вторник, 7 септември 2021 г.

Sonos спечели съдебно дело срещу Google за нарушаване на патентовани технологии


Американският производител на озвучителна техника и гласови асистенти Sonos спечели патентно дело срещу Google.

Казусът касае обвинение от страна на Sonos, че Google използва защитени технологии за W-Lan свързаност и аудио възпроизвеждане по притежавани от компанията патенти в САЩ за:

- Патент № 9,195,258 „Система и метод за синхронизиране на операции между множество независимо синхронизирани устройства за обработка на цифрови данни“) 

- Патент № 10,209, 953 („Устройство за възпроизвеждане със синхронизация на множество устройства“)

- Патент № 9,219,959 („Многоканално сдвояване в медийна система ”)

- Патент № 8 588 949 („ Метод и апарат за регулиране на нивата на силата на звука в многозонова система ”)

- Патент № 10 439 896 („ Свързване към устройство за възпроизвеждане ”)

Технологиите в посочените патенти са използвани в различни устройства на Google, като смарт телефоните Pixel, гласовите асистенти на компанията и др.

Както е известно двете компании се партнираха при създаването на озвучителните гласови асистенти на Sonos и интегрирарнето на услугите на Google в тях. Според обвинението след това Google е използвала получената информация за развитие на собствените си продукти.

На база това решение US International Trade Commission може да забрани вносът на устройства на Google в САЩ, което може да е сериозен проблем за компанията, имайки предвид факта, че повечето от тях се произвеждат в Азия.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB


сряда, 25 август 2021 г.

SONY спечели спор за търговска марка в Япония


SONY спечели казус относно търговски марки в Япония. Спорът касае заявена от Field System Inc. марка за SONICODE в класове 9, 38 и 41.

Срещу тази марка е подадена опозиция от SONY CORPORATION на основание по-ранни марки SONY за сходни стоки и услуги.

Патентното ведомство на страна отхвърля опозицията намирайки марките за несходни и регистрира марката.

На база възможността предоставена от японското законодателство, три години след това SONY подава искане за заличаване на марката. Според компанията потребителите биха разпознали притежаваната от нея марка SONY, която се съдържа изцяло в по-късната марка. Това се подкрепя и от нейната дългогодишна репутация сред потребителите в страната. В допълнение елемента CODE е слабоотличителен за част от стоките и услугите в класове 9, 38 и 41.

За да подкрепи доводите си, SONY дават за пример, че когато потребител каже името SONICODE на гласовите асистенти на Google. Microsoft, Apple и Amazon, първата информация която се получава е свързана с компанията SONY.

Този път патентното ведомство приема марките за достатъчно сходни. Причината е че елемента SONI в по-късната марка е ясно разпознаваем, както визуално, така и фонетично. Потребителите могат да възприемат по-късната марка, като състояща се от два елемента SONI и CODE. При това положение имайки предвид идентичността и сходството на стоките и услугите и сериозната репутация на SONY, като марка и компания, ведомството приема, че марките са сходни и заличава по-късно регистрираната такава.

Източник:  Masaki MIKAMI (Marks IP Law Firm)

понеделник, 23 август 2021 г.

OATLY загуби спор за марка във Великобритания


Станалият популярен напоследък шведски производител на напитки заместители на млякото OATLY загуби съдебен спор за торговска марка във Великобритания.

Казусът касае заявена марка PUREOATY за овесени напитки от страна на фамилната ферма Glebe Farm.

Срещу тази марка шведската компания противопоставя серия от по-ранни марки OATLY също за овесени напитки.

Около този казус се разрази и негативна кампания, която засегна OATLY с обвинения, че като по-голяма компания опитва да злоупотребява с положението си спирайки по-марлка фамилна фирма.

Съдът отхвърля опозицията на основание ниска степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение. В допълнение елемента PURE в заявената марка е достатъчен за да създаде нужната степен на разграничение.

Според съда общият елемент в марките OAT (овес) е описателен за посочените стоки и не е в състояние да създаде отличителна характеристика.

Претенцията на шведската компания че облагодетелстване от репутацията на нейната марка също е отхвърлена поради описателността на елемента OAT и липсата на друго взаимстване на визии или елементи между двете марки.

Съдът отхвърля и претенцията за нелоялна конкуренция, тъй като Glebe Farm по никакъв начин на заблуждават потребителите или правят връзка с продуктите на Oatly.

