Компания съди Facebook във връзка с ребрандирането й като META

Както е известно през 2021 компанията майка Facebook беше преименувана на META, като целта беше името да отговаря на новите сфери за развитието й, най-вече в областта на мета вселената.

Този блог писа вече, че въпросът с регистрацията на марка META има потенциал да създаде редица спорове с оглед наличните вече по-ранни регистрации на сходни марки META по цял свят, включително и в САЩ.

В тази връзка не е особена изненада заведеното съдебно дело в Ню Йорк срещу META от страна на METAx LLC.

Компанията претендира по-ранно използване на марка META от 2010 година във връзка с технологии за VR и добавена реалност. METAx притежава и две регистрирани марки:

No. 5,194,332, регистрирана за клас 35: Организиране и провеждане на специални събития с търговска, промоционална или рекламна цел; Планиране и управление на събития за маркетинг, брандиране, промоция или реклама на стоки и услуги на трети лица; Стратегия за социални медии и маркетингови консултации, фокусирани върху подпомагане на клиентите да създадат и разширят своите стратегии за продукти и марки чрез изграждане на вирусно ангажиращи маркетингови решения; Планиране на специални събития за бизнес цели; Организиране, организиране и провеждане на интерактивни маркетингови промоционални събития на живо за бизнес рекламни цели.

No. 6,055,841, регистрирана за клас 41: Медийни производствени услуги, а именно видео и филмова продукция; Развлечение, а именно продуциране на обществени спортни и културни събития с помощта на създаване на филми с цифрова, виртуална и добавена реалност и интерактивни дисплеи на светлини, звук и движение; Планиране на специални събития за социални развлекателни цели.

Според компанията Facebook за знаели за техния бизнес модел и марки с оглед на проведена кореспонденция между компаниите през 2017г.

До каква степен заведеното дело може да бъде успешно завики от конкретната фактология, но при всички положения Facebbok ще има подобни казуси поради наличието на множество по-ранни марки за свързани стоки и услуги. Една евентуална отбранителна стратегия поне във връзка с мета вселената би била претендиране на по-ниска степен на отличителност на елемента META.

Източник: Reuters.

Дания загуби спор за произвеждано на нейна територия сирене Фета с цел износ

Европейкият съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Казусът касае въпросът дали има нарушаване на права върху регистрирано европейско географско означение, ако обозначената продукция е единствено за целите на износ от територията на ЕС. Предосторията на спора е следната:

Гръцките власти уведомяват Комисията, че предприятия със седалище в Дания изнасят сирене в трети държави под наименованията „Feta“ „датско Feta“ и „датско сирене Feta“, въпреки че този продукт не е в съответствие с продуктовата спецификация на ЗНП „Feta“.

Въпреки исканията на гръцките власти датските власти отказват да преустановят тази практика, като приемат, че тя не противоречи на правото на Съюза, тъй като според тях Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани на територията на Съюза, и следователно не забранява на датските предприятия да използват наименованието „Feta“, за да обозначат датското сирене, изнасяно в трети държави, в които това наименование не е защитено.

На 26 януари 2018 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, в което посочва, че като не е предотвратила или спряла нарушението, състоящо се в посочената практика, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по член 13 от Регламент № 1151/2012, и е нарушила член 4, параграф 3 ДЕС.

След като Кралство Дания отговаря, че не споделя гледната точка на Комисията, на 25 януари 2019 г. тя издава мотивирано становище, в което иска от тази държава членка да преустанови това несъобразяване с правото на Съюза и посоченото нарушение.

Кралство Дания отговаря на мотивираното становище с писмо от 22 март 2019 г., в което поддържа позицията си.

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

С решения на председателя на Съда от 8 и 18 септември 2020 г. Република Гърция и Република Кипър са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

Според решението на Европейския съд:

В съображение 18 от Регламент № 11512012 се посочва, че конкретните цели на защитата на ЗНП и ЗГУ са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупка.

Освен това от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решения от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 35 и цитираната съдебна практика и по аналогия от 9 септември 2021 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑783/19, EU:C:2021:713, т. 49).

Тъй като Кралство Дания изтъква, че от тези цели следва, че Регламент № 1151/2012 е насочен към въвеждане на система за защита на ЗНП и ЗГУ за продукти, пуснати в обращение на вътрешния пазар, защото посочените потребители са тези в Съюза, следва да се отбележи, че този регламент несъмнено се отнася за тези потребители, а не за потребители в трети държави. Всъщност посоченият регламент, приет на основание член 118 ДФЕС, се отнася до функционирането на вътрешния пазар и както отбелязва тази държава членка, е насочен към целостта на вътрешния пазар и информирането на потребителя в Съюза.

Следва също да се отбележи, че целта за информиране на потребителите и целта за гарантиране на справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти са свързани помежду си, тъй като информирането на потребителите е насочено по-специално, както е видно от съдебната практика към това да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи.

Въпреки това, както следва от съображение 18 и от член 4, буква а) от Регламент № 1151/2012, целта да се гарантират справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти, сама по себе си представлява цел, преследвана от този регламент. Това се отнася и за целта да се гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, закрепено в член 1, буква в) от този регламент.

Очевидно е обаче, че използването на ЗНП „Feta“ за обозначаване на продукти, произведени на територията на Съюза, които не отговарят на продуктовата спецификация на това ЗНП, засяга посочените две цели, дори тези продукти да са предназначени за износ в трети държави.

Накрая, на четвърто място, що се отнася до спазването на принципа на правна сигурност, следва да се констатира, че несъмнено в Регламент № 1151/2012 не е посочено изрично, че той се прилага и за продуктите, произведени в Съюза за целите на износа в трети държави. Въпреки това, с оглед по-специално на общия и недвусмислен характер на членове 13, 36 и 37 от Регламент № 1151/2012, които не предвиждат изключение спрямо такива продукти, и на факта, че упоменатите в точка 59 от настоящото решение цели са ясно посочени в членове 1 и 4 от този регламент, член 13, параграф 3 от него изглежда ясен и недвусмислен, доколкото задължава държавите членки да вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на използването на ЗНП или на ЗГУ за обозначаване на произведени на тяхна територия продукти, които не отговарят на приложимата продуктова спецификация, включително когато тези продукти са предназначени за износ в трети държави.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Като не е предотвратило или спряло използването от датските млекопроизводители на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Feta“ за обозначаване на сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на това ЗНП, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Нова форма за заявяване на европейски марки и дизайни

EUIPO съобщава за въвеждане на обновена форма за заявяване на европейски марки считано от 01.08.2022г.  Новата форма е част от процеса по обновяване на сайта на EUIPO и предоставя:

• опции които ви позволяват да персонализиратезаявяването на марки и дизайни;
• нов дизайн на формата за заявяване с пълно ръководство и контекстуална помощ;
• по-бързо управление на стоки и услуги;
• повишена сигурност.

Повече информация може да опкриете тук.

Обучително видео може да откриете тук.

Може ли Hallmark да бъде марка за недвижими имоти?

Федерален съд в Канада се произнесе по казус касаещ регистрация на слабоотличителна дума, като търговска марка.

Срещу заявка за марка HALLMARK за услуги свързани с недвижими имоти е подадена опозиция, която наред с друго, претендира за описателност на знака, посочване на качествени характеристики, както и липса на отличителност. Думата HALLMARK от английски означава знак показващ качество и съвършенство, често използвана за означаване качеството на злато, сребро и тн.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията, тъй като описателността изисква знакът да има "ясно" значение във връзка със посочените стоки и услуги.

Макар думата Hallmark да има хвалебствени асоциации тя няма ясно и директно описателно значение за услугите свързани с недвижими имоти.

Според ведомството опониращата страна не е предоставила доказателства, че думата е станала обичайна във връзка с посочените стоки, което да я определи, като имаща слаба отличителност.

Решението е обжалвано и потвърдено от съда. Според него описателността изисква ясна връзка с конкретните стоки и услуги, а не асоциативна такава или абстрактна. Самият факт, че една дума може да има хвалебствен характер не означава автоматично, че те не може да представлява търговска марка. Съдът дава пример със сугестивните означения, които макар да имат смисъл асоцииращ с конкретните стоки и услуги могат да бъдат защитени, като търговски марки.

Източник: John McKeown, Goldman Sloan Nash & Haber LLP

Как да се класифицират виртуалните стоки и NFT за целите на заявяване на търговски марки - позиция на EUIPO

С развитието на инфраструктурата на така наречената Мета вселена (виртуален свят имитиращ реалността) и възможността за правене на бизнес в нея, все повече и повече компании започнаха да заявяват търговски марки за виртуални стоки, които да се продават, като NFT ( non-fungible tokens ) чрез блокчейн запис.

Например Nike заявиха марки за виртуални маратонки, McDonald's за виртуални бургери и тн. Целта е виртуалните аватари на потребителите да могат да закупят тези NFT стоки, като регистрираните търговски марки да предотвратяват използването на брандовете на компаниите от други лица за такива виртуални стоки.

В тази връзка възниква резонният въпрос как точно да бъдат класифицирани тези нови стоки, които до момента не фигурират в Ницката класификация. Различните патентни ведомства по света започват да се сблъскват със заявки за марки съдържащи тези нови обекти, като част от тях изискват допълнителни уточнения от заявителите за да допуснат заявките.

EUIPO публикува своята позиция относно класифицирането на виртуалните стоки, кое е приемливо и кое изисква уточнение:

• Виртуалните стоки са подходящи за клас 9, защото се третират като цифрово съдържание или изображения. Въпреки това, терминът виртуални стоки сам по себе си не е ясно и прецизен, така че трябва да бъде допълнително уточнен чрез посочване на съдържанието, към което се отнасят виртуалните стоки (напр. виртуални стоки за изтегляне, а именно виртуално облекло).
• 12-то издание на Класификацията от Ница ще включва термина цифрови файлове за изтегляне, удостоверени от незаменими токени в клас 9. NFT се третират като уникални цифрови сертификати, регистрирани в блокчейн, които удостоверяват цифрови елементи, но са различни от тези цифрови елементи. За Службата терминът незаменими токени сам по себе си не е приемлив. Трябва да бъде посочен типът цифров елемент, удостоверен от NFT.
• Услугите, свързани с виртуални стоки и NFT, ще бъдат класифицирани в съответствие с установените принципи за класификация на услугите.
• Подходът на Службата е изложен в проекта за насоки за 2023 г., по който редица заинтересовани страни имат време за коментари до 3 октомври тази година.

Търпимост при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с интересно тълкувателно решение по дело C‑466/20 HEITEC AG срещу HEITECH Promotion GmbH. Казусът касае въпросът от кога тече срокът на търпимост, след който притежателят на регистрирана марка не може да се противопостави на нейното използване от нарушител. Предисторията на конфликта е следната:

Жалбоподателят в главното производство Heitec е притежател на словната марка на Европейския съюз „HEITEC“, заявена на 18 март 1998 г. с претенция за предходност към 13 юли 1991 г. и регистрирана на 4 юли 2005 г.

Жалбоподателят е вписан в търговския регистър през 1984 г. с наименованието Heitec Industrieplanung GmbH. През 1988 г. фирменото наименование е променено на Heitec GmbH. От 2000 г. той упражнява дейността си под наименованието Heitec AG.

Heitech, чийто управител е RW, е вписано в търговския регистър на 16 април 2003 г.

Heitech е притежател на германска фигуративна марка, съдържаща словния елемент „heitech promotion“, заявена на 17 септември 2002 г. и регистрирана на 4 февруари 2003 г., която то използва поне от 29 септември 2004 г., както и на фигуративна марка на Европейския съюз, съдържаща словния елемент „heitech“, заявена на 6 февруари 2008 г. и регистрирана на 20 ноември 2008 г., която то използва поне от 6 май 2009 г.

С писмо от 29 ноември 2004 г. Heitech се свързва с представителите на Heitec, за да установи дали последно посоченото дружество е съгласно да се сключи споразумение за едновременно съществуване на марките.

На 7 юли 2008 г. Heitec узнава за подаването на заявката на Heitech за регистрация на фигуративната марка на Европейския съюз, съдържаща словния елемент „heitech“.

С писмо от 22 април 2009 г. Heitec отправя до Heitech предупреждение относно използването от последното на търговското му наименование и на марката на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „heitech“. В отговора си от 6 май 2009 г. Heitech отново предлага сключване на споразумение за едновременно съществуване на марките.

На 31 декември 2012 г. в Областен съд Нюрнберг-Фюрт, Германия по факс постъпва искова молба от Heitec срещу Heitech и RW. Исковата молба е с дата 15 декември 2012 г. С акт от 4 януари 2013 г. Heitec е приканено да внесе депозит за съдебните разноски.

На 12 март 2013 г. съдът указва на представителя на Heitec, че посоченият депозит за съдебните разноски не е бил внесен и че не са представени оригиналите на исковата молба.

С писмо от 23 септември 2013 г. Heitec уведомява Heitech, че отказва да сключи споразумение за едновременно съществуване на марките, като му предлага да сключи лицензионно споразумение и посочва, че е започнало съдебно производство.

С писмо от 29 декември 2013 г. Heitec уведомява Heitech, че основание за съдебното производство е търговското му наименование и че е притежател на марката на Европейския съюз „HEITEC“. То заявява, че съдебното производство е висящо.

На 30 декември 2013 г. Областен съд Нюрнберг-Фюрт получава съобщение от Heitec с дата 12 декември 2013 г., придружено от чек за съдебните разноски, както и нова искова молба с дата 4 октомври 2013 г.

На 14 януари 2014 г. този съд указва на Heitec, че е необходимо да предостави и исковата молба от 15 декември 2012 г., като отбелязва, че оригиналите все още не са представени. На 22 февруари 2014 г. въпросните оригинали са получени от посочения съд.

На 24 февруари 2014 г. същият съд указва на Heitec, че исканията в оригиналите на исковата молба, получени на 22 февруари 2014 г., не съвпадат с исканията в исковата молба, подадена на 31 декември 2012 г.

На 16 май 2014 г. Областен съд Нюрнберг-Фюрт открива подготвителната писмена фаза на производството и разпорежда на ответниците в главното производство да бъдат връчени копия от исковата молба от 15 декември 2012 г., които са направени от посочения съд. В крайна сметка това връчване е извършено на 23 май 2014 г.

С иска си Heitec предявява главни искания, при които като основание посочва нарушение на правата, предоставени му от търговското наименование HEITEC, а при условията на евентуалност, искания, основани на нарушение на неговата марка на Европейския съюз „HEITEC“. То иска Heitech да бъде осъдено да преустанови търговската си дейност под търговското наименование „HEITECH Promotion GmbH“, да преустанови поставянето на словните елементи „heitech promotion“ и „heitech“ върху стоки, както и да преустанови да продава или да рекламира стоки или услуги с тези знаци, да преустанови използването или прехвърлянето на използвания за търговска дейност интернет сайт heitech promotion.de и да се съгласи да бъде заличена фирмата му в търговския регистър. Освен това Heitec предявява искания за предоставяне на информация, за установяване на задължение за обезщетение за вреди, за унищожаване на стоки и за покриване на разноски по отправянето на предупреждение.

Областен съд Нюрнберг-Фюрт осъжда Heitech да заплати на Heitec сума в размер на 1 353,80 EUR, заедно с лихвите, за покриване на разноски по отправянето на предупреждение и отхвърля останалите искания на Heitec.

Heitec подава въззивна жалба срещу решението на Областен съд Нюрнберг-Фюрт пред Висш областен съд Нюрнберг, Германия.

Висш областен съд Нюрнберг приема, че предявеният от Heitec иск е неоснователен, тъй като правото на Heitec да го предяви е било преклудирано. В това отношение посоченият съд отбелязва, че Heitech е използвало последващите си знаци през непрекъснат период от поне пет години и че Heitec е търпяло това използване, тъй като, въпреки че е знаело за използването, не е предприело достатъчни мерки, за да го преустанови.

Според посочената юрисдикция този иск не води до прекъсване на срока за изгубване на права, тъй като Heitech и RW са уведомени за него едва след изтичането на пет години от отправяне на предупреждението, предхождащо предявяването на посочения иск.

Heitec подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция констатира, че изходът от производството по обжалване зависи от това дали правото на Heitec да иска преустановяване на нарушението на неговите права и правото на последващи искания съгласно член 21, параграфи 1 и 2 от Закона за марките, и съгласно член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 е погасено по давност.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че преклузивният срок за исканията на Heitec, които по същество се отнасят до използването от Heitech на притежаваната от него германска марка, е уреден в член 21, параграф 1 от Закона за марките във връзка с член 125b, точка 3 от този закон, доколкото основание на тези искания е притежаваната от Heitec марка на Европейския съюз.

Запитващата юрисдикция уточнява, че с член 21, параграф 1 от Закона за марките се транспонира в германското право предвиденото в член 9 от Директива 2008/95 ограничаване в резултат на бездействие на правото на противопоставяне на използването на регистрирана марка, предоставено с марки (член 9, параграф 1 от Директива 2008/95) и с други знаци — сред които търговски наименования — използвани в търговската дейност (член 9, параграф 2 от Директива 2008/95).

Доколкото Heitec се противопоставя на използването на търговското наименование на Heitech, съгласно констатациите на запитващата юрисдикция преклузивният срок е уреден от член 21, параграф 2 от Закона за марките. В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че макар нормативното съдържание на тази разпоредба да надхвърля това на Директива 2008/95 и също така да не е отразено в член 54 от Регламент № 207/2009, същото следва да се тълкува въз основа на тълкуването, което следва да се даде на член 21, параграф 1 от Закона за марките в съответствие с тази директива.

Що се отнася до исканията на Heitec относно използването от Heitech на притежаваната от него марка на Европейския съюз, запитващата юрисдикция констатира, че относими са членове 54 и 110, както и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

Тази юрисдикция отбелязва, че Висш областен съд Нюрнберг не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая поне от 6 май 2009 г. е било налице „използване“ по смисъла на член 21, параграфи 1 и 2 от Закона за марките, както и на членове 54 и 111 от Регламент № 207/2009, и че Heitec е узнало за това с писмото от 6 май 2009 г., което Heitech му е изпратило. Освен това било безспорно, че Heitech не е упреквано, че е действало недобросъвестно.

С оглед на тези обстоятелства е необходимо да се определи в какво точно се изразява „търпимостта“ по смисъла на член 9 от Директива 2008/95, както и на членове 54 и 111 от Регламент № 207/2009.

В това отношение, от една страна, следва да се уточни дали е възможно да се изключи търпимост не само когато е предявен иск или подадена жалба пред административен или съдебен орган, но и в случай на отправяне на предупреждение. От друга страна, е необходимо да се определи дали в случай на иск, за да се определи дали той е предявен преди датата на изтичане на срока за изгубване на права, следва да се вземе предвид датата на подаване на исковата молба или датата на получаването ѝ от ответника. В този контекст би било важно да се уточни дали в това отношение е релевантен фактът, че връчването на посочения акт е било забавено по вина на притежателя на по-ранната марка.

Освен това следвало да се определи дали изгубването на право се отнася само до искането за преустановяване на нарушение или също така до последващи или свързани с него искания, каквито са исканията за заплащане на обезщетения за вреди, за предоставяне на информация и за унищожаване на стоки.

При тези обстоятелства Федерален върховен съд, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да бъде изключена не само при предявяване на иск или подаване на жалба по административен или съдебен ред, но също така и чрез действия, извършени без намесата на административен орган или съд?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос:

представлява ли отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранния знак изисква от притежателя на по-късния знак, преди да бъде заведено съдебно производство, да се задължи да преустанови използването на знака и да сключи споразумение за неустойка в случай на нарушение, действие, противостоящо на търпимостта по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009?

3) Кое е от значение за изчисляването на петгодишния период на търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 в случай на съдебно обжалване — подаването на жалбата до съда или получаването на жалбата от ответника? В този контекст от значение ли е обстоятелството, че по вина на притежателя на по-ранната марка получаването на жалбата от ответника се забавя до момента, в който петгодишният период вече е изтекъл?

4) Обхваща ли изгубването на права съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009, освен правото да се иска преустановяване на нарушението, и правото на последващи искания съгласно правото относно марките за възстановяване на вреди, предоставяне на информация и унищожаване?“.

Решението на съда:

1)  Член 9 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че действие като отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право се противопоставя на използването на по-късна марка, без обаче да направи необходимото, за да постигне правнообвързващо решение на спора, не прекратява търпимостта и следователно не води до прекъсване на срока за изгубване на права, посочен в тези разпоредби.

2)  Член 9 от Директива 2008/95, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че предявяването на иск, с който притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право иска обявяване на недействителност на по-късна марка или се противопоставя на използването ѝ, не може да се счита, че възпрепятства посоченото в тези разпоредби изгубване на права вследствие на търпимост, когато исковата молба, макар и подадена преди датата на изтичане на срока за изгубване на права, поради неполагането на дължима грижа от страна на ищеца не е отговаряла на изискванията на приложимото национално право, за да бъде връчена, и нередовностите са били отстранени едва след тази дата по причини, за които отговорност носи ищецът.

3) Член 9 от Директива 2008/95, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право по смисъла на тези разпоредби изгубва правото си да иска обявяването на по-късна марка за недействителна и да поиска преустановяване на използването ѝ, това изгубване на права не му позволява също така да предявява последващи или свързани искания, като например искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация или за унищожаване на стоки.

Christian Louboutin не успя да регистрира червеният цвят за своите обувки в Япония

Популярният производител на обувки Christian Louboutin стана известен с опитите си да регистрира червеният цвят, като търговска марка, във връзка с ходилата на предлаганите от него дамски обувки в множество държави по света. 

За сега опитите на компанията да получи защита в ЕС и САЩ срещат сериозни проблеми и конфликти с конкурентни производители.

Една от поредните заявки за такива марки беше отказана наскоро от Патентното ведомство на Япония.  Christian Louboutin  заявява следната фигуративна марка за клас 25:

Ведомството отказва регистрация на абсолютни основания поради неотличителност и форма, която придава значителна стойност на стоката поради факта, че червеният цвят подобрява естетическите характеристики на обувките, което привлича вниманието на потребителите.

Christian Louboutin обжалва решението, като входира доказателства за придобита отличителност, основното от които е социологическо проучване проведено в три японски града. Според него при неподпомогната познатост 43.35% разпознават червеният цвят, като знак на компанията, а при подпомогнато 53.99%.

Ведомството потвърждава отказът, като определя приложените доказателства за недостатъчни. Проведеното социологическо проучване касаело само географски локации в които има ситуирани търговски обекти на компанията, като това не води до извода, че потребителите в страната цялостно са запознати с марката.

В допълнение ведомството приема, че регистрацията на подобна марка ще ограничи сериозно конкуренцията, тъй като множество други произовдители предлагат обувки с подобни визуални елементи.

Източник: Masaki MIKAMI, MARKS IP LAW FIRM.

Може ли думата любов да бъде търговска марка?

Регистрация на словна марка привлече вниманието на обществеността във Великобритания, видно от тази статия на BBC.

Производителят на свещи Fizzy Foam успява да регистрира търговска марка Cariad за свещи, което в превод от уелски означава Любов. Друга компания произвеждаща свещи с това наименование изказва неодобрението си пред медиата срещу монополизацията на такива думи.

В интерес на истината обаче, регистрацията на подобни думи е напълно възможна от законова гледна точка.

Основното изискване е марката да е отличителна и да не е описателна за посочените в заявката й стоки или услуги. Трябва да се има предвид, че закрилата на марката важи само за тези посочени стоки и услуги, като за всичко останало тя може да се използва от всеки, особено в случайте на наименования описващи съответните продукти или услуги.

Но една дума със значение може да бъде марка за несвързани стоки или услуги. Класически пример е APPLE, която е марка за технологични продукти, тъй като не ги описва по никакъв начин. Естествено Apple не може да бъде марка за продажба на ябълки.

В случая с Cariad единствените аргументи, които евентуално според мен могат да се изложат за по-ниската описателност на думата, е че свещите обикновенно се свързват с романтична атмосфера, от тук връзката с думата любов. Това обаче изисква предоставянето на реални доказателства и факти, тъй като основното предназнечение на свещите е да осветяват и в тази връзка думата любов не ги описва директно.

Tesla заведе съдебно дело срещу производител на бира TESILIA в Китай

 Най-известният производител на електрически автомобили в света TESLA заведе съдебно дело в Китай срещу местната компания Sino Drinks Food Company за нарушаване на права върху словна марка TESLA и следната фигуративна марка:

Sino Drinks Food Company предлага бира и ликьор с марка TESILA и сходен графичен елемент.

Най-вероятно основанията за делото ще бъдат наличие на марка с репутация в комбинация с недобросъвестна търговска практика.

Източник: Alice Liang, The Drinks Business.