Видео показващо развитието на международните заявки за патенти по държави

WIPO публикува интересно видео показващо развитието на заявяването на международни патенти по държави.

Австралия се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Австралия към общата база данни за търговски марки TMView. По този начин 1.6 милиона австралийски марки ще бъдат включени в тази база данни, чийто общ брой достъпни марки става близо 60 милиона.

Повече информация може да откриете тук.

Необходима ли е лицензия при използването на татуировки във видео игри част от външния вид на човек?

Съд в Ню Йорк излезе с решение по дело касаещо въпросът дали татуировки на известни лица могат да бъдат показвани при създаване на видео игри с тези лица, без разрешението на авторите на татуировките.

В конкретният случай образите на трима баскетболисти от NBA,  Eric Bledsoe, LeBron James, и Kenyon Martin, са използвани за създаване на персонажи за видео игри за баскетбол.

Авторските права върху татуировките, като изображения са придобити от компанията Solid Oak, която претендира, че това използване е станало без нужната лицензия от нейна страна.

Според съда в случая не е налице нарушение на авторски права. Причините са няколко:

• Solid Oak е придобила авторските права върху татуировките след като те са били направени на тримата баскетболисти, не преди това;
• Според концепцията в американското право de minimis, при незначително използване на едно произведение няма нарушаване на авторски права. В случая въпросните татуировки са видими едва до 11% от реалният им размер, като в повечето случаи те са незабележими при показване на кадрите от играта;
• наличие на лицензия по подразбиране - правейки татуировките, техните автори са предоставили автоматична лицензия на баскетболистите да използват татуировките, като част от техния външен вид, включително и да се показват на публични места и да осъществяват комерсиална дейност с образите си. Предоставяйки разрешение за това на производителя на видео играта, баскетболистите са предоставили и автоматична лицензия относно използването на татуировките, които са неделима част от техния външен вид.
• Не са били налични никакви ограничения наложени от авторите на татуировките относно последващото им използване.

Източник: IPKat.

BVLGARI не е България при определени обстоятелства

Административният съд в Швейцария излезе с решение относно заявки за две словни търговски марки  "BVLGARI VAULT" (в класове 9, 38 и 42) и "BVLGARI" (в класове 36 и  43). 

Патентното ведомство на страната отказва регистрация на марките на абсолютни основания - асоциация с географски произход. Според ведомството двете марки са лека разновидност на френската дума "Bulgarie", тоест името на държавата България.

Решението е обжалвано. Според административният съд марки "BVLGARI VAULT" и "BVLGARI" действително асоциират с държавата България. Въпреки това обаче отменя решението на патентното ведомство изтъквайки изключението при което марките могат да бъдат регистрирани дори и в този случай. Според практиката на Върховния съд в Швейцария, ако неотличетелна марка с географска асоциация има придобита вторична отличителност сред потребителите, тя може да бъде регистрирана.

В случая съдът приема, че BVLGARI е наложена на пазара марка в продължение на много години, благодарение на което тя е придобила нужното значение и степен на отличителност по отношение на стоки, като козметика, бижута и др., включтелно и стоките и услугите от класове 9, 38, 42, 43. Причината за това е че компаниите често използват марките си и за различни свързани стоки и услуги по отношение на тяхното производство, дистрибуция или маркетингови дейности.

Източник: Markus Frick и  Benno Fischer-Siddiqui Walder Wyss, Lexology

Amazon спечели дело срещу Coty и избегна санкции след решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑567/18 Coty Germany GmbH  срещу  Amazon. Делото касае следната предистория:

Coty, дистрибутор на парфюми, притежава лицензия за марката на ЕС „DAVIDOFF“, която е регистрирана под номер 876 874 (наричана по-нататък „разглежданата марка“) и е защитена за „парфюми, етерични масла и козметични продукти“.

На интернет сайта „amazon.de“ Amazon Services Europe предлага в „Amazon-Marketplace“ възможността трети лица продавачи да публикуват предложения за продажба на стоките им. При продажба договорите относно тези стоки се сключват между третите лица продавачи и купувачите. Третите лица продавачи освен това могат да участват в програмата „изпращане с Amazon“, при която стоките се държат на склад от дружества от групата на Amazon, сред които е Amazon FC Graben, което стопанисва склад. Стоките се изпращат чрез външни доставчици.

