Европейският съд излезе с решение по
дело C‑170/12. Делото касае следното:
Г‑н Pinckney,
който живее в Тулуза (Франция), твърди, че е автор, композитор и
изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск от групата
Aubrey Small.
След
като установява, че посочените песни са били възпроизведени без
неговото разрешение на компакт диск (CD), щампован от Mediatech в
Австрия и впоследствие продаван от британските дружества Crusoe или
Elegy чрез различни уебсайтове, достъпни от домашния му адрес в Тулуза,
г‑н Pinckney предявява иск срещу Mediatech на 12 октомври 2006 г. пред
Тribunal de grande instance, Тулуза, за да бъде обезщетен за вредите,
които е претърпял от нарушаването на авторското му право.
Mediatech
повдига възражение за липса на компетентност на френските юрисдикции. С
определение от 14 февруари 2008 г. съдията, отговарящ за подготовката
на делото за разглеждане в Tribunal de grande instance, Тулуза, отхвърля
това възражение, с мотива че само по себе си обстоятелството, че
г‑н Pinckney е можел да закупи въпросните дискове от домашния си адрес
във Франция от уебсайт, достъпен за потребителите във Франция, е
достатъчно за установяването на съществена връзка между фактите и
твърдените вреди, която обосновава компетентността на сезирания съд.
Mediatech
обжалва това решение като твърди, че посочените CD са били щамповани в
Австрия, където е седалището му, по заявка на британско дружество, което
ги продава през уебсайт. Поради това Mediatech счита, че компетентни са
само било юрисдикциите по седалището на ответника, което се намира в
Австрия, било тези по мястото на настъпване на вредата, тоест тези по
мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно Обединеното
кралство.
С
решение от 21 януари 2009 г. Cour d’appel, Тулуза, обявява, че Тribunal
de grande instance, Тулуза, не разполага с компетентност, поради това
че седалището на ответника се намира в Австрия, а мястото на настъпване
на вредата не може да е Франция, и постановява, че не необходимо да се
разглежда съответната отговорност на Mediatech и на дружествата Crusoe
или Elegy, тъй като не се твърди, че последните се явяват съучастници в
действията на Mediatech.
Г‑н Pinckney
подава касационна жалба срещу това решение, като се позовава на
нарушение на член 5, точка 3 от Регламента. Той твърди, че са налице
основания за обявяване на френския съд за компетентен и че жалбата му е
била отхвърлена неправилно.
При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва
ли член 5, точка 3 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че в случай
на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на
съдържание онлайн в уебсайт,
– лицето,
което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред
юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е
било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи
обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата
членка на сезираната юрисдикция,
или
– освен
това е необходимо това съдържание или да е било предназначено за
потребителите, които се намират на територията на тази държава членка,
или трябва да е налице и друг свързващ фактор?
2) Трябва
ли на първия въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното
нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването
онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а
както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител,
възпроизвеждащ това съдържание?“.
Решението на съда:
Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001
на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение
на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка на
сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за
обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга
държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази
друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от
дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в
района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по
отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към
която тя принадлежи.
English version
The European Court has ruled in Case C-170/12. The case concerns the following:
Mr
Pinckney, who lives in Toulouse (France), claims to be the author,
composer and performer of 12 songs recorded by the group Aubrey Small on
a vinyl record.
When
he discovered that those songs had been reproduced without his
authority on a compact disc (CD) pressed in Austria by Mediatech, then
marketed by United Kingdom companies Crusoe or Elegy through various
internet sites accessible from his residence in Toulouse, Mr Pinckney
brought an action, on 12 October 2006, against Mediatech before the
Tribunal de grande instance de Toulouse (Regional Court, Toulouse)
seeking compensation for damage sustained on account of the infringement
of his copyrights.
Mediatech
challenged the jurisdiction of the French courts. By order of
14 February 2008, the judge preparing the case for trial at the Tribunal
de grande instance de Toulouse dismissed that plea of lack of
jurisdiction on the ground that the very fact that Mr Pinckney had been
able to purchase the records concerned at his residence in France from
an internet site accessible to the French public was sufficient to
establish a substantial connection between the facts and the alleged
damage, justifying the jurisdiction of the court seised.
Mediatech
appealed against that judgment, arguing that the CDs had been pressed
in Austria, where its headquarters is situated, at the request of a
United Kingdom company which marketed them through an internet site.
Thus, it claimed, the only courts having jurisdiction are the courts of
the place of the defendant’s domicile, which is in Austria, or the
courts of the place where the damage was caused, that is the place where
the alleged infringement was committed, in the United Kingdom.
By
a judgment of 21 January 2009, the Cour d’appel de Toulouse (Court of
Appeal, Toulouse) held that the Tribunal de grande instance de Toulouse
lacked jurisdiction on the ground that the defendant is domiciled in
Austria and the place where the damage occurred cannot be situated in
France, and that there was no need to examine the liability of Mediatech
and Crusoe or Elegy in the absence of any allegation of collusion
between them and Mediatech.
Mr
Pinckney brought an appeal in cassation against that judgment, relying
on Article 5(3) of the Regulation. He argued that the French courts have
jurisdiction and that his action was wrongly rejected.
In
those circumstances the Court of cassation decided to stay its
proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice
for a preliminary ruling:
1. Is
Article 5(3) of … [the Regulation] to be interpreted as meaning that,
in the event of an alleged infringement of copyright committed by means
of content placed online on a website,
– the
person who considers that his rights have been infringed has the option
of bringing an action to establish liability before the courts of each
Member State in the territory of which content placed online is or has
been accessible, in order to obtain compensation solely in respect of
the damage suffered on the territory of the Member State before which
the action is brought,
or
– does
that content also have to be, or to have been, directed at the public
located in the territory of that Member State, or must some other clear
connecting factor be present?
2. Is
the answer to Question 1 the same if the alleged infringement of
copyright results, not from the placing of dematerialised content
online, but, as in the present case, from the online sale of a material
carrier medium which reproduces that content?’
The Court's decision is:
Article 5(3) of Council Regulation (EC) No
44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and
enforcement of judgments in civil and commercial matters must be
interpreted as meaning that, in the event of alleged infringement of
copyrights protected by the Member State of the court seised, the latter
has jurisdiction to hear an action to establish liability brought by
the author of a work against a company established in another Member
State and which has, in the latter State, reproduced that work on a
material support which is subsequently sold by companies established in a
third Member State through an internet site also accessible with the
jurisdiction of the court seised. That court has jurisdiction only to
determine the damage caused in the Member State within which it is
situated.
.bmp)
