Дали светът ще се изчерпа от свободни имена за търговски марки?

James Nurton публикува интересна статия за IPWatchdog фокусираща нашето внимание върху проблемът с пренасищането от регистрирани търговски марки в САЩ и ЕС.

Според проучване на професор Barton Beebe от NYU School of Law, 75% от ежедневните думи в английския език са регистрирани, като търговски марки в САЩ, както и 55% от най-разпространените фамилни имена.

По отношение на Европейския съюз ситуацията е дори още по-притиснителна. Според професор Beebe 77% от най-използваните думи в английския са регистрирани, като марки в различни класове стоки и услуги.

В някои класове, като например клас 25 - дрехи, обувки и тн., процентът на заетите думи достига до 80.

Тази тенденция е приблизително същата и при други езици, като френски, испански, италиански.

Според авторът пренасищането с регистрирани търговски марки може да се окаже сериозно предизвикателство през този век. Проблемът е в това че поради липса на свободни думи за регистрация конфликтите между притежателите на търговски марки ще се увеличат значително, а с това и потенциалните рискове за брандиране на нови продукти и услуги.

Решенията на проблема могат да бъдат различни. Например патентните ведомства да проверяват за сходство и идентичност на знаците на етап заявка (на ниво ЕС това не се прави от EUIPO). Изискването за посочване на стоки и услуги да стане още по-сегментирано, така че закрилата да касае по-малък обхват от такива стоки или услуги. Изискванията за реално използване на марки да бъдат увеличени, като ролята на патентните ведомство при служебна отмяна на такива марки да бъде засилена.

В допълнение бих добавил още две подхода. Първият е свързан с въвеждането на повече неологизми, като търговски марки. Това са знаци, които нямат конкретно значение, тоест те не са съществуващи думи от речника на отделните езици. Тук ролята на бранд билдинг агенциите е изключително важна.

Другият е чрез използвате на нови технологии, като блокчейна например. Харектерно за тази технология е нейната уникалност. Веднъж създаден записът в блокчейн не може да бъде променян във времето. Това го прави напълно уникален, което кореспондира и с характера на всяка търговска марка, да бъде уникален идентификатор за търговски произход.

Тук не говориме за търговска марка, записана в блокчейн с цел доказване на използване или собственост. Въпросът е по-скоро дали уникален блокчейн код би могъл да бъде търговска марка сам по себе си, която да се разпознава от потребителите на база технологично решение, като скенер и тн.

Темата е изключително интересна и предполага сериозно развитие в бъдеще. Към момента е сигурно едно, поради развитието на интернет и маркетинга, като цяло все повече и повече търговски марки се въвеждат на пазара, което прави все по-трудно регистрацията на тези марки.

Бъдещето ще покаже дали новите технологии или съществуващите процедурни решения могат да помогнат за разрешаване на този проблем.

Футболен клуб Милан загуби мач свързан със своята търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-353/20 AC Milan срещу EUIPO, InterES.

Световно известният италиански футболен клуб АС Милан подава заявка за следната комбинирана европейски марка за различни стоки включително и концеларски материали:

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската фирма  InterES Handels- und Dienstleistungs Gesellschaft mbH & Co KG на основание немска словна марка MILAN, с приоритет от 1984 година за сходни стоки.

EUIPO потвърждава опозицията в нейната цялост. Решението е обжалвано от футболния клуб но Общият съд го потвърждава.

Според съда, опонентът е доказал надлежно използване на по-ранната марка. Фактът че по-ранната марка се използва в комбинация с изображение на птица не променя факта, че тя е използвана. Потребителите ще концентрират вниманието си върху отличителния и доминиращ елемент MILAN, докато изображението на птица ще се счете само за декоративен.

По отношение на сравнение на двете марки, според съда, макар фигуративните елементи в заявената марка да не са незначителни то потребителите ще фокусират вниманието си върху доминиращия елемент AC MILAN.

Според съда макар някои потребители да свържат AC MILAN с футболния клуб, наличието на MILAN в двете марки ясно асоциира към съответния град в Италия.

