сряда, 23 декември 2015 г.
понеделник, 21 декември 2015 г.
Европейският парламент прие промените относно защитата на Европейски марки
Европейският парламент прие окончателно пакета реформи на системата за защита на марки на Общността. Някои от най-важните промени в директивата за закрила на марки на територията на ЕС ( CTMR) са:
- промени относно тълкуването на заглавията на класовете стоки и услуги посочвани в заявките за търговски марки;
- намаляване на таксите за регистрация на марки;
- заплащането на таксата за заявка вече ще обхваща само един клас стоки, за всеки следващ ще се заплаща допълнителна такса;
- стоки транзитирани през територията на ЕС ще могат да бъдат задържани от митническите органи дори и да не са предназначени за ЕС, а за трети страни, стига да има основания за нарушаване на права върху марки използвани за обозначаване на стоките.
- марката на Общността вече ще се нарича Европейска марка ( в този блог отдавна наричаме тези марки европейски, така че логичното стана);
- OHIM вече ще се нарича “European Union Intellectual Property Office” - EUIPO.
петък, 18 декември 2015 г.
Лаос се присъедини към Мадридската система
WIPO съобщава за присъединяването на Лаос към Мадридската система за международна регистрация на търговски марки. Страната подписа Мадридският протокол, който влиза в сила на 07.03.2016.
Повече информация може да откриете тук.
сряда, 16 декември 2015 г.
"Meetme" не може да бъде европейска марка
Европейският съд излезе с решение по дело Case T-190/15. Делото касая опит за регистрация на следната европейска марка:
Клас 9: "Компютърен софтуер и компютърни програми; приложен софтуер за мобилни телефони и интернет; Software
използва като интерфейс за приложно програмиране (API) софтуер улеснява
онлайн услуги за социални мрежи, разработването на приложения за
социални мрежи; изтегляне
на софтуер под формата на мобилни приложения за гледане и споделяне на
географско положение на даден потребител и да търсите и да намерите
други потребители и сайтове и да си взаимодействат с тях ";
Клас 38:"
Предоставяне на достъп до глобална компютърна мрежа; предоставяне на достъп до бази данни; Интернет комуникациите в мрежата; предоставяне
на достъп до електронни бази данни, както и онлайн на компютъра,
телекомуникационни услуги, а именно електронно предаване на данни,
съобщения и информация; предоставяне на онлайн комуникационни форуми по теми от общ интерес; улесняване на достъпа до уебсайтове на трети страни чрез универсално влизане; предоставяне на дискусионни форуми и електронни информационни табла онлайн; предоставяне
на услуга за онлайн мрежа, която позволява на потребителите да
прехвърлят данни за самоличност и да споделят лична информация за
самоличност със или върху няколко интернет страници; Осигуряване
на достъп до компютърни бази данни в областта на социалната мрежа ";
Клас 45:" Лични и социални услуги, помощ на физическите лица,
предназначени да образуват, управление и разширяване на тяхната
собствена социална мрежа. "
OHIM отказва регистрацията на марката поради абсолютни основания за отказ, 7 (1) b) CTMR.
Според ведомството марката е неотличителна, представлява обикновено рекламно послание свързано с технически средства улесняващи срещи между хора. Наличието на шрифт и цветове не е достатъчно за да създаде отличителност на марката и да накара потребителите да я възприемат, като отличителен знак.
вторник, 15 декември 2015 г.
Design Class е налице
OHIM представи ново интерактивно средство за класифициране на стоки касаещи заявки за промишлени дизайни. Design Class е база данни съдържаща над 13 000 понятия и термини.
Повече информация може да намерите тук.
понеделник, 14 декември 2015 г.
Обявяване на марка за общоизвестна в Русия
Marques Class 46 съобщава за промени в процедурата за обявяване на марки, като общоизвестни на територията на Руската федерация. Според промените руското патентно ведомство трябва да излезе с решение дали една марка е общоизвестна или не максимум до 10 месеца след подаване на съответната заявка.
Повече информация тук.
петък, 11 декември 2015 г.
Проект на Закон за ратификация на Споразумението относно единния патентен съд
Патентно ведомство на Р.България публикува проект на Закон за ратификация на Споразумението относно единния патентен съд. Предоставя се срок до 20 декември 2015г. за коментари и бележки. Повече информация може да откриете тук.
Кратки IP новини
сряда, 9 декември 2015 г.
