Известните австралийски ботуши UGG - генеричен термин или търговска марка в САЩ

Dennis Crouch, авторът на блога Patentlyo информира за интересен спор относно защита на търговски марки в САЩ.

Казусът касае наименованието UGG, което се използва в Австралия за обозначаване на ботуши произведени от овча кожа. То е описателно и е възникнало в резултат от цитат на сърфиста Shane Stedman, който нарича тези ботуши грозни ugg = ugly.

Терминът се използва от различни австралийски компании за обозначаване на този вид ботуши в страната.

Проблемът визниква когато една от тези компании внася количество от продукта в САЩ, където има регистрирана марка UGG от компанията Deckers Outdoor Corp за същия клас стоки.

Тя завежда съдебно дело за нарушаване на правата върху нейната марка и го печели.

В момента решението е обжалвано от австралийската компания вносител пред Върховния съд на САЩ, като са поставени следните въпроси:

1. Дали термин, който е родов в англоговорящата чужда държава, от която произхожда, е недопостим за защита, като търговска марка в Съединените щати?
2. Дали и ако е така, как се прилага принципът за релевантна публика при определяне на една марка, като станала генерична, когато съответния термин е бил генеричен преди регистрацията й?

Казусът е показателен за проблемите, които могат да възникнат при защита на търговски марки по света. Трябва да се има предвид, че дори един термин да е генеричен в една страна това не го прави обезателно такъв в друга, освен ако не се докаже, че потребителите биха го възприели, като такъв. Това от своя страна може да крие определени рискове пред регистрацията на такива марки.

Hugo Boss загуби спор с Rakuten относно търговска марка в Япония

Masaki Mikami ни информира за поредния интересен казус относно защита на търговски марки в Япония.

Японската онлайн компания Rakuten подава заявка за регистрация на словна марка BOSS за класове 35 и 42 - предоставяне на компютърни програми за електронна търговия, софтуер като услуга (SaaS) и други свързани услугил

BOSS представлява съкращение от услугата ‘Back Office Support System’ предлагана от японската компания.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от немската компания HUGO BOSS Trademark Management GmbH & Co KG на основание по-ранна марка с репутация HUGO BOSS.

Немската компания предоставя доказателства за известността на марката си, включително и доклад от Делойт, според който марката е номер 19 в света по отношение на луксозни стоки.

Патентното ведомство приема, че HUGO BOSS е марка с репутация но не приема, че думата BOSS е придобила същата репутация самостоятелно извън комбинацията с HUGO BOSS.

Дори и да се приеме, че има високо сходство между знаците, то индустриите в които оперират двете компании са различни. Има съществени разлики между предлагането на софтуер и на дрехи, обувки и парфюми.

Ведомството отхвърля опозицията приемайки, че е малко вероятно потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно използването на двете марки на пазара.

Решение на Европейския съд относно законността на декомпилирането на софтуер

Европейският съд излезе с решение по дело C‑13/20 Top System SA срещу Белгия.

Накратко делото касае въпросът до каква степен софтуерен код може да бъде докомпилиран и променян с оглед корекции на грешки в него от страна на законния му купувач/потребител. Казукът има следната история:

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии.

Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора и ориентирането на бъдещите сътрудници на различните публични служби на администрацията. След включването на Selor в Федерална публична служба „Стратегия и подкрепа“) État belge (белгийската държава) встъпва на негово място като ответник в спора по главното производство.

От 1990 г. Top System си сътрудничи със Selor, за сметка на което предоставя услуги по разработване и поддръжка в областта на информационните технологии.

За да изпълни задачите си, Selor постепенно въвежда информационни инструменти, предназначени да позволят подаването на онлайн кандидатури и тяхното обработване.

По искане на Selor Top System разработва няколко приложения, които съдържат, от една страна, функции, произтичащи от неговия рамков софтуер, озаглавен „Top System Framework“ (наричан по-нататък „TSF“), и от друга страна, функции, предназначени да отговорят на специфичните нужди на Selor.

Selor притежава лиценз за използване на разработените от Top System приложения.

На 6 февруари 2008 г. Selor и Top System сключват договор с предмет инсталирането и конфигурирането на нова софтуерна рамка, както и интегрирането и миграцията на източниците на приложенията на Selor в тази нова рамка.

