцията на Yakult, посочвайки по-специално че тъй като Malaysia Dairy е имало регистрирана в Малайзия марка, която то е поискало да регистрира впоследствие в Дания, неговата недобросъвестност не може в случая да се докаже само с обстоятелството, че към момента на подаване на заявката то е знаело за притежаваната от Yakult чуждестранна марка.

Yakult обжалва решението пред комисията по жалбите, която с решение от 16 октомври 2006 г. отменя регистрацията на притежаваната от Malaysia Dairy марка. Комисията по жалбите приема по-конкретно че член 15, параграф 3, точка 3 от Закона за марките трябва да се тълкува в смисъл, че действителната или предполагаема осведоменост за използването в чужбина на дадена марка по смисъла на тази разпоредба е достатъчна да се заключи, че авторът на заявката за регистриране на марката (наричан по-нататък „заявителят“) е недобросъвестен, дори да се предположи, че преди това той е регистрирал тази марка в друга страна.

Malaysia Dairy обжалва решението на комисията по жалбите пред Sø- og Handelsretten (Морски и търговски съд), който с решение от 22 октомври 2009 г. потвърждава решението на комисията по жалбите, посочвайки по-специално че безспорно Malaysia Dairy е знаело за по-ранната марка на Yakult към момента на подаване на своята заявка за регистрация в Дания.

На 4 ноември 2009 г. Malaysia Dairy подава жалба пред Højesteret срещу това решение.

Според запитващата юрисдикция между страните в главното производство има разногласие по въпроса, от една страна, дали понятието за недобросъвестност по смисъла на член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува по един и същи начин в правото на Съюза, и от друга страна, дали е достатъчно, за да се заключи, че заявителят е недобросъвестен по смисъла на тази разпоредба, той да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка.

Предвид тези обстоятелства Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Представлява ли понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] израз на правен стандарт, който може да се изпълва със съдържание в съответствие с националното право, или е понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува еднакво в целия Европейски съюз?

2) Ако понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] е понятие на правото на Съюза, следва ли то да се разбира в смисъл, че би могло да е достатъчно заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка в момента на подаване на заявката, или са налице допълнителни изисквания относно субективното отношение на заявителя, за да може да се откаже извършването на регистрация?

3) Може ли държава членка да избере да въведе специфична защита на чуждестранните марки, която по отношение на изискването за недобросъвестност се отличава от член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…], например чрез въвеждането на специално изискване заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка?“.

Решението на съда е:

1) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „недобросъвестно“ по смисъла на тази разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в Европейския съюз.

2) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на недобросъвестност на автора на заявка за регистрация на марка по смисъла на тази разпоредба, трябва да се вземат предвид всички относими към конкретния случай фактори, които са налице към момента на подаване на заявката за регистрация. Обстоятелството, че авторът на заявката е знаел или е трябвало да знае при подаване на заявката за използването от трето лице в чужбина на марка, която може да се обърка с марката, чието регистриране е поискал, не е достатъчно само по себе си, за да докаже наличието по смисъла на тази разпоредба на недобросъвестност на автора на заявката.

3) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да въвеждат специфичен режим на защита на чуждестранните марки, който е различен от установения от тази разпоредба и се основава на обстоятелството, че авторът на заявката за регистрация на марка е знаел или е трябвало да знае за дадена чуждестранна марка.

English version

The European Court issued judgment in the Case C‑320/12  Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankenævnet for Patenter og Varemærker about one month ago.
The case concerns the following:

In 1965, Yakult obtained, in Japan, the registration as a model or design of a plastic bottle for a milk drink, which was subsequently registered as a trade mark in Japan and a number of other countries, including Member States of the European Union.

Malaysia Dairy has since 1977 produced and marketed a milk drink in a plastic bottle. Following an application filed in 1980, Malaysia Dairy obtained the registration as a trade mark of its similar plastic bottle, inter alia in Malaysia.

In 1993, Malaysia Dairy and Yakult entered into a settlement agreement which laid down their rights and mutual obligations concerning the use and registration of their respective bottles in a number of countries.

Following an application for registration filed in 1995, Malaysia Dairy obtained the registration, in Denmark, of its plastic bottle as a three‑dimensional trade mark.

On 16 October 2000, Yakult opposed that registration, relying on the fact that Malaysia Dairy knew or should have known of the existence, abroad, of identical earlier marks of which Yakult is the proprietor at the time that its application for registration was filed for the purposes of Paragraph 15(3)(3) of the Law on trade marks. By decision of 14 June 2005, the Patent- og Varemærkestyrelsen (the Danish Patent and Trade Mark Office) rejected Yakult’s application, stating inter alia that, since Malaysia Dairy had a mark registered in Malaysia whose registration it subsequently applied for in Denmark, its bad faith could not in the present case be demonstrated by the mere fact that, at the time that it filed its application for registration, it knew of the foreign trade mark of which Yakult is the proprietor.

Yakult contested the decision of 14 June 2005 before the Appeal Board, which, on 16 October 2006, made a decision to cancel the registration of the trade mark of which Malaysia Dairy is the proprietor. The Appeal Board took the view, inter alia, that Article 15(3)(3) of the Law on trade marks must be interpreted as meaning that actual or presumed knowledge of a mark in use abroad for the purposes of that provision is sufficient to establish that the person filing the application for registration of a trade mark (‘the applicant’) is acting in bad faith, even if it can be assumed that the applicant had acquired at an earlier point in time a registration of the mark applied for in another country.

Malaysia Dairy brought an action against the decision of the Appeal Board before the Sø- og Handelsretten (Maritime and Commercial Court), which, by judgment of 22 October 2009, confirmed the decision of the Appeal Board, stating, inter alia, that it was not disputed that Malaysia Dairy knew of Yakult’s earlier mark at the time that it filed its application for registration in Denmark.

On 4 November 2009, Malaysia Dairy appealed against that judgment before the Højesteret (Supreme Court).

According to the referring court, the parties in the main proceedings disagree as to whether, first, the concept of ‘bad faith’ within the meaning of Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be given a uniform interpretation in European Union law and, second, whether it is sufficient, in order to establish that the applicant was acting in bad faith within the meaning of that provision, that the applicant knew or should have known of the foreign mark.

In those circumstances, the Højesteret decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘1.      Is the concept of bad faith in Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 … an expression of a legal standard which may be filled out in accordance with national law, or is it a concept of European Union law which must be given a uniform interpretation throughout the European Union?

2.      If the concept of bad faith in Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 is a concept of European Union law, must the concept be understood as meaning that it may suffice that the applicant knew or should have known of the foreign mark at the time of filing the application, or is there a further requirement concerning the applicant’s subjective position in order for registration to be denied?

3.      Can a Member State choose to introduce a specific protection of foreign marks which, in relation to the requirement of bad faith, differs from Article 4(4)(g) of Directive 2008/95, for example by laying down a special requirement that the applicant knew or should have known of the foreign mark?’

The Court's decision is:

1. Article 4(4)(g) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks must be interpreted as meaning that the concept of ‘bad faith’, within the meaning of that provision, is an autonomous concept of European Union law which must be given a uniform interpretation in the European Union.

2.Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be interpreted as meaning that, in order to permit the conclusion that the person making the application for registration of a trade mark is acting in bad faith within the meaning of that provision, it is necessary to take into consideration all the relevant factors specific to the particular case which pertained at the time of filing the application for registration. The fact that the person making that application knows or should know that a third party is using a mark abroad at the time of filing his application which is liable to be confused with the mark whose registration has been applied for is not sufficient, in itself, to permit the conclusion that the person making that application is acting in bad faith within the meaning of that provision.

3. Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be interpreted as meaning that it does not allow Member States to introduce a system of specific protection of foreign marks which differs from the system established by that provision and which is based on the fact that the person making the application for registration of a mark knew or should have known of a foreign mark.

BIO или не в Германия - BIO or not in Germany

Федералният съд в Германия излезе с решение относно спор между марки BIONSEN и BIOPHEN за клас 3.
Съдът счита марките за сходни. Първата част от марките на която потребителите обръщат по-голямо внимание е BIO. Доводът че BIO е описателен и неотличителен елемент не е приет от съда, тъй като потребителите биха възприели марките в цялост - BIONSEN и BIOPHEN.
Последните букви от марките EN също са идентични. Разликата в буквите по средата не е достатъчна за да преодолее наличието на сходство.
Това решение е изключение от тенденцията на съдилищата в Германия, която обикновенно взема в предвид описателността на елементите в марките в по-голяма степен.
информация на Marques Class 46.

English version

The German Federal Court has ruled on a dispute between trademarks BIONSEN and BIOPHEN for Class 3.
The Court considers both marks similar. The first part of the marks, on which consumers pay more attention is BIO. The argument that BIO is descriptive and non-distinctive element is not accepted by the court as consumers would perceive the mark as a whole - BIONSEN and BIOPHEN.
Last letters of the signs EN are also identical. The difference between the middle letters is not sufficient to overcome the presence of similarity.
This decision is an exception from the trend of the Courts in Germany, which usually taken into consideration descriptiveness of the elements in the marks in a greater degree.
information Marques Class 46.

Политически партии, марки и домейни - Political parties, trademarks and domain names

Европейският съд излезе с решение по дела Cases T-321/11 и T-322/11.
Те касаят опит на Associazione nazionale circolo del popolo della libertà  да регистрира следната европейска марка за класове 9, 14, 16, 24, 25, 35, 36, 38, 41, 42 и 45.

Срещу тази марка е подадена опозиция от M. Raffaello Morelli и l’Associazione politica federazione dei liberali на основата на регистриран домейн “partitodellaliberta.it” с по-ранна дата.
OHIM отхвърля опозицията с довода, че само регистрацията на домейн не е достатъчно основание за успех на опозицията. Съдът потвърждава това решение.
Повече информация може да откриете тук.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court has ruled in cases Cases T-321/11 and T-322/11.
They concern the attempt of Associazione nazionale circolo del popolo della libertà to register a following European trademark for classes 9, 14, 16, 24, 25, 35, 36, 38, 41, 42 and 45.

 
An opposition against this mark was filled by M.Raffaello Morelli and l'Associazione politica federazione dei liberali based on the domain name "partitodellaliberta.it" with an earlier priority.
OHIM rejected the opposition on the ground that only the registration of a domain is not sufficient for success of the opposition. The Court upheld this decision.
More information can be found here.
information Marques Class 46.

Стратегии при защита на дизайни - Strategies for design protection

IPWatchdog публикува интересна статия за стратегиите по заявяване на дизайни.
Статията дава пример със съдебните дела между Samsung и Apple относно дизайн на смартфони.
Защитата на дизайна се основава на визията на съответния обект. Тази защита обаче засяга обектът, като такъв. Проблем възниква при наличие на сходни обекти на защитения. В такива случаи дизайн защитата може да се окаже недостатъчна.
За да преодолеят тези проблеми от Apple изграждат стратегия, която обхваща фамилия от регистрирани дизайни. Разликите между тях е начина на представянето им с помощта на прекъснати и плътни линии, в които именно е ключът за сталбилността на защитата.
По принцип прекъснатата линия в изображението на дизайна служи единствено за даване на представа за формата но не служи за определяне на обхвата на защита.
Защитата се определя само от плътните линии.
Два примера:
В изображенията по-долу дизайна на Apple е в плътни линии. Той се различава макар и малко от този на Samsung поради което съдът в САЩ приема, че няма нарушение.

 

Във втория пример обаче дизайна на Apple е представен в плътна линия отпред и прекъсната отзад, тук съдът счита, че има нарушение и присъжда обезщетение в размер на $163,018,625.

 

Пълният текст на статията може да откриете тук.

English version

IPWatchdog has published an interesting article about the strategies for design filling.The article gives an example with lawsuits between Samsung and Apple on the smartphones design.The design protection is based on the vision of the object. This protection, however, concerns the object as such but there is problem when others similar designs come into sight. In such cases the design protection may not be sufficient.To overcome these problems Apple build strategy that includes a family of registered designs. The difference between them is how they are presented with broken and solid lines, which is precisely the key to a stability protection.Basically broken lines in the image of the design only serves to give an idea of ​​the shape but its not useful for determining the scope of protection.Protection is determined only by the solid lines.Two examples:In the image below the design of Apple is in solid lines. It differs slightly from that of the Samsung which is why the U.S. court held that there is no infringement .

In the second example, however, the design of Apple is presented in a solid line in front and broken lines back, thus the Court held that there is infringement and awarded damages in the amount of $ 163,018,625.The full text of the article can be found here.

Словенски мед защитен, като географско означение в ЕС - Slovenian honey protected as a geographical indication in the EU

Европейската комисия публикува решение 751/2013 за регистрацията на Kraški med     ( натурален мед произведен в Словения), като географско означение на територията на ЕС.
Това е 17 регистрирано географско означение от Словения.

English version

The European Commission issued a decision 751/2013 on the registration of Kraški med (a natural honey producing in Slovenia) as a geographical indication for the territory of  EU.
This is a 17 registered geographical indication of Slovenia.

Вдъхновен от продуктивност или - Inspired by efficiency or

Европейският съд излезе с решение по дело T-126/12 относно отказ на OHIM да регистрира словна марка INSPIRED BY EFFICIENCY за класове 6, 7, 9, 20, 35, 39 и 42.
Съдът потвърждава отказът, марката е описателна и има хвалебствен характер. Потребителите биха възприели знакът по скоро, като промоционален слоган отколкото, като производствен източник.
Информация на Marques Class 46.

English version

The European Court has ruled in Case T-126/12 relating to the OHIM's refusal for registration of a word trademark INSPIRED BY EFFICIENCY for classes 6, 7, 9, 20, 35, 39 and 42.
The Court upheld the refusal, the mark is descriptive and a laudatory. Consumers would perceive this sign  as a promotional slogan rather than as a production source.
Information on Marques Class 46.

Индивидуални такси за посочване на Тунис в заявки за международни марки - Individual fees for designation of Tunisia in applications for international trademarks

WIPO публикува информация относно индивидуалните такси дължими при посочване на Тунис в заявки за международни марки. Таксите са както следва:

ITEMS

Amounts (in Swiss francs)

Application or Subsequent Designation

– for one class of goods or services - 155

– for each additional class - 20

Renewal

– for one class of goods or services - 222

– for each additional class - 47

English version

WIPO has published information about individual fees payable in case of designation of Tunisia in applications for international trademarks. The fees are as follows:

Дължи ли се компенсационно възнаграждение при всякакво принтиране или? - Whether compensatory fee is due for each type of printing, or not?

Европейският съд излезе с решение по свързани дела C‑457/11—C‑460/11, които касаят следното:

VG Wort е оправомощено дружество за колективно управление на авторски права. То е изключителен представител на авторите и издателите на литературни произведения в Германия. Поради това то има право да претендира от името на авторите възнаграждението, дължимо от производителите, вносителите или търговците на устройства, които попадат в приложното поле на член 54a, параграф 1 от UrhG.

От свое име и от името на друго дружество за колективно управление, представляващо притежателите на права върху графични творби от всякакво естество, а именно VG Bild-Kunst, VG Wort иска сведения, от една страна, относно вида на принтерите, продадени или пуснати на пазара по друг начин след 1 януари 2001 г., и относно съответните количества, както и, от друга страна, относно капацитета на тези устройства и източниците за снабдяване с тях в Германия. VG Wort освен това иска да се установи, че Kyocera, Epson и Xerox му дължат заплащане на възнаграждение под формата на такса, събирана върху персоналните компютри, принтерите и/или плотерите, пуснати на пазара в Германия между 1 януари 2001 г. и 31 декември 2007 г. Претендираните суми се основават на договорените с VG Bild-Kunst и обнародвани в Bundesanzeiger (Държавен вестник на Федерална република Германия) тарифи.

Landgericht Düsseldorf уважава изцяло това искане за сведения, като същевременно приема, че Kyocera, Epson и Xerox до голяма степен са задължени да заплатят компенсация на VG Wort. Сезирана от Kyocera, Epson и Xerox, апелативната юрисдикция отменя решението на първата инстанция. Bundesgerichtshof се позовава на решение от 6 декември 2007 г. и с определение отхвърля подаденото от VG Wort искане за „ревизия“.

Bundesverfassungsgericht отменя решението на Bundesgerichtshof и връща делото на същата юрисдикция.

В ново ревизионно производство VG Wort иска да се потвърди решението на първата инстанция. Ответниците в главното производство искат да се отхвърли ревизионната жалба.

Тъй като смята, че решението по тази жалба зависи от тълкуването на Директива 2001/29, Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли при тълкуването на националното право да се взема предвид Директива 2001/29, когато разглежданите събития са настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?

2)  Може ли възпроизвеждането чрез принтер да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?

4) Достатъчна ли е самата възможност за прилагане на посочените в член 6 от Директива 2001/29 технически мерки, за да отпадне условието за заплащане на справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?

5) Отпадат ли условието [по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29] и възможността (съображение 36 от Директивата) за справедливо обезщетение, в случай че притежателят на правата е разрешил изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на своето произведение?“.

 Дела C‑458/11—C‑460/11

Основните факти и правните въпроси, предмет на дела C‑458/11—C‑460/11, съвпадат с тези по дело C‑457/11.

Поставените по дела C‑457/11 и C‑458/11 въпроси са еднакви. Еднакви са преюдициалните въпроси по дело C‑460/11 и първият и третият въпрос по дело C‑457/11. По дела C‑457/11 и C‑459/11 първите, четвъртите и петите въпроси са еднакви. По дело C‑459/11 обаче вторият и третият въпрос се различават от поставените по дело C‑457/11 въпроси, доколкото те не са за принтери, а за компютри.

По дело C‑459/11 вторият и третият преюдициален въпрос са следните:

„2) Може ли възпроизвеждане чрез компютър да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес с подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата […], и тогава когато дължащите справедливото обезщетение лица са не производителите, вносителите и търговците на компютри, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?“.

Решението на Съда:

1) Действията по използването на произведения и други закриляни обекти в периода между 22 юни 2001 г., когато влиза в сила Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и 22 декември 2002 г., когато изтича срокът за транспониране на тази директива, не се засягат от посочената директива.

2) При изключение или ограничение, предвидено в член 5, параграф 2 или 3 от Директива 2001/29, евентуален акт, с който притежателят на права е разрешил възпроизвеждането на произведението му или на друг закрилян обект, няма никакво отражение върху справедливото обезщетение, независимо дали то е предвидено като задължение или като възможност по силата на приложимата разпоредба от тази директива.

3) Възможността за прилагане на технологичните мерки, посочени в член 6 от Директива 2001/29, не може да доведе до отпадане на предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива условие за справедливо обезщетение.

4) Понятието за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува като включващо възпроизвеждането, направено с помощта на принтер и персонален компютър, когато тези апарати са свързани помежду си. В тази хипотеза държавите членки могат да въведат схема, при която справедливото обезщетение се заплаща от лицата, които разполагат с устройство, допринасящо по несамостоятелен начин за единствения процес за възпроизвеждане на произведението или другия закрилян обект върху съответния носител, доколкото те имат възможност да възложат таксата на своите клиенти, като пълният размер на справедливото обезщетение, което се дължи като компенсация за вредата, претърпяна от автора в резултат на този един-единствен процес, по същество не трябва да се различава от определения за възпроизвеждането, осъществено само с едно устройство.

Пълният текст тук.

English version

The European Court has ruled in joined Cases C-457/11-C-460/11, concerning the following:

VG Wort is an authorised copyright collecting society. It has exclusive responsibility for representing authors and publishers of literary works in Germany. It is therefore entitled to claim remuneration, on behalf of authors, from manufacturers, importers and distributors of devices under Paragraph 54a(1) of the UrhG.

Acting in its own name and on behalf of another collecting society representing those who hold rights in graphic works of all kinds, namely VG Bild-Kunst, VG Wort asked for information on the nature of the printers sold or otherwise placed on the market from 1 January 2001, and the quantities concerned, and, secondly, on the capabilities and on the sources of supply of devices in Germany. In addition, VG Wort sought a declaration that Kyocera, Epson and Xerox should pay it remuneration, by way of a levy on personal computers, printers and/or plotters marketed in Germany from 1 January 2001 to 31 December 2007. The amounts claimed were based on the rates agreed with VG Bild-Kunst and published in the Bundesanzeiger (Federal Gazette).

The Landgericht Düsseldorf (Regional Court, Düsseldorf) granted the application for information in full and found that, to a large extent, Kyocera, Epson and Xerox were obliged to pay compensation to VG Wort. On appeal by Kyocera, Epson and Xerox, the appellate court set aside the judgment of the Landgericht Düsseldorf. Citing a decision of 6 December 2007, the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) dismissed, by order, VG Wort’s appeal on a point of law.

The Bundesverfassungsgericht (Federal Constitutional Court) quashed the decision of the Bundesgerichtshof and sent the case back to that court.

At the rehearing of the appeal on a point of law, VG Wort submitted that the judgment of the Landgericht Düsseldorf should be upheld. The defendants in the main proceedings requested that the appeal on a point of law be dismissed.

Taking the view that the outcome of the appeal depended on the interpretation of Directive 2001/29, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

‘1.      In interpreting national law, is account to be taken of Directive 2001/29 in respect of events which occurred after the directive entered into force on 22 June 2001, but before it became applicable on 22 December 2002?

2.      Do reproductions effected by means of printers constitute reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects within the meaning of Article 5(2)(a) of the directive?

3.      If Question 2 is answered in the affirmative: can the requirements laid down in the directive relating to fair compensation for exceptions or limitations to the right of reproduction under Article 5(2) and (3) of the directive, having regard to the fundamental right to equal treatment under Article 20 of the EU Charter of Fundamental Rights [(‘the Charter’)], be fulfilled also where the appropriate reward must be paid not by the manufacturers, importers and distributors of the printers but by the manufacturers, importers and distributors of another device or several other devices of a chain of devices capable of making the relevant reproductions?

4.      Does the possibility of applying technological measures under Article 6 of the directive render inapplicable the condition relating to fair compensation within the meaning of Article 5(2)(b) of the directive?

5.      Is the condition relating to fair compensation (Article 5(2)(a) and (b) of the directive) and the possibility thereof (see recital 36 in the preamble to the directive) inapplicable where the rightholders have expressly or implicitly authorised reproduction of their works?’

 Cases C‑458/11 to C‑460/11

The facts and the legal arguments at issue in Cases C‑458/11 to C‑460/11 correspond essentially to those in Case C‑457/11.

In Cases C‑457/11 and C‑458/11, the questions referred are identical. In Case C‑460/11, the questions referred for a preliminary ruling are identical to the first, second and third referred in Case C‑457/11. In Cases C‑457/11 and C‑459/11, the first, fourth and fifth questions are identical. By contrast, in Case C‑459/11, the second and third questions are different to those referred in Case C‑457/11, in so far as they relate not to printers, but to computers.

In Case C‑459/11, the second and third questions referred for a preliminary ruling are the following:

‘2.      Do reproductions effected by means of personal computers constitute reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects within the meaning of Article 5(2)(a) of the directive?

3.      If Question 2 is answered in the affirmative: can the requirements laid down in the directive relating to fair compensation for exceptions or limitations to the right of reproduction under Article 5(2) and (3) of the directive, having regard to the fundamental right to equal treatment under Article 20 of the [Charter], be fulfilled also where the appropriate reward must be paid not by the manufacturers, importers and distributors of the personal computers but by the manufacturers, importers and distributors of another device or several other devices of a chain of devices capable of making the relevant reproductions?’

The Court decision is:

1.      With regard to the period from 22 June 2001, the date on which Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society entered into force, to 22 December 2002, the date by which that directive was to have been transposed into national law, acts of using protected works or other subject-matter are not affected by that directive.

2.      In the context of an exception or limitation provided for by Article 5(2) or (3) of Directive 2001/29, an act by which a rightholder may have authorised the reproduction of his protected work or other subject-matter has no bearing on the fair compensation owed, whether it is provided for on a compulsory or an optional basis under the relevant provision of that directive.

3.      The possibility of applying technological measures under Article 6 of Directive 2001/29 cannot render inapplicable the condition relating to fair compensation provided for by Article 5(2)(b) of that directive.

4.      The concept of ‘reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects’ within the meaning of Article 5(2)(a) of Directive 2001/29 must be interpreted as including reproductions effected using a printer and a personal computer, where the two are linked together. In this case, it is open to the Member States to put in place a system in which the fair compensation is paid by the persons in possession of a device contributing, in a non-autonomous manner, to the single process of reproduction of the protected work or other subject-matter on the given medium, in so far as those persons have the possibility of passing on the cost of the levy to their customers, provided that the overall amount of the fair compensation owed as recompense for the harm suffered by the author at the end of that single process must not be substantially different from the amount fixed for a reproduction obtained by means of a single device.

The full text here.

Риана спечели съдебно дело срещу Топшоп във Великобритания - Rihanna won a lawsuit against Topshop in the UK

Риана спечели съдебно дело срещу Топшоп във Великобритания. Делото касае тениски предлагани от Топшоп с образа на певицата.

Съдът счита че е налице така нареченото passing off действие според английското законодателство, чието претендиране изисква наличието кумулативно на: репутация, нелоялно действие водещо до объркване относно произхода и вреди.

Според съда Риана има значителна репутация, изградена с оглед на известността на певицата в музикалния бизнес. Благодарение на това е създаден мърчандайзинг свързан с Риана, която участва и в промоционални активности на компании, като H&M, Gucci и Armani.

Съдът счита, че Топшоп извършва нелоялно търговско поведение поради факта, че потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение относно използването на образа на певицата, мислейки че това е станало с нейно разрешение, като в действителност това не е така.

Поради всичко това съдът счита, че Риана е претърпяла вреди от пропуснати мърчандайзинг продажби на артикули носещи нейния образ.

информация на fashionista-at-law.

English version

Rihanna won a lawsuit against Topshop in Britain. The case concerns the shirts offered by Topshop with the image of the singer. 

The Court considers that there is a so-called passing off action under English law, a claim which requires cumulatively: goodwill, misrepresentation leading to confusion as to origin/authorisation and damage.
According to Court Rihanna has a significant reputation as a singer in the music business. Thanks to that it is created merchandising associated with Rihanna. She is involved in promotional activities of companies such as H & M, Gucci and Armani. 

The Court considers that Topshop use ​​dubious business practices due to the fact that consumers may be misled about the use of the image of the singer thinking that this happened with her ​​permission, but in fact it is not. 

Because of this Court finds that Rihanna suffered from lost sales of merchandising items bearing her image.
information fashionista-at-law.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Високотехнологичните компании се прицелват в патентните тролове. За повече информация тук. 

2. Политиката в областта на авторското право, креативността и иновациите в дигиталната икономика. За повече информация тук.

3. Могат ли заглавията на песните да бъдат обект на авторскоправна закрила?

За повече информация тук. 

English version

1. High-tech companies target the patent trolls. For more information here.

2.  Copyright, creativity and innovation policy in the digital economy. For more information here.

3. Can titles be subject to copyright protection? For more information here.

Статистика от OHIM - месец Юни 2013 - Statistics from OHIM - June 2013

OHIM публикува статистика за подадените и регистрирани търговски марки и дизайни на Общността през месец юни 2013 година. Данните са както следва:

	2013	2012
Community trade mark applications received	9 580	8 740
Community trade mark applications published	7 991	8 759
Community trade marks registered (certificates issued)	8 580	7 862
Registered Community designs received	6 511	6 463
Registered Community designs published	6 005	6 520

English version

OHIM has published statistics concerning applications and registrations for Community  trademarks and industrial designs in June 2013. The data are as follows:

Опозиции основани на марки, чиито срок на закрила изтича - Oppositions based on trademarks which term of protection expires

Европейският съд излезе с решение по дело Case C-268/12P.                           

