Marques Class 46 съобщава новината за нова база данни за търсене на географски означения предоставена от EUIPO.
GIView е база от налични над 5000 географски означения от цял свят. Те могат да бъдат търсени, както по тяхното наименование, така и по страна. Резултатите могат да бъдат видяни, като лист или като карта на света с отбелязване на държавите, където географските означения за защитени.
Повече информация може да откриете във видеото по-долу.
Делото касае заплащане на възнаграждения за звукозаписи и има следната предистория:
На 29 юли 2010 г. AGEDI и AIE предявяват пред търговски съд Мадрид, Испания иск срещу дружество Atresmedia, за да бъде то осъдено да им плати обезщетение за действия по публично съобщаване на публикувани с търговска цел звукозаписи или възпроизвеждания на такива звукозаписи, осъществени между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г. по управляваните от Atresmedia телевизионни канали, както и за неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи във връзка с тези действия по публично съобщаване.
Тъй като Търговски съд Мадрид обявява иска за неоснователен, AGEDI и AIE обжалват решението на този съд пред Окръжен съд Мадрид, Испания, който отменя това решение и изцяло уважава искането им.
Atresmedia подава касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Мадрид пред запитващата юрисдикция.
Тази юрисдикция отбелязва, че жалбата се отнася изключително до въпроса дали публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, извършено от Atresmedia по телевизионните му канали, дава право на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в испанското право в член 108, параграф 4 и член 116, параграф 2 от LPI, които в правото на Съюза съответстват на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. По-специално тази юрисдикция отбелязва, че трябва да прецени дали от момента, в който публикуван с търговска цел звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис е бил(о) включен(о) или „синхронизиран(о)“ в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, артистите изпълнители и съответните продуценти на звукозаписи могат да изискват такова еднократно справедливо възнаграждение.
Същата юрисдикция добавя, че тъй като AGEDI и AIE искат от Atresmedia обезщетение за публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, осъществено между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г., към спора по главното производство ratione temporis са приложими както Директива 92/100, така и Директива 2006/115.
При това положение Върховен съд, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 и 2006/115, възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудио-визуален запис, съдържащ кинематографично или аудио-визуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?“.
Решението на съда:
Член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.
Ако приемем това за даденност, какви са конкретните начини фотографите да се възползват от предоставеното им право върху техните произведения.
Основното правило е че една оригинална снимка може да бъде използвана само след получено разрешение от нейния автор, естествено извън упоменатите в закона изключения.
Това разрешение се предоставя писменно, чрез така наречените лицензионни договори. Основно те могат да бъдат два типа:
Lucasfilm Entertainment Company спечели опозиция в САЩ срещу заявена марка “MILLENNIALFALCON” в клас 41: „развлекателни услуги от рода на музикални изпълнения на живо от музикални групи, продуцентски услуги и музикални записи“.
Марката е заявена от Ilan Moskowitz, който прави пародийно музикалнво шоу критикуващо корпоративната култура, включително и тази на Дисни.
Lucasfilm противопоставят по-ранна регистрирана марка MILLENNIUM FALCON в клас 28: "играчки".
В допълнение обаче компанията предоставя серия от доказателства за дългогодишното използване на своята марка не само за играчки но и за различни забавни програми, тематични паркове, мърчандайзинг продукти включително и музикални програми. Предоставени са данни за обем продажби и сключени множество лицензии свързани с марката.
Както е известно MILLENNIUM FALCON е името на известния космически кораб от филмите за Междузвездни войни, придобили изключителна популярност по цял свят в последните близо 40 години.
Заявителят на марката твърди, че тя не е сходна поради разликите в буквите на първата дума, както и пароди факта, че използването е за различни канали и с пародиен смисъл.
USPTO не се съгласява с тези доводи и приема марките са силно сходни. Макар заявената марка да съдържа три различни букви IAL в първата си част, то значението създавано от думите е сходно.
По отношение на стоките и услугите, макар по-ранната марка да е регистрирана само за играчки то нейното използване е за много по-широк кръг от стоки и услуги, което е доказано с предоставените лицензии и примери за използването й (в САЩ правото върху марка възниква на база на нейното реално използване).
Поради това USPTO счита, че е налице сходство между марките в степен да причини объркване в потребителите, които могат да предполажат, че заявената марка се използва на база разрешение от страна на притежателят на по-ранната марка.
