Неразрешено излъчване на музика в самолет представлява нарушаване на авторски права според Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑775/21 и C‑826/21, Blue Air Aviation SA срещу UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor.

Делата касаят дали озвучаването на самолети и влакове представлява разгласяване на защитени от авторското право произведения. Предисторията на казусите е следната:

 (Дело C‑775/21)

UCMR — ADA е организация за колективно управление на авторски права в музикалната сфера.

На 2 март 2018 г. тази организация предявява пред Окръжен съд Букурещ, Румъния иск срещу авиокомпанията Blue Air за заплащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения на борда на експлоатирани от Blue Air самолети, за което последното не е получило лицензия.

Пред тази юрисдикция Blue Air твърди, че експлоатира 28 самолета и че макар 22 от тези 28 самолета да са оборудвани с необходимия за излъчването на музикални произведения софтуер, тя е разгласила публично, след получаването на необходимата лицензия, един-единствен музикален откъс като фон в 14 от тези самолета.

След това уточнение UCMR — ADA разширява исканията си за плащане, като приема, че наличието на уредби за звуково оповестяване в приблизително 22 самолета е основание да се заключи, че защитените произведения са били публично разгласени във всички самолети от флота на Blue Air.

Искът на UCMR — ADA е уважен с решение от 8 април 2019 г. По същество Окръжен съд Букурещ, Румъния приема, въз основа на решения от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141), че от обстоятелството, че Blue Air е оборудвала експлоатираните от нея превозни средства с устройства, позволяващи публичното разгласяване на музикални произведения като фон, може да се изведе оборима презумпция за използването на тези произведения, въз основа на която следва да се заключи, че всеки самолет, който е оборудван с уредба за звуково оповестяване, използва това устройство за публично разгласяване на съответното музикално произведение, без да е необходимо да се представят допълнителни доказателства за това.

Blue Air обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Апелативен съд Букурещ, Румъния, като изтъква по-специално, че не е излъчвала музикален фон на борда на експлоатираните от нея самолети, за които не е получила лицензия, и че наличието на съоръжения не е само по себе си равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя добавя, че с излъчването на музикален фон, не е преследвала стопанска цел. Накрая тя отбелязва, че наличието на уредби за звуково оповестяване в самолетите е продиктувано от съображения за сигурност, за да се осигури комуникацията между членовете на екипажа на самолета, както и комуникацията между членовете на екипажа и пътниците.

Запитващата юрисдикция подчертава, че тъй като не е налице стопанска цел, не е съвсем сигурно дали разгласяването на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. Освен това, при утвърдителен отговор на този въпрос, запитващата юрисдикция иска да се установи каква е необходимата степен на доказване в това отношение. Тя отбелязва, че съгласно практиката на някои национални съдилища, когато оператор, който извършва определена стопанска дейност, фигурира в методиката, посочена в точка 23 от настоящото решение, съществува оборима презумпция, че на съответното място се разгласяват публично произведения, защитени с авторско право. Тази презумпция е обоснована по-специално от невъзможността на организациите за колективно управление на авторски права системно да проверяват всички места, където могат да се извършват действия по използване на произведения на интелектуалното творчество.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване по смисъла на този член, по-специално (но не само) с оглед на критерия за стопанска цел на разгласяването?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?

При отрицателен отговор на този въпрос:

3) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, както и на софтуер, който позволява разгласяването на звукозаписи (съдържащи защитени музикални произведения) чрез тази уредба, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?“.

 (Дело C‑826/21)

UPFR е организация за колективно управление на сродни права на продуцентите на звукозаписи.

На 2 декември 2013 г. тази организация предявява иск срещу CFR, дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения във вагоните на стопанисвани от него пътнически влакове. В този контекст тя поддържа, че съгласно приложимата правна уредба в областта на железопътния транспорт част от експлоатираните от CFR влакове трябва да бъдат оборудвани с озвучителни уредби и твърди, че наличието на такива уредби е равнозначно на публично разгласяване на произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

Този иск е отхвърлен от Окръжен съд Букурещ, който приема, че макар само по себе си инсталирането на озвучителна уредба, която дава техническа възможност за достъп на публиката до звукозаписи, да представлява публично разгласяване на музикални произведения, не е било доказано, че експлоатираните влакове са били оборудвани с такава уредба.