Делото касае опит за регистрация на европейска марка “ZYDUS” в клас 5. Срещу тази заявка е подадена опозиция на основата на по-ранна марка “ZIMBUS” в същия клас.    

OHIM и Апелативния борд отказват регистрацията на марката за стоките "Фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати". Марката е разрешена за стоките "Диетични вещества за медицински цели, дезинфектанти и фунгициди".

Съдът потвърждава това решение на OHIM. Фактът че срокът на закрила на по-ранната марка междувременно е изтекъл не може да промени решението на OHIM, което е било взето в момент, когато марката е била активна.

Извод: Изтичането на правата върху по-ранна марка на чиято основа е активирана една опозиция, не може да повлияе на решение взето по-време когато марката е активна. Такива решения продължават своето действие дори в последствие срокът на закрила да изтече.

информация на OHIM.

English version

  

The European Court has decided in Case Case C-268/12P. 

The case concerns the attempt for a registration of an European trademark "ZYDUS" in Class 5. Against this application was been filed an opposition based on an earlier trademark "ZIMBUS" in the same class. 

OHIM and the Board of Appeal refused the registration of the mark for following goods 'Pharmaceutical, veterinary and sanitary preparations. The mark has been granted for 'dietetic substances adapted for medical use, disinfectants and fungicides. " 

The Court upheld that decision. The fact that the term of protection of the earlier mark had been expired can not change the decision of the OHIM, which was taken at a time when the mark was active. 

Conclusion: The expiration of the rights to the earlier mark on which the opposition is based, can not affect the decision taken at a time when the brand is active. Such decisions continue be affective even if subsequently the term of protection expires.

information OHIM.

ЕС Регулация 716/2013 относно географски означения за спиртни напитки - EU Regulation 716/2013 on geographical indications of spirit drinks

Commission Implementing Regulation 716/2013 относно определянето, описанието, представянето, етикирането и защитата на географските означения за спиртни напитки беше публикувана в официалния бюлетин на Европейския съюз.
Регламентацията разглежда редица въпроси сред които са и връзката между марките, доказване на тяхната репутация и връзката им с географските означения.

English version

Commission Implementing Regulation 716/2013 on the definition, description, presentation, labeling and protection of geographical indications of spirit drinks was published in the Official Bulletin of the European Union.
Regulation addresses a number of issues which include the relationship between earlier trademarks, proving their reputation and their relationship to geographical indications.

Чиста сила или Чиста сила - PURE POWER or CLEAR POWER

International Engine Intellectual Property Company подава заявка за европейска марка PURE POWER за клас 12: "Двигатели и части на двигатели за по-магистрала моторни превозни средства, включително компонентите на горивната система, горивни инжектори, изпускателните клапани рециркулационни, клапани всмукателните газта, отливки и въздушни системи за управление, включително турбокомпресори."
OHIM отказва да регистрира марката поради наличие на описателност, липса на отличителност и рекламен характер на израза.

Апелативният борд и Европейския съд потвърждават това решение с дело  Case T-248/11.
Потребителите биха разбрали израза PURE POWER, като чиста енергия или чиста сила.
Изразът няма достатъчно оригинален характер. 

информация Marques Class 46.

English version

International Engine Intellectual Property Company filed an application for a European trademark PURE POWER Class 12: "Engines and engine parts for highway motor vehicles, including fuel system components, fuel injectors, exhaust gas recirculation valves, intake throttle valve castings and air management systems, including turbochargers. "
OHIM refused to register the mark because of descriptiveness, lack of distinctiveness and promotional nature of the expression.
The Board of Appeal and the European Court confirmed this decision in decision Case T-248/11.
Consumers would understand the phrase PURE POWER such as clean energy or clean power.
The term does not have enough original character. 

information Marques Class 46.