Весели празници

Intellectual property planet ви пожелава приятно прекарване на предстоящите празници.

Весели празници.

Кратки IP новини

1. Ново изследване на патентите потвърждава ръст в технологиите от Четвъртата индустриална революция. За повече информация тук. 

2. Основни правни капани: Защитете вашата поверителна информация. За повече информация тук. 

3. Building Respect for IP Update. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Coca Cola спечели съдебно дело относно шрифта на марките си

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑61/16 The Coca-Cola Company срещу EUIPO. Делото касае опит на сирийска компания да регистрира следната европейска марка за напитки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от страна на Coca Cola на основата на множество по-ранни марки за напитки, между които и:

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма опасност от объркване на потребителите поради разликите в марките. Решението е обжалвано пред съда, който го анулира и връща за преразглеждане. EUIPO отново отхвърля опозицията и решението отново е обжалвано.

Общият съд потвърждава становището си, че е EUIPO не е взело предвид приложените от Coca Cola доказателства за това, че компанията заявител се опитва да се възползва по нелоялен начин от репутацията на марките на Coca Cola използвайки сходен шрифт. Макар доказателствата да са били за използване на по-късната марка за държави извън ЕС, те е трябвало да бъдат взети предвид, когато се оценява подобен опит за нелоялно поведение.

Русия се присъедини към Хагската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Русия към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.

Спогодбата ще влезе в сила за страната считано от 28.02.2018, след което Русия ще може да бъде посочвана в международни заявки за дизайни.

Страната е 53 държава членка на Хагската спогодба.

Повече информация тук.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.

Apple спечели дело за търговска марка срещу Xiaomi

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело между Apple и китайската технологична компания Xiaomi относно опит на последната да регистрира европейска марка MI PAD.

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни марки iPAD притежание на Apple.

EUIPO приема, че е налице нужната степен на сходство между знаците, като единствената разлика е началната буква М, която обаче не може да преодолее наличното сходство имайки предвид и идентичността и сходството на стоките.

Европейският съд потвърждава това решение.

Източник: WIPR.

Аржентина и Молдова се присъединиха към TMvew

EUIPO съобщава новината за присъединяването на Аржентина и Молдова към общата база данни за търговски марки TM Vew.  По този начин патентните ведомства участващи в базата данни стават 62 с достъп до близо 48 милиона търговски марки.

Повече информация тук.

Гео блокиране на съдържание в ЕС - постигнато съгласие

Европейският парламент, Европейския съвет и Европейската комисия се споразумяха относно бъдещото законодателство касаещо така нареченото гео блокиране на интернет услуги и съдържание.
Проектът върху който страните са постигнали съгласие касае три основни момента при които гео блокиране на територията на ЕС няма да бъде прието за законно:

- Продажба на стоки без физическа доставка - потребителите на територията на ЕС ще могат да купуват стоки от всяка държава без ограничения, стига да могат да организират тяхната доставка самостоятелно. Интернет магазините няма да бъдат задължени да правят физическа доставка в различни държави;

- Продажба на електронни услуги и съдържание - всеки потребител ще може да купува такова от всяка държава на територията на ЕС, с изключение на съдържание обект на авторско право.

- Продажба на услуги на конкретно място - например билети.

След влизането в сила на новото законодателство всички пазарни участници предлагащи стоки и услуги ще трябва да се съобразят с това. Отпадането на съдържание обект на авторсски права от ограниченията е целенасочено, тъй като това е свързано с лицензиране и ценообразуване което варира в различните държави съобразно стандарта на живот във всяка една от тях.
Повече информация може да откриете тук.

Копия от произведения в облачно пространство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑265/16 VCAST Limited срещу RTI SpA. Делото касае следното:

VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI.

Видно от акта за преюдициално запитване, на практика потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.

VCAST предявява иск срещу RTI пред специализиран състав в областта на фирменото право към Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия), като иска от него да установи законосъобразността на дейността му.

