Google премахна ‘view image’ бутонът и постигна сделка с Getty

Google анонсира премахването на ‘view image’ бутонът при търсенето на снимки в своята интернет търсачка.

Това решение е следствие от постигнато споразумение с един от най-големите разпространители на фотографски произведения в света Getty.

В резултат на сделката, Google осигурява достъп до съдържанието на Getty за всичките си предоставяни услуги. В същото време Getty постигна напредък относно отстояването правата на авторите на произведенията. 

Макар  ‘‘view image’ бутонът да не е достъпен вече, visit’ бутонът ще е на разположение на потребителите, който ще ги отвежда директно до източника на съответните произведения.

Повече информация тук.

JUWEL не може да бъде европейска марка

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-31/16; adp Gauselmann GmbH v EUIPO.

Делото касае опит за регистрация на европейска марка JUWEL за класове 9, 29, 41.

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания, член 7(1)(b) и (c) EUTMR.

Марката се състой от немската дума JUWEL, която в превод има две значения - скъпоценен камък и нещо скъпоценно.

Според ведомството марката се отказва не на основание директна описателност, а на база липса на отличителност, тъй като марката предава значение на стоките, като скъпоценни, ценни.

Съдът потвърждава това решение.

Източник: Alicante news.

Паметници на културата във Франция, комерсиално използване и решение на съда

Конституционният съд във Франция излезе с решение по дело започнато от Wikimedia France относно законността на промени в закона за културното наследство в страната, според които използването на изображение на културни паметници за комерсиални цели може да става само с разрешение на съответната институция отговорна за паметника.

Според Wikimedia France това е противоконституционно, тъй като нарушава правилото за времево ограничаване правата на интелектуална собственост, правото за свободно осъществяване на бизнес в страната, правото на собственост и правото на равенство.

Според решението на съда обаче, промените в закона не са противоконституционни, тъй като закона предвижда редица изключения, като например използване за информационни цели, за обучение, за културни цели и такива свързани с общественото благо.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: The 1709 blog.

Правене на бизнес в Китай - помощ от Европейската комисия

Искате да развивате бизнес в Китай но не сте сигурни какви са правните изисквания за това или как може да защитите интелектуалната си собственост?

Европейската комисия и EUIPO се опитват да отговорят на тези въпроси създавайки новата платформа IP KEY CHINA, която ще дава достъп до различна информация, включително и от правен характер, която да улесни осъществяването на бизнес в Китай, като същевременно гарантира интересите на европейските компании.

Повече информация може да откриете тук.

‘Swiss Military’ - между бизнесът и армията

Федералният Административен съд в Швейцария излезе с решение по дело между швейцарската армия и производителят на часовници Charmex, който притежава регистрирана марка ‘Swiss Military’ от 2005 година.

През 2012 армията опитва да регистрира идентична марка за идентични и сходни стоки, срещу който опит Charmex подава опозиция.

Патентното ведомство потвърждава опозицията и отхвърля заявката на армията, която обжалва.

Според решението на съба обаче, швейцарската армия има право да регистрира такава марка и само тя има право да я използва. Съдът счита, че няма доказателства, че потребителите свързват ‘Swiss Military’с производителя на часовници, а не с армията.

За Charmex това решение е неприемливо, тъй като до момента армията не е проявявала никакъв интерес към подобна марка, освен това компанията е инвестирала средства за нейното развитие през годините.

Според информация опитите на компанията да получи разрешение от армията за продължаване използването на марката са неуспешни.

Източник: WIPR.

Кратки IP новини

1. Следващо поколение изобретения. За повече информация тук.

2. Търговски тайни - какво трябва да знаят европейските компании. За повече информация тук.  

3. Европейското патентно ведомство и Аржентина ще си сътрудничат относно патентоването.

За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Червен цвят, стойност и обувки

Главният адвокат на Европейския съд M. Szpunar излезе със становище по много интересното дело Case C‑163/16 - Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS v Van Haren Schoenen BV.

Генералният адвокат вече излезе с мнение по това дело през 2017 но изненадващо Съда прецени, че делото трябва да се разглежда в по-голям съдебен състав поради, което върна процедурата и прикани страните към нови становища. 

Накратко делото касае: 

Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.

На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:

Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.

Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.

В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.

Новото становището на Главния адвокат е:

„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за „форма, която придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 

Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.

Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.

Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

Кратки IP новини

1. Онлайн курс за предварителния изпит за европейски патентни представители. За повече информация тук. 

2. Марки и онлайн платформи: защита на вашите продукти. За повече информация тук.

3. Brexit: възможност или заплаха за арт индустрията? За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Дизайн на джанти, реплики и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑397/16 и C‑435/16, Acacia Srl срещу Audi AG. Делата касаят следното:

Дело C‑397/16

Audi притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Acacia произвежда лети автомобилни джанти с марката „WSP Italy“ и ги продава на собствения си интернет сайт, който е достъпен на няколко езика. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Audi. Произвежданите от Acacia джанти имат печат „NOT OEM“, което означава „не е произведено като оригинално оборудване“. В търговската и техническата документация, придружаваща тези продукти, във фактурите за продажба, както и на интернет сайта на Acacia е посочено, че разглежданите джанти се продават само като резервни части, които да се използват при поправки.