Между юни и октомври 2008 г. Selor и Top System разменят електронни писма относно проблеми, свързани с функционирането на някои приложения, използващи TSF.

Тъй като не успява да постигне споразумение със Selor относно разрешаването на тези проблеми, на 6 юли 2009 г. Top System подава жалба срещу Selor и белгийската държава пред Търговски съд Брюксел, Белгия с цел по-специално да се установи, че Selor е извършило декомпилацията на TSF в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер. Top System иска също така Selor и белгийската държава да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за декомпилацията и за копирането на изходните кодове на посочения софтуер, заедно с компенсаторните лихви, считано от прогнозната дата на тази декомпилация, тоест най-късно считано от 18 декември 2008 г.

На 26 ноември 2009 г. делото е върнато на Първоинстанционен съд Брюксел, Белгия, който с решение от 19 март 2013 г. по същество отхвърля искането на Top System.

Top System обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Апелативен съд Брюксел, Белгия.

Пред нея Top System поддържа, че Selor незаконосъобразно е извършило декомпилацията на TSF. Според него съгласно членове 6 и 7 от LPO декомпилация може да се извърши само въз основа на разрешение на автора или на неговия правоприемник или за целите на оперативната съвместимост. За сметка на това тя не била допустима за отстраняване на грешките, засягащи функционирането на съответната програма.

Selor признава, че е извършило декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция. То обаче изтъква по-специално, че съгласно член 6, параграф 1 от LPO е имало право да извърши тази компилация, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването му в съответствие с неговото предназначение. Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

Запитващата юрисдикция счита, че за да определи дали Selor е имало право да извърши посочената декомпилация на основание член 6, параграф 1 от LPO, трябва да провери дали декомпилацията изцяло или отчасти на компютърна програма попада сред действията, посочени в член 5, букви a) и b) от LPO.

При тези обстоятелства Апелативен съд Брюксел решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)  При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Марио Балотели спечели съдебно дело за своят псевдоним в Италия

Популярният италиански футболист Марио Балотели спечели спор за търговска марка и домейн в Италия.

Казусът касае регистрирана през 2013 година марка “MB45” от страна на физическото лице Gabriele Casagrande за клас 25 - дрехи, обувки, шапки. Тази марка е дублирана и като европейска, като в последствие и двете са прехвърлени на компания в Литва.

През 2015 година Марио Балотели иска заличаване на въпросната марка на основание преждеползване на марка “MB45”. Въпросният знак е псевдоним с който е известен футболиста. През 2013 година той го развива, като предлага обувки заедно с Puma.

В допълнение, Марио Балотели иска и обявяването за незаконно на регистрация на домейн “www.mb45.it”, като основанието е недобросъвестност.

Според Gabriele Casagrande марката му е инспирирана от руски буксир, част от руския морски флот, който носи същото име.

Съдът не кредитира тези доводи и заличава марката. Според съда, потребителите в Италия разпознават именно Марио Балотели под съкращението “MB45”, което е придобило известност в страната. Заявката на по-късната марка е направена само няколко дни след след като футболиста е публично отразен носейки въпросния знак. Поради това заявката се счита за недобросъвестно направена. Същият е извода за регистрираният домейн.

Източник: Martini Manna Law Firm - Margherita Stucchi за Lexology.

Капсулите на Неспресо вече не са регистрирана марка в Швейцария

Нестле загуби важно дело в Швейцария относно фигуративната си марка за капсулите на кафе Неспресо.

Нестле притежава фигуративна марка за своите капсули от 2000 година, когато тя е регистрирана в Швейцария. След това опитът на компанията да регистрира идентична европейска марка се проваля на обсолютни основания. Въпреки това Нестле успява да регистрира марката в Германия.

Проблемите на компанията започват след спор с друга швейцарска компания Ethical Coffee Company, която произвежда биоразградими капсули със същата форма, като Неспресо.

Казусът между двете компании води до заличаване на немската марка на Нестле през 2017 година.

В продължение, швейцарският съд също заличава марката но на основание липса на доказателства, че те може да бъде отличителен търговски знак.

