петък, 26 август 2016 г.

Правоприлагане на права върху патенти в Япония

Правоприлагане на права върху патенти в Япония е интересна статия в Lexology с автори Rebecca Chen, Tetsuo Tsukanaka and Tatsuya Sawada.
Статията разглежда накратко основните моменти от процедурата по правоприлагане, кои съдилища разглеждат такива дела и някои основни тънкости в законодателството характерни за Япония.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 24 август 2016 г.

Отказ за регистрация на европейска марка ConnectedWork

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело  T-491/15, в което Volkswagen AG опитва да регистрара европейска марка ConnectedWork за следните стоки и услуги: 

-Class 9: "записано съдържание; аудио-визуална техника и информационни технологии; апаратура за дистанционно управление, дистанционни управления; антени, навигационна апаратура превозно средство; мобилни телефони ; телефонни апарати; телевизори; видеодомофони; радиостанции; компаси, навигационни устройства, навигационни следващото поколение connexted автомобилни платформи в близко бъдеще инструменти; телематични устройства; телематични терминали; видеодомофони, фото апарат телеграфия; електронни преводни устройства (компютри), електронни джобни преводачи; изчислителни машини, оборудване за обработка на данни, компютри, PDA устройства, факс апарати, монитори (компютърен хардуер и компютърни програми), устройства, пригодени за употреба с компютри, компютърни програми и софтуер, записани и сваляне, по-специално връзки електронни данни; джобни калкулатори; сваляне на електронни публикации; сваляне на видео файлове ";
- Клас 38: "Телекомуникации; телекомуникациите; компилация и предаване на информация (информационна агенция), новинарски агенции, телекомуникационни чрез платформи и портали в интернет, предоставяне на достъп до информация в интернет, електронен обмен на съобщения, използвайки линии дискусионни форуми и чат стаи в интернет, електронна поща, отдаване под наем на телекомуникационни устройства, радио и телевизионни програми, електронна поща; телекомуникациите информация; осигуряване на достъп на потребители до глобални компютърни мрежи; предоставяне на телекомуникационни връзки до услуги за глобални компютърни мрежи; осигуряване на достъп на потребители с компютърни програми за мрежи за данни; предоставяне на дискусионни форуми в интернет; предоставяне на видео-конферентна услуги; комуникационни услуги чрез мобилни телефони; предаване на съобщения и изображения подпомагани от компютър; телефонните услуги (радио, телефон или други средства за електронна комуникация); сателитно предаване; телефонни услуги и мобилна телефония; телефон; Изпращане на съобщения (телекомуникации); отдаване под наем на телекомуникационно оборудване; отдаване под наем на апаратура за предаване на съобщения; лизинг време за достъп до глобални компютърни мрежи; Осигуряване на достъп до бази данни; Телематични услуги; телематика комуникационни услуги; изпращане на данни и прехвърляне на документи чрез телематика; съвети и информация, свързана с всички горепосочени услуги, включени в този клас ";
- Клас 42: "Услуги на информационните технологии, а именно развитие, програмиране и софтуер внедряване, развитие хардуер, хостинг, софтуер като услуга и софтуер, отдаване под наем на оборудване и съоръжения за ИТ консултантски услуги, съвети и информация, свързана с информационните технологии, сигурност, защита и възстановяване на информационните технологии, преобразуване и копиране на данни, кодиране на данни услуги, анализ и компютърна диагностика, изследвания и развитие и qu'implémentation на компютри и компютърни системи, компютъризирано управление на проекти, извличане на данни, цифрови татуировки, ИТ услуги, технологични услуги, свързани с компютри , компютърни мрежи услуги, услуги актуализиране на банките компютърни системи с памет, миграция на данни услуги, актуализиране на уебсайтове за трети лица, контрол на компютърни системи чрез отдалечен достъп; създаване на уеб страници в интернет за трети лица; съвети и информация, свързана с всички горепосочени услуги, включени в този клас. "

EUIPO отказа регистрацията на абсолютни основания - описателност и липса на отличителност. Потребителите могат да възприемат знакът, като директно описващ характеристики на предлаганите стоки и услуги, а именно такива осъществяващи контакт и комуникация. Знакът не притежава елемент, който да придаде необходимата степен на отличителност, така че потребителите да го възприемат, като производствен и търговски източник за посочените стоки и услуги.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Marques Class 46.