Базите данни за марки на Молдова и Южна Корея се присъединиха към Global Brand Database
WIPO съобщава за присъединяването на базите данни за търговски марки на Молдова и Южна Корея към общата база Global Brand Database. По този начин над 35 000 молдовски марки и над 3 милиона южнокорейски марки са налични за търсене през базата.
понеделник, 7 декември 2015 г.
Търсене на марки по образни елементи в Европа
OHIM представи нова услуга касаеща проверка за наличие на заявени и регистрирани марки на Общността. Visual search предоставя възможност за търсене на марки по образни елементи, лога, графика и тн. Търсачката е в beta версия и тепърва предстой нейното развитие.
От теста на услугата, който направихме можем да заключим, че това е едно добро начало. Получените резултати показаха налични сходни и идентични лога, макар да имаше и наличие на множество лога, които трудно биха били определени, като сходни.
Повече информация може да откриете тук.
петък, 4 декември 2015 г.
Кратки IP новини
1. Продай идеята си с или без патент.
За повече информация тук.
2. Google Transparency Report – линкове, свалени от търсачката поради проблеми с авторски права (статистика).
За повече информация тук.
3. Видео игрите и интелектуалната собственост: Сложната връзка между интерактивността и креативността. За повече информация тук.
Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.
сряда, 2 декември 2015 г.
Jaguar загуби дело за марка касаеща Land Rover
Европейският съд излезе с решение по дело T‑629/14, Jaguar Land Rover Ltd v OHIM. Делото касая опит на Jaguar да регистрира следната европейска марка за класове 12, 14, 28:
OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания, липса на отличителност за следните стоки:
- Клас 12: "Превозни средства; Апарати за придвижване по земя, вода и въздух, линейки, Автомобили, Автомобили, Колички за голф, Електрически превозни средства, военни превозни средства за транспорт, Моторни къщи, Хладилни превозни средства, превозни средства за дистанционно управление, различни от играчки, спортни автомобили, микробуси [средства], Превозни средства за придвижване по земя, въздух, вода или железопътен транспорт, автомобилни органи, Automobile шаси, автомобилни качулки, органи за превозни средства, Абсорбатори за превозни средства, шасито на превозното средство, капаци на превозни средства [образна] ";
- Клас 28: "Игри и играчки, игри, радиоуправляеми играчки, превозни средства умален модел комплекти [играчки], модел превозни средства мащаб, превозни средства играчки, Играчки".
- Клас 28: "Игри и играчки, игри, радиоуправляеми играчки, превозни средства умален модел комплекти [играчки], модел превозни средства мащаб, превозни средства играчки, Играчки".
Решението е обжалвано. Апелативният борд отменя решението само за стоките:
"Апарати за придвижване по въздух или по вода".
"Апарати за придвижване по въздух или по вода".
Съдът потвърждава това решение, като приема, че формата на автомобила представен от
Jaguar, макар да има отделни отличителни елементи, като цяло не се различава от стандартната визия на подобен тип автомобили.
Jaguar, макар да има отделни отличителни елементи, като цяло не се различава от стандартната визия на подобен тип автомобили.
понеделник, 30 ноември 2015 г.
Проф. Джереми Филипс
Проф. Джереми Филипс, един от най-известните IP специалисти и блогъри по света, оповести своето пенсиониране, което е тъжна новина за цялата IP общност. Проф. Филипс чрез своите блогове IP Kat, IP Finance, 1709 blog, SPC blog ни предоставяше интересна информация и детайли за света на интелектуалната собственост години наред. Благодарим проф. Филипс, пожелаваме ви всичко най-хубаво.
петък, 27 ноември 2015 г.
Промени в законодателството за търговски марки в Индия
The Controller of Patents, Designs and Trademarks на Индия публикува предложения за промени в законодателството касаещо регистрацията на търговски марки в страната. По-важните и интересни предложения са:
- 100% увеличение на почти всички такси за регистрация на марки в страната. Допълнително ще се дължи и 10% при заявяване на марки на хартиен носител.
- Декларацията за реално използване на заявена марка става задължителна.
- Ведомството ще има правото да обявява марки за общоизвестни, да определя критериите за това, както и да поддържа списък с такива марки, като ще има и правото да премахва марки от този списък при допуснати грешки в процедурата по доказване на общоизвестност.
- Според предложението звуковите марки вече ще могат да бъдат регистрирани в страната.
Повече информация може да откриете тук.
сряда, 25 ноември 2015 г.
Разпространение на произведения по способа на прякото въвеждане - решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с решение по дело C‑325/14 SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM). Делото касае следното:
В
качеството си на дружество за колективно управление на авторски права
SABAM представлява авторите по отношение на даването на разрешение за
използване на техни защитени от авторско право произведения от трети
лица и на събирането на дължимото за това използване възнаграждение.
