петък, 15 декември 2017 г.

Apple спечели дело за търговска марка срещу Xiaomi

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело между Apple и китайската технологична компания Xiaomi относно опит на последната да регистрира европейска марка MI PAD.
Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни марки iPAD притежание на Apple.
EUIPO приема, че е налице нужната степен на сходство между знаците, като единствената разлика е началната буква М, която обаче не може да преодолее наличното сходство имайки предвид и идентичността и сходството на стоките.
Европейският съд потвърждава това решение.
Източник: WIPR.

сряда, 13 декември 2017 г.

Аржентина и Молдова се присъединиха към TMvew

EUIPO съобщава новината за присъединяването на Аржентина и Молдова към общата база данни за търговски марки TM Vew.  По този начин патентните ведомства участващи в базата данни стават 62 с достъп до близо 48 милиона търговски марки.
Повече информация тук.

понеделник, 11 декември 2017 г.

Гео блокиране на съдържание в ЕС - постигнато съгласие

Европейският парламент, Европейския съвет и Европейската комисия се споразумяха относно бъдещото законодателство касаещо така нареченото гео блокиране на интернет услуги и съдържание.
Проектът върху който страните са постигнали съгласие касае три основни момента при които гео блокиране на територията на ЕС няма да бъде прието за законно:

- Продажба на стоки без физическа доставка - потребителите на територията на ЕС ще могат да купуват стоки от всяка държава без ограничения, стига да могат да организират тяхната доставка самостоятелно. Интернет магазините няма да бъдат задължени да правят физическа доставка в различни държави;

- Продажба на електронни услуги и съдържание - всеки потребител ще може да купува такова от всяка държава на територията на ЕС, с изключение на съдържание обект на авторско право.

- Продажба на услуги на конкретно място - например билети.

След влизането в сила на новото законодателство всички пазарни участници предлагащи стоки и услуги ще трябва да се съобразят с това. Отпадането на съдържание обект на авторсски права от ограниченията е целенасочено, тъй като това е свързано с лицензиране и ценообразуване което варира в различните държави съобразно стандарта на живот във всяка една от тях.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 декември 2017 г.

Копия от произведения в облачно пространство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑265/16 VCAST Limited срещу RTI SpA. Делото касае следното:

VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI.

Видно от акта за преюдициално запитване, на практика потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.

VCAST предявява иск срещу RTI пред специализиран състав в областта на фирменото право към Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия), като иска от него да установи законосъобразността на дейността му.

В хода на производството с определение от 30 октомври 2015 г. посочената юрисдикция уважава частично молбата за налагане на временни и обезпечителни мерки, подадена от RTI, и по същество забранява на VCAST да продължава дейността си.

Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?

2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.

сряда, 6 декември 2017 г.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.
Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 
По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 
Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

петък, 1 декември 2017 г.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.
Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.

сряда, 29 ноември 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Fact Sheet: Домейн имена и кибернастаняване. За повече информация тук.

2. EUIPO обявява второто издание на DesignEuropa Awards. За повече информация тук. 

3.   Ръководство за вземане на решения при подаване на международни патентни заявки при повече от един изобретател. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Казус относно марка Black Friday в Германия

Oliver Löffel публикува интересна статия в Lexology относно регистрирана марка Black Friday в Германия от страна на хонконгска компания, която лицензира марката на компания във Виена. Тази компания започва да заплашва всеки търговец, който използва обозначението Black Friday в своя реклама свързана с общоизвестния ден на разпродажбите и отстъпките в САЩ.
Поради това срещу тази марка са подадени няколко искания за заличаване на база абсолютни основания - липса на отличителност и дума станала общоприета в търговския език. Причината за това е че марката е регистрирана през 2013, докато използавнето на тузи думи в Германия става масово още от 2006, когато Apple започват да правят подобни промоционални кампании за своите продукти.
Повече информация тук.

петък, 24 ноември 2017 г.

Електронно заявяване на търговски марки в Катар

Министерство на икономиката и търговията на Катар обяви въвеждането на електронно заявяване на търговски марки в страната. Целта на новата услуга е да подобри условията за развиване на бизнес в страната, като адаптира най-добрите международни стандарти за целта, включително и дигитализацията.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 22 ноември 2017 г.

Предложение за намаляване на такси за регистрация на европейски патенти

Европейското патентно ведомство задейства предложение за намаляване на част от таксите свързани с регистрация на европейски патенти.
Таксите за PCT проучване и експертиза ще бъдат намалени с по 100 евро. Освен това ще бъдат намалени и таксите за експертиза на PCT заявки в международна фаза, като намалението ще бъде с 656 евро.
В допълнение има предложение и за намаляване на таксите за малки и средни предприятие и университети.
За повече информация тук.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Правоприлагане на права върху търговски марки в Бенелюкс

LYDIAN публикува статия в Lexology, която излага информация за законодателството в Бенелюкс за правоприлагане права върху търговска марка.
Статията разглежда следните въпроси:

- Кои съдилища са отговорни за разглеждане на такива дела?
- Какви действия могат да бъдат предприети при нарушаване на права върху марки?
- Кой може да предприеме съдебни действия при нарушаване на парва върху марки?
- Какви времени мерки могат да бъдат предприети?
- Какви обезщетения могат да бъдат получени?
- Какви са наличните гранични мерки?
- Каква защита могат да ползват нарушителите на права?

Повече информация може да откриете тук.

петък, 17 ноември 2017 г.

Кратки IP новини

1.Няма вероятност от объркване на потребителите между SINA rice and SITA rice. За повече информация тук. 

2.  London Design Festival: Design Protection - Hindsight giving insight. За повече информация тук. 

3.PCT Guide Updates. За повече информация тук. 

сряда, 15 ноември 2017 г.

Google не е генерична марка в САЩ

ARS Technica UK съобщава интересната новина за отказът на Върховният съд на САЩ да разгледа искане за заличаване регистрацията на марка Google на основание, че марката е станала генеричен термин.
Според искането подадено от физическо лице, думата google се използва масово от потребителите за описване на процеса на търсене на информация в интернет. Поради това, както е и според законодателството за търговски марки, тази марка е загубила отличителната си сила, поради което трябва да бъде заличена.
Според федералният съд, който се произнесе по казуса миналата година, макар думата google да се използва и като глагол описващ порцеса на търсене в интернет тя не е станала генеричен термин, тъй като тя касае също и различен вид продукти и услуги предлагани от компанията. Освен това за да се приеме, че марката е станала напълно описателна за определена стока или услуга реално не трябва да съществуват алтернативни термини чрез които са се описват тези стоки или услуги, което не е така в случая с google.
Повече информация тук.