По отношение на твърдението на футболния клуб, че между двете марки няма сходство поради наличието на дългогодишна репутация на клуба, която е известна на потребителите, съдът напомня, че при сравнение за сходство между марки се взема предвид само репутацията на по-ранната марка, а не тази на заявената.

С оглед на всичко това съдът потвърждава опозицията намирайки марките за объркващо сходни.

Европейският съд определи, че и дъщерно дружество може да носи отговорност при казуси с конкурентно право в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑882/19 Sumal SL срещу Mercedes Benz Trucks España SL. Делото има следната предистория:

Mercedes Benz Trucks España е дъщерно дружество от групата Daimler, чието дружество майка е Daimler. В периода 1997—1999 г. Sumal придобива два камиона от Mercedes Benz Trucks España с посредничеството на Stern Motor SL, дистрибутор на групата Daimler.

На 19 юли 2016 г. Комисията приема Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 6 април 2017 г. (ОВ C 108, 2017 г., стр. 6) (наричано по-нататък „решението от 19 юли 2016 г.“).

Съгласно посоченото решение петнадесет европейски производители на камиони, между които и Daimler, са участвали в картел под формата на едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), изразяващо се в сключване на тайни споразумения относно ценообразуването и увеличенията на брутните цени в Европейското икономическо пространство (ЕИП) за камиони, както и относно времевия график и прехвърлянето на наложените от действащите норми разходи за въвеждането на технологии за емисии на вредни газове за тези камиони. Нарушението на три дружества, участващи в картела, е извършено в периода 17 януари 1997 г.—20 септември 2010 г., а на другите дванадесет дружества участници, сред които и Daimler, в периода 17 януари 1997 г.—18 януари 2011 г.

След приемане на посоченото решение Sumal сезира Търговски съд № 7, Барселона, Испания с иск за обезщетение за вреди, за да бъде Mercedes Benz Trucks España осъдено да му заплати сумата от 22 204,35 EUR, съответстваща на допълнителните разходи за придобиване, които то е понесло поради участието на Daimler, дружество майка на Mercedes Benz Trucks España, в картела.

С решение от 23 януари 2019 г. тази юрисдикция отхвърля посочения иск с мотива, че Mercedes Benz Trucks España няма пасивна легитимация, тъй като трябва да се счита, че само Daimler, единствено посочено в решението на Комисията, носи отговорност за съответното нарушение.

Sumal подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която си задава въпроса дали искове за обезщетение за вреди, предявени, след като органите за защита на конкуренцията приемат решения, с които се установяват антиконкурентни практики, могат да бъдат насочени срещу дъщерни дружества, които не са посочени в тези решения, но капиталът им е притежаван изцяло от дружества, пряко засегнати от посочените решения.

В това отношение тя посочва различията в становищата, приети от испанските юрисдикции. Докато някои от тях приемат, че такива искове могат да се предявят срещу дъщерни дружества, като се основават на „теорията за стопанската единица“, други изключват тази възможност с довода, че тази теория позволявала дружество майка да носи гражданската отговорност за поведението на дъщерно дружество, но не позволявала да се търси отговорност от дъщерно дружество поради поведението на неговото дружество майка.

При тези условия Апелативен съд на провинция Барселона, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„[1])  Допуска ли произтичащата от практиката на [Съда] доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?

[2])  В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?

[3])  Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?

[4])  Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от [Закона за защита на конкуренцията], която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?“.

Решението на съда:

1)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че увреденото от антиконкурентна практика на предприятие лице може да предяви иск за обезщетение за вреди както срещу дружество майка, на което Европейската комисия с решение е наложила санкция за тази практика, така и срещу дъщерно дружество на това дружество, което не е посочено в това решение, при положение че те заедно образуват една стопанска единица. Засегнатото дъщерно дружество трябва да може ефективно да отстоява правото си на защита, за да докаже, че не принадлежи към посоченото предприятие, и когато Комисията не е приела никакво решение в приложение на член 101 ДФЕС, то има право също да оспори самото съществуване на твърдяното противоправно поведение.

