ZARA не е сходно на ZORA в Япония

INDITEX притежателят на известната модна марка ZARA загуби спор в Япония.

Казусът касае заявена национална марка ZORA за клас 18 - чанти, торбички, портфейли.

Срещу тази марка е подадена опозиция от страна на INDITEX на основание по-ранна марка ZARA в класове 18 и 35.

Според компанията заявената марка е сходна на по-ранната и може да причини объркване в потребителите особено имайки предвид наложената дългогодишна репутация на ZARA в Япония.

Патентното ведомство на страната приема, че по-ранната марка има репутация но отхвърля наличието на сходство между знаците. Причината е буквата О, която според ведомството създава напълно различно звучене в началото на думата, което възпрепятства потенциалното объркване на потребителите, с оглед и на факта, че двете марки са кратки, състоящи се от 4 букви.

Източник: Masaki MIKAMI

Ферари успя да защити дизайнът на 488 Pista Spider в Австралия

Ферари успя да се пребори за свой промишлен дизайн в Австралия. Компанията заявява дизайн на свой модел автомобил Ferrari 488 Pista Spider през 2018. 

Патентното ведомство на страната отказва регистрацията, тъй като счита, че дизайнът не е нов, а е сходен на вече съществуващ по-раннен модел на компанията 488 Spider.

Както е известно защитата на промишлени дизайни изисква изпълнението на два критерия - новост и оригиналност.

Ферари не се отказват. Наемат известеният експерт в областта на луксозните коли Anthony Moss, който прави анализ на дизайните, като твърди че те са достатъчно различни за целевата публика.

При обжалването Патентното ведомство променя позицията си и регистрира новият дизайн на компанията. Ведомството приема доводът, че при луксозните автомобили дори отделни самостоятелни детайли могат да създадът нужната разлика между дизайните.

Според ведомството в случаите на автомобилен дизайн, авторите са ограничени по отношение на това, че винаги трябва да използват гуми, странични огледала, предно стъкло. Основните разлики при дизайните могат да бъдат забелязани в предната и задна част на автомобилите.

В това отношение новият модел на Ферари има някой дизайн разлики в броните, въздохопроводите, както и в задния капак и аеродинамиката.

Тези елементи са съществени по отношение на спортните луксозни автомобили, поради което новият дизайн се различава от съществуващият преди това.

Източник: Phillips Ormonde Fitzpatrick - Peter Wassouf, Lexology. 

YouTube и Uploaded не са виновни за незаконно качено съдържание на платформите им

Генералният адвокат на Европейския съд Saugmandsgaard Øe се произнесе по съединени дела Съединени дела C-682/18 и C-683/18. Те касаят следния казус:

Дело C-682/18

YouTube е интернет платформа, управлявана от едноименното дружество, чийто едноличен собственик и законен представител е Google. Тази платформа, която се състои от различни уебсайтове и приложения за интелигентни устройства, дава възможност на потребителите си да споделят видеоклипове в интернет.

За да се качи видеоклип в YouTube, е необходимо да се създаде профил — с потребителско име и парола — и да се приемат общите условия за ползване на тази платформа. Потребителят, който след като се е регистрирал по този начин, качва видеоклип онлайн, може да избере да го остави в „частен“ режим или да го публикува на платформата. Във втората хипотеза въпросният видеоклип може да се гледа поточно (streaming) на посочената платформа и да се споделя от всеки интернет потребител, както и да се коментира от другите регистрирани потребители. Освен това регистрираните потребители могат да създават „канали“, за да обединяват видеоклиповете си.

Качването и публикуването на видеоклип на същата тази платформа се извършва автоматично без предварителен преглед или контрол от страна на Google или YouTube. Така там се публикувало близо 35 часа видеосъдържание в минута(6), което представлява няколкостотин хиляди видеоклипа на ден.

YouTube разполага с вградена функция за търсене и извършва обработка на резултатите от това търсене, по-специално под формата на оценка на уместността на видеоклиповете в зависимост от района на потребителя. Резултатът от тази оценка се обобщава на началната страница в рубриките „актуални видеоклипове“, „промотирани видеоклипове“ и „набиращи популярност видеоклипове“. YouTube индексира наличните видеоклипове и канали в рубрики като „развлечение“, „музика“ или „филми и анимация“. Освен това, когато платформата се използва от регистриран потребител, той получава обзор на „препоръчани видеоклипове“, които зависят по-специално от по-рано гледаните от него видеоклипове.

С платформата YouTube реализира по-специално приходи от реклама. Така в крайните полета на началната страница на платформата са поставени рекламни банери на рекламодатели — трети лица. Освен това реклами се поместват и в някои видеоклипове, за което трябва да е сключен специален договор между съответните потребители и YouTube.

Съгласно общите условия за ползване на YouTube, за видеоклиповете, които качва, и до премахването им от платформата, всеки потребител му предоставя световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия за използването, възпроизвеждането, разпространението, създаването на производни произведения, излагането и изпълнението във връзка с предоставянето на разположение на платформата и дейностите на YouTube, включително реклама.

Приемайки тези общи условия, потребителят потвърждава, че разполага с всички необходими права, споразумения, разрешения и лицензии за видеоклиповете, които качва онлайн. От друга страна, в „Правилата на общността“ YouTube призовава потребителите на платформата си да спазват авторските права. Освен това при всяко качване онлайн те биват информирани, че на платформата не може да се публикуват видеоклипове, който нарушават тези права.

YouTube е въвело различни технически устройства, за да преустановява и предотвратява нарушенията на своята платформа. Всяко лице може да го уведоми за наличието на незаконен видеоклип писмено, по факс, чрез електронно писмо или уебформуляр. Благодарение на създадения бутон за уведомяване може да се изпрати сигнал за неприлично съдържание или за такова, с което се нарушават права. Притежателите на права имат и възможност чрез специален способ за подаване на сигнали да поискат премахването от платформата на до десет конкретно посочени във възражението видеоклипове, като укажат техните интернет адреси (URL).

22.      Освен това YouTube е въвело програма за проверка на съдържанието (Content Verification Program). Тази програма е достъпна за регистрирани за тази цел предприятия, но не и за обикновени частни лица. Посочената програма предлага на съответните притежатели на права различни инструменти, които им позволяват по-лесно да контролират използването на произведенията им на платформата. По-специално те могат да отбелязват директно в списък на видеоклипове онези, които според тях нарушават правата им. Когато видеоклип бъде блокиран заради подаване на такъв сигнал , потребителят, който го е качил онлайн, бива уведомен, че при повторно нарушение профилът му ще бъде блокиран. Освен това YouTube предоставя на разположение на участващите в посочената програма притежатели на права софтуер за разпознаване на съдържание — „Content ID“, разработен от Google и предназначен да открива автоматично видеоклиповете, използващи техни произведения. За целта, според обясненията на Google, притежателите на права трябвало да предоставят на YouTube референтни аудио- или видеофайлове за идентифициране на въпросните произведения. „Content ID“ използвал тези файлове, за да създава „цифрови отпечатъци“, които се съхранявали в база данни. „Content ID“ сканирал автоматично всеки качен в YouTube видеоклип и го сравнявал с тези „отпечатъци“. В този контекст този софтуер можел да разпознава видео- и аудиофайлове, включително мелодии, когато същите са възпроизведени или имитирани. При откриване на съответствие притежателите на съответните права получавали автоматично уведомление. Последните имали възможност да блокират въпросните видеоклипове. Като алтернатива, те можели да изберат да следят използването на тези видеоклипове в YouTube посредством статистическите данни за аудиторията. Освен това можели да изберат да печелят от посочените видеоклипове, като поместват в тях реклами, или да получават част от приходите от рекламите, поставени преди това по искане на качилите тези видеоклипове потребители.

На 6 и 7 ноември 2008 г. песни от албума „A Winter Symphony“ на изпълнителката Sarah Brightman, както и лични концертни записи от турнето ѝ „Symphony Tour“, свързани с неподвижни и подвижни изображения, са публикувани в YouTube от потребители на тази платформа.

С писмо от 7 ноември 2008 г. г-н Peterson, който се позовава на авторското право и на сродните му права върху въпросните заглавия и записи(7), се обръща към Google Germany GmbH и по същество иска от това дружество, както и от Google, да премахне спорните видеоклипове под заплаха от налагане на санкции. За тази цел г-н Peterson предоставя снимки на екран на тези видеоклипове. С помощта на тези снимки на екран YouTube установява ръчно интернет адресите (URL) на посочените видеоклипове и блокира достъпа до тях. Страните в главното производство обаче спорят относно обхвата на тези мерки за блокиране.

На 19 ноември 2008 г. звукозаписи от концертите на Sarah Brightman, свързани с неподвижни и подвижни изображения, отново стават достъпни в YouTube.

Поради това г-н Peterson предявява иск, по-специално срещу(8) Google и YouTube, пред Областен съд Хамбург, Германия. В този контекст г-н Peterson иска по същество в негова полза по съдебен ред да се издаде забрана за тези дружества да предоставят на публично разположение дванадесет звукозаписа или изпълнения от албум „A Winter Symphony“ и дванадесет произведения или изпълнения от концертите в рамките на турнето „Symphony Tour“ или, при условията на евентуалност, да се позволи на трети лица да го направят. Г-н Peterson иска да получи също информация относно въпросните действия, с които са нарушени права, и относно оборота или печалбата, които YouTube е реализирало благодарение на тези действия. Освен това той иска да се установи по съдебен ред, по-специално, задължението на това дружество да му заплати обезщетение за вреди от предоставянето на публично разположение на спорните видеоклипове. Накрая, при условията на евентуалност, г-н Peterson иска да получи информация за потребителите, които са качили тези видеоклипове онлайн.

С решение от 3 септември 2010 г.  Областен съд Хамбург уважава иска по отношение на три музикални заглавия и го отхвърля в останалата му част. Г-н Peterson, YouTube и Google обжалват това решение.

С решение от 1 юли 2015 г.  Висш областен съд Хамбург, Германия изменя частично решението, постановено в първоинстанционното производство. Този съд издава срещу YouTube и Google забрана, при чието неизпълнение са налага имуществена санкция, да дават възможност на трети лица да предоставят на публично разположение звукозаписи или изпълнения на седем от заглавията в албум „A Winter Symphony“. Освен това посоченият съд осъжда тези дружества да предоставят на г-н Peterson различни сведения за потребителите, качили спорните видеоклипове онлайн. Същият съд отхвърля иска на г-н Peterson в останалата му част.

Г-н Peterson подава жалба за преразглеждане пред Федерален върховен съд. При тези обстоятелства с решение от 13 септември 2018 г., постъпило в Съда на 6 ноември 2018 г., този съд спира производството и сезира Съда.

Дело C-683/18

Uploaded е управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове — известна като Sharehoster или още като Cyberlocker. Тази платформа, която е достъпна посредством различни уебсайтове, предлага пространство за съхраняване, позволяващо на всеки да съхранява безплатно онлайн файлове с всякакво съдържание. За да се използва Uploaded, е необходимо да се създаде профил — с потребителско име и парола, като се предостави по-специално електронен адрес. Качването на файл онлайн се извършва автоматично и без предварителен преглед или контрол от страна на Cyando. При всяко качване на файл от потребител автоматично се генерира позволяваща изтеглянето му хипервръзка, или download-link,  и се съобщава на потребителя. Uploaded не съдържа нито указател, нито функция за търсене на хостваните файлове. Потребителите обаче могат свободно да споделят тези линкове за изтегляне в интернет, например в блогове или форуми, а също и в „съвкупности от линкове“, тоест уебсайтове, които индексират тези връзки, предоставят информация относно файловете, към които препращат посочените линкове, и позволяват на интернет потребителите да търсят файловете, които желаят да изтеглят.

Файловете, съхранявани на платформата Uploaded, могат да бъдат теглени безплатно от всеки, който разполага с профил и със съответните линкове. Потребителите, ползващи обикновен безплатен достъп за платформата, обаче имат ограничени възможности за теглене (що се отнася по-специално до максималния обем данни, които могат да бъдат изтеглени, скоростта на изтегляне, броя едновременни изтегляния и т.н.). За сметка на това, потребителите могат да запишат платен абонамент, за да ползват доста по-голям дневен обем за изтегляне без ограничение в скоростта или броя едновременни изтегляния и без изчакване между изтеглянията. Освен това Cyando е въвело програма за „партньорство“, в рамките на която заплаща възнаграждение на някои от потребителите, качващи файлове в Uploaded, в зависимост от броя на изтеглянията на въпросните файлове.

В общите условия за ползване на Uploaded се предвижда, че тази платформа не може да се използва за нарушаване на авторското право. Установено е обаче, че посочената платформа на практика води до случаи на законно използване, както и — „до голяма степен“(9) — до използване, с което се нарушава авторското право и с което Cyando е запознато. В това отношение Cyando е уведомено, че на сървърите му има над 9 500 защитени произведения, качени без предварително разрешение на притежателите на права, за които са споделени линкове за изтегляне в около 800 известни му уебсайтове (съвкупности от линкове, блогове или форуми).

От акта за преюдициално запитване по дело C-683/18 е видно, че известен брой защитени произведения, изключителните права върху които се държат от Elsevier, са хоствани на платформата Uploaded и предоставени на публично разположение без разрешение на дружеството чрез съвкупности от линкове, блогове и други форуми. По-специално след проучвания, проведени в периода 11—13 декември 2013 г., това дружество уведомява Cyando с две писма, изпратени на 10 и 17 януари 2014 г., че файлове, съдържащи три от тези произведения, а именно „Gray’s Anatomy for Students“, „Atlas of Human Anatomy“ и „Campbell-Walsh Urology“, се съхраняват на сървърите му и могат да се разглеждат свободно посредством съвкупностите от линкове rehabgate.com, avaxhome.ws и bookarchive.ws.

На 17 юли 2014 г. Elsevier предявява иск срещу Cyando пред Областен съд Мюнхен, Германия. В този контекст Elsevier иска по-специално Cyando да бъде осъдено да преустанови нарушението, главно, в качеството на извършител на нарушенията на авторското право, отнасящи се до спорните произведения, при условията на евентуалност, като съучастник в извършването на тези нарушения, и при условията на евентуалност спрямо предходното — в качеството на „лице, което допринася за извършването на нарушението“. Elsevier иска също Cyando да бъде осъдено да му предостави някои сведения. Освен това първото дружество иска от този съд да установи задължението на второто дружество да му заплати обезщетение за вреди, произтичащи от същите тези нарушения.

С решение от 18 март 2016 г. Областен съд Мюнхен осъжда Cyando да преустанови участието си в нарушенията на авторското право, отнасящи се до трите произведения, посочени в писмата от 10 и 17 януари 2014 г., и уважава исканията, формулирани от Elsevier при условията на евентуалност. Посоченият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

Elsevier и Cyando съответно обжалват това решение. С решение от 2 март 2017 г. Висш областен съд Мюнхен, Германия изменя решението, постановено в първоинстанционното производство. Този съд осъжда Cyando в качеството му на „лице, което допринася за извършването на нарушението“ да преустанови нарушението във връзка 

Elsevier подава жалба за преразглеждане пред Федерален върховен съд. При тези обстоятелства с акт от 20 септември 2018 г., постъпил в Съда на 6 ноември 2018 г., този съд спира производството и сезира Съда.

Становище на Генералния адвокат:

1) Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.

2)  Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

3) Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.

4) Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.

Hitachi загуби оранжев казус за своя марка в Япония

Японската компания Hitachi Construction Machinery заявява следната марка за цвят в Япония в класове 7 и 12:

Патентното ведомство на страната постановява отказ за тази марка на абсолютни основания - липса на присъща отличителност на знака, който се състой от един единствен цвят - оранжево, без конкретни граници на използване на цвета.

Hitachi ограничават марката си само до багери в клас 12 и обжалват решението.

Според компанията потребителите свързват този цвят с техните продукти, тъй като той е използван от 1974 година за тях. Приложени са различни доказателства и снимков материал за начина на използване:

Hitachi притежава пазарен дял от 20% при багерите, които са оцветени с този цвят.

Съдът отхвърля жалбата и потвърждава отказът. Оражневият цвят е широко използван особено в строителството и земеделието, тъй като често е представлява предупреждение за внимание при експлоатиране на съответинте машини с оглед безопастност на хората. Множество други компании също използват подобен цвят за своята продукция.

От приведените доказателства съдът счита, че Hitachi използва и други цветове за своите багери, като бяло например, поради което не е доказано, че потребителите възприемат само оранжевото, като цветът на Hitachi.

Този казус от Япония е сходен на множество такива казуси от Европа, където регистрацията на един цвят, като търговска марка е истинско предизвикателство.

Източник: Masaki MIKAMI

Адрес означава само пощенски такъв в случаи на авторскоправни нарушeния - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. То касае следната предистория:

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

През 2013 г. и 2014 г. тези произведения са качени на интернет сайта www.youtube.com — управлявана от YouTube платформа, в която потребителите могат да публикуват, да гледат и да споделят видеоматериали (наричана по-нататък „платформата YouTube“). Така там въпросните произведения са гледани десетки хиляди пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят набор от данни за всеки от качилите тези произведения потребители (наричани по-нататък „съответните потребители“).

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който от тях се изисква само да посочат име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване. Освен това съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки, и за използването на тези данни в цялата група.

След като страните в спора по главното производство единодушно заявяват, че спорът в първоинстанционното дело относно имената и пощенските адреси на съответните потребители е официално уреден, Constantin Film Verleih, което получило само фиктивни потребителски имена, иска YouTube и Google да бъдат задължени да му предоставят допълнителна информация.

Тази допълнителна информация се отнася, от една страна, до адресите на електронната поща и номерата на мобилните телефони, както и до IP адресите, използвани от съответните потребители за качване на файловете, заедно с точния момент на това качване, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на качването, а от друга страна, до IP адреса, последно използван от тези потребители за достъп до техния профил в Google, за да получат достъп до платформата YouTube, също с точния момент на достъпа, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на достъпа.

Със своето решение от 3 май 2016 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. С решение от 22 август 2018 г., постановено по неговата жалба, Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

Запитващата юрисдикция счита, че изходът от двете ревизионни обжалвания зависи от тълкуването на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, и в частност от отговора на въпроса дали поисканата от Constantin Film Verleih допълнителна информация попада в обхвата на понятието „адреси“ по смисъла на тази разпоредба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.

Ferrari загуби 3D марка за известен свой модел автомобили

Ferrari загуби спор относно следната си регистрирана трийзмерна европейска марка за най-скъпата кола в света Ferrari 250 GTO:

Марката е регистрирана за класове 12, 25, 28.

Преди 2 години този рядък модел от 1962г. беше продаден на аукцион за над 48 милиона долара.

Казусът с марката, която представлява визията на този автомобил, касае искане от страна на италианската компания Ares Design за отмяна й поради неизползване за период от 5 години.

Въпросната марка е регистрирана през 2008 година, макар че самият автомобил е бил произвеждан преди 40 години.

Ferrari предоставят доказателства за използване на марката но само за детски играчки в клас 28.

За останалите класове компанията изтъква, че макар автомобилът да не се произвежда вече, бройки от него продължават да са налице и се продават на различни аукционни.

Според EUIPO има реално използване на марката само за клас 28 - детски играчки. За класове 12 и 25 такова използване не е доказано, тъй като притежателят на марката не я е използвал за обозначаване на продукция предлагана от него на пазара.

С това защитата на този дизайн на автомобил престава да съществува освен ако Ferrari не докажат в бъдеще, че той е обект на авторско право, каквито опити има в други подобни казуси.

През 2019 година Ferrari заявяват нова международна словна марка 250 GTO, с което очевидно целят да защитят поне името на известния модел.

Дали потребителите могат да се объркат между вина NOSECCO и PROSECCO?

Интересен казус от Великобритания относно опозиция срещу търговска марка и силата на едно географско означение.

Казусът касае опит на Les Grands Chais De France да регистрира международна марка  NOSECCO в клас 32 - безалкохолни вина; безалкохолни пенливи вина.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Consorzio di Tutela della Denominazione di Origine Controllata Prosecco на основание регистрирано географско означение за PROSECCO.

Както е известно PROSECCO е вино произвеждано по традиционнен начин само в някои области на Италия.

Патентното ведомство на Великобритания потвърждава опозицията е отказва регистрация на марка NOSECCO. Причината е във визуалното и фонетично сходство на значите, предназначени за идентични стоки.

Според Les Grands марките не са сходни с оглед различното начало. Патентното ведомство обаче припомня, че защитата на географски означения касае и сходни наименования особено ако има риск потребителите да направят връзка с традиционното означение. В случая репутацията на PROSECCO  е доказана по безспорен начин на територията на страната, поради което има риск потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно продуктите обозначени с наименованието NOSECCO.

Източник: Claire Keating - Marks & Clerk.

"Лунните ботуши" не могат да бъдат европейска марка

Италианската компания Tecnica Group S.p.A. регистрира през 2012 година следната европейска трийзмерна марка:

Посочените класове са:

Клас 18 - Кожа и имитации на кожа и стоки, изработени от тези материали и невключени в други класове; животински кожи, кожи; багажници и пътни чанти; чадъри, чадъри и бастуни; камшици, хамути и седла; ежедневни чанти, чанти, пътнически багаж, чанти за катерачи, ученически чанти, чанти за кемпери, спортни чанти, раници, куфари, калъфи за монети, чанти;

Клас 20 - Мебели, огледала, рамки за картини; стоки (които не са включени в други класове) от дърво, корк, тръстика, тръстика, ракита, рог, кост, слонова кост, кит, черупка, кехлибар, седеф, перла и заместители на всички тези материали, или от пластмаса; фотьойли и дивани;

Клас 25 - Облекло, обувки, шапки; Подметки за обувки; стелки; пети за обувки; Горни обувки

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване Zeitneu GmbH на обсолютни основания - липса на отличителност.

EUIPO заличава марката. Макар така наречените "лунни ботуши" да са въведени на пазара преди 40 години, тяхната регистрация, като марка е потърсена едва наскоро. В резултат на това са допуснати множество други компании, които предлагат сходни продукти.

Според EUIPO "L" образната форма на ботушите е класическа и не се различава съществено от тази на подобни продукти.

Tecnica Group  цитират решение на съда във Венеция, според което тази трийзмерна марка е придобила необходимата репутация на пазара. EUIPO приема обаче, че това решение не е обвързващо за нейната практика.

В допълнение Tecnica Group се осланя и на решение на съда в Милано според, което "лунни ботуши" са оригинално произведение обект на авторскоправна защита.

EUIPO признава, че подобен тип продукти могат да бъдат оригинални. Но това само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че те могат да изпълняват ролята на търговски източник към момента на заявяване на марката.

Източник: Federica Pezza за IPKat.

Върховният съд на САЩ се произнесе, че Booking.com може да бъде търговска марка

Върховният съд на САЩ излезе с решение по делото Booking.com срещу USPTO, което накратко касае опит за регистрация на словна марка booking.com, която е отказана от патентното ведомство на абсолютни основания - генерично наименование (предишна наша статия разглежда подробности тук).

USPTO мотивира отказът си стъпвайки на друго решение на Върховния съд по дело  Goodyear's India Rubber Glove Mfg. Co. v. Rubber Co., където съдът приема, че добавянето на думата Company към неотличително наименование не го прави годно да бъде търговска марка.

В конкретния случай обаче съдът приема, че Booking.com може да представлява валидна марка ако се докаже, че потребителите я възприемат, като такава, а не като генеричен термин за съответинте услуги. Важен елемент тук е наличието на .com в състава на марката.

За разлика от Company, което не спомага за конкретизиране на конкретен търговския източник, .com спомага да асоцииране с конкретен сайт предлагащ конкретинте услуги. Тоест потребителите възприемат booking.com, като конкретен източник на услуги в интернет, тъй като адресът на сайта е уникален. 

При наличие на доказателства за придобита отличителност и разподнаваемост на знака плюс домейн разширението, дори един генеричен знак може да получи защита.

Естествено трябва да се има предвид, че тази защита е ограничена в някаква степен, тъй като тя не може да забрани на конкуренти да използват термина booking, а само общата комбинация booking.com.

Източник: IPKat.

"Аз обичам Япония" не може да бъде търговска марка в Япония

Съдът по интелектуална собственост на Япония потвърди решението на местното патентно ведомство да откаже регистрация на следната търговска марка в класове 14, 16, 18 и 24:

Причината е липса на отличителност на марката. Знакът се състой от думата I изображение на сърце и наименованието на държавата. Според съда това означение се използва за да покаже подкрепа за Япония и някои дейности, като например спортни събития и туристически аткракции. Изразът е използван масово от различни лица и компании поради което той няма да бъде възприет, като конкретен търговски източник, каквото е изискването за регистрация на търговски марки.

Източник: Masaki MIKAMI

Louis Vuitton спечели важно дело пред Европейския съд относно известната си марка за десен

Louis Vuitton спечели съдебно дело пред Европейския съд относно известният си десен - каре, използван за част от продуктите на компанията.

Казусът касае опит следната регистрирана фигуративна европейска марка:

Марката е регистрирана за клас 18: кутии от кожа или имитация на кожа, сандъци, куфари, пътни комплекти (кожени изделия), пътни чанти, багаж, чанти за дрехи за пътуване, кутии за шапки от кожа, калъфи за суета (не са монтирани), тоалетни чанти (празни), раници, раници, чанти , чанти за плаж, чанти за пазаруване, чанти за презрамки, чанти за рамо, чанти за рамо, чанти за талия, портмонета, чанти за аташе, куфарчета (кожени изделия), ученически чанти, притежатели на документи, чанти за съединител, портфейли, портмонета за смяна, ключове, калъфи за карти (портфейли), чадъри, сенници.

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от полска компания на абсолютни основания - липса на отличителност.

EUIPO заличава марката, като приема че въпросното каре е широко използван десен, съответно неотличителен.

Louis Vuitton обжалват решението пред Европейския съд изтъквайки, че една марка не може да бъде заличена на общи допускания, а на конкретни факти и доказателства, които не са били изтъкнати от полската компания.

Съдът приема че заявената марка е с ниска степен на присъща отличителност, тъй като подобни десени са използвани в продължение на много години от различни компании.

Ключовият момент за Louis Vuitton са предоставените доказателства за придобита отличителност на марката. Тъй като при европейски марки се изисква подобна отличителност да касае територията на целия съюз, предоставените от Louis Vuitton били разделени на 3 групи, като третата група касаела държави в които компанията нямала магазини за продажба на продукцията си.

EUIPO фокосирал анализът си именно върху тази трета група, като заключил, че предоставените доказателства били недостатъчни.

Според съда това решение е погрешно. Не е нужно да се предоставят доказателства за всяка отделна държава ако има такива които касаят територията на целия съюз.

Фактът че Louis Vuitton нямат физически магазини в страни, като Българиа, Латвия, Словакия и тн., е свързано с найната маркетингова и пазарна политика, и не означава, че потребителите в тези държави не са запознати с марката.

Фактът че компанията е провеждала различни рекламни кампании по интернет и в различни социални мрежи, както и участието и на различни изложения, означава, че потребителите на територията на целия Съюз са запознати с нейните продукти.

В допълнение компанията е предоставила доказателства и за задържани фалшиви  стоки в част от посочените държави, което е  допълнително доказателство, че марката на компанията е била разподнаваема от потребителите на тези територии.

Nokia загуби спор относно своята марка в ЕС

EUIPO излезе с решение по опозиция No B 3 082 511 Nokia Corporation срещу Shenzhen Road Zhengtong Trading Co. Ltd.

Тя касае следната заявена европейска марка от страна на китайската компания:

Класовете посочени в заявката са: 9, 38 и 42.

Срещу тази марка е подадена опозиция от финландската компания Nokia на база по-ранна марка NOKIA в клас 9.

EUIPO излиза с решение, че марките взети в тяхната цялост не са сходни до степен да причинят объркване сред потребителите.

Фонетично знаците са сходни в средна степен, визуално в ниска, а концептуално те не са сходни.

Макар двете марки да съдържат общи букви  “O-K-I” и финална буква “A”, тяхното начало е различно N и K. Различното начало при двете марки намаля възможността за объркване, тъй като потребителите обръщат по-голямо внимание на тази част от марката.

Според ведомството това заедно с наличието на графични елементи в заявената марка е достатъчно за да се приеме, че марките не са сходни.

Цитираната придобита отличителност и репутация на марка Nokia не са разгледани, тъй като условие за това е първо знаците да бъдат сходни.

Източник: EUIPO.