Banksy може да не харесва авторското право но тове не означава, че не може да има търговска марка в ЕС

Известният графити артист Banksy спечели спор пред Апелативния борд на EUIPO във връзка с търговски марки.

Спорът касае следната заявена и регистрирана европейска марка, представляваща произведение на артиста, за класове 9, 16, 25, 28 и 41:

Марката е регистрирана от компанията Pest Control Office Limited, която се занимава с правни въпроси касаещи артиста.

Срещу тази марка е подадено искане на заличаване от Full Colour Black Limited на основание липса на отличителност и недобросъвестна заявка. 

EUIPO заличава марката на основание недобросъвестност. Според ведомството артиста е анонимен, което прави трудно възползването от авторскоправната защита на неговите произведения. Освен това артистът е известен с изявлението си, че авторското право е за загубеняци.

В статия, той споделя че прави в определени ситуации създава произведенията си само за да изпълни изискванията на законодателството по търговски марки в ЕС.

Според ведомството няма данни той да използва своите марки по комерсиален начин, нито има данни за такива планове, а единствената им цел е да се предотвратява използването на творбите от други лица поради липсата на възможност това да стане на база авторско право.

Според Апелативния борд обаче, недобросъвестното заявяване на марката не може да бъде заключено единствено на база откъслечни изявления на артиста. Подобно тълкуване може да бъде субективно и да не отразява напълно позицията на Banksy. Поради това решението на заличаване е отменено в неговата цялост.

Доказване притежание на права на интелектуална собственост в случай на нарушение в ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд A. RANTOS излезе със становище по дело C-628/21 TB, Castorama Polska Sp. z o.o., „Knor“ Sp. z o.o.

Делото касае кой и в каква степен може да изисква предварителна информация на нарушаване на права на интелектуална собственост на територията на ЕС. Предосторията е следната:

TB е физическо лице, което чрез своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на своята икономическа дейност тя продава машинно произведени от нея репродукции на картини, представляващи несложна графика в ограничен брой цветове и геометрични фигури и кратки текстове. В това отношение картините A, B и C (наричани по-нататък „разглежданите репродукции“), съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“); „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като автор на картините, чиито репродукции произвежда, които според нея са произведения по смисъла на авторското право.

Точни копия на картини А и В, доставяни от „Knor“ Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Knor“), се продават без съгласието на TB във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama Polska Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Castorama“). Що се отнася до тези картини, нито на репродукциите на ТВ, нито на тези, които предлага Castorama, е поставено означение относно авторството или произхода им. Castorama продава и картини, доставяни от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и шрифта. На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama да преустанови нарушенията на имуществените и неимуществените авторски права върху нейните творчески произведения, които това дружество продава без съгласието ѝ.

На 15 декември 2020 г., ТВ подава искане до Окръжен съд Варшава, запитващата юрисдикция, на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс. В рамките на това производство тя иска от Castorama и от Knor да ѝ предоставят свързана с разглежданите репродукции информация за разпространителските мрежи, както и за количеството получени или поръчани стоки, пълен списък на доставчиците, данни за пускането на стоките в продажба във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama и за техните количества, получената от продажбата на стоките цена, с разбивка на продажбите във физическите магазини и по интернет. TB се позовава на имуществените и неимуществените си права върху разглежданите репродукции и посочва, че исканата информация е необходима, за да предяви иск за нарушение на авторските ѝ права и евентуално на иск за обезщетение поради нелоялна конкуренция.

Castorama моли това искане за информация да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност — да се издаде разпореждане с възможно най-малък обхват, ограничен единствено до произведенията по смисъла на авторското право, като оспорва самата възможност разглежданите картини да имат качеството „произведения“. То се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama интелектуалните произведения, до които се отнася искането на ТВ, не са оригинални и тя не е доказала, че е изпълнено изискването за новост. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на идеи и концепции, тъй като разглежданите репродукции били част от модерната тенденция на т.нар. опростени мотивационни графики с банални текстове. Освен това Castorama счита, че всички графични елементи на разглежданите репродукции са банални и повторяеми и не се отличават с нищо оригинално в областта на композицията, цветовете, използваните шрифтове, от останалите предлагани на пазара графики.

В отговор на тези доводи ТВ не представя доказателствени искания, за да докаже съществуването на право върху интелектуална собственост върху разглежданите репродукции, позовавайки се на необходимост от специализирани познания (чрез експертиза от вещо лице) в областта на графиката и дизайна. Доказателствата, които тя представя в искането си от 15 декември 2020 г., представляват разпечатки от страници на продавани изделия в нейните интернет магазини и фактури за продажби, считано от 2014 г., както и разпечатки, извлечени от страниците на уебсайтовете на Castorama, и фактури за закупуване на картини от интернет магазина му.

При разглеждането на искането на TB запитващата юрисдикция си поставя въпрос относно тълкуването, което следва да се даде на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално относно това дали е необходимо да се докаже правното естество на стоката, за която се отнася искането за предоставяне на информация, или само да докаже неговата вероятност, като се има предвид, че членове 6 и 7 от тази директива използват различни формулировки и че член 4 от посочената директива се отнася до „притежателите на права върху интелектуална собственост“. Съмненията на тази юрисдикция се отнасят и до възможността за прилагане на различна степен на доказване с оглед на статута на разглежданите репродукции, а именно дали става въпрос за произведения, а оттам и до процесуалната легитимация на TB.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 479113 от Гражданския процесуален кодекс транспонира член 8 от Директива 2004/48 и че член 47989 от този кодекс при определянето на обхвата на делата за интелектуална собственост посочва в своя параграф 2 делата, отнасящи се до „предотвратяването и борбата с нелоялната конкуренция“. Като се позовава на съображение 13 от въпросната директива(5), тази юрисдикция подчертава, че за целите на настоящото дело, макар полската съдебна практика все още да не дава еднозначен отговор на този въпрос, тя възприема тълкуването, че националното право е разширило за вътрешни цели прилагането на посочената директива по отношение на актовете на нелоялна конкуренция, състоящи се в създаването на точни копия на продуктите, дори те да не са предмет на изключителни права като правата, каквито би имал притежателят на авторско право. Предвид тези обстоятелства, що се отнася до частта от искането, свързано с картините А и В, няма проблем с тълкуването на правото на Съюза, тъй като ТВ е представила доказателство, че Castorama продава продукти, които са точни копия на нейните картини.

Произнасянето по искането във връзка с картина C обаче налага тълкуване на правото на Съюза, тъй като продаваната от Castorama репродукция не представлява точно копие на тази картина, а именно възпроизведен е текстът и е запазено разположението му на страницата, но са използвани различни графични елементи и различни по вид шрифтове. Според полската съдебна практика, която съвпада с тази на Съда(6), сезираната юрисдикция трябва да изследва творческите характеристики на дадено произведение. В това отношение според запитващата юрисдикция, когато по делото е налице сложна фактическа обстановка, така че не е достатъчен само опитът на съдията, ще е необходимо експертно заключение по този въпрос, като по правило тежестта на доказване и тежестта да се поиска назначаването на експертиза се носи от ищеца.

Полските юристи застъпват две противоположни становища относно тълкуването на член 479113 от Гражданския процесуален кодекс, като приемат или че е необходимо заявителят да докаже по несъмнен начин, че е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, или че е необходимо той да докаже не нарушаването на защитаваните права, а само вероятността от такова нарушаване, тъй като искането за информация по член 8, параграф 1 от Директивата може да се насочи не само срещу нарушителя, но и срещу трето лице.

Запитващата юрисдикция посочва, че според нея член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, във връзка с член 4 от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, която се прилага само ако е установено притежанието на правото върху интелектуална собственост и не е достатъчно да се докаже само вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, тъй като е необходимо да се представи доказателство за това обстоятелство, по-специално в хипотезата, при която искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […]от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

–        При отрицателен отговор на [първия преюдициален въпрос]:

2)   Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […] от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост заявителят трябва да докаже чрез представянето на достатъчно доказателства вероятността да е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, без от него да се изисква пълно доказване на това обстоятелство, по-специално, когато искането за предоставяне на информация предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост. Националната юрисдикция трябва също да прецени основателността на това искане като отчете надлежно всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за да се увери по-специално, че заявителят не злоупотребява с него“.

Ювентус спечели спор за търговски марки във връзка с NFTs

Италианският футболен гранд Ювентус спечели едно от първите съдебни дела касаещо нарушаване на търговски марки от NFT в Италия.

Казусът касае създаване от страна на Blockeras на NFT и други дигитални продукти съдържащи изображението на бившият играч на Ювентус Бобо Виери. NFT-тата предлагани от компанията съдържат снимка на играча с екипа на клуба и търговските марки JUVE и JUVENTUS.

Незаменим токен (NFT) е уникален запис в даден блокчейн, който може да се използва за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове.

В случая Боби Виери е дал съгласие за използване на неговото изображение, но Blockeras не са осигурили съгласие от Ювентус за техните марки.

Футболният клуб завежда съдебно дело в Рим, с което иска преустановяване използването на неговите търговски марки.

Съдът приема за налично използването от страна на Blockeras на марките на Ювентус, което може да причини объркване в потребителите за това, че въпросните продукти са създадени със съгласието на клуба, което в действителност не е така.

Съдът приема марките на клуба за общоизвестни, използвани в продължение на много години включително и за различни мърчандайзинг артикули, като облекло, обувки, различни аксесоари, включително и собствени NFTs.

Аргументът на Blockeras, че марките на Ювентус не включват NFT стоки е отхвърлен, като съда приема, че част от стоките в клас 9 могат да касаят и такива стоки.

Съдът отхвърля и аргумента, че даденото съгласие от футболиста позволява на Blockeras и означенията на клуба, като напомня че подобно съгласие трябва да се осигури допълнително.

Обновената версия на Global Brand Database вече е активна

WIPO съобщава за обновената версия на базата за търговски марки Global Brand Database. Промяната касае основно интерфейса, който според организацията, е по-удобен за ползване от потребителите. Базата вече предоставя и различни статистически данни в резултат на търсенията.

В тази база данни може да бъде търсена следната информация:

• Международни търговски марки на WIPO съгласно Мадридския протокол,
• Национални и регионални търговски марки,
• Международни непатентни наименования на фармацевтични вещества (INN),
• Наименования за произход на СОИС съгласно Лисабонското споразумение и
• Емблеми на СОИС съгласно член 6ter., включва данни на WIPO

Нови такси за международни марки за Колумбия

WIPO съобщава за промяна на индивидуални такси събирани при заявяване на международни марки с посочване на Колумбия. Новите такси ще бъдат валидни от 01.01.2023 и са както следва:

Новото издание на Ницката класификация ще обхване и крипто стоки и услуги

WIPO анонсира въвеждането на 12 издание на Ницката класификация за целите на регистрация на търговски марки. Новата версия на класификацията ще влезе в сила от 01.01.2023.

Част от промените в класификацията касаят и развитието на блокчейн технологиите и NFT. Според информация от IPKat са направени следните добавки и изменения, касаещи тази технология:

В клас 9:

• Добавяне на стоки: „дигитални файлове за изтегляне, удостоверени с незаменими токени [NFT]“, „рутери за компютърни мрежи“, „преносими скенери за документи“, „калъфи за смартфони, включващи клавиатура“.
• Промени и уточнения: „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с криптовалута, използващ блокчейн технология“ на „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с крипто активи с помощта на блокчейн технология“.

В клас 42:

• Промени и уточнения: „консултации в областта на информационните технологии [ИТ]“ на „услуги за поддръжка на информационните технологии [ИТ] [отстраняване на неизправности в софтуера]“.
• Промени и уточнения: „копаене на криптовалута / криптовалута“ на „копаене на криптоактиви / криптовалута“.
• Добавяне на услуги: „археологически разкопки”.

General Motors загуби спор за търговска марка Hummer в Япония

Masaki MIKAMI съобщава за своя блог пореден интересен казус свързан с търговски марки в Япония. Този път спорът касае известната марка американски джипове Hummer.

Подадена е заявка за следната японска комбинирана търговска марка в класове 12 - велосипеди и 22 - палатки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от General Motors LLC притежател на по-ранна марка HUMMER в класове 6,9,12,13,22.

Компанията счита, че двете марки са сходни до степен да причинят объркване в потребителското съзнание, възможност която се подсилва от факта, че по-ранната марка има изградена репутация сред потребителите в страната.

Патентното ведомство на Япония не приема, че репутацията на марката на General Motors е доказана успешно. Причината за това е фактът, че този джип е бил продаван в страната до 2010 година, след което производството му е спряно. Не са предоставени достатъчно доказателства за продажби и реклама на продукта сред потребителите в страната за да се приеме, че марката е известна.

При сравнение на марките, ведомството приема, че те не са достатъчно сходни, както във визуално, така и във фонетично отношение имайки предвид, че са изписани на английски. Думата HEAVYDUTY в заявената марка създава нужната степен на различие, тъй като тя не е разпространена и разбираема за повечето потребители в страната.

HBO заяви национална марка ДОМЪТ НА ДРАКОНА в България

Необходимо ли е да се регистрира заглавие на сериал, като търговска марка?

Въпросът е по-скоро риторичен, отговорът е естествено да. Причината за това е възможността за допълнителни приходи от използването на репутацията на сериала, ако той стане популярен сред зрителите. Търговската марка е изключително важна в такива ситуации, тъй като може да предотврати възможността друг да използва заглавието на сериала за различни мърчандайзинг продукти, като играчки, облекло, козметика и тн.

Добър пример за защитна стратегия в това отношение е подходът на HBO относно популярният вече сериал Домът на дракона, предисторията на Игра на тронове.

Макар сериалът да стартира излъчването си наскоро, то компанията е задействала защита на търговски марки свързани с неговото заглавие от преди 2 години, като е покрила територията на множество държави по света.

Базата данни TMView показва 41 заявени или регистрирани марки за HOUSE OF THE DRAGON за различни класове стоки и услуги, като 3, 14, 16, 18, 21, 25, 28, 32, 33, 43, които покриват, както козметика и бижута, така и облекло, играчки, напитки и др.

Освен тези марки, компанията предвидливо е заявила и марки на отделните езици различни от английския. Пример за това е заявка за национална марка в България: ДОМЪТ НА ДРАКОНА за класове 9, 25, 41.

Наличието на подобни марки позволява на HBO пълен контрол във всяка една държава относно използването на името на сериала за комерсиални цели, което позволява и развитието на доходоносна лицензионна политика.

Les Mills спечели спор относно домейн lesmills.vip пред Арбитражния център на WIPO

Арбитражният център на WIPO излезе с решение D2022-3246 по спор за домейн lesmills.vip, регистриран от физическо лице от САЩ.

Новозеландската компания Les Mills International Limited атакува домейнът пред арбитража с искане той да й бъде трансфериран поради недобросъвестна регистрация.

Компанията предлага фитнес програми и класове по цял свят, за което има регистрирани марки LES MILLS, включително и в САЩ, както и серия от домейни включително lesmills.com.

Компанията привежда доказателства, че развива бранда си от 1968г., като той е свързан с олимпийският шампион Les Mills. В допълнение тя предоставя данни, че достига до над 6 милиона потребители на седмица, поради което има установена репутация на пазара.

Според компанията домейнът lesmills.vip се използва по недобросъвестен начин, тъй като сайтът свързан с него предлага материали притежани ена компанията без разрешение.

Арбитража на WIPO намира регистрираният домейн за подвиждащ, тъй като потребителите могат да допуснат връзка с  Les Mills International Limited, която реално не съществува. По този начин притежателят на домейна се опитва да се възползва от наличната репутация на компанията с комерсиални цели.

Поради това домейнът е трансфериран към новозеландската компания.

Компетентност пред запитваща юрисдикция при патентни дела - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по патентно дело C‑399/21 IRnova AB срещу FLIR Systems AB. Делото има следната предистория:

IRnova и FLIR Systems, които осъществяват дейност в сектора на инфрачервената технология, са дружества със седалище в Швеция. В миналото те са поддържали търговски отношения.

На 13 декември 2019 г. IRnova предявява пред Съд по патентни и търговски дела иск за установяване по-специално на това, че притежава законно право върху изобретенията, които са предмет на международни заявки за патент, допълнени впоследствие със заявки за европейски, американски и китайски патент, подадени от FLIR през 2015 г. и 2016 г., както и с американски патенти, издадени на FLIR въз основа на последните заявки.

В подкрепа на иска си IRnova твърди по същество, че изобретенията са дело на един от неговите служители, поради което той трябва да се счита за техен изобретател или поне за съизобретател. Поради това IRnova поддържа, че в качеството си на работодател и следователно на носител на правата на изобретателя то трябва да се счита за притежател на изобретенията. Въпреки това, без да е придобило изобретенията или да има право да ги придобие на друго основание, FLIR е подало от свое име посочените в предходната точка заявки.

Съд по патентни и търговски дела приема, че е компетентен да разгледа иска на IRnova относно изобретенията, които са предмет на заявките за европейски патенти. Той обаче приема, че не е компетентен да разгледа иска относно твърдяното право върху изобретенията, които са предмет на подадените от FLIR заявки за китайски и американски патенти, както и на издадените на FLIR американски патенти, тъй като по същество искът за установяване на изобретателя на последните изобретения има връзка с регистрацията и действителността на патентите. Поради тази връзка разглежданият спор попадал в приложното поле на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ и шведските съдилища не били компетентни да го разгледат.

IRnova обжалва това решение за липса на компетентност пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Стокхолм, Швеция.

Според тази юрисдикция спорът, с който е сезирана, попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, тъй като има за предмет да се установи съществуването на законно право върху изобретение и следователно има граждански и търговски характер. Посочената юрисдикция обаче иска да се установи дали шведските съдилища са компетентни да разглеждат спорове за установяване на съществуването на право върху изобретение, произтичащо от твърдяното качество на изобретател или съизобретател. Според нея член 24, точка 4 от този регламент предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която е поискана или извършена регистрацията, имат изключителна компетентност „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти“. Тази изключителна компетентност се обосновавала с обстоятелството, от една страна, че тези съдилища са в най-добра позиция да разглеждат случаите, в които е налице спор относно действителността на патента или съществуването на заявката или регистрацията, и от друга страна, че издаването на патенти предполага участието на националните административни органи, което показвало, че издаването на патент е израз на упражняване на националния суверенитет. Въпреки че съгласно практиката на Съда спор, който се отнася само до установяването на това кой е притежател на право върху патент, не попада в обхвата на посочената изключителна компетентност, тази съдебна практика не съдържала преки указания относно приложимостта в случая на посочения член 24, точка 4.

В случая според запитващата юрисдикция може да се приеме, че спорът, с който е сезирана, има връзка с регистрацията или действителността на патента по смисъла на тази разпоредба. Всъщност според тази юрисдикция, за да се идентифицира притежателят на правото върху изобретенията, които са предмет на разглежданите заявки или патенти, следва да се установи кой е техният изобретател. Такава проверка изисквала да се извърши тълкуване на патентните претенции и да се анализира приносът на различните предполагаеми изобретатели към изобретенията. Така за установяването на притежателя на правото върху изобретение можело да се окаже необходимо извършването на преценка от гледна точка на материалното патентно право относно това от кой принос към развойната дейност произтича новостта или изобретателската стъпка и да повдигне въпроси относно обхвата на закрила съгласно патентното право на държавата по регистрация. Освен това фактът, че заявителят на патент няма право на заявяване, бил основание за недействителност.

При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли в изключителната компетентност по смисъла на член 24, параграф 4 от Регламент [„Брюксел Ia“] иск за установяване, въз основа на качеството на изобретател или съизобретател, на законни права върху изобретение, което е предмет на национални заявки за патенти и на патенти, издадени в трета държава?“.

Решението на съда:

Член 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не се прилага към спор за установяване в рамките на иск, основан на твърдяното качество на изобретател или на съизобретател, на това дали дадено лице е притежател на правото върху изобретения, които са предмет на подадени патентни заявки и издадени патенти в трети държави.