Източник:Ankara Patent Bureau - Cansu ÇATMA BİLEN and Önder Erol Ünsal for Lexology.
WIPO информира за промяна на дължимите индивидуални такси за регистрация на международни марки за територията на Армения. Новите такси, валидни от 16.12.2020, са както следва:
Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус касаещ заявена марка “STREET VIEW MODEL (SVM)”, изписана на японски, за клас 41: Предоставяне на онлайн видео и снимки, които не могат да бъдат изтеглени.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от Google на база по-ранно регистрирана известна марка STREET VIEW за класове 9 и 42.
Патентното ведомство приема по-ранната марка за доказано известна в страната. При сравнението на знаците, макар STREET VIEW да не е толкова отличителна фраза, ведомството приема, че те са сходни. Това се дължи както на придобитата отличителност и репутация на по-ранната марка, така и на сходството на бизнесите. Това може да причини объркване сред потребителите, които могат да допуснат връзка между притежателите на марките, която не съществува.
Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.
Делото касае регистрирана през 2011 европейска марка SYRENA за следните класове стоки:
През 2016 година Polfarmex подава искане за отмяна на тази марка на основание липса на използване. EUIPO уважава искането с изключение на клас 12 - автомобили. Решението е обжалвано.
Въпреки оскъдните фактури за продажби на автомобили с марката, ведомството приема, че използването е доказано. Причината за това е че марката е била използвана само за спортни автомобили, които се характеризират с ограничен пазар. Обикновенно те са много по-скъпи от традиционните такива и тяхното търсене е много по-малко. Останалите доказателства под формата на реклами и подготовка за използване на марката са приети за достатъчни.
Според Европейския съд, при подобни обстоятелства не е задължително предоставянето на документи за продажба на продуктите. Самата подготовка и рекламна дейност доказват реалното използване на марката.
По отношение на въпросът, обаче, дали използването на марката за спорти автомобили покрива цялата категория на автомобили в клас 12, Съдът приема, че това не е изпълнено поради разликите в характеристиките на превозните средства. Целта на използването на спортни автомобили е различна от тази при обикновенните, поради което може да се приеме, че те са подкатегория в общата такава и доказването касае само тази подкатегория.
Популярната платформа за фриленсъри UpWork спечели съдебно дело срещу нейния конкурент Freelancer в САЩ.
Спорът касае използването на думата FREELANCER, която представлява и регистрирана търговска марка на Freelancer в САЩ за класове 9, 35, 36, 45.
Двете компании предоставят мобилни приложения, които могат да се свалят от потребителите през магазините на Apple и Google.
Проблемът за Freelancer е че под изображението на приложението на UpWork стой думата Freelancer, което е тяхна регистрирана марка.
Съдът в Калифорния обаче отхвърля тази претенция. При слабо отличителни и описателни марки е възможно тяхното използване от други пазарни участници стига това използване да не е във вид на търговска марка, а само с цел описване на характеристиките на стоките и услугите.
Думата freelancer има конкретно значение за хора на свободна практика, които предоставят професионални услуги на проектна база за различни клиенти.
Използването на думата от страна на UpWork не цели копиране на марката на Freelancer, а само описва предлаганата от приложението услуга. UpWork използват напълно различно лого поради което потребителите не биха били заблудени относно търговския източник на услугите.
Източник: Harness, Dickey & Pierce, PLC - Bryan K. Wheelock за Lexology.
2. Разкриване на дизайни и тяхната защита. За повече информация тук.
3. Нарушаване на права върху интелектуална собственост в ЕС. За повече информация тук.
Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑ 187/19, Glaxo Group Ltd срещу EUIPO. Делото касае опит на Glaxo да регистрира пурпурният цвят с пантон: 2587C, като търговска марка в ЕС за инхалатори и фармацефтични продукти от класове 5 и 10.
EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания, липса на отличителност. При обжалването Апелативният борд потвърждава това решение. Аргументацията е че този цвят се асоциира с посочените продукти. В допълнение този цвят трябва да бъде оставен за ползване и от други фирми с оглед на това, че потребителите купуват предимно генерични продукти, които обикновенно използват сходна цветова визия с оригиналния продукт.
Общият съд на ЕС потвърждава позицията на EUIPO. Регистрацията на единичен цвят е възможна само в много ограничен кръг от случаи, тъй като обикновенно той не се възприема, като знак за търговски източник.
Предоставените от заявителя доказателства за придобита отличителност на знака са неубедителни.
Например предоставеното социологическо изследване в 10 държави членки не разкрива броят на анкетираните хора. Прекалено малките изследвания (100-200 души) не са представителни за целите на установяване на придобита отличителност.
Освен това анкетираните са били питани дали разпознават конкретно този цвят. Не е бил посочен пантон, както и опция да изберат между няколко подобни цветове за да се приеме, че именно този пантон е отличителният за тях.
В някои от изследваните държави е била обозначена друга вариация на този цвят в изследването или директно е бил показван инхалаторът.
Съдът приема, че предоставената информация за продажби и реклами има само спомагателен характер и без конкретно и точно изследване за разпознаваемостта на знака от потребителите не може да се заключи, че той е придобил нужната степен на вторична отличителност за да бъде регистриран, като търговска марка.
Източник: Alicante News.
Тези дела касаят следното:
Ferrari е притежател на марка TESTAROSSA.
Тази марка е регистрирана на 22 юли 1987 г., като международна марка № 515 107 за следните стоки от клас 12 :„Превозни средства; апарати за придвижване по земя, въздух или вода, по-специално автомобили и техните части“.
На 7 май 1990 г. същата марка е регистрирана и в Германската служба за патенти и марки, като марка № 11158448 за следните стоки от клас 12: „Сухопътни превозни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове и техните части; двигатели за сухопътни превозни средства; съставни части на автомобили, а именно тегличи, багажници, багажници за ски, калобрани, вериги за сняг, спойлери, облегалки за глава, предпазни колани, обезопасителни седалки за деца“.
Тъй като Областен съд Дюселдорф, Германия разпорежда заличаване поради отмяна на двете марки на Ferrari, посочени в точки 14 и 15 от настоящото решение (наричани по-нататък заедно „спорните марки“), на основание че Ferrari не е използвало реално през непрекъснат период от пет години тези марки в Германия и в Швейцария за стоките, за които са регистрирани, Ferrari обжалва решенията на тази юрисдикция пред Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.
Запитващата юрисдикция посочва, че между 1984 г. и 1991 г. Ferrari предлага на пазара модел на спортен автомобил под наименованието „Testarossa“, а до 1996 г. — модели 512 TR и F512 M, които са го заменили. През 2014 г. Ferrari било произвело един-единствен екземпляр от модела Ferrari F12 TRS. От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че през периода, релевантен за преценката на използването на спорните марки, Ferrari ги използва за обозначаване на резервни части и аксесоари на много скъпите луксозни спортни автомобили, продавани преди това с тези марки.
Като счита, че използването на дадена марка невинаги трябва да бъде значително, за да се счита за реално, и като има предвид и факта, че Ferrari е използвало спорните марки за скъпи спортни автомобили, от които обикновено се произвежда само малък брой, запитващата юрисдикция не споделя гледната точка на първоинстанционния съд, че обхватът на изтъкнатото от Ferrari използване не е достатъчен, за да се докаже реалното използване на тези марки.
Според запитващата юрисдикция обаче е спорно дали тези особености следва да се вземат предвид по отношение на спорните марки, доколкото те са регистрирани не за скъпи луксозни спортни автомобили, а като цяло за автомобили и за техните части. Запитващата юрисдикция счита, че ако следва да се разгледа дали спорните марки са били реално използвани на масовия пазар на автомобили и техните части, би следвало автоматично да се заключи, че не е налице реално използване.
Запитващата юрисдикция добавя, че Ferrari твърди, че след извършен преглед е препродавало употребявани превозни средства, обозначени със спорните марки. Първоинстанционният съд приел, че това не представлява ново използване на спорните марки, тъй като след първото пускане на пазара на стоките, носещи тези марки, правата, които Ferrari черпело от тях, били изчерпани и то не било в състояние да забрани препродажбата на тези стоки.
Първоинстанционният съд приема, че тъй като понятието за „използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани с марка“, не можело да има по-широк обхват от понятието за неправомерно използване на марка, действията по използване, които притежателят на тази марка не може да забрани на трети лица, не можели да представляват използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани с марката. От своя страна Ferrari поддържало, че продажбата на употребявани превозни средства, обозначени със спорните марки, означавала, че то отново признава съответното превозно средство и следователно представлявала ново използване по начин, който гарантира запазването на правата, свързани със спорните марки.
Прилагането на тези принципи към споровете по главните производства давало възможност те да бъдат решени, без да се разпореди събиране на доказателства, тъй като Ferrari изложило достатъчно обстойно извършените от него действия по използване и също така представило доказателства, докато DU само оспорвал твърденията на Ferrari, без да представи доказателства от своя страна. Следователно трябвало да се приеме, че той не е изпълнил изискванията във връзка с тежестта на доказване. Ако тази тежест обаче се носи от Ferrari в качеството му на притежател на спорните марки, било необходимо да се разгледат представените от него доказателства.
При тези обстоятелства Върховен областен съд Дюселдорф решава да спре производството и да постави на Съда следните идентични за двете дела преюдициални въпроси:
1) При преценката дали е налице реално по вида и обхвата си използване по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] в случай на марка, която е регистрирана за широка категория стоки, в случая сухопътни превозни средства, и по-специално автомобили и техните части, но която действително е използвана само за специален пазарен сегмент, в случая скъпи луксозни спортни автомобили и техните части, следва ли да се вземе предвид пазарът на регистрираната категория стоки като цяло, или може да се вземе предвид специалният пазарен сегмент? Когато използването за специалния пазарен сегмент е достатъчно, следва ли да се запазят правата върху марката в този сегмент в производство по заличаването ѝ поради нейната отмяна?
2) Представлява ли търговското разпространение на стоки втора употреба, които вече са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката, използване на марката по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО от притежателя?
3) Използва ли се марка, която е регистрирана не само за дадена стока, а и за частите от тази стока, по начин, който гарантира запазването на правата и по отношение на стоката, когато тази стока вече не е предмет на търговско разпространение, но предмет на търговско разпространение са обозначените с марката аксесоари и резервни части за обозначена с марката стока, която в миналото е била предмет на търговско разпространение?
4) Когато се преценява дали е налице реално използване, следва ли да се вземе предвид и дали притежателят на марката предлага определени услуги за стоки, които вече са били предмет на търговско разпространение, без при това да използва марката?
5) Следва ли при проверката на използването на марката в съответната държава членка (в случая Германия) по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] да се вземе предвид и използването на марката в Швейцария съгласно член 5 от [Конвенцията от 1892 г.]?
6) Съвместимо ли е с Директива 2008/95 […] на притежателя на марка, чиято отмяна се иска, да се наложи задължение да посочи обстойно фактите, установяващи използването на марката, но рискът от невъзможността да се представят доказателства да се носи от ищеца, претендиращ заличаването на марката?“
Тълкувателното решение на съда:
1) Член 12, параграф 1 и член 13 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че марка, регистрирана за категория стоки и съставните им резервни части, трябва да се счита за „реално използвана“ по смисъла на посочения член 12, параграф 1 за всички стоки, спадащи към тази категория, и съставните им резервни части, ако е използвана по този начин само за някои от тези стоки, като скъпи луксозни спортни автомобили или само за резервните части или аксесоарите на някои от тези стоки, освен ако от относимите фактически обстоятелства и доказателства не следва, че потребителят, който желае да придобие същите стоки, ги възприема като представляващи самостоятелна подкатегория от категорията стоки, за които съответната марка е регистрирана.
2) Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че дадена марка може да бъде реално използвана от нейния притежател, когато той препродава употребявани стоки, пуснати на пазара с тази марка.
3) Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че дадена марка е реално използвана от нейния притежател, когато той предоставя определени услуги във връзка със стоките, предлагани преди на пазара с тази марка, при условие че тези услуги се предоставят с посочената марка.
4) Член 351, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска юрисдикция на държава членка да прилага конвенция, сключена между държава — членка на Съюза, и трета държава преди 1 януари 1958 г., или за присъединилите се към Съюза държави — преди датата на тяхното присъединяване, като подписаната в Берлин на 13 април 1892 г. Конвенция между Швейцария и Германия относно взаимната защита на патентите, дизайните, марките и моделите, със съответните изменения — която предвижда, че трябва да се вземе предвид използването на регистрирана в тази държава членка марка на територията на третата държава, за да се установи дали посочената марка е била „реално използвана“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95, докато посредством един от способите, посочени във втората алинея от тази разпоредба, могат да бъдат премахнати евентуалните несъответствия между Договора за функционирането на ЕС и посочената конвенция.
5) Член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка носи тежестта да докаже, че тази марка е била „реално използвана“ по смисъла на посочената разпоредба.