Puma спечели частично съдебно дело в ЕС благодарение на своята репутация

Европейският съд излезе с решение по дело Case T‑71/20 Puma SE срещу CAMäleon Produktionsautomatisierung GmbH. 

Делото касае заявена от  CAMäleon европейска марка за  ‘Puma-System’ в следните класове стоки и услуги:

- Клас 7: „Машини за обработка и рязане на профили; напречно нарязани триони и циркуляри за дърво и леки сплави; двигатели и двигатели (с изключение на сухопътни превозни средства); машинни съединителни и трансмисионни компоненти (с изключение на сухопътни превозни средства); опаковъчни машини; автоматични складове; роботи; машини за обработка на PVC; отвертка за захранване; бояджийски машини; машини за производство на рамки за врати и прозорци; машини за сглобяване на кофражни компоненти; машини за обработка на алуминиеви, пластмасови и стоманени профили, по-специално за производството на прозорци, врати и фасади; настолни и митренгови триони; триъгълни триони; автоматични триони; триони за клин и V-образно рязане; фрезови машини; копирни фрези; крайни фрези и машини за автоматично нарязване; фрези за водни слотове; машини за кримпване на ъгли; центрове за обработка на пръти; заваръчни машини; машини за груба обработка; линии за заваряване и почистване; огъващи машини, включително огъващи пещи и огъващи инсталации; винтови системи за подсилване на профили; пробивни машини, сондажни машини; пробиване; ограничители за машини за обработка на алуминиеви, пластмасови и стоманени профили; монтажни стойки и монтажни маси; въртящи се маси; трионни огради за използване на настолни триони; металообработващи машини “;

- Клас 9: ‘Компютърен хардуер; компютърен софтуер; компютърен хардуер и софтуер за управление на производствени цикли и инсталации на рамки за врати и прозорци; магнитни и оптични носители на данни; компютърни програми [програми], записани; компютри; компютърни периферни устройства; компютърен хардуер и софтуер за автоматизация; компютърен хардуер и софтуер за управление на металообработващи машини; системи за управление на складове; системи за управление на инсталации за производство на рамки за врати и прозорци; комуникационни системи за данни, свързани с производството, сглобяването, съхранението, доставката на рамки за врати и прозорци; автоматични системи за управление на инсталации за производство на рамки за врати и прозорци; мобилни телефони; преносими компютри; принтери за компютри; програми за персонални компютри, мобилни телефони и преносими компютри; топлинни детектори; индикатори за ниво; слушалки; слушалки; кабели за персонални компютри, мобилни телефони и джобни компютри; четци на баркод; измервателни инструменти; програми за компютри; софтуер за автоматизиран дизайн (CAD); софтуер за оценка, продажба, проектиране и производство на кофражи и завеси; софтуер за програмиране и управление на машинни инструменти; софтуер за проверка (надзор) на промишленото производство и автоматизация; компютърни програми за оценка, продажба, проектиране и производство на кофражи и завеси; компютърни програми за програмиране и управление на машинни инструменти; компютърни програми за проверка (надзор) на промишленото производство и автоматизация; Софтуер за управление на производствени цикли и инсталации на рамки за врати и прозорци; компютърни програми за управление на производствени цикли и инсталации на кофражи; компютри; периферни устройства, пригодени за използване с компютри; магнитни и оптични носители на данни; оборудване за обработка на данни и компютри “;

- Клас 16: „Каталози, свързани с компютърен софтуер; ръководства за експлоатация на компютърен софтуер; инструкции за употреба; ръководства с инструкции за персонални компютри, мобилни телефони и джобни компютри; инструкции за сертифициране на рамки за врати и прозорци; печатни формуляри; печатни материали за популяризиране и продажба на софтуер за проектиране, производство и / или продажба на врати, прозорци и прегради; печатни материали за популяризиране и продажба на софтуер за управление на металообработващи машини и проверка (надзор) на промишленото производство и автоматизация; книги; ръководства за потребителя (наръчници) за компютърни програми за проектиране, производство и / или продажба на врати, прозорци и прегради; ръководства за потребителя (наръчници) за компютърни програми за управление на машинни инструменти и проверка (надзор) на промишленото производство и автоматизация “;

