Решение на Европейския съд относно усоетяване на паралелен внос на стоки

Европейският съд излезе с решение по дело C‑642/16 Junek Europ-Vertrieb GmbH срещу Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG. Делото касае следното:

Lohmann & Rauscher International е притежател на марката на Европейския съюз „Debrisoft“, регистрирана на 22 юни 2010 г. под № 8852279 за „санитарни продукти за медицински цели“, „пластири“ и „превързочни материали“. Това дружество произвежда и продава по-специално продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“ — превързочни марли, използвани за повърхностна обработка на рани.

Junek Europ-Vertrieb е установено в Австрия дружество, което при условията на паралелен внос търгува в Германия със санитарни продукти за медицински цели и превързочни материали, произведени от Lohmann & Rauscher International и изнесени за Австрия.

На 25 май 2012 г. Lohmann & Rauscher International закупува в аптека в Дюселдорф (Германия) една кутия от продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“, по-рано внасян в Австрия от Europ-Vertrieb Junek. Преди да продаде продукта на аптеките, това дружество поставя етикет върху тази кутия етикет (наричан по-нататък „спорният етикет“) със следната информация: предприятието осъществило вноса, адреса и телефонния номер на доставчика, баркод и централен фармацевтичен номер. Етикетът е поставен върху част от кутията, на която не са отпечатани други данни, и не скрива марката Lohmann & Rauscher International.

Опаковката на продукта е изменена, както е показано по-долу, като спорният етикет се намира отдолу вляво:

След увеличение спорният етикет изглежда по следния начин:

Junek Europ-Vertrieb не информира предварително и Lohmann & Rauscher International за повторния внос на разглеждания продукт и не му предоставя променената опаковка на продукта, върху която е поставен спорният етикет. Lohmann & Rauscher International счита, че действията на Junek Europ-Vertrieb съставляват нарушение на притежаваната от него марка Debrisoft.

Поради това Lohmann & Rauscher International подава жалба пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с която иска по-специално да бъде забранено на Junek Europ-Vertrieb да използва в търговската дейност без негово съгласие посочената марка за обозначаване на превързочни марли за дебридеман и това дружество да бъде осъдено да изтегли от пазара и да унищожи съответните продукти, а при неизпълнение на тази забрана да му бъде наложена имуществена санкция.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава това искане.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля въззивната жалба на Junek Europ-Vertrieb срещу съдебното решение на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с уточнението, че забраната за използване на разглежданата марка трябва да се отнася единствено до Германия. Ето защо Junek Europ-Vertrieb подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали принципите, развити от Съда по отношение на паралелния внос на лекарствени продукти, съгласно които предварителната информация за образеца от опаковката и предоставянето на такъв образец по молба на притежателя на марката съставляват условие за изчерпване на предоставеното с марката право, следва също да се прилагат към паралелния внос на медицински изделия.

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката — да гарантира произхода на обозначения с нея продукт — се засяга със самото преопаковане на лекарствения продукт, носещ марка. Тя се позовава по-специално на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), в които Съдът постановява, че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията на произхода и че поставянето на нов етикет върху опаковката също попада в обхвата на понятието за преопаковане.

От друга страна, от практиката на Съда следвало, че противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу търгуването с преопаковани лекарствени продукти на основание на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, което представлява дерогация от свободното движение на стоки, не може да бъде допуснато, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 ДФЕС (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249). От това следвало, че притежателят на марката може да забрани промяната, което означава и всяко преопаковане на лекарствен продукт, носещ неговата марка, тъй като поради естеството си тази промяна създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, освен ако не са изпълнени пет условия, а именно:

– да е установено, че използването на правото върху марка от притежателя, за да се противопостави на търгуването с преопаковани продукти с тази марка, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

–  да е доказано, че преопаковането не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– на новата опаковка ясно да е посочено лицето, което е преопаковало продукта, и името на неговия производител,

–  преопакованият продукт да е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на притежателя; следователно опаковката не трябва да бъде дефектна, с лошо качество или в недобър вид, и

– преди търгуването с преопакования продукт вносителят да е уведомил притежателя на марката и по негово искане да му е предоставил образец от преопакования продукт.