2)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда възможността да се вмени отговорността за поведението на едно дружество на друго дружество само ако второто дружество упражнява контрол върху първото.

Фейсбук заяви марка META но дали ще успее да я регистрира успешно

Наскоро Фейсбук обяви, че компанията майка стояща зад услугите на Фейсбук, Уотсъп, Инстаграм, Окюлъс ще се казва META.

Извън корпоративната и маркетингова страна на въпроса е интересно как стоят нещата и от гледна точка на защита на търговски марки.

Въпреки че фирмените наименования се регистрират по търговския закон, повечето от компаниите предпочитат да имат и аналогични регистрирани марки.

Така е и в случая на Фейсбук, които са заявили марка META № 97097363 в САЩ за класове 9, 28, 35, 38, 41, 42, 45.

Въпросът е дали такава марка може да се защити успешно в случай, че има вече регистрирани такива марки.

Бързо проучване в TMView показва наличие на 2 988 вече заявени или регистрирани по-ранни марки в множество държави по света, включително и САЩ, за същия обхват класове.

Прави впечатление, че има налична заявка за марка META № 97097845, заявена в САЩ от NFT Technology Inc за клас 9 - софтуер, на същата дата на която е заявена и марката на Фейсбук.

Интересно е дали Фейсбук са направили предварително проучване и анализ на възможностите си да регистрират такава марка. С оглед сходството на знаците и стоките е логично да се предположи, че бъдещи опити на компанията на регистрира марка META ще срещнат множество опозиции по цял свят.

С една дума макар обявената Мета вселена да бъде ново голямо място за бизнес и комуникация, то IP свелената може да се окаже доста по-тясна за Фейсбук.

Но дали е възможно Facebook да бъдат принудени да не използват META?

Това зависи от редица фактори. Ако използват знака само като фирмено наименование може би няма да бъде сериозен проблем. Но ако започнат да предлагат стоки и услуги под марка това може да влезе колизия с вече регистрирани марки. Естествено налице е и опцията за извън съдебни споразумения.

Дали рискът е оправдан предстой да видим. Факт обаче че избор на марка, която да се използва на международно ниво е изключително труден и изисква сериозна подготовка и анализ.

Интересът към интелектуалната собственост расте въпреки пандемията и икономическите затруднения

WIPO публикува доклад относно активността свързана с обекти на интелектуална собственост през 2020г. по света.

Въпреки пандемията и свързаните с нея икономически затруднения, данните показват ръст при активностите свързани със защита на интелектуална собственост.

Според данните, заявките за търговски марки в световен план са се увеличили с 13,7%, при патентите увеличението е 1,6%, при промишлените дизайни 2%. Ръстът при сортовете растения е 5,1%.

Заявки за патенти по държави:

Тенденция относно заявяване на патенти 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за марки 2006 - 2020:

Страни с най-много заявки за търговски марки 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за промишлени дизайни 2006 - 2020:

Държави с най-много заявки за промишлени дизайни:

Източник: WIPO.

Nike се приготвя за Мета Вселената с марки за виртуални дрехи и обувки

Както е известно тази година Фейсбук обяви началото на своя нов проект посветен на създаването на Мета Вселена, виртуално пространство, което ще копира реалния живот. Идеята е сходна на тази от романа Ready Player One на американския автор Ernest Cline.

През годините и други компании са проявявали интерес към създаването на подобно виртуално пространство но Фейсбук е първата, която започва реално да го изгражда.

Макар да сме далече от завършването на Мета Вселената, някои компании започнаха да се приготвят за бъдещето. Американската компания за спортна екипировка NIKE заяви наскоро серия от марки в САЩ за виртуални дрехи и други различни аксесоари.

Предположонието е че в бъдеще всеки който иска да използва Мета Вселената ще има собствен личен аватар, който ще бъде негово копие но във виртуалния свят. В тази връзка ще бъде възможно този аватар да купува виртуални стоки, включително и за да покаже социален статус, както е в реалния живот.

Тези виртуални стоки могат да бъдат уникални и да се продават включително на база блокчейн технология. Поради това притежаването на виртуални стоки с определена марка може да се превърне в сериозен бизнес. 

