Обединените Арабски Емирства се присъединиха към Мадридския протокол

WIPO съобщава за присъединяването на Обединените Арабски Емирства към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки.

По този начин дължавите членки на Мадриската систума стават 125, като ОАЕ стават третата страна от Близкия Изток, след Бахрейн и Оман, която става част от съюза.

Протоколът влиза в сила за страната от 28.12.2012, дата след която заявители от цял свят ще могат да посочват ОАЕ в своите заявки за международни марки. Това представлява изключително улеснение за заявителите особено, като се има предвид водещата роля на ОАЕ в региона на Близкия Изток.

Копиране на съдържание за лично ползване и дължимо авторско възнаграждение - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд G.Hogan излезе с тълкувателно становище по дело Дeло C‑433/20 Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH срещу Strato AG.

Основният въпрос касаещ това дело е дали трябва да се плащат допълнителни авторски възнаграждения за копиране на съдържание в облачно пространство за лични нужди.

Фактите по делото са както следва:

Austro-Mechana е организация за колективно управление на авторски права, която в качеството на довереник упражнява правото на ползване и правото на възнаграждение за музикални произведения (със и без текст) от свое име, но в интерес и за сметка на носителите на тези права. Интересите, защитавани от организации за колективно управление на авторски права като Austro-Mechana, включват по-специално законоустановеното право на възнаграждение по член 42b, параграф 1 от UrhG, а именно правото на възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители.

Austro-Mechana сезира Търговски съд Виена, Австрия с иск срещу дружеството Strato, което е със седалище в Германия и предоставя услуга под наименованието „HiDrive“. Тази услуга е описана от нейния доставчик като „виртуална памет (в облак), която функционира толкова бързо и с която се работи толкова лесно, колкото с (външен) твърд диск“. Strato изтъква, че неговото пространство за съхранение „предлага достатъчно място за съхраняване на снимки, музика и филми централно на едно място“.

Austro-Mechana иска да фактурира и впоследствие да му бъде заплатено възнаграждението, дължимо от Strato на основание член 42b, параграф 1 от UrhG за възпроизвеждане върху информационни носители. Тя твърди, че тъй като сам по себе си текстът на член 42b, параграф 1 от UrhG съзнателно е общо формулиран, възнаграждението за възпроизвеждане върху информационни носители се дължи и тогава, когато всякакви видове информационни носители „се пускат на пазара“ с търговска цел на територията на страната, независимо по какъв начин и под каква форма, което включвало и предоставянето на разположение на място за съхранение в облак. Тя посочва, че изразът „се пускат на пазара“ не се отнася до физическото разпространение, а съзнателно дава възможност за включването на всички процеси, които в крайна сметка предоставят на ползвателите място за съхранение на територията на страната за възпроизвеждане за (лично или) частно използване. Освен това в член 42b, параграф 3 от UrhG се уточнявало, че не е от значение дали пускането на пазара става от територията на страната, или от чужбина.

Strato оспорва иска. То изтъква, че приложимата редакция на UrhG не предвижда възнаграждение за услуги в облак, както и че познавайки техническите възможности, законодателят умишлено не е използвал тази възможност. Според Strato услугите в облак и физическите информационни носители не могат да се сравняват. Не било възможно тълкуване, включващо услугите в облак, тъй като на пазара не се пускали никакви информационни носители, а се предоставяло само пространство за съхранение. Strato изтъква, че не продава или отдава под наем физически информационни носители за Австрия, а само предлага пространство за онлайн съхраняване на сървърите си, намиращи се в Германия. Освен това Strato заявява, че вече е платило косвено таксата за авторско право за сървърите си в Германия (тъй като производителят/вносителят я е включил в цената). В допълнение австрийските потребители вече били платили такса за авторско право за уредите, с които изобщо можело да се качва съдържание в „облака“. Допълнително възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители по отношение на съхраняването на данни в облак щяло да доведе до двойно или дори тройно задължение за плащане на такса.

Търговският съд Виена отхвърля иска. Той приема по същество, че притежателите на авторски и сродни права (наричани по-нататък „притежателите на права“) имат право на справедливо възнаграждение, когато информационни носители се пускат на пазара с търговска цел на територията на страната (от място в страната или в чужбина), когато поради самото естество на обекта на закрила следва да се очаква, че чрез запис върху информационен носител той ще да бъде възпроизведен за лично или частно ползване (по начин, разрешен съгласно член 42, параграфи 2—7 от UrhG), и то по отношение на информационни носители от всякакъв вид, които са годни за такова възпроизвеждане.

Търговският съд Виена приема, че член 42b, параграф 1 от UrhG, в който вече изрично се говори за „информационни носители от всякакъв вид“, включва — вътрешни и външни — твърди дискове на компютри. Той посочва също така, че услугите в облак съществуват в най-различни форми. Сърцевината на услугата била гарантиране, че ползвателят разполага с определен капацитет за съхранение, но това не включвало право на ползвателя съдържанието му да бъде съхранявано на определен сървър или на определени сървъри; правата му били ограничени до възможност за достъп до капацитета за съхранение „някъде в облака [на доставчика]“. Поради това според този съд Strato не предоставя на клиентите си информационни носители, а като услуга предоставя на разположение капацитет за съхранение онлайн. Той отбелязва, че в оценката на проекта за Urh-Nov(8) изрично е поискано да се вземе предвид съхраняването „в облак“, като са формулирани съответните предложения за разпоредби. Въпреки това законодателят съзнателно решил да не включи такава разпоредба.

Austro-Mechana подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Запитващата юрисдикция счита, че не е напълно ясен въпросът дали съхраняването в облак на закриляно с авторско право съдържание попада в обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в решение от 29 ноември 2017 г., VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:913, наричано по-нататък „решението VCAST“) Съдът е постановил, че съхраняването на защитено съдържание в облак е равнозначно на запазено за автора упражняване на авторските права.

По изложените съображения Върховен областен съд Виена, Австрия решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?

2. Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):

– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,

–  и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Изразът „възпроизвеждане върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество включва възпроизвеждане, извършено въз основа на предоставяни от трето лице компютърни услуги в облак.

Не се дължи отделна такса или възнаграждение за възпроизвеждане, извършено от физическо лице за свои лични цели въз основа на предоставяни от трето лице компютърни услуги в облак, при условие че таксите, заплатени по отношение на устройствата/носителите в съответната държава членка, отразяват и вредата, причинена на притежателя на права от подобно възпроизвеждане. Ако дадена държава членка всъщност е избрала да предвиди схема за налагане на такси върху устройствата/носителите, запитващата юрисдикция по принцип може да презумира, че само по себе си това представлява „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, освен ако притежателят на права (или неговият представител) не докаже, че при обстоятелствата в конкретния случай подобно плащане би било недостатъчно“.

Най-иновативните нации в света и мястото на България - WIPO публикува своят годишен индекс за иновации

WIPO публикува своя Global Innovation Index за 2021, където по традиция оценява степента на иновации в над 130 държави по света.

Тази година най-иновативната нация е Швейцария, следвана от Швеция, САЩ, Великобритания и Южна Корея.

Топ три на най-иновативните държави по региони е следния:

България се намира на 35 място в класацията, като интересното тук е че тя е на второ място, след Китай, в групата от страни със средно ниво на доходи, които имат представяне над очакваното.

Индексът за иновации е изключително показателен не само за степента на развитие на една държава но и за нейната пазарна конкурентноспособност. Не е случаен фактът, че най-развитите държави са в челото на тази класация.

Добарта новина за България е че страната се намира в първата група от държави, като за сега очакванията за развитие в това отношение са по-скоро положителни.

Голяма роля за това играе не само разрастващата се IT индустрия, чиито годишни ръстове са впечатляващи, но и привличането на чуждестранни компании, които отварят развойни дейности.

Естествено влизането в топ 30 изисква много повече от това, като например по-ясна и директна връзка между бизнеса и научната дейност, както и създаване на среда за по-добро и качествено финансиране на нови изследователски разработки и проекти.

Кратки IP новини

1. Бизнес технологичен форум  – Лицензиране. За повече информация тук. 

2. Създаване на висококачествено патентно портфолио в САЩ и Европа - Част 3. За повече информация тук.      

3.  Чия собственост е интелектуалната собственост? На изкуствения интелект или на създателя на изкуствения интелект? За повече информация тук.   

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Отмяна на марка поради неизползване - практиката в Италия

Съдът в Милано се произнесе по дело относно искане за отмяна регистрация на марка поради липса на реално използване.

Казусът касае регистрирана през 2011 година италианска марка “AQUA NUNTIA”, както и аналогична европейска марка през 2012, за клас 03 - парфюми.

Марките са притежание на физическо лице.

Две италиански компании започват да използват името “AQVA NVNTIA” за свои парфюми.

Притежателят на по-ранните марки инициира дела за нарушаване на правата му. В резултат двете компании изискват отмяна на по-ранните марки поради липса на реално използване.

EUIPO отменя европейската марка. 

Съдът в Милано отменя и италианската марка. Доводите на притежателя на марката за направена подготовка за използване на марката, като контактване партьори, подготовка на опаковки, печатане на брошури и регистрация на домейн име, са отхвърлени от съда. 

Според съда потребителите трябва да имат информация за предлаганите с марката продукти, за да се счете че тя е използвана. Наличието на информиланост само на търговци и дистрибутори не е достатъчно.

Доводът на притежателя за здравословни проблеми, които са възпрепятствали използването на марката също са отхвърлени, като съдът посочва, че една марка може да се използва и от трети лица с разрешението на притежателя на база лицензия.

Източник: Bird & Bird LLP - Federico Manstretta за Lexology.

Puma спечели спор за търговска марка в Китай

Puma спечели интересен казус в Китай относно своята марка. Местната компания Ningbo Spark Motor Co., Ltd. регистрира през 2005 година следната марка в клас 7: механични двигатели, бензинови и дизелови генераторни агрегати, водни помпи, перални машини, строителни машини, селскостопанска техника:

Китайските йероглифи от марката “彪马” (BIAO MA) означават Пума на китайски.

Puma подава искане за заличаване на въпросната марка на база по-ранни марки Puma и  “彪马” регистрирани за стоки, като дрехи и обувки. 

Патентното ведомство на страната приема, че марките на са объркващо сходни и касаят напълно различни стоки, поради което потребителите не могат да бъдат заблудени относно търговския източник.

Решението е обжалвано и потвърдено от съда, макар Puma да предоставят допълнителни доказателства за придобитата общоизвестност на марката си.

При обжалването пред Beijing Hight Court обаче, къдът приема че поради наличната общоизвестност на по-ранните марки, притежаваната от Ningbo Spark Motor Co., Ltd.  е в противоречие на чл.13.3 от Закона за марките, който касае така нареченото "разводняване" на общоизвестни марки, тоест използването им за несвързани стоки на база репутацията им.

Източник: CCPIT Patent & Trademark Law Office - Ling Zhao and Lan Zhou за Lexology.

HYDRO и HYLO могат да бъдат объркващо сходни елементи според Общия съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑817/19, Olimp Laboratories sp. z o.o срещу EUIPO.

Olimp Laboratories заявяват следната европейска марка в клас 05 (Фармацевтични препарати, Фармацевтични препарати за лечение на очни заболявания и състояния; Медицински препарати; Капки за очи, Препарати за очно смазване, Лекарства за измиване на очи, Лосиони за очи за медицинска употреба; Локални противоинфекциозни вещества за лечение на инфекции на окото; Капсули за фармацевтични цели, Капсули за лекарства, Пастили за фармацевтични цели, Пастили за фармацевтични цели; Лекарства за хуманни цели, Тоници [лекарства], Лекарства за медицински цели, Адюванти за медицински цели, Лекарства в течна форма; Мехлеми за фармацевтични цели, Мехлем за очи за медицинска употреба; Подложки за очи за медицинска употреба, Очни компреси; обезболяващи и противовъзпалителни препарати; Лечебни билки):

Срещу тази марка е подадена опозиция от  OmniVision GmbH на основание по-ранна европейска марка HYLO-VISION в клас 05 (Хранителни добавки и диетични препарати; Медицински и ветеринарни препарати и изделия).

Опозиционният състав на EUIPO, както и Апелативния борд при обжалването потвърждават опозицията считайки марките за объркващо сходни. Решението е обжалвано пред Общия съд.

Според Olimp Laboratories по-ранната марка е лишена от отличителност. От една страна VISION е широко използвана дума за подобни пордукти от всички пазарни участници. От друга страна HYLO реферира към sodium hyaluronate.

Общият съд отхвърля жалбата и потвърждава опозицията. Съдът приема стоките за идентични. По отношение на знаците, съдът приема, че стилистичните елементи в заявената марка имат единствено декоративен характер, а изображението на око и думата HYDRO са слабоотличителни. От друга страна думата VISION е описателна са посочените стоки.

Съдът приема, че не е доказана връзка между HYLO и sodium hyaluronate, като приема по-ранната марка за достатъчно отличителна.

При сравнение на марките, съдът определя, че те са сходни във визуално и фонетично отношение, като концептуалното сходство е единствено по отношение думата VISION.

Наличието на разлика м буквите L и DR не е достатъчно за да преодолее сходството на марките.

Pirelli спечели дело за фигуративна марка пред Европейския съд

Европейският съд излезе наскоро с решение по свързани дела C‑818/18 P и C‑6/19 P The Yokohama Rubber Co. Ltd срещу Pirelli Tyre SpA.

Казусите касаят следната регистрирана от Pirelli през 2001 година европейска фигуративна марка в клас 12 - Гуми, твърди, полупневматични и пневматични гуми, джанти и капаци за всякакви колела на превозни средства, всякакви колела на превозни средства, вътрешни тръби, джанти, части, аксесоари и резервни части за колела на превозни средства от всякакъв вид:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Yokohama през 2012 година на абсолютно основание - марката представлява форма изпълняваща техническа функция.

EUIPO заличава марката, а решението е обжалвано пред Общия съд на ЕС.

Съдът отменя решението на EUIPO, като приема, че марката не изпълнява технически финкции. Причината за това е че знакът изобразява единична бразда, която е част от цялостния грайфер на гумата. Сама по себе си тя не може да изпълнява техническа функция без участието на останалите компоненти от грайфера. В допълнение тази бразда дори не представлява значителна част от цялата гума за да може да й бъдат преписвани подобни технически свойства.

Европейският съд потвърждава това решение. В същото време обаче подчертава и ограничения обхват на защитата на марката, като други производители на гуми ще могат да използват сходни форми стига цялостният грайфер на гумите да е различен.

Sonos спечели съдебно дело срещу Google за нарушаване на патентовани технологии

Американският производител на озвучителна техника и гласови асистенти Sonos спечели патентно дело срещу Google.

Казусът касае обвинение от страна на Sonos, че Google използва защитени технологии за W-Lan свързаност и аудио възпроизвеждане по притежавани от компанията патенти в САЩ за:

- Патент № 9,195,258 „Система и метод за синхронизиране на операции между множество независимо синхронизирани устройства за обработка на цифрови данни“) 

- Патент № 10,209, 953 („Устройство за възпроизвеждане със синхронизация на множество устройства“)

- Патент № 9,219,959 („Многоканално сдвояване в медийна система ”)

- Патент № 8 588 949 („ Метод и апарат за регулиране на нивата на силата на звука в многозонова система ”)

- Патент № 10 439 896 („ Свързване към устройство за възпроизвеждане ”)

Технологиите в посочените патенти са използвани в различни устройства на Google, като смарт телефоните Pixel, гласовите асистенти на компанията и др.

Както е известно двете компании се партнираха при създаването на озвучителните гласови асистенти на Sonos и интегрирарнето на услугите на Google в тях. Според обвинението след това Google е използвала получената информация за развитие на собствените си продукти.

На база това решение US International Trade Commission може да забрани вносът на устройства на Google в САЩ, което може да е сериозен проблем за компанията, имайки предвид факта, че повечето от тях се произвеждат в Азия.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

SONY спечели спор за търговска марка в Япония

SONY спечели казус относно търговски марки в Япония. Спорът касае заявена от Field System Inc. марка за SONICODE в класове 9, 38 и 41.

Срещу тази марка е подадена опозиция от SONY CORPORATION на основание по-ранни марки SONY за сходни стоки и услуги.

Патентното ведомство на страна отхвърля опозицията намирайки марките за несходни и регистрира марката.

На база възможността предоставена от японското законодателство, три години след това SONY подава искане за заличаване на марката. Според компанията потребителите биха разпознали притежаваната от нея марка SONY, която се съдържа изцяло в по-късната марка. Това се подкрепя и от нейната дългогодишна репутация сред потребителите в страната. В допълнение елемента CODE е слабоотличителен за част от стоките и услугите в класове 9, 38 и 41.

За да подкрепи доводите си, SONY дават за пример, че когато потребител каже името SONICODE на гласовите асистенти на Google. Microsoft, Apple и Amazon, първата информация която се получава е свързана с компанията SONY.

Този път патентното ведомство приема марките за достатъчно сходни. Причината е че елемента SONI в по-късната марка е ясно разпознаваем, както визуално, така и фонетично. Потребителите могат да възприемат по-късната марка, като състояща се от два елемента SONI и CODE. При това положение имайки предвид идентичността и сходството на стоките и услугите и сериозната репутация на SONY, като марка и компания, ведомството приема, че марките са сходни и заличава по-късно регистрираната такава.

Източник:  Masaki MIKAMI (Marks IP Law Firm)

OATLY загуби спор за марка във Великобритания

Станалият популярен напоследък шведски производител на напитки заместители на млякото OATLY загуби съдебен спор за торговска марка във Великобритания.

Казусът касае заявена марка PUREOATY за овесени напитки от страна на фамилната ферма Glebe Farm.

Срещу тази марка шведската компания противопоставя серия от по-ранни марки OATLY също за овесени напитки.

Около този казус се разрази и негативна кампания, която засегна OATLY с обвинения, че като по-голяма компания опитва да злоупотребява с положението си спирайки по-марлка фамилна фирма.

Съдът отхвърля опозицията на основание ниска степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение. В допълнение елемента PURE в заявената марка е достатъчен за да създаде нужната степен на разграничение.

Според съда общият елемент в марките OAT (овес) е описателен за посочените стоки и не е в състояние да създаде отличителна характеристика.

Претенцията на шведската компания че облагодетелстване от репутацията на нейната марка също е отхвърлена поради описателността на елемента OAT и липсата на друго взаимстване на визии или елементи между двете марки.

Съдът отхвърля и претенцията за нелоялна конкуренция, тъй като Glebe Farm по никакъв начин на заблуждават потребителите или правят връзка с продуктите на Oatly.

Казусът е показателен за няколко неща. Осланянето на напълно или частично описателни термини при регистрацията им, като марки може да създаде бъдещи проблеми при тяхната защита.

Наскоро шведската компания спечели важно дело пред Европейския съд относно слогана  “It’s like milk but made for humans”, който се прие за сугестивен. Но това е рискова стратегия, като цяло която не може да се прилага във всеки случай. В допълнение, разчитайки на описателни елементи, притежателят на марката рискува и негативен образ в обществото поради опита за монополизация на такива термини и спирането на конкуренти на тази основа.

Източник: Kilburn & Strode LLP - Ruby Vinsome за Lexology.

Нова база данни за търговски марки за страните от Андите

Ведомството по интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO) представи нова база данни наречена CAN TMView, която ще обхване наличните търговски марки в страните от района на Андите - Перу, Боливия, Еквадор и Колумбия.

Новата база данни предоставя достъп до над 1,3 милиона търговски марки в посочените държави чието население надхвърля 111 милиона души.

Това е добра новина за всички практикуващи защита на търговски марки с интерес от Латинска Америка, тъй като базата данни дава лесен и удобен начин за извършването на търсения за търговски марки.

За повече информация тук.

Aldi загуби дело за търговска марка пред Общия съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-527/20 Aldi срещу EUIPO.

Регистрацията на търговски марки в Европа може да бъде предизвикателство. Това е така не само защото защитата може да бъде на национално и на общностно ниво но и поради разликите в езиково и културно отношение между отделните страни в ЕС.

Интересен пример за това е опитът на международната верига хранителни магазини Aldi да защитят следната европейска комбинирана марка за класове 29 и 30:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност, член 7(1)(c) от Регламент (EU) 2017/1001.

Според практиката за регистрация на европейски марки, те могат да бъдат отказани ако са описателни дори и само за част от потребителите в Съюза. 

В конкретния случай думата CUCINA има значение на кухня за италианците и е описателна за стоките от класове 29 и 30. 

Същата марка е регистрирана и общоизвестна в Германия но в случая е проблемна на европейско ниво.

Aldi твърдят, че думата не е описателна за характеристиките на стоките, а представлява само място на тяхното приготвяне. Освен това тя е комбинирана с графични елементи, които я правят отличителна.

Тези доводи са отхвърлени. Според EUIPO графичният елемент представлява капак на тенджера, което отново го свърза с хранителни продукти. Комбинацията от два неотличителни елемента не прави марката отличителна, като цяло.

Това решение е потвърдено от Общия съд на Европейския съюз.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Фотограф, видео и авторскоправни проблеми с вграждане на съдържание от Инстаграм

Известният фотограф Paul Nicklen спечели съдебнно дело за нарушаване на авторски права в САЩ.

Казусът касае потресаващо видео на изнемощели от глад полярни мечки, което фотографът е направил и качил във фейсбук и инстаграм. 

Без да поиска разрешение от Paul Nicklen или от National Geographic Sinclair Broadcasting Group решават да използват видео клипът, като го качат на своя сайт чрез линк за вграждане от Instagram, в допълнение използват кадър от видеото за негова корица.

Paul Nicklen завежда съдебно дело за нарушени авторски права върху видеото. Sinclair Broadcasting Group контрират, че нарушение няма тъй като видеото не е качено на техния сайт, а е вградено но реално се намира на сърварите на Instagram. 

Според законодателството в САЩ, така нареченото „сървърно правило“ гласи, че онлайн показването или изпълнението на защитено с авторски права съдържание, осъществено чрез „вградени“ или „рамкиращи“ хипервръзки, не задейства изключителните права за публично показване или изпълнение, освен ако използващият линка не притежава и копие на основната работа. 

Съдът в Ню Йорк обаче отхвърля доводът на Sinclair Broadcasting Group. Според съда законът е технологично неутрален. Не е важно как е показано едно произведение, а дали е показано. В случая основният проблем е че Sinclair Broadcasting Group са използвали кадър от видеото, който е изрязан и използван, като корица при неговото представяне на техния сайт. По този начин потребителите на сайта са видели част от съдържанието на видеото още преди да го пуснат и направят връзка със сървъра на Instagram.

За да се предпазят от подобни проблеми, Youtube и Vimeo вече предоставят опция на създателите на съдържание сами да решат дали качваните от тях произведения могат да бъдат използвани за вграждане в други сайтове. Към момента обаче, Facebook и Instagram не са направили това, което може да е повод и за съдебни дела срещу тях в бъдеще.

Източник: PetaPixel.