Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO

Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO съобщи самото ведомство. Назначението вече е потвърдено и от Европейския съвет.

Г-н Archambeau  е роден в Белгия и до момента е заемал различни позиции свързани със защитата на интелектуалната собственост в Европейското патентно ведомство и Европейската космическа агенция.

Повече информация може да откриете тук.

Да пожелаем успех на г-н Archambeau на новата му позиция.

Nintendo защити успешно персожаните си използвани за картинг услуги в Япония

Nintendo осъди успешно фирма предоставяща картинг услуги в Токио. За разлика от много държави по света, в Токио е разрешено да караш карт по улиците на града. В случая японската компания MariCar Inc. предоставя картове и костюми на известни персонажи от видео игри на Nintendo, с които потребителите карат картовете.

Според Nintendo това е нарушаване на авторските права на компанията върху персонажите, което се подкрепя и от факта че името на компанията MariCar е съкращение с което е известна играта Mario Kart.

Съдът потвърждава наличието на нарушение на авторски права и присъжда обезщетение.

Това е интересен пример за подобни развлекателни практики, не само в Япония, които често използват маскоти на известни персонажи, в немалка част от случаите обаче без необходимото придобиване на авторски права от правоносителите.

Източник: The Japan Times

Брой 5 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 5 на своето списание WIPO Magazine, в който може да откриете следното:

- Изкуственият интелект и интелектуалната собственост;

- Да дадеш живот на изкуствения интелект;

- Pat-INFORMED: ново средство за набавяне на лекарства;

- Интелектуалната собственост и електронната търговия;

- др.

За повече информация тук.

Puma спечели дело свързано с репутацията на марките й

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑62/16 Puma SE срещу EUIPO и Doosan Machine Tools Co. Ltd.

Делото касае опит на Doosan да регистрира следната европейски марка за клас 7: Стругове; стругове ЦПУ (с цифрово програмно управление); обработващи центрове; струговащи центрове; електроерозийни машини.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата но следните по-ранни марки за класове 18, 25, 28, като една от тях е и за клас 7:

В допълнение Puma претендира и наличие на репутация на своите марки.

EUIPO отхвърля опозицията на основание липса на сходство между марките, претенцията за репутация също е отхвърлена. Решението е обжалвано от Puma.

Съда отменя решението на EUIPO, считайки че:

Видно от съображенията, изложени в точки 68—71, 77 и 78 по-горе, апелативният състав, от една страна, не е отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация, и от друга страна, не е преценил правилно степента на присъщата отличителност на по-ранните марки в рамките на своята проверка за съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители.

Следва обаче да се припомни, че интензитетът на репутацията и степента, в която се проявява присъщата или придобита чрез използване отличителност на по-ранните марки, могат да имат значително отражение върху преценката за съществуването на връзка между конфликтните марки.

Така, когато потребителите на стоките, обозначени с по-ранната марка, и потребителите на стоките, обозначени със заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид интензитетът на репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация се простира отвъд заинтересованите от марката потребители

Следователно, макар в настоящия случай да няма пряка връзка между стоките, обозначени с конфликтните марки, които са различни, както установява апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, констатацията за асоциация с по-ранните марки щеше все пак да е възможна, ако апелативният състав бе отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация. Така, макар потребителите, за които са предназначени съответно стоките, обозначени с всяка от конфликтните марки, да не се припокриват, тъй като обхванатите стоки са различни, не може да се изключи възможността да бъде доказана връзка между конфликтните марки, като се има предвид и голямото сходство между тях.

Разликата на стоките, които съответно са обозначени с конфликтните марки, следователно не е достатъчен фактор, за да се изключи съществуването на връзка между посочените марки, като се има предвид освен това, че то следва да се оценява цялостно, т.е. като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. т. 24 по-горе).

Казусът е върнат на EUIPO за преразглеждане.

Instagram в стратегическа атака

Американската компания за гласова поща Kirusa започна съдебно дело срещу Instagram в САЩ, чиято цел е да установи липса на нарушение на права върху търговска марка.

Казусът касае опит на Instagram да заличи и спре използването на марка Instavoice регистрирана от Kirusa на основание по-ранни общоизвестни марки Instagram.

Според Kirusa марките не са сходни, тъй като префиксът Insta има неотличителен характер, означава нещо незабавно и бързо. 