UPFR обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Букурещ.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в по-голямата част от националната съдебна практика се приема, по-специално въз основа на решение от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), че наличието на озвучителни уредби във вагоните на пътническите влакове е равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя обаче изпитва съмнения в това отношение.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Осъществява ли железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците, публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО […]?

2) Допуска ли член 3 от Директива 2001/29/ЕО […] национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване, основана на наличието на озвучителни уредби, когато те се изискват от други законови разпоредби, уреждащи дейността на превозвача?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)   Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, не представлява публично разгласяване (съответно публично съобщаване) по смисъла на тези разпоредби.

3) Член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, както е тълкувана от националните съдилища, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозни средства.

GDPR в случаите на онлайн преподаване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑34/21 Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums.

Делото има следната предостория свързана с обработка на лични данни и нужното за това съгласие:

Както е видно от представената на Съда преписка, с два акта, приети през 2020 г., министърът на образованието и културата на провинция Хесен, Германия установява правната и организационна уредба на училищното образование през периода на пандемията от COVID-19. Тази уредба създава по-специално възможността учениците, които не могат да присъстват в часовете, да участват пряко в учебните занятия чрез видеоконферентна връзка. За да се защитят правата на учениците в областта на защитата на личните данни, е установено, че свързването със системата на услугата за видеоконферентна връзка е допустимо само със съгласието на самите ученици или, ако те са непълнолетни, на техните родители. За сметка на това не е предвидено съгласието на съответните преподаватели за участието им в тази услуга.

Главният комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен подава жалба до Административен съд Висбаден, Германия, като се оплаква, че съгласието на съответните преподаватели не е предвидено като условие за прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка.

От своя страна министърът на образованието и културата на провинция Хесен изтъква, че обработването на лични данни, каквото представлява прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка, попада в приложното поле на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG, така че то можело да се осъществи, без да се иска съгласието на съответния преподавател.

В това отношение Административен съд Висбаден посочва, че съобразно волята на законодателя на провинция Хесен член 23 от HDSIG и член 86 от HBG спадат към категорията „по-конкретни правила“, които държавите членки могат да предвидят съгласно член 88, параграф 1 от ОЗРД, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение. Посочената юрисдикция обаче изпитва съмнения относно съвместимостта на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и на член 86, параграф 4 от HBG с изискванията, установени в член 88, параграф 2 от ОРЗД.

Всъщност, на първо място, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG се основавали на „необходимостта“ като правно основание за обработването на данните на наетите лица. От една страна обаче, включването в закона на принципа на „необходимост“ не представлявало правило, с което се конкретизират изискванията, съдържащи се в член 88, параграф 2 от ОРЗД, тъй като необходимото обработване на данни в контекста на трудово или служебно правоотношение вече било уредено от член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД.

От друга страна, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG се прилагал освен към същинското договорно правоотношение към всяко обработване на данни на наети лица. От член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД обаче следвало, че в случай на обработване на лични данни, което надхвърля строго необходимото в контекста на трудовия договор, трябва да се прави претегляне на свободите и основните права на субектите на данни, в случая наетите лица и държавните служители, с легитимния интерес на администратора, в случая работодателя. Доколкото член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG не предвиждал такова претегляне, тази разпоредба не можела да се счита за специална отраслова норма след влизането в сила на ОРЗД.

На второ място Административен съд Висбаден счита, че само указването в член 23, параграф 5 HDSIG, че администраторът е длъжен да спазва залегналите в член 5 от ОРЗД принципи, не удовлетворява изискванията на член 88, параграф 2 от същия регламент. Всъщност последната разпоредба изисквала да се приемат посочените в нея подходящи и конкретни нормативни разпоредби за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място и не била само правило, което прилагащият национална норма трябвало допълнително да спазва. Прилагащият нормата не бил адресатът на член 88, параграф 2 от ОРЗД.

При тези условия Административен съд Висбаден решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Решението на съда:

1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Super Simon спечели мултимедийна битка за марка в ЕС

Регистрация на мултимедийни марки може да бъде предизвикателство в определени ситуации с оглед на факта, че практиката в тази област все още не е толкова богата.

Интересен казус в това отношение е опит на нидерландската компания Chiever B.V. да регистрира следната европейска мултимедийна марка, представляваща 22сек видео, в класове 16, 33, 41.