При обжалването решението е потвърдено и от Върховния съд, който го доразвива добавяйки и факта, че формата на капсулата изпълнява техническа функция с оглед използването й в специални кафе машини предлагани от Нестле.

Именно кафе машините са един от доводите на съда да заключи техническа функция на марката. Причината е че конкурентите на Нестле трябва да се съобразят именно с тази форма на капсулите за да могат да произведат продукт, който да е съвместим с кафе машините.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Обединените Арабски Емирства се присъединиха към Мадридския протокол

WIPO съобщава за присъединяването на Обединените Арабски Емирства към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки.

По този начин дължавите членки на Мадриската систума стават 125, като ОАЕ стават третата страна от Близкия Изток, след Бахрейн и Оман, която става част от съюза.

Протоколът влиза в сила за страната от 28.12.2012, дата след която заявители от цял свят ще могат да посочват ОАЕ в своите заявки за международни марки. Това представлява изключително улеснение за заявителите особено, като се има предвид водещата роля на ОАЕ в региона на Близкия Изток.

Копиране на съдържание за лично ползване и дължимо авторско възнаграждение - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд G.Hogan излезе с тълкувателно становище по дело Дeло C‑433/20 Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH срещу Strato AG.

Основният въпрос касаещ това дело е дали трябва да се плащат допълнителни авторски възнаграждения за копиране на съдържание в облачно пространство за лични нужди.

Фактите по делото са както следва:

Austro-Mechana е организация за колективно управление на авторски права, която в качеството на довереник упражнява правото на ползване и правото на възнаграждение за музикални произведения (със и без текст) от свое име, но в интерес и за сметка на носителите на тези права. Интересите, защитавани от организации за колективно управление на авторски права като Austro-Mechana, включват по-специално законоустановеното право на възнаграждение по член 42b, параграф 1 от UrhG, а именно правото на възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители.

Austro-Mechana сезира Търговски съд Виена, Австрия с иск срещу дружеството Strato, което е със седалище в Германия и предоставя услуга под наименованието „HiDrive“. Тази услуга е описана от нейния доставчик като „виртуална памет (в облак), която функционира толкова бързо и с която се работи толкова лесно, колкото с (външен) твърд диск“. Strato изтъква, че неговото пространство за съхранение „предлага достатъчно място за съхраняване на снимки, музика и филми централно на едно място“.

Austro-Mechana иска да фактурира и впоследствие да му бъде заплатено възнаграждението, дължимо от Strato на основание член 42b, параграф 1 от UrhG за възпроизвеждане върху информационни носители. Тя твърди, че тъй като сам по себе си текстът на член 42b, параграф 1 от UrhG съзнателно е общо формулиран, възнаграждението за възпроизвеждане върху информационни носители се дължи и тогава, когато всякакви видове информационни носители „се пускат на пазара“ с търговска цел на територията на страната, независимо по какъв начин и под каква форма, което включвало и предоставянето на разположение на място за съхранение в облак. Тя посочва, че изразът „се пускат на пазара“ не се отнася до физическото разпространение, а съзнателно дава възможност за включването на всички процеси, които в крайна сметка предоставят на ползвателите място за съхранение на територията на страната за възпроизвеждане за (лично или) частно използване. Освен това в член 42b, параграф 3 от UrhG се уточнявало, че не е от значение дали пускането на пазара става от територията на страната, или от чужбина.

Strato оспорва иска. То изтъква, че приложимата редакция на UrhG не предвижда възнаграждение за услуги в облак, както и че познавайки техническите възможности, законодателят умишлено не е използвал тази възможност. Според Strato услугите в облак и физическите информационни носители не могат да се сравняват. Не било възможно тълкуване, включващо услугите в облак, тъй като на пазара не се пускали никакви информационни носители, а се предоставяло само пространство за съхранение. Strato изтъква, че не продава или отдава под наем физически информационни носители за Австрия, а само предлага пространство за онлайн съхраняване на сървърите си, намиращи се в Германия. Освен това Strato заявява, че вече е платило косвено таксата за авторско право за сървърите си в Германия (тъй като производителят/вносителят я е включил в цената). В допълнение австрийските потребители вече били платили такса за авторско право за уредите, с които изобщо можело да се качва съдържание в „облака“. Допълнително възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители по отношение на съхраняването на данни в облак щяло да доведе до двойно или дори тройно задължение за плащане на такса.

Търговският съд Виена отхвърля иска. Той приема по същество, че притежателите на авторски и сродни права (наричани по-нататък „притежателите на права“) имат право на справедливо възнаграждение, когато информационни носители се пускат на пазара с търговска цел на територията на страната (от място в страната или в чужбина), когато поради самото естество на обекта на закрила следва да се очаква, че чрез запис върху информационен носител той ще да бъде възпроизведен за лично или частно ползване (по начин, разрешен съгласно член 42, параграфи 2—7 от UrhG), и то по отношение на информационни носители от всякакъв вид, които са годни за такова възпроизвеждане.

Търговският съд Виена приема, че член 42b, параграф 1 от UrhG, в който вече изрично се говори за „информационни носители от всякакъв вид“, включва — вътрешни и външни — твърди дискове на компютри. Той посочва също така, че услугите в облак съществуват в най-различни форми. Сърцевината на услугата била гарантиране, че ползвателят разполага с определен капацитет за съхранение, но това не включвало право на ползвателя съдържанието му да бъде съхранявано на определен сървър или на определени сървъри; правата му били ограничени до възможност за достъп до капацитета за съхранение „някъде в облака [на доставчика]“. Поради това според този съд Strato не предоставя на клиентите си информационни носители, а като услуга предоставя на разположение капацитет за съхранение онлайн. Той отбелязва, че в оценката на проекта за Urh-Nov(8) изрично е поискано да се вземе предвид съхраняването „в облак“, като са формулирани съответните предложения за разпоредби. Въпреки това законодателят съзнателно решил да не включи такава разпоредба.

Austro-Mechana подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Запитващата юрисдикция счита, че не е напълно ясен въпросът дали съхраняването в облак на закриляно с авторско право съдържание попада в обхвата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в решение от 29 ноември 2017 г., VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:913, наричано по-нататък „решението VCAST“) Съдът е постановил, че съхраняването на защитено съдържание в облак е равнозначно на запазено за автора упражняване на авторските права.

По изложените съображения Върховен областен съд Виена, Австрия решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?

2. Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):

– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,

–  и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Изразът „възпроизвеждане върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество включва възпроизвеждане, извършено въз основа на предоставяни от трето лице компютърни услуги в облак.

Не се дължи отделна такса или възнаграждение за възпроизвеждане, извършено от физическо лице за свои лични цели въз основа на предоставяни от трето лице компютърни услуги в облак, при условие че таксите, заплатени по отношение на устройствата/носителите в съответната държава членка, отразяват и вредата, причинена на притежателя на права от подобно възпроизвеждане. Ако дадена държава членка всъщност е избрала да предвиди схема за налагане на такси върху устройствата/носителите, запитващата юрисдикция по принцип може да презумира, че само по себе си това представлява „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, освен ако притежателят на права (или неговият представител) не докаже, че при обстоятелствата в конкретния случай подобно плащане би било недостатъчно“.

Най-иновативните нации в света и мястото на България - WIPO публикува своят годишен индекс за иновации

WIPO публикува своя Global Innovation Index за 2021, където по традиция оценява степента на иновации в над 130 държави по света.

Тази година най-иновативната нация е Швейцария, следвана от Швеция, САЩ, Великобритания и Южна Корея.

Топ три на най-иновативните държави по региони е следния:

България се намира на 35 място в класацията, като интересното тук е че тя е на второ място, след Китай, в групата от страни със средно ниво на доходи, които имат представяне над очакваното.

Индексът за иновации е изключително показателен не само за степента на развитие на една държава но и за нейната пазарна конкурентноспособност. Не е случаен фактът, че най-развитите държави са в челото на тази класация.

Добарта новина за България е че страната се намира в първата група от държави, като за сега очакванията за развитие в това отношение са по-скоро положителни.

Голяма роля за това играе не само разрастващата се IT индустрия, чиито годишни ръстове са впечатляващи, но и привличането на чуждестранни компании, които отварят развойни дейности.

Естествено влизането в топ 30 изисква много повече от това, като например по-ясна и директна връзка между бизнеса и научната дейност, както и създаване на среда за по-добро и качествено финансиране на нови изследователски разработки и проекти.

Кратки IP новини

1. Бизнес технологичен форум  – Лицензиране. За повече информация тук. 

2. Създаване на висококачествено патентно портфолио в САЩ и Европа - Част 3. За повече информация тук.      

3.  Чия собственост е интелектуалната собственост? На изкуствения интелект или на създателя на изкуствения интелект? За повече информация тук.   

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Отмяна на марка поради неизползване - практиката в Италия

Съдът в Милано се произнесе по дело относно искане за отмяна регистрация на марка поради липса на реално използване.

Казусът касае регистрирана през 2011 година италианска марка “AQUA NUNTIA”, както и аналогична европейска марка през 2012, за клас 03 - парфюми.

Марките са притежание на физическо лице.

Две италиански компании започват да използват името “AQVA NVNTIA” за свои парфюми.

Притежателят на по-ранните марки инициира дела за нарушаване на правата му. В резултат двете компании изискват отмяна на по-ранните марки поради липса на реално използване.

EUIPO отменя европейската марка. 

Съдът в Милано отменя и италианската марка. Доводите на притежателя на марката за направена подготовка за използване на марката, като контактване партьори, подготовка на опаковки, печатане на брошури и регистрация на домейн име, са отхвърлени от съда. 

Според съда потребителите трябва да имат информация за предлаганите с марката продукти, за да се счете че тя е използвана. Наличието на информиланост само на търговци и дистрибутори не е достатъчно.

Доводът на притежателя за здравословни проблеми, които са възпрепятствали използването на марката също са отхвърлени, като съдът посочва, че една марка може да се използва и от трети лица с разрешението на притежателя на база лицензия.

Източник: Bird & Bird LLP - Federico Manstretta за Lexology.

Puma спечели спор за търговска марка в Китай

Puma спечели интересен казус в Китай относно своята марка. Местната компания Ningbo Spark Motor Co., Ltd. регистрира през 2005 година следната марка в клас 7: механични двигатели, бензинови и дизелови генераторни агрегати, водни помпи, перални машини, строителни машини, селскостопанска техника:

Китайските йероглифи от марката “彪马” (BIAO MA) означават Пума на китайски.

Puma подава искане за заличаване на въпросната марка на база по-ранни марки Puma и  “彪马” регистрирани за стоки, като дрехи и обувки. 

Патентното ведомство на страната приема, че марките на са объркващо сходни и касаят напълно различни стоки, поради което потребителите не могат да бъдат заблудени относно търговския източник.

Решението е обжалвано и потвърдено от съда, макар Puma да предоставят допълнителни доказателства за придобитата общоизвестност на марката си.

При обжалването пред Beijing Hight Court обаче, къдът приема че поради наличната общоизвестност на по-ранните марки, притежаваната от Ningbo Spark Motor Co., Ltd.  е в противоречие на чл.13.3 от Закона за марките, който касае така нареченото "разводняване" на общоизвестни марки, тоест използването им за несвързани стоки на база репутацията им.

Източник: CCPIT Patent & Trademark Law Office - Ling Zhao and Lan Zhou за Lexology.

HYDRO и HYLO могат да бъдат объркващо сходни елементи според Общия съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑817/19, Olimp Laboratories sp. z o.o срещу EUIPO.

Olimp Laboratories заявяват следната европейска марка в клас 05 (Фармацевтични препарати, Фармацевтични препарати за лечение на очни заболявания и състояния; Медицински препарати; Капки за очи, Препарати за очно смазване, Лекарства за измиване на очи, Лосиони за очи за медицинска употреба; Локални противоинфекциозни вещества за лечение на инфекции на окото; Капсули за фармацевтични цели, Капсули за лекарства, Пастили за фармацевтични цели, Пастили за фармацевтични цели; Лекарства за хуманни цели, Тоници [лекарства], Лекарства за медицински цели, Адюванти за медицински цели, Лекарства в течна форма; Мехлеми за фармацевтични цели, Мехлем за очи за медицинска употреба; Подложки за очи за медицинска употреба, Очни компреси; обезболяващи и противовъзпалителни препарати; Лечебни билки):

Срещу тази марка е подадена опозиция от  OmniVision GmbH на основание по-ранна европейска марка HYLO-VISION в клас 05 (Хранителни добавки и диетични препарати; Медицински и ветеринарни препарати и изделия).

Опозиционният състав на EUIPO, както и Апелативния борд при обжалването потвърждават опозицията считайки марките за объркващо сходни. Решението е обжалвано пред Общия съд.

Според Olimp Laboratories по-ранната марка е лишена от отличителност. От една страна VISION е широко използвана дума за подобни пордукти от всички пазарни участници. От друга страна HYLO реферира към sodium hyaluronate.

Общият съд отхвърля жалбата и потвърждава опозицията. Съдът приема стоките за идентични. По отношение на знаците, съдът приема, че стилистичните елементи в заявената марка имат единствено декоративен характер, а изображението на око и думата HYDRO са слабоотличителни. От друга страна думата VISION е описателна са посочените стоки.

Съдът приема, че не е доказана връзка между HYLO и sodium hyaluronate, като приема по-ранната марка за достатъчно отличителна.

При сравнение на марките, съдът определя, че те са сходни във визуално и фонетично отношение, като концептуалното сходство е единствено по отношение думата VISION.

Наличието на разлика м буквите L и DR не е достатъчно за да преодолее сходството на марките.

Pirelli спечели дело за фигуративна марка пред Европейския съд

Европейският съд излезе наскоро с решение по свързани дела C‑818/18 P и C‑6/19 P The Yokohama Rubber Co. Ltd срещу Pirelli Tyre SpA.

Казусите касаят следната регистрирана от Pirelli през 2001 година европейска фигуративна марка в клас 12 - Гуми, твърди, полупневматични и пневматични гуми, джанти и капаци за всякакви колела на превозни средства, всякакви колела на превозни средства, вътрешни тръби, джанти, части, аксесоари и резервни части за колела на превозни средства от всякакъв вид:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от Yokohama през 2012 година на абсолютно основание - марката представлява форма изпълняваща техническа функция.

EUIPO заличава марката, а решението е обжалвано пред Общия съд на ЕС.

Съдът отменя решението на EUIPO, като приема, че марката не изпълнява технически финкции. Причината за това е че знакът изобразява единична бразда, която е част от цялостния грайфер на гумата. Сама по себе си тя не може да изпълнява техническа функция без участието на останалите компоненти от грайфера. В допълнение тази бразда дори не представлява значителна част от цялата гума за да може да й бъдат преписвани подобни технически свойства.

Европейският съд потвърждава това решение. В същото време обаче подчертава и ограничения обхват на защитата на марката, като други производители на гуми ще могат да използват сходни форми стига цялостният грайфер на гумите да е различен.

Sonos спечели съдебно дело срещу Google за нарушаване на патентовани технологии

Американският производител на озвучителна техника и гласови асистенти Sonos спечели патентно дело срещу Google.

Казусът касае обвинение от страна на Sonos, че Google използва защитени технологии за W-Lan свързаност и аудио възпроизвеждане по притежавани от компанията патенти в САЩ за:

- Патент № 9,195,258 „Система и метод за синхронизиране на операции между множество независимо синхронизирани устройства за обработка на цифрови данни“) 

- Патент № 10,209, 953 („Устройство за възпроизвеждане със синхронизация на множество устройства“)

- Патент № 9,219,959 („Многоканално сдвояване в медийна система ”)

- Патент № 8 588 949 („ Метод и апарат за регулиране на нивата на силата на звука в многозонова система ”)

- Патент № 10 439 896 („ Свързване към устройство за възпроизвеждане ”)

Технологиите в посочените патенти са използвани в различни устройства на Google, като смарт телефоните Pixel, гласовите асистенти на компанията и др.

Както е известно двете компании се партнираха при създаването на озвучителните гласови асистенти на Sonos и интегрирарнето на услугите на Google в тях. Според обвинението след това Google е използвала получената информация за развитие на собствените си продукти.

На база това решение US International Trade Commission може да забрани вносът на устройства на Google в САЩ, което може да е сериозен проблем за компанията, имайки предвид факта, че повечето от тях се произвеждат в Азия.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB