петък, 17 ноември 2017 г.

Кратки IP новини

1.Няма вероятност от объркване на потребителите между SINA rice and SITA rice. За повече информация тук. 

2.  London Design Festival: Design Protection - Hindsight giving insight. За повече информация тук. 

3.PCT Guide Updates. За повече информация тук. 

сряда, 15 ноември 2017 г.

Google не е генерична марка в САЩ

ARS Technica UK съобщава интересната новина за отказът на Върховният съд на САЩ да разгледа искане за заличаване регистрацията на марка Google на основание, че марката е станала генеричен термин.
Според искането подадено от физическо лице, думата google се използва масово от потребителите за описване на процеса на търсене на информация в интернет. Поради това, както е и според законодателството за търговски марки, тази марка е загубила отличителната си сила, поради което трябва да бъде заличена.
Според федералният съд, който се произнесе по казуса миналата година, макар думата google да се използва и като глагол описващ порцеса на търсене в интернет тя не е станала генеричен термин, тъй като тя касае също и различен вид продукти и услуги предлагани от компанията. Освен това за да се приеме, че марката е станала напълно описателна за определена стока или услуга реално не трябва да съществуват алтернативни термини чрез които са се описват тези стоки или услуги, което не е така в случая с google.
Повече информация тук.

понеделник, 13 ноември 2017 г.

Индонезия се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Индонезия към Мадридският протокол за международна регистрация на марки. Протоколът влиза в сила от 02.01.2018, дата след която Индонезия ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки. В тази връзка страната е декларирала, че ще има право да постановява откази за регистрация в срок до 18 месеца, както и че има право да определя индивидуални такси за такива марки.
Повече информация тук.

петък, 10 ноември 2017 г.

EcoSilver може да бъде европейска марка за благородни метали

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R 362/2017-4, който касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за класове:
Клас 6 - Общи метали и техните сплави; Метални строителни материали; преносими сгради на
метал; метални материали за железопътни линии; неелектрически кабели и жици от обикновен метал;
железария, малки метални изделия; тръби от метал; Сейфове; общи метали;
Руди.
Клас 14 - Благородни метали и техните сплави; бижута, скъпоценни камъни; хорологична и хронологична
инструменти; скъпоценни метали.
Клас 40 - Обработка на материали, а именно метално покритие; лечение на скъпоценни и общи
метали; обработка на сплави.

Срещу тази марка е постановен отказ на абсолютни основания член 7(1)(b) и (c) EUTMR във връзка с член 7(2) EUTMR - липса на отличителност относно посочените стоки и услуги.
Думата Silver е описание на благороден метал, а ECO означава екологичен. Наличието на графични елементи, така както са представени не е достатъчно за да преодолее липсата на отличителност на знака.
Апелативният борд анулира това решение, тъй като счита че комбинацията между двете думи и графичните елементи е достатъчна за да създаде нужната степен на отличителност на марката.
Причините за това са че не е ясно какво означава точно екологично сребно, за да бъде терминът описателен. В допълнение наличието на изображение на човешка фигура в комбинацията с цветове не допринася за липсата на отличителност на марката, а точно обратното.
Източник: Lexology.

сряда, 8 ноември 2017 г.

Coca Cola защити своя марка за сокове в Нова Зеландия

Cola Cola успешно защити своя марка за смути и различни хранителни продукти в Нова Зеландия. 
Казусът касае местна компания под името Innocent Foods, която притежава търговски обекти с това име продаващи различни натурални сокове, смути и тн.
Coca Cola възразява срещу използване на това име на основата на своя регистрирана марка Innocent за сокове и храни.
Новозаландската компания се съгласява да промени името си макар да определя амариканската компания, като алчна.
В случая обаче е допусната една съществена грешка, а именно липсата на предварително търсене за по-ранни права, което би показало наличието на марката на Coca Cola и би спестило значителни разходи за ребрандиране.
Източник: WIPR.

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Еминем осъди политическа партия за нарушаване на авторски права

Еминем осъди Националната партия на Нова Зеландия за нарушаване на авторски права върху известната му песен  “Lose Yourself”.

Казусът започва, когато Националната партия започва да излъчва телевизионнен клип в предизборната си кампания, който е озвучен с песен сходна на песента на американския рапър.
Поради това свързаните с Еминем компании Eight Mile Style и Martin Affiliated завеждат съдебно дело срещу партията.

Според съда в Нова Зеландия Националната партия е нарушила авторските права върху песента “Lose Yourself”, тъй като е използвала песен наречена “Eminem Esque”, която напомня силно звученето на оригинала. Според съда композитора на тази песен е знаел за оригиналното парче имайки предвид и използваното заглавие.

Съдът отрежда $412,896 компенсация, като взема предвид и факта, че периодът на използване е бил сравнително кратък.

Това е интересен и показателен пример за неразбирането относно защитата на авторски произведения в подобни случаи. Много хора вярват, че когато се промени нотния запис или част от текста, възниква ново произведение. Това обаче не винаги е така защото законодателството за авторско право предвижда, така наречените производни произведения, които са преработки напомнящи оригиналните творби. За да се създаде и използва една преработка е необходимо получаване на съгласие от автора на оригиналната творба върху която тя е базирана.

Източник: WIPR.

петък, 3 ноември 2017 г.

Нарушаване на права върху търговски марки и насрещни искове - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑425/16 Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner. Делото касае следното:

Г‑н Raimund е притежател на словната марка на Европейския съюз „Baucherlwärmer“ и от около 2000 г. предлага на пазара обозначена с тази марка билкова смес за приготвяне на препарати на спиртна основа. От своя страна, г‑жа Aigner също предлага за продажба билкова смес за накисване във високопроцентов етилов спирт, която също обозначава с наименованието „Baucherlwärmer“.

Г‑н Raimund предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия) иск за установяване на нарушение на права върху марката на Европейския съюз, на която е притежател, за да се забрани на г‑жа г‑жа Aigner да използва знака „Baucherlwärmer“ за стоките и услугите от класовете, за които е регистрирана посочената марка. От своя страна, г‑жа Aigner, която е ответник в главното производство, предявява пред посочената юрисдикция насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, тъй като по-специално счита, че г‑н Raimund е придобил правата върху марката недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена) решава да спре производството по насрещния иск до окончателното произнасяне по иска за установяване на нарушение на права, който е предмет на делото по главното производство. Тъй като обаче определението за спиране на производството по насрещния иск е отменено, производството по този иск все още е висящо пред първоинстанционния съд. Що се отнася до иска за установяване на нарушение върху права, той е отхвърлен от Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), на основание че г‑н Raimund регистрирал недобросъвестно марката на Европейския съюз.

Тъй като в производството по въззивно обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена, Австрия) потвърждава решението на първоинстанционния съд, г‑н Raimund предявява ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Запитващата юрисдикция приема, че ищецът в главното производство действително е придобил недобросъвестно разглежданата в главното производство марка на Европейския съюз и че поради това тя трябвало да се обяви за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При все това тя си поставя отправения от г‑н Raimund в неговата жалба въпрос дали съдилищата в производството пред първата и пред втората инстанция могат да се произнесат по въпроса за недобросъвестността в рамките на иска за установяване на нарушение, при положение че не е налице окончателно решение по насрещния иск за обявяване на недействителността на марката.

Предвид обстоятелството, че ответникът в главното производство се позовава на абсолютно основание за недействителност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на което съгласно предвиденото в член 99, параграф 1 от същия регламент допустимо позоваване в рамките иск за установяване на нарушение може да се прави само ако ответникът предяви насрещен иск на това основание, Oberster Gerichtshof (Върховен съд) иска да се установи дали е достатъчно да се предяви насрещен иск на основание недобросъвестно придобиване на правата върху марката, за да може да се отхвърли искът за установяване на нарушение още преди произнасянето по насрещния иск (първи вариант), или искът за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен на това основание само ако съответната марка поне едновременно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (втори вариант), или пък възражението за недобросъвестно придобиване на права върху марка може да бъде уважено в рамките на производство по иск за установяване на нарушение само ако преди това марката окончателно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (трети вариант).

Запитващата юрисдикция посочва, че в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на нарушение зависи само от възражението за недействителност. Тя предлага на Съда да възприеме втория вариант, тъй като от член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва, че иск за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен поради наличието на основание за недействителност само ако поне едновременно е уважен насрещният иск, предявен на същото основание. Запитващата юрисдикция счита, че самият факт на предявяване на насрещен иск не трябвало да е достатъчен, но и че от друга страна, не трябвало да е необходимо да се изчаква решението по насрещния иск да стане окончателно. Посочената юрисдикция уточнява, че евентуалното наличие на задължение да се изчака решението по насрещния иск да придобие окончателен характер, евентуалното съединяване на производствата по иска за нарушение и по насрещния иск, както и редът на производството за обжалване трябва да се преценяват само от гледна точка на националното процесуално право.

Запитващата юрисдикция отбелязва и че вариантът, който тя предлага Съдът да възприеме, е от естество да гарантира, че възражението за недействителност или за отмяна inter partes, което е предявено в рамките на производството по иска за установяване на нарушение, може да бъде уважено само ако на същото основание в рамките на насрещния иск марката е обявена с действие erga omnes за недействителна или за отменена. По-специално, ако загуби делото на първа инстанция, ищецът в главното производство по предявения иск за установяване на нарушение ще трябва да обжалва както решението по иска за нарушение, така и решението по насрещния иск, за да бъдат уважени исканията му пред по-горните инстанции. Ако обжалва само решението, постановено по иска за установяване на нарушение, жалбата му би била обречена на неуспех, тъй като постановеното по насрещния иск решение, придобило сила на пресъдено нещо, би било от самото начало пречка за успеха на иска за установяване на нарушение.

При все това Oberster Gerichtshof (Върховен съд) признава, че буквалният смисъл или целта на член 99 от Регламент № 207/2009 биха могли да доведат до различно от предлаганото от него тълкуване.

При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС [член 96, буква а) от Регламент № 207/2009] да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката [член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС [член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009], но съдът още не се е произнесъл по него?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?“.

Решение на съда:

1) Член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.

2) Разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.

сряда, 1 ноември 2017 г.

Madrid Monitor заменя някои от услугите на WIPO

WIPO съобщава новината, че считано от 01.12.2017 предоставяните услуги чрез ROMARIN, Madrid e-Alert и Madrid Realtime Status ще бъдат заменени от Madrid Monitor. С цел улесняване на потребителите WIPO предоставя кратки видео инструкции за ползване на новата услуга.
Повече информация може да намерите тук.

понеделник, 30 октомври 2017 г.

Сан Марино се присъедини към TMView и DesignView бази данни

EUIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към базите данни за търговски марки TMView и дизайни DesignView. По този начин участващите патентни офиси в TMVew стават 60, като базата данни осигурява достъп до 44,8 милионна търговски марки.
От своя страна DesignView осигурява достъп до 12,4 милиона дизайна.
Повече информация тук.

петък, 27 октомври 2017 г.

"Scatter Slots" не може да бъде европейска марка за хазартни игри

Компанията за хазартни игри Murka заявява европейска марка ‘Scatter Slots’ за клас 41 - онлайн игри и казино.
EUIPO отказва да регистрира марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Според ведомството думата SCATTER се свързва от потребителите с отключването на бонус опции при хазартни игри, докато думата Slots е свързвана с слот машини за такива игри.
Решението е обжалвано, като Общия съд на ЕС го потвърждава с оглед липсата на отличителност на марката във връзка с посочените услуги.
Източник: WIPR.

сряда, 25 октомври 2017 г.

António Campinos е новият председател на Европейското Патентно ведомство

Европейското патентно ведомство оповести избирането на  настоящия председател на EUIPO António Campinos за нов прецедател на патентното ведомство. Мандатът на новия председател започва от 01.07.2018. António Campinos наследява на поста Benoît Battistelli, в една усложнена обстановка с оглед на продължаващия конфликт на служителите на ведомството с ръководството и неяснотата относно активизирането на Единния европейски съд след решението за излизането на Великобритания от ЕС.
Повече информация тук.

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Перу се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Пери към общата база данни за търговски марки TMVew.  По този начин базата данни ще предоставя достъп вече до 59 държави и до над 44 милионна търговски марки от цял свят.
За повече информация тук.

петък, 20 октомври 2017 г.

Кратки IP новини

1.   Реформите относно марка на ЕС влизат в сила - вече могат да бъдат регистрирани звукови, холограмни и мултимедийни марки, както и марка на движение,. За повече информация тук.  

2.  Brand Finance Nation Brands 2017. За повече информация тук. 

3.   От барман до изобретател: Как да превърнете своята работа в пасивен доход. За повече информация тук.


Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 18 октомври 2017 г.

Търговски марки и наследяване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑341/16 Hanssen Beleggingen BV срещу Tanja Prast-Knipping. Делото касае следното:

На 7 септември 1979 г. дружество, притежавано от г‑н Helmut Knipping, което е учредено по германското право и извършва дейност по производство на строителни елементи, по-конкретно прозорци, подава искане до Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) (наричано по-нататък „БИСБ“) за регистрация като марка на Бенелюкс на следния словен и фигуративен знак:


БИСБ регистрира тази марка в черно-бяла разцветка под № 361604 (наричана по-нататък „марка № 361604“).

Hanssen е дружество по нидерландското право, което търгува с врати и прозорци. То е притежател на словната и фигуративна марка на Бенелюкс № 0684759. Тази марка се състои в същия словен и фигуративен знак като този, който е предмет на марка № 361604, но е регистрирана в синьо-жълта разцветка.

Г‑н Knipping е починал на 9 октомври 1995 г.

На 14 ноември 2003 г. г‑жа Prast-Knipping представя пред БИСБ удостоверение, че е наследник на г‑н Knipping, и прави искане да бъде регистрирана като притежател на марка № 361604.

БИСБ извършва регистрацията.

Последната е оспорена от Hanssen. Дружеството поддържа, че преди смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са прехвърляни няколко пъти, така че към момента на смъртта му вече не са били част от неговото имущество. Поради това регистрацията на г‑жа Prast-Knipping като притежател на тази марка била неоснователна.

Тъй като не е постигнато споразумение за решаването на спора, на 8 юни 2012 г. Hanssen предявява иск срещу г‑жа Prast-Knipping пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — юрисдикцията по нейното по местоживеене. Hanssen се позовава на неоснователно обогатяване по член 812 от Гражданския кодекс и прави искане да се разпореди на г‑жа Prast-Knipping да декларира пред БИСБ, че не черпи права от посочената марка и че се отказва от регистрацията на името ѝ като неин притежател.

С решение от 24 юни 2015 г. Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля искането с мотива, че към момента на смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са били част от неговото имущество и затова чрез наседяване те правомерно са преминали към г‑жа Prast-Knipping.

Hanssen обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

Тази юрисдикция има съмнения относно компетентността на германските юрисдикции да разгледат спора. Тя счита, че посочената компетентност несъмнено може да произтича от член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, но че е възможно и юрисдикциите на държавата членка по мястото на регистрация на разглежданата в главното производство марка — в случая Нидерландия предвид седалището на БИСБ в Хага — да притежават изключителна компетентност по силата на член 22, точка 4 от този регламент.

Тъй като съдебната компетентност трябва да се разгледа служебно, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) иска този въпрос да бъде изяснен.

Според него е необходимо по-конкретно да се уточни дали иск като предявения от Hanssen се отнася до спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от посочения регламент. Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326) съдържа индиции в полза на отрицателен отговор на този въпрос, но с оглед на развитието на правото на марките след това решение не е сигурно дали все още то трябва да се взема предвид.

Относно посоченото развитие на правото на марките Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) цитира по-специално член 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (OВ L 341, 2015 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“).

Посочената юрисдикция отбелязва и обстоятелството, че в областта на съдебната компетентност марката на Бенелюкс има характерни особености.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?“.

Решението на съда:

Член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към споровете за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка.