Черно кафе или не - решение на Европейския съд

Общият съд излезе с решение по дела  T-37/10 и T-29/16 касаещи опит на италианската компания Caffe Nero Group ltd да регистрира следната европейска марка за клас 30 "Чай, кафе, какао; бисквити; бисквитки; хляб, сладкиши и захарни изделия, шоколадови блокчета, шоколад, обхванати кафе на зърна, и т.н. "и свързаните с търговията на дребно услуги от клас 35:

EUIPO отказва регистрация на абсолютни основания. Доводите за това са, че потребителите в Италия могат да разберат израза CAFFE NERO, като вид кафе сервирано без захар, мляко или друга добавка. В тази връзка изразът е описателен и неотличителен.

Компанията обжалва с довода, че този израз не се използва в Италия за поръчване на подобен тип кафе.

Според Общия съд решението на EUIPO е правилно. Дори да се приеме, че изразът не е широко използван в Италия за такъв вид кафе, неговото значение ще бъде разбрано от потребителите, поради което то е описателно за характеристиките на продукта. 

В допълнение за част от стоките, като: "чай, какао, заместители на кафе; билков чай; чаени напитки; какао и какаови продукти; какаови напитки; препарати и смеси за приготвяне на горепосочените стоки; шоколад на прах ", потребителите могат да изпаднат в заблуждение, че те съдържат кафе.

Източник: Marques Class 46.

Авторско право и "изчерпени" книги - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑301/15  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Франция) с акт от 6 май 2015 г., постъпил в Съда на 19 юни 2015 г., в рамките на производство по дело  Marc Soulier,  Sara Doke  срещу  Premier ministre,  Ministre de la Culture et de la Communication,  в присъствието на:  Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA),  Joëlle Wintrebert и др. 

Делото касае следното:

По смисъла на Сode de la propriété intellectuelle „изчерпана“ е книга, която е била публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г. и която вече нито се разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или цифров формат. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от посочения кодекс установяват механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги, като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет № 2013‑182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.

На 2 май 2013 г. двама автори на литературни произведения — г‑н Soulier и г‑жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на Декрет № 2013‑182.

В подкрепа на исканията си те по-специално твърдят, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в член 5 от същата директива изключения и ограничения.

Впоследствие в подкрепа на исканията на г‑н Soulier и г‑жа Doke в главното производство встъпват Syndicat des écrivains de langue française (SELF), сдружението Autour des auteurs и тридесет и пет физически лица.

В писмените си защити Premier ministre и Ministre de la Culture et de la Communication пледират за отхвърляне на посочените искания.

SOFIA встъпва на по-късен етап в главното производство, като също пледира за отхвърляне на споменатите искания. SOFIA е дружество, състоящо от равен брой автори и издатели, на което е възложено управление на правото за разрешаване на възпроизвеждането и представянето на изчерпани книги в цифров формат, правото на публично заемане, както и възнаграждението за цифрово копиране за лично използване на писмени произведения.

Запитващата юрисдикция, след като отхвърля всички твърдения на г‑н Soulier и г‑жа Doke, освен тези, основани на членове 2 и 5 от Директива 2001/29, установява, че по-нататъшното разглеждане на спора налага тълкуване на последните разпоредби.

При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.

Решението на съда:

Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.

Кратки IP новини

1. Противоконституционни ли са американските патентни закони? За повече информация тук.

2.Закрила на общоизвестни  марки в Европейския съюз. За повече информация тук. 

3. Иновации и оцеляване: поуки от войните със смартфоните. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Нови такси за регистрация на международни марки за Исландия

WIPO съобщава за въвеждането на нови индивидуални такси за регистрация на международни марки за Исландия. Таксите са както следва:

Таксите влизат в сила считано он 01.01.2017г.
Повече информация тук.

Нови такси за регистрация на международни марки за САЩ

WIPO съобщава за въвеждането на нови индивидуални такси за регистрация на международни марки за САЩ. Таксите са както следва:

Новите такси влизат в сила считано от 14.01.2017г.
Повече информация тук.

Адидас атакува марка на ФК Барселона в САЩ

WIPR съобщава за интересен казус възникнал между Adidas и ФК Барселона в САЩ.

Според информацията немската компания е подала опозиция срещу следната заявена от футболния клуб американска марка:

Марката е заявена за следните стоки:

Клас 16 - книга; картон; стоки, изработени от хартия, а именно, кутии от хартия, хартия за опаковане; стоки, изработени от картон, а именно, кутии от картон, картонени опаковки; книговезки материали; "материали, а именно, художници художници химикалки,, четки за художници художници пастели; четки за рисуване; пишещи машини; канцеларско оборудване, а именно, самозалепващи опаковки лента, течен коректор за тип, пръстите сергии, за сумиране, машини, пликове уплътнителни машини, перфоратори, гумени ленти, телбод; печатни инструкции или учебни материали в областта на спорта; Тип на печат; печатни списания, книги, брошури, каталози, отпечатан проспект, вестници и печатни периодични издания, всички в областта на спорта; плакати от хартия или картон; хартиени етикети; плакати; отпечатъци; фотографии; канцеларски материали; найлонови торбички и фолио за опаковане; лепила за канцеларски или домакински цели; клише

Клас 25 - Ризи, тениски, блузи, блузони, анораци, якета, панталони, ръкавици, чорапи, чорапогащи, бельо, пижами, нощници, потници, анораци, шалове, палта, шалове, потници, поли, рокли, вратовръзки, колани , жартиери, бански костюми; спортни облекла, а именно, баскетболни потници, футболни шорти и потници, платнени пелени, боа за носене на врата, муфи на неелектрически крак и Бирета, кърпа престилки, половината колани, ски ръкавици, скейтборд ръкавици, ръкавици за езда, помпи, получи нерегламентиран достъп, сутиени , ливреи, нагръдници, pelisses, pelerines, фишове, трикотаж; шапки, шлифери, анораци; гащеризони; получи нерегламентиран достъп; костюми; ризи; Обувки и headwea.

Клас 28 - игри, а именно, настолни игри; играчки, а именно, кукли, фигурки; гимнастически и спортни артикули, а именно, ръкавици за вратари, хокей ръкавици за голф, футболни топки, футболни топки, баскетболни топки, баскетболни мрежи, тенис топки, мрежи, ракети, рекет покрива, кордите за ракети, ракети преси и подпори, футбол наколенници, подложки на краката, налакътници и мрежи, началник охрана за карате; изделия за лов или риболов, а именно, въдици, ловни щори, ловни лъкове; украшения за коледни елхи; карти за игра

Опозицията е основана на база фамилия от по-ранни марки представляващи три ивици на Adidas в това число следните марки:

Клас 25

Клас 25

Класове 18, 25, 28

Според немската компания техните марки съдържащи три ивици са общоизвестни на територията на САЩ от 1952 година и са използвани за различни спортни стоки. Поради това компанията счита, че заявената от Барселона марка може да създаде потребителско объркване и да навреди на бизнеса й.

Предстой развитие по казуса, който сам по себе си е интересен пример за защита на образни марки, които имат статут и на общоизвестност.

Нов софтуер за превод на патенти от WIPO

WIPO анонсира въвеждането на нов софтуер за превод на патентна документация WIPO Translate, който използва изскуствен интелект за по-прецизен превод на патенти от различни езици.

Към момента обхвата на софтуера е ограничен само до най-разпространените езици в света, надяваме се в бъдеще той да включва и други.

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1. По-строга патентна експертиза в САЩ, отколкото в Европа и Австралия? За повече информация тук. 

2.  Madrid Highlights 3/2016. За повече информация тук.

3.  Кой е най-добрият начин да оцениш потенциалната стойност на патентното портфолио?

За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Ръководство за регистрация на търговски марки в Япония

Патентното ведомство на Япония публикува ръководство за регистрация на национални марки в страната. Добрата новина тук е че документът е преведен на английски, което улеснява изключително много всички практикуващи в областта извън страната.

Повече информация може да откриете тук.

Авторско право и разгласяване на произведения в хотелски стаи

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑641/15 Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH  срещу  Hettegger Hotel Edelweiss GmbH. Делото касае следното:

Hettegger Hotel Edelweiss GmbH (наричано по-нататък „дружество Hettegger Hotel Edelweiss“), ответник в главното производство, е дружество на австрийското право. То управлява включително хотел в местността Гросарл (Австрия). Стаите в хотела са оборудвани с телевизионни приемници, които позволяват приемането с помощта на принадлежаща на хотела колективна антена на предавания от различни телевизионни оператори.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk е организация за колективно управление на авторски и сродни права. Тя управлява по-специално правата на множество национални и чуждестранни телевизионни оператори, включително на организации, чиито предавания могат да се приемат в стаите на хотела, принадлежащ на дружество Hettegger Hotel Edelweiss.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk счита, че дружество Hettegger Hotel Edelweiss, като осигурява възможност за приемане на телевизионен сигнал в стаите на управлявания от него хотел, осъществява публично разгласяване на място, достъпно за публиката срещу заплащане — по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 — на предавания на телевизионни оператори, чиито интереси посочената организация за колективно управление представлява. Поради това според нея дейността на дружество Hettegger Hotel Edelweiss, свързана с инсталирането на телевизионни приемници в хотелските стаи и предоставянето в тях на телевизионен сигнал, попада под действието на изключителното право на телевизионните оператори. Следователно посоченото дружество дължало справедливо заплащане в замяна на даденото му съгласие да извършва тази дейност.

С оглед на изложеното Verwertungsgesellschaft Rundfunk се обръща към запитващата юрисдикция с иск, предявен против дружество Hettegger Hotel Edelweiss, за предоставянето на информация относно броя на стаите в управлявания от него хотел и телевизионните канали, които могат да се приемат в тях, както и за обезщетение за разгласяването на тези канали до момента.

Дружество Hettegger Hotel Edelweiss оспорва основателността на иска, като по-специално посочва, че хотелските стаи не са места, достъпни за публиката срещу заплащане по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, поради което разгласяването на предавания на телевизионни оператори в тях не попада под действието на предвиденото в тези разпоредби изключително право.

При тези обстоятелства Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изпълнено ли е условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива [2006/115], когато

–  в отделните стаи на хотел са поставени телевизори, чрез които стопанисващото хотела лице дава възможност за приемането на сигнала на различни телевизионни и радиопрограми („телевизия в хотелските стаи“), и

–  за ползването на стаята (с „телевизия в хотелската стая“) стопанисващото хотела лице изисква плащането на цена за стаята на нощувка („цена на стаята“), което включва и използването на телевизора и на телевизионни и радиопрограми, които същият позволява да бъдат приемани?“.

Мнението на Генералния адвокат:

 „Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че оборудването на хотелски стаи с приемници и предоставянето чрез тях на достъп до телевизионен или радиосигнал не представлява публично разгласяване на предаванията на излъчващи организации на място, достъпно за публиката срещу заплащане по смисъла на посочената разпоредба“.

Доказателства в процедура по регистрация на европейски марки - решение на Европейския съд

Общият съд излезе с решение по дело T‑476/15 по което Société des produits Nestlé SA  опитва да регистрира европейска словна марка FITNESS за следните стоки:

Клас 29: мляко, сметана, масло, сирене, кисело мляко и други млечни хранителни продукти, приготвени, заместители на мляко и млечни продукти, яйца, желета, плодове, зеленчуци, протеинови препарати, предназначени за консумация от човека ";
Клас 30: Житни растения и зърнени продукти; готови за ядене зърнени култури; зърнени закуски; храни на базата на ориз или брашно;
Клас 32: Все още вода, газирана или газирана вода, изворна вода, минерална вода, ароматизирана вода, плодови напитки, плодови сокове, нектари, лимонади, газираните напитки и други безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на сиропи и други препарати за приготвяне на напитки ".

OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания. При обжалването пред Апелативен борд, заявителят внася допълнителни доказателства, които са отхвърлени, тъй като не са внесени в първоначалното производство.

Според решението на съда, Апелативният борд е сгрешил, като не е приел въпросните допълнителни материали, тъй като според  Article 76 of EUTMR, във връзка с Rule 37(b)(iv), няма закъснение на внасяне на подобни доказателства в процедири на абсолютни основания, за разлика от производства по опозиции.

Източник: Marques Class 46.

Ново издание на Ницката класификация

WIPO съобщава за въвеждането на 11 издание на Ницката класификация за регистрация на търговски марки. Класификацията влиза в сила считано от 01.01.2017.

Повече информация тук.

Кратки IP новини

1.   Съд на Европейския съюз: Gucci загуби две обжалвания срещу  Guess. За повече информация тук.

2. САЩ: Първи стъпки в областта на търговските  марки и закона за търговските марки

За повече информация тук.

3.  Най-големият съдебен спор в областта на дизайна е пълна бъркотия. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Доказване на общоизвестна марка в Швейцария

Интересен казус от Швейцария относно доказване на известна марка. 

Havana Club Holding подава опозиция срещу заявена марка CANA CLUB за алкохолни напитки.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията с довода, че отличителната способност на марка Havana Club е ниска и не съществува опасност от объркване със заявената марка.

Решението е обжалвано от Havana Club Holding на база предоставените доказателства за придобита известност на марката в Швейцария.

Съдът обаче отхвърля тези доказателства, които представляват online изследване между потребители относно разпознаваемостта на марката. Според съда изследването е некоректно, тъй като изключва потребители над 55 години.  Освен това въпросите в проучването касаят само продукта ром, а не алкохолни напитки, като цяло. В допълнение въпросите били зададени по начин по който да подскажат, че Havana Club е търговска марка. 47% от анкетираните заявили, че разпознават логото на марката за ром но не било ясно кое точно лого се има предвид.

Изводът от предоставянето на подобни доказателства е че те трябва да бъдат внимателно преценени, така че да имат доказателствена сила в подобни производства.

Източник: Maqrues Class 46.