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че приложимостта на тези принципи не се ограничава до случаите на паралелен внос на лекарствени продукти. Така в решение от 11 ноември 1997 г., Loendersloot (C‑349/95, EU:C:1997:530) Съдът приема, че критериите относно преопаковането на лекарствени продукти могат по принцип да се прилагат и към паралелната търговия с алкохолни напитки. Тя също подчертава, че отговорът на въпроса какви са условията за изчерпване на предоставеното от марката право, които следва да се прилагат, зависи от законните интереси на притежателя на марката, които са релевантни в настоящия случай с оглед на особеностите на продукта.

Трето, запитващата юрисдикция смята, че в конкретния случай е налице ново етикетиране. Подобно на въззивния съд, тя счита, че спорният етикет, поставен от Junek Europ-Vertrieb, съдържа важна информация на езика на страната на вноса и че този етикет е в състояние да породи подозрения у потребителя, че на по-ранен етап от търговията предлаганият продукт е бил обект на въздействие от страна на трето лице без разрешението на притежателя на марката по начин, който може да е нарушил първоначалното му състояние.

Четвърто, що се отнася до въпроса дали развитите от Съда принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти следва да се прилагат без ограничения към паралелния внос на медицински изделия, запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки че медицинските изделия не следва да бъдат обект на разрешителни процедури, както лекарствените продукти, процедурата за оценка на съответствието, необходима, за да могат те да се разпространяват на пазара, в действителност ги превръща, от гледна точка както на производителя, така и на потребителя, в особено чувствителни продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

Тази юрисдикция добавя, че медицинските изделия, както и лекарствените продукти са стоки, които имат пряка връзка със здравето. Тъй като потребителите придават особена стойност на собственото си здраве и се отнасят с особено внимание към него, не би следвало да се оспорва изводът на въззивната инстанция, че медицинските изделия, подобно на лекарствените продукти, са особено чувствителните продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент […] № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на по-нататъшното търгуване на медицинско изделие, внесено от друга държава членка, в оригиналната си вътрешна и външна опаковка, върху която вносителят е поставил допълнителен самозалепващ се външен етикет, освен ако

– е установено, че използването на правото върху марка от нейния притежател, за да се противопостави на търгуването на продукта с тази марка, върху който е поставен нов самозалепващ се етикет, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

– е доказано, че новото етикетиране не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– върху опаковката ясно е посочено кой е поставил новия самозалепващ се етикет върху продукта и кой е неговият производител,

–  продуктът, върху който е поставен този нов самозалепващ се етикет, е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на нейния притежател; следователно етикетът не трябва да бъде дефектен, с лошо качество или в недобър вид,

– преди пускането на пазара на продукта, върху който е поставен новият самозалепващ се етикет, вносителят е уведомил притежателя на марката и по негово искане му е предоставил образец от този продукт?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.

Марки, мебели и отличителност във Финландия

Marques Class 46 (по информация от Suvi Haavisto) публикува интересна статия за съдебно дело във Финландия, което касае иск за нарушаване на права върху комбинирани марки SARA, OLIVIA и SOFIA в клас 20.

Притежателят на марките Laulumaa Huonekalut Oy, производител на мебели, обвинява друга компания Pohjanmaan Kaluste Oy за използването на нейните марки за обозначаване на различни мебели.

Компанията иска от съда да постанови прекратяване на нарушението и присъждане на обезщетение.

Pohjanmaan от своя страна твърди, че нарушаване на права върху марки няма, тъй като въпросните знаци са неотличителни с оглед на факта, че различни производители на мебели във Финландия ги използват от много години.

Съдът заключава, че марките са неотличителни с оглед широката им употреба от различни лица в продължение на дълъг период от време. С оглед на това съдът приема, че обхвата на закрила на регистрираните марки е по-тясна и се ограничава до тяхната комбинирана същност. В случая обвиняваната компания не е използвала тези комбинирани марки, а само словни марки в стандартен шрифт.

Този казус е показателен за процеса на определяне на стратегия за регистрация на марка. Понякога заявителите, с цел да преодолеят евентуални откази на абсолютни основания от Патентните ведомства, заявяват недотам отличителни марки, като комбинирани. Това обаче не означава, че тяхната защита е достатъчно сила в подобни казуси за нарушаване на права.

Кратки IP новини

1. DesignEuropa Awards 2018 – кандиданствай или номинирай до May 15. За повече информация тук.

2.  Защита на модните дефилете в Италия. За повече информация тук.

3.  Всички права запазени - предимствата на защитата чрез авторско право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Лятно училище по право на интелектуална собственост

Полският университетът Jagiellonian обяви лятно училище по Право на интелектуална собственост, което ще се проведе от 17 до 22 септември 2018. Програмата ще бъде на английски език.

Това лятно уличище е подходящо за всеки, който иска да придобие допълнителни знания в областта на интелектуалната собственост. Темата тази година ще бъде "Маневриране между ограниченията, изключенията и нарушаването на права на интелектуална собственост.

Преподаватили ще бъдат както чуждестранни лектори, така местни специалисти в областта.

Крайният срок за записване е 31.07.2018.

Повече информация може да откриете тук. 

Парфюми и изчерпване на права в Австрия

Върховният съд в Австрия излезе с решение по дело за изчерпване на права върху търговски марки.

Казусът касае обвинение от страна на Davidoff към дистрибутор в Австрия продаващ парфюми с марки Davidoff - словна и комбинирана, без да е част от дистрибуционния канал на компанията. Според Davidoff, фирмата използва марките на своя сайт и по този начин може да въведе в заблуждение потребителите, че е част от търговския канал на Davidoff.

Според съдът обаче заблуда не може да има, тъй като въпросното използване има само информационна цел и е в съгласие с законодателството касаещо изчерпване на права върху марката в Европейското икономическо пространство, а именно:

Марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие.

Повече информация тук.

Източник: Taylor Wessing, Lexology.

Споразумения между ЕС и Сингапур

Европейската комисия публикува основните елементи от споразуменията за търговия и инвестиции със Сингапур. Според информацията договореното в областта на интелектуалната собственост е:

"Споразуменията за търговия и инвестиции между ЕС и Сингапур ще изведат отношенията между двете страни на ново равнище и ще предоставят повече възможности на техните предприятия за растеж и създаване на нови работни места.

7) Защита на правата върху интелектуална собственост

Както ЕС, така и Сингапур вече разполагат с модерни системи за защита на правата на интелектуална собственост и за правоприлагането в тази област. Търговското споразумение затвърждава тази основа, като в него се определят основните правила за правоприлагането (различно от наказателното правоприлагане), включително по границите.

Митническите органи ще оказват съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост при задържането на фалшифицирани стоки, защитени с търговска марка или географско указание, пиратско съдържание, защитено с авторски права, и регистрирани промишлени дизайни.

Що се отнася до авторското право, споразумението предвижда справедливо заплащане както за изпълнителите, така и за продуцентите на музикални записи, излъчвани по радиото, телевизията или на общественодостъпни места (например магазини, ресторанти, барове), което ще подобри настоящото положение в Сингапур.

Сингапур се съгласи да засили действащия режим за географските указания, като създаде национална система за тяхното регистриране. Благодарение на споразумението, след като бъдат регистрирани в Сингапур, около 190 географски указания за вина, спиртни напитки и някои селскостопански продукти ще се ползват от същата степен на защита, която имат и в ЕС, например вино (Bordeaux), шунка (Parma), шампанско (Champagne) и бира (Bayerisches Bier). По-добрата защитеност на тези продукти ще подобри също така осведомеността на потребителите в Сингапур за автентичните и висококачествени продукти от ЕС, защитени с географски указания."

Повече информация може да откриете тук.

Нови индивидуални такси за международни марки за Нова Зеландия

WIPO съобщава за промяна в индивидуалните такси дължими при посочване на Нова Зеландия в заявки за международни марки. Според информацията новите такси, които влизат в сила считано от 02.06.2018, са:

Понвече информация може да намерите тук.

Иран ратифицира Локарнската класификация

WIPO съобщава за ратифицирането от страна на Иран на Локарнската класификация за посочване на стоки в заявки за промишлени дизайни.

Според информацията класификацията влиза в сила за страната считано от 12.07.2018.

Повече информация може да бъде открита тук.

Адидас спечели спор за марки в Япония

Masaki MIKAMI съобщава за скорошна победа на Адидас в Япония. Казусът касае следната регистрирана през 2011 година марка в клас 25:

Адидас подават опозиция срещу тази марка но тя е отхвърлена. Четири години по късно, преди да изтече пет годишният срок за търпимост, Адидас подава искаме за заличаване на марката на основата на следната своя по-ранна регистрирана марка:

Този път Японското патентно ведомство приема доводите на немската компания заключавайки, че:
- марката на Адидас притежава сериозна репутация на пазара в Япония от 1971 година;
- компанията използва марката без сериозни промени в нейната визия за този период от време;
- спорната марка създава сходно визуално възприемане от потребителите имайки предвид дългогодишната репутация на марката на Адидас.
Източник: MARKS IP.

Меси спечели важно дело в Европа

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение според което футболната звезда Лионел Меси може да регистрира европейска марка със своето име.

Казусът стартира през 2011, когато футболистът заявява марка за името си MESSI за различни стоки, като обувки, спортна екипировка и др.

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанска фирма притежаваща по-ранна марка MASSI за същите класове стоки.

EUIPO потвърждава опозицията. Решението е обжалвано.

Според съда макар марките да са сходни, разликата е една буква, и да се отнасят за сходни и идентични стоки, потребителите няма да бъдат объркани относно производствения и търговски източник на продуктите поради факта, че марка MESSI се свързва със световно известен футболист, с огромна репутация и публичност. Съдът счита, че поради наличната известност на Леонел Меси потребителите ще свързват марка MESSI с него, а не с притежателят на по-ранната марка MASSI.

Източник: WIPR.

Кой може да подава опозиции срещу европейски марки?

Генералният адвокат на Европейския съд Y. BOT излезе със становище по дело Дело C‑139/17 P QuaMa Quality Management GmbH срещу EUIPO. Делото касае следното:

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени подробно в обжалваното съдебно решение, към което се препраща(5). Основните и необходими за осмислянето на настоящото заключение съображения могат да бъдат обобщени, както следва.

В подадената от него жалба пред Общия съд жалбоподателят изтъква две правни основания.

В подкрепа на първото основание жалбоподателят посочва, че възражението е трябвало се отхвърли, тъй като е подадено извън сроковете, предвидени в член 41, параграф 1 от Регламент № 2007/2009. В действителност в момента, в който е подадено възражението, не встъпилата страна, а SMSC Europe GmbH е било регистрирано като притежател на по-ранната марка. Следователно, като към датата на изтичане на срока за възражение е подала единствено искане за промяна на името или адреса, а не заявка за регистрация на прехвърляне, встъпилата страна не е имала право да подаде възражение по реда на член 17, параграф 7 и член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Жалбоподателят поддържа още, че е недопустимо искането за промяна на името или адреса да се преквалифицира в заявка за регистрация на прехвърляне от EUIPO, както ставало ясно от първоначалното отхвърляне на първото искане от страна на отдела по спорове и подаването на повторно искане от встъпилата страна.

Общият съд отхвърля това основание.

В точки 18—27 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня принципите, на които се основава процедурата по възражение, и условията за подаване на заявка за регистрация на прехвърляне. Предвид това и като се основава на разпоредбите на член 17, параграф 7 и член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, в точка 29 от посоченото съдебно решение той прави заключение, че възражение могат да подадат правоприемниците, които все още не са вписани в регистъра като притежатели, но на които по-ранната марка е прехвърлена, при условие че EUIPO е получила тяхната заявка за регистрация на прехвърляне.

Като взема предвид, че встъпилата страна действително е отстранила пороците, засягащи заявката за регистрация на прехвърляне, представена под формата на искане за промяна на името или адреса, и е представила доказателства за правото си да подаде възражение в определения от EUIPO срок, Общият съд постановява в точка 35 от обжалваното съдебно решение, че възражението, направено едновременно с искането за промяна на името или адреса от притежателя на по-ранната марка, е подадено в срока, предвиден в член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, предвид разпоредбата на член 17, параграф 7 от посочения регламент и правило 31, параграфи 1 и 6 от Регламент № 2868/95.

Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, според който е недопустимо искането за промяна на името или адреса да се преквалифицира в заявка за регистрация на прехвърляне, като приема в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че EUIPO не може да отдава значение единствено на формалното заглавие на искането, без да се отчита самото му съдържание. В това отношение Общият съд, най-напред, посочва в точка 38 от обжалваното съдебно решение, че от нито една разпоредба на Регламент № 2007/2009 и Регламент № 2868/95 не може да се направи извод, че използването на правилния формуляр е задължително предварително условие за действителността на заявката. След това, в точка 39 от обжалваното съдебно решение установява, че от искането за промяна на името или адреса, формулирано от встъпилата страна, ясно се вижда, че то се отнася за промяна на притежателя на по-ранната мярка. Най-накрая, в точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че обстоятелството, че отделът по спорове е регистрирал две заявки под два различни номера, не се отразява по никакъв начин на извода, че EUIPO е имала право да разгледа искането за промяна на името или адреса, предвид неговото ясно съдържание, като заявка за регистрация на прехвърляне.

Именно с оглед на тези данни в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че EUIPO не е допуснала грешка, като е възприела искането за промяна на името или адреса както заявка за регистрация на прехвърляне по смисъла на член 17, параграф 7 от Регламент № 207/2009.

В точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че апелативният състав основателно е заключил, че липсва нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009 по делото в главното производство, тъй като встъпилата страна е имала право да подаде възражение на 9 април 2013 г. и то е било подадено в предвидения срок.

В подкрепа на второто основание жалбоподателят изтъква, че апелативният състав на EUIPO е нарушил изискванията на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като не е извършил правилна преценка на вероятността от объркване между конфликтните марки.

Общият съд отхвърля това основание, след като разглежда всяко едно от оплакванията на жалбоподателя, що се отнася до определянето на съответните потребители, сравнението между разглежданите знаци и преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки.

Становището на адвоката:

Действително жалбоподателят посочва точно доказателствата, които според него са били изопачени от Общия съд, а именно искането за промяна на името или адреса, подадено от встъпилата страна на 9 април 2013 г., както и искането на EUIPO, съдържащо се в съобщението, изпратено до встъпилата страна на 15 април 2013 г. При все това жалбоподателят не успява да докаже, че е налице изопачаване на тези доказателства, тъй като изтъкнатите от него доводи според мен не могат да обосноват, че Общият съд е надхвърлил явно границите на разумната преценка, както изисква практиката на Съда.

Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно твърдяно изопачаване на искането за промяна на името или адреса, подадено от встъпилата страна на 9 април 2013 г., налага се изводът, че жалбоподателят в действителност цели единствено преразглеждане на доводите, представени от него пред Общия съд. В действителност той само повтаря доводите, които вече е изтъкнал пред Общия съд, за да постигне нова преценка на фактите, която, както вече стана ясно, не е от компетентността на Съда.

Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно твърдяно изопачаване на съобщението, изпратено от EUIPO до встъпилата страна на 15 април 2013 г., жалбоподателят всъщност съсредоточава критиката си върху начина, по който Общият съд преценява съдържанието на това съобщение, като предлага тълкуване, различно от възприето от последния. Той също така прави собствена преценка на фактите и доказателствата, представени пред Общия съд, но не успява да докаже според мен, че анализът на последния е явно неправилен.

Считам, че второто оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Всъщност то се основава на неправилен прочит на точка 30 от обжалваното съдебно решение. В тази точка Общият съд само е посочил фактите, които, както показва употребата на израза „безспорно е“ в началото на посочената точка, са били установени между страните и не са били предмет на какъвто и да е спор между тях. Като посочва, че „[л]ипсвало е единствено достатъчно доказателство за прехвърлянето, съгласно правило 31, параграф 5 от Регламент № 2868/95 и част Д, раздел 3, глава 1, точка 3.5 от Насоките за EUIPO“, Общият съд единствено е обърнал внимание на правило 31, параграф 5 от Регламент № 2868/95, както и на Насоките за EUIPO, и изобщо не е потвърждавал, че встъпилата страна, като подава формуляра „Recordal application“ („заявка за регистрация“), е представила доказателството за прехвърлянето, поискано преди това от EUIPO. Въпросът дали представянето на такъв формуляр представлява достатъчно доказателство за правото на встъпилата страна да подаде възражение по смисъла на посочените разпоредби, не е повдиган, нито пък е бил предмет на спор пред Общия съд.

Въпреки че този въпрос е бил изтъкнат изрично пред Общия съд, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва факта, че данните, изброени в правило 31, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 2868/95, които трябва да се съдържат в заявка за регистрация на прехвърляне, могат да се изведат от възражението и от искането за промяна на името или адреса, направено на 9 април 2013 г., както изтъква Общият съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение. Въпреки че в изложението на доводите си жалбоподателят се позовава също и на „събирането на доказателства“, следва да се изтъкне, че той не оспорва нито тълкуването, нито прилагането от страна на Общия съд на правило 31, параграфи 1 и 5 от Регламент № 2868/95 и на част Д, раздел 3, глава 1, точка 3.5 от Насоките за EUIPO, и по-специално на правило 31, параграф 5 от този регламент, от което става напълно ясно, че подписването на заявката за регистрация на прехвърляне от регистрирания притежател на по-ранната марка и от неговия правоприемник представлява достатъчно доказателство за прехвърлянето по смисъла на член 17 от Регламент № 207/2009. Макар жалбоподателят да цели по този начин да обясни причините, поради които счита доказателството за прехвърляне за недостатъчно да обоснове правото на встъпилата страна да подаде възражение, той не посочва каквато и да е грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение.

Кратки IP новини

1. Anti-Scam Network Meeting – 19 April 2018. За повече информация тук. 

2.  Carr J in Conversant v ZTE. За повече информация тук.  

3.  Основни елементи на споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония. За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Защити интелектуалната си собственост добре, за да можеш да я споделиш със света

Генералният адвокат на Европейския съд излезе със становище по делото KitKat

Генералният адвокат на Европейския съд M. WATHELET излезе със становище по съединени дела C‑84/17 P, C‑85/17 P и C‑95/17 P,  Nestlé  срещу  Mondelez. Делата касаят:

На 21 март 2002 г. Nestlé подава в EUIPO заявка за регистрация на триизмерна марка за продукт с наименование „Kit Kat 4 fingers“, състоящ се от четири трапецовидни парчета, подредени успоредно върху правоъгълна основа.

Заявката е подадена за стоки от клас 30 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. EUIPO възразява срещу част от стоките, за които е поискана регистрация, а именно: „шоколад, шоколадови изделия, сладкарски изделия, бонбони“. В резултат от възражението посоченият знак е регистриран като марка на Европейския съюз на 28 юли 2006 г. за стоки от клас 30, отговарящи на следното описание: „бонбони, хлебни изделия, сладкарски изделия, бисквити, сладкиши, вафли“ (наричана по-нататък „спорната марка“).

На 23 март 2007 г. Cadbury Schweppes plc (впоследствие Cadbury Holdings Ltd, а след това Mondelez) внася в EUIPO искане за обявяване на недействителност на регистрацията, по-специално на основание на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. На 11 януари 2011 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава искането и обявява спорната марка за недействителна.

По жалба на Nestlé решението на отдела по отмяна е отменено със спорното решение на втори апелативен състав на EUIPO. Последният по-специално приема, че макар действително спорната марка да няма отличителен характер за стоките, за които е регистрирана, в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 Nestlé е доказало, че в резултат на използването ѝ тя е придобила такъв характер по отношение на същите стоки.

IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2013 г., Mondelez иска отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си то посочва три основания. Общият съд разглежда само първото основание, с което се твърди нарушение на член 52, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 и което се състои от четири части.

В точки 21—44 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и уважава втората част от първото основание на Mondelez. Видно от точки 41—44 от обжалваното съдебно решение, Общият съд счита, че неправилно втори апелативен състав е приел, че Nestlé е доказало използване на спорната марка за хлебни изделия, сладкарски изделия, сладкиши и вафли. Поради това Общият съд разглежда останалите части на първото основание на Mondelez само във връзка с бонбоните и бисквитите.

В точки 45—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля първата част от първото основание на Mondelez относно липсата на използване на спорната марка под формата, в която е регистрирана.

В точки 65—111 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля третата част от първото основание на Mondelez относно липсата на използване на спорната марка като указание за произход и липсата на достатъчно доказателства в тази връзка. В това отношение, от една страна, в точка 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че доказателствата за реално използване на спорната марка, представени пред EUIPO от Nestlé, са релевантни и преценени в тяхната цялост, могат да докажат, че съответните потребители възприемат марката като указание за търговския произход на разглежданите стоки. От друга страна, в точка 107 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че втори апелативен състав „разглежда въпроса за придобиването на отличителен характер от [спорната] марка благодарение на реалното ѝ използване и конкретно обосновава изводите си относно това придобиване за Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство“.

На последно място, в точки 112—178 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира четвъртата част от първото основание, посочено от Mondelez. В точки 142 и 143 от това съдебно решение се отбелязва, че втори апелативен състав е допуснал грешка, като по същество е достигнал до извода, че за да се докаже отличителният характер, придобит чрез използването на марката в целия Съюз, е достатъчно да се докаже, че значителна част от съответните потребители в Съюза — във всички държави членки и региони, взети заедно, възприемат марката като указание за търговския произход на стоките, които тя обозначава, и не е необходимо да се доказва придобитият от нея чрез използване във всички съответни държави членки отличителен характер.

Независимо от това, видно от точки 144 и 145 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че въпреки неправилно формулирания критерий за оценка относно доказването на отличителния характер на марката, придобит чрез използване в целия Съюз, не е изключено втори апелативен състав да е приложил правилно този критерий при разглеждането на представените от Nestlé доказателства. Затова Общият съд счита, че следва да разгледа преценката на тези доказателства, направена от втори апелативен състав.

След като разглежда доказателствата относно Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, Общият съд заключава, съответно в точки 146, 148, 151, 153, 155, 158, 159, 164 и 167, че правилно апелативният състав е приел за доказано, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване във всички тези държави членки.

В точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче отбелязва, че втори апелативен състав не се е произнесъл изрично по въпроса дали е било доказано, че спорната марка е придобила отличителен характер в Белгия, Ирландия, Гърция и Португалия, и не е включил посочените държави членки сред онези, за които счита, че придобиването на такъв характер е било доказано.

В точка 176 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че втори апелативен състав е допуснал грешка, като е достигнал до извода, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване в Съюза, при положение че придобиването на такъв характер е било доказано само за част, макар и съществена, от територията на Съюза.

В точки 177—179 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че четвъртата част от първото основание на Mondelez следва да се приеме и спорното решение в неговата цялост да бъде отменено, тъй като втори апелативен състав неоснователно е приключил разглеждането на отличителния характер на спорната марка, придобит чрез нейното използване, без да се произнесе относно възприемането ѝ от съответните потребители, по-специално в Белгия, Ирландия, Гърция и Португалия, и без да анализира представените във връзка с тези държави членки доказателства.

Становището на Генералния адвокат:


За целите на тази екстраполация, макар да не трябва да се взема предвид самата територия на държавите членки(23), наличието на общ пазар в Съюза не означава липса на национални или регионални пазари. Всъщност честа практика е икономическите оператори като Nestlé да обединяват някои национални пазари за целите на дистрибуцията на своите стоки или услуги, което се дължи на различни причини, например географска близост, наличие на исторически връзки или на общ език, обичаи или навици. В този смисъл с оглед на обстоятелствата и предвид разглежданите стоки доказателствата, представени за някои национални пазари, биха могли — въз основа на това, което Mondelez определя в съдебното заседание като „съпоставимост на пазарите“ — да са достатъчни, за да се обхванат други пазари, по отношение на които не са представени или не са представени достатъчни в количествено отношение доказателства. В частност за някои стоки или услуги, като се има предвид съпоставимостта на разглежданите пазари, би могло представените за испанския пазар доказателства да са достатъчни и за португалския пазар или представените за британския пазар доказателства да са достатъчни и за ирландския и пр.

Доказването, че чрез използване в целия Съюз е придобит отличителен характер, по достатъчен в количествено и географско отношение начин изисква за всяка стока или услуга да се отчита многообразието в рамките на Съюза. В този смисъл дадена марка не може да бъде марка на Европейския съюз с единен характер, ако съответните потребители в част от Съюза не я възприет като указание за търговски произход на обхванатите от нея стоки или услуги.

Във връзка с това следва да се уточни, че регионите или частите от Съюза, в които придобиването на отличителен характер трябва да се докаже, не са предварително определени, а при всяка заявка за регистрация трябва да се установяват за стоките и услугите, обхванати от разглежданата марка.

За разлика от твърденията на EUIPO това не означава, че е достатъчна липсата на доказателства само за Люксембург, за да се изключи придобиването на отличителен характер, като в същото време такива са били представени за останалите държави членки. Ако за стоките или услугите, обхванати от разглежданата марка, Люксембург е част от същия пазар като Белгия, Франция или Германия и ако са представени достатъчни доказателства за една от тези страни, заедно с която Люксембург е част от един и същ пазар, не би било необходимо да се представят конкретни доказателства за Люксембург. Според мен това е смисълът, който следва да се даде на член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, както и на точки 60—63 от решение от 24 май 2012 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП (C‑98/11 P, EU:C:2012:307).

Макар че по принцип Общият съд е трябвало да разгледа този въпрос, в съдебното заседание Nestlé потвърждава, че не е представило доказателства по делото, установяващи, че що се отнася до обхванатия от спорната марка продукт, доказателствата, представени за датския, германския, испанския, френския, италианския, нидерландския, австрийския, финландския, шведския и британския пазар, са валидни и за белгийския, ирландския, гръцкия, люксембургския и португалския пазар или могат да послужат като основа, на която да се направи екстраполация относно придобиването на отличителен характер от спорната марка чрез използване в посочените страни. В този смисъл то не е доказало по отношение на съответния продукт съпоставимостта на белгийския, ирландския, гръцкия, люксембургския и португалския пазар с някои от останалите национални пазари, за които Nestlé е представило достатъчни доказателства.

В отсъствието на доказателства от такъв порядък Общият съд е можел единствено да отмени решението на втори апелативен състав на EUIPO, което е и направил.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отхвърли жалбите, подадени от Nestlé и EUIPO.