EUIPO съобщава за присъединяването на Черна Гора към общата база данни за търговски марки TMView. По този начин участващите държави стават 63, като базата данни дава достъп до повече от 48 милиона марки по света.
Повече информация тук.
петък, 30 март 2018 г.
сряда, 28 март 2018 г.
Обхват на защитата на географски означения в Европа - решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17, The Scotch Whisky Association, The Registered Office срещу Michael Klotz.
Делото касае следното:
The Scotch Whisky Association, The Registered Office (наричана по-нататък „TSWA“) е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.
Г‑н Michael Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (провинция Баден-Вюртемберг, Германия).
Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, наред с пълния адрес на германския производител и стилизирано изображение на ловен рог („Waldhorn“ на немски език), съдържа следната информация: „Waldhornbrennerei [дестилерия Waldhorn], Glen Buchenbach, Swabian Single Malt Whisky [едномалцово уиски от Швабия], 500 ml, 40 % vol, Deutsches Erzeugnis [германски продукт], Hergestellt in den Berglen [произведен в Берглен]“.
TSWA сезира Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) с иск г‑н Klotz да бъде осъден да преустанови използването на наименованието „Glen Buchenbach“ за разглежданото уиски с мотива, че то противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008(5), защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е и указанието „Scotch Whisky“. По-специално TSWA изтъква, от една страна, че тези разпоредби обхващат не само употребата на самото указание, но и всичко, което навежда на мисълта за защитения географски произход, и от друга страна, че наименованието „Glen“ предизвиква у съответните потребители асоциация с Шотландия и „Scotch Whisky“, независимо че е добавена и друга информация относно германския произход на продукта. Според г‑н Klotz искът трябва да бъде отхвърлен.
В този контекст с решение от 19 януари 2017 г., постъпило в Съда на 27 януари 2017 г., Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент № 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или оптично сходен начин[(6)], или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?
2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да е налице фонетично и/или оптично сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?
3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.
Решението на съда:
„1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че забранената от тази разпоредба „непряка […] употреба“ на регистрирано географско указание изисква спорното наименование да е идентично на съответното указание или фонетично и/или визуално сходно с него. Следователно не е достатъчно това наименование да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географски район.
2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забраненото от тази разпоредба „пресъздаване“ на регистрирано географско указание не изисква непременно да е налице фонетично и визуално сродство между спорното наименование и съответното указание, но че въпреки това не е достатъчно наименованието да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация със защитеното указание или с прилежащия му географски район. При липса на подобно сродство следва евентуално да се вземе предвид съществуващата концептуална близост между съответното указание и спорното наименование, при условие че тази близост може да накара потребителя да си представи продукта със защитеното указание.
За да се установи наличието на забранено от член 16, буква б) „пресъздаване“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход.
3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на забранено от тази разпоредба „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход“.
понеделник, 26 март 2018 г.
ЕС и Великобритания постигнаха споразумение относно някои обекти на интелектуална собственост
WIPR съобщава за постигната договорка между ЕС и Великобритания относно защитата на някои от обектите на интелектуална собственост след излизане на Обединеното кралство от съюза.
Според договорката, европейските марки, дизайните на Общността, сортове растения и бази данни ще продължат да имат защита на територията на Великобритания и след края на транзитния период по напускане на страната.
Според драфтът на споразумението, притежателите на права върху тези обекти ще продължат да бъдат такива на територията на страната без необходимостта от подаване на нови заявки за тях.
Това е изключително добра новина за всички притежатели на интелектуална собственост, които до момента бяха в неяснотта относно това какви мерки да предприемат за защита с оглед на Брекзит.
Въпреки наличната генерална договорка обаче, редица детайли все още не са изчистени. Например ще бъдат ли плащани допълнителни такси за продължаване валидността на правата на територията на Великобритания, какво ще се случи с географските означения, които към момента не са обект на договорката и дали представители по индустриална собственост от Кралството ще могат да представляват клиенти пред EUIPO.
петък, 23 март 2018 г.
Кратки IP новини
2. Лятно училище по интелектуална собственост, 30.07.2018 - 10.08.2018 г., Бон, Германия. За повече информация тук.
3. EPO reports growing demand; Europe's attractiveness as leading tech market confirmed. За повече информация тук.
сряда, 21 март 2018 г.
Великобритания се присъедини към Хагската спогодба
WIPO съобщава за присъединяването на Великобритания към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. По този начин страните членки на спогодбата стават 54. Документът влиза в сила за страната считано от 13.06.2018.
Повече информация тук.
понеделник, 19 март 2018 г.
“BON GOÛT" може да бъде търговска марка в Япония
Masaki MIKAMI публикува интересно решение на Патентното ведомство на Япония относно регистрабилността на марка “BON GOÛT" на територията на страната.
Марката е заявена за стоките от клас 30 кифли и хлябове, сладкарски изделия, хамбургери, пица, подправки, юфка, макаронени изделия, кафе, чай и клас 43 ресторантьорско обслужване, отдаване под наем на апарати за готвене и микровълнови фурни.