На 8 май 2014 г. купувач, тестващ стоки на Coty, поръчва през интернет сайта „amazon.de“ един флакон парфюм „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, който се предлага от трето лице, продавач (наричано по-нататък „продавачът“), и се изпраща от групата Amazon в рамките на тази програма. След като Coty изпраща до продавача предупреждение за предявяване на иск, по съображение че предоставените от разглежданата марка права не били погасени по отношение на стоките, поверени от продавача на Amazon FC Graben в рамките на посочената програма, защото стоките не били пуснати на пазара на Съюза под тази марка от притежателя или с негово съгласие, продавачът издава декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

С писмо от 2 юни 2014 г. Coty изисква от Amazon Services Europe да му предаде всички флакони парфюм, които носят разглежданата марка и са съхранявани за сметка на продавача. Amazon Services Europe изпраща на Coty пакет с 30 флакона парфюм. След като друго дружество от групата на Amazon уведомява Coty, че 11 от изпратените 30 бройки са от склада на друг продавач, Coty изисква от Amazon Services Europe да му посочи името и адреса на този друг продавач, защото 29 от 30-те флакона са стоки, за които правата, предоставени от разглежданата марка, не са погасени. Amazon Services Europe отговаря, че не е в състояние да изпълни това искане.

Тъй като смята, че поведението на Amazon Services Europe, от една страна, и на Amazon FC Graben, от друга, накърнява правото върху разглежданата марка, Coty предявява иск, с който по същество по-конкретно моли тези две дружества да бъдат осъдени, под страх от налагане на санкции, да преустановят съхранението или изпращането, или възлагането на други лица на съхранението или изпращането, в рамките на търговската дейност в Германия, на парфюми от марката „Davidoff Hot Water“, ако тези стоки не са били пуснати на пазара на Съюза със съгласието на Coty. При условията на евентуалност Coty иска тези две дружества да бъдат осъдени при същите условия във връзка с парфюмите от марката „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, а при условията на евентуалност спрямо предходното — във връзка с парфюмите „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, които са съхранявани за сметка на продавача или не могат да бъдат свързани с никой друг продавач.

Областен съд, Германия отхвърля иска на Coty. Въззивната жалба на Coty е отхвърлена, като въззивната юрисдикция по-специално приема, че Amazon Services Europe нито е държало, нито е изпратило съответните стоки, както и че Amazon FC Graben е съхранявало тези стоки за сметка на продавача и на други трети лица продавачи.

Coty подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Единствено Amazon Services Europe и Amazon FC Graben са ответници пред тази юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че уважаването на жалбата, доколкото Coty оспорва становището на въззивната юрисдикция, че Amazon FC Graben не носи отговорност като извършител на нарушение на правото върху марка, зависи от тълкуването на член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 9, параграф 3, буква б) от Регламент 2017/1001.

Тя в частност подчертава, че уважаването на ревизионната жалба зависи от това дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което държи за целите на предлагането или пускането на пазара, по смисъла на тези разпоредби, стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, дори ако само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара.

Запитващата юрисдикция уточнява също че доколкото едното от исканията на Coty изхожда от опасността от повторно нарушаване, жалбата му ще е основателна единствено ако неправомерността на поведението на съответните дружества от групата Amazon бъде установена към датата както на деянията по главното производство, така и на произнасянето по ревизионната жалба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

 „Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?“

Решението на съда:

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] и член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за лицето, което държи на склад за трето лице стоки, нарушаващи право върху марка, без да знае за това нарушение, трябва да се счита, че не съхранява тези стоки за целите на предлагането или пускането им на пазара, по смисъла на тези разпоредби, ако самото то няма такива цели.

Турско усукано сирене не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейският съд излезе с решение по дело T‑572/19,  Muratbey Gida Sanayi ve Ticaret AŞ срещу EUIPO, с което отказва регистрацията на следната заявена в клас 29 европейска марка:

Първоначално марката е отказата от EUIPO с довада за липса на отличителност. Турският заявител твърди, че тази форма на сирене е уникална, оригинална и представена за първи път от него, за което има получена награда от международно изложение.

Според съда, новостта и оригиналността не са критерии за оценка на отличетелността на един знак. Получената награда може да е фактор за придобита отличителност само ако е резултат от потребителско признание.

Съдът счита, че подобен тип продукти се произвеждат и от други фирми, поради което присъщата отличителност на марката не е достатъчна за да може тя да бъде регистрирана.

Източник WIPR.

Притежател на марка може да води съдебни дела за обезщетение дори след нейната отмяна - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑622/18 AR срещу Cooper International Spirits LLC, St Dalfour SAS, Établissements Gabriel Boudier SA. Делото касае следното:

Жалбоподателят в главното производство търгува с алкохол и спиртни напитки.

На 5 декември 2005 г. той подава заявка за регистрация на полуфигуративна марка „SAINT GERMAIN“ пред Национален институт за индустриална собственост, Франция.

Тази марка е регистрирана на 12 май 2006 г. под номер 3 395 502 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 33, които стоки и услуги съответстват по-специално на алкохолни напитки (с изключение на бира), сайдер, дижестиви, вина и спиртни напитки, както и алкохолни екстракти или есенции.

След като научава, че Cooper International Spirits предлага на пазара ликьор от бъз с наименованието „St-Germain“, произвеждан от St Dalfour и от Etablissements Gabriel Boudier, на 8 юни 2012 г. жалбоподателя в главното производство предявява иск срещу тези три дружества пред Окръжен съд Париж, Франция за нарушение на правата върху марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация.19      В друго, успоредно развило се съдебно производство, с решение от 28 февруари 2013 г. Окръжен съд Нантер, Франция, постановява частичната отмяна на марката „SAINT GERMAIN“ на жалбоподателя в главното производство, считано от 13 май 2011 г. Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Версай, Франция от 11 февруари 2014 г., което е влязло в сила.

Пред Окръжен съд Париж жалбоподателя в главното производство поддържа исканията си във връзка с установяването на нарушение за периода преди отмяната на марката, а именно от 8 юни 2009 г. до 13 май 2011 г.

Тези искания са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд Париж от 16 януари 2015 г., с мотива че откакто е заявена, въпросната марка изобщо не е била използвана.

Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Париж, Франция от 13 септември 2016 г.

За да мотивира това решение, Апелативен съд Париж, Франция отбелязва по-специално че доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в главното производство, не са достатъчни, за да се установи, че марката „SAINT GERMAIN“ е била реално използвана.

Въз основа на това Апелативен съд Париж, Франция заключава, че жалбоподателят в главното производство няма основание да твърди, че е засегната функцията да гарантира произход на марката, нито да се позовава на нарушение на изключителното право на използване, което марката му предоставя, и още по-малко на засягане на свързаната с инвестициите функция на марката, доколкото при липсата на каквото и да е използване на тази марка, използването от конкурент на идентичен на марката знак не може да възпрепятства съществено нейното използване.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение, с мотива че Апелативен съд Париж, Франция е нарушил членове L 713-3 и L 714-5 от Кодекса за интелектуална собственост.

В подкрепа на това основание той изтъква, че всичките му искания във връзка с установяването на нарушение са отхвърлени неправилно, с мотива че не е доказал реалното използване на марката „SAINT GERMAIN“, въпреки че нито правото на Съюза, нито Кодексът за интелектуална собственост предвиждат, че в петгодишния период след регистрацията на марка притежателят ѝ трябва да докаже използването на тази марка, за да се ползва от защитата на правото относно марките. Впрочем в областта на нарушението на права върху марка вероятността от объркване в съзнанието на потребителите се преценявала абстрактно с оглед на предмета на регистрацията, а не по отношение на конкретно състояние на пазара.

Напротив, ответниците в главното производство твърдят, че дадена марка изпълнява основната си функция само когато притежателят ѝ я използва действително за обозначаване на търговския произход на стоките или услугите, посочени в регистрацията, и че когато марката не се използва в съответствие с нейната основна функция, притежателят не би могъл да се оплаква от каквото и да е нарушение или от каквато и да е вероятност от засягане на тази функция.

Най-напред Касационен съд, Франция посочва, че касационното основание, с което е сезиран, не критикува факта, че Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е разгледал нарушението с оглед не на възпроизвеждането на марката, а на нейната имитация, което предполага наличието на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите. Той подчертава, че съгласно националното право преценката за наличието на такава вероятност е суверенно правомощие на съдилищата, които разглеждат спора по същество, като от своя страна Cour de cassation (Касационен съд) е компетентен само да преценява редовността на обжалваното съдебно решение с оглед на приложимото право.

Касационен съд посочва, че що се отнася до нарушенията чрез имитация, Съдът е приел, че използването на знак, идентичен или подобен на марката, който поражда вероятност от объркване у потребителите, засяга или може да засегне основната функция на марката и че макар функцията на марката за указване на произход не е единствената нейна функция, която заслужава защита срещу посегателства от трети лица (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 39), защитата срещу нарушения чрез възпроизвеждане е абсолютна и се отнася не само до нарушенията на основната функция на марката, но и до други нейни функции, по-специално функциите, свързани с комуникацията, инвестициите или рекламата, и е по-широка от защитата, предвидена в случаите на нарушения чрез имитация, за чието прилагане е необходимо да бъде доказано наличието на вероятност от объркване и следователно засягане на основната функция на марката (решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58 и 59).

Касационен съд посочва също че Съдът е уточнил, че винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за целите на рекламата или инвестициите (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 40).

Той добавя, че в светлината на тази съдебна практика изглежда, че когато става въпрос, както в случая, да се преценява нарушение чрез имитация, трябва да се установи единствено дали има засягане на основната функция на марката поради вероятността от объркване.

В това отношение Касационен съд посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), Съдът е приел, че що се отнася до започването на реалното използване на марката член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, осигуряват на притежателя ѝ гратисен период, през който той може да се позовава на предоставените му с нея изключителни права, съгласно член 9, параграф 1 от този регламент, за всички стоки и услуги, без да е необходимо да доказва такова използване. Това предполага, че през този период обхватът на правото, предоставено на притежателя на марката, трябва да се преценява с оглед на стоките и услугите, посочени в регистрацията на марката, а не в зависимост от използването на тази марка, което притежателят е могъл да прилага през този период.

Касационен съд обаче подчертава, че делото в главното производство се различава от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), тъй като в случая правото на притежателя на марката е било отменено поради неизползване на тази марка през петгодишния период след регистрацията на посочената марка.

При това положение възниква въпросът дали притежателят на марка, който никога не я е използвал и чиито права върху нея са отменени след изтичането на петгодишния период, предвиден в член 10, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95, може да твърди, че тъй като трето лице е използвало идентичен или сходен знак в петгодишния период след регистрацията на неговата марка, е била засегната нейната основна функция, и вследствие на това да поиска обезщетение за вреди.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, първа алинея и член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка със съображение 6 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки възможност да позволят на притежателя на марка, чиито права върху нея са отменени при изтичането на петгодишния период, считано от регистрацията ѝ, поради това че не е използвал реално тази марка в съответната държава членка за стоките или услугите, за които е била регистрирана, да запази правото си да иска обезщетение за вреди, претърпени поради това че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, който може да бъде объркан с неговата марка.

JK Rowling позволи на учители да използват книгите й за Хари Потър за дистанционно обучение

JK Rowling, авторката на едни от най-популярните романи в света, тези за "Хари Потър", обяви официално отпадането на част от лицензионните ограничения свързани с нейните книги.

Според информацията, учители по цял свят ще могат да четат от книгите за целите на видео уроци, които в момента заменят редовното обучение в училищата. За тази дейност няма да бъдат заплащани лицензионни такси, като изискването е видеата да не бъдат публикувани в YouTube или други социални мрежи, както и използвани за комерсиални цели.

Източник: WIPR.

Нови такси за регистрация на международни марки за Исландия

WIPO съобщава за въвеждането на нови индивидуални такси при заявяване на международни марки за територията на Исландия. Новите такси влизат в сила от 01.05.2020 и са както следва:

Върховният съд в Германия блокира Единният патентен съд на ЕС

Федарелният върховен съд на Германия излезе с решение относно въпросът дали приетото в Германия законодателството за Единният патентен съд на ЕС е конституционно съобразено.

Според съда това не е така. Причината е във факта, че решението за утвърждаването на това законодателство не е прието с мнозинство от две трети, както изисква конституцията на страната в случаи на примане на международно законодателство. В случаи в които има трансфер на правомощия от национален към международен орган, както това е при Единният патентен съд, се изисква мнозинство от две трети.

Това реално може да сложи край на инициативата за Единният патентен съд. Макар Германия да може да прегласува решението си в парламента, това най-вероятно ще изисква много време, време през което и други държави могат да отхвърлят това законодателство.

Източник: WIPR.

Мексико се присъедини към Хагската спогодба

WIPO съобщава новината за присъединяването на Мексико на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.

Както е известно тази спогодба позволява регистрацията на еедин дизайн в различни страни членки чрез подаването на една заявка и заплащането на една такса.

Спогодбата влиза в сила за страната от 06.06.2020.

Удължават срокове по процедури пред EUIPO и EPO породи разпространението на COVID-19

С оглед разпространението на COVID-19, и неговото обявяване за епидемия, Европейското ведомство за интелектуална собственост - търговски марки и дизайни (EUIPO) взе решение да удължи всички изтичащи срокове по процедури касаещи европейски търговски марки и дизайни, считано до 01.05.2020.

По този начин се дава възможност на взички притежатели на такива марки и дизайни да отреагират по-лесно с оглед създалата се ситуация и наложените карантини мерки в редица държави членки на ЕС.

Подобно решение взе и Европейското Патентно ведомство.

Final Fantasy успя да спечели битка срещу две паразитни марки във Виликобритания

Японският производител на видео игри Square Enix , включително и на една от най-популярните  “Final Fantasy” успя да заличи две регистрирани марки във Великобритания за Parasite Eve и Parasite.

Двете марки са притежание на Michael Gleissner, лице известно с регистрацията на така наречените блокиращи марки, които не се използват реално на пазара.

Според японската компания, двете марки са объркващо сходно на нерегистрирана марка Parasite Eve използвана за видео игри във Виликобритания от 1998г. 

По-ранната марка притежава изградена репутация сред потребителите, която може да пострада от двете регистрирани сходни марки.

Патентното ведомство уважава исканията за заличаване приемайки, че заявените марки не само могат да доведат до объркване сред потребителите но и се възполмзват недобросъвестно от установената репутация на по-ранната нерегистрирана марка Parasite Eve.

Източник: WIPR.

Audemars Piguet загуби опозиция относно своя марка часовници във Великобритания

Швейцарският производител на луксозни часовници  Audemars Piguet загуби опозиция срещу заявена търговска марка Oakky във Великобритания в клас 14.

Срещу тази марка Audemars Piguet  противопоставя своя по-ранна регистрирана марка Royal Oak в клас 14. 

Според патентното ведомство на страната, двете марки не са сходни в степен да предизвикат объркване сред потребителите. Ведомството признава единствено възможността за концептуално сходство на база значението на думите Oakky  и Oak но счита това за недостатъчно.

По отношение на претендираната марка с репутация от страна на швейцарската компания, ведомството приема, че не са предоставени достатъчно доказателства за това. Патентното ведомство приема, че часовници с марка  Royal Oak са продавани във Великобритания, на база извадки от интернет, но няма доказателства за продължителността и обема на тези продажби, както и за степента на известност на марката сред потребителите.

Този казус е добър пример за това, че при доказване на известност на една марка не трябва да се разчита само на едно доказателство, а на съвкупност от такива.

Източник: WIPR.