Весели празници!

 Блогът Intellectual Property Planet ви пожелава приятно изкарване на предстоящите празници.

Весели презници!

Разрешено ли е повторното използване на брандирани газови бутилки? - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решенвие по дело C‑197/21 Soda-Club (CO2) SA, SodaStream International BV срещу MySoda Oy. Казусът има следната предистория:

SodaStream, мултинационално предприятие, произвежда и продава уреди за карбонизиране, които дават възможност на потребителите да приготвят газирана вода и ароматизирани газирани напитки от чешмяна вода. Във Финландия SodaStream предлага тези уреди на пазара с бутилка за многократно пълнене с въглероден диоксид, която то предлага за продажба и отделно. Дружествата, които образуват SodaStream, са притежатели на марките на Европейския съюз и на националните марки „SODASTREAM“ и „SODA-CLUB“. Посочените марки се намират върху етикета и са гравирани върху алуминиевия корпус на тези бутилки.

MySoda, дружество със седалище във Финландия, предлага на пазара в тази държава членка уреди за карбонизиране с марката „MySoda“ в опаковки, които обикновено не включват бутилка с въглероден диоксид. От юни 2016 г. MySoda предлага за продажба бутилки с въглероден диоксид, напълнени във Финландия, които са съвместими както със собствените му уреди за карбонизиране, така и с тези на SodaStream. Някои от тези бутилки първоначално са били пуснати на пазара от SodaStream.

След като получава чрез дистрибутори върнатите от потребителите празни бутилки на SodaStream, MySoda ги пълни отново с въглероден диоксид. То заменя оригиналните етикети със своите собствени, като оставя видими марките на SodaStream, гравирани върху корпуса на бутилките.

За целта MySoda използва два различни етикета. Върху първия с розов цвят с едър шрифт са изписани логото на MySoda и думите „Финландски въглероден диоксид за оборудване за карбонизиране“, а с дребен шрифт — името на MySoda като дружество, което е напълнило бутилката, както и препратка към неговия уебсайт за по-подробна информация. Върху втория етикет в бял цвят са изписани думите „въглероден диоксид“ с главни букви на пет различни езика и сред информацията за стоката, с дребен шрифт е изписано името на MySoda като дружеството, което е напълнило бутилката, както и декларация, че то няма никакъв контакт с първоначалния доставчик на бутилката или с неговото дружество, или със заявената марка, които фигурират върху бутилката. Освен това този етикет съдържа препратка към уебсайта на MySoda за повече информация.

SodaStream сезира Съд по икономически дела, Финландия с иск, за да се установи, че MySoda е нарушило във Финландия марките „SODASTREAM“ и „SODACLUB“, като предлага на пазара и продава отново напълнени бутилки с въглероден диоксид, носещи тези марки, без разрешението на техните притежатели.

SodaStream изтъква, че практиката на MySoda съществено засяга правата, предоставени от посочените марки, и води до значителна вероятност от объркване сред съответните потребители по отношение на произхода на бутилките с въглероден диоксид, създавайки погрешното впечатление, че между SodaStream и MySoda съществува търговска или икономическа връзка.

SodaStream подчертава освен това, че не всички бутилки с въглероден диоксид, продавани на финландския пазар, са с едно и също качество или едни и същи характеристики. Прекупвачите, които пълнят бутилките с марката SodaStream без разрешение, не притежавали непременно необходимите знания и умения, за да гарантират, че тези бутилки се използват и с тях се борави безопасно и правилно. SodaStream не можело да носи отговорност за вредите, причинени от бутилки с въглероден диоксид, напълнени отново от тези препродавачи.

MySoda възразява, че промяната на етикета не засяга функцията на марката, която е да укаже произхода на бутилката, тъй като съответните потребители биха разбрали, че етикетирането показва единствено произхода на въглеродния диоксид и самоличността на препродавача, напълнил отново бутилката, чийто произход е гравиран върху нейния корпус.

С междинно решение от 5 септември 2019 г. Съд по икономически дела уважава частично исканията на SodaStream. При това той се позовава на решение от 14 юли 2011 г., Viking Gas (C‑46/10, EU:C:2011:485).

Тази първоинстанционна юрисдикция приема, че не е доказано нито че практиката на MySoda променя или уврежда бутилката с въглероден диоксид или нейното съдържание или накърнява доброто име на SodaStream поради рисковете за безопасността на неговите стоки, нито че тази практика е причинила вреди, които дават на SodaStream законно основание, за да се противопостави на тази практика. Що се отнася до белите етикети, посочената юрисдикция приема, че те не са създали погрешно впечатление за икономическата връзка между MySoda и SodaStream. За сметка на това тя приема, че използването на розовите етикети е могло да създаде у средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, впечатлението, че такава връзка съществува. Поради това същата юрисдикция приема, че използването на тези розови етикети дава основание на SodaStream да се противопостави на практиката на MySoda.

На SodaStream и MySoda е разрешено да подадат жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Върховен съд, Финландия.

Запитващата юрисдикция посочва най-напред, че правото на Съюза не предвижда подробни правила относно условията, при които се установява, че са налице законни основания притежателят да се противопостави на продажбата на стоките след пускането им на пазара. Според нея практиката на Съда не дава ясни отговори на въпросите, които се поставят в спора по главното производство.

При тези условия Върховен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Прилагат ли се т.нар. критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?

2. Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?

3. Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че

– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или

–  следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?

4. Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?“.

Решението на съда:

Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и член 15, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

следва да се тълкуват в смисъл, че:

притежателят на марка, който е пуснал на пазара в една държава членка носещи тази марка стоки, които са предназначени за многократна употреба и пълнене, няма право да се противопоставя съгласно тези разпоредби на по-нататъшното търгуване на тези стоки в посочената държава членка от препродавач, който ги е напълнил отново и е заменил с друг етикет етикета, съдържащ първоначалната марка, като е оставил видима първоначалната марка върху тези стоки, освен ако този нов етикет не създава у потребителите погрешното впечатление, че между препродавача и притежателя на марката съществува икономическа връзка. Тази вероятност от объркване трябва да се преценява общо с оглед на сведенията, намиращи се върху стоката и върху новия ѝ етикет, както и с оглед на дистрибуторските практики в съответния сектор и на степента, в която потребителите познават тези практики.

Белиз се присъедини към Мадридския протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Белиз към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 24.02.2023, дата след която Белиз ще може да бъде посочвана в заявки за такива марки.

Страната е направила уточнения, че има право да постановява откази на заявени марки в рамките на 18 месеца, както и че ще има индивидуални такси за нейното посочване в подобни заявки.

Може ли лицензия за търговска марка да бъде прекратена само по искане на един от съпритежателите - становище на Генаралния адвокат на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑686/21 VW, Legea Srl срещу SW, CQ, ET, VW, Legea Srl.

Делото касае въпросът дали при лицензиране на една марка е нужно съгласието на всички съпритежатели, само на част от тях и дали липсата на съгласие от един от тях може да прекрати предоставена вече лицензия. Спорът има следната предистория:

През 1990 г. VW, SW, CQ и ET учредяват събирателно дружество, което на 29 юли 1992 г. подава заявление за национална регистрация на марката „Legea“ за спортни стоки. Марката е регистрирана на 11 май 1995 г. под номер 650850.

През 1993 г. съпритежателите на марката „Legea“ с единодушно решение предоставят на Legea Srl (наричано по-нататък „дружеството Legea“) безвъзмездна и безсрочна лицензия за използване на марката.

През декември 2006 г. VW изразява несъгласие с продължаването на лицензията.

През 2009 г. дружеството Legea започва производство пред Първоинстанционен съд Неапол, Италия с цел, наред с останалото, да бъдат обявени за недействителни няколко регистрирани от VW марки, съдържащи наименованието „Legea“. VW от своя страна предявява насрещен иск в рамките на същото производство.

В рамките на това производство са повдигнати следните въпроси:

– дали за прехвърлянето на използването на марката през 1993 г. е било необходимо единодушното съгласие на всички съпритежатели или, напротив, е било достатъчно съгласието на мнозинството;

–   дали това прехвърляне е можело да бъде преустановено с оттеглянето на съгласието на един от съпритежателите (VW).

На 11 юни 2014 г. Първоинстанционен съд Неапол се произнася с решение, в което приема, че използването на марката от дружеството Legea е било а) законосъобразно до 31 декември 2006 г., тъй като е било осъществявано с единодушното съгласие на всички съпритежатели и б) незаконосъобразно след 31 декември 2006 г., предвид изразеното от VW несъгласие.

Това решение е обжалвано пред Апелативен съд Неапол, Италия, който с решението си от 11 април 2016 г. го отменя частично.

Според въззивната инстанция използването на марката от дружеството Legea е законосъобразно и в периода след 31 декември 2006 г., понеже съпритежателите законно са решили с мнозинство от три четвърти да разрешат на това дружество да продължи използването на марката и след тази дата. В случаите на съсобственост не било необходимо единодушно съгласие на съпритежателите за предоставяне на изключителна лицензия за марката.

VW обжалва решението на въззивната инстанция пред Върховен касационен съд. Тази юрисдикция излага като мотиви за отправяне на преюдициалното си запитване най-общо следното:

– разпоредбите на Гражданския кодекс относно съсобствеността, приложими за съвместното притежание на марка, както и тези относно оттеглянето от договор, трябва да се тълкуват в светлината на правната уредба на Европейския съюз относно марките,

–  правото на Съюза в тази област предвижда, че марката може да бъде предмет на лицензия и признава възможността за съвместно притежаване на марката. То не урежда обаче изрично дали упражняването на правата, свързани със съсобствеността, изисква, за предоставянето на трето лице на изключителна, безсрочна и безвъзмездна лицензия за дадена марка, решение, взето с единодушие или с мнозинство,

– трябва да се изясни също дали в случай на такава лицензия, предоставена с единодушно решение, един от съпритежателите впоследствие може да изрази несъгласие и да я прекрати.

В този контекст Върховен касационен съд отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли [член 10 от Директива 2015/2436 и член 9 от Регламент 2017/1001], доколкото предвиждат изключително право на притежателя на марка на ЕС и в същото време възможност за дялово съвместно притежание от няколко лица, да се тълкуват в смисъл, че предполагат решението за предоставяне на изключителна, безвъзмездна и безсрочна лицензия на общата марка на трети лица да може да бъде вземано с мнозинство от съпритежателите, или пък за него е необходимо единодушно съгласие?

2) Във втората хипотеза, ако прав[ата] върху национални марки и марки на Съюза се притежават съвместно от няколко субекта в режим на неделима съсобственост, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза тълкуване, което утвърждава невъзможността за един от съпритежателите на правото върху марката, за която е предоставена безвъзмездна и безсрочна лицензия на трети лица с единодушно решение, да оттегли едностранно посоченото решение; или напротив, трябва да се приеме, че в съответствие с принципите на Съюза е обратното тълкуване, което изключва възможността съпритежателят да бъде трайно обвързан с първоначалното волеизявление, така че да може да се освободи от него със съответните последици по отношение на акта на лицензиране?“.

Мнението на Генаралният адвокат остава решаването на въпроса спрямо националното законодателство и практика поради липсата на хармонизация на европейско ниво:

„Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, както и, ако е приложимо, съответните разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

в случай на съпритежание на марка формирането на общото съгласие на съпритежателите да се предостави на трето лице лицензия за използването на марка, независимо дали е национална или на Европейския съюз, или да се сложи край на тази лицензия, се урежда от правилата на държавата членка, които са приложими“.

Нови такси за международни марки с посочване на Норвегия

WIPO информира за промяна на индивидуални такси за международна регистрация на марки при посочване на Норвегия. Новите такси ще бъдат валидни от 01.03.2023 и са както следва:

Достъп до лични данни при нарушаване на авторски права в интернет - становище на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑470/21 La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net, French Data Network срещу Premier ministre, Ministère de la Culture.

Делото касае до каква степен е позволен достъпът до лични данни за целите на установяване на нарушаване на авторски права в интернет. Предосторията е следната:

С жалба от 12 август 2019 г. и две допълнителни писмени становища от 12 ноември 2019 г. и 6 май 2021 г. La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network искат Държавен съвет, Франция да отмени мълчаливото решение, с което (министър‑председателят на Франция отхвърля искането им за отмяна на Декрет от 5 март 2010 г., въпреки че този декрет и разпоредбите, които съставляват правното му основание, не само накърняват прекомерно правата, гарантирани от френската Конституция, но и противоречат на член 15 от Директива 2002/58 и на членове 7, 8, 11 и 52 от Хартата.

По‑специално, жалбоподателите в главното производство твърдят, че Декретът от 5 март 2010 т. и разпоредбите, които съставляват неговото правно основание, допускат по непропорционален начин достъп до данни за свързване при извършвани в интернет леки престъпления, с които се засяга авторското право, без да се извършва предварителен съдебен или административен контрол, при който се осигурява изпълнение на изискванията за независимост и безпристрастност.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва най‑напред, че в последното си решение La Quadrature du Net и др.(6) Съдът постановява, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата допуска законодателни мерки, предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и опазването на обществената сигурност общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства. Това запазване на данните е възможно за неопределен период за целите най‑общо на разследването, разкриването и преследването на престъпления.

Оттук запитващата юрисдикция прави извод, че не е налице изтъкнатото от жалбоподателите в главното производство основание относно законосъобразността на Декрета от 5 март 2010 г., доколкото той е приет по принцип в контекста на борбата с леките престъпления.

По‑нататък тази юрисдикция припомня, че в решение Tele2 Sverige и Watson(7) Съдът приема, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по‑специално достъпа на компетентните национални органи до запазените данни, като не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура.

Тя отбелязва, че в решение Tele2(8) Съдът уточнява, че за да се гарантира на практика пълното спазване на тези условия, от съществено значение е достъпът на компетентните национални органи до запазените данни по принцип да се предоставя, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, като решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба от тези органи, подадена по‑специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът припомня това изискване по отношение на събирането в реално време на данните за свързване от разузнавателните служби в решение La Quadrature du Net и др.(9), както и в решение Prokuratuur (Условия зя достъп до данни за електронните съобщения)(10) — що се отнася до достъпа на националните органи до данните за свързване.

Накрая, тази юрисдикция отбелязва, че от създаването си през 2009 г. Hadopi е изпратил над 12,7 милиона препоръки до притежателите на абонаменти по процедурата за поетапен отговор, предвидена в член L. 331‑25 от CPI, включително 827 791 само през 2019 г. В това отношение служителите на Комисията за защита на правата на Hadopi трябва да могат да събират всяка година значително количество данни, свързани със самоличността на съответните ползватели. Запитващата юрисдикция приема, че поради това обвързването на това събиране на данни с предварителен контрол създава опасност процедурата за отправяне на препоръки да не може да бъде приложена.

При тези обстоятелства Държавен съвет решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

2)  При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?

3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, позволяваща съхраняването на данните за самоличност, съответстващи на IP адреси, от страна на доставчиците електронни съобщителни услуги и ограничения достъпа на административен орган, на който е възложена защитата на авторските и сродните им права срещу извършени в интернет нарушения, само до такива данни, за да може този орган да идентифицира притежателите на тези адреси, заподозрени, че носят отговорност за извършването на посочените нарушения, и в зависимост от съответния случай да може да предприеме конкретни действия срещу тях, без този достъп да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, когато тези данни са единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността на лицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на нарушението“.

Европейската комисия одобри нови правила за защита на промишлени дизайни в ЕС

Европейската комисия одобри предложение за промяна на законодателството за защита на промишлени дизайни на ниво Европейски съюз. Промените целят:

• Улесняване и опростяване на процедурата по регистрация на дизайни в ЕС - целта е да се улесни начина на представяне на дизайни в заявки за регистрация, включително чрез използване на видео. В допълнение се предвижда и по-ниски такси за защита през първоначалния период от 10 години.
• Хармонизиране на защитата на дизайни с националното законодателство в отделните държави членки.
• Разрешаване възпроизвеждането на оригинални дизайни за целите на ремонт (резервни части) на сложни изделия.

Следващите стъпки са гласуване на предложенията от Европейския парламент и съвет и влизане в сила на новия регламент и директива.

Нови такси за регистрация на международни марки за Мароко

WIPO съобщава за въвеждане на нови индивидуални такси за регистрация на международни марки с посочване на Мароко. Новите такси влизат в сила от 06.01.2023 и са както следва:

Може ли TACO TUESDAY да бъде търговска марка в САЩ?

Такото е едно от най-популярните мексикански ястия за бързо хранене. То представлява свита тортиля напълнена с месо, зеленчуци, сос и тн.

Ястието е известно по цял свят, включително и в САЩ, където компания подава заявка за търговска марка TACO TUESDAY но за бира, като твърди, че знакът има нужната степен на присъща отличителност.

Според USPTO обаче това не е така. Приложени са множество доказателства, че изразът TACO TUESDAY е използван широко от множество ресторанти за обозначаване на ден от седмицата, когато се предлага тако храна заедно с напитки, включително и бира.

Ведомството посочва, че сайта на заявителя на марката включително предлага меню състоящо се от Тако и Бира.

С оглед на това марката е приета за описателна и неотличителна поради което е постановен пълен отказ.

Източник: The TTABlog.

Banksy може да не харесва авторското право но тове не означава, че не може да има търговска марка в ЕС

Известният графити артист Banksy спечели спор пред Апелативния борд на EUIPO във връзка с търговски марки.

Спорът касае следната заявена и регистрирана европейска марка, представляваща произведение на артиста, за класове 9, 16, 25, 28 и 41:

Марката е регистрирана от компанията Pest Control Office Limited, която се занимава с правни въпроси касаещи артиста.

Срещу тази марка е подадено искане на заличаване от Full Colour Black Limited на основание липса на отличителност и недобросъвестна заявка. 

EUIPO заличава марката на основание недобросъвестност. Според ведомството артиста е анонимен, което прави трудно възползването от авторскоправната защита на неговите произведения. Освен това артистът е известен с изявлението си, че авторското право е за загубеняци.

В статия, той споделя че прави в определени ситуации създава произведенията си само за да изпълни изискванията на законодателството по търговски марки в ЕС.

Според ведомството няма данни той да използва своите марки по комерсиален начин, нито има данни за такива планове, а единствената им цел е да се предотвратява използването на творбите от други лица поради липсата на възможност това да стане на база авторско право.

Според Апелативния борд обаче, недобросъвестното заявяване на марката не може да бъде заключено единствено на база откъслечни изявления на артиста. Подобно тълкуване може да бъде субективно и да не отразява напълно позицията на Banksy. Поради това решението на заличаване е отменено в неговата цялост.

Доказване притежание на права на интелектуална собственост в случай на нарушение в ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд A. RANTOS излезе със становище по дело C-628/21 TB, Castorama Polska Sp. z o.o., „Knor“ Sp. z o.o.

Делото касае кой и в каква степен може да изисква предварителна информация на нарушаване на права на интелектуална собственост на територията на ЕС. Предосторията е следната:

TB е физическо лице, което чрез своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на своята икономическа дейност тя продава машинно произведени от нея репродукции на картини, представляващи несложна графика в ограничен брой цветове и геометрични фигури и кратки текстове. В това отношение картините A, B и C (наричани по-нататък „разглежданите репродукции“), съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“); „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като автор на картините, чиито репродукции произвежда, които според нея са произведения по смисъла на авторското право.

Точни копия на картини А и В, доставяни от „Knor“ Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Knor“), се продават без съгласието на TB във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama Polska Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Castorama“). Що се отнася до тези картини, нито на репродукциите на ТВ, нито на тези, които предлага Castorama, е поставено означение относно авторството или произхода им. Castorama продава и картини, доставяни от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и шрифта. На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama да преустанови нарушенията на имуществените и неимуществените авторски права върху нейните творчески произведения, които това дружество продава без съгласието ѝ.

На 15 декември 2020 г., ТВ подава искане до Окръжен съд Варшава, запитващата юрисдикция, на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс. В рамките на това производство тя иска от Castorama и от Knor да ѝ предоставят свързана с разглежданите репродукции информация за разпространителските мрежи, както и за количеството получени или поръчани стоки, пълен списък на доставчиците, данни за пускането на стоките в продажба във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama и за техните количества, получената от продажбата на стоките цена, с разбивка на продажбите във физическите магазини и по интернет. TB се позовава на имуществените и неимуществените си права върху разглежданите репродукции и посочва, че исканата информация е необходима, за да предяви иск за нарушение на авторските ѝ права и евентуално на иск за обезщетение поради нелоялна конкуренция.

Castorama моли това искане за информация да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност — да се издаде разпореждане с възможно най-малък обхват, ограничен единствено до произведенията по смисъла на авторското право, като оспорва самата възможност разглежданите картини да имат качеството „произведения“. То се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama интелектуалните произведения, до които се отнася искането на ТВ, не са оригинални и тя не е доказала, че е изпълнено изискването за новост. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на идеи и концепции, тъй като разглежданите репродукции били част от модерната тенденция на т.нар. опростени мотивационни графики с банални текстове. Освен това Castorama счита, че всички графични елементи на разглежданите репродукции са банални и повторяеми и не се отличават с нищо оригинално в областта на композицията, цветовете, използваните шрифтове, от останалите предлагани на пазара графики.

В отговор на тези доводи ТВ не представя доказателствени искания, за да докаже съществуването на право върху интелектуална собственост върху разглежданите репродукции, позовавайки се на необходимост от специализирани познания (чрез експертиза от вещо лице) в областта на графиката и дизайна. Доказателствата, които тя представя в искането си от 15 декември 2020 г., представляват разпечатки от страници на продавани изделия в нейните интернет магазини и фактури за продажби, считано от 2014 г., както и разпечатки, извлечени от страниците на уебсайтовете на Castorama, и фактури за закупуване на картини от интернет магазина му.

При разглеждането на искането на TB запитващата юрисдикция си поставя въпрос относно тълкуването, което следва да се даде на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално относно това дали е необходимо да се докаже правното естество на стоката, за която се отнася искането за предоставяне на информация, или само да докаже неговата вероятност, като се има предвид, че членове 6 и 7 от тази директива използват различни формулировки и че член 4 от посочената директива се отнася до „притежателите на права върху интелектуална собственост“. Съмненията на тази юрисдикция се отнасят и до възможността за прилагане на различна степен на доказване с оглед на статута на разглежданите репродукции, а именно дали става въпрос за произведения, а оттам и до процесуалната легитимация на TB.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 479113 от Гражданския процесуален кодекс транспонира член 8 от Директива 2004/48 и че член 47989 от този кодекс при определянето на обхвата на делата за интелектуална собственост посочва в своя параграф 2 делата, отнасящи се до „предотвратяването и борбата с нелоялната конкуренция“. Като се позовава на съображение 13 от въпросната директива(5), тази юрисдикция подчертава, че за целите на настоящото дело, макар полската съдебна практика все още да не дава еднозначен отговор на този въпрос, тя възприема тълкуването, че националното право е разширило за вътрешни цели прилагането на посочената директива по отношение на актовете на нелоялна конкуренция, състоящи се в създаването на точни копия на продуктите, дори те да не са предмет на изключителни права като правата, каквито би имал притежателят на авторско право. Предвид тези обстоятелства, що се отнася до частта от искането, свързано с картините А и В, няма проблем с тълкуването на правото на Съюза, тъй като ТВ е представила доказателство, че Castorama продава продукти, които са точни копия на нейните картини.

Произнасянето по искането във връзка с картина C обаче налага тълкуване на правото на Съюза, тъй като продаваната от Castorama репродукция не представлява точно копие на тази картина, а именно възпроизведен е текстът и е запазено разположението му на страницата, но са използвани различни графични елементи и различни по вид шрифтове. Според полската съдебна практика, която съвпада с тази на Съда(6), сезираната юрисдикция трябва да изследва творческите характеристики на дадено произведение. В това отношение според запитващата юрисдикция, когато по делото е налице сложна фактическа обстановка, така че не е достатъчен само опитът на съдията, ще е необходимо експертно заключение по този въпрос, като по правило тежестта на доказване и тежестта да се поиска назначаването на експертиза се носи от ищеца.

Полските юристи застъпват две противоположни становища относно тълкуването на член 479113 от Гражданския процесуален кодекс, като приемат или че е необходимо заявителят да докаже по несъмнен начин, че е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, или че е необходимо той да докаже не нарушаването на защитаваните права, а само вероятността от такова нарушаване, тъй като искането за информация по член 8, параграф 1 от Директивата може да се насочи не само срещу нарушителя, но и срещу трето лице.

Запитващата юрисдикция посочва, че според нея член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, във връзка с член 4 от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, която се прилага само ако е установено притежанието на правото върху интелектуална собственост и не е достатъчно да се докаже само вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, тъй като е необходимо да се представи доказателство за това обстоятелство, по-специално в хипотезата, при която искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […]от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

–        При отрицателен отговор на [първия преюдициален въпрос]:

2)   Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […] от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост заявителят трябва да докаже чрез представянето на достатъчно доказателства вероятността да е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, без от него да се изисква пълно доказване на това обстоятелство, по-специално, когато искането за предоставяне на информация предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост. Националната юрисдикция трябва също да прецени основателността на това искане като отчете надлежно всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за да се увери по-специално, че заявителят не злоупотребява с него“.

Ювентус спечели спор за търговски марки във връзка с NFTs

Италианският футболен гранд Ювентус спечели едно от първите съдебни дела касаещо нарушаване на търговски марки от NFT в Италия.

Казусът касае създаване от страна на Blockeras на NFT и други дигитални продукти съдържащи изображението на бившият играч на Ювентус Бобо Виери. NFT-тата предлагани от компанията съдържат снимка на играча с екипа на клуба и търговските марки JUVE и JUVENTUS.

Незаменим токен (NFT) е уникален запис в даден блокчейн, който може да се използва за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове.

В случая Боби Виери е дал съгласие за използване на неговото изображение, но Blockeras не са осигурили съгласие от Ювентус за техните марки.

Футболният клуб завежда съдебно дело в Рим, с което иска преустановяване използването на неговите търговски марки.

Съдът приема за налично използването от страна на Blockeras на марките на Ювентус, което може да причини объркване в потребителите за това, че въпросните продукти са създадени със съгласието на клуба, което в действителност не е така.

Съдът приема марките на клуба за общоизвестни, използвани в продължение на много години включително и за различни мърчандайзинг артикули, като облекло, обувки, различни аксесоари, включително и собствени NFTs.

Аргументът на Blockeras, че марките на Ювентус не включват NFT стоки е отхвърлен, като съда приема, че част от стоките в клас 9 могат да касаят и такива стоки.

Съдът отхвърля и аргумента, че даденото съгласие от футболиста позволява на Blockeras и означенията на клуба, като напомня че подобно съгласие трябва да се осигури допълнително.

Обновената версия на Global Brand Database вече е активна

WIPO съобщава за обновената версия на базата за търговски марки Global Brand Database. Промяната касае основно интерфейса, който според организацията, е по-удобен за ползване от потребителите. Базата вече предоставя и различни статистически данни в резултат на търсенията.

В тази база данни може да бъде търсена следната информация:

• Международни търговски марки на WIPO съгласно Мадридския протокол,
• Национални и регионални търговски марки,
• Международни непатентни наименования на фармацевтични вещества (INN),
• Наименования за произход на СОИС съгласно Лисабонското споразумение и
• Емблеми на СОИС съгласно член 6ter., включва данни на WIPO

Нови такси за международни марки за Колумбия

WIPO съобщава за промяна на индивидуални такси събирани при заявяване на международни марки с посочване на Колумбия. Новите такси ще бъдат валидни от 01.01.2023 и са както следва:

Новото издание на Ницката класификация ще обхване и крипто стоки и услуги

WIPO анонсира въвеждането на 12 издание на Ницката класификация за целите на регистрация на търговски марки. Новата версия на класификацията ще влезе в сила от 01.01.2023.

Част от промените в класификацията касаят и развитието на блокчейн технологиите и NFT. Според информация от IPKat са направени следните добавки и изменения, касаещи тази технология:

В клас 9:

• Добавяне на стоки: „дигитални файлове за изтегляне, удостоверени с незаменими токени [NFT]“, „рутери за компютърни мрежи“, „преносими скенери за документи“, „калъфи за смартфони, включващи клавиатура“.
• Промени и уточнения: „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с криптовалута, използващ блокчейн технология“ на „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с крипто активи с помощта на блокчейн технология“.

В клас 42:

• Промени и уточнения: „консултации в областта на информационните технологии [ИТ]“ на „услуги за поддръжка на информационните технологии [ИТ] [отстраняване на неизправности в софтуера]“.
• Промени и уточнения: „копаене на криптовалута / криптовалута“ на „копаене на криптоактиви / криптовалута“.
• Добавяне на услуги: „археологически разкопки”.

General Motors загуби спор за търговска марка Hummer в Япония

Masaki MIKAMI съобщава за своя блог пореден интересен казус свързан с търговски марки в Япония. Този път спорът касае известната марка американски джипове Hummer.

Подадена е заявка за следната японска комбинирана търговска марка в класове 12 - велосипеди и 22 - палатки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от General Motors LLC притежател на по-ранна марка HUMMER в класове 6,9,12,13,22.

Компанията счита, че двете марки са сходни до степен да причинят объркване в потребителското съзнание, възможност която се подсилва от факта, че по-ранната марка има изградена репутация сред потребителите в страната.

Патентното ведомство на Япония не приема, че репутацията на марката на General Motors е доказана успешно. Причината за това е фактът, че този джип е бил продаван в страната до 2010 година, след което производството му е спряно. Не са предоставени достатъчно доказателства за продажби и реклама на продукта сред потребителите в страната за да се приеме, че марката е известна.

При сравнение на марките, ведомството приема, че те не са достатъчно сходни, както във визуално, така и във фонетично отношение имайки предвид, че са изписани на английски. Думата HEAVYDUTY в заявената марка създава нужната степен на различие, тъй като тя не е разпространена и разбираема за повечето потребители в страната.

HBO заяви национална марка ДОМЪТ НА ДРАКОНА в България

Необходимо ли е да се регистрира заглавие на сериал, като търговска марка?

Въпросът е по-скоро риторичен, отговорът е естествено да. Причината за това е възможността за допълнителни приходи от използването на репутацията на сериала, ако той стане популярен сред зрителите. Търговската марка е изключително важна в такива ситуации, тъй като може да предотврати възможността друг да използва заглавието на сериала за различни мърчандайзинг продукти, като играчки, облекло, козметика и тн.

Добър пример за защитна стратегия в това отношение е подходът на HBO относно популярният вече сериал Домът на дракона, предисторията на Игра на тронове.

Макар сериалът да стартира излъчването си наскоро, то компанията е задействала защита на търговски марки свързани с неговото заглавие от преди 2 години, като е покрила територията на множество държави по света.

Базата данни TMView показва 41 заявени или регистрирани марки за HOUSE OF THE DRAGON за различни класове стоки и услуги, като 3, 14, 16, 18, 21, 25, 28, 32, 33, 43, които покриват, както козметика и бижута, така и облекло, играчки, напитки и др.

Освен тези марки, компанията предвидливо е заявила и марки на отделните езици различни от английския. Пример за това е заявка за национална марка в България: ДОМЪТ НА ДРАКОНА за класове 9, 25, 41.

Наличието на подобни марки позволява на HBO пълен контрол във всяка една държава относно използването на името на сериала за комерсиални цели, което позволява и развитието на доходоносна лицензионна политика.

Les Mills спечели спор относно домейн lesmills.vip пред Арбитражния център на WIPO

Арбитражният център на WIPO излезе с решение D2022-3246 по спор за домейн lesmills.vip, регистриран от физическо лице от САЩ.

Новозеландската компания Les Mills International Limited атакува домейнът пред арбитража с искане той да й бъде трансфериран поради недобросъвестна регистрация.

Компанията предлага фитнес програми и класове по цял свят, за което има регистрирани марки LES MILLS, включително и в САЩ, както и серия от домейни включително lesmills.com.

Компанията привежда доказателства, че развива бранда си от 1968г., като той е свързан с олимпийският шампион Les Mills. В допълнение тя предоставя данни, че достига до над 6 милиона потребители на седмица, поради което има установена репутация на пазара.

Според компанията домейнът lesmills.vip се използва по недобросъвестен начин, тъй като сайтът свързан с него предлага материали притежани ена компанията без разрешение.

Арбитража на WIPO намира регистрираният домейн за подвиждащ, тъй като потребителите могат да допуснат връзка с  Les Mills International Limited, която реално не съществува. По този начин притежателят на домейна се опитва да се възползва от наличната репутация на компанията с комерсиални цели.

Поради това домейнът е трансфериран към новозеландската компания.

Компетентност пред запитваща юрисдикция при патентни дела - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по патентно дело C‑399/21 IRnova AB срещу FLIR Systems AB. Делото има следната предистория:

IRnova и FLIR Systems, които осъществяват дейност в сектора на инфрачервената технология, са дружества със седалище в Швеция. В миналото те са поддържали търговски отношения.

На 13 декември 2019 г. IRnova предявява пред Съд по патентни и търговски дела иск за установяване по-специално на това, че притежава законно право върху изобретенията, които са предмет на международни заявки за патент, допълнени впоследствие със заявки за европейски, американски и китайски патент, подадени от FLIR през 2015 г. и 2016 г., както и с американски патенти, издадени на FLIR въз основа на последните заявки.

В подкрепа на иска си IRnova твърди по същество, че изобретенията са дело на един от неговите служители, поради което той трябва да се счита за техен изобретател или поне за съизобретател. Поради това IRnova поддържа, че в качеството си на работодател и следователно на носител на правата на изобретателя то трябва да се счита за притежател на изобретенията. Въпреки това, без да е придобило изобретенията или да има право да ги придобие на друго основание, FLIR е подало от свое име посочените в предходната точка заявки.

Съд по патентни и търговски дела приема, че е компетентен да разгледа иска на IRnova относно изобретенията, които са предмет на заявките за европейски патенти. Той обаче приема, че не е компетентен да разгледа иска относно твърдяното право върху изобретенията, които са предмет на подадените от FLIR заявки за китайски и американски патенти, както и на издадените на FLIR американски патенти, тъй като по същество искът за установяване на изобретателя на последните изобретения има връзка с регистрацията и действителността на патентите. Поради тази връзка разглежданият спор попадал в приложното поле на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ и шведските съдилища не били компетентни да го разгледат.

IRnova обжалва това решение за липса на компетентност пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Стокхолм, Швеция.

Според тази юрисдикция спорът, с който е сезирана, попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, тъй като има за предмет да се установи съществуването на законно право върху изобретение и следователно има граждански и търговски характер. Посочената юрисдикция обаче иска да се установи дали шведските съдилища са компетентни да разглеждат спорове за установяване на съществуването на право върху изобретение, произтичащо от твърдяното качество на изобретател или съизобретател. Според нея член 24, точка 4 от този регламент предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която е поискана или извършена регистрацията, имат изключителна компетентност „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти“. Тази изключителна компетентност се обосновавала с обстоятелството, от една страна, че тези съдилища са в най-добра позиция да разглеждат случаите, в които е налице спор относно действителността на патента или съществуването на заявката или регистрацията, и от друга страна, че издаването на патенти предполага участието на националните административни органи, което показвало, че издаването на патент е израз на упражняване на националния суверенитет. Въпреки че съгласно практиката на Съда спор, който се отнася само до установяването на това кой е притежател на право върху патент, не попада в обхвата на посочената изключителна компетентност, тази съдебна практика не съдържала преки указания относно приложимостта в случая на посочения член 24, точка 4.

В случая според запитващата юрисдикция може да се приеме, че спорът, с който е сезирана, има връзка с регистрацията или действителността на патента по смисъла на тази разпоредба. Всъщност според тази юрисдикция, за да се идентифицира притежателят на правото върху изобретенията, които са предмет на разглежданите заявки или патенти, следва да се установи кой е техният изобретател. Такава проверка изисквала да се извърши тълкуване на патентните претенции и да се анализира приносът на различните предполагаеми изобретатели към изобретенията. Така за установяването на притежателя на правото върху изобретение можело да се окаже необходимо извършването на преценка от гледна точка на материалното патентно право относно това от кой принос към развойната дейност произтича новостта или изобретателската стъпка и да повдигне въпроси относно обхвата на закрила съгласно патентното право на държавата по регистрация. Освен това фактът, че заявителят на патент няма право на заявяване, бил основание за недействителност.

При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли в изключителната компетентност по смисъла на член 24, параграф 4 от Регламент [„Брюксел Ia“] иск за установяване, въз основа на качеството на изобретател или съизобретател, на законни права върху изобретение, което е предмет на национални заявки за патенти и на патенти, издадени в трета държава?“.

Решението на съда:

Член 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не се прилага към спор за установяване в рамките на иск, основан на твърдяното качество на изобретател или на съизобретател, на това дали дадено лице е притежател на правото върху изобретения, които са предмет на подадени патентни заявки и издадени патенти в трети държави.

Procter & Gamble спечели важно тълкувателно решение пред Европейския съд относно марка HUGO BOSS

Европейският съд излезе с решение по дело C‑355/21 Perfumesco.pl sp. z o.o. sp.k. срещу Procter & Gamble International Operations SA, което фокусира нашето внимание върху въпроса дали законно произведени стоки обозначени с марка но внесени на територията на ЕС нерегламентирано подлежат на унищожаване по аналогия с фалшиви стоки. Предисторията на казусът е следната:

Procter & Gamble е производител на парфюмерийни изделия. По силата на договор за лицензия, предоставена му от HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „HUGO BOSS TMM“), то има изключително право да използва словната марка на Европейския съюз „HUGO BOSS“ (наричана по-нататък „марката „HUGO BOSS“) и да предявява и поддържа от свое име искове за нарушения на правата върху нея. Тази марка е регистрирана за следните стоки от клас 3:

„Пулверизатори за парфюми; парфюмерия, дезодоранти за тяло; сапуни; продукти за тяло и козметични продукти“.

За да могат клиентите да изпробват продуктите, обозначени с марката „HUGO BOSS“, HUGO BOSS TMM безплатно предоставя на разположение на оторизираните от него продавачи и дистрибутори мостри от продуктите за изпитване или „тестери“ единствено с цел представяне и реклама на козметичните продукти, във флакони, идентични с тези за продажба, върху които е поставена марката „HUGO BOSS“. Външната им опаковка е ярка, едноцветна, с видима информация, че мострите не са предназначени за продажба, като е посочено например: „not for sale“ (не е за продажба), „demonstration“ (мостра) или „tester“ (тестер). Мострите не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

От януари 2012 г. Perfumesco.pl извършва икономическа дейност, свързана с продажбата на едро на парфюмерийни продукти чрез интернет магазин. Дружеството редовно изпраща ценови листи на интернет продавачите на козметични продукти, като предлага за продажба, наред с другото, и мостри на парфюмерийни продукти, обозначени с марката „HUGO BOSS“, на които има надпис „Tester“, посочвайки, че тези мостри не се различават по аромат от нормалния продукт. Според запитващата юрисдикция Perfumesco.pl нито премахва, нито закрива баркодовете върху външната опаковка на продуктите с тази марка, и доверявайки се на съдоговорителите си за редовния произход на закупуваните продукти, не следи за произхода им и не проверява дали евентуално баркодовете им не са премахнати.

На 28 юли 2016 г. в изпълнение на определение за допускане на обезпечение съдебен изпълнител в Полша изземва парфюми, тоалетна и парфюмна вода с опаковки с марката „HUGO BOSS“, представляващи тестери, непредназначени за продажба, указващи — по твърдения на Procter & Gamble — отреждането им от производителя за пускане на пазара извън ЕИП, като от опаковките им са премахнати или заличени бар кодовете.

Procter & Gamble предявява иск пред Окръжен съд Варшава, Полша, който с решение от 26 юни 2017 г. по-специално задължава Perfumesco.pl да унищожи определени парфюми, тоалетна и парфюмна вода, чиито опаковки са обозначени с марката „HUGO BOSS“, и в частност тестери, които не са пуснати на пазара на ЕИП от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

С решение от 20 септември 2018 г. Апелативен съд Варшава, Полша отхвърля жалбата на Perfumesco.pl. Този съд по-специално приема, че съгласно член 102, параграф 2 от Регламент № 207/2009 съдът за марките на Европейския съюз може да налага мерки в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай, и че тази разпоредба допуска прилагането на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Споменатият апелативен съд установява, че Окръжен съд Варшава не е допуснал грешка при прилагането на последния посочен член.

Най-напред, този апелативен съд приема, че видно от текста му, член 286 от Закона за индустриалната собственост се прилага само ако продуктите са незаконно произведени или обозначени и че разглежданият случай не е такъв. Всъщност Procter & Gamble не твърдяло, че иззетите парфюми не са оригинални продукти, а че HUGO BOSS TMM не е дало съгласие за пускането им на пазара в ЕИП и че Perfumesco.pl не е доказало наличието на такова съгласие.

По-нататък, той приема, че споменатият член 286 транспонира в полското право член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и в съответствие с него следва да се тълкува в смисъл, че всяка стока, която накърнява право на индустриална собственост, трябва да се счита за незаконно произведена по смисъла на този член 286.

Накрая, той отбелязва, че иззетите парфюми имат маскиращи стикери, които не позволяват да се установи географският район, за който са предназначени, и че маскиращите кодове са поставени върху отстранените кодове за сигурност. Той уточнява, че макар да няма доказателства, че кодовете са свалени от Perfumesco.pl, като търговец в тази област то е трябвало да знае, че продуктите са пуснати на пазара въпреки съмнителния им произход. Той отбелязва също и че тестерите били пуснати в продажба от Perfumesco.pl, което би следвало да е напълно наясно с липсата на съгласие на HUGO BOSS TMM за пускането им на пазара в ЕИП.

Perfumesco.pl. подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен съд, Полша, като се позовава по-специално на нарушение на член 286 от Закона за индустриална собственост. В това отношение Procter & Gamble твърди, че притежателят на марката „HUGO BOSS“ не е дал съгласие за пускането на пазара на конфискуваните стоки на територията на ЕИП, без обаче да оспорва оригиналния произход на тези стоки.

Според запитващата юрисдикция съдилищата, които са разгледали спора в главното производство по същество, са обърнали внимание на текста на член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и са приложили съответстващо с правото на Съюза тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според тези съдилища член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 се отнася до стоки, за които е установено, че нарушават правото върху интелектуална собственост, и че следователно унищожаването на такива стоки може да се разпореди, дори и ако те не са — както изисква съответният текст в националното законодателство — незаконно „произведени или обозначени“.

Според запитващата юрисдикция, от една страна, буквалното тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост се подкрепя — включително и в правната доктрина — от редица доводи, сред които по-специално такива, свързани с приетото през 2007 г. изменение на този член вследствие на прилагането на Директива 2004/48. От друга страна, с оглед на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, тълкуването на член 286 следва да се основава на член 10, параграф 1 от тази директива.

При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 10 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно която защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, се отнася само до незаконно произведени или незаконно обозначени стоки и не може да се прилага за стоки, неправомерно пуснати на пазара на територията на [ЕИП], за които не може да се установи, че са били незаконно произведени или незаконно обозначени?“.

Решението на Европейския съд:

Член 10 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно което защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, не би могла да се приложи по отношение на стоки, произведени и обозначени с марка на Европейския съюз със съгласието на притежателя на тази марка, но пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство без негово съгласие.

Заличаване на марка е възможно въпреки оттегляне на основание по съдебно дело - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно решение по дело C‑256/21 KP срещу TV, Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, касаещо въпроса дали една европейска марка може да бъде заличена от съда, въпреки че причината за започване на делото е отпаднала. Казусът има следната предистория:

KP е притежател на словната марка на Европейския съюз „Apfelzügle“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 19 октомври 2017 г. за услуги от класове 35, 41 и 43. Безспорно е, че терминът „Apfelzügle“ обозначава превозно средство, състоящо се от няколко теглени от трактор ремаркета, използвано при събирането на реколтата от ябълки.

На 26 септември 2018 г. TV, стопанисващ ферма с овощни насаждения, и община Бодман-Лудвигсхафен публикуват информация с рекламна цел относно дейност по бране и дегустация на ябълки в рамките на обиколка с Apfelzügle.

KP предявява пред Областен съд Мюнхен, Германия иск за нарушение на спорната марка, за да бъде забранено на TV и на община Бодман-Лудвигсхафен да използват думата „Apfelzügle“ за услугите, обхванати от тази марка. Пред същата юрисдикция TV и община Бодман-Лудвигсхафен предявяват насрещни искове за обявяване на спорната марка за недействителна на основание член 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 1, букви б), в) и г) от същия регламент.

В съдебното заседание, проведено пред Областен съд Мюнхен, KP оттегля този иск за установяване на нарушение.

Тъй като въпреки посоченото оттегляне TV и община Бодман-Лудвигсхафен поддържат насрещните си искове, с решение от 10 март 2020 г. Областен съд Мюнхен приема, че тези искове са допустими, обявява спорната марка за недействителна за услугите от клас 41 и отхвърля насрещните искове в останалата им част.

Община Бодман-Лудвигсхафен подава въззивна жалба срещу това решение пред Върховен областен съд Мюнхен, Германия, който е запитващата юрисдикция, като претендира спорната марка да бъде обявена за недействителна и по отношение на услугите от класове 35 и 43.

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че тя следва предварително да прецени допустимостта на насрещните искове, предявени от ответниците, предвид оттеглянето на иска на KP, като посочената юрисдикция отбелязва, че по този въпрос тя не е обвързана от решението на първоинстанционния съд.

В това отношение, като се позовава на смисъла и целта на насрещния иск, предвиден в Регламент 2017/1001, запитващата юрисдикция изразява съмнения относно възможността съд за марките на Европейския съюз да се произнесе по такъв насрещен иск, когато е оттеглен искът за установяване на нарушение, вследствие на който е бил предявен насрещният иск.

По-конкретно запитващата юрисдикция припомня, че регистрацията на марка на Европейския съюз е акт на орган на Европейския съюз и че националните юрисдикции не разполагат с компетентност да отменят тези актове, освен ако изрично не е предвидено изключение, като това за предявяване на насрещен иск, което освен това се потвърждавало с член 128, параграф 7 от Регламент 2017/1001. Всъщност според запитващата юрисдикция в тази област EUIPO разполага с „принципна компетентност“, която ѝ е предоставена „с предимство“. Това произтичало по-специално от член 63, параграф 1 от Регламент 2017/1001.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно преобладаващата германска доктрина случай като настоящия попада не в приложното поле на Регламент 2017/1001, а по силата на член 129, параграф 3 от този регламент попада в приложното поле на правилата, уреждащи германското гражданско производство, и по-специално на член 261, параграф 3, точка 2 от ZPO, съгласно който компетентността на съда за марките на Европейския съюз, установена в резултат от предявяването на насрещен иск, не зависи от изхода на иска за нарушение и следователно не може да отпадне в случай на оттегляне на последния.

Според запитващата юрисдикция обаче необходимостта да се осигури възможност за ответника да се защити вече не съществува, когато поради оттегляне на иска съдът за марките на Европейския съюз вече няма основание да се произнесе по иска за установяване на нарушение. Това тълкуване се потвърждавало и от решение от 19 октомври 2017 г., Raimund (C‑425/16, EU:C:2017:776). Така националното процесуално право трябвало да се прилага само докато е висящо производството по обжалване, предвидено в правото на Съюза. Освен това подобно тълкуване не би довело до прекомерна и несъразмерна тежест за жалбоподателя, тъй като той винаги ще разполага с възможността да сезира EUIPO по силата на член 63 от Регламент 2017/1001.

При тези обстоятелства Върховен областен съд Мюнхен решава да спре производството и да постави на Съда следният преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 124, буква г) и член 128 [от Регламент 2017/1001] да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на [Европейския съюз] продължава да има правомощието да се произнесе по недействителността на марка на [Европейския съюз], твърдяна с насрещен иск по смисъла на член 128 [от Регламент 2017/1001], дори след като основаният на тази марка на Европейския съюз иск за нарушение по смисъла на член 124, буква а) [от този регламент] на практика е оттеглен?“.

Решението на съда:

Член 124, букви а) и г) и член 128 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че съд за марките на Европейския съюз, сезиран с иск за нарушение, основан на марка на Европейския съюз, чиято валидност се оспорва с насрещен иск за обявяване на недействителност, остава компетентен да се произнесе по валидността на тази марка въпреки оттеглянето на главния иск.

Притежателят на марка PHILADELPHIA се противопостави успешно срещу марка VEGANDELPHIA

Използването на марка, която асоциира с друга общоизвестна такава винаги крие особен риск от проблеми. Това показва и казусът между Intercontinental Great Brands LLC и Costa & Casimiro, Lda.

Португалската компания Costa & Casimiro регистрира следната комбинирана европейска марка за клас 29 - Крем за мазане на основата на бадеми; Приготвени плодови продукти; Зеленчукови мазнини за хранителни цели; Растителни масла за хранителни цели; Смесени растителни масла за кулинарна употреба; Зеленчукови екстракти за храни; Зеленчукови пастети; Бадеми, обработени; Бадемово масло:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от американската компания Intercontinental Great Brands на основание по-ранни словни марки PHILADELPHIA в ЕС, Испания и Португалия, всички за клас 29 за - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; Консервирани, сушени и варени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, плодови сосове; яйца, мляко и млечни продукти, сирене, крема сирене; хранителни масла и мазнини.

В допълнение, компанията е претендирала репутация на своите марки на основание член 8(5) EUTMR, като според нея марката на заявителя черпи от вече наличната репутация, като по този начин се облагодетелства.

EUIPO приема че стоките са идентични и сходни. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни визуално и фотетично до средна степен. Марките не са сходни в концептуално отношение.

Първата част от заявената марка VEGAN е описателна за посочените стоки от клас 29. Втората част DELPHIA асоциира визуално и фонетично с по-ранната марка, която означава град в САЩ, като това име не е описателно за стоките от клас 29.

Доводите на заявителя, че DELPHIA е име на човек не са приети от ведомството, тъй като макар да съществуват такива производни имена, те не са разпространени на територията на ЕС и повечето потребители не биха разпознали думата, като лично име.

Intercontinental Great Brands доказва успешно, че използва марките си на територията на ЕС и че те са известни, като се цитират и конкретни пазарни дялове в отделни страни, подкрепени с информация за рекламни дейности.

EUIPO приема марката с доказана репутация, като в същото време приема, че заявената марка може да извлича предимства от асоциацията си с по-ранните марки. Макар и на второ място в заявената марка думата DELPHIA има пряка асоциация с марки PHILADELPHIA , като цялостно заявената марка може да се възприеме, като веган вариант на по-ранните марки с репутация.

С оглед на това, EUIPO потвърждава искането за  заличаване в неговата цялост.

Източник: Alicante News.

Единният Европейски Съд отваря врати

Комитетът по подготовката за въвеждането на Единният Патентен съд на ЕС обяви, че съдът ще отвори врати на 01.04.2023г. Считано от тази дата съдът ще започне да получава и разглежда съдебни дела свързани с патентна защита.

Както е известно Единният патентен съд е нов наднационален съд, създаден въз основа на Споразумението за единния патентен съд, подписано от 25 държави членки на Европейския съюз,включително и България. Съдът ще се състои от Първоинстанционен съд, Апелативен съд и Регистър.

Целта на съда е да действа на европейски ниво, като по този начин се улесни и ускори защитата на правоприлагането на патенти в ЕС, което от своя страна да повиши конкурентноспособността на Съюза по отношение защита на нови технологии и привличане на инвеститори основаващи се на иновации.