EUIPO отказва регистрация на знака на абсолютни основания  - чл.7 (1)(b) от EUTMR. Според ведомството видеото е прекалено комплексно, не може да идентифицира конкретен производител, както и че персонажа в клипа не спомага за идентифизиране на конкретни стоки и услуги.

Решението е обжалвано и Апелативният борд го отменя, намирайки марката за достатъчно отличителна. 

Според Борда за да може една мултимедийна марка да получи закрила е достатъчно поне един от нейните елементи да е отличителен. В случая Борда приема, че основния персонаж във видеото е отличителен за посочените стоки и услуги.

Бордът подчертава, че не е нужно заявената марка да носи конкретна информация за производител или за стоки и услуги, за да бъде определена, като знак за произход.

Според Борда с навлизането на новите технологии потребителите са привикнали към различни видео формати целящи да привлекат тяхното внимание, включително и в ролята им на означения за търговски произход.

Източник:  Anna Maria Stein за IPKat.

VISA загуби спор за търговска марка в Япония

Една от най-големите международни компании за електронни разплащания VISA загуби спор за търговска марка в Япония.

Казусът касае заявена в Япония марка AIR VISA от SmartHR, Inc. в класове 9, 35, 39 и 42, свързани основно със софтуер за управление на визи, документация и разрешителни.

Срещу тази марка е подадена опозиция от VISA на основание по-ранна марка с репутация VISA за онлайн разплащания.

Патентното ведомство на Япония отхвърля опозицията с довода, че марките не са объркващо сходни. Наличието на думата AIR създава различно визуално, фонетично и смислово възприятие за потребителите.

По отношение на претендираната репутация, ведомството приема, че тя е доказана за електронни разплащания с кредитни карти но не счита, че има достатъчно доказателства за известност по отношение на компютърни програми за разплащане.

Думата VISA има значение на документ, разрешително за пребиваване в страна и от тази гледна точка ведомството счита, че комбинацията с AIR е достатъчна за да създаде нужната степен на разграничаване между марките в потребителското съзнание.

Източник: Masaki Mikami, Marks IP Law Firm.

Макс Верстапен загуби спор с Найк за търговска марка

Световният шампион във Формула 1 Макс Верстапен заявява своя нова търговска марка MAX 1 в Беналюкс за класове 25, 35 и 41. 

Целта на марката е да помогне на пилота от Формула 1 да използва своето име MAX заедно с цифрата 1, като световен шампион, за различни мърчандайзинг стоки и услуги, като дрехи и тн.

Срещу тази марка обаче е подадена опозиция от Nike на база по-ранна известна марка AIR MAX използвана за маратонки.

Патентното ведомство приема марките за визуално и фонетично сходни до определена степен, което се дължи на елемента MAX. Установено е и сходство между стоките на двете марки.

Представителите на Макс Верстапен изтъкват, че между значите не може да възникне объркване в потребителите, тъй като MAX 1 асоциира с пилота и неговите успехи във Формула 1.

Ведомството отхвърля този довод, като посочва, че за сравнението марките трябва да се отчитат, както са представени, а не по начина по който се използват напрактика.

Източник: Marks & Clerk - Sarah Chittock for Lexology.

METAVERSE не може да бъде търговска марка за физически храни и напитки в ЕС

Мета вселената стана изключително популярна тема през последните няколко години. Като резултат все повече компании започнаха да регистрират марки свързани с виртуални стоки. Част от тези компании обаче опитват да монополизират и думата Metaverse за тези стоки.

Това е примера и с полската компания Oshee Polska, която заявява следните две словни европейски марки:

• METAVERSE FOOD за класове 5, 29, 30 и 32;
• METAVERSE DRINK за клас 32. 

EUIPO отказва регистрация на знаците на абсолютни основания, липса на отличителност. Oshee Polska оспорва с довода, че марките са неотличителни но за виртуални стоки, докато в случая те са заявени за реални физически стоки.

Апелативният борд отхвърля жалбата. Според него компаниите по света са започнали да използват виртуалното пространство наречено мета вселена по аналогия с реалния свят, включително и да промотират и продават физически стоки, които могат да бъдат видяни и поръчани от аватарите на потребителите в мета вселената. Тази практика е сходна на обикновенните онлайн продажби на стоки и услуги.

Поради това марките продължават да бъдат неотличителни.

В същото време обаче, както посочва и заявителя има редица вече регистрирани марки съдържащи елемента Metaverse за физически стоки.

Причината най-вероятно се крие в това, че практиката при тези марки е нова и неконсистента, което създава подобни противоречащи си ситуации.

Източник: IPKat.

Дали FUCKING GOOD WINE е обиден термин в ролята си на Европейска марка?

Neleman е нидерландска винарна известна с нестандартните си рекламни кампании. Компанията заявява следната европейска комбинирана марка за клас 33 - Вино; Пенливи вина:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7(1)(f) EUTMR - знаци в противоречие с обществения морал и принципи.

Решението е обжалвано но потвърдено от Апелативния борд.

Според Борда въпреки, че е вярно, че терминът „fucking“ се използва като съвременен превъзходна степен, когато се комбинира с друга дума (по-специално между близки приятели или в изключително неформална среда, където използването на такъв жаргон може да бъде приемлив), това значение все пак не е станало толкова добре установено във всички социални слоеве, че да направи първоначалното значение на думата „fucking“ напълно простимо.

Въпреки че „JUST FUCKING GOOD WINE “ може да се разглежда като наблюдение, че виното е много добро, чрез избора на думата „FUCKING “ знакът е не само вулгарен, но табу и обиден.

Въпросните стоки, за които важи марката, са ежедневни, които могат да се видят от всеки в магазини и витрини. Хората на всякаква възраст, които смятат термина „FUCKING “ за обиден, могат да възприемат тези стоки, а следователно и търговската марка, която може да се появи върху тях, по всяко време. Фактът, че наличните стоки не се консумират от или продават на деца, не променя факта, че тези стоки обикновено са изложени на видно място в магазини и супермаркети и по този начин могат да се видят от деца, както и например от хора на всяка възраст, които ще намерят подобно използване на изключително вулгарно и обидно.

Бордът освен това отбелязва, че аргументите на жалбоподателя, че е получил много награди и няма оплаквания, са ирелевантни, тъй като важното е присъщото значение на думата (както личи от речника) за съответната публика, което значението не се влияе от липсата на потребителски оплаквания, а репутацията не е присъщо качество.

Източник: Global Advertising Lawyers Alliance (GALA) - Maarten Haak for Lexilogy.

Puma загуби опозиция за търговска марка срещу Caterpillar в Канада

Сходството между марки може да бъде деликатна тема за всяка компания независимо колко голяма и известна е тя.

Доказателство за това е опит на PUMA, един от най-големите производители на спортна екипировка в света, да регистрира в Канада търговска марка PROCAT за клас 25 - обувки и шапки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Caterpillar на основание по-ранни марки CAT за същите стоки.

Първоначално патентното ведомство на Канада отхвърля опозицията, като приема марките за недостатъчно сходни.

При обжалването обаче съдът отменя това решение, като заключава, че знаците са сходни. Според Puma, префиксът PRO създава цялостно различно впечатление в потребителите.

Съдът не приема този довод. Думата PRO има хвалебствен характер, тъй като означава нещо по-добро, поради което фокусът пада върху отличителния елемент CAT.

Puma не успяват да докажат, че думата PROCAT е придобила собствена отличителност на пазара в Канада, която да я свързва конкретно с продуктите на компанията.

От своя страна, Caterpillar успешно даказват дългогодишната репутация на своята марка CAT за посочените в клас 25 стоки.

Puma твърдят, че Caterpillar опитва да монополизира думата CAT но съдът отхвърля тази претенция, тъй като тя е възможна само в случай на думи, които са неотличителни или такива станали общоприети в търговските среди, за което няма предоставени доказателства.

Източник: Canadianlawyermag.

Louis Vuitton не успя да докаже отличителност на своя марка в ЕС и България е една от причините

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T‑275/21 Louis Vuitton Malletier срещу Norbert Wisniewski.