Първоначално ведомството отказва марката на абсолютни основания. Думата означава Добър вкус на френски и е неотличителна за посочените стоки.
Апелативният борд на ведомството обаче отменя това решение, като стига до заключението, че марката има фантазиен характер, тъй като средният потребител в Япония не е запознат с френския език и няма да разбере значението на думата.
петък, 16 март 2018 г.
Европейски дизайн и техническа функция - решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с решение по дело C‑395/16 DOCERAM GmbH срещу CeramTec GmbH. Делото касае следното:
DOCERAM е дружество, което произвежда технически керамични компоненти. То доставя по-специално щифтове за центроване при заваряване за автомобилната промишленост, производството на текстилни машини и машиностроенето. Притежател е на няколко регистрирани промишлени дизайна на Общността за щифтове за центроване при заваряване в три различни геометрични форми, всяка от които се произвежда в шест различни вида.
Освен това CeramTec произвежда и търгува с щифтове за центроване във варианти като закриляните от промишлени дизайни на DOCERAM.
Тъй като счита, че промишлените дизайни на Общността, които притежава, са нарушени, DOCERAM предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск за преустановяване на нарушението на CeramTec, което пък на свой ред предявява насрещен иск за обявяване на спорните промишлени дизайни за недействителни, с мотива че особеностите на видимия им външен вид са наложени изключително от техническата им функция.
Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля иска на DOCERAM и обявява спорните промишлени дизайни за недействителни, на основание че съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не подлежат на закрила.
DOCERAM обжалва решението пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия). Тази юрисдикция по-конкретно отбелязва, от една страна, че разглежданите промишлени дизайни са нови и оригинални, а от друга страна, че за съответните щифтове за центроване съществуват алтернативни промишлени дизайни, които не се ползват от закрила като промишлени дизайни на Общността. Поради това според същата юрисдикция се налага да се установи дали от наличието на такива алтернативни промишлени дизайни може да се заключи, че съответните особености на видимия външен вид на споменатите продукти не попадат в приложното поле на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, или пък следва да се провери дали техническата функция е единственият определящ за споменатите особености фактор.
Споменатата юрисдикция отбелязва, че в съдебната практика и доктрината могат да се установят различни подходи по въпроса. Според някои от тях единственият критерий за прилагане на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е наличието на алтернативни промишлени дизайни, позволяващи да се изпълнява същата техническа функция, тъй като това показва, че разглежданият промишлен дизайн не е наложен изключително от техническата му функция по смисъла на същата разпоредба. Според обратната теза споменатата разпоредба е приложима в случаите, когато различните особености на видимия външен вид на продукта се определят единствено от необходимостта от разработване на техническо решение, а естетическите съображения нямат никакво значение. В такива случаи следователно няма никаква творческа дейност, която да заслужава закрила по правото в областта на промишления дизайн.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Налице ли е техническа обусловеност, която изключва закрилата на промишления дизайн по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент [№ 6/2002], и в случая, когато творческият принос към видимия външен вид няма никакво значение за продуктовия дизайн, а единственият определящ фактор за дизайна е (техническата) функционалност?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: [о]т каква гледна точка следва да се прецени дали отделните структурни характеристики на един продукт са били избрани само от съображения за функционалност? От значение ли е погледът на „обективен наблюдател“ и ако да, как следва да се дефинира той?“.
Решението на съда:
1) Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.
2) Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали съответните особености на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция по смисъла на тази разпоредба, националният съд следва да взема предвид всички обективни и релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства. В това отношение не следва да се изхожда от възприемането от страна на „обективен наблюдател“.
сряда, 14 март 2018 г.
Битка с бисквитите и възглавниците в Милано
Eleonora Rosati публикува интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Милано.
Италианската компания Barilla е притижател на серия от европейски марки Pan di Stelle,Galletti, Abbracci, Rigoli, Mooncake, Crostatina, Batticuori, Ringo, and Gocciole използвани за различни десерти и бисквити.
Друга компания влиза в контакт с Barilla с предложение да използва тези марки и формата на продуктите за производството на декоративни възглавници.
Сделката не се осъществява но въпреки това компанията започва производството на такива стоки, използвайки сходни имена на регистрираните марки, като: Pandistelloso, Gallettoso, Rigoloso.
Barilla завежда съдебно дело и го печели. Според съда компанията нарушител е използвала сходни на регистрираните марки, като по този начин е нарушила правата на Barilla, която използва марките от години и е изградила тяхната репутация сред потребителите.
Аргументът на ответника, че използването на марките не е в същите класове за които те са регистрирани, поради което не е налице нарушение на права е отхвърлено от съда, според който марките са общоизвестни.
Копирайки техните имена и формите на продуктите, налагани от години от ищеца, ответника се е опитал да се възползва по нелоялен път от изградената им репутация.
понеделник, 12 март 2018 г.
Adidas спечели важно дело пред Европейския съд
Европейският съд излезе с решение по дела T-629/16 и T-85/16 Shoe Branding Europe BVBA срещу EUIPO.
Делата касаят опит на Shoe Branding да регистрират следната европейска марка в клас 25:
Срещу тази марка е подадена опозиция от Adidas на основание по-ранни права върху сходни марки:
EUIPO потвърждава опозицията намирайки марките за объркващо сходни, освен това има опастност заявителя да се възползва нелоялно от репутацията изградена от марките на Adidas.
Решението е обжалвано.
Според Shoe Branding марките са различни, като освен това съществуват от дълги години на пазара в Германия в мир.
Общият съд потвърждава решението на EUIPO, определяйки марките за сходни, с риск от нелоялно възползване от репутацията на по-ранните знаци, репутация доказана от Adidas.
Според съда нелоялното поведение на заявителя е доказано чрез рекламни материали от Португалия където е използван слоган “TWO STRIPES ARE ENOUGH“.
В допълнение съда не приема, че марките са съществували в мир, тъй като няма приведени доказателства за това на европейско ниво. Дори претенцията в Германия за това не отговаря напълно на фактологията имайки предвид наличният конфликт между компаниите, който продължава с години.
петък, 9 март 2018 г.
Как да заявим европейски дизайни?
EUIPO напомня, в последния броя на Alicante news, някой от основните изисквания при подаването на заявки за европейски дизайни. Неспазването на тези изисквания може да доведе до редица проблеми в процеса на регистрация на дизайна и дори до неговото отхвърляне.
Обобщено част от важните моменти, които трябва да бъдат съблюдавани от заявителите са:
1. Представяне на дизайна - той трябва да бъде представен по ясен начин в заявката, на неотрален фон без наличие на допълващи елементи, които не са част от него. Ако такива елементи са наложителни, трябва да бъде посочен изричен отказ от защита върху тях. Дизайнът може да бъде представен в 1 до 7 визии, плюс 3 допълнителни, които не влизат в обхвата на защитата.
2. Класовете стоки за които ще важи дизайна трябва да бъдат определени много внимателно, така че защитата да покрива реалният начин на използване на дизайните. Помощ в това отношение може да бъде DesignClass софтуера на EUIPO.
3. Документите за приоритет трябва да бъдат осигурени и предоставени на ведомсдтвото в изискуемите срокове, в противен случай приоритетът може да бъде загубен.
Повече информация може да откриете тук.
сряда, 7 март 2018 г.
Конър Макгрегър с битка на IP сцената
Известният MMA борец и боксьор Конър Макгрегър освен битките си на ринга, продължава и с битките си на IP сцената.
Боксьорът опитва от години да регистрира няколко европейски марки, като Conor McGregor, The Notorious (негов псевдоним), Notorious, I Am Boxing, ChampChamp, Mystic Mac.
Срещу всяка една от тези марки има подадени опозиции от притежатели на по-ранни права.
В същото време Conor McGregor атакува всяка марка, която засяга неговите интереси, като например случаят с заявените от Gazala Khan марки съдържащи Conor McGregor и Notorious във Великобритания.
Желанието на Макгрегър да регистрира и защитава тези марки не е случайно. Това е свързано с неговата мърчандайзинг стратегия, която може да бъде доходоносен бизнес за всеки известен спортист.
В същото време това е и пример за нуждата от предварителна стратегия за интелектуална собственост. Използваните от спортистите наименования, извън личните имена естествено, трябва да бъдат програмирани по такъв начин, така че в последствие да могат да получат нужната закрила. Едно от изискванията е да се прави предварително проучване за регистрабилност на марки, така че да се избягват потенциални конфликти. В същото време марките трябва да бъдат регистрирани възможно по-ранно, преди съответното лице да е придобило широка известност, която сама по себе си провокира недобросъвестни заявки от други лица.
Източник: Claire Jones, Novagraaf.
понеделник, 5 март 2018 г.
Част от песен на Тейлър Суифт е определена, като неоригинална от съд в САЩ
Съд в Лос Анджелис определи част от песен на Тейлър Суифт, като неоригинална.
Делото e започнато от Sean Hall и Nathan Butler, автори на песента Playas Gon’ Play изпълнявана от групата 3LW през 2001 година.
Една от основните фрази в тази песен е “Playas, they gonna play / And haters, they gonna hate.”
Според авторите към 2001 година тази фраза е напълно оригинална. Тя представя персонажи, които играят играта и такива които мразят.
Според авторите песента на Тейлър Суифт "Shake It Off" нарушава авторските права върху тяхната фраза, тъй като съдържа сходна такава: “Cause the players gonna play, play, play, play, play and the haters gonna hate, hate, hate, hate, hate.” Според обвинението тази фраза съставлява 20% от цялата песен, което я прави значителна част.
Компанията на Тейлър Суифт подава молба пред съда за отхвърляне на обвинението, като несъстоятелно, тъй като авторското право не закриля кратки фрази и идеи.
Според съда в конкретния случай няма нарушаване на авторските права на Sean Hall и Nathan Butler, тъй като фразата използвана в песента "Shake It Off" е лишена от всякаква оригиналност и креативност, поради което не може да бъде обект на авторско право.
Източник: IP Watchdog.
петък, 2 март 2018 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)