Sony загуби казус относно своя европейска марка VITA

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по дело T‑561/20 Sony Interactive Entertainment Europe Ltd срещу Vieta Audio, SA. 

Делото касае интересният въпрос за доказване реално използване на марка с репутация.

Sony е притежател на словна европейска марка VITA за клас 9 -  носители на данни, съдържащи програми “и„ аудио и/или носители на изображения (не от хартия) “.

Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване. Sony предоставят доказателства, че използват марката във връзка с устройства за видео игри PlayStation Vita.

Ключовият момент в спора е дали конзола за видео игри може да се определи, като носител на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения. 

Според EUIPO и Общият съд, при доказване за какви стоки е използвана една марка е важно да се обърне внимание как потребителите оценяват целта и предназначението на съответния продукт.

В случая, от предоставените доказателства, марката е рекламирана и оценявана от потребителите, като конзола за видео игри. 

Въпреки че конзолите за видео игри технически могат да се определят като носители на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения, то в случая не това е било тяхното основно и първостепенно предназначение. Тоест те не са били използвани единствено за съхранение на данни, а като устройства за игри, които се класифицират в клас 28.

Изтъкнатата репутация на марката придобита през годините не може да бъде основание за отхвърляне на отмяната, дори и марки с репутация трябва да се използват за стоките за които са регистрирани, такива каквито са посочени в заявката.

Източник: Kluwer Trademark Blog

Мандарини, сортове растения и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑186/18 José Cánovas Pardo SL срещу Club de Variedades Vegetales Protegidas. Делото има следната предистория:

След подадена на 22 август 1995 г. заявка от Nadorcott Protection SARL до Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), на 4 октомври 2004 г. тази служба му предоставя правна закрила на Общността на сортовете растения във връзка със сорта мандаринови дървета Nadorcott. Срещу това решение пред отделението по жалбите на CPVO е подадена жалба, която спира изпълнението му и която на 8 ноември 2005 г. е отхвърлена с решение, публикувано в официалния бюлетин на CPVO от 15 февруари 2006 г.

От 2006 г. Pardo стопанисва насаждения с 4457 мандаринови дървета от сорта Nadorcott.

На 30 октомври 2007 г. Geslive, на което е поверено управлението на правата върху сорта Nadorcott, отправя до Pardo уведомително писмо, с което иска от него да прекрати използването на този сорт растения, тъй като няма съответната лицензия.

На 30 март 2011 г. CVVP, на което от 13 декември 2008 г. е прехвърлено управлението на тези права, изпраща на Pardo ново писмо, в което иска от него, ако все още стопанисва 5000 мандаринови дървета от сорта Nadorcott, да прекрати това.

След като през ноември 2011 г. сезира Търговски съд, Испания с искане за предварително разследване, за да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott, CVVP предявява два иска срещу Pardo, а именно, от една страна, иск за „временна закрила“ във връзка с действията, предприети от това дружество, преди да бъде предоставена правната закрила, тоест преди 15 февруари 2006 г., и от друга страна, иск за нарушение поради действията, извършени след тази дата. По-специално CVVP иска да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott от 15 февруари 2006 г. до прекратяването на нарушението. CVVP иска също Pardo да бъде осъдено да прекрати това неправомерно използване, да отстрани и евентуално да унищожи всеки растителен материал от този сорт, който притежава, както и да му заплати възнаграждение, което да го обезщети за това използване.

Като счита, че са изтекли повече от три години между датата, на която титулярят на свързаната със сорта Nadorcott правна закрила е идентифицирал Pardo като предполагаем ползвател на този сорт —а именно не по-късно от 30 октомври 2007 г., датата, на която Geslive изпраща на Pardo уведомителното писмо — и предявяването от CVVP на исковете през ноември 2011 г., посоченият първоинстанционен съд отхвърля иска с мотива, че съгласно член 96 от Регламент № 2100/94 искът за нарушение е погасен по давност.

областен съд на Мурсия, Испания, пред който CVVP обжалва това решение, констатира, че Pardo не оспорва стопанисването на дървета от сорта Nadorcott, нито че липсва съгласие от титуляря на този сорт. Този съд решава, че с дейността си дружеството извършва нарушение и че ако производството на тези дървета продължава, ще продължава и нарушението. Освен това той приема, че член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че исковете относно съставляващи нарушение действия, извършени по-малко от три години преди предявяването на исковете от CVVP, не са погасени по давност, докато исковете относно действията, извършени повече от три години преди това събитие, са погасени по давност.

Поради това Pardo е осъдено да заплати 31 199 EUR за нарушения и подходящо възнаграждение за действията, извършени без съгласието на титуляря на закрила на Общността през периода на временна закрила. Освен това му е разпоредено да прекрати всички съставляващи нарушение действия.

Pardo сезира запитващата юрисдикция, Върховен съд, Испания, с касационна жалба срещу това решение на областен съд на Мурсия, като оспорва възприетото от последния тълкуване на член 96 от Регламент № 2100/94.

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националната съдебна практика относно интелектуалната собственост следва да се прави разлика между еднократно нарушение и нарушение с продължен характер. В последния случай давностните срокове се удължават, докато продължава деянието, което осъществява състава на нарушението. Тази юрисдикция иска да установи дали такава съдебна практика може да се приложи към правилата за давност, установени в член 96 от Регламент № 2100/94, и по-конкретно дали всички искове относно нарушения са погасени по давност, при положение че титулярят на правна закрила на Общността е предявил иска си повече от три години, след като е узнал за нарушенията и за самоличността на извършителя им, или са погасени по давност само исковете относно действия, съставляващи нарушения, извършени повече от три години преди предявяването на иска.

При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от този регламент, искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?

2)  При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от този регламент давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?“.

Решението на съда:

1) Член 96 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок за исковете по членове 94 и 95 от този регламент започва да тече на датата, на която, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и от друга страна, титулярят на правна закрила на Общността е узнал за наличието на действието, с което са нарушени правата му върху защитен растителен сорт, и за самоличността на извършителя на това действие, независимо дали същото продължава и на коя дата е прекратено.

2) Член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че са погасени по давност само исковете по членове 94 и 95 от този регламент, които са свързани със съвкупност от действия, съставляващи нарушение на правата върху защитен растителен сорт, и са предявени повече от три години след като, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и след като, от друга страна, титулярят е узнал за наличието на всяко едно отделно действие, част от тази съвкупност, и за самоличността на извършителя му.

Нови такси при посочване на Канада в международни заявки за марки

WIPO информира за промени на индивидуалните такси събирани при посочване на Канада в международни заявки за марки. Новите такси са както следва:

- 245 Швейцарски франка за заявка до еди клас.

- за всеки следващ клас по 74 шв. франка.

- за подновяване регистрацията на марка за един клас 296 шв. франка.

- за всеки следващ клас при подновяване 96 шв. франка.

Известните австралийски ботуши UGG - генеричен термин или търговска марка в САЩ

Dennis Crouch, авторът на блога Patentlyo информира за интересен спор относно защита на търговски марки в САЩ.

Казусът касае наименованието UGG, което се използва в Австралия за обозначаване на ботуши произведени от овча кожа. То е описателно и е възникнало в резултат от цитат на сърфиста Shane Stedman, който нарича тези ботуши грозни ugg = ugly.

Терминът се използва от различни австралийски компании за обозначаване на този вид ботуши в страната.

Проблемът визниква когато една от тези компании внася количество от продукта в САЩ, където има регистрирана марка UGG от компанията Deckers Outdoor Corp за същия клас стоки.

Тя завежда съдебно дело за нарушаване на правата върху нейната марка и го печели.

В момента решението е обжалвано от австралийската компания вносител пред Върховния съд на САЩ, като са поставени следните въпроси:

1. Дали термин, който е родов в англоговорящата чужда държава, от която произхожда, е недопостим за защита, като търговска марка в Съединените щати?
2. Дали и ако е така, как се прилага принципът за релевантна публика при определяне на една марка, като станала генерична, когато съответния термин е бил генеричен преди регистрацията й?

Казусът е показателен за проблемите, които могат да възникнат при защита на търговски марки по света. Трябва да се има предвид, че дори един термин да е генеричен в една страна това не го прави обезателно такъв в друга, освен ако не се докаже, че потребителите биха го възприели, като такъв. Това от своя страна може да крие определени рискове пред регистрацията на такива марки.

Hugo Boss загуби спор с Rakuten относно търговска марка в Япония

Masaki Mikami ни информира за поредния интересен казус относно защита на търговски марки в Япония.

Японската онлайн компания Rakuten подава заявка за регистрация на словна марка BOSS за класове 35 и 42 - предоставяне на компютърни програми за електронна търговия, софтуер като услуга (SaaS) и други свързани услугил

BOSS представлява съкращение от услугата ‘Back Office Support System’ предлагана от японската компания.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от немската компания HUGO BOSS Trademark Management GmbH & Co KG на основание по-ранна марка с репутация HUGO BOSS.

Немската компания предоставя доказателства за известността на марката си, включително и доклад от Делойт, според който марката е номер 19 в света по отношение на луксозни стоки.

Патентното ведомство приема, че HUGO BOSS е марка с репутация но не приема, че думата BOSS е придобила същата репутация самостоятелно извън комбинацията с HUGO BOSS.

Дори и да се приеме, че има високо сходство между знаците, то индустриите в които оперират двете компании са различни. Има съществени разлики между предлагането на софтуер и на дрехи, обувки и парфюми.

Ведомството отхвърля опозицията приемайки, че е малко вероятно потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно използването на двете марки на пазара.

Решение на Европейския съд относно законността на декомпилирането на софтуер

Европейският съд излезе с решение по дело C‑13/20 Top System SA срещу Белгия.

Накратко делото касае въпросът до каква степен софтуерен код може да бъде докомпилиран и променян с оглед корекции на грешки в него от страна на законния му купувач/потребител. Казукът има следната история:

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии.

Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора и ориентирането на бъдещите сътрудници на различните публични служби на администрацията. След включването на Selor в Федерална публична служба „Стратегия и подкрепа“) État belge (белгийската държава) встъпва на негово място като ответник в спора по главното производство.

От 1990 г. Top System си сътрудничи със Selor, за сметка на което предоставя услуги по разработване и поддръжка в областта на информационните технологии.

За да изпълни задачите си, Selor постепенно въвежда информационни инструменти, предназначени да позволят подаването на онлайн кандидатури и тяхното обработване.

По искане на Selor Top System разработва няколко приложения, които съдържат, от една страна, функции, произтичащи от неговия рамков софтуер, озаглавен „Top System Framework“ (наричан по-нататък „TSF“), и от друга страна, функции, предназначени да отговорят на специфичните нужди на Selor.

Selor притежава лиценз за използване на разработените от Top System приложения.

На 6 февруари 2008 г. Selor и Top System сключват договор с предмет инсталирането и конфигурирането на нова софтуерна рамка, както и интегрирането и миграцията на източниците на приложенията на Selor в тази нова рамка.

Между юни и октомври 2008 г. Selor и Top System разменят електронни писма относно проблеми, свързани с функционирането на някои приложения, използващи TSF.

Тъй като не успява да постигне споразумение със Selor относно разрешаването на тези проблеми, на 6 юли 2009 г. Top System подава жалба срещу Selor и белгийската държава пред Търговски съд Брюксел, Белгия с цел по-специално да се установи, че Selor е извършило декомпилацията на TSF в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер. Top System иска също така Selor и белгийската държава да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за декомпилацията и за копирането на изходните кодове на посочения софтуер, заедно с компенсаторните лихви, считано от прогнозната дата на тази декомпилация, тоест най-късно считано от 18 декември 2008 г.

На 26 ноември 2009 г. делото е върнато на Първоинстанционен съд Брюксел, Белгия, който с решение от 19 март 2013 г. по същество отхвърля искането на Top System.

Top System обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Апелативен съд Брюксел, Белгия.

Пред нея Top System поддържа, че Selor незаконосъобразно е извършило декомпилацията на TSF. Според него съгласно членове 6 и 7 от LPO декомпилация може да се извърши само въз основа на разрешение на автора или на неговия правоприемник или за целите на оперативната съвместимост. За сметка на това тя не била допустима за отстраняване на грешките, засягащи функционирането на съответната програма.

Selor признава, че е извършило декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция. То обаче изтъква по-специално, че съгласно член 6, параграф 1 от LPO е имало право да извърши тази компилация, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването му в съответствие с неговото предназначение. Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

Запитващата юрисдикция счита, че за да определи дали Selor е имало право да извърши посочената декомпилация на основание член 6, параграф 1 от LPO, трябва да провери дали декомпилацията изцяло или отчасти на компютърна програма попада сред действията, посочени в член 5, букви a) и b) от LPO.

При тези обстоятелства Апелативен съд Брюксел решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)  При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Марио Балотели спечели съдебно дело за своят псевдоним в Италия

Популярният италиански футболист Марио Балотели спечели спор за търговска марка и домейн в Италия.

Казусът касае регистрирана през 2013 година марка “MB45” от страна на физическото лице Gabriele Casagrande за клас 25 - дрехи, обувки, шапки. Тази марка е дублирана и като европейска, като в последствие и двете са прехвърлени на компания в Литва.

През 2015 година Марио Балотели иска заличаване на въпросната марка на основание преждеползване на марка “MB45”. Въпросният знак е псевдоним с който е известен футболиста. През 2013 година той го развива, като предлага обувки заедно с Puma.

В допълнение, Марио Балотели иска и обявяването за незаконно на регистрация на домейн “www.mb45.it”, като основанието е недобросъвестност.

Според Gabriele Casagrande марката му е инспирирана от руски буксир, част от руския морски флот, който носи същото име.

Съдът не кредитира тези доводи и заличава марката. Според съда, потребителите в Италия разпознават именно Марио Балотели под съкращението “MB45”, което е придобило известност в страната. Заявката на по-късната марка е направена само няколко дни след след като футболиста е публично отразен носейки въпросния знак. Поради това заявката се счита за недобросъвестно направена. Същият е извода за регистрираният домейн.

Източник: Martini Manna Law Firm - Margherita Stucchi за Lexology.

Капсулите на Неспресо вече не са регистрирана марка в Швейцария

Нестле загуби важно дело в Швейцария относно фигуративната си марка за капсулите на кафе Неспресо.

Нестле притежава фигуративна марка за своите капсули от 2000 година, когато тя е регистрирана в Швейцария. След това опитът на компанията да регистрира идентична европейска марка се проваля на обсолютни основания. Въпреки това Нестле успява да регистрира марката в Германия.

Проблемите на компанията започват след спор с друга швейцарска компания Ethical Coffee Company, която произвежда биоразградими капсули със същата форма, като Неспресо.

Казусът между двете компании води до заличаване на немската марка на Нестле през 2017 година.

В продължение, швейцарският съд също заличава марката но на основание липса на доказателства, че те може да бъде отличителен търговски знак.

При обжалването решението е потвърдено и от Върховния съд, който го доразвива добавяйки и факта, че формата на капсулата изпълнява техническа функция с оглед използването й в специални кафе машини предлагани от Нестле.

Именно кафе машините са един от доводите на съда да заключи техническа функция на марката. Причината е че конкурентите на Нестле трябва да се съобразят именно с тази форма на капсулите за да могат да произведат продукт, който да е съвместим с кафе машините.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Обединените Арабски Емирства се присъединиха към Мадридския протокол

WIPO съобщава за присъединяването на Обединените Арабски Емирства към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки.

По този начин дължавите членки на Мадриската систума стават 125, като ОАЕ стават третата страна от Близкия Изток, след Бахрейн и Оман, която става част от съюза.

Протоколът влиза в сила за страната от 28.12.2012, дата след която заявители от цял свят ще могат да посочват ОАЕ в своите заявки за международни марки. Това представлява изключително улеснение за заявителите особено, като се има предвид водещата роля на ОАЕ в региона на Близкия Изток.