сряда, 21 септември 2016 г.

Предоставяне на WI-FI достъп и авторскоправна отговорност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑484/14 Tobias Mc Fadden  срещу  Sony Music Entertainment Germany GmbH. Делото касае:


Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.
Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.
Около 4 септември 2010 г. г‑н Mc Fadden преименува мрежата си от „mcfadden.de“ на „freiheitstattangst.de“, като се позовава на протестна проява за защита на личните данни и против прекомерния контрол от страна на държавата.
По същото време посредством поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.
Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение.
На 29 октомври 2010 г. Sony Music отправя предупреждение до г‑н Mc Fadden за защита правата му върху звукозаписа.
След като получава предупреждението, г‑н Mc Fadden предявява пред запитващата юрисдикция отрицателен установителен иск (negative Feststellungsklage). В отговор Sony Music предявява няколко насрещни иска срещу г‑н Mc Fadden, първо, за обезщетение за вреди на основание пряката му отговорност за нарушението на правата върху звукозаписа, второ, за преустановяване на нарушението на правата под заплаха от наказание, трето, за възстановяване на разходите по отправяне на предупреждението и съдебните разноски.
С неприсъствено решение от 16 януари 2014 г. запитващата юрисдикция отхвърля иска на г‑н Mc Fadden и уважава насрещните искове на Sony Music.
Г‑н Mc Fadden обжалва решението, като поддържа, че разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, изключват ангажирането на отговорността му.
В рамките на производството по обжалване Sony Music предявява като главно искане да се потвърди неприсъственото решение, а при условията на евентуалност, ако запитващата юрисдикция не признае пряката отговорност на г‑н Mc Fadden — същият да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди на основание германската съдебна практика относно косвената отговорност (Störerhaftung) на поддържащите безжична локална мрежа лица, тъй като не взел мерки за защита на безжичната си локална мрежа, позволявайки по този начин на трети лица да нарушат правата на Sony Music.
Видно от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че нарушението на правата на Sony Music не е извършено лично от г‑н Mc Fadden, а от неизвестен потребител на безжичната му локална мрежа. При все това запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението. Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали освобождаването от отговорност по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, транспониран в германското право с член 8, параграф 1, първо изречение от Закона за електронните медии, не възпрепятства въобще ангажирането на отговорността на г‑н Mc Fadden.
При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд, Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 във връзка с член 2, буква а) от тази директива и във връзка с член 1, точка 2 от Директива 98/34, изменена с Директива 98/48, да се тълкува в смисъл, че изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага националният съд да установи:
а.  дали конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу възнаграждение, или
б.  дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение, или
в.  дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение?
2)  Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа (например до интернет)?
3)  Следва ли член 12, параграф 1, във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по смисъла на посочения член 2, буква б), е достатъчно услугата на информационното общество да е просто фактически предоставена на разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на разположение [отворена безжична локална мрежа] WLAN , или освен това е необходимо да е налице и „рекламиране“?
4)  Следва ли член 12, параграф 1, , първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по предупреждението и на съдебните разноски?
5)  Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 12, параграф 3 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че държавите членки нямат право да разрешават на националния съд в рамките на исково производство по съществото на спора да налага забрана на доставчиците на достъп да извършват занапред действия, с които да дават възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет платформите за обмен на файлове?
6)  Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2000/31 трябва да се прилага по аналогия към правото да се иска забрана на съответните действия?
7)  Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението във връзка с член 2, буква б) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че изискванията към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество?
8)  При отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на тълкуването на член 2, буква б) от Директива 2000/31?
9)  Следва ли член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31, предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз), предвид установените в директиви 2001/29 и 2004/48 правила, както и предвид свободата на информацията и основното право на стопанска инициатива в Съюза (член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз), да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд [...] да постанови решение, с което, като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), като по силата на това решение доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана?
[10)] Важи ли това и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено [...] още в самото начало, а [...] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство?“.

