Wembley срещу Wembley Stadium: 0-1

Полу-професионалният футболен клуб от Лондон Wembley е напът да загуби регистрацията на следната си европейска комбинирана марка, регистрирана за класове 3, 6, 9, 12, 14, 16, 18, 20, 21, 25, 28, 32, 33, 35, 41, 43:

Макар марката да получава успешна регистрация през 2012 година, четри години по-късно през 2016 е инициирана процедура по заличаване от страна на Wembley Stadium притежатели на серия от по-ранни марки Wembley Stadium и Wembley.

EUIPO излезе с решение тази година според, което марката се заличава изцяло. Причините са наличието на идентични и сходни стоки за сходни марки, при които доминиращ елемент е думата Wembley. В допълнение Wembley Stadium привеждат и доказателства за общоизвестния статут на марките си, които се използват в продължение на 90 години.

Този казус е добър пример за това, че всеки който желае да получи регистрация на марка трябва да се осланя не само на нейната потенциална регистрация но и на предварително проучване и анализ относно възможните проблеми и рискове, които могат да възникнат в процеса на нейното бъдещо използване.

Източник: Lexology.

Естония ратифицира Споразумението за единния Европейски патентен съд

Естония ратифицира Споразумението относно единният Европейски патентен съд. По този начин страната стана 13 държава ратифицирала споразумението след Австрия, Белгия, България, Дания, Естония, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия и Швеция.

За да влезе в сила споразумението обаче, то трябва да бъде ратифицирано и от Германия и Великобритания.

В Германия решението за ратифициране е на етап преценка от Конституционния съд, докато във Великобритания подписването му беше забавено поради Брекзит.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: Lexology.

Модерна поща или само поща - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-13/15 Deutsche Post AG v EUIPO. Делото касае опит за регистрация на европейска марка PostModern за клас 39 - пощенски услуги и транспорт.

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни немски марки POST и Deutsche Post също за клас 39.

Опозиционната дивизия на EUIPO първоначално потвърждава опозицията но в последствие Апелативният борд отменя това решение и отхвърля опозицията.

Причините за това са че знаците са сходни в ниска степен, както и че споделят слабо отличителен елемент POST, които е описателен за предлаганите услуги.

Заявената марка може да има значение на Модерна Поща, което представлява допълнителна концептуална разлика с по-ранните марки, една от които Deutsche Post има напълно различно концептуално значение.

Имайки предвид и разликите във фонетично и визуално естество, Апелативният борд заключава, че марките не са сходни.

Съдът потвърждава това решение.

Източник: Alicante news.

"Първи Вторник" не може да бъде търговска марка в САЩ за лотарийни игри

Апелативният съд в САЩ излезе с решение по дело касаещо отказ на американското патентно ведомство да регистрира марка ‘First Tuesday’ заявена за "лотарийни карти; лотарийни игри за изтриване; лотарийни услуги ".

Ведомството отказва регистрация на заявената марка поради описателност - от марката може да се заключи, че лотариините игри се провеждат всеки първи вторник от месеца.

Според заявителят марката може да получи закрила, тъй като изисква умствено усилиe от страна на потребителите за да разберат значението й във връзка с посочените стоки и услуги.

Според патентното ведомство и съда обаче това не е така. Марката е напълно описателна във връзка с посочените стоки и услуги, включително и в контекста на това, че подобни хазартни игри обикновенно се организират по определено време с което потребителите свикват.

Източник: WIPR.

Марките на Юсейн Болт

Един от най-големите лекоатлети на всички времена Юсейн Болт прекрати кариерата си наскоро но това не означава, че бизнесът свързан с неговата личност също се преустановява. 

Както и други легендарни спортисти, като например Майкъл Джордън, Болт ще продължи да осъществява мърчандайзинг активности свързани с него дълги години след прекратяване на кариерата си.

Справка за регистрирани марки свързани с името на Юсейн Болт показва следното:

Както може да се види някои от основните пазари на които могат да се пласират спортни артикули са обхванати от защитените марки на спортиста.

Will.i.am загуби дело относно своя търговска марка в САЩ

Апелативният съд в САЩ отхвърли жалбата на певеца Will.i.am относно отказът на американското патентно ведомство да регистрира словна марка  ‘I Am’.

Предисторията по казуса е че компанията на певеца Symbolic притежава комбинирана марка ‘I Am’ за клас 25, както и марки ‘Will.i.am’ за различни класове.

В последствие Symbolic опитва да регистрира словна марка ‘I Am’ за класове 3 (козметика), 9 и 14 но получана отказ, като причината е наличие на по-ранна идентична марка I AM за парфюми. Марката получава отказ и в класове 9 и 14 отново поради наличие на идентични марки за сходни стоки.

В процеса на регистрация, заявителят на марката нанася уточнения в класовете стоки, като добавя определението - " асоциирани с Уилям Адамс, професионално известен, като ‘will.i.am’”.

Патентното ведомство отказва да се съобрази с това пояснение, тъй като заявителят не е предоставил доказателства за това че посоченото лице е популярно със съкращението си I AM във връзка с посочените стоки.

Съдът потвърждава това решение, считайки че няма достатъчно ясни доказателства за връзката на певеца със заявената марка, както и че уточнението на стоките по посочения начин не преодолява възможността за объркване на потребителите.

Източник: WIPR.

Тайланд се присъедини към Мадридския протокол

WIPO съобщава за присъединяването на Тайланд към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната от 07.11.2017, дата след която Тайланд може да бъде посочван в заявки за международни марки.

По този начин държавите членки на Мадридската система стават 115.

Повече информация може да откриете тук.

Използване на „Champagne“ в наименования на храни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище относно дело C‑393/16 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу Aldi Süd Dienstleistungs-GmbH & Co.OHG. Делото касае следното:

В края на 2012 г. Aldi Süd — дружество дистрибутор на храни и други потребителски стоки в супермаркети — пуска за продажба произведен от Galana NV(10) продукт с название „Champagner Sorbet“, чийто състав включва 12 % шампанско. Опаковката на този продукт изглежда по следния начин:

CIVC предявява пред Landgericht München иск срещу Aldi Süd за преустановяване на употребата на ЗНП „Champagne“ с предлагания от него замразен продукт, тъй като я счита за нарушение на това ЗНП.

Осъдителният иск, който се основава на член 118м от Регламент № 1234/2007, е уважен от първоинстанционния съд, но е отхвърлен от Oberlandesgericht München (Върховния областен съд Мюнхен, Германия) във въззивното производство.

CIVC обжалва решението на въззивната инстанция пред запитващата юрисдикция. Последната е склонна да приеме, че употреба на ЗНП „Champagne“ за замразен продукт попада в приложното поле на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, тъй като терминът „шампанско“ се използва с търговска цел за обозначаването на десерт, който не съответства на спецификациите на вината, обхванати от ЗНП „Champagne“.

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че репутацията на ЗНП „Champagne“ може да оказва положително въздействие в израза „Champagner Sorbet“. Въпреки това тя изпитва съмнение дали е налице възползване от ЗНП по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, като се има предвид, че този израз съответства на навиците на потребителите при обозначаването на десерта със съдържание на вино от областта Champagne, чието количество е достатъчно, за да придаде на този десерт отличителност. Следователно би могло да се приеме, че не е налице използване на репутацията на ЗНП, ако — както е приела въззивната инстанция — съществува законен интерес от употребата на защитеното наименование.

Предвид възможността искът на CIVC да бъде основан на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция изпитва също и съмнението дали използването на ЗНП може да съставлява злоупотреба, имитация или позоваване с неправомерен характер. Същата отбелязва, че за целта това използване трябва да бъде неправомерно, поради което, при наличието на законен интерес, който го обосновава, ЗНП нямало да бъде нарушено.

На последно място, във връзка с довода на CICV, че Aldi Süd използва указанието „Champagner Sorbet“ по начин, който въвежда в заблуждение по смисъла на член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в приложното поле на посочената разпоредба попадат единствено случаите, когато заблуждаващото указание създава у потребителите погрешна представа относно географския произход на продукта, или същата обхваща заблуждаващите указания относно основните свойства на продукта.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) поставя на Съда следните въпроси:

„1) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитеното наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстаща на тези спецификации?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?

3) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?

4) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?“.

Становище на Главния адвокат:

„1) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти е приложим, когато в случай като разглеждания в главното производство ЗНП „Champagne“ се употребява за обозначаване на хранителен продукт, предлаган на пазара под названието „Champagner Sorbet“.

2) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали хранителният продукт „Champagner Sorbet“, съдържащ 12 % вино от Champagne, се възползва неправомерно от репутацията на ЗНП „Champagne“, запитващата юрисдикция трябва да провери дали е налице законен интерес, който обосновава употребата на посоченото ЗНП при търговското представяне на този продукт.