Казусът е показателен за няколко неща. Осланянето на напълно или частично описателни термини при регистрацията им, като марки може да създаде бъдещи проблеми при тяхната защита.

Наскоро шведската компания спечели важно дело пред Европейския съд относно слогана  “It’s like milk but made for humans”, който се прие за сугестивен. Но това е рискова стратегия, като цяло която не може да се прилага във всеки случай. В допълнение, разчитайки на описателни елементи, притежателят на марката рискува и негативен образ в обществото поради опита за монополизация на такива термини и спирането на конкуренти на тази основа.

Източник: Kilburn & Strode LLP - Ruby Vinsome за Lexology.


петък, 20 август 2021 г.

Нова база данни за търговски марки за страните от Андите


Ведомството по интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO) представи нова база данни наречена CAN TMView, която ще обхване наличните търговски марки в страните от района на Андите - Перу, Боливия, Еквадор и Колумбия.

Новата база данни предоставя достъп до над 1,3 милиона търговски марки в посочените държави чието население надхвърля 111 милиона души.

Това е добра новина за всички практикуващи защита на търговски марки с интерес от Латинска Америка, тъй като базата данни дава лесен и удобен начин за извършването на търсения за търговски марки.

За повече информация тук.

сряда, 18 август 2021 г.

Aldi загуби дело за търговска марка пред Общия съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-527/20 Aldi срещу EUIPO.

Регистрацията на търговски марки в Европа може да бъде предизвикателство. Това е така не само защото защитата може да бъде на национално и на общностно ниво но и поради разликите в езиково и културно отношение между отделните страни в ЕС.

Интересен пример за това е опитът на международната верига хранителни магазини Aldi да защитят следната европейска комбинирана марка за класове 29 и 30:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност, член 7(1)(c) от Регламент (EU) 2017/1001.

Според практиката за регистрация на европейски марки, те могат да бъдат отказани ако са описателни дори и само за част от потребителите в Съюза. 

В конкретния случай думата CUCINA има значение на кухня за италианците и е описателна за стоките от класове 29 и 30. 

Същата марка е регистрирана и общоизвестна в Германия но в случая е проблемна на европейско ниво.

Aldi твърдят, че думата не е описателна за характеристиките на стоките, а представлява само място на тяхното приготвяне. Освен това тя е комбинирана с графични елементи, които я правят отличителна.

Тези доводи са отхвърлени. Според EUIPO графичният елемент представлява капак на тенджера, което отново го свърза с хранителни продукти. Комбинацията от два неотличителни елемента не прави марката отличителна, като цяло.

Това решение е потвърдено от Общия съд на Европейския съюз.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

понеделник, 16 август 2021 г.

Фотограф, видео и авторскоправни проблеми с вграждане на съдържание от Инстаграм


Известният фотограф Paul Nicklen спечели съдебнно дело за нарушаване на авторски права в САЩ.

Казусът касае потресаващо видео на изнемощели от глад полярни мечки, което фотографът е направил и качил във фейсбук и инстаграм. 

Без да поиска разрешение от Paul Nicklen или от National Geographic Sinclair Broadcasting Group решават да използват видео клипът, като го качат на своя сайт чрез линк за вграждане от Instagram, в допълнение използват кадър от видеото за негова корица.

Paul Nicklen завежда съдебно дело за нарушени авторски права върху видеото. Sinclair Broadcasting Group контрират, че нарушение няма тъй като видеото не е качено на техния сайт, а е вградено но реално се намира на сърварите на Instagram. 

Според законодателството в САЩ, така нареченото „сървърно правило“ гласи, че онлайн показването или изпълнението на защитено с авторски права съдържание, осъществено чрез „вградени“ или „рамкиращи“ хипервръзки, не задейства изключителните права за публично показване или изпълнение, освен ако използващият линка не притежава и копие на основната работа. 

Съдът в Ню Йорк обаче отхвърля доводът на Sinclair Broadcasting Group. Според съда законът е технологично неутрален. Не е важно как е показано едно произведение, а дали е показано. В случая основният проблем е че Sinclair Broadcasting Group са използвали кадър от видеото, който е изрязан и използван, като корица при неговото представяне на техния сайт. По този начин потребителите на сайта са видели част от съдържанието на видеото още преди да го пуснат и направят връзка със сървъра на Instagram.

За да се предпазят от подобни проблеми, Youtube и Vimeo вече предоставят опция на създателите на съдържание сами да решат дали качваните от тях произведения могат да бъдат използвани за вграждане в други сайтове. Към момента обаче, Facebook и Instagram не са направили това, което може да е повод и за съдебни дела срещу тях в бъдеще.