понеделник, 22 август 2016 г.

Глобален иновационен индекс 2016 - класация на най-иновативните държави в света

WIPO публикува ежегодният си доклад за световния индекс за иновации за 2016. Според класацията, най-иновативната нация в света е Швейцария, следвана от Швеция и Великобритания.
Повече информация тук.

сряда, 17 август 2016 г.

Брой 6 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 6 на своето списание, в който може да откриете следното:

- Making quality medicines affordable:an interview with CIPL
- The Madrid System turns 125
- From milkmaids to multinational markets: Nestlé’s branding story
- Protecting the Olympic properties
- Publishing in the digital market
- WIPO Lex: building the world’s IP law database
- Strengthening Kenya’s IP landscape
- The Kectil program: a spotlight on young inventors in developing countries

За повече информация тук.

понеделник, 15 август 2016 г.

Suedtirol не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд потвърди решение на EUIPO с което се заличава регистрацията на европейска марка Suedtirol за класове:
- Клас 35: "Управление на бизнес, бизнес администрация, офис функции";
- Клас 39: "Опаковане и съхраняване на стоки";
- Клас 42: "Научни и технологически услуги и изследователски и проектантски услуги, свързани с тях; аналитични услуги и промишлени изследвания; Проектиране и разработване на компютърен хардуер и софтуер; правни услуги ".

Марката е регистрирана от Internet Consulting GmbH през 2002, а през 2012 Provincia Autonoma di Bolzano-Alto Adige подава искане за заличаване на марката поради конфрикт с географско означение South Tyrol.
Съдът потвърждава решението за заличаване на марката поради следните доводи:
  • Думата Südtirol е широко използвана в немския език за провенция Южен Тирол, което е призната автономна територия от италианската конституция.
  • Заявените услуги нямат характеристики, които да могат да ги разграничат от географското означение.
  • Много фирми опериращи на територията на Южен Тирол използват в името си това определение.
  • Тази област е известна с качествените си продукти и предлагани услуги.
Поради това съдът счита, че Suedtirol е било регистрирано в противоречие с член 7 (1) c) of the EUTMR и трябва да бъде достъпно за използване от всеки.
Източник: Marques Class 46.

петък, 12 август 2016 г.

Нов опит за регистрация на Oktoberfest, като търговска марка в ЕС

WIPR съобщава за нов опит на град Мюнхен да регистрира европейска марка Oktoberfest. Предишният опит за регистрация на такава марка получи отказ на абсолютни основания - липса на отличителност.
Този път представителите по индустриална собственост на града са приготвили доказателства за придобита отличителност на Oktoberfest, който е най-големият фестивал за бира в света.
Ще очакваме с интерес решението на EUIPO, тъй като регистрацията на подобни марки е изключително трудна поради факта, че те са били използвани свободно дълги години, станали са описателни и напълно неотличителни за съответните стоки и услуги. 
Въпреки това според законодателството на ЕС ако бъдат приведени доказателства за придобита вторична отличителност на знака, той може да получи регистрация.

сряда, 10 август 2016 г.

Островите Кук се присъединиха към конвенцията на СОИС

WIPO съобщава за присъединяването на Островите Кук към конвенцията за създаване на Световната Организация по Интелектуална Собственост, която влиза в сила за страната считано от 27.10.2016.
Повече информация тук.

понеделник, 8 август 2016 г.

Грузия и Албания се присъединиха към TM View и Design View

Грузия и Албания се присъединиха към общите бази данни за търговски марки и промишлени дизайни TM View и Design View, считано от 04 и 07.07.2016.
По този начин тези бази данни вече предоставят достъп до близо 40 милионна марки и около 10 милиона дизайни от близо 60 патентни ведомства по света.
Повече информация може да откриете тук и тук.

петък, 5 август 2016 г.

Кратки IP новини

1.   Големият дебат по ИС: повече полза или вреда нанасят патентите? За повече информация тук.  

2. Япония: Седем неща, които трябва да знаете за подаването на патентна заявка. За повече информация тук. 

3. Интелектуалната собственост на Uber. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 3 август 2016 г.

McDonald’s спечели съдебно дело пред Европейския съд

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T-518/13, което касае заличаване на регистрирана европейска марка MACCOFFEE от компания от Сингапур за храни и напитки. McDonald’s атакува тази марка на база фамилия от известни марки McFISH, McTOAST, McMUFFIN, McRIB, McFLURRY, CHICKEN McNUGGETS, McCHICKEN, EGG McMUFFIN, McFEAST, BIG MAC, PITAMAC и McDonald’s.
Европейският съд заличава марката поради факта, че тя се състой от частицата MAC и неотличителната дума COFFEE, поради което има голяма вероятност потребителите да свържат марката с останалите марки от фамилията на McDonald’s, част от които също комбинират тази частица с описателни думи.
Според съда: 
"В случая в точка 90 от обжалваното решение апелативният състав е стигнал до извода, че съответните потребители са тези, които имат отношение към обхванатите от оспорената марка стоки, а именно широкият кръг потребители в Съюза, проявяващ средно равнище на внимание. Освен това в точка 108 от обжалваното решение апелативният състав е стигнал до извода, че е надлежно доказано, че използването без основателна причина на оспорената марка би довело до неоснователно извличане на полза от репутацията на марката „McDONALD’S“. Всъщност, както е видно от точки 102—108 от същото решение, апелативният състав е приел, че има голяма вероятност оспорената марка да следва примера на марката „McDONALD’S“ с цел възползване от нейната привлекателност, репутация и престиж, както и с цел използване без финансова компенсация на положените от встъпилата страна търговски усилия за създаването и поддържането на образа на марката „McDONALD’S“. Според апелативния състав съвкупността от фактори в случая позволява всъщност да се стигне до извода, че съответните потребители или съществена част от тях могат да направят мислено връзка между конфликтните марки, доколкото виждайки оспорената марка, поставена върху продукти, тясно свързани с тези на встъпилата страна, те могат да бъдат привлечени от обстоятелството, че тази марка има практически същата представка и възпроизвежда същата структура като марката „McDONALD’S“ и да свържат посочената марка със семейството от марки „Mc“, в основата на което е марката „McDONALD’S“."
"Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че апелативният състав не е имал основание да констатира в обжалваното решение значителната репутация на представката „mc“, съчетана с наименованието на елемент от меню или на хранителен продукт, по отношение на ресторантьорските услуги за бързо хранене и продуктите, съдържащи се в менюто на заведенията за бързо хранене, следва да се отбележи, че това оплакване е отхвърлено в точка 63 по-горе. Апелативният състав има основание да направи извода, че значителната репутация на марката „McDONALD’S“ обхваща характерните елементи на семейството от марки „Mc“, без да е необходимо да се проверява, както поддържа жалбоподателят, дали всяка от съставляващите посоченото семейство марки е марка с репутация."
Източник: Marques Class 46.

понеделник, 1 август 2016 г.

Кратки IP новини

1. Създаването на The Intellectual Property Crime Coordinated Coalition (IPC3) – отговорът на Европа на престъпленията срещу интелектуалната собственост. За повече информация тук. 

2.  Pokémon Go и законът: Личен живот, интелектуална собственост и други правни проблеми За повече информация тук. 

3.  12 артисти обвиняват Zara в кражба на техни дизайни. За повече информация тук. 

 Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 27 юли 2016 г.

Важно решение на Европейския съд относно интернет търговията

Европейският съд излезе с решение по дело C‑324/09 L’Oréal SA,  Lancôme parfums et beauté & Cie SNC,  Laboratoire Garnier & Cie,  L’Oréal (UK) Ltd  срещу  eBay International AG,  eBay Europe SARL,  eBay (UK) Ltd,  Stephen Potts,  Tracy Ratchford,  Marie Ormsby,  James Clarke,  Joanna Clarke,  Glen Fox,  Rukhsana Bi. 
Делото касае следното:

L’Oréal е производител и доставчик на парфюми, козметика и продукти за коса. В Обединеното кралство дружеството е собственик на редица национални марки. Освен това то е собственик на марки на Общността.
Разпространението на продуктите на L’Oréal се осъществява чрез затворена мрежа за дистрибуция, в която на оторизираните дистрибутори не се разрешава да доставят продукти на други дистрибутори.
eBay e оператор на електронен пазар, на който се представят обяви за стоки, предлагани за продажба от лица, които са се регистрирали и имат сметка като продавачи в eBay. eBay начислява процент в своя полза върху реализираните сделки.
eBay позволява на потенциалните купувачи да наддават за предлаганите от продавачите стоки. То позволява също продажба на предмети без наддаване и следователно на твърдо определена цена, чрез система, наричана „купи сега“. Продавачите могат освен това да създават „онлайн магазини“ на сайтове на eBay. Такъв магазин предлага всички стоки, които в конкретен момент са предлагани от даден продавач.
Продавачите и купувачите трябва да приемат определените от eBay условия за ползване на електронния пазар. Едно от тези условия е забраната на продажбата на фалшифицирани стоки и нарушаването на правата върху марки.
В някои случаи eBay помага на продавачите да оптимизират офертите си, да създадат свои онлайн магазини, да развиват и увеличават продажбите си. Освен това то прави реклама на някои стоки, пуснати в продажба на неговия електронен пазар, чрез публикуване на обяви от оператори на търсачки като Google например.
С писмо от 22 май 2007 г. L’Oréal уведомява eBay за притесненията си във връзка с наличието на осъществявани в широки мащаби чрез европейските сайтове на eBay сделки, с които се нарушават неговите права върху интелектуалната собственост.
Тъй като отговорът на eBay не удовлетворява L’Oréal, то предявява искове срещу eBay в разлчни държави членки, между които и иск до High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division.
L’Oréal сезира High Court of Justice с искане същият да установи, първо, че eBay и ответниците — физически лица, трябва да носят отговорност за осъществените от последните продажби на 17 предмета през сайта www.ebay.co.uk, които продажби според твърденията му нарушили предоставените на L’Oréal права, по-конкретно от фигуративната марка на Общността, съдържаща думите „Amor Amor“ и националната словна марка „Lancôme“.
L’Oréal и eBay не спорят, че между тези 17 предмета има два, които са фалшификати на стоки, защитени с марката на L’Oréal.
По отношение на другите петнадесет предмета L’Oréal не твърди, че са фалшифицирани, но все пак смята, че продажбата им нарушава неговите права, предоставени му от марката, тъй като тези предмети са или такива, които не са предназначени за продажба, като предмети за демонстрация и мостри, или стоки с марката L’Oréal, предназначени за продажба в Северна Америка, а не в Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“). Освен това някои от споменатите предмети са продадени без опаковка.
Независимо че на този етап се въздържа от вземане на становище по въпроса в каква степен са нарушени правата, предоставени от марката на L’Oréal, High Court of Justice, потвърждава, че физическите лица — ответници в главното производство, са осъществили на сайта www.ebay.co.uk описаните от L’Oréal продажби.
Второ, L’Oréal поддържа, че eBay носи отговорност за използването на марките на L’Oréal поради показването им на неговия сайт, както и поради показването им на сайта на оператори на търсачки като Google на спонсорирани препратки, които се задействат при използването на ключови думи, отговарящи на посочените марки.
 Във връзка с последното не се спори, че при осъществяване на услугата за включване в каталог „AdWords“ на Google посредством избирането на ключови думи, отговарящи на марки на L’Oréal, когато има съответствие между една от тези думи и съдържащата се в зададеното в търсачката на Google от интернет потребителя търсене, eBay показва винаги платена препратка към сайта www.ebay.co.uk. Тази връзка се намира в рубриката „търговски връзки“, която се появява или в дясната част, или в горната част на екрана, показан от Google.
Така на 27 март 2007 г., когато интернет потребител въвежда като комбинация за търсене в търсачката на Google думите „shu uemura“, които отговарят главно на националната словна марка „Shu Uemura“ на L’Oréal, като платена препратка се появява следното рекламно съобщение на eBay: „Shu Uemura Страхотни сделки в Shu uemura Пазарувайте в eBay и спестете! www.ebay.co.uk“ („Shu Uemura Great deals on Shu uemura Shop on eBay and Save!
www.ebay.co.uk“).
Кликването върху тази платена препратка води към страница в уебсайта www.ebay.co.uk, където е указано „96 предмета, открити за shu uemura“. За повечето от тези предмети изрично се посочва, че са от Хонконг.
Един от примерите, които могат да се посочат, е появата на 27 март 2007 г. в споменатата рубрика „търговски връзки“ след въвеждане от интернет потребител като словосъчетание за търсене в търсачката на Google на думите „matrix hair“, които съвпадат частично с националната словна марка „Matrix“ на L’Oréal, на следната обява на eBay:
„Matrix hair Тук цените са фантастично ниски Изживейте страстта си на eBay.co.uk!
www.ebay.co.uk“ („Matrix hair Fantastic low prices here Feed your passion on eBay.co.uk! www.ebay.co.uk“).
Трето, L’Oréal изтъква, че дори eBay да няма вина за нарушенията на свързаните с неговите марки права, трябва да му бъде наложена забрана по силата на член 11 от Директива 2004/48.
С някои от ответниците — физически лица, а именно с г‑н Potts, г‑жа Ratchford, г‑жа Ormsby, г‑н Clarke и г‑жа Clarke L’Oréal сключва споразумение за доброволно уреждане на спора, а срещу другите, а именно г‑н Fox и г‑жа Bi е постановено задочно решение. След това през март 2009 г. в High Court of Justice е проведено заседание за разглеждане на жалбата срещу eBay.
С акт от 22 май 2009 г. High Court of Justice прави преценка на някои фактически обстоятелства и стига до извода, че по делото не може да бъде постановено решение по същество, тъй като преди това е необходимо Съдът на Европейския съюз да даде тълкуване на няколко правни въпроса.
В посоченото решение High Court of Justice установява, че eBay е поставило филтри, за да може да идентифицира обявите, които биха могли да нарушават условията за използване на сайта. Посочената юрисдикция установява също, че чрез наречената „VeRO“ („Verified Rights Owner“) програма eBay е разработило система за уведомяване и за сваляне на каталожни описания, предназначена да осигурява съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост за отстраняване на нарушаващи правата им описания на този пазар. L’Oréal отказва да участва в тази програма, тъй като смята, че същата не е задоволителна.
High Court of Justice отбелязва също, че eBay налага санкции, като временно и дори постоянно отнемане на достъпа на продавачи, които нарушават неговите правила, до електронния пазар на eBay.
Въпреки изложените по-горе констатации High Court of Justice, смята, че е възможно eBay да вземе още мерки за намаляване на броя на осъществяваните чрез неговия електронен пазар продажби, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост. Според посочената юрисдикция eBay могло да използва допълнителни филтри. То могло също да включи в правилата си забрана за продажби на маркови стоки, които не са с произход от ЕИП, без съгласието на притежателите на марки. То би могло също така да наложи допълнителни ограничения на обемите на стоките, които могат да бъдат показвани едновременно в различни обяви и да налага санкции с по-голяма строгост.
High Court of Justice обаче уточнява, че наличието на възможност за eBay да вземе допълнителни мерки, не означава непременно, че е задължено по закон да го направи.
С акт от 16 юли 2009 г., постановен след споменатия акт от 22 май 2009 г., High Court of Justice решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)  Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на втория въпрос по-горе, ако:
a)  в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на втория въпрос по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката? Ако това е така, тази последица презумира ли се, или притежателят на марката трябва да я докаже?
5)  Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред потребителя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6)  Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда потребителя направо до реклами или до оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако, за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
а)  това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б)  ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в)  когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни потребители на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?“.

Решението на съда:

1)  Когато намиращи се в трета държава стоки, защитени с регистрирана в държава членка на Съюза марка или с марка на Общността и които преди това не са пускани в продажба в Европейското икономическо пространство или, когато това е марка на Общността, които преди това не са пускани в продажба в Съюза, се продават от икономически оператор на електронен пазар и без съгласието на притежателя на тази марка на потребител, който се намира на обхванатата от посочената марка територия, или са предмет на предложение за продажба или реклама на такъв пазар за намиращи се на тази територия потребители, посоченият притежател може да се противопостави на тази продажба, на това предложение за продажба или на тази реклама по силата на разпоредбите, съдържащи се в член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година или в член 9 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай дали съществуват относими данни, въз основа на които да може да се направи изводът, че предложение за продажба или реклама, показана в електронен пазар, достъпен на посочената територия, е насочена към намиращи се на тази територия потребители.
2)  Доставката от притежателя на марка на оторизираните му дистрибутори на предмети, върху които е поставена тази марка, предназначени за демонстрация на потребителите в одобрените пунктове за продажба, както и на флакони с тази марка, от които могат да бъдат взети малки количества, за да бъдат подарени на потребителите като безплатни мостри, при липсата на доказателства в обратен смисъл не представлява пускане на пазара по смисъла на Директива 89/104 или на Регламент № 40/94.
3) Член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94 трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка, по силата на изключителното право, което тя предоставя, може да се противопостави на продажбата на стоки като тези, предмет на делото в главното производство, поради това че продавачът е отстранил външната опаковка на тези стоки, когато това разопаковане води до липсата на основни сведения като тези относно самоличността на производителя или на лицето, отговорно за маркетинга на козметичния продукт. Когато отстраняването на външната опаковка не води до такава липса на сведения, притежателят на марката може въпреки това да се противопостави парфюм или козметичен продукт, носещ неговата марка, да се продава разопакован, ако установи, че отстраняването на опаковката е засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката.
4)  Член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на оператора на електронен пазар да рекламира продавани на посочения електронен пазар стоки с тази марка, като използва идентична с марката ключова дума, която този оператор е избрал в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато тази реклама не дава възможност или дава само възможност нормално информираният и разумно внимателен интернет потребител трудно да установи дали посочените стоки са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив от трето лице.
5) Операторът на електронен пазар не „използва“, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, идентични или сходни с марки знаци, които се появяват в предложения за продажба, показвани на неговия сайт.
6) Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на оператор на електронен пазар, когато той не е имал активна роля, която да му позволи да се запознае или да контролира съхраняваните данни.
Посоченият оператор има такава роля, когато оказва съдействие, изразяващо се в оптимизиране на представянето на съответните предложения за продажба или в рекламирането им.
Когато операторът на електронен пазар не е имал активна роля в посочения в предходната алинея смисъл и когато поради това доставената от него услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, той все пак не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност по дело, което може да приключи с осъдително решение за заплащане на вреди и пропуснати ползи, ако е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на съответните предложения за продажба и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно в съответствие с параграф 1, буква б) от посочения член 14.
7) Член 11, трето изречение от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че той изисква държавите членки да гарантират, че компетентните в областта на защитата на правата върху интелектуалната собственост национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Заповедите, с които се налага това задължение, трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия.

понеделник, 25 юли 2016 г.

Мнение на Генералния адвокат относно изчерпване на авторски права върху книги

Генералният адвокат на Европейския съюз M. WATHELET излезе с мнение по дело  C‑301/15 Marc Soulier, Sara Doke срещу Ministre de la Culture et de la Communication, Premier ministre. Делото касае:

Жалбоподателите в главното производство подават жалба, заведена на 2 май 2013 г. в секретариата по съдебни спорове на Conseil d’État, с която искат отмяна на спорния декрет, позовавайки се на превишаване на власт. Те твърдят по-конкретно, че Законът относно изчерпаните книги, който този декрет прилага, е несъвместим с изчерпателно посочените в Директива 2001/29 ограничения и изключения по отношение на правото за разрешаване на възпроизвеждането на защитено от авторско право произведение.
Syndicat des écrivains de langue française (SELF) (Професионален съюз на писателите на френски език), сдружението Autour des auteurs и 35 физически лица впоследствие встъпват в подкрепа на жалбоподателите в главното производство.
 Ответниците в главното производство отхвърлят иска с мотива, че спорният декрет не противоречи на целите на Директива 2001/29, тъй като не създава изключение или ограничение по отношение на изключителното право на възпроизвеждане на произведението по смисъла на тази директива.
 Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (Френското дружество за защита на интересите на авторите писатели, наричано по-нататък „SOFIA“) встъпва впоследствие в производството, като също иска жалбата да бъде отхвърлена. С постановление на ministre de la Culture et de la Communication от 21 март 2013 г. (JORF № 76 от 30 март 2013 г., стр. 5420) дружеството е лицензирано да упражнява цифровите права по отношение на така наречените „изчерпани“ книги от ХХ век.
С решение от 19 декември 2013 г. запитващата юрисдикция сезира Conseil constitutionnel (Конституционен съвет, Франция) с въпрос от първостепенна важност за конституционността на спорния декрет. С решение от 28 февруари 2014 г. същият решава, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle са конституционносъобразни с мотива, че режимът за колективно управление на правата на възпроизвеждане и цифрово представяне на изчерпаните книги, които тези членове уреждат, не води до лишаване от собственост, от една страна, а от друга, че определянето на условията, при които авторите се ползват с тези права, не засягат по непропорционален начин преследваната от законодателя цел от общ интерес.
Според Conseil d’État, за да се гарантира възможността да бъде оценено писменото наследство, станало недостъпно за обществеността поради изчерпване в търговската мрежа, със спорния декрет се установяват разпоредби, с които се цели насърчаване на цифровото използване на произведения под формата на книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които не се разпространяват от издател в търговската мрежа и които повече не са издавани в печатен или цифров вид. Conseil d’État отбелязва, че в този случай правото на разрешаване на възпроизвеждането или представянето на тези книги в цифров формат се упражнява — след изтичането на шестмесечен срок, считано от вписването им в общественодостъпна база данни, за която отговаря Националната библиотека на Франция — от дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения, лицензирани за целта от министъра на културата.
Conseil d’État пояснява, че авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на същата, може да възрази срещу упражняването на това право до шест месеца от вписването на книгата в базата данни. Освен това според Conseil d’État дори след изтичането на този срок авторът на изчерпана книга може по всяко време да възрази срещу упражняването на правото на възпроизвеждане или на представяне, ако счете, че възпроизвеждането или представянето на книгата може да навреди на честта или репутацията му. Conseil d’État допълва, че от друга страна, авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на лицензираното дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑6 от Code de la propriété intellectuelle.
След като отхвърля всички основания на жалбоподателите в главното производство, позовавайки се на различни от членове 2 и 5 от Директива 2001/29 правни норми, запитващата юрисдикция преценява, че отговорът на основанието на жалбоподателите в главното производство, отнасящо се до тези разпоредби, зависи от уточнението дали въпросните разпоредби от Директива 2001/29 допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle да възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.
При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.

Мнението на Генералния адвокат:


Без да отхвърлям легитимната цел да се върнат към живот забравени книги, като при нужда се използват нови технологии, предлагам на Съда, предвид целите на Директива 2001/29, ясния текст на член 2, буква а) и на член 3, параграф 1 от същата, липсата на изключение от принципа на изричното предварително съгласие, а също и отсъствието на други разпоредби от правото на Съюза в различен от този смисъл, да отговори на поставения от Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага на лицензирани дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, въпреки че позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват“.

понеделник, 18 юли 2016 г.

Доклад на EUIPO - интернет бизнес модели нарушаващи права на интелектуална собственост

Европейското ведомство по интелектуална собственост (EUIPO) публикува доклад "Online Business Models Infringing Intellectual Property Rights", който разглежда различните бизнес модели използвани в интернет, които нарушават права на интелектуална собственост. Докладът разглежда интересни въпроси, като това как такива модели генерират печалба, какво съдържание разпространяват и какъв обхват потребители имат.
Докладът може да откриете тук.