Решението на съда:


1)  Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с член 2, буква а) от същата директива и с член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на първата разпоредба, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.
2) Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може визираната в тази разпоредба услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, да се счита за предоставена, достъпът не трябва да надхвърля рамките на технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация, като не се налага да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.
3) Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че условието по член 14, параграф 1, буква б) от същата директива не се прилага по аналогия към споменатия член 12, параграф 1.
4) Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 2, буква б) от същата директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не съществуват други изисквания, освен посочените в тази разпоредба, на които доставчикът на услуги за достъп до комуникационна мрежа трябва да отговаря.
5) Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му, както и искане за възстановяване на разходите за отправяне на предупреждение или за съдебните разноски по делото по това искане за обезщетение за вреди. При все това обаче посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението, както и за плащане на разходите за отправяне на предупреждение и на съдебните разноски по делото срещу доставчик на достъп до комуникационна мрежа, чиито услуги са използвани за извършване на нарушението, ако исканията целят или следват приемането на разпореждане от национален орган или съд, с което на доставчика се забранява да позволява продължаването на нарушението.
6)      Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Европейска авторскоправна рамка - предложения

Европейската комисия публикува предложенията си относно регулиране на авторското право на територията на съюза, които да доведат до приемането на единна рамка в областта от странна на всички страни членки. Обобщено предлаженията на Комисията са:

1. По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание.

С нашето предложение за преносимостта на онлайн съдържанието, представено през декември 2015 г., дадохме възможност на потребителите да използват онлайн абонаментите си за филми, музика, електронни книги и др., когато са извън родната си страна, например на почивка или в командировка. Днес предлагаме правен механизъм, чрез който излъчващите оператори по-лесно да получават от носителите на правата разрешенията, необходими им за предаване на програми онлайн в други държави — членки на ЕС. Става въпрос за програми, които операторите предават онлайн едновременно с телевизионното си излъчване, както и за телевизия на запис, която предоставят онлайн в други държави членки, като например MyTF1 във Франция, ZDF Mediathek в Германия, TV3 Play в Дания, Швеция и балтийските държави и AtresPlayer в Испания. Възможността операторите да предоставят почти цялото осигурявано от тях съдържание — новини, културни, политически, документални или забавни програми — и в други държави членки, ще даде по-голям избор на потребителите.
Предлаганите сега правила улесняват също така операторите, предлагащи пакети от канали (например Proximus TV в Белгия, Movistar + в Испания, IPTV Entertain на Deutsche Telekom в Германия), при получаването на необходимите разрешения: вместо да преговарят поотделно с всеки носител на авторско право, за да предлагат подобни пакети от канали с произход от други държави — членки на ЕС, те ще могат да получават лицензи от организации за колективно управление на авторски права, представляващи носителите на права. Това също ще разшири избора на техните клиенти.
За да бъде подкрепено развитието на видеото по заявка в Европа, призоваваме държавите членки да сформират структури за водене на преговори, които да работят за достигането до лицензионни споразумения, включително за трансгранични услуги, между носителите на права в областта на аудио-визията и платформите за видео по заявка. Този механизъм ще бъде допълнен от диалог с аудио-визуалния сектор по проблемите на лицензирането и използването на иновативни инструменти като центрове за лицензиране.
За да бъде улеснен достъпът до богатото културно наследство на Европа, новата Директива за авторското право ще помогне на музеите, архивите и другите институции да цифровизират и да предоставят зад граница изчерпани произведения — филми и книги, които все още са обект на авторско право, но не са на разположение на обществеността.
Успоредно на това Комисията ще използва програмата МЕДИА, която е на стойност 1,46 млрд. евро и е част от „Творческа Европа“ , за да окаже допълнителна подкрепа за разпространението на креативно съдържание зад граница. Тук се включва и допълнително финансиране за субтитриране и дублиране на видео материали, нов каталог на европейските аудио-визуални произведения за доставчиците на видео по заявка, който може да бъде използван директно от тях за попълване на програмната им схема, и онлайн инструменти, чрез които да бъде подобрено цифровото разпространение на европейски аудио-визуални произведения и да бъде улеснено намирането и гледането им онлайн.
Взети заедно, тези действия ще насърчат гражданите да открият телевизионни и радио предавания от други европейски държави, да поддържат връзка с родните си страни, когато живеят в друга държава членка, и ще подобри предлагането на европейски филми, включително и през граница, а така ще открои и богатото културно разнообразие в Европа.

2. Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания.

Учащите се и преподавателите с готовност използват цифрови материали и технологии за обучение, но към момента почти всеки четвърти преподавател всяка седмица се сблъсква с ограничения, породени от авторското право. Днес Комисията предложи ново изключение, което да даде възможност на учебните заведения да използват материали като илюстрация на методите за преподаване чрез цифрови инструменти и като част от онлайн курсове зад граница.
Благодарение на предлаганата директива научните работници от целия ЕС ще могат по-лесно да използват технологии за извличане на информация от текст и данни (TDM), за да анализират големи масиви от информация. Така, предвид на това, че днес почти всички научни публикации са в цифров вид и световният им обем се увеличава с 8-9 % на година, ще се осигури много необходимият стимул за иновативни научни изследвания.
Комисията предлага също така ново задължително изключение за ЕС, което ще позволи на институциите за културно наследство да съхраняват творби в цифров формат — подход, който е от решаващо значение за оцеляването на културното наследство и за дългосрочния достъп на гражданите до него.
И на последно място, Комисията предлага законодателен акт, с който да бъде приложен Маракешкият договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Това е важна стъпка, с която да се гарантира, че авторското право не представлява пречка пред пълноценното участие в обществото на всички граждани, и ще даде възможност за размяната на публикации в достъпен формат в ЕС и с трети държави, страни по Маракешкия договор, като така ще се избегне дублирането на усилия и ще се спестят ресурси.

3. По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.

Директивата за авторското право има за цел да укрепи позициите на носителите на права при воденето на преговори и получаването на възнаграждения за използването на създаденото от тях съдържание онлайн в рамките на платформи за видеобмен, като YouTube и DailyMotion. Платформите ще бъдат задължени да прилагат ефективни средства като технология за автоматично откриване на песни или аудио-визуални произведения, за които носителите на авторските права са пожелали те да продължат да бъдат достъпни или, напротив — да бъдат свалени от платформата.
Преминаването от печатни към цифрови и онлайн услуги, като социални медии и новинарски агрегатори, се отрази благоприятно на вестниците и списанията и на другите периодични издания. То увеличи аудиторията, но също така се отрази на доходите от реклами и изключително много затрудни лицензирането и упражняването на правата при този тип публикации. Комисията предлага да бъде въведено ново задължение за издателите, подобно на задължението, с което съгласно правото на ЕС вече са обвързани продуцентите на филми и звукозаписи, както и други субекти от творческите индустрии, като излъчващите оператори.
С новото право се признава важната роля на издателите на периодични издания за инвестициите във и създаването на качествено журналистическо съдържание, което е от основно значение за достъпа на гражданите до информация в нашите демократични общества. Тъй като за първи път те ще бъдат законово признати за носители на права, те ще могат по-успешно да преговарят как ще се използва създаденото от тях съдържание от страна на онлайн услугите, които го използват или дават достъп до него, и ще могат да се противопоставят по-успешно на пиратското му използване. Благодарение на този подход всички участващи субекти ще разполагат с по-ясна правна рамка, когато лицензират съдържание за цифрово използване. Той ще спомогне и за развитието на иновативни бизнес модели в полза на потребителите.
Съгласно проекта на директива издателите и продуцентите са длъжни да осигуряват прозрачност и да уведомяват авторите или изпълнителите за печалбите, които генерират от техните произведения. С директивата се създава и механизъм, който да помогне на авторите и изпълнителите да получават справедлив дял, когато се договарят възнаграждения с продуцентите и издателите. Това следва да вдъхне повече доверие сред всички участващи страни в цифровата верига на стойността.

Повече информация може да откриете тук.

петък, 16 септември 2016 г.

Кратки IP новини

1. Amazon и Walmart са обвинени в патентно нарушение. За повече информация тук. 

2.  Полезни съвети за защита на Вашия бранд. За повече информация тук.  

3.  Стоки и услуги - декларации по член 28 (8). За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

сряда, 14 септември 2016 г.

Европейският съд с решение относно ролята на линковете и нарушаването на авторски права

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑160/15 GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc., Britt Geertruida Dekker. Делото касае следното:

По поръчка на Sanoma, което издава списанието Playboy, на 13 и 14 октомври 2011 г. фотографът г‑н C. Hermès прави процесните снимки, които трябва да излязат в декемврийския брой на това списание за 2011 г. Във връзка с това г‑н Hermès предоставя на Sanoma изключително разрешение за публикуване на тези снимки в списанието. Той също така разрешава на Sanoma да упражнява правата и правомощията, произтичащи от неговото авторско право.
GS Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.
На 26 октомври 2011 г. редакцията на сайта GeenStijl получава от лице, използващо псевдоним, съобщение с хипервръзка към електронен файл, качен на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com (наричан по-нататък „сайтът Filefactory“). Този електронен файл съдържа процесните снимки.
Същия ден Sanoma предупреждава дружеството майка на GS Media да не допуска разпространението на процесните снимки на сайта GeenStijl.
На 27 октомври 2011 г. на сайта GeenStijl е публикуван материал за тези снимки на г‑жа Dekker със заглавие: „[…]! Голи снимки на […] Dekker“, придружен от част от една от процесните снимки и завършващ с текста „А сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените снимки.
Същия ден Sanoma изпраща на GS Media имейл, с който го приканва да потвърди, че хипервръзката към процесните снимки е премахната от сайта GeenStijl. GS Media не изпълнява това искане.
Процесните снимки, намиращи на сайта Filefactory, обаче са свалени от този сайт по искане на Sanoma.
С писмо от 7 ноември 2011 г. юрисконсултът на Sanoma и др. отправя до GS Media покана да свали от сайта GeenStijl материала от 27 октомври 2011 г., включително хипервръзката, снимките, който този материал съдържа, както и коментарите, публикувани от интернет потребителите на същата страница на сайта.
Същия ден на сайта GeenStijl е публикуван материал за спора във връзка със снимките между GS Media и Sanoma и др. Материалът завършва с изречението „Обновено: още не сте видели голите снимки на [г‑жа Dekker]? Те са ТУК“. И този материал съдържа хипервръзка, която е към уебсайта Imageshack.us, където също могат да се видят една или повече от процесните снимки. Впоследствие обаче операторът на този уебсайт също изпълнява искането на Sanoma да свали снимките от този сайт.
Трети материал, озаглавен: „Чао-чао, да се сбогуваме с Playboy“, който отново съдържа хипервръзка към процесните снимки, се появява на сайта GeenStijl на 17 ноември 2011 г. Впоследствие посещаващите форума на този сайт интернет потребители посочват в този форум нови връзки към други сайтове, на които може да се видят процесните снимки.
През декември 2011 г. процесните снимки са публикувани в списание Playboy.
Sanoma и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки и на част от една от процесните снимки на сайта GeenStijl GS Media е нарушило авторското право на г‑н Hermès и е действало противоправно спрямо Sanoma и др. rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) уважава иска в по-голямата му част.
Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия) отменя това решение, като приема, че с поставянето на хипервръзки на сайта GeenStijl GS Media не е нарушило авторското право на г‑н Hermès, при положение че още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в интернет на сайта Filefactory. Този съд обаче приема, че с поставянето на тези връзки GS Media е действало противоправно спрямо Sanoma и др., тъй като така е подтиквало посетителите на този сайт да разглеждат неправомерно качените на сайта Filefactory снимки. Без тези хипервръзки снимките не биха били лесно откриваеми. Освен това Gerechtshof te Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) приема, че с качването на част от една от процесните снимки на сайта GeenStijl GS Media е нарушило авторското право на г‑н Hermès.
 GS Media обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).
Sanoma и др. подават насрещна жалба, в която се позовават по-специално на решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), и поддържат, че предоставянето на интернет потребителите на връзка към уебсайт, на който дадено произведение е качено без съгласието на носителя на авторското право върху него, представлява публично разгласяване. Освен това Sanoma и др. поддържат, че достъпът до процесните снимки на сайта Filefactory е бил защитен чрез ограничителни мерки по смисъла на посоченото решение, които интернет потребителите са можели да заобикалят благодарение на намесата на GS Media и неговия сайт GeenStijl, така че тази снимки били предоставени на разположение на по-широка публика от тази, която нормално би имала достъп до тях на сайта Filefactory.
При разглеждане на насрещната жалба запитващата юрисдикция приема, че нито решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), нито определение от 21 октомври 2014 г., BestWater (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315), позволява с да се заключи с достатъчна степен на сигурност дали е налице „публично разгласяване“, когато произведението действително е било публикувано по-рано, но без съгласието на носителя на авторското право.
От една страна, от тази практика на Съда следва, че трябва да се прецени дали разглежданата намеса позволява да се стигне до публика, която не може да се счита за част от публиката, за която носителят на авторското право е дал съгласието си, подход, който е съвместим с изключителното право на носителя на авторското право да използва произведението си. От друга страна, когато дадено произведение е вече достъпно за широката публика в интернет, поставянето на хипервръзка към сайта, където то вече се намира, всъщност не позволява да се стигне до нова публика. Освен това следва да се вземе предвид, че в интернет могат да се намерят в изобилие произведения, публикувани без съгласието на носителя на авторското право. За оператора на даден уебсайт, който възнамерява да постави на този сайт хипервръзка към друг сайт, където се намира дадено произведение, невинаги е лесно да провери дали авторът е дал съгласие за предишното публикуване на произведението.
Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че с насрещната жалба се поставя и въпросът какви условия трябва да са изпълнени, за да става въпрос за „ограничителни мерки“ по смисъла на решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76). В това отношение тази юрисдикция отбелязва, че процесните снимки не са били неоткриваеми в интернет преди GS Media да постави хипервръзката на сайта GeenStijl, но не са били и лесно откриваеми, така че с поставянето на тази връзка на своя сайт то в голяма степен е улеснило достъпа до тези снимки.
При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)  a)  Налице ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право?
      б)  Във връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на носителя на авторското право?
      в) От значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a) уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на носителя на авторското право?
2)  a)  При отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на произведението?
      б)  От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет потребителите?
3)  Следва ли при отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се предоставя достъп до произведение, което не е било преди това предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на авторското право?“.

Решението на съда:


Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

понеделник, 12 септември 2016 г.

Казус между John McAfee и Intel

WIPR съобщава за започнато дело за установяване липсата на нарушаване на търговска марка McAfee. Делото е заведено в Ню Йорк от основателя на известния антивирусен софтуер McAfee, John McAfee. Както е известно марката към настоящия момент е собственост на Intel.
В същото време John McAfee става CEO на технологичната компания MGT, чийто планове са да се преименува на John McAfee Global Technologies. В резултат на това компанията получава предупредително писмо от Intel, че използването на името McAfee, представлява нарушаване на търговската марка на компанията.
John McAfee завежда дeло с което да се установи обратното, тъй като според него при продажбата на бившата си компания на Intel той не е поемал ангажимент да не използва името си във връзка с друг бизнес.
Това е поредният случай на конфликт между търговска марки и фамилни имена. Друг случай придобил популюрност наскоро е дело във Великобритания в което Karen Millen загуби правото да използнва името си за бизнес свързан с модната индустрия.

петък, 26 август 2016 г.

Правоприлагане на права върху патенти в Япония

Правоприлагане на права върху патенти в Япония е интересна статия в Lexology с автори Rebecca Chen, Tetsuo Tsukanaka and Tatsuya Sawada.
Статията разглежда накратко основните моменти от процедурата по правоприлагане, кои съдилища разглеждат такива дела и някои основни тънкости в законодателството характерни за Япония.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 24 август 2016 г.

Отказ за регистрация на европейска марка ConnectedWork

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело  T-491/15, в което Volkswagen AG опитва да регистрара европейска марка ConnectedWork за следните стоки и услуги: 

-Class 9: "записано съдържание; аудио-визуална техника и информационни технологии; апаратура за дистанционно управление, дистанционни управления; антени, навигационна апаратура превозно средство; мобилни телефони ; телефонни апарати; телевизори; видеодомофони; радиостанции; компаси, навигационни устройства, навигационни следващото поколение connexted автомобилни платформи в близко бъдеще инструменти; телематични устройства; телематични терминали; видеодомофони, фото апарат телеграфия; електронни преводни устройства (компютри), електронни джобни преводачи; изчислителни машини, оборудване за обработка на данни, компютри, PDA устройства, факс апарати, монитори (компютърен хардуер и компютърни програми), устройства, пригодени за употреба с компютри, компютърни програми и софтуер, записани и сваляне, по-специално връзки електронни данни; джобни калкулатори; сваляне на електронни публикации; сваляне на видео файлове ";
- Клас 38: "Телекомуникации; телекомуникациите; компилация и предаване на информация (информационна агенция), новинарски агенции, телекомуникационни чрез платформи и портали в интернет, предоставяне на достъп до информация в интернет, електронен обмен на съобщения, използвайки линии дискусионни форуми и чат стаи в интернет, електронна поща, отдаване под наем на телекомуникационни устройства, радио и телевизионни програми, електронна поща; телекомуникациите информация; осигуряване на достъп на потребители до глобални компютърни мрежи; предоставяне на телекомуникационни връзки до услуги за глобални компютърни мрежи; осигуряване на достъп на потребители с компютърни програми за мрежи за данни; предоставяне на дискусионни форуми в интернет; предоставяне на видео-конферентна услуги; комуникационни услуги чрез мобилни телефони; предаване на съобщения и изображения подпомагани от компютър; телефонните услуги (радио, телефон или други средства за електронна комуникация); сателитно предаване; телефонни услуги и мобилна телефония; телефон; Изпращане на съобщения (телекомуникации); отдаване под наем на телекомуникационно оборудване; отдаване под наем на апаратура за предаване на съобщения; лизинг време за достъп до глобални компютърни мрежи; Осигуряване на достъп до бази данни; Телематични услуги; телематика комуникационни услуги; изпращане на данни и прехвърляне на документи чрез телематика; съвети и информация, свързана с всички горепосочени услуги, включени в този клас ";
- Клас 42: "Услуги на информационните технологии, а именно развитие, програмиране и софтуер внедряване, развитие хардуер, хостинг, софтуер като услуга и софтуер, отдаване под наем на оборудване и съоръжения за ИТ консултантски услуги, съвети и информация, свързана с информационните технологии, сигурност, защита и възстановяване на информационните технологии, преобразуване и копиране на данни, кодиране на данни услуги, анализ и компютърна диагностика, изследвания и развитие и qu'implémentation на компютри и компютърни системи, компютъризирано управление на проекти, извличане на данни, цифрови татуировки, ИТ услуги, технологични услуги, свързани с компютри , компютърни мрежи услуги, услуги актуализиране на банките компютърни системи с памет, миграция на данни услуги, актуализиране на уебсайтове за трети лица, контрол на компютърни системи чрез отдалечен достъп; създаване на уеб страници в интернет за трети лица; съвети и информация, свързана с всички горепосочени услуги, включени в този клас. "

EUIPO отказа регистрацията на абсолютни основания - описателност и липса на отличителност. Потребителите могат да възприемат знакът, като директно описващ характеристики на предлаганите стоки и услуги, а именно такива осъществяващи контакт и комуникация. Знакът не притежава елемент, който да придаде необходимата степен на отличителност, така че потребителите да го възприемат, като производствен и търговски източник за посочените стоки и услуги.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Marques Class 46.

понеделник, 22 август 2016 г.

Глобален иновационен индекс 2016 - класация на най-иновативните държави в света

WIPO публикува ежегодният си доклад за световния индекс за иновации за 2016. Според класацията, най-иновативната нация в света е Швейцария, следвана от Швеция и Великобритания.
Повече информация тук.

сряда, 17 август 2016 г.

Брой 6 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 6 на своето списание, в който може да откриете следното:

- Making quality medicines affordable:an interview with CIPL
- The Madrid System turns 125
- From milkmaids to multinational markets: Nestlé’s branding story
- Protecting the Olympic properties
- Publishing in the digital market
- WIPO Lex: building the world’s IP law database
- Strengthening Kenya’s IP landscape
- The Kectil program: a spotlight on young inventors in developing countries

За повече информация тук.

понеделник, 15 август 2016 г.

Suedtirol не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд потвърди решение на EUIPO с което се заличава регистрацията на европейска марка Suedtirol за класове:
- Клас 35: "Управление на бизнес, бизнес администрация, офис функции";
- Клас 39: "Опаковане и съхраняване на стоки";
- Клас 42: "Научни и технологически услуги и изследователски и проектантски услуги, свързани с тях; аналитични услуги и промишлени изследвания; Проектиране и разработване на компютърен хардуер и софтуер; правни услуги ".

Марката е регистрирана от Internet Consulting GmbH през 2002, а през 2012 Provincia Autonoma di Bolzano-Alto Adige подава искане за заличаване на марката поради конфрикт с географско означение South Tyrol.
Съдът потвърждава решението за заличаване на марката поради следните доводи:
  • Думата Südtirol е широко използвана в немския език за провенция Южен Тирол, което е призната автономна територия от италианската конституция.
  • Заявените услуги нямат характеристики, които да могат да ги разграничат от географското означение.
  • Много фирми опериращи на територията на Южен Тирол използват в името си това определение.
  • Тази област е известна с качествените си продукти и предлагани услуги.
Поради това съдът счита, че Suedtirol е било регистрирано в противоречие с член 7 (1) c) of the EUTMR и трябва да бъде достъпно за използване от всеки.
Източник: Marques Class 46.

петък, 12 август 2016 г.

Нов опит за регистрация на Oktoberfest, като търговска марка в ЕС

WIPR съобщава за нов опит на град Мюнхен да регистрира европейска марка Oktoberfest. Предишният опит за регистрация на такава марка получи отказ на абсолютни основания - липса на отличителност.
Този път представителите по индустриална собственост на града са приготвили доказателства за придобита отличителност на Oktoberfest, който е най-големият фестивал за бира в света.
Ще очакваме с интерес решението на EUIPO, тъй като регистрацията на подобни марки е изключително трудна поради факта, че те са били използвани свободно дълги години, станали са описателни и напълно неотличителни за съответните стоки и услуги. 
Въпреки това според законодателството на ЕС ако бъдат приведени доказателства за придобита вторична отличителност на знака, той може да получи регистрация.

сряда, 10 август 2016 г.

Островите Кук се присъединиха към конвенцията на СОИС

WIPO съобщава за присъединяването на Островите Кук към конвенцията за създаване на Световната Организация по Интелектуална Собственост, която влиза в сила за страната считано от 27.10.2016.
Повече информация тук.

понеделник, 8 август 2016 г.

Грузия и Албания се присъединиха към TM View и Design View

Грузия и Албания се присъединиха към общите бази данни за търговски марки и промишлени дизайни TM View и Design View, считано от 04 и 07.07.2016.
По този начин тези бази данни вече предоставят достъп до близо 40 милионна марки и около 10 милиона дизайни от близо 60 патентни ведомства по света.
Повече информация може да откриете тук и тук.

петък, 5 август 2016 г.

Кратки IP новини

1.   Големият дебат по ИС: повече полза или вреда нанасят патентите? За повече информация тук.  

2. Япония: Седем неща, които трябва да знаете за подаването на патентна заявка. За повече информация тук. 

3. Интелектуалната собственост на Uber. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.