Фактори от значение за преценката за наличие на такова неправомерно използване са обстоятелството, че съставката, защитена със ЗНП „Champagne“ и добавена в хранителния продукт, придава отличителност на последния, както и елементите от опаковката и етикетирането, каращи потребителя да свързва този продукт със ЗНП „Champagne“.

3) Член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че за преценката дали продуктът „Champagner Sorbet“ се позовава на ЗНП „Champagne“ по смисъла на посочената разпоредба, запитващата юрисдикция трябва да провери дали предвид неговото обозначаване и търговско представяне у средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, се създава представа, че този продукт притежава качествата и престижа, присъщи на защитеното наименование.

4) Член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 не се прилага само за неверните или въвеждащите в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт“.

Реконструкция на скулптура в САЩ - съдебно дело

The 1709 blog публикува интересна статия относно казус свързан с моралните права на автор на произведение на изящните изкуства в САЩ.

Случая касае дървена скулптура наречена Log Cabin създадена от Cady Noland през 90-те години на 20в.

Колекционерът Wilhelm Schurmann купува тази творба и я излага под наем в мозей на открито за период от 10 години. След това творбата е изложена и в Michael Janssen Gallery.

С времето творбата започва да се руши, поради което е направена реконструкция, като част от дървените материали са подменени с нови.

Всичко това води до съдебно дело заведено от автора, тъй като според него той не е давал разрешението си за реставрация на творбата му, с което са нарушени моралните му права.

Според The Visual Artists Rights Act of 1990 (VARA) в САЩ: авторът има право да предотвратява всяко умишлено преработване, осакатяване или друга промяна на неговата творба, която би била в ущърб на неговата  репутация.

Предстой развитие по този казус.

Повече информация тук.

Запалка в ролята й на марка - не съвсем - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑580/15, Flamagas, SA срещу EUIPO. 

Делото касая следната регистрирана триизмерна европейска марка за класове 4 (горивен газ, компресиран), 34 (запалки за пушачи) и 35 (реклама, бизнес услуги):

Срещу тази марка е подадено искане на заличаване на абсолютни основания - член 7(1)(a) до (c) и7(e)(i) and (ii),  във връзка с член 52(1)(a), от Регламент No 207/2009, според които:

  Отказва се регистрацията на:

а)	знаците, които не отговарят на изискванията на член 4;

б)	марките, които нямат отличителен характер;

в)

марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;

д)	знаците, които се състоят изключително от: i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; ii) формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат;

Първоначално EUIPO отхвърля искането но впоследствие Апелатевният борд го уважава. Решението е обжалвано.

Според страната, която иска заличаване на марката, тя представлява формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат. Поради това монополизирането й може теоретично да ограничи бъдещото й свободно използване от други производители на пазара.

Според притежателя на марката, тя е отличителна, тъй като представя думата "CLIPPER".

Общият съд обаче счита, че макар марката да включва и словна част това не спомага за избягване на абсолютните основания за отказ на регистрацията.

На първо място изписването на думата е с малък шрифт и няма доминираща роля в марката, чисто визуално потребителите могат и да не обърнат сериозно внимание на словната част, така както е представена.

Освен това притежателят на марката не е посочил в нейното описание, че именно словната част е съществена за цялостното представяне на знака, което подкрепя изводът за нейната несъщественост.

По отношение на претенцията на притежателя на марката, че тя е придобила отличителен характер, съдът я отхвърля, като недоказана, тъй като не са предоставени съществени доказателства в тази насока.

Поради всичко това съдът потвърждава заличаването на марката.

Част от изводите които могат да бъдат направени на база това решение са, че при регистрацията на триизмерни марки е важно тяхната форма да бъде отличителна и различаваща се от общоприетата. В допълнение наличието на словни части трябва да е представено видимо, така че да се забележи от потребителите, както и да бъде описано надлежно в самото описание на марката.

Престиж, марки, репутация и продажби в интернет - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд N. WAHL излезе със становище по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany е един от водещите търговци на луксозна козметика в Германия. То продава редица марки чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за дистрибуция, използван по еднакъв начин в Европа от него и свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран търговец на дребно продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От преюдициалното запитване е видно, че в уводната част на договора за дистрибуция Coty Germany мотивира дистрибуторската си система по следния начин: „Характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от него, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането.

Така например член 2, параграф 1, точка 3 от договора за дистрибуция гласи „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и подкрепят луксозния характер на марките Coty Prestige. При преценка на този критерий се вземат предвид по-специално фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените, таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

Член 2, параграф 1, точка 6 от договора за дистрибуция предвижда, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това част от сключения между страните договор е допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

През март 2012 г. Coty Germany преработва договорите си за селективна дистрибуция и това допълнителното споразумение за дистрибуция чрез интернет, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от същото допълнително споразумение, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет обаче при условие че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и че се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1, точка 3 от посоченото допълнително споразумение изрично се забранява използването на друго търговско наименование на магазина или видимо участие на трето предприятие, което не е оторизиран от Coty Prestige депозитар. В забележка към тази клауза се уточнява, че „[п]оради това на депозитаря се забранява да влиза в сътрудничество с трети страни, ако това сътрудничество се отнася до използването на интернет страницата и е и видимо за потребителите“.

След като Parfümerie Akzente отказва да одобри тези изменения на договора за дистрибуция, като се позовава на посочената клауза I, параграф 1, точка 3, Coty Germany предявява иск до национална първоинстанционна юрисдикция, като иска тя да забрани на Parfümerie Akzente да продава спорните маркови продукти чрез платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. компетентната първоинстанционна юрисдикция, Landgericht Frankfurt am Мain (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия), отхвърля иска, като посочва в мотивите си, че разглежданата договорна клауза противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията).

Тази юрисдикция приема по-специално, че според решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649) целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на такава система за селективна дистрибуция, която по дефиниция ограничава конкуренцията. Според националната първоинстанционна юрисдикция спорната договорна клауза представлява също твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010 и не би могла да се ползва от групово освобождаване на основание на този регламент.

Освен това според националната първоинстанционна юрисдикция не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото нищо не доказва, че пълното изключване на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията вследствие на спорната клауза. Тази юрисдикция счита, че предвидената в тази клауза обща забрана не е необходима, защото съществуват средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

При това положение в производството по въззивната жалба на Coty Germany срещу решението на националната първоинстанционна юрисдикция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1) Селективните дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, при условие че търговците на дребно се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички и не се прилагат по дискриминационен начин за всички потенциални търговци на дребно, че естеството на въпросната стока, включително и на престижния имидж, изисква селективна дистрибуция, за да се запази нейното качество и да се осигури правилното ѝ използване, и че установените критерии не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) За да се определи дали е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС договорна клауза за наложена на оторизирани дистрибутори от дистрибуторска мрежа забрана да използват за продажби чрез интернет по видим за потребителите начин платформи на трети страни, следва запитващата юрисдикция да провери дали тази договорна клауза е обусловена от естеството на стоката, дали е определена по еднакъв начин и се прилага неутрално и дали не отива отвъд това, което е необходимо.

3) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите на търговеца на дребно по смисъла на член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.

4) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010“.

Оригиналност на столове в Швейцария

Върховният федерален съд на Швейцария излезе с решение относно тълкуване на критерия за оригиналност в случаи на нарушаване на авторски права свързани с дизайн на столове.

Случаят касае дизайни на столове създадени от Max Bill през 50-те и 60-те години на 20 в. и произвеждани от компанията Horgenglarus до ден днешен.

                                

След смъртта на автора, неговите права запрочват да се управляват от The Bill Foundation, която лицензира авторските права върху дизайните към Horgenglarus.

През 2001 година лицензията е прекратена но въпреки това производителя продължава да продава въпросните столове.

Заведено е съдебно дело за нарушаване на авторски права върху дизайните, в които Horgenglarus твърдят, че въпросните столове не са обект на авторскоправна закрила, тъй като не отговарят на критерия за оригиналност.

Първоначално съдът уважава тази претенция, с оглед наличието на сходни по-ранни дизайни за същите столове.

Върховният съд отменя това решение. Според съда оригиналността на дизайните се определя от свободата на автора при тяхното създаване. Ако поради спецификите на продукта авторът няма голяма възможност да създава напълно различни продукти то дори и малки разлики в дизайните ще бъдат достатъчни за да се счетат за оригинални.

Според съда факта, че отделни елементи от столовете приличат на по-ранни такива не е достатъчно за да се заключи, че те не са оригинални, тъй като дизайните трябва да се оценяват в тяхната цялост.

Съдът приема, че начина по-който са комбинирани отделните елементи на столовете е уникален и е плод на творческия подход на Max Bill, което изпълнява изискването за оригиналност на продуктите.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: IP Kat.