Делото касае следната фигуративна международна марка с посочване на ЕС за стоките от клас 18 - „Кутии от кожа или имитация на кожа, куфари, куфари, пътнически комплекти (кожени изделия), пътни чанти, багаж, чанти за облекло за пътуване, кутии за шапки от кожа, тоалетни несесери (без комплект), тоалетни чанти (празни), раници, чанти, ръчни чанти, плажни чанти, пазарски чанти, чанти с презрамка, чанти за носене, чанти за през рамо, чанти за кръста, портмонета, несесери, куфарчета (кожени изделия), училищни чанти, държачи за документи, чанти, портфейли, портмонета, калъфи за ключове, карти калъфи (портфейли), чадъри, сенници:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване на основание липса на присъща отличителност.

EUIPO потвърждава заличаването, като приема марката за неотличителна. Решението е обжалвано и върнато от съда поради допуснати грешки. Апелативният борд на EUIPO отново взима решение за заличаване, което отново е обжалвано.

Общият съд потвърждава позицията на EUIPO, като приема марката за неотличителна. По отношение на приложените доказателства за придобита отличителност от Louis Vuitton, те са достатъчни за голяма част от територията на ЕС но не за всички държави.

Както е известно, доказване на придобита отличителност изисква придобита такава на територията на целия ЕС, а не само на една част от него или само за една държава.

В случая  Louis Vuitton не успяват да предоставят достатъчно доказателства за разпознаваемостта на марката си в страни, като България, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения и Малта.

Предоставените общи доказателства за използване и маркетиране на знака на територията на ЕС, според съда не са достатъчни за да се приеме, че потребителите в посочените конкретни държави са запознати с марката. Фактът че потребителите в съседни на тях държави разпознават бранда не е достатъчен.

Казусът показва колко трудно е доказването на придобита отличителност в ЕС дори и на популярни марки. Изискването на използване и разпознаваемост във всечки страни членки поставя редица пречки пред подобно доказване. 

Генерирани изображения от изкуствен интелект не могат да са обект на авторско право в САЩ

Изкуственият интелект е тема, която стана изключително популярна през последните години. С появата на приложения, като Chat GPT, DeepAI, DALL-E 2 хората започват да осъзнават реално колко полезно може да бъде използването на изкуствен интелект в различни ежедневни задачи.

Подобни нови технологии обаче създават и потенциално нови проблеми, както от гледна точка за заплаха за работни места, така и от морална и правна такава.

Наскоро Ведомството за авторско право на САЩ излезе с решение по казус за регистрация на литературно произведение с изображения генерирани от  AI приложението Midjourney.

Казусът касае опит на Г-жа Кристина Кащанова да регистрира своят комикс Zarya of the Dawn във ведомството за авторски права на САЩ.

Макар заявителят да не цитира, че част от изображенията в комикса са генерирани от Midjourney, ведомството открива доказателства за това и отказва регистрация.

Причината е че създаването на тези изображения през Midjourney изискват инструкции от човек но самите изображения са създадени по напълно непредсказуем начин. Инструкциите са използвани само за трениране на изкуствения интелект, който генерира изображението по свое усмотрение без възможност на човек да влияе в процеса на създаване.

Поради това ведомството приема, че тези изображения не са оригинални и няма творческо усилие от страна на човека въвел първоначалните базови инструкции. Други инструменти за създаване на произведения, като например Photoshop, дават възможност на автора да влияе до последно върху произведението, като го оформя по своя преценка и творчески поглед. При Midjourney  това обаче не е така, като крайният резултат е непредсказуем и зависи от алгоритъма на изкуственият интелект и от неговото обучение, а не от творческия подход на човек.

Източник: IPKat.

Когато репутацията на Google е от значение - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑ 569/21, Zoubier Harbaoui срещу Google LLC.

Казусът касае заявена от Г-н Zoubier Harbaoui европейска марка GOOGLE CAR за стоките от клас 12 :

Превозни и транспортни средства; Части и принадлежности за превозни средства; Въздушни и космически превозни средства; Сухопътни превозни средства и транспортни средства; Водни превозни средства; Апарати и инсталации за кабелен транспорт; Превозни средства с въздушна възглавница; Кабини за въжени транспортни инсталации; Дроновете; Инсталации за кабелен транспорт; Транспортни инсталации [ски лифтове]; Транспортни инсталации (Въздушни -) за транспортиране на хора; Товарни превозвачи за превозни средства; Ски лифтове; Въздушни транспортьори; Седалкови лифтове; Превозни средства'

Срещу тази марка е подадена опозиция от Google Inc. на основание по-ранна европейска марка GOOGLE за класове 9, 35, 38 и 42. Претендирана е и марка с репутация.

