Без промяна до края на 2020 относно Брекзит и европейските марки и дизайни

Европейското ведомство за интелектуална собственост (EUIPO) излезе със съобщение относно одобреното от Европейския парламент споразумение за напускане на ЕС от страна на Великобритания.

EUIPO уточнява, че съобразно споразумението считано до 31.12.2020 всички европейски търговски марки и дизайни ще останат валидни на територията на Обединеното кралство без промяна. Това касае и цитиране на национални марки от страна в процедури пред ведомството, както и работата на британските представители по индустриална собственост.

За повече информация тук.

Кратки IP новини

1. Географски означения и войната за prosecco. За повече информация тук.

2. Защо е важно да избереш правилната стратегия за защита на марки. За повече информация тук 

3. Според Европейският съд марки BILLA и BILLABON са сходни. За повече информация тук.  

LEGO загуби спор за марката си в Япония

Световно известният производител на конструктори LEGO загуби опозиция срещу следната заявена в Япония търговска марка за клас 28 - играчки за котки:

Срещу тази марка LEGO противопоставя своято известна марка, като претендира и предобита репутация в страната.

Патентонто водемство на страната приема, че марка LEGO е наложена в Япония от дълги години и е разпознаваема сред потребителите, още повече половината от училищата в страната използват пордуктите на компанията с образователна цел.

Въпреки това обаче ведомството отхвърля опозицията, като доводът за това е липсата на нужното сходство между марките. Претенцията на LEGO, че първата част от заявената марка CATTY е описателна е отхвърлена.

В допълнение ведомството приема, че рискът от объркване се намалява и от факта, че стоките за които са предназначени двете марки касаят различни производители, потребители и дистрибуционни канали.

Източник: Masaki MIKAMI.

McDONALD’S спечели мечтан казус в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑428/18 McDreams Hotel GmbH срещу EUIPO.

Делото касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за клас 43:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от McDonald’s на база серия от по-ранни марки, като McDONALD’S, Mc, McCOUNTRY,  McCAFE, McFAMILY за класове 29, 30, 43. Претендирани са и марки с репутация но не и за услуги свързани с хотелско настаняване.

EUIPO отхвърля опозицията с довода, че наличните визуални и словни разлики между марките и факта, че няма доказана репутация на по-ранните марки за услигите в клас 43 са достътъчни за да преодолеят потенциалното объркване на потребителите.

Решението е обжалвано.

Апелативният борд отменя това решение и подвърждава опозицията приемайки, че по-късната марка може да се възприеме за част от фамилията марки на McDONALD’S имайки предвид и тяхната репутация.

Общият съд на ЕС потвърждава това решение. Нещо повече той приема, че марките са сходни включително и в словните си части, като Mc и DONALD’S и DEARMS поради наличието на едни и същи начални и крайни букви. В допълнение използваните цветове в по-късната марка са сходни на тези използвани и от McDONALD’S в нейната дейност.

Съдът приема и че е налично сходство между франчайз услугите предлагани от американската компания и тези в клас 43.

Европейското патентно ведомство е готово да издава така наречените единни патенти на ЕС

Европейското патентно ведомство оповести официално готовността си да започне издаване на така наречените единни европейски патенти, които ще покриват територията на всички страни членки.

Според ведомството то разполага с необходимата организация и възможностти да стартира тази дейност.

Както е известно въвеждането на еддиния патент в ЕС към момента е блокирано от дело пред Върховният съд на Германия, което цели да отговори на въпроса дали страната може да ратифицира споразумението за тази патентна закрила.

Другият висящ въпрос е Brexit и дали Обединеното кралство ще остане в споразумението след излизането си от Европейския съюз. Най-големият проблем в това отношение е нежеланието на правителството във Великобритания страната на бъде обект на каквито и да е било решения от страна на Европейския съд, който ще бъде натоварен с разглеждане на дела свързани с единния патент.

За повече информация тук.

Обобщение на IP годината от WIPO - 2019

Нарушаване на договор и нарушаване на права върху интелектуална собственост - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑666/18 IT Development SAS срещу Free Mobile SAS. Делото касае следното:

С договор от 25 август 2010 г., изменен с допълнително споразумение от 1 април 2012 г., IT Development предоставя лиценз на Free Mobile — телефонен оператор, предлагащ на френския пазар абонаментни планове за мобилни услуги — и сключва с него договор за поддръжка на софтуерен пакет, наречен ClickOnSite — централизиран софтуер за управление на проекти, чието предназначение е да позволи на Free Mobile да организира и проследява в реално време поетапното инсталиране на всичките му антени за радиотелефония от екипите му и от външните доставчици на технически услуги.

На 18 юни 2015 г. IT Development предявява иск срещу Free Mobile пред Тribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) за нарушение на авторските права върху софтуера ClickOnSite и за обезщетяване на претърпените вреди. То упреква Free Mobile, че е променило софтуера, създавайки по-конкретно нови формуляри. Освен съществения според него характер на тези промени в подкрепа на твърдението си, че Free Mobile нямало право да ги извърши, IT Development изтъква по-специално установеното в член 6 от лицензионния договор, озаглавен „Обхват на лицензионния договор“, съгласно който на клиента по същество изрично се забранява да възпроизвежда пряко или косвено софтуерния пакет, да декомпилира или да извършва действия по обратен инженеринг спрямо него, както и да изменя, да поправя, да адаптира, да създава производни и допълнителни произведения във връзка с този софтуер.

Free Mobile предявява насрещен иск за злоупотреба с процесуални права, като поддържа, че исканията на IT Development са недопустими и неоснователни.

С решение от 6 януари 2017 г. Tribunal de grande instance de Paris обявява за недопустими претенциите на IT Development, предявени на основание на деликтната отговорност на Free Mobile, отхвърля предявеното от последното искане за обезщетение поради злоупотреба с процесуални права и осъжда IT Development да заплати съдебните разноски. Посоченият съд приема, че били налице два отделни режима за отговорност в областта на интелектуалната собственост, единият от които е режимът на деликтната отговорност в случай на нарушаване на определените по закон права на автора на софтуера да го използва, а другият е режимът на договорна отговорност в случай на нарушаване на право на автора, което е изрично запазено по договор, както и че в конкретния случай Free Mobile явно е упреквано в неизпълнението на договорни задължения, които са предмет на иск за договорна отговорност, а не представляват действия на непозволено увреждане, с които се нарушават авторските права върху софтуер.

IT Development подава до Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) апелативна жалба срещу това решение, като иска от него да отправи преюдициален въпрос до Съда, да отмени решението на първоинстанционния съд и да обяви предявения от него иск за установяване на нарушение на авторски права за допустим. То иска и да се установи, че направените от Free Mobile промени в софтуера представляват нарушение на авторски права, посоченото дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 1 440 000 EUR като обезщетение за претърпяната вреда, както и при условията на евентуалност Free Mobile да бъде осъдено на договорно основание да му плати сумата 840 000 EUR като обезщетение за тази вреда. Освен това то иска във всички случаи да се забрани на Free Mobile и на неговия подизпълнител, Coraso, да използват софтуера и да извличат и използват повторно получените от него данни, а при неспазването на тази забрана да им бъде наложена глоба.

Free Mobile иска от Cour d’appel de Paris по-специално да потвърди постановеното в решението на първоинстанционния съд, да осъди IT Development да му плати сумата 50 000 EUR като обезщетение за вреди поради злоупотребата с процесуални права и да обяви всички искания на IT Development за недопустими и във всички случаи за неоснователни.

Запитващата юрисдикция посочва, че френското право в областта на гражданската отговорност се основава на принципа за недопускане на кумулиране на деликтната и договорната отговорност, което означава, от една страна, че едно лице не може да носи отговорност на договорно и на деликтно основание по отношение на друго лице за едни и същи действия, а от друга страна, когато тези лица са обвързани от действителен договор и вредата, претърпяна от едното от тях, е в резултат на неизпълнението или неточното изпълнение на едно от задълженията по договора, договорната отговорност изключва деликтната отговорност. Освен това тя посочва, че във френското право за нарушение на авторско право, което първоначално е престъпление, се носи деликтна отговорност, но че в този правен ред няма разпоредба, съгласно която не можело да е налице нарушение на авторско право, ако страните са обвързани от договор. В това отношение например можело да се предяви иск за нарушение на права в областта на патентите и марките срещу лицензополучател, който е нарушил ограниченията по своя договор.

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че член 2 от Директива 2004/48, който определя нейния обхват, по принцип предвижда, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита се прилагат за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, без да се прави разграничение дали това нарушение е последица от неизпълнението на договор или не.

При тези обстоятелства Сour d’appel de Paris решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато лицето, получило лиценз за софтуер, не изпълнява условията на лицензионен договор за софтуер (поради изтичане на пробен период, превишаване на броя на разрешените ползватели или на друга мерна единица като процесорите, които могат да бъдат използвани с оглед изпълнение на инструкциите на софтуера, или поради промяна на изходния код на софтуера, когато съгласно лиценза такова право има само първоначалният титуляр на правото), представлява ли това:

–  нарушение на авторските права (по смисъла на Директива [2004/48]) на носителя на правата върху софтуера, посочени в член 4 от Директива [2009/24] относно правната закрила на компютърните програми,

– или в този случай може да се приложи друг правен режим като общия правен режим на договорната отговорност?“.

Решението на съда:

Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми трябва да се тълкуват в смисъл, че нарушението на клауза от лицензионен договор за компютърна програма, която се отнася до правата върху интелектуална собственост на притежателя на авторските права върху тази програма, попада в обхвата на понятието „нарушение на права върху интелектуалната собственост“ по смисъла на Директива 2004/48 и поради това посоченият притежател на права трябва да може да се ползва от предвидените в последната директива гаранции, независимо от приложимия съгласно националното право режим на отговорност.

Кратки IP новини

1. Доклад за правоприлагане на права върху интелектуална собственост в трети страни. За повече информация тук.

2. Подобрено подаване на електронни заявки за дизайни в Румъния. За повече информация тук.

3.  Нов доклад на EUIPO показва важността на лицензирането на марки за малките и средни предприятия. За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Сингапур се присъедини към Локарската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Сингапур към Локарнската спогодба за класификация на промишлени дизайни във връзка с тяхната регистрация пред патентните ведомства.

Спогодбата влиза в сила за страната считано от 19.03.2020.

Volvo спечели съдебно дело в САЩ относно автомобилни аксесоари

Volvo спечели съдебно дело в САЩ срещу анонимна китайска компания продаваща онлайн аксесоари свързани с автомобилите на компанията. Според Volvo въпросните аксесоари са изключително нискокачествени имитации на оригиналите.

Съдът приема наличието на нарушаване правата на Volvo и отсъжда 2 милиона долара компенсация.

По интересното в това решение обаче е факта, че съдът изисква от PayPal, услуга чрез която са осъществявани плащанията свързани с имитиращите продукти, да преведе на Volvo всички суми получени по сметките на нарушителите касаещи продажби на въпросните продукти. Освен това PayPal се задължава да разкрие информация за други сметки свързани с нарушителите.

Източник: WIPR.

Важно решение на Европейския съд относно препродажбата на електронни книги

Европейският съд излезе наскоро с решение по дело C‑263/18 Nederlands Uitgeversverbond, Groep Algemene Uitgevers срещу Tom Kabinet Internet BV, което има следната предистория:

20      NUV и GAU, сдружения за защита на интересите на нидерландските издатели, са упълномощени от няколко издатели да осигуряват защитата и спазването на авторските права, предоставени им от техните притежатели чрез изключителни лицензии.

Tom Kabinet Holding е единствен акционер както в Tom Kabinet Uitgeverij, дружество, което издава книги, електронни книги и бази данни, така и в Tom Kabinet. Последното дружество поддържа уебсайт, на който на 24 юни 2014 г. започна да предлага онлайн услуга, която се състои от виртуален пазар на електронни книги „втора употреба“.

На 1 юли 2014 г. NUV и GAU предявяват на основание на Закона за авторското право иск срещу Tom Kabinet, Tom Kabinet Holding и Tom Kabinet Uitgeverij пред съдията по обезпечителното производство в Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия относно тази онлайн услуга. Първоинстанционен съд Амстердам отхвърля техния иск, тъй като според него на пръв не е достатъчно вероятно, че е имало нарушение на авторското право.

NUV и GAU подават въззивна жалба срещу това решение пред Апелативния съд, който с решение от 20 януари 2015 г. потвърждава обжалваното решение, като същевременно забранява на Tom Kabinet да предлага онлайн услуга, която позволява продажбата на неправомерно изтеглени електронни книги. Срещу това решение не е подадена касационна жалба.

От 8 юни 2015 г. Tom Kabinet променя предлаганите до този момент услуги и ги заменя с „Tom leesclub“ (читателски клуб „Tom“, наричан по-нататък „читателският клуб“), в който Tom Kabinet е търговец на електронни книги. Читателският клуб предлага срещу заплащане на своите членове електронни книги „втора употреба“, които са закупени от Tom Kabinet или са предоставени безплатно от членовете на клуба. В последния случай въпросните членове предоставят връзката за изтегляне на съответната книга и декларират, че не са запазили копие от нея. След това Tom Kabinet изтегля електронната книга от уебсайта на търговеца и поставя върху нея своя цифров воден знак, което служи за потвърждение, че става въпрос за правомерно придобит екземпляр.

Първоначално електронните книги, достъпни чрез читателския клуб, могат да бъдат закупувани на фиксираната цена от 1,75 EUR за електронна книга. След като плати, съответният член на този клуб може да изтегли електронната книга от уебсайта на Tom Kabinet и впоследствие да му я препродаде. За членство в читателския клуб е необходимо да се плати месечна вноска от 3,99 EUR. Всяка електронна книга, предоставена безплатно от член, му дава възможност да ползва отстъпка от 0,99 EUR върху вноската за следващия месец.

От 18 ноември 2015 г. за членство в читателския клуб вече не се изисква плащане на месечна вноска. От една страна, цената на всяка електронна книга вече е 2 EUR. От друга страна, членовете на читателския клуб имат нужда и от „кредити“, за да могат да придобият електронна книга от читателския клуб, които получават, като предоставят на клуба възмездно или безвъзмездно електронна книга. Такива кредити могат да се закупуват и при поръчката.

NUV и GAU сезират Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия с искане на Tom Kabinet да се забрани, под страх от имуществена санкция, да предоставят на разположение или да възпроизвеждат електронни книги, с което според тях последните нарушават авторските права на участващите в тези сдружения лица. По-специално NUV и GAU считат, че Tom Kabinet извършва в читателския клуб неразрешено публично разгласяване на електронни книги.

В междинно решение от 12 юли 2017 г. запитващата юрисдикция приема, че въпросните електронни книги трябва да бъдат окачествени като произведения по смисъла на Директива 2001/29 и че предлагането, извършвано от Tom Kabinet при обстоятелства като разглежданите в главното производство, не представлява публично разгласяване на тези произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че не е очевидно какъв отговор трябва да се даде на въпроса дали предоставянето на електронна книга от разстояние за безсрочно ползване, срещу заплащане и извършвано посредством изтегляне, може да представлява акт на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, нито на въпроса дали в резултат на това правото на разпространение може да бъде изчерпано по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива. Освен това тя иска да установи дали при препродажба на електронна книга притежателят на авторското право може на основание член 2 от посочената директива да се противопостави на актовете на възпроизвеждане, които са необходими за правомерното предаване между последващи приобретатели на екземпляра, за който правото на разпространение евентуално е изчерпано. Според нея отговорът, който следва да се даде на този въпрос, не произтича и от практиката на Съда.

При тези обстоятелства Първоинстанционен съд Хага решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“ по смисъла на тази разпоредба означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?

3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?

4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?“

Решението на съда:

Предоставянето на електронна книга за публично безсрочно ползване посредством изтегляне попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ и по-конкретно, в обхвата на понятието „предоставяне на публично разположение [на] произведения [на авторите] по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

За розите и търговските марки - решение на Общия съд на ЕС

До каква степен сортово наименование може да бъде европейска търговска марка? Това е въпрос на който Общият съд на Европейския съюз излезе със становище през 2019. 

Делото е  T‑569/18 W. Kordes’ Söhne Rosenschulen срещу EUIPO, което касае опит за регистрация на марка ‘Kordes' Rose Monique’ за клас 31 - Рози и розови растения.

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания, чл.7(1)(m) от EUTMR:

Не се регистрират следните:

м) търговски марки, които се състоят или възпроизвеждат в техните основни елементи, по-ранно наименование на сортовете растения, регистрирано в съответствие със законодателството на Съюза или националното законодателство или международни споразумения, по които Съюзът или съответната държава-членка е страна, предоставящи защита на правата за растителни сортове и които са по отношение на сортовете растения от един и същ или близко свързани видове.

Причината е че Monique е защитено сортово наименование за вид рози, като според EUIPO то не може да бъде мополизирано, като търговска марка.

Общият съд обаче отменя това решение и приема, че ‘Kordes' Rose Monique’ може да бъде регистрирана търговска марка. Причината за това е факта, че в заявената марка доминиращ елемент е името на производителя Kordes, докато Rose и Monique имат описателен характер за посочените стоки.

Според съда сортово наименование може да бъде регистрирано, като част от състава на една марка, стига то да не е основен и доминиращ елемент. В случая няма опастност от монополизирането му, тъй като наличието на апостров в състава на марката подсказва, че въпросния вид рози се произвеждат от производителя Kordes, чието име е основен и водещ елемент в състава й.

Източник: Louise van de Mortel, Novagraaf.

Честита нова година!

Intellectual Property Planet ви пожелава честита нова 2020 година! Желаем ви много здраве, щастие и успехи.