В хода на производството с определение от 30 октомври 2015 г. посочената юрисдикция уважава частично молбата за налагане на временни и обезпечителни мерки, подадена от RTI, и по същество забранява на VCAST да продължава дейността си.

Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?

2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.

Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.

Повече информация може да откриете тук.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 

По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 

Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.

Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.

Кратки IP новини

1.  Fact Sheet: Домейн имена и кибернастаняване. За повече информация тук.

2. EUIPO обявява второто издание на DesignEuropa Awards. За повече информация тук. 

3.   Ръководство за вземане на решения при подаване на международни патентни заявки при повече от един изобретател. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Казус относно марка Black Friday в Германия

Oliver Löffel публикува интересна статия в Lexology относно регистрирана марка Black Friday в Германия от страна на хонконгска компания, която лицензира марката на компания във Виена. Тази компания започва да заплашва всеки търговец, който използва обозначението Black Friday в своя реклама свързана с общоизвестния ден на разпродажбите и отстъпките в САЩ.

Поради това срещу тази марка са подадени няколко искания за заличаване на база абсолютни основания - липса на отличителност и дума станала общоприета в търговския език. Причината за това е че марката е регистрирана през 2013, докато използавнето на тузи думи в Германия става масово още от 2006, когато Apple започват да правят подобни промоционални кампании за своите продукти.

Повече информация тук.

Електронно заявяване на търговски марки в Катар

Министерство на икономиката и търговията на Катар обяви въвеждането на електронно заявяване на търговски марки в страната. Целта на новата услуга е да подобри условията за развиване на бизнес в страната, като адаптира най-добрите международни стандарти за целта, включително и дигитализацията.

Повече информация може да откриете тук.

Предложение за намаляване на такси за регистрация на европейски патенти

Европейското патентно ведомство задейства предложение за намаляване на част от таксите свързани с регистрация на европейски патенти.

Таксите за PCT проучване и експертиза ще бъдат намалени с по 100 евро. Освен това ще бъдат намалени и таксите за експертиза на PCT заявки в международна фаза, като намалението ще бъде с 656 евро.

В допълнение има предложение и за намаляване на таксите за малки и средни предприятие и университети.

За повече информация тук.

Правоприлагане на права върху търговски марки в Бенелюкс

LYDIAN публикува статия в Lexology, която излага информация за законодателството в Бенелюкс за правоприлагане права върху търговска марка.

Статията разглежда следните въпроси:

- Кои съдилища са отговорни за разглеждане на такива дела?

- Какви действия могат да бъдат предприети при нарушаване на права върху марки?

- Кой може да предприеме съдебни действия при нарушаване на парва върху марки?

- Какви времени мерки могат да бъдат предприети?

- Какви обезщетения могат да бъдат получени?

- Какви са наличните гранични мерки?

- Каква защита могат да ползват нарушителите на права?

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1.Няма вероятност от объркване на потребителите между SINA rice and SITA rice. За повече информация тук. 

2.  London Design Festival: Design Protection - Hindsight giving insight. За повече информация тук. 

3.PCT Guide Updates. За повече информация тук. 

Google не е генерична марка в САЩ

ARS Technica UK съобщава интересната новина за отказът на Върховният съд на САЩ да разгледа искане за заличаване регистрацията на марка Google на основание, че марката е станала генеричен термин.

Според искането подадено от физическо лице, думата google се използва масово от потребителите за описване на процеса на търсене на информация в интернет. Поради това, както е и според законодателството за търговски марки, тази марка е загубила отличителната си сила, поради което трябва да бъде заличена.

Според федералният съд, който се произнесе по казуса миналата година, макар думата google да се използва и като глагол описващ порцеса на търсене в интернет тя не е станала генеричен термин, тъй като тя касае също и различен вид продукти и услуги предлагани от компанията. Освен това за да се приеме, че марката е станала напълно описателна за определена стока или услуга реално не трябва да съществуват алтернативни термини чрез които са се описват тези стоки или услуги, което не е така в случая с google.

Повече информация тук.

Индонезия се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Индонезия към Мадридският протокол за международна регистрация на марки. Протоколът влиза в сила от 02.01.2018, дата след която Индонезия ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки. В тази връзка страната е декларирала, че ще има право да постановява откази за регистрация в срок до 18 месеца, както и че има право да определя индивидуални такси за такива марки.

Повече информация тук.

EcoSilver може да бъде европейска марка за благородни метали

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R 362/2017-4, който касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за класове:

Клас 6 - Общи метали и техните сплави; Метални строителни материали; преносими сгради на

метал; метални материали за железопътни линии; неелектрически кабели и жици от обикновен метал;

железария, малки метални изделия; тръби от метал; Сейфове; общи метали;

Руди.

Клас 14 - Благородни метали и техните сплави; бижута, скъпоценни камъни; хорологична и хронологична

инструменти; скъпоценни метали.

Клас 40 - Обработка на материали, а именно метално покритие; лечение на скъпоценни и общи

метали; обработка на сплави.

Срещу тази марка е постановен отказ на абсолютни основания член 7(1)(b) и (c) EUTMR във връзка с член 7(2) EUTMR - липса на отличителност относно посочените стоки и услуги.

Думата Silver е описание на благороден метал, а ECO означава екологичен. Наличието на графични елементи, така както са представени не е достатъчно за да преодолее липсата на отличителност на знака.

Апелативният борд анулира това решение, тъй като счита че комбинацията между двете думи и графичните елементи е достатъчна за да създаде нужната степен на отличителност на марката.

Причините за това са че не е ясно какво означава точно екологично сребно, за да бъде терминът описателен. В допълнение наличието на изображение на човешка фигура в комбинацията с цветове не допринася за липсата на отличителност на марката, а точно обратното.

Източник: Lexology.

Coca Cola защити своя марка за сокове в Нова Зеландия

Cola Cola успешно защити своя марка за смути и различни хранителни продукти в Нова Зеландия. 

Казусът касае местна компания под името Innocent Foods, която притежава търговски обекти с това име продаващи различни натурални сокове, смути и тн.

Coca Cola възразява срещу използване на това име на основата на своя регистрирана марка Innocent за сокове и храни.

Новозаландската компания се съгласява да промени името си макар да определя амариканската компания, като алчна.

В случая обаче е допусната една съществена грешка, а именно липсата на предварително търсене за по-ранни права, което би показало наличието на марката на Coca Cola и би спестило значителни разходи за ребрандиране.

Източник: WIPR.

Еминем осъди политическа партия за нарушаване на авторски права

Еминем осъди Националната партия на Нова Зеландия за нарушаване на авторски права върху известната му песен  “Lose Yourself”.

Казусът започва, когато Националната партия започва да излъчва телевизионнен клип в предизборната си кампания, който е озвучен с песен сходна на песента на американския рапър.

Поради това свързаните с Еминем компании Eight Mile Style и Martin Affiliated завеждат съдебно дело срещу партията.

Според съда в Нова Зеландия Националната партия е нарушила авторските права върху песента “Lose Yourself”, тъй като е използвала песен наречена “Eminem Esque”, която напомня силно звученето на оригинала. Според съда композитора на тази песен е знаел за оригиналното парче имайки предвид и използваното заглавие.

Съдът отрежда $412,896 компенсация, като взема предвид и факта, че периодът на използване е бил сравнително кратък.

Това е интересен и показателен пример за неразбирането относно защитата на авторски произведения в подобни случаи. Много хора вярват, че когато се промени нотния запис или част от текста, възниква ново произведение. Това обаче не винаги е така защото законодателството за авторско право предвижда, така наречените производни произведения, които са преработки напомнящи оригиналните творби. За да се създаде и използва една преработка е необходимо получаване на съгласие от автора на оригиналната творба върху която тя е базирана.

Източник: WIPR.

Нарушаване на права върху търговски марки и насрещни искове - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑425/16 Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner. Делото касае следното:

Г‑н Raimund е притежател на словната марка на Европейския съюз „Baucherlwärmer“ и от около 2000 г. предлага на пазара обозначена с тази марка билкова смес за приготвяне на препарати на спиртна основа. От своя страна, г‑жа Aigner също предлага за продажба билкова смес за накисване във високопроцентов етилов спирт, която също обозначава с наименованието „Baucherlwärmer“.

Г‑н Raimund предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия) иск за установяване на нарушение на права върху марката на Европейския съюз, на която е притежател, за да се забрани на г‑жа г‑жа Aigner да използва знака „Baucherlwärmer“ за стоките и услугите от класовете, за които е регистрирана посочената марка. От своя страна, г‑жа Aigner, която е ответник в главното производство, предявява пред посочената юрисдикция насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, тъй като по-специално счита, че г‑н Raimund е придобил правата върху марката недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена) решава да спре производството по насрещния иск до окончателното произнасяне по иска за установяване на нарушение на права, който е предмет на делото по главното производство. Тъй като обаче определението за спиране на производството по насрещния иск е отменено, производството по този иск все още е висящо пред първоинстанционния съд. Що се отнася до иска за установяване на нарушение върху права, той е отхвърлен от Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), на основание че г‑н Raimund регистрирал недобросъвестно марката на Европейския съюз.

Тъй като в производството по въззивно обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена, Австрия) потвърждава решението на първоинстанционния съд, г‑н Raimund предявява ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Запитващата юрисдикция приема, че ищецът в главното производство действително е придобил недобросъвестно разглежданата в главното производство марка на Европейския съюз и че поради това тя трябвало да се обяви за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При все това тя си поставя отправения от г‑н Raimund в неговата жалба въпрос дали съдилищата в производството пред първата и пред втората инстанция могат да се произнесат по въпроса за недобросъвестността в рамките на иска за установяване на нарушение, при положение че не е налице окончателно решение по насрещния иск за обявяване на недействителността на марката.

Предвид обстоятелството, че ответникът в главното производство се позовава на абсолютно основание за недействителност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на което съгласно предвиденото в член 99, параграф 1 от същия регламент допустимо позоваване в рамките иск за установяване на нарушение може да се прави само ако ответникът предяви насрещен иск на това основание, Oberster Gerichtshof (Върховен съд) иска да се установи дали е достатъчно да се предяви насрещен иск на основание недобросъвестно придобиване на правата върху марката, за да може да се отхвърли искът за установяване на нарушение още преди произнасянето по насрещния иск (първи вариант), или искът за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен на това основание само ако съответната марка поне едновременно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (втори вариант), или пък възражението за недобросъвестно придобиване на права върху марка може да бъде уважено в рамките на производство по иск за установяване на нарушение само ако преди това марката окончателно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (трети вариант).

Запитващата юрисдикция посочва, че в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на нарушение зависи само от възражението за недействителност. Тя предлага на Съда да възприеме втория вариант, тъй като от член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва, че иск за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен поради наличието на основание за недействителност само ако поне едновременно е уважен насрещният иск, предявен на същото основание. Запитващата юрисдикция счита, че самият факт на предявяване на насрещен иск не трябвало да е достатъчен, но и че от друга страна, не трябвало да е необходимо да се изчаква решението по насрещния иск да стане окончателно. Посочената юрисдикция уточнява, че евентуалното наличие на задължение да се изчака решението по насрещния иск да придобие окончателен характер, евентуалното съединяване на производствата по иска за нарушение и по насрещния иск, както и редът на производството за обжалване трябва да се преценяват само от гледна точка на националното процесуално право.

Запитващата юрисдикция отбелязва и че вариантът, който тя предлага Съдът да възприеме, е от естество да гарантира, че възражението за недействителност или за отмяна inter partes, което е предявено в рамките на производството по иска за установяване на нарушение, може да бъде уважено само ако на същото основание в рамките на насрещния иск марката е обявена с действие erga omnes за недействителна или за отменена. По-специално, ако загуби делото на първа инстанция, ищецът в главното производство по предявения иск за установяване на нарушение ще трябва да обжалва както решението по иска за нарушение, така и решението по насрещния иск, за да бъдат уважени исканията му пред по-горните инстанции. Ако обжалва само решението, постановено по иска за установяване на нарушение, жалбата му би била обречена на неуспех, тъй като постановеното по насрещния иск решение, придобило сила на пресъдено нещо, би било от самото начало пречка за успеха на иска за установяване на нарушение.

При все това Oberster Gerichtshof (Върховен съд) признава, че буквалният смисъл или целта на член 99 от Регламент № 207/2009 биха могли да доведат до различно от предлаганото от него тълкуване.

При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС [член 96, буква а) от Регламент № 207/2009] да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката [член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС [член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009], но съдът още не се е произнесъл по него?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?“.

Решение на съда:

1) Член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.

2) Разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.

Madrid Monitor заменя някои от услугите на WIPO

WIPO съобщава новината, че считано от 01.12.2017 предоставяните услуги чрез ROMARIN, Madrid e-Alert и Madrid Realtime Status ще бъдат заменени от Madrid Monitor. С цел улесняване на потребителите WIPO предоставя кратки видео инструкции за ползване на новата услуга.

Повече информация може да намерите тук.

Сан Марино се присъедини към TMView и DesignView бази данни

EUIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към базите данни за търговски марки TMView и дизайни DesignView. По този начин участващите патентни офиси в TMVew стават 60, като базата данни осигурява достъп до 44,8 милионна търговски марки.

От своя страна DesignView осигурява достъп до 12,4 милиона дизайна.

Повече информация тук.

"Scatter Slots" не може да бъде европейска марка за хазартни игри

Компанията за хазартни игри Murka заявява европейска марка ‘Scatter Slots’ за клас 41 - онлайн игри и казино.

EUIPO отказва да регистрира марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Според ведомството думата SCATTER се свързва от потребителите с отключването на бонус опции при хазартни игри, докато думата Slots е свързвана с слот машини за такива игри.

Решението е обжалвано, като Общия съд на ЕС го потвърждава с оглед липсата на отличителност на марката във връзка с посочените услуги.

Източник: WIPR.

António Campinos е новият председател на Европейското Патентно ведомство

Европейското патентно ведомство оповести избирането на  настоящия председател на EUIPO António Campinos за нов прецедател на патентното ведомство. Мандатът на новия председател започва от 01.07.2018. António Campinos наследява на поста Benoît Battistelli, в една усложнена обстановка с оглед на продължаващия конфликт на служителите на ведомството с ръководството и неяснотата относно активизирането на Единния европейски съд след решението за излизането на Великобритания от ЕС.

Повече информация тук.

Перу се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Пери към общата база данни за търговски марки TMVew.  По този начин базата данни ще предоставя достъп вече до 59 държави и до над 44 милионна търговски марки от цял свят.

За повече информация тук.

Кратки IP новини

1.   Реформите относно марка на ЕС влизат в сила - вече могат да бъдат регистрирани звукови, холограмни и мултимедийни марки, както и марка на движение,. За повече информация тук.  

2.  Brand Finance Nation Brands 2017. За повече информация тук. 

3.   От барман до изобретател: Как да превърнете своята работа в пасивен доход. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Търговски марки и наследяване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑341/16 Hanssen Beleggingen BV срещу Tanja Prast-Knipping. Делото касае следното:

На 7 септември 1979 г. дружество, притежавано от г‑н Helmut Knipping, което е учредено по германското право и извършва дейност по производство на строителни елементи, по-конкретно прозорци, подава искане до Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) (наричано по-нататък „БИСБ“) за регистрация като марка на Бенелюкс на следния словен и фигуративен знак:

БИСБ регистрира тази марка в черно-бяла разцветка под № 361604 (наричана по-нататък „марка № 361604“).

Hanssen е дружество по нидерландското право, което търгува с врати и прозорци. То е притежател на словната и фигуративна марка на Бенелюкс № 0684759. Тази марка се състои в същия словен и фигуративен знак като този, който е предмет на марка № 361604, но е регистрирана в синьо-жълта разцветка.

Г‑н Knipping е починал на 9 октомври 1995 г.

На 14 ноември 2003 г. г‑жа Prast-Knipping представя пред БИСБ удостоверение, че е наследник на г‑н Knipping, и прави искане да бъде регистрирана като притежател на марка № 361604.

БИСБ извършва регистрацията.

Последната е оспорена от Hanssen. Дружеството поддържа, че преди смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са прехвърляни няколко пъти, така че към момента на смъртта му вече не са били част от неговото имущество. Поради това регистрацията на г‑жа Prast-Knipping като притежател на тази марка била неоснователна.

Тъй като не е постигнато споразумение за решаването на спора, на 8 юни 2012 г. Hanssen предявява иск срещу г‑жа Prast-Knipping пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — юрисдикцията по нейното по местоживеене. Hanssen се позовава на неоснователно обогатяване по член 812 от Гражданския кодекс и прави искане да се разпореди на г‑жа Prast-Knipping да декларира пред БИСБ, че не черпи права от посочената марка и че се отказва от регистрацията на името ѝ като неин притежател.

С решение от 24 юни 2015 г. Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля искането с мотива, че към момента на смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са били част от неговото имущество и затова чрез наседяване те правомерно са преминали към г‑жа Prast-Knipping.

Hanssen обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

Тази юрисдикция има съмнения относно компетентността на германските юрисдикции да разгледат спора. Тя счита, че посочената компетентност несъмнено може да произтича от член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, но че е възможно и юрисдикциите на държавата членка по мястото на регистрация на разглежданата в главното производство марка — в случая Нидерландия предвид седалището на БИСБ в Хага — да притежават изключителна компетентност по силата на член 22, точка 4 от този регламент.

Тъй като съдебната компетентност трябва да се разгледа служебно, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) иска този въпрос да бъде изяснен.

Според него е необходимо по-конкретно да се уточни дали иск като предявения от Hanssen се отнася до спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от посочения регламент. Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326) съдържа индиции в полза на отрицателен отговор на този въпрос, но с оглед на развитието на правото на марките след това решение не е сигурно дали все още то трябва да се взема предвид.

Относно посоченото развитие на правото на марките Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) цитира по-специално член 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (OВ L 341, 2015 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“).

Посочената юрисдикция отбелязва и обстоятелството, че в областта на съдебната компетентност марката на Бенелюкс има характерни особености.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?“.

Решението на съда:

Член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към споровете за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка.

Проучвания за марки и дизайни - ключово при оценка на риска от тяхното бъдещо използване

Kate Swaine от Gowling WLG (Великобритания) публикува интересна статия в Lexology относно необходимите проучвания на търговски марки и дизайни при въвеждането на нови продукти на пазара.

Статията обобщава добрите практики в областта, които включват:

• Проучване за наличие на по-ранни марки и дизайни в официалните бази данни на Патентните ведомства още на етап създаване на марката и дизайна. Това спомага за избягване на потенциални проблеми още на етап идея и развитието й;
• Проучване на домейни свързани със съответното име, което може да спести бъдещи проблеми относно използване на марката в интернет;
• Проучване дали марката не влиза в колизия с фирмено наименование;
• Проучване в Google и други търсачки относно наличие на пазара на сходни имена и дизайни. По този начин могат да бъдат открити нерегистрирани марки и дизайни, които биха могли да бъдат пречка в бъдеще.
• Оценка на риска вследствие направените проучвания. Това е изключително важно, тъй като дава ясна картина за плюсовете и минусите от използването на съответинте марки и дизайни. Трябва да се има предвид, че различните компании, защитават правата си по-различен начин, като някои от тях имат по-агресивен подход. Поради това оценката на риска от евентуални проблеми от използването на съответинте марки и дизайни е ключово.

Повече информация тук.