Опозицията е потвърдена от EUIPO, включително и от Апелативния борд. Решението е обжалвано пред Общият съд.

Съдът потвърждава позицията на EUIPO и отхвърля жалбата на заявителя на по-късната марка. 

Общият съд приема, че репутацията на по-ранната марка е доказана надлежно. От тази гледна точка разликите между стоките от клас 12 и тези посочени в марката на Google не са в състояние да преодолеят възможността за потребителско объркване. 

Секторите на информационните технологии и автомобилите са силно застъпени в наши дни поради масовото използване на първите в съвремените автомобили (много превозни средства предлагат свързване с Google Auto например). Поради това целевите потребители на тези стоки и услуги са едни и същи.

Марката на Google има изключително силна репутация на глобално ниво, което предполага ако тази марка се използва за автомобили, потребителите да направят връзка именно с Google, като компания.

В допълнение заявената и по-ранната марка са силно сходни, елемента CAR е неотличителен за стоките от клас 12, което прави Google водещият отличителен елемент.

Връх Матерхорн вече няма да бъде върху опаковката на известния шоколад Toblerone

Toblerone е една от най-известните марки за шоколади в света. Историята на продукта започва от началото на 20в. в Швейцария, когато Emil Baumann и Theodor Tobler създават рецептата и триъгълната форма на продукта, която сама по себе си е защитена търговска марка.

Наскоро компанията собственик на популярния шоколад Mondelez International Inc. обяви, че изнася голяма част от производството на шоколада от Швейцария в Словакия.

Поради това компанията е принудена да промени част от визията и претенциите свързани с продукта. Визията на връх Матерхорн, поставена върху опаковката на продукта от 1970г., ще бъде премахната, както и "Произведено в Швейцария".

Според законодателство в страната, претенции за произведено в Швейцария, както и използване на отличителни знаци свързани със страната, е възможно ако поне 80% от суровините са с произход Швейцария, като при млякото изискването е 100%. Изключения се правят само за някои суровини, като какаото например.

Този подход на Швейцария е добър пример за това как да се изгражда и поддържа имиджа на една страна свързан с качество и традиции. Макар изискванията да са строги, тяхното прилагане подпомага както устойчивата репутация на страната, така и местната икономика.

Източник: Insider.

Aldi спечели дело относно своя марка за алкохол пред Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело  T‑429/21 Aldi Einkauf SE & Co. OHG срещу Cantina sociale Tollo SCA.

Cantina регистрира словна европейска марка ALDIANO за клас 33 - алкохолни напитки (без бира).

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Aldi на база две по-ранни марки ALDI в класове 33 и 35.

Тъй като по-ранните марки са регистрирани за период по-голям от 5 години, Cantina иска Aldi да докаже тяхното реално използване.

EUIPO разглежда искането за заличаване само на база едната по-ранна марка на Aldi за клас 35, като приема, че тя е с доказано използване и по отношение на стоките от клас 33, тъй като Aldi продават освен хранителни стоки и различни напитки, включително алкохолни.

Ведомството приема марките за сходни.

При обжалването, Апелативният борд отменя решението, като приема, че Aldi не са доказали използване за алкохолни напитки. Марката на компанията в клас 35 касае общото определение търговия на дребно във всички продуктови области но това не покрива автоматично всички конкретни стоки, тяхното използване трябва да бъде доказано. Предоставените доказателства от Aldi не били достатъчни.

Решението е обжалвано пред Общия съд, който го отменя.

Според съда, марката на Aldi е регистрирана преди решение по дело  Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte (Case C‑418/02), касаещо тълкуването на обхвата на услугата търговия на дребно от клас 35, поради което това дело не може да се приложи спрямо тази марка.

Поради това Aldi не са длъжни да докажат в специфика стоките използвани във връзка с услугите в клас 35. В допълнение съдът приема, че Апелативният борд е допуснал и грешка, като не е разгледал всички приложени доказателства по казуса.

Нови такси за посочване на Турция в международни заявки за марки

WIPO обяви нови индивидуални такси за международни марки с посочване на Турция. Новите такси влизат в сила от 11.04.2023 и са както следва: