Фалшиви екрани за IPhone нарушават правата върху марката на Apple дори ако тя не се вижда

Върховният съд в Норвегия се произнесе по съдебно дело касаещо нарушаване на права върху търговска марка Apple.

Казъсут касае внасяни в страната резервни части екрани за телефони iPhone, при които логото на марката е скрито, тъй като екраните не са оригинално производство на Apple, а реплики.

Първоначално съдът в Осло приема, че не е налице нарушаване на права върху търговска марка, тъй като логото й не е видно за потребителите.

При обжалването обаче, Върховният съд приема, че е налице такова нарушение. Причините за това са няколко. Първо въпреки че марката е скрита, покритието може да бъде премахнато лесно и да стане видима. Второ целевата група не са крайни потребители, а специализирани такива, които се занимават с ремонт на телефони. Поради тази причина вниманието към продукта и марката е завишено. Тези потребители ще бъдат наясно, че екраните са фалшификат на оригиналните такива носещи марката на Apple.

Съдът цитира заключенията на Европейския съд по дело Mitsubishi (C-129/17), където резервни части с напълно премахната марка от тях също се приемат за нарушение върху нейните права.

Източник: Advokatfirmaet Hjort - Monica Syrdal, Øivind K Foss for Lexology.

Склуптурата на Abercrombie & Fitch може да бъде обект на авторско право в САЩ

Апелативният борд на ведомството за авторско право на САЩ ревизира решение за отказ регистрацията, като обект на авторско право на следната трийзмерна склуптура, използвана, като витрини на магазини Abercrombie & Fitch, съдържаща буквите A и F и абривиатурата Co:

Първоначалното решение, че се склуптурата не е оригинална и не може да представлява обект на авторско право. Тя се състой от обикновени неотличителни елементи, букви и геометрични форми.

Според решението на Борда обаче, обект състоящ се от обикновенни форми и букви може да бъде обект на авторско право ако комбинацията на тези елементи е резултат от творческо усилия.

В разгледания случай Борда приема, че е налице базово ниво на творчество и оригиналност поради, което приема, че въпросната склуптура е обект на авторско право.

Наскоро ведомството отказа регистрация на знакът на UEFA за шампионската лига и логото на Vodafone поради липса на нужното нижо на оригиналност на произведенията.

Източник: IPKat.

Дали Booking.com може да бъде търговска марка - това е въпросът

Megan Taylor (Novagraaf ) публикува интересна статия за Lexology, която разглежда въпроса с регистрацията на генерични марки представляващи интернет домейн имена.

Конкретният случай касае небезисвестният опит на сайта за настаняване Booking.com да регистрира словна марка за тези услуги в САЩ.

Опитите на компанията да направи това датират от 2012 година, като към момента USPTO отказва регистрациите на база описателност на думата booking, която е генерична за посочените услуги.

Според компанията обаче наличието на частта .com дава възможност за регистрация на марката защото терминът booking.com е придобил вторична отличителност сред потребителите, което го свързват с конкретната компания.

Позицията на USPTO е че подобни генерични думи трябва да бъдат оставени за свободно използване от всички пазарни участници.

В момента делото предстой да бъде разгледано от Върховният съд на страната.

В ЕС booking.com е регистрирана и като комбинирана и като словна марка. Причината е че през 2007 година EUIPO приема, че марката е придобила вторична отличителност на база предоставени доказателства. От тогава насам обаче практиката на ведомството се промени и в момента регистрацията на подобни неотличителни термини е изключително трудна включително и на база вторична отличителност.

Манчестър Юнайтед атакува създателите на видео играта Football Manager за неразрешено използване на името на клуба

Един от най-известните футболни клубове в света Манчестър Юнайтед заведе съдебни дела срещу разработчиците на видео игри SI и SEGA за неразрешено използване на името на клуба за съдаване на видео игри и използване на знаци асоцииращи с емблемата му.

В конкретния случай става дума за играта Футболен мениджър, в която се използва името на Манчестър Юнайтед, както и емблема в бяло и червено, вместо оригиналната такава.

Според английският клуб използването на името му е нарушаване на неговите права, а използването макар и на различно лого също е в разрез с интересите на клуба, тъй като потребителите имайки информация за клуба ще асоциират логото с оригиналното такова.