SBS
е нидерландскоезична търговска излъчваща организация, която изготвя и
разпространява телевизионни програми. В рамките на дейността си по
излъчване SBS стопанисва няколко частни търговски канала в Белгия.
Програмната му схема обхваща както собствени програми, така и програми,
закупени от местни и чуждестранни продуцентски къщи и от доставчици на
програми.
SBS
излъчва предаванията си само по способ, наречен „пряко въвеждане“.
Става въпрос за двуетапен процес, при който SBS предава сигнали,
носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към
разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап
сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това
разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до
абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците
си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В
зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез
сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за
Belgacom.
SABAM
твърди, че излъчването по способа на прякото въвеждане от SBS в
качеството му на излъчваща организация представлява акт на публично
разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. SBS следователно
трябвало да има разрешение от притежателите на авторски права. С оглед
на това SABAM иска да му се плати обезщетение в определен размер.
SBS
оспорва това искане. Според него публично разпространение от гледна
точка на авторското право извършват единствено разпространителите и
други търговци като тях. Поради това то счита, че не дължи каквото и да
било възнаграждение.
Rechtbank
van koophandel te Brussel (Търговски съд, Брюксел) уважава искането на
SABAM и осъжда SBS да заплати близо един милион евро за авторски права
за 2009 г.
SBS обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.
При
тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел)
решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален
въпрос:
„Излъчваща организация, която
предава програмите си само по способа на прякото въвеждане — тоест
посредством двуетапен процес, при който подава сигнали, носители на
програми, в кодиран вид чрез спътник, оптичен кабел или по всякакъв друг
начин до разпространители (доставчици на пакети сателитни програми,
предприятия за телевизионно разпространение чрез кабелни или xDSL
мрежи), като по време или по повод на това предаване сигналите й не са
достъпни за публиката, а след това дистрибуторите ги подават на
абонатите си, за да могат последните да гледат програмите — осъществява
ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива
2001/29?“.
Решението на съда:
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права
в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща
организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на
тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до
разпространители на сигнали, като по време или по повод на това
предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това
разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат
последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите
разпространители представлява само обикновен технически способ, което
обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
понеделник, 23 ноември 2015 г.
Базата данни Romarin е обновена
WIPO съобщава за обновяването на базата данни за международни марки ROMARIN.
Новата база данни предоставя нови възможности за търсене на марки, както и осъвременен дизайн. Информацията може да бъде сваляне в pdf, както и принтирана.
Повече информация може да откриете тук.
петък, 20 ноември 2015 г.
сряда, 18 ноември 2015 г.
Компенсационно възнаграждение - тълкувателно решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/13, Hewlett-Packard Belgium SPRL срещу Reprobel SCRL. Делото касае следното:
Hewlett-Packard
Belgium внася в Белгия репрографски апарати за професионално и домашно
ползване, и по-специално „многофункционални“ апарати, чиято основна
функция е отпечатване на документи със скорост, различаваща се в
зависимост от качеството на печат.
Reprobel
е организацията за колективно управление на авторските права, на която е
възложено събирането и разпределянето на сумите, съответстващи на
справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски
цели.
На
16 август 2004 г. Reprobel уведомява Hewlett-Packard, че вследствие
извършваната от последното продажба на „многофункционални“ принтери по
принцип следва да се заплати такса в размер на 49,20 EUR за всеки
отделен принтер.
Тъй
като срещите, организирани между Hewlett-Packard и Reprobel, и
разменените между тях писма не водят до постигането на съгласие относно
ставката, приложима за тези „многофункционални“ принтери, на 8 март
2010 г. Hewlett-Packard сезира Tribunal de première instance de
Bruxelles с иск срещу Reprobel. От една страна, дружеството иска
посочената юрисдикция да постанови, че не е било дължимо никакво
възнаграждение за принтерите, пуснати от него в продажба, или при
условията на евентуалност, че платените от него възнаграждения
съответстват на справедливите обезщетения, дължими в приложение на
белгийската правна уредба, тълкувана в светлината на Директива 2001/29.
От друга страна, то иска Reprobel да бъде осъдена — като за неизпълнение
ѝ бъде наложена периодична имуществена санкция от 10 милиона евро — в
рамките на годината да извърши проучване в съответствие с член 26 от
Кралския указ, относно, по-специално броя принтери, предмет на спора, и
действителното им използване като апарати за копиране на закриляни
произведения, което да сравни това използване с действителното
използване на какъвто и да е друг апарат за възпроизвеждане на закриляни
произведения.
На
11 март 2010 г., Reprobel сезира същия съд с искане да осъди
Hewlett-Packard да ѝ плати предварително сумата от 1 евро за
възнагражденията, които смята, че това дружество дължи по силата на
Кралския указ.
Тribunal de première instance de Bruxelles съединява двете производства.
С
решение от 16 ноември 2012 г. Тribunal de première instance de
Bruxelles приема, че член 59, първа алинея и член 61, трета алинея от
LDA съответстват на правото на Съюза.
Hewlett-Packard и Reprobel обжалват това решение пред запитващата юрисдикция.
Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва
ли понятието „справедливо обезщетение“ в член 5, параграф 2, букви а) и
б) от Директива 2001/29 да се тълкува по различен начин в зависимост от
това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител,
извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг
процес, който има подобни резултати, е направено от какъвто и да е
потребител, или е направено от физическо лице за лично ползване и за
цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При утвърдителен
отговор, на какви критерии трябва да се основава тази разлика в
тълкуването?
2) Трябва ли член
5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в
смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото
обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:
a) на
фиксирано възнаграждение, плащано от производителя, вносителя или
приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на
закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на
територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в
зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя
определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално
претърпяната от притежателите на права вреда, и
б) на
пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението
на единичната цена и броя на изготвяните копия, като посоченото
пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали
задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това
възнаграждение, чиято тежест се понася от физическите или юридическите
лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, вместо тях,
от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за
възпроизвеждане на разположение на други лица.
При
отрицателен отговор на този въпрос, кои са релевантните и съгласувани
критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може
обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се
установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?
3) Трябва
ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува
в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от
справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на
издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да
имат каквото и да било задължение да дадат, макар и непряко, възможност
на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
4) Трябва
ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува
в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана
система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на
притежателите на права, под формата на предварително фиксирана
компенсация и на сума за изготвено копие, която имплицитно, но със
сигурност и отчасти обхваща копирането на нотни листове и непозволеното
възпроизвеждане на произведения?“
Решението на съда:
1) Член 5,
параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на
авторското право и сродните му права в информационното общество и член
5, параграф 2, буква б) от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че що се
отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“ следва да
се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху
хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника
или всеки друг друг процес, който има подобни резултати, е извършено от
какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за
цели, които нямат пряко или косвено търговски характер.
2) Член
5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2,
буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което разрешава на държавата членка да
предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на
притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от
авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко,
възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което
са лишени.
3) Член 5, параграф
2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея
по принцип не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране
на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на
нотни листове, и освен това не допускат такова законодателство, което
въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото
обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от
незаконни източници.
4) Член 5,
параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква
б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което, за да финансира полагащото се на
притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която
комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна,
фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от
производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати,
позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането
на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга
страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение,
което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на
направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица,
които изготвят тези копия, при положение, че:
– плащаното
предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в
зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да
възпроизвежда;
– събираното
впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това
дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това
възнаграждение;
– като
цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми,
по-специално за възстановяване, които позволяват за различните
категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за
действително претърпяната вреда и критерият за предварително
определената вреда
понеделник, 16 ноември 2015 г.
Кот д'ивоар се присъедини към Хагската спогодба
WIPO съобщава за присъединяването на Кот д'ивоар към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.
Допълнителна декларация ще укаже срокът от който спогодбата влиза в сила за страната.
петък, 13 ноември 2015 г.
Кратки IP новини
сряда, 11 ноември 2015 г.
Търсене на патенти през мобилно устройство
Европейското патентно ведомство съобщи новината за направени подобрения в сайта на ведомството, които позволяват търсене на патенти чрез мобилни устройства. Услугата за търсене е пригодена специално за да може да бъде използвана по-удобно и лесно от устройства с малък екран.
Повече информация може да откриете тук.
понеделник, 9 ноември 2015 г.
Промени във формите за заявяване на международни марки
WIPO съобщава за промени във формите използвани при заявяване на международни марки след присъединяването на Алжир към Мадридския протокол.
Според информацията в бъдеще ще се приемат единствено заявки основани на форма MM2.
Подадени заявки за марки чрез форми MM1 и MM3 няма да се приемат от ведомството.
Повече информация може да откриете тук.
петък, 6 ноември 2015 г.
Присъединяването на Алжир към Мадридския протокол и практиката на Патентно ведомство на Р.България
Новина от Патентно ведомство на Р.България:
Уведомяваме Ви, че от 31 октомври 2015 г. Протокола относно Мадридската
спогодба за международна регистрация на марки ще влезе в сила по
отношение на Алжир, която беше последната държава-членка на
Мадридския съюз страна само по Мадридската спогодба.
От тази дата приложими към всички заявки за международна регистрация на марки ще бъдат разпоредбите на Протокола от Мадрид в рамките на определеното от чл. 9 sexies от Протокола.
Във връзка с това ускорена експертиза на заявки за регистрация на марки по национален ред от тази дата няма да бъде извършвана, тъй като отпада необходимостта от регистрация на марката при ползване на конвенционен приоритет по чл. 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост.
От тази дата приложими към всички заявки за международна регистрация на марки ще бъдат разпоредбите на Протокола от Мадрид в рамките на определеното от чл. 9 sexies от Протокола.
Във връзка с това ускорена експертиза на заявки за регистрация на марки по национален ред от тази дата няма да бъде извършвана, тъй като отпада необходимостта от регистрация на марката при ползване на конвенционен приоритет по чл. 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост.
четвъртък, 5 ноември 2015 г.
Сърбия и Полша се присъединиха към DesignView
OHIM съобщава за присъединяването на Сърбия и Полша към общата база данни за дизайни Design View. По този начин базата данни вече предоставя достъп до над 8 милиона дизайна.
Повече информация тук.
сряда, 4 ноември 2015 г.
Русия подписа договорът от Пекин
WIPO съобщава за присъединяването на Русия към Договора от Пекин за аудиовизуалните изпълнения. Договорът влиза в сила за страната считано от 19.10.2015.
Повече информация тук.
вторник, 3 ноември 2015 г.
Швейцария се присъедини към TM View
OHIM съобщава за присъединяването на Швейцария към общата база данни за търговски марки TM View. По този начин броят на участващите в базата Патентни ведомства става 42, като се предоставя достъп до над 28 милиона марки.
Повече информация тук.
понеделник, 2 ноември 2015 г.
Важни моменти при подготовка на споразумения
Изискванията за подготовката на добър проект на споразумение, включително и такова свързано с интелектуална собственост, изисква сериозна подготовка, анализ, планиране и комуникация.
В не малка част от случайте страните по споразумението не предоставят изчерпателна информация за характера на сделката, особеностите, очакваните резултати. Този подход е грешен, подценяването на детайлите може да доведе до неблагоприятни резултати, което е в разрез с целта на всяко едно споразумение, а именно да решава проблеми.
IP Draughts публикува интересна статия с някои основни съвета при писането на споразумения, като например:
- Приложимо законодателство:
- Използване на точен образец на споразумение;
- Прецизно оформление на клаузите;
- Правилно посочване на страните по споразумението;
Повече информация може да откриете тук.
петък, 30 октомври 2015 г.
Кратки IP новини
сряда, 28 октомври 2015 г.
Нови такси за посочване на Нова Зеландия в международни марки
WIPO съобщава новината за промяна на индивидуалните такси за посочване на Нова Зеландия в заявки за международни марки. Новите такси, които бъдат валидни считано от 22.11.2015 са:
ITEMS
|
Amounts
(in
Swiss francs)
|
|
Application
or Subsequent Designation
|
–
for each classof goods or
services
|
93
|
Renewal
|
–
for each class of goods or
services
|
217
|
вторник, 27 октомври 2015 г.
Видео презентация за услуги по обучение на OHIM
OHIM публикува кратък видео клип представящ информация за on-line
услугите свързани с обучение касаещо интелектуалната собственост,
предлагано от ведомството.
понеделник, 26 октомври 2015 г.
Обработка на лични данни в ЕС - решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/14 Weltimmo s. r. o. срещу Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság. Делото касае следното:
Weltimmo е дружество, регистрирано в Словакия, което е оператор на уебсайт за обяви за недвижими имоти на територията на Унгария. Във връзка с това посоченото дружество обработва личните данни на лицата, подали обявите. Последните се публикуват безплатно в продължение на един месец, като след това услугата става платена. В края на този срок много от подалите обяви лица изпращат по електронна поща искания техните обяви да бъдат свалени от уебсайта, като по същия повод личните им данни да бъдат заличени. Въпреки това Weltimmo не пристъпва към заличаването на тези данни, а фактурира на заинтересуваните лица цената на неговите услуги. Тъй като фактурираните суми не са заплатени, това дружество предоставя личните данни на съответните подали обяви лица на дружества за събиране на вземания.
Тези подали обявите лица подават жалби пред унгарския надзорен орган. На основание член 2, параграф 1 от Закона относно информацията този орган смята, че е компетентен да разгледа жалбите, като приема, че събирането на съответните данни било извършено на територията на Унгария, както и че то съставлявало обработване на данни или техническа операция по обработването на данните на определени физически лица. Тъй като приема, че Weltimmo е нарушило Закона за информацията, посоченият орган му налага имуществена санкция в размер на десет милиона унгарски форинта (HUF) (около 32 000 EUR).
Вследствие на това Weltimmo сезира Съда по административни и трудови дела в Будапеща (Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság), който приема, че обстоятелството, че това дружество няма седалище или клон в Унгария, не съставлявало валиден аргумент в полза на защитата, тъй като данните относно съответните унгарски недвижими имоти се предоставяли в Унгария, като там се и обработвали тези данни. Въпреки това този съд отменя решението на унгарският надзорен орган на други основания, като изтъква някои фактически неточности.
Weltimmo подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, като посочва, че не е необходимо допълнително поясняване на фактите, тъй като на основание член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46 унгарският надзорен орган не бил компетентен в конкретния случай и не можел да приложи унгарското право към доставчик на услуги със седалище в друга държава членка. Weltimmo счита, че в съответствие с член 28, параграф 6 от Директива 95/46 този орган трябвало да поиска от компетентния по тези въпроси орган в Словакия да предприеме действия на територията на неговата компетентност.
Унгарският надзорен орган изтъква, че представителят на Weltimmo в Унгария бил унгарски гражданин; това бил един от собствениците на това дружество, който го представлявал в хода на административното и на последвалото го съдебно производство в тази държава членка. Този орган посочва в допълнение, че докато по всяка вероятност интернет сървърите на Weltimmo били инсталирани в Германия или в Австрия, собствениците на това дружество пребивавали в Унгария. Накрая според същия орган от член 28, параграф 6 от Директива 95/46 следвало, че при всички положения бил компетентен да предприеме действия, без значение какво е приложимото право.
Тъй като има съмнения относно определянето на приложимото право и относно правомощията, с които разполага унгарският надзорен орган с оглед на член 4, параграф 1 и член 28 от Директива 95/46, Върховният съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
2) Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
3) От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
4) От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
5) От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
6) От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
7) Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
8) Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?“.
Вследствие на това Weltimmo сезира Съда по административни и трудови дела в Будапеща (Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság), който приема, че обстоятелството, че това дружество няма седалище или клон в Унгария, не съставлявало валиден аргумент в полза на защитата, тъй като данните относно съответните унгарски недвижими имоти се предоставяли в Унгария, като там се и обработвали тези данни. Въпреки това този съд отменя решението на унгарският надзорен орган на други основания, като изтъква някои фактически неточности.
Weltimmo подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, като посочва, че не е необходимо допълнително поясняване на фактите, тъй като на основание член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46 унгарският надзорен орган не бил компетентен в конкретния случай и не можел да приложи унгарското право към доставчик на услуги със седалище в друга държава членка. Weltimmo счита, че в съответствие с член 28, параграф 6 от Директива 95/46 този орган трябвало да поиска от компетентния по тези въпроси орган в Словакия да предприеме действия на територията на неговата компетентност.
Унгарският надзорен орган изтъква, че представителят на Weltimmo в Унгария бил унгарски гражданин; това бил един от собствениците на това дружество, който го представлявал в хода на административното и на последвалото го съдебно производство в тази държава членка. Този орган посочва в допълнение, че докато по всяка вероятност интернет сървърите на Weltimmo били инсталирани в Германия или в Австрия, собствениците на това дружество пребивавали в Унгария. Накрая според същия орган от член 28, параграф 6 от Директива 95/46 следвало, че при всички положения бил компетентен да предприеме действия, без значение какво е приложимото право.
Тъй като има съмнения относно определянето на приложимото право и относно правомощията, с които разполага унгарският надзорен орган с оглед на член 4, параграф 1 и член 28 от Директива 95/46, Върховният съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
2) Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
3) От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
4) От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
5) От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
6) От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
7) Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
8) Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?“.
Решението на съда:
1) Член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни следва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателството на дадена държава членка относно защитата на личните данни да бъде приложено в друга държава членка, различна от държавата по регистрацията на администратора на тези данни, доколкото последният упражнява на територията на тази държава членка, посредством постоянен обект, дори минимална ефективна и действителна дейност, в чийто контекст се извършва разглежданото обработване на данни.
За да определи, при обстоятелства като разглежданите в главното производство, дали конкретният случай е такъв, запитващата юрисдикция може по-специално да вземе предвид факта, че от една страна, дейността на администратора, в чийто контекст се извършва посоченото обработване на данни, се състои в експлоатирането на уебсайтове с обяви за недвижими имоти, намиращи се на територията на тази държава членка, и съставени на езика на тази държава членка, поради което тази дейност е предимно или изцяло насочена към посочената държава членка, и от друга страна, този администратор има представител в посочената държава членка, на когото е възложено да събира вземанията, произтичащи от тази дейност, както и да представлява администратора в административните и съдебните производства относно обработването на разглежданите данни;
За разлика от това е ирелевантен въпросът какво е гражданството на лицата, засегнати от това обработване.
2) В хипотеза, в която надзорният орган на дадена държава членка, сезиран с жалби в съответствие с член 28, параграф 4 от Директива 95/46, стигне до заключението, че към обработването на съответните лични данни следва да се приложи правото не на тази, а на друга държава членка, член 28, параграфи 1, 3 и 6 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че този надзорен орган може да упражнява възложените му в съответствие с член 28, параграф 3 от посочената директива ефективни правомощия за намеса само на територията на собствената си държава членка. Следователно този орган не може на основание на правото на тази държава членка да налага санкции на администратора на тези данни, който не е установен на тази територия, а на основание член 28, параграф 6 от същата директива следва да поиска намеса от страна на надзорния орган на държавата членка, чието право е приложимо.
3) Директива 95/46 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста на унгарски на тази директива, и по-специално в член 4, параграф 1, буква а) и в член 28, параграф 6 от същата, следва да бъде разбирано в идентичен смисъл като термина „adatkezelés“ (обработване на данни).
За да определи, при обстоятелства като разглежданите в главното производство, дали конкретният случай е такъв, запитващата юрисдикция може по-специално да вземе предвид факта, че от една страна, дейността на администратора, в чийто контекст се извършва посоченото обработване на данни, се състои в експлоатирането на уебсайтове с обяви за недвижими имоти, намиращи се на територията на тази държава членка, и съставени на езика на тази държава членка, поради което тази дейност е предимно или изцяло насочена към посочената държава членка, и от друга страна, този администратор има представител в посочената държава членка, на когото е възложено да събира вземанията, произтичащи от тази дейност, както и да представлява администратора в административните и съдебните производства относно обработването на разглежданите данни;
За разлика от това е ирелевантен въпросът какво е гражданството на лицата, засегнати от това обработване.
2) В хипотеза, в която надзорният орган на дадена държава членка, сезиран с жалби в съответствие с член 28, параграф 4 от Директива 95/46, стигне до заключението, че към обработването на съответните лични данни следва да се приложи правото не на тази, а на друга държава членка, член 28, параграфи 1, 3 и 6 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че този надзорен орган може да упражнява възложените му в съответствие с член 28, параграф 3 от посочената директива ефективни правомощия за намеса само на територията на собствената си държава членка. Следователно този орган не може на основание на правото на тази държава членка да налага санкции на администратора на тези данни, който не е установен на тази територия, а на основание член 28, параграф 6 от същата директива следва да поиска намеса от страна на надзорния орган на държавата членка, чието право е приложимо.
3) Директива 95/46 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста на унгарски на тази директива, и по-специално в член 4, параграф 1, буква а) и в член 28, параграф 6 от същата, следва да бъде разбирано в идентичен смисъл като термина „adatkezelés“ (обработване на данни).
петък, 23 октомври 2015 г.
Електронно заявяване на дизайни във Великобритания
Патентното ведомство на Великобритания анонсира възможноста за online заявяване и регистрация на промишлени дизайни в страната. Услугата е в Beta версия и е активна от 30.09.2015.
Заключението което може да бъде направено на пръв поглед, е че услугата е изключително удобна и лесна за ползване. Самият процес на заявяване е разделен на отделни стъпки с обяснения, което е сериозно улеснение особено за неспециалисти в областа на интелектуалната собственост.
Повече информация може да откриете тук.
сряда, 21 октомври 2015 г.
Кипър загуби битка за марка за сирене
Европейският съд излезе с решение по свързани дела Cases T-292/14 and T-293/14. Те касаят опит на Кипър да регистрира две европейски марки ‘Halloumi’ и ‘Xaλλoymi’ за клас 29 - млечни продукти.
Според OHIM марките са описателни, посочват определени характеристики на продуктите, тъй като ‘Halloumi’ е типично сирене произвеждано от поколения в Кипър.
Европейският съд потвърждава това решение.
В момента Кипър опитва да регистрира и европейско географско означение ‘Halloumi’.
Повече информация може да откриете тук.
понеделник, 19 октомври 2015 г.
Кога използването на линкове е законно?
Въпросът дали използването на линкове за достъп до съдържание в интернет нарушава или не авторски права стана изключително актуален напоследък имайки предвид и няколко решения на Европейския съд по въпроса, като дело C-466/12 Svensson и дело C-348/13 BestWater.
Известният блогър и преподавател Eleonora Rosati публикува удобна таблица, която нагледно показва, кога използването на линкове е законно и кога може да създаде проблеми с авторското право.
Повече информация може да откриете тук.
петък, 16 октомври 2015 г.
Македония се присъедини към DesignView
OHIM съобщава за присъединяването на Македония към общата база данни за промишлени дизайни DesignView. По този начин общият брой на държавите участващи в базата данни става 36, като се осигурява достъп до 8,7 милиона дизайна.
Повече информация може да откриете тук.
сряда, 14 октомври 2015 г.
Чудовищна битка за еспресо - решение на Европейския съд
Европейският съд излезе с решение по дело T‑61/14. То касае следната заявена европейска марка за класове 9, 30, 32, 35 от Mr Luis Yus Balaguer:
Срещу тази марка е подадена опозиция от Monster Energy Company на основание на следните марки за класове 5 и 32:
AMMER M X-PRESSO MONSTER ESPRESSO + ENERGY,
MIDNIGHT M X-PRESSO MONSTER ESPRESSO + ENERGY
X-PRESSO MONSTER
OHIM отхвърля опозицията поради следните съображения:
- противопоставените марки съдържат неотличителни елементи, като expresso’, ‘x-presso’, ‘espresso’ и ‘coffee’, които са описателни за част от посочените стоки и услуги.
- във визуално отношение по ранните марки HAMMER M X-PRESSO MONSTER ESPRESSO + ENERGY и MIDNIGHT M X-PRESSO MONSTER ESPRESSO + ENERGY не са сходни на заявения знак. Марка X-PRESSO MONSTER има ниска степен на сходство с по-късната марка.
-във фонетично отношение марките са сходни в ниска степен.
- по отношение на смисъла, марките са сходни относно значението касаещо кафе и напитки от кафе.
Цялостно според OHIM марките не са сходни до степен да причинят объркване в потребителите поради факта, че повечето от елементите им са описателни и неотличителни, тоест не могат да бъдат индикатор за производствен източник.
понеделник, 12 октомври 2015 г.
Нова база данни за патенти
USPTO оповести началото на нова база данни за патенти PatentView, която предоставя аналитични данни за регистрирани патенти от 1976 година насам. Критериите за търсене на патент са: номер, притежател, страна на произход, изобретател, клас и дата на регистрация.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: Intellogist.
петък, 9 октомври 2015 г.
За географските означение от Expo Milano
Marques Class 46 съобщава за публикуваните презентации от проведения на 01.10.2015г. семинар "A common control culture for geographical indications: a multi-level and multidisciplinary approach, best practice, public and private enforcement and the help of science"състоял се по време на Expo Milano. Достъп до материалите може да откриете тук.
Връзка между миграцията на хора и иновациите - доклад на WIPO
WIPO публикува интересен доклад "Inventor Data for Research on Migration & Innovation: A Survey and a Pilot". Докладът засяга връзката между иновациите и миграцията, която през последните месеци стана изключително актуална тема.
Цялостният извод от изследването показва, че имигрантите допринасят за развитието на иновациите, както в САЩ, така и в някои европейски държави.
Пълният текст на доклада може да откриете тук.
сряда, 7 октомври 2015 г.
Гамбия се присъедини към Мадридския протокол - Gambia joins the Madrid protocol
WIPO съобщава за присъединяването на Гамбия към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 18.12.2015, когато заявители на международни марки ще могат да посочват страната в своите заявки.
Повече информация тук.
English version
WIPO reports about the accession of Gambia to the Madrid protocol concerning international registration of trademarks. The Protocol will enter into force for the country on 18.12.2015 when applicants for international marks will be able to designate Gambia in their applications.
More information here.
вторник, 6 октомври 2015 г.
Кратки IP новини
1. Apple v. Samsung: Сагата продължава. За повече информация тук
2. Претенции за патентоване на методил За повече информация тук.
Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук
Абонамент за:
Публикации (Atom)