Най-известният производител на електрически автомобили в света TESLA заведе съдебно дело в Китай срещу местната компания Sino Drinks Food Company за нарушаване на права върху словна марка TESLA и следната фигуративна марка:
Sino Drinks Food Company предлага бира и ликьор с марка TESILA и сходен графичен елемент.
Най-вероятно основанията за делото ще бъдат наличие на марка с репутация в комбинация с недобросъвестна търговска практика.
Източник: Alice Liang, The Drinks Business.
Въпреки монополното право, което всеки автор има да разрешава използване на своите произведения има и някои изключения за свободно използване без разрешение и без заплащане на възнаграждения. Част от тези изключения са използване на произведения за обучение, комантар, критика и новини.
Съдебно решение от САЩ между Bell v. Eagle Mountain Saginaw Independent School District показва напрактика приложението на тези изключения.
Училище публикува в своя Twitter профил цитат от литературно произведение на автор с цел мотивиране на учениците. Авторът остава недоволен от липсата на искане на разрешение за това и завежда съдебно дело за нарушаване на авторски права.
Съдът приема, че използване на част от защитено произведение за обучителни цели е разрешено от закона и не изисква разрешение и заплащане на възнаграждение. Няма приведени доказателства, че използването цели комерсиални ползи, както и че авторът е притърпял вреди от това.
Източник: Deirdre Kennedy за Kluwer Copyright Blog.
Интересен казус между търговски марки намери своето решение наскоро във Великобритания. Основният въпрос по спора е дали има сходство между стоките течност за цигари и сладкарски изделия (донъти), съответно заведения за бързо хранене.
Следната заявка за национална комбинирана марка е подадена през 2016г. във Великобритания за стоките от клас 34 (електронни цигари, течности за електронни цигари кутии с масла и ароматизатори, картомайзери и пулверизатори):
Срещу тази марка е подадена опозиция от автстралийската компания Donut King Franchise Pty Ltd на основание международна марка за Великобритания DONUTKING в класове 29, 30, 43.
Компанията претендира сходство на марките, възползване от репутацията на нейната марка и нелоялна конкуренция.
Според Donut King стоките на двете марки са допълващи се, като предоставя доказателства за магазини за пордажба на течности за цигари в комбинация с кафене. Друго основание за сходство е фактът, че течностите за цигари често имитират вкусът и мириса на хранителни продукти, включително сладкиши.
Патентното ведомство на страната отхвърля доводът за допълващи се стоки. Представените доказателства за недостатъчни, тъй като касаят само няколко подобни обекта. По своята същност въпросните стоки са различни и се потребяват по различен начин. Под допълващи се стоки се предполага, че тяхното използване е близко свързано и важно, което в случая не е така.
Според ведомството марките са ниско сходни във визуално отношение и средно до високо сходни във фонетично и концептуално отношение.
Поради липсата на сходство в стоките обаче опозицията е отхвърлена. Компанията не е доказала в достатъчна степен и наличие на репутация в страната. На тази основа е отхвърлена и претенцията за нелоялна конкуренция.
Източник: WTR (by Alison Brennan and Louise Carey - Burges Salmon LLP) for Lexology.
Казусът касае наличие на по-ранни от ранните права представляващи фирмени наименования и има следната предистория:
От 1968 г. до 1977 г. двама братя са съдружници в събирателното дружество „Reis- en Touringcarbedrijf Amersfoort’s Bloei“, което е установено в Амерсфорт (Нидерландия) и извършва пътнически автобусни превози. От 1935 г. до 1971 г. бащата на двамата братя също осъществява такава дейност, като извършва услуги за случаен превоз на пътници.
През 1975 г. единият от братята (наричан по-нататък „брат 1“) създава дружеството Х, което от 1975 г. или от 1978 г. използва две търговски имена, едното от които отчасти съответства на фамилното име на братята.
През 1977 г. брат 1 прекратява участието си в създаденото през 1968 г. дружество, а другият брат (наричан по-нататък „брат 2“) продължава да извършва същата дейност под формата на дружество с ограничена отговорност със съдружник съпругата си и със същото търговско наименование като това на създаденото през 1968 г. дружество.
През 1991 г. по данъчни съображения брат 2 и съпругата му учредяват събирателно дружество. Двете дружества на брат 2 и съпругата му съществуват едновременно, като поставят на автобусите си надписи с името на брат 2.
През 1995 г. брат 2 умира и двамата му синове Y и Z продължават дейността, като учредяват в Нидерландия дружеството „Classic Coach“. От няколко години върху задната част на автобусите на Classic Coach са поставени надписи, съдържащи по-специално името на брат 2, и по-конкретно първата буква от собственото му име и фамилното му име.
Дружеството X е притежател на словна марка на Бенелюкс, регистрирана на 15 януари 2008 г., за услуги от клас 39, включително и за услуги за пътнически автобусен превоз. Тази марка съответства на общото фамилно име на братята 1 и 2.
При тези обстоятелства дружеството X предявява иск пред Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия, като иска по-специално ответниците в главното производство да бъдат осъдени да преустановят окончателно всяко нарушение на правата върху словната марка на Бенелюкс и на търговските му имена.
X основава иска си на обстоятелството, че като използват надписи, съответстващи на името на брат 2, ответниците в главното производство нарушават правата му върху марката по смисъла на член 2.20, параграф 1, букви b) и d) от Конвенцията на Бенелюкс, както и правата му на търговско име по смисъла на член 5 от Закон за търговското име.
Ответниците в главното производство оспорват твърденията за нарушение, като се позовават по-специално на член 6, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО и който съответства на член 6, параграф 2 от Директива 2008/95. Освен това ответниците в главното производство оспорват твърденията за засягане на търговското име, като се позовават по-специално на принципа на изгубване на права вследствие на търпимост.
С решение от 10 май 2017 г. Първоинстанционен съд Хага уважава жалбата на X, но с решение от 12 февруари 2019 г. Апелативен съд Хага, Нидерландия отменя това решение и отхвърля исканията му.
X подава касационна жалба пред Върховен съд на Нидерландия, който не може със сигурност да установи кога трябва да се приеме, че съществува „по-ранно право“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2008/95.
В това отношение, за да се установи съществуването на по-ранно право, би могло да се изисква по-специално въз основа на това право и по силата на приложимото национално законодателство да може да се забрани използването на марката от притежателя ѝ. Всъщност при приемането на тази разпоредба отпаднал първоначално предложеният текст, предвиждащ, че по-ранни права, които важат само по отношение на конкретен район, не могат да се предявяват срещу по-късно регистрирана марка.
Освен това, за да се признае съществуването на по-ранно право на трето лице, можело да е важно да се установи дали притежателят на марката разполага с още по-ранно право, признато от законодателството на съответната държава членка, върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, на основание на това още по-ранно право можело да се забрани използването на твърдяното по-ранно право на третото лице.
В случая Апелативен съд Хага приел, че като притежател на марката на Бенелюкс дружеството X има права върху търговското име, които са още по-ранни от правата, които ответниците в главното производство имат върху регистрирания като марка знак. Според този съд обаче дружеството X е изгубило по-ранните си права върху търговското име вследствие на търпимост и не можело въз основа на тях да забрани използването от ответниците в главното производство на търговско име, съответстващо на името на брат 2. При това положение дружеството X не можело да се основе на по-ранните си права върху търговското име, за да забрани използването му от ответниците в главното производство.
Преценката на основателността на касационната жалба срещу посоченото решение на този съд зависи от обхвата на понятието „по-ранно право“ в член 6, параграф 2 от Директива 2008/95. В това отношение Върховен съд на Нидерландия уточнява, че правата по отношение на всички разглеждани в главното производство търговски имена трябва да се приемат за признати в Нидерландия по смисъла на член 6, параграф 2.
При тези обстоятелства Върховен съд на Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) За да се констатира, че е налице „по-ранно право“ на трето лице по смисъла на член 6, параграф 2 от отменената Директива 2008/95/ЕО:
а) достатъчно ли е това трето лице да е използвало в търговската дейност признато от законите на съответната държава членка право преди подаването на заявката за марка, или
б) е необходимо по силата на приложимите национални закони това трето лице да може да забрани използването на марката от нейния притежател на основание на това по-ранно право?
2) При отговора на първия въпрос има ли значение и обстоятелството дали притежателят на марката притежава още по-ранно (признато от законите на съответната държава членка) право върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, в тази хипотеза от значение ли е дали на основание на това още по-ранно признато право притежателят на марката може да забрани на третото лице да използва твърдяното „по-ранно право“?“.
Решението на съда:
1) Член 6, параграф 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че за да се констатира наличие на „по-ранно право“ по смисъла на тази разпоредба, не се изисква притежателят на това право да може да забрани използването на по-късната марка от притежателя ѝ.
2) Член 6, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че „по-ранно право“ по смисъла на тази разпоредба може да се признае на трето лице — в хипотеза, при която притежател на по-късна марка има още по-ранно право, признато от законодателството на съответната държава членка, върху регистрирания като марка знак — при условие че по силата на това законодателство притежателят на марката и на още по-ранното право вече не може въз основа на още по-ранното си право да забрани използването от третото лице на по-ранното му право.
Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по свързани дела T‑26/21 to T‑28/21, Apple Inc. срещу Swatch AG.
Казусът касае регистрирани от Apple европейски марки THINK DIFFERENT за клас 9. Срещу тези марки е подадено искане за отмяна поради неизползване от швейцарската компания SWATCH.
Apple входират доказателства за реално използване на марките на територията на ЕС но EUIPO приема, че те не са достатъчни и потвърждава исканията за отмяна. Решението е обжалвано пред Апелативния борд и отново потвърдено.
Общият съд на ЕС също потвърждава решението, като приема за недоказано използването на марките на територията на Европейския съюз.
Причините за това заключение се крие в характера на самите доказателства. APPLE изписват марката си THINK DIFFERENT само на етикета на продуктите си в близост до баркода. Компанията предоставя и данни за продажби и статии касаещи използването на знаците.
EUIPO и съдът приемат, че те не са достатъчни. Първо използването на знака не показва, че той представлява търговска марка. Макар да е възможно една марка да се използва във връзка с друга то използването трябва да е по начин, че потребителите да възприемат марката, като знак за търговски произход.
В допълнение посочените продажби били в световен план, а не само за територията на ЕС. Предоставените статии посочващи използването на марката били преди разглеждания релевантен период за използване на марката.
Това е показателен пример за нуждата от внимателно индикиране на една марка върху опаковките на продуктите. В случая поставянето на едно малко R-че след Think Different би помогнало значително, тъй като то ще идникира налична търговска марка.
Все повече компании по света започват да адаптират бизнес стратегията си съобразно развитието на блокчейн технологиите (NFT - non-fungible tokens) и така наречената мета вселена.
От гледна точка на интелекуалната собственост прави впечатление, че редица големи компании по света започнаха да заявяват марки за дигитални стоки, например дигитални бургери, дигитални напитки, дигитални обувки и тн.
На пръв поглед това може да звучи нелепо но в действителност е нов етап от тяхното бизнес развитие. Представата за бъдещата мета вселена е че всеки аватар в нея ще може да купува дигитални стоки под формата на NFT, с които да определя своето поведение и статус. От тази гледна точка възможността за брандирани дигитални продукти, закрилата на търговска марка може да се окаже важно за защита продажбите в това ново простраство, което технически ще имитира реалността.
Наскоро Английската Висша Лига заяви следните две нови търговски марки в САЩ, с посочване на стоки, като - виртуални стоки с възможност за изтегляне за използване онлайн и в онлайн виртуални светове; виртуални стоки за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, спортни облекла, футболни фланелки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване:
.png)
Целта на тези заявки е да гарантира защитата на марките свързани с английското първенство по футбол относно различни дигитални стоки, които ще се продават във виртуалните светове.
Има голяма вероятност тази стратегията за защита на интелектуална собственост в мета вселената да се окаже решаваща за компаниите, които искат да контролират новите си дистрибуционни канали в дигиталното пространство.
Източник: Findbold
Спорът касая заявена от физическо лице японска марка JEEPER за клас 8 - инструменти.
Срещу тази марка е подадена опозиция от автомобилния производител Fiat Chrysler на основание по-ранна марка JEEP. Според заявителя марките са силно сходни, като наличието на репутация на по-ранната марка сред потребителите в страната създава риск от объркване.
Патентното ведомство на Япония приема, че JEEP има определена степен на популярност сред потребителите но изразява резерви дали тази репутация касае и иструменти от клас 8.
Според ведомството марките на са достатъчно сходни във визуално и фонетично естество за да причинят объркване. Концептуално сходство също не е налично, тъй като заявената марка няма значение, докато по-ранната се свързва с транспортни средство 4х4.
Поради това ведомството отхвърля опозицията в нейната цялост.
С оглед наближаващото световно първенство по футбол, PUMA регистрира следните две швейцарски марки за класове 18, 25 и 28: “PUMA WORLD CUP QATAR 2022” и “PUMA WORLD CUP 2022”
FIFA атакува регистрацията на марките но не на база наличните си по-ранни регистрации за марки (WORLD CUP QATAR 2022 и WORLD CUP 2022) свързани със световното първенство, а на база заблуждаване на потребителите и нелоялна конкуренция. Доводът на асоциацията е че потребителите ще приемат PUMA, като официален спонсор на първенството, което в действителност не е така.
Според съда WORLD CUP QATAR 2022 и WORLD CUP 2022 безспорно се свързват с предстоящото световно първенство, поради което регистрираните марки могат да имат заблуждаващ характер по отношение на официални връзки на PUMA с първенството.
В същото време обаче, съдът подкрепя и довода на немската компания, определейки марките на FIFA като описателни и неотличителни. Тяхната защита обаче може да бъде потвърдена на база придобита отличителност с оглед масираната рекламна кампания, което FIFA активира с наближаване на първенството.
Източник: Kluwer Trademark Blog
Интересен казус от Япония свързан с определяне на сходство между търговски марки. Спорът касае заявена от известния японски изобретател Dr. Nakamatsu национална марка за класове 5,9,10,25,28, 35, 45:
Марката се използва за обозначаване на прозрачни шлемове за предпазване от ковид вирус.
Срещу тази марка е подадена опозиция от Warner Bros. Entertainment Inc. на основание по-ранни словни и комбинирани марки SUPERMAN в класове 25 и 28. Според компанията двете марки са сходни и потребителите биха асоциирали заявената марка с по-ранните имайки предвид и популярността на комикс героя.
Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията намирайки марките за несходни. Според ведомството заявената марка няма конкретен смисъл. Тя няма конкретно значение свързващо със супергероя от комиксите. Визуално знаците се различават включително и с оглед използване на японската азбука катакана.
Това е интересно решение в което са отразени езиковите специфики в Япония. Подобен казус в Европа или САЩ почти сигурно би завършил с успешна опозиция както поради фонетичната прилика, така и поради общото значение. Думата M.E.N може да се възприеме, като множествено число на MAN в английския език, което създава сходно значение.
Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm.
На 5 март 2013 г. Phoenix Contact подава заявка за патент за щепсел със защитен предпазител на проводника. В рамките на процедурата, предшестваща издаването на този патент, Harting Electric представя становище относно патентоспособността на посочения продукт.
На 26 ноември 2020 г. заявеният патент е издаден на Phoenix Contact, по-специално за Германия.
На 14 декември 2020 г. Phoenix Contact подава искане пред запитващата юрисдикция за постановяване на временни мерки с цел да се забрани на HARTING Deutschland и на Harting Electric да нарушават разглеждания патент.
Съобщението за издаването на този патент е публикувано в Европейския патентен бюлетин на 23 декември 2020 г.
На 15 януари 2021 г. Harting Electric подава възражение срещу посочения патент пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ).
Запитващата юрисдикция отбелязва, че е стигнала до предварителния извод, че разглежданият патент е действителен и че е предмет на нарушение. Тя счита, че действителността на този патент не е застрашена.
Тази юрисдикция обаче уточнява, че е възпрепятствана да постанови временна мярка поради обвързващата съдебна практика на Върховен областен съд Мюнхен, Германия, съгласно която, за да може да постанови определение за постановяване на временни мерки относно нарушението на патент, не е достатъчно съответният патент да е бил издаден от издалия го орган, в случая ЕПВ, след подробна проверка на неговата патентоспособност и въпросът за действителността на този патент да е бил предмет и на съдебен контрол в рамките на молбата за постановяване на временни мерки.
Така съгласно тази съдебна практика, за да бъдат постановени временни мерки, съответният патент трябвало освен това да бъде предмет на решение на ЕПВ в рамките на производство по възражение или по обжалване, или на решение на Федерален патентен съд, Германия в рамките на производство за обявяване на недействителност, с което се потвърждава, че патентът предоставя закрила на разглеждания продукт.
Тъй като счита, че посочената съдебна практика е несъвместима с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива [2004/48] практиката на върховни областни съдилища, Германия, компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?“.
Решение на Европейския съд:
Член 9, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на разглеждания патент не е била потвърдена най-малкото със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност.
WIPO съобщава за промяна в индивидуалните такси за посочване на Филипините в международни заявки за търговски марки. Промяната влиза в сила считано от 26.05.2022, новите такси са както следва:
TU заема отговорна длъжност или притежава дялове в различни дружества, които предлагат финансови услуги. RE е била партньорка в личния живот на TU и до май 2015 г. — прокурист на едно от тези дружества. На 27 април, 4 юни и 16 юни 2015 г. на уебсайта www.g[…]net (наричан по-нататък „g-net“) са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин и изразяват съмнения относно сериозността на инвестиционния модел на някои от тези дружества. Статията от 4 юни 2015 г. е придружена от четири снимки — три на TU и една на RE, на които ищците са представени да управляват луксозни автомобили, в хеликоптер и пред чартърен самолет. Заедно със статиите тези изображения могат да внушат, че ищците се наслаждават на лукс, финансиран от трети лица. Съгласно правната информация на този уебсайт („Impressum“) негов оператор е G-LLC. Според собствената му информация целта на G-LLC е „да допринася трайно за предотвратяване на измами в икономиката и обществото чрез активно разясняване и постоянна прозрачност“. Бизнес моделът на G-LLC обаче се критикува в различни публикации, по-специално с обвинението, че въпросното дружество се опитва да изнудва предприятия, като първо публикува негативни съобщения и след това предлага срещу заплащане на така наречената такса за защита да ги изтрие. При въвеждане на собствени и фамилни имена на ищците в интернет търсачката на Google — както самостоятелно, така и във връзка с определени имена на дружества — Google показва в списък на резултати от търсенето статиите от 4 и 16 юни 2015 г., а при въвеждане на определени имена на дружества показва статията от 27 април 2015 г. Тези резултати съдържат хипервръзка към въпросните статии. Освен това Google показва снимките на ищците, съдържащи се в статията от 4 юни 2015 г., под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“) в прегледа на резултатите при търсени с негова помощ изображения.
Ищците искат от ответника, от една страна, да премахне от резултатите при търсене въпросните статии, които според тях съдържат определен брой погрешни твърдения и клеветнически мнения, основани на неверни факти, и от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултати от търсенето. Те твърдят, че са станали жертви на изнудване от страна на G-LLC. Ответникът отказва да изпълни това искане, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват спорните статии и изображения, и като се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.
При това положение Федераленият върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?
2) Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.
Становище на Генералния адвокат:
„1) Член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на претегляне на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато поради твърдяна неистинност на информацията в съдържанието, което се включва в резултатите от търсене, се разглежда искане, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, за премахване на резултати при търсене, решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства prima facie за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.
2) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което трябва да се извърши в рамките на разглеждането на искане за премахване от резултатите при търсене, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, с което е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки“.