Компанията счита, че е регистрирала марката си добросъвестно, тъй като не е директен конкурент на Instagram и не застрашава бизнес моделът й.

Kirusa иска от съда да постанови и преустановяване на блокиранвето на нейни профили и приложения във Facebook, която е компания майка на Instagram.

Този казус е част от по-голям подход на Instagram да спре използването на представки и наставки с думите Insta и Gram, като търговски марки, за което компанията е подала над 200 опозиции срещу подобни знаци.

Източник: WIPR.

Авторскоправни проблеми за Vodafone в САЩ

Vodafone не успя да регистрира известното си лого, като обект на авторско право в САЩ. Причината за това се крие в отказа на Ведомството за авторско право в страната да регистрира логото, като такъв обект.

Според Vodafone логото е оригинално и е плод на творчески усилия, тъй като комбинира визията на кавички или капка вода в цвят и форма.

Ведомството обаче заключава, че логото не може да бъде обект на авторско право тъй като се състой от обикновени символи, които не могат да се счетат за оригинални макар и представени с комбинация с цветове. Според законодателството в страната оригинална комбинация от цветове може да бъде обект на авторско право но обикновенното оцветяване на прости геометрични форми или символи не задоволява критерият за оригиналност на произведението.

Източник: Nedim Malovic, IPKat.

Силата на бисквитите на европейска сцена

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R2378/2017-2 между Intercontinental Great Brands LLCи  испанската компания GALLEAS Gullón, S.A.

Казусът касае следната заявена европейска марка в клас 30:

Срещу тази заявка е подадена опозиция на база на следните по-ранни марки също в клас 30:

Опозиционната дивизия излиза с решение за сходство между марките обусловено от наличието на изображение на бисквитите. Причината за това е общоизвестният статус на точно този вид бисквити доказан с проучване в което огромна част от потребителите потвърждават, че разпознават тези бисквити с конкретен търговски произход.

Апелативният борд потвърждава това решение. Макар словните части от марките да са различни това не е достатъчно да преодолее визуалното и концептуално сходство обусловено от централното разположение на визията на бисквитите.

Това създава опасност потребителите да помислят, че по-късната марка е част от продуктовото портфолио на притежателя на по-ранните марки.

Разкриване на информация от интернет доставчици при нарушаване на авторски права и разходите свързани с това

Върховният съд на Канада излезе с решение по делото Rogers Communications v Voltage Pictures, в което основният спорен момент е дали интернет доставчиците могат да претендират разходите свързани с разкриване на информация за потребители използващи техните услуги в случаи на нарушаване на права на интелектуална собственост.

Делото касае незаконно разпространяване на филми притежание на американската компания Voltage. С цел завеждане на съдебни дела срещу нарушителите, компанията изисква от канадския интернет доставчик Rogers предоставяне на информация за IP адресите и имената на нарушителите.

Макар Rogers да е съгласна да заркрие посочената информация, тя иска финансова компенсация свързана с нейните разходи по събирането и предоставянето на тази информация, на което американската компания се противопоставя.

Според решението на Върховният съд, в подобни случаи интернет доставчиците имат право да претендират разходи свързани с разкриване на тази информация стига тя да не е изискуема според изискванията на закона.

Например свръзването на IP адресите с реалните имена и адреси на нарушителите не е предвидено в законодателството в страната поради което разходите свързани с това могат да бъдат изискани от интернет доставчика.

Изночник: WIPR.

Кубинското патентно ведомство се присъедини към TMClass

EUIPO съобщава за присъединяването на Кубинското Патентно ведомство към синхронизираната база данни за класове стоки и услуги TMClass считано от 08.08.2018.

По този начин участващите патентни ведомства стават 71. Основната полза от използването на тази база данни за потребителите е възможността да търсят стоки и услуги по Ницката класификация, които са одобрени от съоветните ведомства. Това намалява рисковете от потенциални откази свързани с заявките за марки.

Повече информация може да откриете тук.

Проблеми за Apple относно тяхна марка в Швейцария

Peter Schramm и Guillaume Fournier публикуваха интересна статия за Lexology, която излага информация за проблеми на американската компания Apple да регистрира своя словна марка Apple в Швейцария.

Патентното ведомство на страната постановява частичен отказ за следните стоки: клас 14 - бижута, и клас 28 -  игри и карти за игра, електронни игри, ръчно управлявани и електронни компютърни игри, видео игри, интерактивни игри и интерактивни компютърни играчки.

Доводите на ведомството потвърдени и от Федералният съд при обжалването са че думата Apple е описателна относно бужита, тъй като нейната форма е използвана често за тяхното оформяне. 

По отношение на игри, включително и компютърни игри, ведомството приема, че ябълката, като предмет е чест мотив в тях, включително и нейната форма е използвана за направата на играчки, поради което думата е неотличителна.

Изводът относно заявяването на подобни марки в Швейцария е че е желателно те да бъдат придружени с доказателствен материал за придобита отличителност на пазара, тъй като интерпретациите на местното патентно ведомство могат да бъдат доста интересни.

Астън Вила загуби опозиция в Япония

Английският футболен клуб Астън Вила загуби опозиция срещу следната заявена в Япония марка в класове 12, 25, 35:

Опозицията е основана на следната по-ранна марка за клас 25:

Според Патентното ведомство на Япония марките не са объркващо сходни поради факта, че по-ранната марка е комбинация с абривиатурата AVFC от една страна и факта, че изображението на лъв е често използвано в хералдиката поради което е с по-ниска степен на отличителност. В допълнение има и разлики в някои от елементите използвани в изобразяването на лъвовете.

Източник: Masaki MIKAMI

Проблеми за UEFA в САЩ относно известно лого

Европейската футболна федерация UEFA се провали в опита си да регистрира следното изображение, като обект на авторско право в US Copyright Office:

Както е известно, макар незадължително регистрацията на произведения обект на авторско право в САЩ е препоръчително, тъй като улеснява воденето на съдебни дела при евентуални нарушения.

UEFA губи казусът и при обжалването. Причината е че според ведомството това произведение не е оригинално само по себе си. 

Макар изискването на оригиналност да е ниско, ведомството счита, че така представеното изображение не е достатъчно оригинално, тъй като комбинира неотличителни елементи - звезди поставени в кръг.

Според UEFA лого е оригинално, най-малкото защото създава усещане за трийзмерност в съзнанието на хората.

Ведомството обаче отхвърля този довод облягайки се на Section 310 (3) of US Copyright Office Practice, според която преценката за оригиналност се прави на база обективната визия на произведението, а не символичното му и субективно впечатление, което може да предизвика.

Източник: IP KAT.

Конан Варварина спечели нова битка в Ню Йорк

Компанията Robert E Howard Properties управляваща авторските права върху произведенията на известния американски автор Robert E Howard спечели съдебно дело в Ню Йорк срещу физическо лице, което произвеждало незаконно фигури във формата на герои от произведения на Howard.

Както е известно персонажите на Howard особено Конан Варварина са използвани в киното, комикси, видео игри и различни мърчандайзинг продукти от години.

Съдът приема, че някои от произвежданите фигури нарушават авторски права притежание на Robert E Howard Properties и отсъжда 21 000 долара компенсация заедно с направление за преустановяване на нарушението.

Източник: WIPR.

Доставчици на услуги и тяхната отговорност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/17 Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A. срещу Deepak Mehta. Делото касае следното:

SNB-REACT е организация, установена в Амстердам (Холандия), осъществяваща колективно представителство на притежатели на марки.

Тя предявява пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) иск срещу г‑н Mehta за преустановяване на нарушаването на правата на десет от членовете ѝ, за недопускане на бъдещи нарушения и за осъждането на г‑н Mehta да заплати обезщетение за причинените вреди.

В подкрепа на този иск SNB-REACT изтъква, че г‑н Mehta е регистрирал имена на интернет домейни, които неправомерно използвали знаци, идентични на марки, притежавани от членовете ѝ, както и уебсайтове, от които неправомерно се продавали стоки, обозначени с такива знаци. Освен това SNB-REACT заявява, че г‑н Mehta притежавал IP адреси, съответстващи на посочените имена на домейни и сайтове. Накрая тя поддържа, че г‑н Mehta носи отговорност поради неправомерното използване на разглежданите знаци от посочените имена на домейни и сайтове, за което е бил многократно уведомяван.

В своя защита г‑н Mehta твърди, че нито е регистрирал посочените от SNB-REACT имена на домейни и уебсайтове, нито е използвал по какъвто и да е начин знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки. Освен това, като признава, че е притежател на 38 000 IP адреса, той отбелязва, че само ги е отдал под наем на две дружества — трети лица. Накрая посочва, че предвид тази дейност той трябвало да бъде считан единствено за доставчик на достъп до електронна съобщителна мрежа, както и за преносител на информация.

Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) отхвърля иска на SNB-REACT, като на първо място приема, че организацията няма право да предяви от свое име иск за защита на правата на своите членове и за обезщетение за причинените с нарушението на тези права вреди. В това отношение посочената юрисдикция установява, че самата SNB-REACT не притежава права върху визираните в иска ѝ марки, след което приема, че член 601, параграф 2 от Закона за марките трябва да бъде тълкуван в смисъл, че подобна организация няма право на иск, освен за целите на представителството на своите членове.

На второ място, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) счита, че представените от SNB-REACT доказателства позволяват да се приеме, че г‑н Mehta е притежател на IP адреси, свързани с имената на интернет домейни, които неправомерно използват знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки, както и с уебсайтове, които неправомерно продават стоки, обозначени с такива знаци. За сметка на това същият приема, че тези доказателства не установяват нито че г‑н Mehta е притежател на тези имена на домейни и на тези уебсайтове, нито че самият той е използвал неправомерно разглежданите знаци. С оглед на тези съображения посочената юрисдикция стига до заключението, че съгласно член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество г‑н Mehta не може да носи отговорност за неправомерната дейност на лица, използващи посочените имена на домейни и сайтове.

Във въззивната си жалба до Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) SNB-REACT поддържа, от една страна, че член 601, параграф 2 от Закона за марките може да се тълкува в смисъл, че разпоредбата предоставя на организация за колективно представителство правото от свое име да предяви иск за защита на правата и интересите на своите членове. От друга страна, първоинстанционният съд неправилно изключил всякаква отговорност на г‑н Mehta за предоставените от него услуги на лица, които използват имена на домейни и уебсайтове в рамките на дейност за онлайн продажба на фалшифицирани стоки. Всъщност предвиденото в член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество ограничаване на отговорността се отнасяло за доставчиците на услуги, чиято роля се ограничавала до неутрални посредници, но не и за такива като г‑н Mehta, които знаят за наличието на нарушения на правата върху интелектуална собственост и изпълняват активна роля в извършването им.

В акта си за преюдициално запитване Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) посочва, че с оглед на тези доводи и съмненията, които изпитва относно съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза, е необходимо преюдициално заключение на Съда по два въпроса.

На първо място, Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) иска да се установи дали на организация като SNB-REACT не трябва да бъде предоставено право да предяви от свое име иск за защита на правата и интересите на своите членове. Поради това той моли Съда да тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48, за да му даде възможност да вземе обосновано решение при определяне на обхвата в главното производство на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 601, параграф 2 от Закона за марките.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали г‑н Mehta може да носи отговорност, дори да не е използвал знаци в нарушение на правата, притежавани от членовете на SNB-REACT, при условие че той е предоставял услуги на лица, които експлоатират имената на домейни и уебсайтовете, използващи неправомерно такива знаци, като им е отдавал под наем IP‑адресите, които притежава, по начин, позволяващ им да действат анонимно. Той посочва също, че отговорът на този въпрос зависи от смисъла на членове 12—14 от Директива 2000/31, които са транспонирани във вътрешното право с членове 8—10 от Закона за услугите на информационното общество.

При тези обстоятелства Тallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4, буква в) от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признават организациите за колективно представителство на притежатели на марки за лица, които имат право от свое име да търсят прилагане на средства за защита по отношение на правата на притежателите на марки в случай на нарушение на тези права и да предявяват от свое име искове пред съдилищата във връзка с правата на притежатели на марки?

2) Следва ли членове 12, 13 и 14 от Директива [2000/31] да се тълкуват в смисъл, че като доставчик на услуги по смисъла на тези разпоредби, по отношение на който се прилагат предвидените в тези разпоредби ограничения на отговорността, следва да се разглежда и доставчик на услуга, която се състои само в регистрирането на IP адреси и в способстването по този начин на анонимното свързване на тези адреси с имена на домейни, както и в отдаването под наем на тези IP адреси?“.

Решението на съда:

1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)  Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.