Audi предявява пред Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано, Италия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

Acacia подава въззивна жлба пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия). Последният, след като по-специално отбелязва, че практиката на италианските съдилища и на съдилищата на другите държави членки по прилагане на така наречената „клауза за поправка“ е противоречива, приема, че са налице сериозни съмнения как трябва да се тълкува член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

При тези обстоятелства Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допускат ли принципите на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги във вътрешния пазар, принципът на ефективност на европейските правила за конкуренция и на либерализация на вътрешния пазар, принципите на полезно действие и еднакво прилагане на европейското право в рамките на Европейския съюз, разпоредбите на вторичното право на Европейския съюз като Директива 98/71, и по-специално член 14 от нея, член 1 от Регламент [(ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 129, 2010 г., стр. 52)] и Правило [№ 124 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) — Единни изисквания относно одобрението на колела за пътнически автомобили и техните ремаркета], тълкуване на член 110 от Регламент № 6/2002, съдържащ клаузата за поправка, което изключва джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, одобрена въз основа на посоченото Правило № 124, от понятието част от съставен продукт (автомобил), позволяваща поправяне на този продукт и възстановяване на първоначалния му вид?

2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключват ли разпоредбите относно правата на индустриална собственост върху регистрирани промишлени дизайни, след претегляне на интересите, посочени в първия въпрос, прилагане на клаузата за поправка по отношение на допълващи продукти, копия, които могат да бъдат избирани по друг начин от клиента, с мотива че клаузата за поправка трябва да се тълкува ограничително и да се счита за приложима единствено по отношение на резервните части, чиято форма е свързана с продукта, тоест части, чиято форма е предопределена, по същество без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт, и за неприложима по отношение на други, считани за взаимозаменяеми части, които могат свободно да се монтират според вкуса на клиента?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, какви мерки следва да вземе производителят на джанти копия, за да осигури законното движение на продуктите, предназначени за поправяне на съставния продукт и възстановяване на оригиналния му изглед?“.

Дело C‑435/16

Porsche притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Произвежданите от Acacia джанти се продават в Германия на неговия интернет сайт, който е предназначен за крайните потребители и е достъпен на немски език. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Porsche. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според Acacia произвежданите от него джанти, предназначени за моторни превозни средства Porsche, могат да се използват само на превозните средства на този производител. Пред запитващата юрисдикция Porsche изтъква, че процесните джанти се предлагат и в цветове и размери, които не съответстват на оригиналните продукти.

Porsche предявява пред Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

След като въззивната им жалба срещу неговото решениее отхвърлена, Acacia и г‑н D’Amato подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Последната отбелязва, че уважаването на жалбата зависи от това дали Acacia може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Според нея обаче тълкуването на тази разпоредба поражда някои затруднения.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага само за части със задължителна форма, тоест такива, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиентите — каквито са например автомобилните джанти?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага само за предлагането на продукти с идентично оформление, тоест на продукти, които съответстват на оригиналните едновременно по цвят и по размер?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага в полза на продавача на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, само ако този продавач обективно гарантира, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправка, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт?

4)При утвърдителен отговор на третия въпрос, какви мерки трябва да вземе продавачът на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, за да гарантира обективно, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправки, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт? Достатъчно ли е в това отношение:

a) продавачът да включи в каталога си указанието, че продуктът се продава единствено за извършване на поправки с цел да се възстанови първоначалният изглед на съставния продукт, или

б) е необходимо продавачът да доставя продукта само при условие че купувачът (дистрибутор или потребител) писмено декларира, че ще използва предлагания продукт само за извършване на поправка?“.

С решение на председателя на Съда от 25 април 2017 г. дела С‑397/16 и C‑435/16 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

Решението на съда:

 1) Член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ не изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.

2) Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — резервната част да изглежда по същия начин като частта, която първоначално е била включена в съставния продукт при неговото пускане на пазара.

3)  Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт е длъжен да положи грижа, че потребителите надолу по веригата ще спазват условията, установени с посочената разпоредба.

EUIPO загуби дело за марка свързана с козе мляко

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑765/16, Grupo Ganaderos de Fuerteventura, SL, établie à Puerto del Rosario срещу EUIPO.

Делото касае опит на испанската компания Grupo Ganaderos да регистрира следната европейска марка за хранителни продукти, включително млечни и месни:

В превод марката означава: "The tofio, вкусът на Канарските острови".

EUIPO постановява отказ за част от стоките с довода, че думата tofio е оисателно за съд за събиране на козе мляко, използван от местното население на Канарските острови.

Решението е обжалвано, като според заявителя tofio е остарял термин за такъв съд, който отдавна не се използва от населението. Освен това голямата част от жителите на Испания не са запознати с този термин.

Съдът отменя решението на EUIPO, като приема, че ведомството не е доказало, че потребителите в Испания са наясно с наименованието tofio и неговото предназначение.

Източник: WIPR.

Grumpy Cat спечели съдебно дело в САЩ

WIPR съобщава за резултат от интересно съдебно дело в САЩ, което касае претенции от собствениците на станалата интернет сензация котка Grumpy Cat, за нарушаване на авторски права и търговски марки свързани със изображението й.

През 2013 година собствениците на котката предоставят лицензия на компанията за кафе Grenade Beverage. Лицензията касае използването на Grumpy Cat единствено за определен вид кафе напитка с името Grumppuccino.

В последствие обаче компанията започва да използва Grumpy Cat и за други напитки, поради което собствениците на котката завеждат съдебно дело.

Съда счита, че е налице нарушаване, както на авторски парва, така и на права върху търговски марки и отсъжда обезщетение в размер на 710 000 долара.

Това е интересен и показателен пример за това, че лицензионните договори трябва да бъдат специфицирани внимателно и трябва да бъдат изпълнявани още по-внимателно.