Освен това разработчиците на игри предоставят възможност за използване на пачове, чрез който в последствие да се използват и оригиналните емблеми на клубовете. Всичко това нанася вреди на клуба с оглед пропуснатите възможности за предоставяне на лицензии за ползване на марките.

Според компаниите производители на игрите, невъзможността за използване на името на клуба нарушава правото за свободно изразяване. Използваното лого пък е генерирано на случаен принцип и не асоциира с оригиналното такова. В допълнение адвокатите твърдят, че клубът е търпял години на ред това използване, поради което е загубил правото си да се противопостави.

Предстой решение на съда.

Източник: UDL Intellectual Property - Christopher Banister, за Lexology.

Кратки IP новини

1. Споделяне на онлайн съдържание - плати за да ползваш. За повече информация тук. 

2. Някой съвети при преместване на бизнесът ви в онлайн платформи. За повече информация тук.

3. Безплатна IP помощ за малки и средни компании. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Възможно ли е формата на велосипед да бъде защитена от авторското право?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑833/18 Brompton Bicycle Ltd срещу Chedech/Get2Get. Делото касае възможността за авторскоправна защита на велосипеди:

Brompton, учредено по английското право дружество с учредител SI, предлага на пазара сгъваем велосипед, който се продава в настоящата си форма от 1987 г. (наричан по-нататък „велосипедът Brompton“).

Велосипедът Brompton, чиято особеност е, че може да заеме три различни позиции (сгъната, разгъната и междинна, които позволяват на велосипеда да остане изправен), е защитен с патент, който понастоящем е изтекъл.

От своя страна Get2Get предлага на пазара велосипед (наричан по-нататък „велосипедът Chedech“), чийто външен вид е много сходен с този на велосипеда Brompton и който може да заеме трите посочени в предходната точка позиции.

На 21 ноември 2017 г. SI и Brompton сезират Търговски съд Лиеж, Белгия с искане да установи, че велосипедите Chedech нарушават авторското право на Brompton и неимуществените права на SI, и вследствие на това да разпореди на Get2Get да преустанови действията, които нарушават правата им, и да изтегли продукта от всички търговски обекти.

В своя защита Get2Get изтъква, че видимият външен вид на велосипеда Chedech е наложен от търсеното техническо решение, което позволява велосипедът да заеме три различни позиции. При тези обстоятелства видимият външен вид можел да получи само патентна, а не и авторскоправна закрила.

Жалбоподателите в главното производство възразяват, че трите позиции на велосипеда Brompton могат да се получат с различни форми от използваните в този велосипед от неговия създател, което означавало, че формата му може да получи авторскоправна закрила.

Търговски съд Лиеж посочва, че по силата на белгийското право едно творение е защитено с авторско право, когато е изразено в конкретна форма и е оригинално, което означава, че обект с практическо предназначение — като например велосипед — може да получи авторскоправна закрила. В това отношение, макар формите, наложени от необходимостта за постигане на технически резултат, да са изключени от авторскоправната закрила, има съмнение дали това е така, когато такъв резултат може да бъде постигнат чрез други форми.

Тази юрисдикция посочва, че в решение от 8 март 2018 г., DOCERAM (C‑395/16, EU:C:2018:172), постановено в областта на правото върху промишлените дизайни, Съдът е тълкувал член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.

Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали подобно разрешение трябва да се приеме и в областта на авторското право, когато видимият външен вид на продукта, чиято закрила се иска на това основание по силата на Директива 2001/29, е необходим за постигането на определен технически резултат.

При тези обстоятелства Търговски съд Лиеж решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива [2001/29], която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–  наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–   ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–   волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–   наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

Решението на съда:

Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че продукт, чиято форма, поне отчасти, е необходима за постигането на определен технически резултат, се ползва с предвидената в тези членове авторскоправна закрила, когато представлява оригинално произведение, резултат от интелектуално творчество, тъй като чрез тази форма авторът на произведението изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор, поради което тази форма отразява неговата личност, което трябва да се прецени от националната юрисдикция, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства в спора по главното производство.

