понеделник, 18 юни 2018 г.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

петък, 15 юни 2018 г.

Европейският съд взе решение относно червения цвят на обувките Louboutin

Европейският съд излезе с решение по изключително важното и интересно дело C‑163/16, Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки.

На 28 декември 2009 г. г‑н Louboutin подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, която е регистрирана на 6 януари 2010 г. под номер 0874489 за стоки от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи на следното описание: „Обувки (освен ортопедични обувки)“ (наричана по-нататък „спорната марка“).

Тази марка е изобразена по следния начин:



В заявката за регистрация спорната марка е описана по следния начин:„Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията на спорната марка, състоящо се в ограничаване на обхвата на защита на тази марка до „Обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

През 2012 г. Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

На 27 май 2013 г. Christian Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с иск за установяване на нарушение на правата върху спорната марка срещу Van Haren. На 17 юли 2013 г. този съд постановява неприсъствено решение, с което уважава частично исканията на Christian Louboutin.

Van Haren подава възражение срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага), като изтъква на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, че спорната марка е недействителна. Според Van Haren тази марка е двуизмерна фигуративна марка, а именно повърхност в червен цвят.

Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) счита, на първо място, че предвид графичното представяне и описанието на спорната марка червеният цвят е неразделно свързан с подметката на обувка, поради което тази марка не може да се квалифицира само като двуизмерна фигуративна марка. Според запитващата юрисдикция тази преценка не се променя от обстоятелството, че в описанието на посочената марка се уточнява, че „контурът на обувката не е част от марката“. Напротив, посоченото уточнение потвърждава тази преценка предвид това, че според споменатото описание контурът на обувката, изобразен в графичното представяне на спорната марка, има за цел да изясни разположението на тази марка, а не да я сведе до двуизмерна марка.

Запитващата юрисдикция констатира по-нататък, че през есента на 2012 г. „значителна част от потребителите на дамски обувки с висок ток в Бенелюкс е в състояние да идентифицира обувките на [Christian Louboutin] като произхождащи от него и следователно да ги разграничи от дамските обувки на висок ток [с произход] от други предприятия“, поради което към тази дата за тези продукти спорната марка е била възприемана като марка.

Запитващата юрисдикция освен това счита, че червената подметка придава значителна стойност на обувките, продавани от Christian Louboutin, доколкото това оцветяване е част от външния вид на тези обувки, който има важна роля при вземането на решение за закупуването им. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Christian Louboutin първоначално е използвал червеното оцветяване на подметките по естетически причини, преди да го възприеме като установяващо произхода и да го използва като марка.

Тази юрисдикция отбелязва на последно място, че тъй като спорната марка се състои от цвят, поставен върху подметката на обувка, който следователно съвпада с елемент от стоката, възниква въпросът дали изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, се прилага за тази марка. В това отношение тя иска да се установи дали понятието „форма“ по смисъла на тази разпоредба се свежда единствено до триизмерните характеристики на дадена стока, като контура, размерите и обема ѝ, или това понятие се отнася до други, нетриизмерни характеристики на дадена стока.

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Решение на съда:

Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

сряда, 13 юни 2018 г.

Premier League отбеляза гол в опозиции срещу сходни марки във Великобритания

Английската Premier League спечели опозиция срещу слединте заявени марки във Великобритания за клас 41:

Марките са заявени от  International Group Management Limited  във връзка с организиране на състезания за видео игри. 
Опозициите срещу тези марки са основани на серия от по-ранни марки за клас 41, като ‘Premier League’, ‘Fantasy Premier League’ и комбинирана марка:
Според Premier League нейните марки се ползват с репутация сред потребителите във Великобритания от дълги години, поради което заявените марки опитват да се възползват от нея.
International Group Management Limited контрират, че марките на се сходни поради наличието на думата ‘Esports’ и факта, че Premier League  описва вида на състезанието. Освен това видео игрите на са конкуриращ се спорт на реалния футбол.
Според ведомството обаче марките са сходни, тъй като доминиращият елемент в тях Premier League се ползва с репутация от дълги години, поради което потребителите биха приели, че използването на марката за видео игри е свързано със собственика на по-ранните марки.
Източник: WIPR.

понеделник, 11 юни 2018 г.

Черно гора се присъедини към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Черна гора към общата база данни за дизайни DesignView, като по този начин участващите патентни водомства стават 65. DesignView предоставя достъп до над 13 милиана дизайна по света.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 юни 2018 г.

BET 365 спечели залагане пред Общият съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по казус относно европейска марка BET 365. 
Марката е заявена през 2007 година за различни класове включително клас 41, като EUIPO постановява отказ на абсолютни основания, липса на отличителност и описателност. Думата BET означава залог, залагам, докато 365 може да се възприеме, като броят на дните през които може да се залага.
След предоставени доказателства за придобита отличителност марката е регистрирана.
През 2013 година Bet365 Group подава опозиция срещу марка ‘b365’. Като контра мярка, заявителят на марката иска заличаване на марка BET 365 поради описателност за посочените стоки и услуги. Първоначално EUIPO отхвърля искането по в последствие Апелативният борд го потвърждава. Решението е обжалвано.
Според Общият съд марка BET 365 притежава нужната степен на придобита отличителност за клас 41 на база приведените доказателства, като данни за посещения в сайтовете на BET 365, проведени рекламни кампании, приходи, пазарен дял. 
Източник: Stobbs IP - Daniel Bailey, Lexology.

сряда, 6 юни 2018 г.

ЕС атакува Китай пред СТО относно нелоялни практики касаещи интелектуална собственост и технологичен трансфер

Европейската комисия заведе дело срещу Китай пред Световната Търговска Организация (СТО) относно нелоялна практика свързана с технологичен трансфер прилагана от Китай спрямо европейски компании.
Причината за недоволството на ЕС в случая е изискването всяка европейска компания, която иска да оперира на територията на Китай да споделя интелектуална собственост, включително ноу-хау и технологии с местни партньори, което не е основано на свободно договаряне и пазарна основа.
Комисарят по търговия на ЕС Cecilia Malmström заяви, че иновациите и ноу-хауто са основата на съвремената икономика на знанието, които правят европейските компании конкурентни и създават хиляди работни места. Поради тази причина Европейската комисия ще направи всичко възможно за да защити интересите на притежатилете на интелектуална собственост.
Повече информация тук.
Източник: Европейската комисия.

понеделник, 4 юни 2018 г.

Григор Димитров заяви нова търговска марка в България

Григор Димитров заяви нова комбинирана марка в България, видно от базата данни на Патентно Ведомство, състояща се от думите "ГРИГОР ДИМИТРОВ ГРИШО" и негово изображение. Марката е заявена за множество класове от Ницката класификация.
Тенесистът притежава още две национални марки в България, както и една европейска марка. В допълнение неговото име е регистрирано и като домейни в областите .bg, .com, .eu.
Тази активност на тенесистът не е изненадваща и е добър пример за прилаганата стратегия от повечето от известните спортисти и личности по света, които защитават своите имена и образи, като обекти на интелектуална собственост с цел последващото им комерсиално използване в различни мърчандайзинг и рекламни кампании.
В това отношение съществува разлика между европейският и американски подход. Докато в Европа защитата на правата на известните личности се базира на класическото законодателство в областта на интелектуалната собственост за търговски марки, дизайни, авторско право и др., в САЩ съществува и специално законодателство, така нареченото "Personality rights", което допълнително улеснява тези личности при отстояване на правата им във връзка с комерсиалното използване на техни идентификатори - име, образ, репутация и тн.

петък, 1 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1.CJEU in C-395/16, Doceram vs. CeramTec, interprets the concept of technically required features of appearance excluded from protection under Community designs Regulation. За повече информация тук. 

2. Colour it mine: защита на цветови търговски марки. За повече информация тук. 

3. Euro-PCT ръководство: PCT процедура пред EPO. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 30 май 2018 г.

Решение на Европейския съд относно усоетяване на паралелен внос на стоки


Европейският съд излезе с решение по дело C‑642/16 Junek Europ-Vertrieb GmbH срещу Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG. Делото касае следното:

Lohmann & Rauscher International е притежател на марката на Европейския съюз „Debrisoft“, регистрирана на 22 юни 2010 г. под № 8852279 за „санитарни продукти за медицински цели“, „пластири“ и „превързочни материали“. Това дружество произвежда и продава по-специално продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“ — превързочни марли, използвани за повърхностна обработка на рани.

Junek Europ-Vertrieb е установено в Австрия дружество, което при условията на паралелен внос търгува в Германия със санитарни продукти за медицински цели и превързочни материали, произведени от Lohmann & Rauscher International и изнесени за Австрия.

На 25 май 2012 г. Lohmann & Rauscher International закупува в аптека в Дюселдорф (Германия) една кутия от продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“, по-рано внасян в Австрия от Europ-Vertrieb Junek. Преди да продаде продукта на аптеките, това дружество поставя етикет върху тази кутия етикет (наричан по-нататък „спорният етикет“) със следната информация: предприятието осъществило вноса, адреса и телефонния номер на доставчика, баркод и централен фармацевтичен номер. Етикетът е поставен върху част от кутията, на която не са отпечатани други данни, и не скрива марката Lohmann & Rauscher International.

Опаковката на продукта е изменена, както е показано по-долу, като спорният етикет се намира отдолу вляво:


След увеличение спорният етикет изглежда по следния начин:



Junek Europ-Vertrieb не информира предварително и Lohmann & Rauscher International за повторния внос на разглеждания продукт и не му предоставя променената опаковка на продукта, върху която е поставен спорният етикет. Lohmann & Rauscher International счита, че действията на Junek Europ-Vertrieb съставляват нарушение на притежаваната от него марка Debrisoft.

Поради това Lohmann & Rauscher International подава жалба пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с която иска по-специално да бъде забранено на Junek Europ-Vertrieb да използва в търговската дейност без негово съгласие посочената марка за обозначаване на превързочни марли за дебридеман и това дружество да бъде осъдено да изтегли от пазара и да унищожи съответните продукти, а при неизпълнение на тази забрана да му бъде наложена имуществена санкция.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава това искане.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля въззивната жалба на Junek Europ-Vertrieb срещу съдебното решение на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с уточнението, че забраната за използване на разглежданата марка трябва да се отнася единствено до Германия. Ето защо Junek Europ-Vertrieb подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали принципите, развити от Съда по отношение на паралелния внос на лекарствени продукти, съгласно които предварителната информация за образеца от опаковката и предоставянето на такъв образец по молба на притежателя на марката съставляват условие за изчерпване на предоставеното с марката право, следва също да се прилагат към паралелния внос на медицински изделия.

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката — да гарантира произхода на обозначения с нея продукт — се засяга със самото преопаковане на лекарствения продукт, носещ марка. Тя се позовава по-специално на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), в които Съдът постановява, че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията на произхода и че поставянето на нов етикет върху опаковката също попада в обхвата на понятието за преопаковане.

От друга страна, от практиката на Съда следвало, че противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу търгуването с преопаковани лекарствени продукти на основание на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, което представлява дерогация от свободното движение на стоки, не може да бъде допуснато, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 ДФЕС (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249). От това следвало, че притежателят на марката може да забрани промяната, което означава и всяко преопаковане на лекарствен продукт, носещ неговата марка, тъй като поради естеството си тази промяна създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, освен ако не са изпълнени пет условия, а именно:

– да е установено, че използването на правото върху марка от притежателя, за да се противопостави на търгуването с преопаковани продукти с тази марка, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

–  да е доказано, че преопаковането не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– на новата опаковка ясно да е посочено лицето, което е преопаковало продукта, и името на неговия производител,

–  преопакованият продукт да е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на притежателя; следователно опаковката не трябва да бъде дефектна, с лошо качество или в недобър вид, и

– преди търгуването с преопакования продукт вносителят да е уведомил притежателя на марката и по негово искане да му е предоставил образец от преопакования продукт.

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че приложимостта на тези принципи не се ограничава до случаите на паралелен внос на лекарствени продукти. Така в решение от 11 ноември 1997 г., Loendersloot (C‑349/95, EU:C:1997:530) Съдът приема, че критериите относно преопаковането на лекарствени продукти могат по принцип да се прилагат и към паралелната търговия с алкохолни напитки. Тя също подчертава, че отговорът на въпроса какви са условията за изчерпване на предоставеното от марката право, които следва да се прилагат, зависи от законните интереси на притежателя на марката, които са релевантни в настоящия случай с оглед на особеностите на продукта.

Трето, запитващата юрисдикция смята, че в конкретния случай е налице ново етикетиране. Подобно на въззивния съд, тя счита, че спорният етикет, поставен от Junek Europ-Vertrieb, съдържа важна информация на езика на страната на вноса и че този етикет е в състояние да породи подозрения у потребителя, че на по-ранен етап от търговията предлаганият продукт е бил обект на въздействие от страна на трето лице без разрешението на притежателя на марката по начин, който може да е нарушил първоначалното му състояние.

Четвърто, що се отнася до въпроса дали развитите от Съда принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти следва да се прилагат без ограничения към паралелния внос на медицински изделия, запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки че медицинските изделия не следва да бъдат обект на разрешителни процедури, както лекарствените продукти, процедурата за оценка на съответствието, необходима, за да могат те да се разпространяват на пазара, в действителност ги превръща, от гледна точка както на производителя, така и на потребителя, в особено чувствителни продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

Тази юрисдикция добавя, че медицинските изделия, както и лекарствените продукти са стоки, които имат пряка връзка със здравето. Тъй като потребителите придават особена стойност на собственото си здраве и се отнасят с особено внимание към него, не би следвало да се оспорва изводът на въззивната инстанция, че медицинските изделия, подобно на лекарствените продукти, са особено чувствителните продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент […] № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на по-нататъшното търгуване на медицинско изделие, внесено от друга държава членка, в оригиналната си вътрешна и външна опаковка, върху която вносителят е поставил допълнителен самозалепващ се външен етикет, освен ако

– е установено, че използването на правото върху марка от нейния притежател, за да се противопостави на търгуването на продукта с тази марка, върху който е поставен нов самозалепващ се етикет, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

– е доказано, че новото етикетиране не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– върху опаковката ясно е посочено кой е поставил новия самозалепващ се етикет върху продукта и кой е неговият производител,

–  продуктът, върху който е поставен този нов самозалепващ се етикет, е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на нейния притежател; следователно етикетът не трябва да бъде дефектен, с лошо качество или в недобър вид,

– преди пускането на пазара на продукта, върху който е поставен новият самозалепващ се етикет, вносителят е уведомил притежателя на марката и по негово искане му е предоставил образец от този продукт?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.

понеделник, 28 май 2018 г.

Марки, мебели и отличителност във Финландия

Marques Class 46 (по информация от Suvi Haavisto) публикува интересна статия за съдебно дело във Финландия, което касае иск за нарушаване на права върху комбинирани марки SARA, OLIVIA и SOFIA в клас 20.
Притежателят на марките Laulumaa Huonekalut Oy, производител на мебели, обвинява друга компания Pohjanmaan Kaluste Oy за използването на нейните марки за обозначаване на различни мебели.
Компанията иска от съда да постанови прекратяване на нарушението и присъждане на обезщетение.
Pohjanmaan от своя страна твърди, че нарушаване на права върху марки няма, тъй като въпросните знаци са неотличителни с оглед на факта, че различни производители на мебели във Финландия ги използват от много години.
Съдът заключава, че марките са неотличителни с оглед широката им употреба от различни лица в продължение на дълъг период от време. С оглед на това съдът приема, че обхвата на закрила на регистрираните марки е по-тясна и се ограничава до тяхната комбинирана същност. В случая обвиняваната компания не е използвала тези комбинирани марки, а само словни марки в стандартен шрифт.
Този казус е показателен за процеса на определяне на стратегия за регистрация на марка. Понякога заявителите, с цел да преодолеят евентуални откази на абсолютни основания от Патентните ведомства, заявяват недотам отличителни марки, като комбинирани. Това обаче не означава, че тяхната защита е достатъчно сила в подобни казуси за нарушаване на права.

сряда, 23 май 2018 г.

Кратки IP новини

1. DesignEuropa Awards 2018 – кандиданствай или номинирай до May 15. За повече информация тук.

2.  Защита на модните дефилете в Италия. За повече информация тук.

3.  Всички права запазени - предимствата на защитата чрез авторско право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

вторник, 22 май 2018 г.

Лятно училище по право на интелектуална собственост

Полският университетът Jagiellonian обяви лятно училище по Право на интелектуална собственост, което ще се проведе от 17 до 22 септември 2018. Програмата ще бъде на английски език.
Това лятно уличище е подходящо за всеки, който иска да придобие допълнителни знания в областта на интелектуалната собственост. Темата тази година ще бъде "Маневриране между ограниченията, изключенията и нарушаването на права на интелектуална собственост.
Преподаватили ще бъдат както чуждестранни лектори, така местни специалисти в областта.
Крайният срок за записване е 31.07.2018.
Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 21 май 2018 г.

Парфюми и изчерпване на права в Австрия

Върховният съд в Австрия излезе с решение по дело за изчерпване на права върху търговски марки.
Казусът касае обвинение от страна на Davidoff към дистрибутор в Австрия продаващ парфюми с марки Davidoff - словна и комбинирана, без да е част от дистрибуционния канал на компанията. Според Davidoff, фирмата използва марките на своя сайт и по този начин може да въведе в заблуждение потребителите, че е част от търговския канал на Davidoff.
Според съдът обаче заблуда не може да има, тъй като въпросното използване има само информационна цел и е в съгласие с законодателството касаещо изчерпване на права върху марката в Европейското икономическо пространство, а именно:

Марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие.

Повече информация тук.

Източник: Taylor Wessing, Lexology.

петък, 18 май 2018 г.

Споразумения между ЕС и Сингапур

Европейската комисия публикува основните елементи от споразуменията за търговия и инвестиции със Сингапур. Според информацията договореното в областта на интелектуалната собственост е:

"Споразуменията за търговия и инвестиции между ЕС и Сингапур ще изведат отношенията между двете страни на ново равнище и ще предоставят повече възможности на техните предприятия за растеж и създаване на нови работни места.

7) Защита на правата върху интелектуална собственост

Както ЕС, така и Сингапур вече разполагат с модерни системи за защита на правата на интелектуална собственост и за правоприлагането в тази област. Търговското споразумение затвърждава тази основа, като в него се определят основните правила за правоприлагането (различно от наказателното правоприлагане), включително по границите.

Митническите органи ще оказват съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост при задържането на фалшифицирани стоки, защитени с търговска марка или географско указание, пиратско съдържание, защитено с авторски права, и регистрирани промишлени дизайни.

Що се отнася до авторското право, споразумението предвижда справедливо заплащане както за изпълнителите, така и за продуцентите на музикални записи, излъчвани по радиото, телевизията или на общественодостъпни места (например магазини, ресторанти, барове), което ще подобри настоящото положение в Сингапур.

Сингапур се съгласи да засили действащия режим за географските указания, като създаде национална система за тяхното регистриране. Благодарение на споразумението, след като бъдат регистрирани в Сингапур, около 190 географски указания за вина, спиртни напитки и някои селскостопански продукти ще се ползват от същата степен на защита, която имат и в ЕС, например вино (Bordeaux), шунка (Parma), шампанско (Champagne) и бира (Bayerisches Bier). По-добрата защитеност на тези продукти ще подобри също така осведомеността на потребителите в Сингапур за автентичните и висококачествени продукти от ЕС, защитени с географски указания."

Повече информация може да откриете тук.