- Клас 42: „Актуализиране и поддръжка на компютърен софтуер и програми; конфигуриране на компютърен хардуер с помощта на софтуер; конфигуриране на компютърни мрежи чрез софтуер; конфигуриране на компютърен софтуер; Консултации за компютърен хардуер и софтуер; създаване, поддръжка и адаптация на софтуер; инсталиране, поддръжка, актуализиране и надграждане на компютърен софтуер; Услуги за интеграция на компютърни системи; отдаване под наем на компютърен хардуер и компютърен софтуер; проектиране, разработване и внедряване на софтуер; изследвания на компютърен софтуер; Услуги за техническа поддръжка на компютърен софтуер; технически проучвания на проекти в областта на компютърния хардуер и софтуер; разработване на компютърни програми, записани на носители за данни (софтуер), предназначени за използване в строителството и автоматизираното производство (CAD / CAM); разработване на компютърен софтуер за компютърно подпомаган дизайн / компютърно подпомогнато производство [CAD / CAM]; надграждане на компютърен софтуер; разработване и тестване на изчислителни методи, алгоритми и софтуер; компютърно програмиране; тестване, анализ и оценка на стоките 

Срещу тази заявка е подадена опозиция от компанията за спортна екипировка Puma на основание по-ранни регистрирани марки PUMA в класове 18, 25, 28. В допълнение е цитирана и придобита репутация на територията на ЕС.

EUIPO намира марките за сходни но стоките и услугите за несходни поради което отхвърля опозицията за всички от тях с изключение на ограничени стоки от клас 9.

По отношение на придобитата отличителност, според европейското законодателство марка с подобна регистрация може да спре по-късна марка и за несходни стоки ако са изпълнени комулативно следните три изисквания:

1. Противопоставените марки трябва да са идентични или сходни,
2. По-ранната опозиционна марка трябва да има репутация и
3. Трябва да има вероятност, че заявената марка ще се възползва несправедливо от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка.

Макар EUIPO да приема, че марките са сходни и че по-ранната марка има репутация, според ведомството не е доказано несправедливото възползване от репутацията й имайки предвид напълно различните стоки и групи потребители при двете марки.

Решението е обжалвано пред Европейския съд.

Според съдът наличието на репутация не е достатъчно за да се установи директна връзка между марките.

От друга страна обаче съдът приема, че EUIPO е допуснало грешка, тъй като е направила оценка сама на база част от релевантните потребители на заявената марка. В случая става дума за различни машини, като EUIPO е приело че те касаят професионална публика. Според съда това не е така, тъй като част от тези стоки могат да се ползват и от неспециалисти.

Освен това съдът приема, че марките са силно сходни, като отчита и репутацията на по-ранната марка. С оглед на това съда отменя решението на EUIPO и за следните стоки за които опозицията е потвърдена:

Клас 7: „отвертка за захранване“;

Клас 9: „компютърен хардуер“, „компютри“, „оборудване и компютри за обработка на данни“, „компютърни периферни устройства“, „периферни устройства, пригодени за използване с компютри“, „магнитни и оптични носители на данни“, „принтери за компютри“, „топлинни детектори“ и „измервателни уреди“;

Клас 16: „каталози, свързани с компютърен софтуер“, „наръчници за експлоатация на компютърен софтуер“, „наръчници с инструкции“, „ръководства с инструкции за персонални компютри, мобилни телефони и джобни компютри“ и „книги“;

Клас 42: „актуализиране и поддръжка на компютърен софтуер и програми“, „конфигуриране на компютърен хардуер с помощта на софтуер“, „конфигуриране на компютърни мрежи чрез софтуер“, „конфигуриране на компютърен софтуер“, „консултации за компютърен хардуер и софтуер“ и „технически софтуерен компютър“ услуги за поддръжка “;

Кога доказване реалното използване на една марка е важно?

Законодателството за търговски марки изисква една марка да бъде реално използвана. Ако това използване не се случи в период от 5 години след регистрацията или бъде преустановено за такъв период, марката може да бъде отменена.

Често в процедури по опозиция срещу търговски марки, заявителите на марки изискват от страната подала опозицията доказване реалното използване на по-ранните марки.

Това е и случаят с дело T‑598/18, по което Общият съд на Европейският съюз се произнесе.

Казусът касае заявена европейска марка “BROWNIE” за класове 18, 25 и 35.

Срещу тази марка е подадена опозиция на база серия от по-ранни марки “Brownies” за сходни стоки и услуги.

