Обучително видео може да откриете тук.
Срещу заявка за марка HALLMARK за услуги свързани с недвижими имоти е подадена опозиция, която наред с друго, претендира за описателност на знака, посочване на качествени характеристики, както и липса на отличителност. Думата HALLMARK от английски означава знак показващ качество и съвършенство, често използвана за означаване качеството на злато, сребро и тн.
Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията, тъй като описателността изисква знакът да има "ясно" значение във връзка със посочените стоки и услуги.
Макар думата Hallmark да има хвалебствени асоциации тя няма ясно и директно описателно значение за услугите свързани с недвижими имоти.
Според ведомството опониращата страна не е предоставила доказателства, че думата е станала обичайна във връзка с посочените стоки, което да я определи, като имаща слаба отличителност.
Решението е обжалвано и потвърдено от съда. Според него описателността изисква ясна връзка с конкретните стоки и услуги, а не асоциативна такава или абстрактна. Самият факт, че една дума може да има хвалебствен характер не означава автоматично, че те не може да представлява търговска марка. Съдът дава пример със сугестивните означения, които макар да имат смисъл асоцииращ с конкретните стоки и услуги могат да бъдат защитени, като търговски марки.
Източник: John McKeown, Goldman Sloan Nash & Haber LLP
Например Nike заявиха марки за виртуални маратонки, McDonald's за виртуални бургери и тн. Целта е виртуалните аватари на потребителите да могат да закупят тези NFT стоки, като регистрираните търговски марки да предотвратяват използването на брандовете на компаниите от други лица за такива виртуални стоки.
В тази връзка възниква резонният въпрос как точно да бъдат класифицирани тези нови стоки, които до момента не фигурират в Ницката класификация. Различните патентни ведомства по света започват да се сблъскват със заявки за марки съдържащи тези нови обекти, като част от тях изискват допълнителни уточнения от заявителите за да допуснат заявките.
EUIPO публикува своята позиция относно класифицирането на виртуалните стоки, кое е приемливо и кое изисква уточнение:
Жалбоподателят в главното производство Heitec е притежател на словната марка на Европейския съюз „HEITEC“, заявена на 18 март 1998 г. с претенция за предходност към 13 юли 1991 г. и регистрирана на 4 юли 2005 г.
Жалбоподателят е вписан в търговския регистър през 1984 г. с наименованието Heitec Industrieplanung GmbH. През 1988 г. фирменото наименование е променено на Heitec GmbH. От 2000 г. той упражнява дейността си под наименованието Heitec AG.
Heitech, чийто управител е RW, е вписано в търговския регистър на 16 април 2003 г.
Heitech е притежател на германска фигуративна марка, съдържаща словния елемент „heitech promotion“, заявена на 17 септември 2002 г. и регистрирана на 4 февруари 2003 г., която то използва поне от 29 септември 2004 г., както и на фигуративна марка на Европейския съюз, съдържаща словния елемент „heitech“, заявена на 6 февруари 2008 г. и регистрирана на 20 ноември 2008 г., която то използва поне от 6 май 2009 г.
С писмо от 29 ноември 2004 г. Heitech се свързва с представителите на Heitec, за да установи дали последно посоченото дружество е съгласно да се сключи споразумение за едновременно съществуване на марките.
На 7 юли 2008 г. Heitec узнава за подаването на заявката на Heitech за регистрация на фигуративната марка на Европейския съюз, съдържаща словния елемент „heitech“.
С писмо от 22 април 2009 г. Heitec отправя до Heitech предупреждение относно използването от последното на търговското му наименование и на марката на Европейския съюз, съдържащи словния елемент „heitech“. В отговора си от 6 май 2009 г. Heitech отново предлага сключване на споразумение за едновременно съществуване на марките.
На 31 декември 2012 г. в Областен съд Нюрнберг-Фюрт, Германия по факс постъпва искова молба от Heitec срещу Heitech и RW. Исковата молба е с дата 15 декември 2012 г. С акт от 4 януари 2013 г. Heitec е приканено да внесе депозит за съдебните разноски.
На 12 март 2013 г. съдът указва на представителя на Heitec, че посоченият депозит за съдебните разноски не е бил внесен и че не са представени оригиналите на исковата молба.
С писмо от 23 септември 2013 г. Heitec уведомява Heitech, че отказва да сключи споразумение за едновременно съществуване на марките, като му предлага да сключи лицензионно споразумение и посочва, че е започнало съдебно производство.
С писмо от 29 декември 2013 г. Heitec уведомява Heitech, че основание за съдебното производство е търговското му наименование и че е притежател на марката на Европейския съюз „HEITEC“. То заявява, че съдебното производство е висящо.
На 30 декември 2013 г. Областен съд Нюрнберг-Фюрт получава съобщение от Heitec с дата 12 декември 2013 г., придружено от чек за съдебните разноски, както и нова искова молба с дата 4 октомври 2013 г.
На 14 януари 2014 г. този съд указва на Heitec, че е необходимо да предостави и исковата молба от 15 декември 2012 г., като отбелязва, че оригиналите все още не са представени. На 22 февруари 2014 г. въпросните оригинали са получени от посочения съд.
На 24 февруари 2014 г. същият съд указва на Heitec, че исканията в оригиналите на исковата молба, получени на 22 февруари 2014 г., не съвпадат с исканията в исковата молба, подадена на 31 декември 2012 г.
На 16 май 2014 г. Областен съд Нюрнберг-Фюрт открива подготвителната писмена фаза на производството и разпорежда на ответниците в главното производство да бъдат връчени копия от исковата молба от 15 декември 2012 г., които са направени от посочения съд. В крайна сметка това връчване е извършено на 23 май 2014 г.
С иска си Heitec предявява главни искания, при които като основание посочва нарушение на правата, предоставени му от търговското наименование HEITEC, а при условията на евентуалност, искания, основани на нарушение на неговата марка на Европейския съюз „HEITEC“. То иска Heitech да бъде осъдено да преустанови търговската си дейност под търговското наименование „HEITECH Promotion GmbH“, да преустанови поставянето на словните елементи „heitech promotion“ и „heitech“ върху стоки, както и да преустанови да продава или да рекламира стоки или услуги с тези знаци, да преустанови използването или прехвърлянето на използвания за търговска дейност интернет сайт heitech promotion.de и да се съгласи да бъде заличена фирмата му в търговския регистър. Освен това Heitec предявява искания за предоставяне на информация, за установяване на задължение за обезщетение за вреди, за унищожаване на стоки и за покриване на разноски по отправянето на предупреждение.
Областен съд Нюрнберг-Фюрт осъжда Heitech да заплати на Heitec сума в размер на 1 353,80 EUR, заедно с лихвите, за покриване на разноски по отправянето на предупреждение и отхвърля останалите искания на Heitec.
Heitec подава въззивна жалба срещу решението на Областен съд Нюрнберг-Фюрт пред Висш областен съд Нюрнберг, Германия.
Висш областен съд Нюрнберг приема, че предявеният от Heitec иск е неоснователен, тъй като правото на Heitec да го предяви е било преклудирано. В това отношение посоченият съд отбелязва, че Heitech е използвало последващите си знаци през непрекъснат период от поне пет години и че Heitec е търпяло това използване, тъй като, въпреки че е знаело за използването, не е предприело достатъчни мерки, за да го преустанови.
Според посочената юрисдикция този иск не води до прекъсване на срока за изгубване на права, тъй като Heitech и RW са уведомени за него едва след изтичането на пет години от отправяне на предупреждението, предхождащо предявяването на посочения иск.
Heitec подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция.
Тази юрисдикция констатира, че изходът от производството по обжалване зависи от това дали правото на Heitec да иска преустановяване на нарушението на неговите права и правото на последващи искания съгласно член 21, параграфи 1 и 2 от Закона за марките, и съгласно член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 е погасено по давност.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че преклузивният срок за исканията на Heitec, които по същество се отнасят до използването от Heitech на притежаваната от него германска марка, е уреден в член 21, параграф 1 от Закона за марките във връзка с член 125b, точка 3 от този закон, доколкото основание на тези искания е притежаваната от Heitec марка на Европейския съюз.
Запитващата юрисдикция уточнява, че с член 21, параграф 1 от Закона за марките се транспонира в германското право предвиденото в член 9 от Директива 2008/95 ограничаване в резултат на бездействие на правото на противопоставяне на използването на регистрирана марка, предоставено с марки (член 9, параграф 1 от Директива 2008/95) и с други знаци — сред които търговски наименования — използвани в търговската дейност (член 9, параграф 2 от Директива 2008/95).
Доколкото Heitec се противопоставя на използването на търговското наименование на Heitech, съгласно констатациите на запитващата юрисдикция преклузивният срок е уреден от член 21, параграф 2 от Закона за марките. В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че макар нормативното съдържание на тази разпоредба да надхвърля това на Директива 2008/95 и също така да не е отразено в член 54 от Регламент № 207/2009, същото следва да се тълкува въз основа на тълкуването, което следва да се даде на член 21, параграф 1 от Закона за марките в съответствие с тази директива.
Що се отнася до исканията на Heitec относно използването от Heitech на притежаваната от него марка на Европейския съюз, запитващата юрисдикция констатира, че относими са членове 54 и 110, както и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Тази юрисдикция отбелязва, че Висш областен съд Нюрнберг не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая поне от 6 май 2009 г. е било налице „използване“ по смисъла на член 21, параграфи 1 и 2 от Закона за марките, както и на членове 54 и 111 от Регламент № 207/2009, и че Heitec е узнало за това с писмото от 6 май 2009 г., което Heitech му е изпратило. Освен това било безспорно, че Heitech не е упреквано, че е действало недобросъвестно.
С оглед на тези обстоятелства е необходимо да се определи в какво точно се изразява „търпимостта“ по смисъла на член 9 от Директива 2008/95, както и на членове 54 и 111 от Регламент № 207/2009.
В това отношение, от една страна, следва да се уточни дали е възможно да се изключи търпимост не само когато е предявен иск или подадена жалба пред административен или съдебен орган, но и в случай на отправяне на предупреждение. От друга страна, е необходимо да се определи дали в случай на иск, за да се определи дали той е предявен преди датата на изтичане на срока за изгубване на права, следва да се вземе предвид датата на подаване на исковата молба или датата на получаването ѝ от ответника. В този контекст би било важно да се уточни дали в това отношение е релевантен фактът, че връчването на посочения акт е било забавено по вина на притежателя на по-ранната марка.
Освен това следвало да се определи дали изгубването на право се отнася само до искането за преустановяване на нарушение или също така до последващи или свързани с него искания, каквито са исканията за заплащане на обезщетения за вреди, за предоставяне на информация и за унищожаване на стоки.
При тези обстоятелства Федерален върховен съд, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да бъде изключена не само при предявяване на иск или подаване на жалба по административен или съдебен ред, но също така и чрез действия, извършени без намесата на административен орган или съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
представлява ли отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранния знак изисква от притежателя на по-късния знак, преди да бъде заведено съдебно производство, да се задължи да преустанови използването на знака и да сключи споразумение за неустойка в случай на нарушение, действие, противостоящо на търпимостта по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
3) Кое е от значение за изчисляването на петгодишния период на търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 в случай на съдебно обжалване — подаването на жалбата до съда или получаването на жалбата от ответника? В този контекст от значение ли е обстоятелството, че по вина на притежателя на по-ранната марка получаването на жалбата от ответника се забавя до момента, в който петгодишният период вече е изтекъл?
4) Обхваща ли изгубването на права съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009, освен правото да се иска преустановяване на нарушението, и правото на последващи искания съгласно правото относно марките за възстановяване на вреди, предоставяне на информация и унищожаване?“.
Решението на съда:
1) Член 9 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че действие като отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право се противопоставя на използването на по-късна марка, без обаче да направи необходимото, за да постигне правнообвързващо решение на спора, не прекратява търпимостта и следователно не води до прекъсване на срока за изгубване на права, посочен в тези разпоредби.
2) Член 9 от Директива 2008/95, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че предявяването на иск, с който притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право иска обявяване на недействителност на по-късна марка или се противопоставя на използването ѝ, не може да се счита, че възпрепятства посоченото в тези разпоредби изгубване на права вследствие на търпимост, когато исковата молба, макар и подадена преди датата на изтичане на срока за изгубване на права, поради неполагането на дължима грижа от страна на ищеца не е отговаряла на изискванията на приложимото национално право, за да бъде връчена, и нередовностите са били отстранени едва след тази дата по причини, за които отговорност носи ищецът.
3) Член 9 от Директива 2008/95, както и членове 54, 110 и 111 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на по-ранна марка или на друго по-ранно право по смисъла на тези разпоредби изгубва правото си да иска обявяването на по-късна марка за недействителна и да поиска преустановяване на използването ѝ, това изгубване на права не му позволява също така да предявява последващи или свързани искания, като например искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация или за унищожаване на стоки.
Най-известният производител на електрически автомобили в света TESLA заведе съдебно дело в Китай срещу местната компания Sino Drinks Food Company за нарушаване на права върху словна марка TESLA и следната фигуративна марка:
Sino Drinks Food Company предлага бира и ликьор с марка TESILA и сходен графичен елемент.
Най-вероятно основанията за делото ще бъдат наличие на марка с репутация в комбинация с недобросъвестна търговска практика.
Източник: Alice Liang, The Drinks Business.
Въпреки монополното право, което всеки автор има да разрешава използване на своите произведения има и някои изключения за свободно използване без разрешение и без заплащане на възнаграждения. Част от тези изключения са използване на произведения за обучение, комантар, критика и новини.
Съдебно решение от САЩ между Bell v. Eagle Mountain Saginaw Independent School District показва напрактика приложението на тези изключения.
Училище публикува в своя Twitter профил цитат от литературно произведение на автор с цел мотивиране на учениците. Авторът остава недоволен от липсата на искане на разрешение за това и завежда съдебно дело за нарушаване на авторски права.
Съдът приема, че използване на част от защитено произведение за обучителни цели е разрешено от закона и не изисква разрешение и заплащане на възнаграждение. Няма приведени доказателства, че използването цели комерсиални ползи, както и че авторът е притърпял вреди от това.
Източник: Deirdre Kennedy за Kluwer Copyright Blog.
Интересен казус между търговски марки намери своето решение наскоро във Великобритания. Основният въпрос по спора е дали има сходство между стоките течност за цигари и сладкарски изделия (донъти), съответно заведения за бързо хранене.
Следната заявка за национална комбинирана марка е подадена през 2016г. във Великобритания за стоките от клас 34 (електронни цигари, течности за електронни цигари кутии с масла и ароматизатори, картомайзери и пулверизатори):
Срещу тази марка е подадена опозиция от автстралийската компания Donut King Franchise Pty Ltd на основание международна марка за Великобритания DONUTKING в класове 29, 30, 43.
Компанията претендира сходство на марките, възползване от репутацията на нейната марка и нелоялна конкуренция.
Според Donut King стоките на двете марки са допълващи се, като предоставя доказателства за магазини за пордажба на течности за цигари в комбинация с кафене. Друго основание за сходство е фактът, че течностите за цигари често имитират вкусът и мириса на хранителни продукти, включително сладкиши.
Патентното ведомство на страната отхвърля доводът за допълващи се стоки. Представените доказателства за недостатъчни, тъй като касаят само няколко подобни обекта. По своята същност въпросните стоки са различни и се потребяват по различен начин. Под допълващи се стоки се предполага, че тяхното използване е близко свързано и важно, което в случая не е така.
Според ведомството марките са ниско сходни във визуално отношение и средно до високо сходни във фонетично и концептуално отношение.
Поради липсата на сходство в стоките обаче опозицията е отхвърлена. Компанията не е доказала в достатъчна степен и наличие на репутация в страната. На тази основа е отхвърлена и претенцията за нелоялна конкуренция.
Източник: WTR (by Alison Brennan and Louise Carey - Burges Salmon LLP) for Lexology.
Казусът касае наличие на по-ранни от ранните права представляващи фирмени наименования и има следната предистория:
От 1968 г. до 1977 г. двама братя са съдружници в събирателното дружество „Reis- en Touringcarbedrijf Amersfoort’s Bloei“, което е установено в Амерсфорт (Нидерландия) и извършва пътнически автобусни превози. От 1935 г. до 1971 г. бащата на двамата братя също осъществява такава дейност, като извършва услуги за случаен превоз на пътници.
През 1975 г. единият от братята (наричан по-нататък „брат 1“) създава дружеството Х, което от 1975 г. или от 1978 г. използва две търговски имена, едното от които отчасти съответства на фамилното име на братята.
През 1977 г. брат 1 прекратява участието си в създаденото през 1968 г. дружество, а другият брат (наричан по-нататък „брат 2“) продължава да извършва същата дейност под формата на дружество с ограничена отговорност със съдружник съпругата си и със същото търговско наименование като това на създаденото през 1968 г. дружество.
През 1991 г. по данъчни съображения брат 2 и съпругата му учредяват събирателно дружество. Двете дружества на брат 2 и съпругата му съществуват едновременно, като поставят на автобусите си надписи с името на брат 2.
През 1995 г. брат 2 умира и двамата му синове Y и Z продължават дейността, като учредяват в Нидерландия дружеството „Classic Coach“. От няколко години върху задната част на автобусите на Classic Coach са поставени надписи, съдържащи по-специално името на брат 2, и по-конкретно първата буква от собственото му име и фамилното му име.
Дружеството X е притежател на словна марка на Бенелюкс, регистрирана на 15 януари 2008 г., за услуги от клас 39, включително и за услуги за пътнически автобусен превоз. Тази марка съответства на общото фамилно име на братята 1 и 2.
При тези обстоятелства дружеството X предявява иск пред Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия, като иска по-специално ответниците в главното производство да бъдат осъдени да преустановят окончателно всяко нарушение на правата върху словната марка на Бенелюкс и на търговските му имена.
X основава иска си на обстоятелството, че като използват надписи, съответстващи на името на брат 2, ответниците в главното производство нарушават правата му върху марката по смисъла на член 2.20, параграф 1, букви b) и d) от Конвенцията на Бенелюкс, както и правата му на търговско име по смисъла на член 5 от Закон за търговското име.
Ответниците в главното производство оспорват твърденията за нарушение, като се позовават по-специално на член 6, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО и който съответства на член 6, параграф 2 от Директива 2008/95. Освен това ответниците в главното производство оспорват твърденията за засягане на търговското име, като се позовават по-специално на принципа на изгубване на права вследствие на търпимост.
С решение от 10 май 2017 г. Първоинстанционен съд Хага уважава жалбата на X, но с решение от 12 февруари 2019 г. Апелативен съд Хага, Нидерландия отменя това решение и отхвърля исканията му.
X подава касационна жалба пред Върховен съд на Нидерландия, който не може със сигурност да установи кога трябва да се приеме, че съществува „по-ранно право“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2008/95.
В това отношение, за да се установи съществуването на по-ранно право, би могло да се изисква по-специално въз основа на това право и по силата на приложимото национално законодателство да може да се забрани използването на марката от притежателя ѝ. Всъщност при приемането на тази разпоредба отпаднал първоначално предложеният текст, предвиждащ, че по-ранни права, които важат само по отношение на конкретен район, не могат да се предявяват срещу по-късно регистрирана марка.
Освен това, за да се признае съществуването на по-ранно право на трето лице, можело да е важно да се установи дали притежателят на марката разполага с още по-ранно право, признато от законодателството на съответната държава членка, върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, на основание на това още по-ранно право можело да се забрани използването на твърдяното по-ранно право на третото лице.
В случая Апелативен съд Хага приел, че като притежател на марката на Бенелюкс дружеството X има права върху търговското име, които са още по-ранни от правата, които ответниците в главното производство имат върху регистрирания като марка знак. Според този съд обаче дружеството X е изгубило по-ранните си права върху търговското име вследствие на търпимост и не можело въз основа на тях да забрани използването от ответниците в главното производство на търговско име, съответстващо на името на брат 2. При това положение дружеството X не можело да се основе на по-ранните си права върху търговското име, за да забрани използването му от ответниците в главното производство.
Преценката на основателността на касационната жалба срещу посоченото решение на този съд зависи от обхвата на понятието „по-ранно право“ в член 6, параграф 2 от Директива 2008/95. В това отношение Върховен съд на Нидерландия уточнява, че правата по отношение на всички разглеждани в главното производство търговски имена трябва да се приемат за признати в Нидерландия по смисъла на член 6, параграф 2.
При тези обстоятелства Върховен съд на Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) За да се констатира, че е налице „по-ранно право“ на трето лице по смисъла на член 6, параграф 2 от отменената Директива 2008/95/ЕО:
а) достатъчно ли е това трето лице да е използвало в търговската дейност признато от законите на съответната държава членка право преди подаването на заявката за марка, или
б) е необходимо по силата на приложимите национални закони това трето лице да може да забрани използването на марката от нейния притежател на основание на това по-ранно право?
2) При отговора на първия въпрос има ли значение и обстоятелството дали притежателят на марката притежава още по-ранно (признато от законите на съответната държава членка) право върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, в тази хипотеза от значение ли е дали на основание на това още по-ранно признато право притежателят на марката може да забрани на третото лице да използва твърдяното „по-ранно право“?“.
Решението на съда:
1) Член 6, параграф 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че за да се констатира наличие на „по-ранно право“ по смисъла на тази разпоредба, не се изисква притежателят на това право да може да забрани използването на по-късната марка от притежателя ѝ.
2) Член 6, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че „по-ранно право“ по смисъла на тази разпоредба може да се признае на трето лице — в хипотеза, при която притежател на по-късна марка има още по-ранно право, признато от законодателството на съответната държава членка, върху регистрирания като марка знак — при условие че по силата на това законодателство притежателят на марката и на още по-ранното право вече не може въз основа на още по-ранното си право да забрани използването от третото лице на по-ранното му право.
Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по свързани дела T‑26/21 to T‑28/21, Apple Inc. срещу Swatch AG.
Казусът касае регистрирани от Apple европейски марки THINK DIFFERENT за клас 9. Срещу тези марки е подадено искане за отмяна поради неизползване от швейцарската компания SWATCH.
Apple входират доказателства за реално използване на марките на територията на ЕС но EUIPO приема, че те не са достатъчни и потвърждава исканията за отмяна. Решението е обжалвано пред Апелативния борд и отново потвърдено.
Общият съд на ЕС също потвърждава решението, като приема за недоказано използването на марките на територията на Европейския съюз.
Причините за това заключение се крие в характера на самите доказателства. APPLE изписват марката си THINK DIFFERENT само на етикета на продуктите си в близост до баркода. Компанията предоставя и данни за продажби и статии касаещи използването на знаците.
EUIPO и съдът приемат, че те не са достатъчни. Първо използването на знака не показва, че той представлява търговска марка. Макар да е възможно една марка да се използва във връзка с друга то използването трябва да е по начин, че потребителите да възприемат марката, като знак за търговски произход.
В допълнение посочените продажби били в световен план, а не само за територията на ЕС. Предоставените статии посочващи използването на марката били преди разглеждания релевантен период за използване на марката.
Това е показателен пример за нуждата от внимателно индикиране на една марка върху опаковките на продуктите. В случая поставянето на едно малко R-че след Think Different би помогнало значително, тъй като то ще идникира налична търговска марка.
Все повече компании по света започват да адаптират бизнес стратегията си съобразно развитието на блокчейн технологиите (NFT - non-fungible tokens) и така наречената мета вселена.
От гледна точка на интелекуалната собственост прави впечатление, че редица големи компании по света започнаха да заявяват марки за дигитални стоки, например дигитални бургери, дигитални напитки, дигитални обувки и тн.
На пръв поглед това може да звучи нелепо но в действителност е нов етап от тяхното бизнес развитие. Представата за бъдещата мета вселена е че всеки аватар в нея ще може да купува дигитални стоки под формата на NFT, с които да определя своето поведение и статус. От тази гледна точка възможността за брандирани дигитални продукти, закрилата на търговска марка може да се окаже важно за защита продажбите в това ново простраство, което технически ще имитира реалността.
Наскоро Английската Висша Лига заяви следните две нови търговски марки в САЩ, с посочване на стоки, като - виртуални стоки с възможност за изтегляне за използване онлайн и в онлайн виртуални светове; виртуални стоки за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, спортни облекла, футболни фланелки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване:
.png)
Целта на тези заявки е да гарантира защитата на марките свързани с английското първенство по футбол относно различни дигитални стоки, които ще се продават във виртуалните светове.
Има голяма вероятност тази стратегията за защита на интелектуална собственост в мета вселената да се окаже решаваща за компаниите, които искат да контролират новите си дистрибуционни канали в дигиталното пространство.
Източник: Findbold
Спорът касая заявена от физическо лице японска марка JEEPER за клас 8 - инструменти.
Срещу тази марка е подадена опозиция от автомобилния производител Fiat Chrysler на основание по-ранна марка JEEP. Според заявителя марките са силно сходни, като наличието на репутация на по-ранната марка сред потребителите в страната създава риск от объркване.
Патентното ведомство на Япония приема, че JEEP има определена степен на популярност сред потребителите но изразява резерви дали тази репутация касае и иструменти от клас 8.
Според ведомството марките на са достатъчно сходни във визуално и фонетично естество за да причинят объркване. Концептуално сходство също не е налично, тъй като заявената марка няма значение, докато по-ранната се свързва с транспортни средство 4х4.
Поради това ведомството отхвърля опозицията в нейната цялост.
С оглед наближаващото световно първенство по футбол, PUMA регистрира следните две швейцарски марки за класове 18, 25 и 28: “PUMA WORLD CUP QATAR 2022” и “PUMA WORLD CUP 2022”
FIFA атакува регистрацията на марките но не на база наличните си по-ранни регистрации за марки (WORLD CUP QATAR 2022 и WORLD CUP 2022) свързани със световното първенство, а на база заблуждаване на потребителите и нелоялна конкуренция. Доводът на асоциацията е че потребителите ще приемат PUMA, като официален спонсор на първенството, което в действителност не е така.
Според съда WORLD CUP QATAR 2022 и WORLD CUP 2022 безспорно се свързват с предстоящото световно първенство, поради което регистрираните марки могат да имат заблуждаващ характер по отношение на официални връзки на PUMA с първенството.
В същото време обаче, съдът подкрепя и довода на немската компания, определейки марките на FIFA като описателни и неотличителни. Тяхната защита обаче може да бъде потвърдена на база придобита отличителност с оглед масираната рекламна кампания, което FIFA активира с наближаване на първенството.
Източник: Kluwer Trademark Blog