Внимание - складиране на стоки от физически лица може да представлява използване на търговска марка в ЕС

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑772/18, със следната предистория и въпроси:

 На 4 април 2011 г. В, физическо лице с местожителство във Финландия, получава от Китай партида от 150 сачмени лагера с обща маса 710 kg, използвани като резервни части в трансмисионни механизми, генератори и двигатели, както и в строителството на мостове и трамвайни линии. Върху тези лагери е поставен знак, съответстващ на международната словна марка „INA“, чийто притежател е A по-специално за стоките „лагери“.

След митническото оформяне на името на B, на 12 април 2011 г. той взема партидата от митническия склад на летище Хелзинки-Вантаа (Финландия), където тя е складирана, и я отнася в жилището си.

Няколко седмици по-късно лагерите са предадени на трето лице, за да бъдат изнесени в Русия.

Като възнаграждение за тази услуга В получава стек цигари и бутилка коняк.

В рамките на наказателно производство срещу B, образувано пред Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия за нарушение на марка, към което се присъединява А по отношение на гражданскоправните аспекти, тази юрисдикция оправдава B с мотива, че не може да се установи той да е извършил умишлено престъпление. Посочената юрисдикция обаче забранява на B да продължава или да повтаря извършването на такива действия и го осъжда да поправи и обезщети претърпените от A вреди.

B обжалва присъдата си пред Апелативен съд Хелзинки, Финландия.

Като се позовава на решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), тази юрисдикция приема, от една страна, че дейността на B е в известна степен е равностойна на дейност по складиране и транзитно преминаване, и че заинтересованото лице не е имало за цел да извлече от нея каквото и да било икономическо предимство, и от друга страна, че полученото във връзка с това възнаграждение не се основава на икономическо използване на стоки в рамките на търговска дейност, а представлява само насрещна престация за складирането на стоки за сметка на трето лице.

Предвид тези обстоятелства Апелативен съд Хелзинки приема, че B не е използвал в търговската дейност знак, сходен с разглежданата в главното производство регистрирана марка, и поради това приема, че предявеното от A искане за поправяне и обезщетяване на вреди е неоснователно.

A обжалва това решение пред Върховен съд, Финландия.

Върховеният съд посочва, че от практиката на Съда не става ясно дали размерът на икономическото предимство, което частно лице получава поради твърдяното нарушение на марка, е релевантно обстоятелство, за да се определи дали е налице използване на марка в търговската дейност.

Освен това, макар да е очевидно, че член 5 от Директива 2008/95 се прилага, когато лицето използва марката в рамките на собствената си икономическа дейност, в това отношение съществувало съмнение, когато посоченото лице я използва за трето лице

Върховеният съд посочва, че в решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), е било постановено, че собственикът на данъчен и митнически склад, който само складира за сметка на трето лице стоки, носещи идентичен или сходен с марка знак, не използва този знак. Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали такава съдебна практика може да се приложи по аналогия към дело като разглежданото в главното производство, в което срещу бутилка коняк и стек цигари едно лице е внесло стоки за сметка на трето лице и ги е запазило и складирало, преди да бъдат вдигнати, за да бъдат реекспортирани в трета държава.

Накрая Върховеният съд си задава въпроса дали е възможно да се приеме, че е налице внос на стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2008/95, ако едно лице съобщи адреса си на препродавач на стоки, приеме тези стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и не предприеме друго активно поведение.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в решение от 18 октомври 2005 г., Class International (C‑405/03, EU:C:2005:616), Съдът е постановил, че пускането на пазара на стоки е обусловено от пускането им в свободно обращение по смисъла на член 29 ДФЕС, което означава, че изискуемите мита и такси с равностоен ефект са били събрани в тази държава членка. Тя изтъква, че съществува несигурност по въпроса дали може да се приеме, че е налице внос, когато съответното лице се задоволява да приеме изпратените на адреса му стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и когато няма друго активно участие на това лице в изпращането на стоките в страната.

С оглед на всички тези обстоятелства Върховеният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) От значение ли е размерът на изгодата, реализирана от частно лице в резултат на твърдяно нарушение на марка, за преценката дали поведението на това лице представлява използване на марката в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95], или е само чисто използване за лични цели? Необходимо ли е да са изпълнени други критерии освен реализирането на икономически изгоди от въпросната засягаща марката сделка, за да е налице използване в търговската дейност в случая, когато частно лице използва марката?

2) Ако се изхожда от предпоставката, че икономическата изгода има известно значение, както и че поради незначителния размер на икономическата изгода, реализирана от дадено лице, и поради неизпълнението на евентуални други критерии за наличието на използване в търговската дейност не може да се приеме, че това лице е използвало дадена марка в собствената си икономическа дейност, изпълнено ли е условието за използване в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95] в случая, когато частното лице е използвало марката за сметка на трето лице в контекста на икономическата дейност на това трето лице, макар че частното лице не е наето на работа от последното в качеството на работник?

3) Лице, съхраняващо стоки, използва ли дадена марка за стоки по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Директива [2008/95], когато изпратени в държава членка и пуснати в свободно обращение в тази държава стоки, които са обозначени с марка, са били приети и съхранявани от лице, което ги е държало за сметка на дружество, което препродава стоките, и това лице не извършва внос и складиране на стоки и също така няма разрешение за стопанисване на митнически или данъчен склад?

4) Може ли да се приеме, че дадено лице внася обозначени с марка стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2008/95], когато стоките не са били внесени по негово искане, но то е съобщило адреса си на препродавача на стоките и е приело за сметка на препродавача пуснатите в свободно обращение в държавата членка стоки, държало ги е в продължение на няколко седмици и ги е предало за превоз до трета страна извън [Европейския съюз] с цел препродажба в тази страна?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което не извършва търговска дейност по занятие и приема, пуска в свободно обращение в държава членка и съхранява стоки, които явно не са предназначени за лична употреба и които са изпратени на адреса му от трета страна и върху които е поставена марка без съгласието на нейния притежател, трябва да се разглежда като използващ марката в търговската дейност по смисъла на първата от тези разпоредби.

Дали INCREDIBLE BURGER е сходно на IMPOSSIBLE BURGER - проблеми за Nestle в ЕС

Съд в Хага, Холандия се изиска от швейцарската компания Nestle да преустанови използването на наименованието INCREDIBLE BURGER за свойте бургери със засместител на месо.

Причината е съдебно дело инициирано от американската стартъп компания Impossible Burger, която предлага подобен продукт с регистрирана европейска марка IMPOSSIBLE BURGER.

Nestle атакува тази марка с искане за заличаване на основата на липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.

Междувременно обаче американската компания завежда дело в Холандия и съдът приема, че INCREDIBLE BURGER е сходно във визуално, фонетично и макар отчасти и смислово отношение на активната марка IMPOSSIBLE BURGER.

Една от причините съдът да приеме, че Nestle опитва да имитира марката на американската компания е факта, че между двете компании са водени лицензионни преговори по отношение на марката IMPOSSIBLE BURGER, които обаче са били прекратени.

От швейцарската компания са решени да преименуват своя продукт на Sensational Burger в опит да се разграничат американският стартъп.

Източник: FoodNavigator.com

Дори и изписано на японски "Момичето на Бонд" не може да бъде чуждо притежание

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус свързан с регистрирана марка “BOND GIRL” изписана на японски в katakana в клас 41: организиране на семенири:

Срещу тази регистрирана марка, носителят на правата върху персонажите от филмите за Джеймс Бонд Danjaq, LLC подава искане за заличаване на основата на известния персонаж Момичето на Бонд от филмите за супер агентът.

Патентното ведомство заличава марката на основание  противоречие с обществения ред и добрите нрави.

Според ведомството “BOND GIRL” е персонаж станал известен на потребителите от 1962г., свързан с популярните филми.

С оглед приведените доказателства за неговото използване в страната, за различни рекламни и мърчандайзинг цели и предоставяните лицензии за това, Ведомството счита, че регистрацията му от трето лице е в противоречие на обществения интерес.

Интересното в случая, е че патентното ведомстно не разглежда терминът, като знак за търговски произход притежание на  Danjaq, LLC.

Източник: Masaki Mikami

Внимавай какви снимки използваш за своята реклама в Швейцария

Наскоро някой от текстовете в законодателството закрилящо авторското право в Швейцариябяха променени с цел осъвременяването им в настоящата дигитална ера.

Част от промените засягат закрилата на фотографски произведения. 

Според досега действащите правила могат да бъдат защитавани само снимки, които са оригинални и имат творчески елемент. Обикновенни чисто технически снимки не получаваха закрила.

Според новите правила, тези фотографски произведения също ще бъдат обект на авторскоправна закрила, като разликата с оригиналните фотографии ще бъде в срока на закрила, който няма да бъде 70 години след смърта на автора, а 50 години от момента на тяхното създаване.

Новото законодателство важи от 01.04.2020, като ще обхване и снимки създадени преди това стига те да не са били вече използвани. За ситуации на заверено използване новите изисквания няма да важат.

Източник: CMS von Erlach Poncet AG - Simone Brauchbar Birkhäuser and Aline Steffen, for Lexology.

Казусът с трийзмерна марка за парфюм на Dior ще бъде ползван, като инструкция за съдилищата в Китай

Върховният съд на Китай включи казусът с трийзмерната марка на Dior в своите инструкции към съдилищата в страната, като прецедентна практика, която да се следва.

Както е известно, Dior опитват да регистриран следната трийзмерна марка в Китай през 2015, представляваща бутилка на парфюм:

Патентното ведомство на страната отказва регистрацията на основание липса на отличителност. Предоставените доказателства за придобита отличителност на марката считано от 1999 година насам са отхвърлени, като незадоволителни. Това решение е потвърдено и от съда при обжалването.

През 2018 година обаче Върховният съд на страната анилура предходните решение, като приема, че марката има придобита отличителност сред потребителите в страната с оглед уникалната си форма и популярност.

Това решение на съда сега ще бъде използвано, като отправна точка за съдилищата в Китай при бъдещи подобни казуси, като целта е да се преодолеят различните тълкувания на закона във връзка с защитата на трийзмерните марки.

Source: The FashionLaw.

WIPO PROOF - дигитално доказателство за съществуването на вашата интелектуална собственост

WIPO информира за началото на своята нова електронна услуга наречена WIPO PROOF. Услугата представлява електронен сертификат, че към определена дата определено произведение е съществувало.

Услугата не доказва авторство или нещо различно от това, че съответния продукт е съществувал към съответната дата във времето.

Ползата от подобна услуга е в случаите на доказване на приоритетна дата относно казуси с различни продукти на интелектуалната собственост, като дизайни, авторски произведения и др.

Следните категории от произведения могат да използват тази услуга:

- Търговски тайним

- Промишлени дизайни;

- Различни творчески произведения;

- Софтуерен код;

- Проучвания;

- Данни;

- Дигитално подписани документи и др.

За всеки обект за който се иска времеви сертификат, са създава тоукън съхраняван на сървари на WIPO. Копие от самото произведение или документ не се съхранява на тези сървари, а на локацията на заявителя.

Повече информация може да откриете тук.

Twitter загуби опозиция срещу марка TWEET в Япония

Twitter загуби опозиция в Япония по отношение на заявена марка TWEET от страна на японска компания за клас 33: саке, дестилирани оризови спиртни напитки; саке заместител; Японски бял ликьор [Shochu]; Японски смесен ликьор на основата на сладък ориз [Shiro-zake]; Наоши [японски ликьор]; Японски смесен алкохол на базата на Shochu [Mirin]; западни течности; алкохолни плодови напитки; Японски напитки на базата на шочу [Чухай]; Китайски алкохолни напитки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Twitter на база въвеждане в заблуда относно бизнес на друга компания и марка с репутация TWEET използвана от компанията в продължение на дълги години за услуги свързани с микро блогинг.

Както е известно, текстовите съобщения публикувани в Twitter са известни с найменованието Tweets.

Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията. Макар ведомството да признава общоизвестния статут на Twitter в страната, то думата Tweet са използва по описателен начин относно техническа функция на платформата. Този термин не се използва в качеството му на търговска марка, която да отличава определени стоки и услуги.

Поради тази причина потребителите не биха били заблудени, че между алкохолни продукти с марка Tweet и телекомуникационният бизнес на Twitter има търговска или друга бизнес връзка.

Източник: Masaki MIKAMI