Заявителят иска доказване реалното използване на по-ранните марки, като притежателят на тези марки привежда доказателства за използване на марките в следната визия:

Заявителят оспорва използването, като твърди, че начина по-който се използват марките е различен от начина им на регистрация.

EUIPO приема, че марките са с доказано използване и потвърждава опозицията. Решението е обжалвано.

Общият съд на Европейският съюз го потвърждава. Според съда използването на една регистрирана словна марка е налице ако то е във вид, които не се различава сериозно от начинът и на регистрация. За тази оценка трябва да се имат предвид доминиращите и отличителни елементи. В случая доминиращият и отличителен елемент във вида в който марката се използав е Brownies, който съвпада с регистрираната словна марка, което е достатъчно за да се приеме, че марката е използвана реално без сериозни разминавания от начина и на регистрация.

Франция прие ново законодателство за борба с интернет пиратството

Франция прие нов закон за борба с интернет пиратството. Парламентът в страната одобри закон чрез който носители на авторски и сродни на тях права ще могат да изискват от съда разпореждане за преустановяване незаконното използване на съответните произведения в интернет сайтове.

Така наречените "динамични" обезпечителни мерки ще позволят по-бързото блокиране разпространението на незаконно съдържание в интернет. Още по интересното е че тези разпореждания ще важат в срок до една година и ще касаят спиране и на така наречените огледални сайтове, които опитват да заобиколят забраните свързани с основният сайт нарушител на права.

Промените са приветствани от носителите на права, особено тези свързани със спортни състезания, където незаконният стрийминг е особено голям проблем.

До момента законодателството на Франция също позволяваше предприемането на подобни мерки но прецедурата изискваше повече време,  което я праваше по-негъвкава за динамиката на използване на произведенията в интернет.

Източник: WIPR.

Salesforce загуби спор за своя търговска марка във Великобритания

Една от най-големите компании в света за софтуер Salesforce загуби казус са търговска марка във Великобритания.

Syft Online, компания на подбор на персонал, заявява национална марка "SyftForce" в класове 9 (компютърен софтуер), 35 (Услуги по настаняване и набиране на персонал), 38 (Телекомуникационни услуги), 41 (Образователни услуги) и 42 (Софтуер като услуга).

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Salesforce на база по-ранни марки за Salesforce и Socialforce за сходни стоки и услуги.

Патентното ведомство на Великобритания концетрира вниманието си единствено при сравенние на марките Salesforce  и SyftForce.

Според ведомството марките имат определена степен на визуално и фонетично сходство. Въпреки това обаче, частта която споделят FORCE се приема за ниско отличителна запосочените стоки и услуги на заявената марка. Едно от значенията на английски език за тази дума е: група от хора организирани и обучени да изпълняват определени задачи.

С оглед на това ведомството приема, че не е налице объркващо сходство между знаците и отхвърля опозицията.

Източник: WIPR.

Пакистан се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Пакистан към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила на 24.05.2021, дата след която страната ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки.

Възможно ли е проста комбинация от букви и цифри да бъде търговска марка в Япония?

Masaki Mikami съобщава интересна новина относно практиката по регистрация на търговски марки в Япония и ограниченията пред регистрация на прости комбинации от букви и цифли.

Fette Compacting GmbH заявява международна марка “FS12” с посочване на Япония за клас 7 - компресионни инструменти (части от машини за фармацевтичната промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост и металната промишленост) за производство на пелети и таблетки; сегменти за матрици (части от машини за фармацевтичната промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост и металната промишленост) за ротационни преси.

Патентното ведомство на Япония отказва регистрация на абсолютни основания. Според местното законодателство отделни букви или цифри или прости комбинации от такива не могат да бъдат регистрирани, като търговски марки.

Решението е обжалвано. Апелативният борд го потвърждава. Според борда представената комбинация от две букви и цифри не може да указва търговски източник на стоките, тъй като може да се възприеме, като означение за код, модел, стандарт, стойност и тн.

Източник: Masaki Mikami, Marks IP Law Firm.

До каква степен споделянето на съдържание чрез линкове в интернет е законно - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, което има следната предистория:

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции.

На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява обаче само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия на посоченото миниатюрно изображение с максимална резолюция 800×600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

Тъй като счита, че такова договорно условие не е разумно от гледна точка на приложимата правна уредба в областта на авторското право, SPK предявява иск пред Областен съд Берлин, Германия, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки.