Източник: PetaPixel.

сряда, 11 август 2021 г.

Mary Poppins може да бъде марка, която не е свързана с Disney?


Интересен казус от Япония за използване на имена на персонажи и филми, като търговски марки.

Японската компания  Mary Poppins Inc., която предлага услуги свързани с грижа за деца, регистрира успешно през 2014 година словна марка MARY POPPINS в страната за клас 45.

През 2019 Disney подават искате за заличаване на въпросната марка на основание облагодетелстване от известността и репутацията на популярния филм на компанията  “Mary Poppins”. По този начин според Disney съществува възможност потребителите да асоциират заявената марка с Disney, като компания, би увредило обществения интерес и морал и би се възползвало по недобросъвестен начин от репутацията на по-ранната известна марка.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията. Макар да се признава наличие на репутация свързана с филма и персонажа “Mary Poppins”, според ведомството Disney не използват, това име като източник на търговски произходл

Фактът че името е използвано върху мърчандайзинг продукти продавани в магазините на Disney не е досаттъчен за да се приеме, че то представлява търговска марка за определени стоки и услуги. Поради това ведомството приема, че е малко вероятно потребителите да приемат, че “Mary Poppins” е марка на Disney за посочените услуги в клас 45.

Източник: Masaki MIKAMI, Mark IP Law.

понеделник, 9 август 2021 г.

KFC Япония спечели лютив казус за търговски марки

Интересен лютив казус за търговски марки намери своето решение в Япония наскоро. Kentucky Fried Chicken Japan подава заявка за следната словна марка RED HOT изписана на японски (на катакана):

Марката е заявена за различни стоки в класове 29 и 30, включително и за месни но с изключение на подправки, сосове.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от американската компания French’s Food Company LLC на основание следните две по-ранни марки в клас 30 - подправки, сосове:

Според компанията, нейната марка е номер едно в категорията си в САЩ, има репутация и в Япония, поради което съществува риск от объркване на потребителите във връзка със заявената марка.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията изцяло. Според ведомството стоката подправка, сосове не е сходна на останалите стоки от класове 29 и 30.

По отношение на предоставените доказателства за налична репутация, ведомството приема, че те не са достатъчни. Фактът че лютивите сосове на американската компания са популярни в някои ресторанти в страната не е достатъчен за да се приеме, че марката е широко известна на потребителите.

В допълнение елементът FRANK’S създава нужната степен на разграничение между марките.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.


петък, 6 август 2021 г.

Повече европейски марки за първото полугодие на 2021 отчете EUIPO

EUIPO публикува статистика относно заявителската активност през първата половина на 2021 година. Според данните за този период са подадени 101 021 заявки за европейски марки, което представлява 24% увеличение в сравнение със същия период на миналата година. При заявките за дизайни увеличението е от 2%.

Голяма част от увеличението при заявените марки таргетира стоки и услуги свързани с оборудване и компютри за обработка на данни, управление на бизнеса и научно-технологични услуги и изследвания, отразяващи променящите се нужди на потребителите и здравните органи по време на пандемията COVID-19.




сряда, 4 август 2021 г.

Дали част от Ферари може да бъде защитена, като нерегистриран европейски дизайн?

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе със сатновище по дело Дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH.

Най-общо делото касае въпросът дали отделни елементи от цялостен дизайн могат да бъдат защитени, като нерегистриран европейски дизайн. Казусът има следната предистория:

Ferrari е установен в Италия производител на състезателни и спортни автомобили. Върховият му модел FXX K няма разрешение за движение по пътищата и е предназначен само за управление по състезателни писти.

Ferrari представя FXX K за първи път на обществеността в съобщение за пресата от 2 декември 2014 г. Това съобщение съдържа следните две изображения, показващи превозното средство съответно отстрани и отпред:

Моделът Ferrari FXX K, от който са произведени ограничен брой автомобили, се предлага в два варианта, различаващи се само по цвета на намиращото се на предния капак „V“. В първия вариант, онагледен от представените по-горе изображения, това „V“ е черно, с изключение на долната му част, която е в основния цвят на превозното средство. Във втория вариант посоченото „V“ е изцяло черно.

Mansory Design, чийто управител е WH, е предприятие за преустройство по предпочитание на клиента (или „тунинг“) на луксозни автомобили. Както Mansory Design, така и WH са установени в Германия. От 2016 г. това дружество произвежда и продава набори от елементи за закрепване по предпочитание на клиента (наречени „тунинг комплекти“), чието предназначение е да променят видимия външен вид на Ferrari 488 GTB (градски нелимитиран модел серийно производство, който се предлага от 2015 г.), така че да го доближи до този на Ferrari FXX K.

Mansory Design предлага няколко „тунинг комплекта“, които позволяват преобразуването на Ferrari 488 GTB: „Front kit“, „Rear kit“, „Side set“, „Roof cover“ и „Rear wing“. Освен това, то предлага два различни варианта на „Front kit“, съответстващи на двата варианта на Ferrari FXX K: в първия вариант „V“ върху предния капак е черно, с изключение на долната му част, докато във втория е изцяло черно.

Цялостното преустройство на Ferrari 488 GTB предполага подмяната на голяма част от видимата каросерия. През март 2016 г. по време на Автосалона в Женева (Швейцария), Mansory Design представя такова преустройство под наименованието „Mansory Siracusa 4XX“.

Ferrari счита, че с предлагането на тези „тунинг комплекти“ Mansory Design нарушава правата, предоставяни от един или няколко нерегистрирани промишлени дизайна на Общността, на които той бил притежател.

Ferrari твърди, като главно основание, че с предлагането на „Front kit“ се нарушава първи нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на тази част от неговия модел FXX K, която включва V-образния елемент на предния капак, излизащия от центъра на този първи елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка („стрингер“), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак. Тази зона се приемала като единица, която определя индивидуалния облик на това превозно средство, и в същото време предизвиквала асоциация със самолет или автомобил от Формула 1. Според Ferrari този нерегистриран промишлен дизайн на Общността възниква с публикуването на съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

При условията на евентуалност Ferrari твърди, че притежава втори нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на предния спойлер на две нива, че този промишлен дизайн е възникнал с посоченото съобщение за пресата, но не по-късно от публикуването на 3 април 2015 г. на филм, озаглавен Ferrari FXX K — The Making Of, и че Mansory Design е нарушил и него с предлагането на пазара на „Front kit“.

При условията на евентуалност спрямо предходното Ferrari мотивира иска си с трети нерегистриран промишлен дизайн на Общността за цялата външна форма на Ferrari FXX K, видна на друго изображение на превозното средство, в което то е показано по диагонал и което също е включено в съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

Що се отнася до комплектите, предлагани за продажба на територията на Федерална република Германия, Ferrari предявява и претенции, основани на защита от имитация съгласно правото в областта на нелоялната конкуренция.

Ferrari предявява пред първоинстанционния съд иск за преустановяване на създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа, използването или притежаването на спорните елементи за закрепване на територията на Европейския съюз, както и допълнителни искания (предоставяне на счетоводни данни, изтегляне на стоки, унищожаване и определяне на обезщетение за вреди). Областен съд, Германия отхвърля изцяло иска.

В производството пред въззивната инстанция Ferrari констатира, че е отпаднало основанието за произнасяне по същество по иска му за преустановяване на нарушението, както и по исканията му за изтегляне и унищожаване на продуктите, доколкото същите се основават на правата, предоставяни от посочените промишлени дизайни на Общността, чийто срок е изтекъл на 3 декември 2017 г.(3). Ferrari обаче поддържа по-специално исканията за обезщетение за претърпените от него вреди.

Въззивният съд отхвърля жалбата на Ferrari. Той приема по-специално че претенциите на това дружество, предявени на основание на претендираните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, са неоснователни. Според тази юрисдикция първият претендиран промишлен дизайн на Общността, който се отнася до частта на Ferrari FXX K, описана в точка 23 от настоящото заключение, не е възникнал, тъй като Ferrari не е доказало изпълнението на минималното изискване за наличие на „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“. Това дружество се позовавало само на произволно определена от него част от превозното средство. Вторият претендиран от Ferrari промишлен дизайн на Общността, който обхваща видимия външен вид на предния спойлер на две нива, също не е възникнал, тъй като не изпълнявал изискването за „цялостност на формата“. Колкото до третия промишлен дизайн за цялата външна форма на Ferrari FXX K той действително е възникнал, но не бил нарушен от Mansory Design.

Тогава Ferrari подава ревизионна жалба пред Федерален върховен съд. Последната юрисдикция счита, че изходът на делото по тази жалба в частта, която се отнася до исканията, основани на нарушение на правата, предоставяни от претендираните от Ferrari нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, зависи от тълкуването на Регламент № 6/2002.

По-точно следва да се изясни при какви условия видимият външен вид на част от продукт може да се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността съгласно този регламент.

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на изображението на продукт в неговата цялост е равносилна на общодостъпност на промишлените дизайни на частите от този продукт.

Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи, от друга страна, дали за да може видимият външен вид на част от продукт да е самостоятелен промишлен дизайн, отделен от цялостния дизайн на този продукт, същият трябва да проявява, както постановява апелативният съд, „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“, което дава възможност да се установи, че видимият външен вид на тази част не се губи напълно във видимия външен вид на посочения продукт, а напротив, създава общо впечатление, независимо от цялостната форма.

При тези обстоятелства Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли чрез оповестяването на цялостно изображение на продукт по смисъла на член 11, параграф 1 и параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002 да възникне нерегистриран промишлен дизайн на Общността за отделни части от продукта?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Кой правен критерий следва да се прилага в рамките на проверката на оригиналността съгласно член 4, параграф 2, буква б) [и] член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 при определянето на общото впечатление в случай на част, която — подобно на част от каросерията на превозно средство — е включена в съставен продукт? Може ли по-специално да се вземе предвид обстоятелството дали във възприятието на информирания потребител видимият външен вид на частта не се губи напълно във видимия външен вид на съставния продукт, а проявява известна самостоятелност и цялостност на формата, което дава възможност да се определи цялостно естетическо впечатление, което е независимо от цялостната форма?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„1) Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че общодостъпността на целия промишлен дизайн на даден продукт, като видимия външен вид на автомобил, прави общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, като видимия външен вид на част, включваща някои елементи на каросерията на този автомобил, стига този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира по време на действието по оповестяване.

2) Член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „видим външен вид на […] част от [продукт]“ по смисъла на тази разпоредба, който подлежи на закрила като промишлен дизайн на Общността, видима зона от продукт, очертана от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или пък строежа. При проверката дали даден промишлен дизайн отговаря на това определение не следва да се прилагат допълнителни критерии като тези за „самостоятелност“ или за „цялостност на формата“.

понеделник, 2 август 2021 г.

Международният Олимпийски Комитет спечели казус относно олимпийска марка в Германия

Международният Олимпийски Комитет спечели казус за търговска марка в Германия асоциираща с олимпийските игри.

Казусът касае следната заявена през 2012 година комбинирана немска марка в класове 28, 35 и 41:

Патентното ведомство на страната отказва марката на абсолютни основания - използване на символи на Олимпиадата защитени от специален закон OlympSchG. Според този закон никой не може да използва названия, като Olympiade", "Olympia", "olympisch" самостоятелно или в комбинация с други думи. Освен това съществува риск от свързване на заявената марка с олимпийските игри.

Решението е обжалвано и отменено, в резултат на което Международния Олимпийски Комитет подава опозиция на база по-ранна марка OLYMPIC. 

Странно но този път Патентното ведомство отхвърля опозицията. Решението е обжалвано пред немският федерален патентен съд, който също отхвърля опозицията, приемейки марките за недостатъчно сходни. 

Следва ново обжалване пред федералният върховен съд на страната. В своето решение съдът приема, че опозицията е валидна. Фактът че има самостоятелно законодателство защитаващо символите на Олимпиадата не ограничава възможността на Олимпиския комитет да подаде опозиция на база регистрирана марка.

При сравнение на марките, съдът приема, че е налице сходство. Изображението на пламък асоциира с олимпийският огън. По-долната инстанция не е отчела добре сходството между елемента Olimpics и Olimpic, наличната репутация на по-ранната марка, както и описателният характер на думата Retro. Поради това решението е върнато за преразглеждане.

Източник: Yvonne Stone, Jana Bogatz - D Young & Co LLP for Lexology.

сряда, 28 юли 2021 г.

Играчка Lego или истинско оръжие - това е въпросът

Всички знаем за играчки във формата на оръжия използвани от децата за игри. Но рядко може да се чуем за истинско оръжие, което прилича на играчка и което със сигурност не трябва да се използва от деца.

Такъв казус възникна наскоро в САЩ. Компанията Culper Precision  произвежда покрития за пистолети. В случая тя предлага моделът си Block 17, който наподобява визия на конструктор LEGO. Пистолетът под покритието е истински, самото то обаче наподобява играчка Lego.

Естествено датската компания изпраща официално писмо, с което иска прекратяване използването на този дизайн, като цитира реалната опастност дете да помисли, че това е играчка, което може да доведе до застрашаващи живота инциденти.

В случая Culper Precision не нарушават права върху регистрирана марка на Lego с тази визия но могаг да подведат потребителите относно характеристиките на продукта, което в случая може да се окаже изключително опасно.

В крайна сметка американската компания решава да прекрати използването на този дизайн, след като продава 20 броя от него. Ще бъде интересно дали LEGO ще заведат съдебно дело за нелоялна търговска практика.

Източник: EAGLEGATE - Nicole Murdoch

понеделник, 26 юли 2021 г.

Датска атака срещу марката на футболната Супер лига

Както вече е известно Супер лигата по футбол, която 12 европейски футболни отбора опитаха да направят претърпя провал, поне за сега, и реално няма да се състой.

Въпреки това организаторите й бяха подали следната заявка за европейски марка в класове 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 43, 45:

Този блог вече повдигна преди време въпросът дали подобна марка би била регистрирана успешно. Статията посочваше серия от по-ранни регистрирани марки, които биха могли да създадат проблеми на новата заявка. Но в този списък от марки не бяхме посочили следните две датски марки:

-  - № VR 2009 01457, Filing date: 02/04/2009

- SUPERLIGA - № VR 2001 00163, Filing date: 10/08/2000

Марките са регистрирани за клас 41: създаване и организиране на спортни дейности, включително спортни събития, всичко във връзка с футбола.

На база на тези две по-ранни марки, Датската футболна федерация, която администрира футболното първенство на Дания, което носи същото име, подава опозиция срещу новозаявената марка The Super League, като се приведени доказателства за дългогодишното използване на марките.

Още по-интересното е че федерацията има и аналогична Европейска марка SUPERLIGA, която обаче не е цитирана в опозицията.

В допълнение, проучването ни показва, че Супер лига се използва за футболни първенства и от други държави, например Сърбия, или в друг вид спорт, например хандбал в Полша.

Ще бъде интересно до каква степен опозицията ще бъде успешна. На пръв поглед марките са сходни, особено фонетично и концептуално. Но от друга страна фактът, че името се използва от различни федерации може би намалява отличителността му.

Това повдига и резонния въпросът дали изборът на подобни имена е стратегически добра идея. Ако в бъдеще притежателят на марката иска да печели от нея, той ще дава лицензии за нейното ползване и би трябвало да забранява на трети лица да правят това без негово разрешение. Но в случая това може да бъде трудна задача особенно в частта на словният елемент.

сряда, 21 юли 2021 г.

Звук от отваряне на кен не може да бъде регистриран, като марка в ЕС


Общият съд на Европейския съд се произнесе по дело T‑668/19 Ardagh Metal Beverage Holdings GmbH & Co. KG срещу EUIPO, което касае отличителност на звукова марка.

Това е може би първото дело което разглежда въпроса за оценката на присъщата отличителност на заявени звукови марки.

Казусът касае заявена звукова марка от Ardagh Metal Beverage Holdings в следните класове 6, 29, 30, 32, 33.

Марката представлява звук на отваряне на метален кен с газирана напитка. Може да чуете марката тук.

EUIPO отказва регистрацията й на абсолютни основания - липса на присъща отличителност.  Според ведомството този звук е прекалено обикновен и част от ежедневието, тоест не притежава отличителен характер.

Освен това той не може да представлява оснавание за покупка, тъй като потребителите могат да го разпознаят едва след това но не и преди покупката.

Решението е обжалвано.

Съдът приема, че довода на EUIPO за присъщата липса на отличителност на знака на база аналогия с трийзмерни марки е неправилен. Словна или звукова марка могат да представляват знак, който да не зависи от външния вид на продукта, поради което референцията с изикванията за защита на трийзмерни марки е неправилна.

Съдът отхвърля и разбирането на EUIPO, че марката не може да индикира търговски произход поради факта, че потребителите могат да я разпознаят след покупката. Фактът че звукът се възприема само при консумация на продукта не означава, че потребителят не го възприема като търговски индикатор и в момента на покупка, което най-вероятно се случва, като мотивация за покупката.

В същото време обаче Съдът приема, че заявеният знак не може да бъде търговска марка поради факта, че сам по себе си той не се отличава значително от типичният звук при отваряне на кенчета с напитки. 

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB