Европейският съд излезе с решение по дело T-809/19 Nacional de Fútbol Profesional срещу EUIPO. Делото касае опит на испанската федерация по футбол да регистрира следната европейска марка за класове 41:
EUIPO отказва регистрация на обсолютни основания - описателност и липса на отличителност на знака. Решението е обжалвано.
Според съда, така представена фразата е описателна за услугите посочени в клас 41. Нейното значение е за класически, стандартни услуги, което я прави неотличителна.
В допълнение фразата е използвана и във връзка с спорто събитие, футболен мач между Реал Мадрид и Барселона, които е определян от медиите, като класически.
Съдът отхвърля предоставените доказателства за придобита вторична отличителност на знака. Съдът се съгласява, че фразата е използвана за конкретен футболен сблъсък но същевременно не са предоставени доказателства, че той обозначава търговски произход на посочените услуги.
Самият факт, че един знак е популярен не е достатъчен сам по себе си за да се приеме, че той има придобита отличителност. Необходими са конкретни доказателства, които да показват неговото търговско използване в ролята му на знак за произход.
Друг интересен факт е че очевидно марката не е била заявена със съгласието на самите футболни клубове, тъй като срещу нея има подадени две опозиции от Реал Мадрид и Барселона на база на тяхната репутация, като клубове свързани с фразата El Clasico.
Наскоро имаше подобен казус за регистрация на същата марка в Япония. Тогава местното патентно ведомство също беше отказало регистрация на абсолютни основания но при обжалването решението беше променено, тъй като според Апелативният борд повечето от потребителите в страната не биха свързали знака с конкретния мач имайки и различната азбука на която е представена марката.
Източник: Bird & Bird LLP - Maria Fernandez.
През последната седмица най-голямата новина в света на футбола, а може би и най-големият скандал, е сформирането на така наречената Супер Лига от 12 водещи отбора в Европа: Милан, Арсенал, Атлетико Мадрид, Челси, Барселона, Интер, Ювентус, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Тотнъм.
Оповестяването на тази лига породи сериозна дискусия за и против, както между фотболните отбори и федерации, така и между феновете.
Интересен момент във връзка с тази новина е подадената заявка за следната европейска марка № 018455149:
Марката е заявена за множество класове: 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 43, 45
Макар да не е посочен заявител за тази марка все още, то нейното изображение съвпада с това оповестено от 12 отбора учредители.
С оглед на подадената заявка изникват редица въпроси. На първо място до каква степен би било възможно успешна регистрация на тази марка.
Бързо проучване в базата данни TMView показва наличие на множество регистрирани марки за Super League за същите класове. Например:
Международни марки:
SUPER LEAGUE - № 1350297, Дата на заявката: 01/12/2016, Класове: 28, 41
SUPER LEAGUE - № 1514680, Дата на заявката: 01/11/2019, Класове: 09, 18, 25, 28, 35, 38, 41
Италиански марки:
SUPER LEAGUE - № 2002901066715, Дата на заявката: 26/11/2002, Класове: 25
SUPERLEAGUE - № 2018000036641, Дата на заявката: 19/11/2018, Класове: 25, 28, 35, 41
Европейски марки:
Налице са и други сходни регистрирани марки за територията на Европа.
Вторият въпрос е в каква степен всички тези по-ранни марки са отличителни за посочените стоки и услуги, особено по отношение на организиране на спортни състезания.
Ще бъде интересно дали новозаявената марка ще получи регистрация или срещу нея ще бъдат подадени опозиции от притежателите на по-ранни права.
Тази година WIPO празнува този ден давайки фокус на ролята на малките и средни предприятия за развитието на икономиката и как те могат да се възползват от правата на интелектуална собственост.
Повече информация може да откриете тук.
Честит световен ден на книгата и авторското право!
Нека да четем повече и да помагаме на авторите, като уважаваме техните авторски права.
Казусът касае претенция от страна на руският dj Arty за това, че песента на Marshmello използва елементи от негов по-раннен ремикс на песен на групата One Republic. Правейки ремиксът руският dj включва нови музикални елементи създадени от него.
В последствие Marshmello използва тези допълнителни елементи от ремикса при създаването на “Happier”.
Съдът отхвърля претенцията. Според доказателствата при създаване на ремикса dj Arty е подписал договор с Interscope с който се отказва от каквито и да е била авторскоправни претенции във връзка с неговото последващо използване.
Arty счита, че това касае частта от ремикса свързана с песента на One Republic но не и с добавените от него допълнителни елементи.
Съдът обаче приема, че споразумението касае цялото създадено произведение, като ремикс включително и добавените нови музикални елементи, тъй като не са направени каквито и да е било изключения в това отношение.
Източник: WIPR.
Домейнът е регистриран от физическо лице през 2020 и е използван за доставка на вино на територията на Япония. Сайтът показва следното съобщение: “Starred sommelier carefully selected wine delivery service Michelin Starred selection. We will deliver 2 bottles of hidden wine that has not arrived in Japan every month”
Интересен факт свързан с фернската компания е че през 1920г. тя публикува ръководство как шофьорите да планират пътуванията си във връзка с използваните от тях автомобилни гуми. През 1926г. ръководството започва да бъде използвано и за оценка качеството на предоставяна в ресторанти храна, практика която придобива изключително значение и престиж в областта на ресторантьорството по целия свят.
Компанията притежава серия от регистрирани марки в Япония в класове: 8, 11, 16, 20, 21, 24, 26, 35, 36, 39, 40, 41, 42, 44 и 45.
Според Michelin регистрираният домейн и сайт нарушава правата върху по-ранно регистрираните марки, като подвежда потребителите за потенциална връзка с ръководството на Michelin за оценка качеството на храни и услуги свързани с ресторантьорството.
WIPO приема тези доводи и излиза с решение за прехвърляне на домейна към френската компания.
Според Арбитражът, домейнът съдържа изцяло марката на компанията, а допълнителните елементи, като wine и tokio не могат да създадът нужното разграничение.
В допълнение начинът по който функционира сайта може да доведе до подвеждане на потребителите за евентуална връзка с компанията Michelin и нейното известно ръководство.
Ицточник: WIPO.
Европейският съд се произнесе по дело T‑860/19, Alkemie Group sp. z o.o срещу Mann & Schröder GmbH.
Казусът касае следната заявена европейска марка за класове:
EIPO потвърждава опозицията за повечето стоки и услуги. Решението е обжалвано.
Според заявителя на по-късната марка тя не е объркващо сходна на по-ранната поради факта, че множество други марки използват в началото си буквите ALK, което ги прави неотличителни. Заявителят изтъква практиката на EUIPO и съда, че първата част от марката има по-голяма тежест при оценка на сходство.
Съдът отхвърля тези доводи, като необосновани. Самият факт, че други марки съдържат същите букви не означава, че тяхната комбинация е неотличителна. За да се обоснове това трябва да бъдат предоставени конкретни доказателства за неотличителност във връзка с посочените стоки и услуги, което не е било направено.
Съдът изтъква, че при сравнение на словна и комбинирана марка, словните елементи са доминиращи, стига те да са отличителни в тяхната цялост.
С оглед на това съда приема, че марките са сходни, началото им е идентично, дължината им е еднаква, при наличие на визуално и фонетично сходство на изразите.
Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB.
Японската компания 196+ Inc. подава заявка за марка за “COCOMIST” в клас 3 - cosmetics, perfumery, fragrances, incense, toiletry preparations.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от световно известната компания CHANEL SARL на основание по-ранна марка “COCO”за същите стоки. В допълнение е претендирана придобита репутация на марката в страната.
Според френската компания освен, че COCO е известна марка в Япония, тя съвпада и с небезизвестният прякор на основателката на бранда Gabrielle COCO CHANEL.
С оглед на факта, че COCO е първа част от заявената марка, а добавката MIST не може да създаде отличителност във връзка с посочените стоки, компанията счита, че е налице опастност от объркване в потребителското съзнание във връзка с двете марки.
Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията. Според ведомството при сравняване на марките те трябва да бъдат взети в тяхната цялост. Погледнато по този начин заявената марка няма конкретен смисъл и се различава в достатъчна степен от по-ранната марка, макар и тя да е с доказана репутация на пазара.
Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.
Немската компания Montblanc-Simplo GmbH изгуби опозиция в Япония по отношение на своята известна марка Mont Blanc.
Казсът касае следната заявена национална марка в страната за клас 25 - Медицински ексфолианти; рокли за медицинска сестра; гащеризони за медицински сестри; панталони за медицинска сестра; униформи за медицинска сестра; капачки за медицинска сестра; облекло; обувки за медицинска сестра; обувки:
Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания на база следната по-ранна марка за луксозни химикалки и други иструменти за писане:
Компанията претендира и налична репутация в Япония, която може да бъде засегната от заявената марка.
Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията. Макар ведомството да приема, че по-ранната марка има репутация в Япония от близо 100 години във връзка с пишещи инструменти, то не открива връзка със стоките от клас 25, като приема за малко вероятно потребителите да бъдат заблудени по отношение на търговския произход на тези стоки.
Интересното в случая е защо Montblanc-Simplo GmbH да разчитат на марката си единствено във връзка с пишещи инструменти. Както е известно компанията използва същата марка и за стоки, като парфюми и часовници, които биха били по-близки до стоките от клас 25.
Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm
Делото касае въпросът дали защитата на географски означения обхваща освен наименованията им и външният вид на продуктите обозначавани с тях. Казусът има следната предистория:
По силата на Декрета от 22 декември 2000 г. Société Fromagère du Livradois, което произвежда сиренето „Morbier“ от 1979 г., получава разрешение да използва наименованието „Morbier“ без обозначението КНП до 11 юли 2007 г., когато го заменя с наименованието „Montboissié du Haut Livradois“. Освен това на 5 октомври 2001 г. Société Fromagère du Livradois подава заявка в Съединените щати за американската марка „Morbier du Haut Livradois“, която през 2008 г. подновява за десет години, а на 5 ноември 2004 г. — за френската марка „Montboissier“.
На 22 август 2013 г. синдикалната организация подава пред Окръжен съд Париж, Франция иск срещу Société Fromagère du Livradois с твърдения за нарушение на защитеното наименование и за извършване на действия на нелоялна и паразитна конкуренция чрез производството и продажбата на сирене, което възпроизвежда визуалния външен вид на обхванатия от ЗНП продукт „Morbier“, с цел да създаде объркване със същия и да извлече полза от популярността на свързваното с него изображение, без да спазва продуктовата спецификация на наименованието за произход, като иска дружеството да бъде осъдено да преустанови всяко пряко или непряко търговско използване на ЗНП „Morbier“ за стоки, които не са включени в него, всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП „Morbier“, всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта по начин, който би могъл да създаде погрешна представа за произхода на продукта, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и по-специално всяко използване на черна ивица, разделяща сиренето на две части, и да поправи претърпяната от нея вреда.
Тези искания са отхвърлени с решение от 14 април 2016 г., потвърдено от Апелативен съд Париж, Франция с решение от 16 юни 2017 г. Последният приема, че продажбата на сирене, което има една или повече характеристики, които се съдържат в продуктовата спецификация на сиренето „Morbier“, и следователно го наподобява, не представлява нарушение.
В това решение, след като посочва, че правната уредба на ЗНП има за цел да защитава не външния вид на продукта или неговите характеристики, описани в продуктовата спецификация, а неговото наименование, поради което не забранява производството на продукт по методи, които са идентични с определените стандарти за географското указание, и след като приема, че при липсата на изключително право възпроизвеждането на външния вид на даден продукт е свързано със свободата на търговията и промишлеността, Апелативен съд Париж приема, че посочените от синдикалната организация характеристики, по-специално синята хоризонтална ивица, са свързани с исторически традиции и с традиционни техники, които присъстват и в други сирена, различни от „Morbier“, и са били използвани от Société Fromagère du Livradois още преди получаването на ЗНП „Morbier“, както и че не са резултат от инвестиции, направени от синдикалната организация или от нейните членове. Той приема, че доколкото правото да се използва растителен въглен, е предоставено само за сирене със това ЗНП, а за да се съобрази с американското законодателство, Société Fromagère du Livradois е трябвало да го замени с гроздов полифенол, двете сирена не може да се считат за сходни по тази характеристика. Като отбелязва, че Société Fromagère du Livradois е изтъкнало други различия между сиренето „Montboissié“ и сиренето „Morbier“, свързани по-специално с употребата на пастьоризирано мляко в първото и на сурово мляко във второто, той приема, че двете сирена са различни и че синдикалната организация се е опитала да разшири защитата на ЗНП „Morbier“ поради незаконосъобразен търговски интерес в противоречие с принципа на свободна конкуренция.
Синдикалната организация подава касационна жалба срещу това решение на Апелативен съд Париж пред запитващата юрисдикция, Касационен съд, Франция. В подкрепа на жалбата си тя поддържа най-напред, че наименованието за произход се ползва със защита срещу всяка практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и че като е приел, че е забранено само използването на ЗНП, Апелативен съд Париж е нарушил член 13 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012. По-нататък, синдикалната организация поддържа, че отбелязвайки единствено че посочените от нея характеристики са свързани с исторически традиции и не се дължат на инвестиции, направени от нея и нейните членове, от една страна, и че сиренето „Montboissié“, което Société Fromagère du Livradois предлага на пазара от 2007 г., се различава от сиренето „Morbier“, от друга страна, без да изследва, въпреки отправеното искане, дали практиките на Société Fromagère du Livradois, по-конкретно копирането на характерната „пепелява ивица“ на сиренето „Morbier“, не могат да заблудят потребителя относно истинския произход на продукта, Апелативният съд е постановил незаконосъобразно решение с оглед на посочените текстове.
От своя страна Société fromagère du Livramage поддържа, че ЗНП закриля продуктите с произход от определен географски район, които единствени могат да се ползват от защитеното наименование, но не забранява на други производители да произвеждат и предлагат на пазара сходни продукти, стига те да не оставят впечатлението, че биха извлекли полза от разглежданото наименование. По националното право било забранено всяко използване на знак, съставляващ ЗНП, за обозначаване на сходни продукти, които не се ползват от такава защита, тъй като не произхождат от определен район или тъй като произхождат от този район, без да притежават необходимите характеристики, но не било забранено предлагането на пазара на сходни продукти, ако това предлагане не е придружено от практика, която може да доведе до объркване по-специално чрез злоупотреба или пресъздаване на това ЗНП. Société fromagère du Livramage изтъква също че „практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, трябва задължително да се отнася до „произхода“ на продукта и че следователно трябва да става въпрос за практика, в резултат от която потребителите да останат с впечатлението, че продуктът се ползва от съответното ЗНП. Société fromagère du Livramage счита, че тази „практика“ не може да се изразява само във външния вид на самия продукта, без каквото и да било отбелязване върху неговата опаковка, в което да се споменава защитеният произход.
Запитващата юрисдикция посочва, че жалбата, с която е сезирана, поставя пред нея неразглеждания досега въпрос дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява и всяко представяне на продукта, което би могло да заблуди потребителя относно действителния му произход, дори регистрираното наименование да не е било използвано от трето лице. Като отбелязва по-специално, че Съдът никога не се е произнасял по този въпрос, запитващата юрисдикция счита, че има съмнение относно тълкуването на съдържащия се в този член израз „друга практика“, която представлява особена форма на нарушение на защитено наименование, ако би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта.
Поради това според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали възпроизвеждането на физическите характеристики на продукт, защитен със ЗНП, може да представлява практика, която би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта и която е забранена по силата на член 13, параграф 1 от посочените регламенти. Този въпрос се свежда до това да се определи дали представянето на продукт, защитен с наименование за произход, и по-специално възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, може да представлява нарушение на това наименование, въпреки че неговото наименование не е било възпроизведено.
При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?“.
Решението на съда:
Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрирано наименование.
Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.
Heksenkaas, или Heks’nkaas, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.
На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.
От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.
Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Районен съд Гелдерланд, Нидерландия.
След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Районен съд, Гелдерланд да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.
С решение от 10 юни 2015 г. Районен съд Гелдерланд приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.
Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.
Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Върховния съд на Нидерландия, Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.
Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че Касационен съд, Франция категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.
При тези условия Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:
б) Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?
в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?
г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):
а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?
б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?
в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?
г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.
Решеието на съда:
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.