Интересното е че Nike са посочили в заявките си за марки: Виртуални стоки с възможност за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване, изкуство, играчки и аксесоари за използване онлайн и в онлайн виртуални светове - в клас 9.

Към момента Ницката класификация за стоки и услуги при регистрация на марки не включва виртуални дрехи, виртуални обувки и тн. Може би това е причината Nike да ги определя, като компютърни програми. Много е вероятно в бъдеще Ницката класификация да претърпи редица промени свърани с новите видове стоки и услуги, които биха били предлагани в Мета Вселената.

Ferrari FXX K дизайн елементи и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH и WH. 

Казусът касае модел на Ферари FXX K, който е произведен в лимитирана серия и се различава визуално от друг модел 488 GTB само по някой допълнителни дизайн елементи от външния вид на колата.

Немската тунинг компания Mansory Design & Holding GmbH,WH започва да произвежда и подава тези тунинг елементи, така че собственици на Ферари 488 GTB да го направят да изглежда, като по-редкия модел FXX K.

Ферари завеждат съдебно дело за нарушаване на права върху нерегистриран европейски дизайн. Съдът в Германия отхвърля иска на Ферари, като приема, че претендираният нерегистриран дизайн несъществува.

Решението е обжалвано пред върховния съд на страната, който отправя запитване към Европейския съд да изясни дали публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, може да доведе до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част или компонент на този продукт, и — при утвърдителен отговор — доколко видимият външен вид на тази част или на този компонент трябва да е самостоятелен спрямо продукта, разглеждан като цяло, за да може да се провери дали този видим външен вид е оригинален.

Европейският съд постановява, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, води до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част от този продукт или за компонент на посочения продукт като съставен продукт, стига при това оповестяване видимият външен вид на тази част или на този компонент да е ясно разпознаваем.

На първо място, Съдът отбелязва, че материалните предпоставки за възникване на закрилата на промишлен дизайн на Общността — независимо дали той е регистриран или не — а именно новост и оригиналност, са едни и същи както за продуктите, така и за частите на даден продукт. Щом тези материални условия са изпълнени, формалното условие за възникване на нерегистриран промишлен дизайн на Общността е публично оповестяване по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002(3). 

За да може публичното оповестяване на промишления дизайн на даден продукт, разглеждан като цяло, да доведе до оповестяване на промишления дизайн на част от този продукт, е задължително при това оповестяване видимият външен вид на тази част да е ясно разпознаваем. Това обаче не предполага задължение за авторите да оповестяват отделно всяка част от своите продукти, за която желаят да се ползват от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

На второ място, Съдът подчертава, че понятието „оригиналност“ по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002(4) урежда не връзките между промишления дизайн на даден продукт и промишлените дизайни на частите, които го съставят, а връзката между тези промишлени дизайни и други по-ранни дизайни. 

За да е възможно да се провери дали видимият външен вид на част от продукт или на компонент на съставен продукт отговаря на условието за оригиналност, е необходимо тази част или този компонент да представлява видима зона от продукта или от съставния продукт, ясно обособена чрез линии, контури, цветове, форми или особен строеж. Това предполага външният вид на тази част или на този компонент да е в състояние сам по себе си да създаде общо впечатление и да не може напълно да се изгуби в цялостния продукт.

Кога формата на червило е възможно да бъде регистрирана, като търговска марка?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑488/20 Guerlain срещу EUIPO.

Казусът касае заявена европейска трийзмерна марка - следната опаковка за червило за устни:

EUIPO отказва регистрация на този знак на абсолютни основания - че марката не се отклонява в достатъчна степен от стандартното и обичайното за сектора. Решението е потвърдено от Апелативния борд.

При обжалването пред Общия съд обаче то е отменено. Според съда формата на червилото, която е заявена, като марка се различава в достатъчна степен от стандартната форма за такъв продукт.

Общият съд констатира, че разглежданата форма е необичайна за червило и се различава от всяка друга съществуваща на пазара форма. Всъщност той отбелязва най-напред, че тази форма напомня на формата на корпус на кораб или на кошница. Тази форма обаче значително се различава от изображенията, разгледани от апелативния състав, които в по-голямата си част представляват червила с цилиндрична и паралелепипедна форма. 

По-нататък, присъствието на малката овална форма с релеф е необикновено и допринася за необичайния външен вид на заявената марка. Накрая, обстоятелството, че изобразеното от тази марка червило не може да се поставя вертикално, подсилва необичайния визуален ефект на формата му.

Поради това Общият съд приема, че съответните потребители ще бъдат изненадани от тази лесно запомняща се форма и ще я възприемат като значително различаваща се от стандартното и обичайното в сектора на червилата, годна да укаже произхода на съответните стоки. Следователно заявената марка има отличителен характер, който ѝ позволява да бъде регистрирана.

Представлява ли софтуерът продаван и свалян от интернет стока?

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑410/19 The Software Incubator Ltd срещу Computer Associates (UK) Ltd, което разглежда въпроса дали софтуер продаван и свалян от интернет представлява стока или не. Казусът има следната предостария:

Computer Associates е дружество, което търгува с приложен софтуер за автоматизиране на услугата по пускане и управление на приложения в центъра за данни (наричан по-нататък „разглежданият софтуер“). Целта му е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.

Computer Associates издава по електронен път на своите клиенти лицензии за използване на разглеждания софтуер на конкретна територия за разрешен брой крайни потребители.

Лицензията за този софтуер се издава, при условие че клиентът спазва по-специално следните задължения: да не осъществява достъп до част от софтуера, която няма разрешение да използва; да не извършва декомпилация и да не променя софтуера, както и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира.

От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че лицензията за използване на разглеждания софтуер може да бъде издадена за неограничено време или за определен срок. При прекратяване на договора поради съществено неизпълнение или несъстоятелност на другата страна, клиентът трябва да върне софтуера на Computer Associates, да го изтрие или да го унищожи. На практика обаче повечето лицензии са неограничени във времето. В това отношение Computer Associates запазва всички права, а именно по-специално авторските права, правата на собственост, патентните права, правата върху търговски марки и всички други вещни права, свързани със софтуера.

На 25 март 2013 г. Computer Associates сключва споразумение с The Software Incubator. Съгласно клауза 2.1 от споразумението последното дружество действа от името на Computer Associates, за да се свързва с евентуални клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, [на] маркетинга и [на] продажбата на [разглеждания софтуер]“. Съгласно посоченото споразумение задълженията на The Software Incubator се свеждат до рекламирането и предлагането на този софтуер на пазара. The Software Incubator няма правото да прехвърля собствеността върху него.

С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява сключеното с The Software Incubator споразумение.

The Software Incubator предявява срещу Computer Associates иск за обезщетение на основание на националната правна уредба, транспонираща Директива 86/653, пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). Computer Associates оспорва квалификацията на отношенията му със Software Incubator като договор за търговско представителство с твърдението, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път заедно с издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата.

С решение от 1 юли 2016 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение) уважава иска на The Software Incubator и присъжда на това дружество обезщетение в размер на 475 000 GBP (британски лири) (около 531 000 EUR). В този контекст посоченият съд постановява, че „продажбата на стоки“ по смисъла на Регламент 1993/3053 се отнася до самостоятелна дефиниция, която трябва да включва доставката на софтуер.

Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). С решение от 19 март 2018 г. тази юрисдикция постановява, че софтуерът, доставен на клиент по електронен път, не представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е тълкуван от Съда. Тя стига до извода, че Software Incubator няма качеството на „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба и отхвърля иска му за обезщетение.

The Software Incubator обжалва това решение пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).

Тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което ѝ е необходимо, за да определи дали понятието „търговски представител“, който има пълномощия да договаря „продажбата на стоки“, се прилага при доставката на компютърен софтуер на клиента по електронен път, чието използване се урежда с лицензия, издадена за неограничено време.

При тези условия Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стока“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?

2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?“.

Решението на съда:

Понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.