Областен съд Берлин отхвърля иска. Решението на този съд е отменено от Висш областен съд Берлин, Германия по жалба на SPK. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.

Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG, с който се транспонира член 16 от Директива 2014/26, организациите за колективно управление са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено.

От друга страна, съгласно съдебната практика на тази юрисдикция, установена в периода, през който се прилага националното законодателство, отменено с VGG — съдебна практика, която според запитващата юрисдикция не е загубила цялата си релевантност, дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да предоставят лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на лиценз може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно обосновано изключение, следва да се претеглят интересите на заинтересованите лица, като се вземат предвид целта на закона и целта, стояща в основата на това принципно задължение на дружествата за колективно управление.

Изходът на производството по ревизионната жалба зависи от това дали, противно на постановеното от апелативния съд, вграждането чрез фрейминг на уебсайта на трето лице на произведение, което е предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласието на носителя на правата, в случая VG Bild-Kunst, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато заобикаля мерки за защита срещу фрейминг, приети от носителя на правата или наложени от него на лицензополучателя. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха могли да бъдат засегнати и VG Bild-Kunst би могло с основание постави предоставянето на лиценз на SPK в зависимост от условието последното да поеме задължение в лицензионния договор да прилага такива защитни мерки.

Запитващата юрисдикция счита, че когато миниатюрни изображения са вградени чрез фрейминг на сайта на трето лице при заобикаляне на технически мерки за защита, приети или наложени от носителя на правата, подобно вграждане представлява разгласяване пред нова публика. Ако случаят не е такъв, правото на публично разгласяване на произведение в интернет би било фактически изчерпано, в противоречие с член 3, параграф 3 от Директива 2001/29, веднага щом до това произведение е предоставен свободен достъп на всички интернет потребители на уебсайт с разрешението на носителя на правата, без този носител да може да запази контрола върху икономическото използване на своето произведение и да си осигури подходящо участие в използването му за икономически цели.

Тъй като обаче има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос предвид практиката на Съда във връзка с фрейминга (определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315) и със свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), в контекста на цифровите технологии (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), от която съдебна практика следва, че хипервръзките допринасят за доброто функциониране на интернет, както и за обмена на мнения и на информация Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

Върховният съд на Испания потвърди, че борбата с бикове не може да бъде обект на авторски права

Eleonora Rosati публикува интересна статия за IPKat в която излага казус относно възможността за защита чрез авторско право на борби с бикове.

Казусът касае опит на известния матадор Miguel Ángel Perera Díaz да регистрира във ведомството за авторско право на Испания видео запис на своя битка от 2014 година и описание към нея.

Регистрацията е отказана на основание, че битка с бикове не може да бъде обект на авторски права. Решението е обжалвано и потвърдено от съда, след което е обжалвано и пред Върховния съд.

Според съда, битка с бикове на арена не може да бъде обект на авторски права, както и други спортни състезания, като футбол, баскетбол и тн. Причината е че тези активности изискват спазването на определени правила от участниците. Тези правила ограничават възможността за творчество и полагането на интелектуални усилия за създаване на оригинално произведение. Такава е и практиката на Европейски съд (FAPL).

Въпреки това Върховният съд приема, че има определена артистичност от страна на матадорите по време на действиято им на арената. Облягайки се на решението по Cofemel, съдът приема, че авторската защита възниква при наличие на творба и оригиналност.

По отношение на творба, съдът цитира дело  Levola Hengelo, според което:

"....за да има „произведение“, както е посочено в Директива 2001/29, предметът, защитен с авторско право, трябва да бъде изразен по начин, който го прави идентифицируем с достатъчна точност и обективност, въпреки че този израз не е непременно в постоянна форма".

Оригиналността от своя страна изразява персоналността на автора. Там където имаме ограничения и правила, обаче, които ограничават творчеството, оригиналността може да не бъде налична.

Съдът приема, че борбата с бикове  може да бъде оригинална, тъй като изисква свободни и творчески ходове от страна на матадорите.  Но от друга страна тя не може да бъде произведение сама по себе си, защото не може да бъде идентифицирана с достатъчна точност и обективност.

В тази връзка борбата с бикове не може да бъде и произведение на хореографията, тъй като не може да се възпроизведе винаги едно към едно.

Източник: IPKat.

Фондацията на Джеф Безос загуби спор за търговска марка в ЕС

Фондацията на един от най-богатите хора в света Джеф Безос "The Bezos Family Foundation" загуби спор за търговска марка пред Общия съд на Европейския съюз.

Казусът касае заявена от фондацията европейска марка ‘Vroom’  през 2017 година за - софтуер, по-специално „мобилно приложение за предоставяне на информация и учебни и образователни дейности и игри в областта на ранното детско развитие и ранното детско образование.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Държавната железница на Франция, която притежава по-ранна френска марка ‘Pop & Vroom’ също за софтуер.

EUIPO потвърждава опозицията и отказва марката на фондацията поради наличие на сходство между знаците и техните стоки, което може да причини объркване в съзнанието на потребителите.

Решението е обжалвано. Според фондацията марките не са объркващо сходни поради факта, че при по-ранната марка водещ елемент е POP, като при сравнение на марки първата част има по-голяма тежест при възприятието на знака от потребителите. В допълнение фондацията счита, че стоките в двете марки таргетират различни групи от потребители. Тези в по-ранната марка са насочени към софтуер за транспорт, докато тези в по-късната към софтуер за обучение на деца. Поради всичко това объркване между знаците не би било възможно.

Общият съд на Европейския съюз отхвърля жалбата и потвърждава опозицията. Според съда по-ранната марка се съдържа изцяло в по-късната. Факта че първата част от една марка има по-голямо значение не може да бъде довод във всяка ситуация, като сравнението трябва да отчита и ефектът създаван от общото възприятие на знаците.

По отношение на стоките, съдът приема, че щом веднъж една марка е регистрирана за общ термин, като софтуер това означава, че притежателят й има право да я ползва за всякакъв вид софтуер, което означава изключва конкурентното разгранечиение изтъкнато, като довод от фондацията.

Източник: WIPR.

Решение на Европейския съд по казус за търговски марки между Husqvarna и Lidl

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-607/19 Husqvarna AB срещу Lidl Digital International GmbH & Co. KG. Предисторията на казусът е следната:

Husqvarna произвежда инструменти за поддръжка на паркове и градини. То е притежател на триизмерната марка на ЕС, регистрирана на 26 януари 2000 г. под № 456244 за стоките „пръскачки“.

От юли 2014 г. до януари 2015 г. Lidl предлага за продажба комплект спираловиден маркуч, който се състои от спираловиден маркуч, пръскачка и съединителна муфа.

Husqvarna смята, че продуктът, пуснат в продажба от Lidl, нарушава притежаваната от него марка, поради което предявява иск за нарушение срещу Lidl пред Областен съд Дюселдорф, Германия, като иска нарушението да бъде преустановено и да му бъде присъдено обезщетение за вреди.

От своя страна Lidl предявява насрещен иск за прекратяването на правата на Husqvarna върху разглежданата в главното производство марка поради нейното неизползване.

Областен съд Дюселдорф  уважава исканията на Husqvarna и отхвърля предявения от Lidl насрещен иск.

Lidl обжалва решението на този съд пред Висш областен съд Дюселдорф, Германия, който след последното съдебно заседание, състояло се пред него на 24 октомври 2017 г., отменя посоченото съдебно решение и прекратява правата на Husqvarna върху разглежданата в главното производство марка, считано от 31 май 2017 г.

За тази цел Висш областен съд Дюселдорф приема, че релевантна за изчисляването на непрекъснатия период на неизползване е не датата, на която Lidl е предявило насрещния си иск, а именно през септември 2015 г., а датата на последното проведено пред него съдебно заседание, а именно 24 октомври 2017 г. Този съд констатира, че стоките, защитени с разглежданата в главното производство марка, вече не са били пускани в продажба от май 2012 г. и че от това следва да се направи изводът, че непрекъснатият петгодишен период по член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 все още не е изтекъл към датата на предявяване на насрещния иск за отмяна, но е изтекъл към датата, на която е проведено последното съдебно заседание.

Husqvarna подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция Федерален върховен съд, Германия.

Според запитващата юрисдикция разрешението на висящия пред нея спор зависи най-напред от отговора на въпроса дали определянето на датата, релевантна за изчисляване на петгодишния период по член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 и по член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, се урежда от тези регламенти и, ако това е така, от определянето на тази дата.

Тя счита, че нито в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, нито в член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 се посочва датата, която трябва да се вземе предвид при изчисляването на предвидения в тези разпоредби петгодишен период на неизползване, когато е предявен насрещен иск за отмяна на съответната марка на ЕС.

В това отношение запитващата юрисдикция смята, че този въпрос е от процесуално естество и че при липса на каквото и да е уточнение в Регламент № 207/2009 и Регламент 2017/1001 той се урежда от националното право. Този извод произтичал от тълкуването на член 14, параграф 3 във връзка с член 101, параграф 3 от Регламент № 207/2009 и на член 17, параграф 3 във връзка с член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001, както следвало от решение от 22 юни 2016 г., Nikolajeva (C-280/15, EU:C:2016:467, т. 28).

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно германското гражданскопроцесуално право съдът трябва да основе решението си на всички доводи и факти, изтъкнати преди датата на приключване на последното съдебно заседание. В случай на възражение за отмяна, повдигнато в производство по иск за нарушение, германското право в областта на марките, и по-специално член 25, параграф 2, първо изречение от MarkenG предвижда, че при изчисляване на петгодишния срок на използване трябва да се вземе предвид датата на предявяване на иска. Ако обаче периодът на неизползване изтича едва след предявяването на иска, съгласно член 25, параграф 2, второ изречение от MarkenG следва да се вземе предвид датата на приключването на съдебното заседание. Освен това член 55, параграф 3, второ изречение от MarkenG предвижда, че в случай на иск за обявяване на дадена марка за недействителна поради наличието на по-ранна марка, при възражение от страна на ответника притежателят на марката трябва да докаже, че тя е била използвана през последните пет години преди приключването на съдебното заседание.

Ако се отговори, че както Регламент № 207/2009, така и Регламент 2017/1001 определят датата, с оглед на която трябва да се преценява изтичането на петгодишния срок, запитващата юрисдикция счита, че следва да се вземе предвид последното съдебно заседание пред въззивния съд.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че в подкрепа на подобно разрешение е съображение 24 от Регламент 2017/1001, съгласно което защитата на марките на ЕС е оправдана само когато те са реално използвани. Тя добавя, че вземането предвид на датата на последното съдебно заседание при изчисляване на петгодишния период на неизползване на марката на ЕС е в съответствие с изискването за процесуална икономия, тъй като няма да се налага ищецът по насрещния иск да предявява отново иск, ако посоченият период изтече в хода на производството.

Предвид посоченото по-горе Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Ако насрещен иск за отмяна на марка на ЕС е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, определянето на датата, която в контекста на приложението на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 е релевантна за изчисляването на периода на неизползване, урежда ли се от тези регламенти?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако насрещен иск за отмяна на марка на ЕС е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, трябва ли при изчисляването на петгодишния период на неизползване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 да се вземе предвид датата на предявяване на насрещния иск или датата на последното заседание пред въззивната инстанция?“.

Решение на съда:

Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че при предявяване на насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз датата, която трябва да се вземе предвид, за да се определи дали е изтекъл предвиденият в тази разпоредба непрекъснат петгодишен период, е датата на предявяване на насрещния иск.

Комбинацията бира, бургери и барбекю не може да бъде регистрирана, като търговска марка

Не всички знаци могат да бъдат регистрирани, като търговски марки. Законодателствата по света изключват от защита означения, които са описателни или слабо отличителни. Причината е че те не могат да укажат производствен или търговски източник в съзнанието на потребителите.

Доказателство за тези ограничения е скорошен казус от Унгария, където е заявена словна марка “BEER, BURGER, BARBECUE FESTIVAL” в класове 32, 41 и 43.

Патентното ведомство на страната отказва регистрация, а съдът потвърждава това решение при обжалването.

Причината е че посочения слоган съдържа думи, които са описателни във връзка със стоките и услугите посочени в заявката на марката.

Предоставените доказателства за придобита отличителност са отхвърлени, като недостатъчни и нерелевантни.

Съдът също така припомня изискването на закона и практиката на Европейския съд, че комбинацията от неотличителни и описателни елементи сама по себе си не води до отличителност на цялата марка, като цяло.

Казусът е показателен за това, че при желание за използване на подобни марки, заявителят трябва да е подготвен добре с доказателства предварително за да има евентуален шанс да получи успешна регистрация.

Източник: Danubia Patent and Law Office LLC - Sándor Vida