Защо Botanical Origin не може да бъде европейска марка?

Апелативният Борд на EUIPO излезе с решение на казус R 881/2019-5, касаещ опит за регистрация на словна европейска марка ‘Botanical Origin’ за следните стоки в клас 3:

Универсални почистващи препарати за битова, търговска, промишлена и институционална употреба; почистващи препарати за тоалетни, вани, мивки и подове; почистващи препарати за кухня и повърхности за баня; кърпички за еднократна употреба, импрегнирани с почистващи съединения за използване в бани и кухни; препарати за полиране на кухненски и стъклени съдове; препарати за почистване на фурна; препарати за почистване на печки; почистващи препарати за витрокерамични и кухненски повърхности; препарати за почистване на стъкло и метал; препарати за почистване на прозорци; избелващи препарати и други вещества за пране, независимо дали са в твърда, течна или гелова форма; препарати за пране; препарати за почистване на килими; декалцифициращи и обезмасляващи препарати за домакински цели; омекотители за тъкани; перилни препарати и добавки; препарати за отстраняване на петна; усилватели на аромати; препарати за предварително измиване и разхлабване на петна; нишесте; пране синьо; избелващи препарати и други вещества, използвани за миене на съдове; почистващи, полиращи, почистващи и абразивни препарати; почистващи препарати, освежители и дезодоратори; средства за изплакване; препарати за почистване и отпушване на съдомиялни машини; декалцифициращи и обезмасляващи агенти за битови цели; почистващи препарати за съдове; всички гореспоменати продукти със или без дезинфекционни компоненти; сапуни; детергенти; средства за отстраняване на ръжда и мазнини; препарати за отпушване и миене за отпушване; препарати за предотвратяване на варовик, ръжда или грес.

EUIPO отказва регистрацията на база абсолютни основания член 7(1)(b) EUTMR, липса на отличителност.

Решението е обжалвано. Апелативният борд го потвърждава изцяло. Доводите за това са, че потрибетилети биха възприели знакът, като идникиращ ботанически произход на продуктите или че съдържат съставки от такъв произход.

Заявителят твърди, че марката е отличителна поне за част от стоките за които подобна връзка не може да бъде направена.

Според ведомството обаче заявенитят знак би се възприел от потребителите единствено, като промоционален израз касаещ същността и използването на продуктите но не и техният търговски произход.

Източник: WIPR.

Honda спечели спор за търговска марка във Великобритания

Honda спечели опозиция срещу заявена във Великобритания търговска марка „Vtecdirect“ в клас 37 - „монтирането и монтажа на части за превозни средства; поддръжката, ремонта и обслужването на превозни средства ”.

Срещу тази марка японската компания противопоставя по-ранна своя марка ‘VTEC’ в клас 12.

В своята преценка Патентното ведомство на страната приема, че марките са объркващо сходни. Макар и да са за различни класове, посочените стоки от клас 12 и услугите от клас 37 са допълващи се. По отношение на знаците, има наличие на визуално сходство относно частта VTEC. Наличието на DIRECT съдздава различно концептуално възприятие но това не е достатъчно за да преодолее наличното сходство имайки предвид и слабо отличителният характер на думата.

Доводът на заявителя, че марките не са сходни поради различният бизнес модел на компаниите и факта, че той подпомага продажбите на продуктите на Honda, е отхвърлен. Ролята на една търговска марка е да посочва производствен и търговски източник на обозначените стоки и услуги, а не да подпомага чужда марка или производител.

Източник: WIPR.

Канада подписа Договорът за патентно право

WIPO съобщава за присъединяването на Канада към Договорът за патентно право. Договорът ще влезе в сила за страната считано от 30.10.2019.

Uber спечели нов казус относно марките си във Великобритания

Uber спечели опозиция срещу заявена национална марка във Великобритания ‘ChefUber’ в клас 35 за различни услуги свързани с подбор на персонал в областта на кетъринга и храните.

Според американската компания заявената марка е сходна, както на самостоятелните марки UBER, регистрирани за същия клас, така и на марка UberEats, използвана за доставка на храна.

Според заявителят марките са различни поради наличието на думата Chef, която е разположена в началото на неговата марка.

Патентното ведомство на страната приема, че посочените услуги в клас 35 на двете марки са сходни и идентични. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни до степен да причинят потребителско объркване.

Причината за това е че макар Chef да е в началото на по-късната марка, тази дума е слабо отличителна и дори описателна.

В допълнение вемоството приема, че по-късната марка черпи от репутацията на марките на Uber, които са наложени в страната от дълги години.

Източник: WIPR.

Ирландската компания Supermac удари за втори път McDonald's

Ирландската компания Supermac нанесе втори удар върху световната верига заведения за бързо хранене McDonald's, след като преди месеци успя да заличи европейска марка BIG MAC притежание на компанията.

В случая атаката касае искане за отмяна поради липса на реално използване на регистрацията на европейска марка MC, заявена през 2011 година от McDonald's за следните стоки:

29 - Храни, приготвени от месо, свинско месо, риба и птичи продукти, консервирани и варени плодове и зеленчуци, яйца, сирене, мляко, млечни препарати, кисели краставички.

30 - Сандвичи за ядене, сандвичи с месо, сандвичи със свинско месо, рибни сандвичи, пилешки сандвичи, бисквити, хляб, торти, бисквитки, шоколад, кафе, заместители на кафе, чай, горчица, овесени ядки, сладкиши, сосове, подправки, захар; десерти.

32 - Безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки.

43 - Ресторантски услуги.

McDonald's предоставят различни доказателства за използване, като декларации, плакати, продажби, маркетингови проучвания.

EUIPO взима решение за отмяна на марката за повечето стоки и услуги. Причината за това е че част от доказателствата за извън 5 годишният период в който е нужно да се докаже реално използване на марката. Друга част от материалите не са датирани.

По-големият проблем обаче е начина на използване на марката. Според приведените доказателства марката се използва по следния начин: ‘McDonald’s’, ‘BIG MAC’, ‘McRIB’, ‘McMUFFIN’, ‘McTOAST’, ‘McFISH’, ‘McWRAP’, ‘McNUGGETS’, ‘McCHICKEN’ and ‘McFLURRY’.

Според EUIPO в случая на ‘McDonald’s’ и ‘BIG MAC’, не може да се приеме, че те са близки вариации на основната марка "MC".

За останалите случаи, като McMUFFIN’, ‘McFISH’, ‘McCHICKEN’, ведомството приема, че има използване на марката, тъй като допълнителните елементи Muffin, Fish и Chicken имат изцяло описателен характер.

Не са били приведени други доказателства за самостоятелното използване на марка "MC", поради което ведомството отменя марката за всички стоки и услуги с изключение на:

29: Пилешки хапки.

30: Сандвичи, годни за консумация, сандвичи с месо, сандвичи със свинско месо, риба

сандвичи, пилешки сандвичи.

Решението на EUIPO може да откриете тук.

Балсамико създаде конфликт между компании от Италия и Германия

Главният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑432/18 Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena срещу BALEMA GmbH.

Делото касае слесното:

BALEMA GmbH произвежда продукти на основата на оцет и ги продава в района на Баден (Германия). От повече от 25 години дружеството разпространява продукти с наименованието „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“. Етикетите на продуктите носят надписа „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher Balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ [Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден] или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No 3“ [първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3]

Не се спори, че продуктите на BALEMA, обозначени като „Balsamico“, не са обхванати от регистрацията „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ съгласно член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тъй като не отговарят на спецификациите на продукта, съдържащи се в приложение II към същия регламент.

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena е консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. Според този консорциум използването на наименованието „Balsamico“ от BALEMA нарушава защитеното географско указание „Aceto Balsamico di Modena“. Поради това Consorzio отправя към BALEMA предупреждение за преустановяване на нарушението. От своя страна BALEMA предявява пред германските съдилища отрицателен установителен иск срещу Consorzio, с който иска да се установи, че не е налице нарушение при използване на търговска марка. Искът е отхвърлен.

В производството по обжалване BALEMA иска да се установи, че не е задължено да се въздържа от използването на наименованието „Balsamico“ за произведени в Германия продукти на основата на оцет. Жалбата по същество е уважена, като съдът постановява, че използването на наименованието „Balsamico“ по отношение на оцет не нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Според този съд защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с Регламент № 583/2009, се отнася до цялото наименование, а не до негеографските понятия от съставното наименование, дори да се използват съвместно.

Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че ревизионната жалба би била уважена, ако използваните от BALEMA наименования „Balsamico“ и „Deutscher Balsamico“ нарушават член 13, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 1151/2012. Според нея за такъв извод е необходимо защитата на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена съгласно член 1 от Регламент № 583/2009, да обхваща и използваните отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“).

Федералният върховен съд отбелязва, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда несъмнено е видно, че съгласно член 13, параграф 1, буква а) или б) от посочения регламент защитеното географско указание, което се състои от няколко понятия, може да бъде защитено не само срещу използването на съставното указание, но и срещу използването на отделни понятия от това указание. Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 урежда специфичния случай, в който защитеното географско указание съдържа в себе си името на продукт, което се счита за родово. Тази разпоредба предвижда, че използването на това родово име не е в противоречие с член 13, параграф 1, първа алинея, буква а) или буква б) от посочения регламент. Федераленият върховен съд посочва и обстоятелството, че регламентът на Комисията за вписване на наименованието може да ограничи обхвата на закрилата на защитено географско указание, което се състои от няколко понятия, така че да не обхваща използването на отделни понятия от това указание. В това отношение фактът, че заявител може да декларира, че не търси защита за всички елементи на дадено наименование, показва, че закрилата, предоставена от неговата регистрация, може да бъде ограничена.

Според Федералният върховен съд изводът за ограничаване на обхвата на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ по отношение на отделните негеографски понятия се подкрепя и от съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009. Запитващата юрисдикция също така счита, че противно на становището, изложено в ревизионната жалба, предположението, че защитата е предоставена на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло, не е довело до несъответствие с регистрацията на защитеното наименование за произход „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“. За разлика от Регламент № 583/2009, позоваванията на ограничения обхват на защитата в Регламент № 813/2000, което би могло да се обясни с обстоятелството, че в предшестващата процедура по регистрация не са направени възражения от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета(8) (понастоящем членове 51 и 52 от Регламент № 1151/2012), не изключва ограничаване на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„Защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент (ЕО) № 583/2009 от 3 юли 2009 г. не обхваща използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“.

Предстой решение и на Европейския съд по въпроса.

Отговорност на сайтовете при събиране на лични данни - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV. Делото касае следното:

Fashion ID, германско предприятие за онлайн продажба на модни дрехи, интегрира в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“. Изглежда, че поради този факт, когато дадено лице посети уебсайта на Fashion ID, негови лични данни се предават на Facebook Ireland. Става ясно, че това се случва без знанието на посетителя и без значение дали същият е член на социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона „харесва ми“. 

Verbraucherzentrale NRW, действащо в обществена полза германско сдружение за защита на интересите на потребителите, упреква Fashion ID, че е предало на Facebook Ireland лични данни на посетителите на уебсайта му, без тяхното съгласие, от една страна, и в нарушение

на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в разпоредбите за защита на личните данни, от друга страна.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) иска от Съда да тълкува няколко разпоредби от старата Директива за защита на

данните от 1995 г.1 (която остава приложима към това дело, но считано от 25 май 2018 г. е заменена с Общия регламент за защита на данните от 2016 г.2 ). В постановеното днес решение 

Съдът уточнява най-напред, че старата Директива за защита на данните допуска сдруженията за защита на интересите на потребителите да бъдат оправомощавани да предявяват искове срещу предполагаемите извършители на посегателства срещу защитата на личните данни. 

Съдът отбелязва, че понастоящем новият Общ регламент за защита на данните изрично предвижда подобна възможност. По-нататък Съдът констатира, че Fashion ID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва, след като данните са му предадени. Всъщност на пръв поглед е изключено Fashion ID да определя целите на тези операции и средствата за тях.

Fashion ID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland, тъй като може да се приеме (освен ако при проверките, които Oberlandesgericht Düsseldorf следва да извърши, не се установи нещо различно), че Fashion ID и Facebook Ireland определят съвместно целите на тези операции и средствата за тях. 

Изглежда това, че Fashion ID е интегрирало в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“, му позволява да оптимизира рекламата на своите стоки, правейки ги по-видими в социалната мрежа Фейсбук, когато посетител на уебсайта натисне този бутон. За да се възползва от посоченото търговско предимство, Fashion ID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на Fashion ID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на Fashion ID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.

Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID, който като (съвместен) администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на

сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland, трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването. 

Съдът внася още уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни. Така, що се отнася до случая, в който съответното физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните. 

Що се отнася до случаите, в които обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите, а именно операторът на уебсайт и доставчикът на социална приставка, трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

Източник: Прессъобщение, Съд на Европейския съюз.

На вниманието на всички диджеи - авторско право върху семпли - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Предисторията на делото е следната:

Hütter и др. са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“.

Г‑н Pelham и г‑н Haas са композитори на музикалното заглавие „Nur mir“, включено в звукозаписи, продуцирани от дружеството Pelham през 1997 г.

Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“, въпреки че има възможност да изсвири фрагмента.

Hütter и др. считат, главно, че Pelham нарушава сродно на авторското право, на което са притежатели в качеството на продуцент на звукозаписи. При условията на евентуалност твърдят, че са били нарушени притежаваното от тях право на интелектуална собственост в качеството им на артисти изпълнители, както и авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното те сочат, че Pelham е нарушило законодателството в областта на конкуренцията.

Hütter и др. предявяват иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) за преустановяване на нарушението, за изплащане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация и за предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени.

Посоченият съд уважава иска, а въззивната жалба на Pelham пред Висшият областен съд Хамбург, Германия е отхвърлена. По ревизионна жалба на Pelham пред Федералният върховен съд, Германия решението, постановено от Висшият областен съд Хамбург, е отменено и делото му е върнато за ново разглеждане. Посоченият съд отново отхвърля въззивната жалба на Pelham. С решение от 13 декември 2012 г. Федералният върховен съд отхвърля новата ревизионна жалба на Pelham. Последното решение е отменено от Федералният конституционен съд, Германия, който връща делото на запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че успешното приключване на ревизионното производство зависи от тълкуването на член 2, буква в) и на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2 от Директива 2006/115.

На първо място, следва да се установи дали, като е използвало звукозаписа на Hütter и др. при осъществяване на собствения си звукозапис, Pelham е нарушило изключителното им право на възпроизвеждане и разпространение на звукозаписа, в който се съдържа заглавието „Metall auf Metall“, предвидено в член 85, параграф 1 от UrhG, който транспонира член 2, буква в) от Директива 2001/29, както и член 9 от Директива 2006/115. По-специално трябва да се определи дали такова нарушение може да се установи, когато както в случая от звукозапис се извлича ритмичен фрагмент с продължителност 2 секунди, след което се пренася в друг звукозапис, и дали последният представлява копие на друг звукозапис по смисъла на член9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115.

На второ място, в случай че се установи такова нарушение на правото на продуцента на звукозаписи, възниква въпросът дали Pelham може да се позове на „правото на свободно използване“, предвидено в член 24, параграф 1 от UrhG и приложимо по аналогия за правото на продуцента на звукозаписи, съгласно което самостоятелно произведение, което е създадено чрез свободното използване на чуждо произведение, може да се публикува и използва без разрешението на автора на използваното произведение. В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба няма изричен еквивалент в правото на Съюза и при това положение се пита относно съответствието ѝ с него, като се има предвид обстоятелството, че въпросната разпоредба ограничава обхвата на защитата, предоставена с изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане и разпространение на неговия звукозапис.

На трето място, изключенията и ограниченията, предвидени в националното право, по отношение на правото на възпроизвеждане съгласно член 2, буква в) от Директива 2001/29 и на правото на разпространение съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115, се основават на член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно тълкуването на тези разпоредби при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

На четвърто място, запитващата юрисдикция отбелязва, че релевантните разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат с оглед на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В този контекст тя се пита дали държавите членки имат право на преценка в рамките на транспонирането в националното право на член 2, буква в) и на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране. Освен това посочената юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването на споменатите основни права при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

При тези условия Федералният върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Решението на съда:

1) С оглед на Хартата на основните права на Европейския съюз член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на продуцента на звукозаписи, предоставено от тази разпоредба, да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.

3) Държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива.

4) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „цитати“, съдържащо се в тази разпоредба, не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.

5)  Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвиденото в него право.

Red Bull загуби цветно дело в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑124/18 P Red Bull GmbH срещу EUIPO. Делото касае цветови марки и по точно:

Red Bull подава заявка за регистрация на следното съчетание от два цвята като такива:

На 30 юни 2003 г. жалбоподателят представя допълнителни документи за доказване на придобития чрез използване отличителен характер на тази марка. На 11 октомври 2004 г. жалбоподателят представя за нея следното описание:

„Исканата защита обхваща синия цвят (RAL 5002) и сребристия цвят (RAL 9006). Съотношението между цветовете е приблизително 50 % на 50 %“.

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 32 „Енергийни напитки“.

Марката е регистрирана на 25 юли 2005 г. с отбелязване, че отличителния ѝ характер е придобит чрез използване, и с описанието, посочено по-горе.

На 20 септември 2013 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на марката за недействителна.

В подкрепа на искането си дружеството твърди, от една страна, че марката не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като графичното ѝ изображение не съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, и от друга страна, че описанието на марката — в което се посочва, че съотношението между двата цвята, от които тя се състои, е „приблизително“ 50 % на 50 % — позволява множество различни съчетания, поради което потребителите не биха могли да приложат отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

По отношение на дело T‑102/15 — на 1 октомври 2010 г. жалбоподателят подава в EUIPO втора заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на същото съчетание от два цвята като такива за същите стоки.

Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 48/2011 от 29 ноември 2010 г.

На 22 декември 2010 г. проверителят издава уведомление за неспазване на формалните изисквания и иска от жалбоподателя да уточни „съотношенията, в които двата цвята ще бъдат нанасяни (например в равни съотношения) и как ще изглеждат“.

На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят съобщава на проверителя, че „[в] съответствие с уведомлението [му] от 22 декември 2010 г. информира EUIPO […], че двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 8 март 2011 г. втората марка е регистрирана на основание придобит чрез използване отличителен характер, като са посочени цветовете „син (Pantone 2747 C), сребрист (Pantone 877 C)“ и е дадено следното описание: „Двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

На 27 септември 2011 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на недействителност на марката, като твърди, от една страна, че същата не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че изразът „поставени един до друг“ може да се разбира по много различни начини, а описанието на марката не посочва начина на подреждане, по който двата цвята ще бъдат нанасяни върху стоките, и следователно не е пълно, ясно и точно.

С две решения от 9 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява за недействителни въпросните две марки (наричани по-долу „спорните марки“) на основание по-специално че не са достатъчно точни. Всъщност отделът по отмяна се основава на факта, че те допускат множество различни съчетания, а това не позволява на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

Red Bull обжалва двете решения пред апелативния състав на EUIPO.

С две решения от 2 декември 2014 г. (наричани по-долу „спорните решения“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите, като по същество приема, че графичното представяне на спорните марки, разглеждано заедно с придружаващото ги описание, не отговаря на установените в решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), изисквания за точност и дълготрайност, съгласно които в съчетанията от цветове трябва да има систематично подреждане, свързващо съответните цветове по предварително определен и еднообразен начин. Всъщност според първи апелативен състав на EUIPO спорните марки позволяват подреждане на двата цвята в множество различни съчетания, създаващи много различно цялостно впечатление.

Европейският съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда въпросните марки не изпълняват изискванията на законодателството и съдебната практика, тъй като приложените описания се указват по надлежен и безспорен начин как тези означения се представят реално, така че да обозначават съответните стоки. Това поражда възможност за различни комбанации на знаците в потребителското съзнание, което е в разрез с представата за търговска марка.

Използване на произведения обект на авторско право от медии - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑516/17 Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck. Делото касае следното:

В момента, в който запитващата юрисдикция решава да сезира Съда, г‑н Beck е депутат в Bundestag (Федералния парламент на Германия) от 1994 г. Той е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика в областта на половите престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Ръкописът излиза под псевдоним като статия в сборник, публикуван през 1988 г. При публикуването издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. С писмо от 5 май 1988 г. авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство при издаване на сборника. През следващите години г‑н Beck, срещу когото са отправени критики заради изложените в статията твърдения, многократно отвръща, че издателят на въпросния сборник е променил смисъла на неговия ръкопис. Г‑н Beck се разграничава от съдържанието на тази статия поне от 1993 г. насам.

През 2013 г. ръкописът на г‑н Beck е открит по време на изследователска работа в архив и му е представен на 17 септември 2013 г., когато той е кандидат в парламентарни избори в Германия. На следващия ден г‑н Beck предоставя ръкописа на разположение в различни редакции на вестници, за да покаже, че издателят е внесъл промени в него при публикуването на въпросната статия. Той обаче не е дал съгласие редакциите да публикуват ръкописа и статията. За сметка на това самият той ги публикува на собствения си уебсайт, като на всяка страница добавя уточнението: „Разграничавам се от тази статия. Volker Beck“. На страниците на статията, публикувана във въпросния сборник, освен това е направено следното уточнение: „[публикуването] на този текст не е било разрешено и той е променен от издателя чрез свободна редакция на подзаглавието и на части от текста“.

Spiegel Online поддържа в интернет информационния портал Spiegel Online. На 20 септември 2013 г. то публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Г‑н Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) предоставянето на разположение на пълните текстове на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право. Юрисдикцията уважава исканията на г‑н Beck. След като въззивната му жалба е отхвърлена, Spiegel Online подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция счита, че тълкуването на член 5, параграф 3, букви в) и г) от Директива 2011/29 във връзка с основните права, и по-специално на свобода на информацията и на свобода на печата, не е очевидно. Тя по-специално иска да установи дали посочената разпоредба предоставя свобода на преценка във връзка с транспонирането ѝ в националното право. В това отношение отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4) Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5) Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6) Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията, съдържащи се в тях.

2) Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, да обосноват дерогиране на изключителните права на автора на възпроизвеждане и публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и в член 3, параграф 1 от тази директива.

3) В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива, от друга страна, националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст, запазва полезното им действие и същевременно е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4) Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Авторско право върху военни доклади - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland. Делото касае следният казус относно авторско право върху ваенни доклади, за който писахме тук относно мнението на Генералния адвокат на съда:

Федерална република Германия ежеседмично получава военен ситуационен анализ за мисиите и операциите в чужбина на Bundeswehr (федералната армия в Германия) и за промените в обстановката в района на мисиите и операциите. Изготвените анализи, наречени „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, по-нататък „UdP“), се изпращат на някои членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), на отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната, Германия) и на други федерални министерства, както и на някои служби на подчинение на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация за служебно ползване“, а тази квалификация отговаря на най-ниското от общо четири нива на поверителност, предвидени в германското право. Наред с това Федерална република Германия публикува синтезирани варианти на UdP, наречени „Unterrichtung der Öffentlichkeit“ („Информация за обществеността“), които са публично достъпни без ограничения.

Funke Medien поддържа интернет портала на германския ежедневник Westdeutsche Allgemeine Zeitung. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено от компетентните органи с мотива, че разгласяването на информацията, съдържаща се в UdP, можело да засегне неблагоприятно чувствителни интереси на федералната армия, свързани със сигурността. В тази връзка посочените органи изтъкват наличието на редовно публикувана информация за обществеността, която представлява вариант на UdP, който не засяга тези интереси. По неизвестен начин Funke Medien все пак получава голяма част от UdP, които частично публикува с названието „Afghanistan Papiere“ („Документи за Афганистан“) и които могат да се преглеждат на неговия уебсайт като сканирани поединично страници, придружени от въведение, допълнителни линкове и покана за взаимодействие.

Тъй като счита, че по този начин Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху UdP, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия). Подадената от Funke Medien въззивна жалба е отхвърлена от Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн, Германия). В ревизионната си жалба до запитващата юрисдикция Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че мотивите на Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн) се основават на предпоставката, че UdP могат да се ползват от авторскоправна закрила като „литературни произведения“ и не представляват служебни текстове, изключени от такава закрила. Тя все пак подчертава, че въпросният съд не е направил никакви констатации относно конкретните особености, позволяващи да се изведе творческата отличителност на UdP.

С оглед на това запитващата юрисдикция счита, че е изключено да се отмени решението на Oberlandesgericht Köln (Висш областен съд Кьолн), на когото делото да бъде върнато, за да му се предостави възможност a posteriori да направи констатации в посочения смисъл, ако нарушението на авторското право върху UdP, каквото следва да се допусне за целите на съдебния контрол, който предстои да бъде упражнен в ревизионното производство, при всички случаи попада под действието на дерогиращите правила относно отразяването на актуални събития или относно цитатите, предвидени съответно в членове 50 и 51 от UrhG, или ако такова нарушение е оправдано с оглед на свободата на информация или свободата на печата, предвидени съответно в член 5, параграф 1, първо и второ изречение от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основния закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl 1949 I, стр. 1, наричан по-нататък „GG“), както и в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Действително, според запитващата юрисдикция в такъв случай фазата на производството би позволила делото да бъде решено и тя ще трябва да измени решението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) и да отхвърли иска за преустановяване на нарушението, предявен пред него от Федерална република Германия.

В тази връзка запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на член 2, буква а), на член 3, параграф 1 и на член 5, параграф 3, букви в) и г) от Директива 2001/29 във връзка с основните права, и по-специално на свобода на информацията и на свобода на печата, не е очевидно. Тя по-специално иска да установи дали посочените разпоредби предоставят свобода на преценка при транспонирането им в националното право. В това отношение тя отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от GG, а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

Решението на Европейският съд:

1) Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че съставляват мерки за пълна хармонизация на предметното съдържанието на предвидените в тях права. Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията, съдържащи се в тях.

2) Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, да обосноват дерогиране на изключителните права на автора на възпроизвеждане и публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и в член 3, параграф 1 от тази директива.

3) В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от тази директива, от друга страна, националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст, запазва полезното им действие и същевременно е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.