Европейският съд излезе с интересно решение C‑5/11, което касае трансграничното нарушаване на авторски права.
Казусът касае следното:
г‑н Donner,
германски гражданин, е управител на In.Sp.Em. Srl., спедиционно дружество със седалище в Болоня (Италия), което
извършва своята дейност основно от адреса си на местоживеене в Германия.
Inspem
осигурява превоза на стоките, продавани от Dimensione Direct Sales Srl.
(наричано по-нататък „Dimensione“), дружество, чието седалище също е в
Болоня и се намира в близост до това на Inspem.Чрез реклами в списания и
притурки към списания, чрез директни рекламни брошури и уебсайт на
немски език Dimensione предлага на клиенти в Германия да закупуват
имитации на мебели в стил „Bauhaus“, без това дружество да има лицензи,
изисквани за търговското разпространение на тези предмети в Германия.
Според
констатациите на Landgericht München II тези предмети са защитени в
Германия с авторско право като произведения на приложното изкуство. През
релевантния период от 1 януари 2005 г. до 15 януари 2008 г. обаче в
Италия тези предмети не са се ползвали от авторскоправна защита или
защитата, от която са се ползвали, не е можело да бъде ефективно
противопоставена на трети лица. Така през периода от 1 януари 2002 г. до
25 април 2007 г. проектираните от Eileen Gray мебели не са били
защитени с авторско право в Италия, тъй като през този период е действал
по-кратък срок на защита, който е удължен едва считано от 26 април
2007 г. През разглеждания период останалите мебели са били защитени с
авторско право в Италия, но в приложение на италианската съдебна
практика тази защите не е можело ефективно да се противопостави на трети
лица, поне не и срещу производителите, които отпреди 19 април 2001 г.
са възпроизвеждали, предлагали за продажба и/или търгували с тези
произведения.
Разглежданите
в главното производство мебели, продавани от Dimensione, са държани
опаковани в склада за разпространение на това дружество в Sterzing
(Италия), като върху опаковката им са фигурирали името и адресът на
купувача. По силата на общите условия за продажба, ако пребиваващите в
Германия клиенти не желаят сами да вземат стоките, които са поръчали,
нито да възложат това на определен от тях спедитор, Dimensione
препоръчва да се използват услугите на Inspem. В разглеждания в главното
производство спор въпросните клиенти са възлагали на Inspem превоза на
придобитите мебели. Така шофьорите на Inspem заплащат на Dimensione
продажната цена на предметите, предназначени за определен купувач, при
вземането им от склада в Sterzing. След това при доставката на клиентите
в Германия Inspem изисква от тях заплащането на цената на доставената
стока и разходите за превоза ѝ. Ако клиентите не приемат стоката или не я
заплатят, стоката се връща от Inspem на Dimensione, като последното
възстановява на Inspem продажната цена и разходите за превоз.
Според
Landgericht München II с тези си действия г‑н Donner се е провинил в
помагачество при неразрешено използване с търговска цел на произведения,
защитени с авторско право, в нарушение на разпоредбите на членове 106 и
108a от UrhG, както и на член 27 от Наказателния кодекс.
Dimensione
разпространявало копия на защитените в Германия произведения.
Разпространението по смисъла на член 106 от UrhG изисквало прехвърлянето
на собствеността върху продадения предмет, както и прехвърлянето от
продавача на приобретателя на правомощието за разпореждане. В случая в
главното производство собствеността е прехвърлена от продавача на
приобретателя в Италия съгласно италианското право при постигането на
съгласие и индивидуализирането на предмета на склада в Sterzing.
Прехвърлянето на фактическата разпоредителна власт обаче е ставало с
помощта на г‑н Donner едва при предаването на вещта на приобретателя в
Германия срещу заплащане на цената. При това положение въпросът доколко
мебелите са се ползвали от авторскоправна защита в Италия е бил
ирелевантен. Landgericht München II пояснява, че произтичащото от
националните разпоредби в областта на авторското право ограничение на
свободното движение на стоки е обосновано със закрилата на
индустриалната и търговската собственост.
Г‑н
Donner обжалва присъдата си пред Bundesgerichtshof посредством
ревизионна жалба. Той твърди, на първо място, че „публичното
разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 и
следователно по смисъла на член 17 от UrhG предполага прехвърлянето на
собствеността и че в случая в главното производство последното станало в
Италия. В това отношение не било необходимо да е извършено прехвърляне
на държането на стоката, тоест на правомощието за фактическо
разпореждане с нея. На второ място, той поддържа, че всяко наложено му
наказание на основание на друго тълкуване щяло да наруши гарантираното
от член 34 ДФЕС свободно движение на стоки, тъй като щяло да доведе до
неоправдано, изкуствено разделяне на пазарите. В заключение, на трето
място, той твърди, че във всеки случай с предаването в Италия на
посочените стоки на спедитора, който приемал доставката им за сметка на
определени клиенти, настъпвало прехвърляне на държането на стоките и че
от тази гледна точка също релевантните факти са станали в Италия.
Bundesgerichtshof
споделя тълкуването на Landgericht München II, че „публично
разпространяване“ чрез продажба по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 2001/29 предполага не само на трето лице да бъде прехвърлена
собствеността върху репродукцията на защитеното с авторско право
произведение, но и то да разполага с фактическата разпоредителна власт
върху произведението. За да може да се счита, че е публично
разпространена, репродукцията на дадено произведение би трябвало да
излезе от вътрешната сфера на предприятието на производителя и да влезе в
публичната сфера или в търговския оборот. Докато остава в рамките на
предприятието, което я е произвело, или в рамките на същата група
предприятия, тази репродукция не може да се счита за публично
разпространена, тъй като в този случай липсва търговска транзакция,
която предполага действителна връзка с външната среда. Този анализ на
Landgericht München II съответствал на постоянната практика на
Bundesgerichtshof относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива
2001/29.
Bundesgerichtshof
обаче счита, че ако прилагането на националните наказателноправни
разпоредби трябва при обстоятелствата на разглеждания в главното
производство случай да се приеме за необосновано ограничение на
свободното движение на стоките, членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС биха могли да
представляват евентуална пречка за потвърждаване на присъдата на
г‑н Donner.
При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва
ли членове 34 и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да
се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на
нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството
при неразрешено разпространяване на защитени с авторско право
произведения, когато при трансгранична продажба на произведение,
защитено с авторско право в Германия,
– това
произведение е въведено в Германия от държава — членка на Европейския
съюз, и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в
Германия, и
– собствеността е
прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна
защита за произведението или тази защита не е можело да бъде
осъществена?“.
Решението на съда е:
1) Търговец,
който насочва рекламата си към неограничен кръг субекти, пребиваващи в
определена държава членка, и създава или предоставя на тяхно
разположение специална система за доставка и начин на разплащане, или
позволява на трето лице да го прави, като по този начин осигурява
възможност на посочените субекти да се доставят копия на произведения,
защитени в същата държава членка с авторско право, извършва в държавата
членка, където става доставката, „публично разпространяване“ по смисъла
член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти
на авторското право и сродните му права в информационното общество.
2) Членове
34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава
членка в приложение на националното наказателно право да упражнява
наказателно преследване за помагачеството при неразрешено
разпространяване на копия на защитени с авторско право произведения, в
случай че копия от такива произведения се разпространяват публично на
територията на тази държава членка в рамките на продажба, специално
насочена към неограничен кръг лица в посочената държава и сключена в
друга държава членка, където тези произведения не са защитени от
авторско право или закрилата, от която се ползват, не може да бъде
ефективно противопоставена на третите лица.
Пълният текст на решението може да откриете
тук.
English version
The European Court issued an interesting decision C-5/11, which concerns the cross-border copyright infringement.
The case concerns the following:
Mr
Donner, a German national, was, at the time of the facts in the main
proceedings, the principal director and shareholder of In.Sp.Em. Srl
(‘Inspem’), a freight forwarding company established in Bologna (Italy)
and essentially conducted his business from his place of residence in
Germany.
Inspem
ensured the transport of goods sold by Dimensione Direct Sales Srl
(‘Dimensione’), a company also established in Bologna, the head office
of which was situated in immediate proximity of that of Inspem.
Dimensione used advertisements and supplements in newspapers, direct
publicity letters and a German-language internet website to offer
replicas of furnishings in the so-called ‘Bauhaus’ style for sale to
customers residing in Germany, without having a licence to market them
in Germany.
According
to the findings of the Landgericht München II, all of the said items
are copyright-protected in Germany as works of applied art. In Italy,
however, there was no copyright protection or, alternatively, no
enforceable copyright protection as against third parties during the
period of relevance, namely from 1 January 2005 to 15 January 2008. Thus
the furnishings designed by Eileen Gray did not enjoy copyright
protection in Italy in the period between 1 January 2002 and 25 April
2007 as a shorter period of protection applied at that time, which was
only renewed as of 26 April 2007. The other furnishings were
copyright-protected in Italy during the relevant period but that
protection was unenforceable as against third parties under established
Italian case-law, at least as against producers who had reproduced or
offered the creations for sale and/or marketed them prior to 19 April
2001.
The
furnishings at issue in the main proceedings, sold by Dimensione, were
stored, in their packaging on which the name and address of the
purchaser were indicated, in Dimensione’s delivery warehouse in Sterzing
(Italy). Under the general sales conditions, if customers residing in
Germany did not wish to collect the goods they had ordered, or nominate
their own freight forwarder, Dimensione recommended that Inspem be
instructed. In the cases in the main proceedings the customers
instructed Inspem to transport the furnishings that they had purchased.
The Inspem drivers collected the items at the warehouse in Sterzing and
paid the relevant purchase price to Dimensione. Inspem collected the
purchase price and freight charges from the customer on delivery to the
person who had placed the order in Germany. Whenever a customer failed
to accept or make payment for a delivery of furnishings, the goods were
returned to Dimensione, which reimbursed Inspem for the purchase price
already advanced and also paid the freight charges.
According
to the Landgericht München II, Mr Donner thereby committed the criminal
offence of aiding and abetting the prohibited commercial exploitation
of copyright-protected works, contrary to Paragraphs 106 and 108a of the
UrhG and also Paragraph 27 of the Criminal Code.
Dimensione
was found to have distributed replicas of protected works in Germany.
Distribution under Paragraph 106 of the UrhG required the transfer of
the ownership of the goods sold and as well as a transfer of the power
of disposal from the vendor to the purchaser. In the main proceedings,
under Italian law the transfer of ownership from vendor to purchaser
took place in Italy as a result of the meeting of the minds and the
individualisation of the goods at the warehouse in Sterzing. The
transfer of the power of disposal over the goods, however, did not take
place until the goods were handed over to the purchaser upon payment of
the purchase price in Germany, with the help of Mr Donner. The issue
whether the furnishings enjoyed copyright protection in Italy was
therefore immaterial. The Landgericht München II found that the
restriction on the free movement of goods deriving from national
copyright law was justified on grounds of protection of industrial and
commercial property.
Mr
Donner appealed on a point of law (revision) against that judgment to
the Bundesgerichtshof. He argues, first, that ‘distribution to the
public’ under Article 4(1) of Directive 2001/29 and, consequently, under
Paragraph 17 of the UrhG, presupposes a transfer of ownership of the
goods, which in the main proceedings took place in Italy, the transfer
of possession of the goods, that is to say, the actual power of disposal
over those goods, not being necessary in that regard. He argues,
secondly, that a conviction of him based on any other interpretation
would be contrary to the principle of free movement of goods guaranteed
under Article 34 TFEU because it would lead to an unjustified and
artificial partitioning of the markets. Lastly and thirdly, he argues
that, in any event, the handing-over of the goods in Italy to the
carrier, which accepted them on behalf of ascertained customers, gave
rise to a change of possession so that, from that point of view as well,
the relevant facts occurred in Italy.
The
Bundesgerichtshof concurs in the interpretation adopted by the
Landgericht München II, to the effect that ‘distribution to the public’
by sale under Article 4(1) of Directive 2001/29 presupposes that not
just ownership but also de facto power of disposal of the
copyright-protected reproduction is transferred to a third party. In
order to be considered as being distributed to the public, the
reproduction of a work has to be transferred from the manufacturer’s
internal sphere of operation into the public sphere or into the free
trade arena. As long as such a reproduction remains within the
manufacturer’s internal sphere of operation or the same group of
companies, it cannot be deemed to have reached the public, since the
existence of a business transaction based on genuine external dealings
is lacking in such a scenario. This analysis by the Landgericht München
II is in line with the settled case-law of the Bundesgerichtshof on the
interpretation of Article 4(1) of Directive 2001/29.
On
the other hand, the Bundesgerichtshof considers that Articles 34 TFEU
and 36 TFEU may preclude upholding Mr Donner’s conviction should the
application of the national criminal law provisions to the facts of the
main proceedings be found to give rise to an unjustified restriction on
the free movement of goods.
In
those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the
proceedings before it and to refer the following question to the Court
for a preliminary ruling:
‘Are Articles 34
and 36 TFEU governing the free movement of goods to be interpreted as
precluding the criminal offence of aiding and abetting the prohibited
distribution of copyright-protected works resulting from the application
of national criminal law where, on a cross-border sale of a work that
is copyright protected in Germany,
– that
work is taken to Germany from a Member State of the European Union and
de facto power of disposal thereof is transferred in Germany,
– but
the transfer of ownership took place in the other Member State in which
copyright protection for the work did not exist or was unenforceable as
against third parties?’
the Court rules:
A
trader who directs his advertising at members of the public residing in
a given Member State and creates or makes available to them a specific
delivery system and payment method, or allows a third party to do so,
thereby enabling those members of the public to receive delivery of
copies of works protected by copyright in that same Member State, makes,
in the Member State where the delivery takes place, a ‘distribution to
the public’ under Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the European
Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of
certain aspects of copyright and related rights in the information
society.
Articles 34 TFEU and
36 TFEU must be interpreted as meaning that they do not preclude a
Member State from bringing a prosecution under national criminal law for
the offence of aiding and abetting the prohibited distribution of
copyright-protected works where such works are distributed to the public
on the territory of that Member State in the context of a sale, aimed
specifically at the public of that State, concluded in another Member
State where those works are not protected by copyright or the protection
conferred on them is not enforceable as against third parties.
The full decision can be found here.
